С Татко Калоян прекарахме няколко часа в затворено пространство, заобиколени от досадни мъже по гащи, прекрасни деца и хора с мандолини. Разказахме си бая неща от живота, но той явно е слушал избирателно и това е историята ми, както той си я ПРЕДСТАВЯ.
Надя Брайт.

Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев

Здравейте, аз съм Надя Брайт и по-глупавите от вас ме познават от тазгодишния сезон на "България търси талант". За мен телевизията се прави от глупави хора за глупави хора и се убедих окончателно в това, след като ме изхвърлиха още на полуфинала. Мен изхвърлиха! Жена, дългокрака, усмих…добре, де!, дружелюб…ох, и това не става!, ъммммм! Жена казах, дългокрака казах, с големи ци…оф, оставете, продължавам нататък!

Аз също не съм особено умна и доказателството е, че черпя идеи от телевизията. Гледам един сериал на една комедиантка през 50-те години в Америка, която в началото е обикновена домакиня, но мъжът ѝ я напуска и тя с цената на много усилия се превръща в звезда на сцената.

Ся, гледах го аз моя мъж, но той наникъде не беше тръгнал, а това очевидно ми спираше прогреса. Всъщност не го виня. Защо да ме напуска? Пера го, чистя му, готвя му, имам големи ци…,ъъъъъ, абе нека кажем, че му беше удобно някак си! Затова реших да взема нещата в свои ръце и го изгоних. Прибира се един ден, аз търкам една загоряла тава, а той ми вика от коридора, докато чувам как си събува мръсните обувки върху мокета:

- Ае, чшшшш, как свършиха Тотнъм и Ливърпул?

Вижте, аз нямам нищо против спорта като цяло, даже се интересувам и знам кога се свири засада в джудото, но си признавам, че резултати не помня. Камо ли от баскетбола! Затуй му отвърнах:

- Е, ми не знам! Толкова ли е важно?

Той ме изгледа, все едно го питах дали ще ми услужи с бъбрек! Ядоса се, покрещя и накрая ми каза, че съм пълен егоист и изобщо не се интересувам от него. Щото не съм следила Тотнъм - Ливърпул, докато чистя тавата, в която да сготвя неговата вечеря. Баста, дотук бях със семейния живот! Пак съм сингъл, но се усещах по-зряла и мъдра отпреди, защото окончателно реших да не се женя повече!
В онзи сериал, който ме вдъхнови, жената започна да ходи по барове и да изнася шоуто си, което по онова време е доста дръзко и постоянно се сблъсква с проблеми и дори е арестувана веднъж, защото си показа гърдите на сцената. Все пак това са 50-те години на миналия век, когато порядките са били други и хората са приемали пола над коляното за хардкор порнография.

Та, както казах, бях много впечатлена от куража на тази жена и седнах да си напиша материал. Подготвих се, минах на диета, отидох на козметик и накрая си намерих първия ангажимент в едно селско читалище. Нарочно избрах това село, защото беше средно голямо и ако се изложех - нямаше да се чуе толкова, а ако пожънех успех - щях да го раздухам така, все едно съм била в Ню Йорк. Планът ми беше железен и уречения ден си хванах пътя и пристигнах в селото. Аз съм градско чадо и селото за мен беше територия непозната и екзотична. Посрещна ме кмета, показа ми сградата, сцената, съблекалнята и тоалетната, които бяха едно и също нещо, но коя бях аз да капризнича?!

Бургаски момчета

Снимка: България търси талант

Бяхме обявили 19:30 за начало, щото на село хората стават рано, но кравата на един дядо се отели и трябваше да поотложим старта. Не защото това беше някакво уникално събитие за селото, а защото се оказа, че сцената я ползват и за ветеринарна клиника. 

Свърши раждането (естествено, че кръстиха телето Надя) и беше време да започва моето шоу, така да се каже. Дори оставиха родилката в един ъгъл да гледа, като вид награда и аз бях твърдо решена да ги попилея от смях. Взех микрофона, усмихнах се и започнах:

- Здравейте, аз съм Надя от София и много се радвам, че съм тук сред вас тази вечер.

Нарочно оставям пауза за аплодисменти, но явно не е имало нужда. Селските хора не си губят времето в празни приказки и затова очакваха директно да започвам по същество. Прокашлях се и продължих с една страхотна шега, на която всичките ми приятелки умираха от смях и включваше метро, красив италианец, аутокоректора на телефона ми и загубен талон за паркинг от близкия мол. Тоест, всичко, което тези хора не бяха виждали и не ги интересуваше особено. Колкото и да се стараех да ги забавлявам с остроумни шеги и коментари, хората срещу мен ме гледаха с лека почуда и май не разбираха много добре концепцията на една стенд ъп комедийна вечер, която се изчерпва с "аз говоря - те се смеят"! Е, веднъж ги разсмях, но то беше, когато тръгнах към бара за вода и се подхлъзнах на кравешка плацента и вирнах краката нагоре. Това разчупи обстановката и след като получих първите си аплодисменти, аз станах по-уверена и реших, че съм грабнала публиката. Опиянена от техния смях, аз разказвах виц след виц, смеехме се (по-късно се оказа, че само аз съм се смеела), радвахме се на това да сме заедно и накрая дори реших да ги скандализирам, за да ме помнят цял живот, като им покажа колко съм смела и оригинална. Изчаках перфектния момент и си съблякох блузата, за да остана по цици. Сещате се, като онази домакиня от сериала, моята героиня.

Само че, тя го направи в градски бар, където беше пълно с мъже, а аз бях в селско читалище тире ветеринарен кабинет тире бакалия. Всички ми погледнаха циците толкова съсредоточено, все едно очакваха да затанцуват и да запеят дайчино хоро. Обаче нищо не се случваше и аз си стоях полугола.

Може да харесате също:

Изгубени в превода

Снимка: България търси талант

Автор: Надя Колева

Новините за деца, жертви на насилие, са все по-чести. Насилието обаче рядко се разпознава като такова, освен в случаите с особена жестокост. За това има обяснение. Едно цяло поколение, че и тези преди него, е израснало с методите на „шамарената фабрика“. Интересно как множество други фабрики отдавна затвориха и останаха само пустеещите им дворове и оголените скелети на сградите им, но точно тази „фабрика“ така и не затвори врати. Може би, защото няма сграда и няма врати. Ние я носим в себе си, и уж се заричаме никога, ама никога да не я прилагаме на собствените си деца, всъщност се оказва, че миналото е по-силно от нас.

Наскоро в социалните мрежи възмутена жена търсеше начин за „справяне“ с банда невъзпитани деца, които по всевъзможен начин тормозели цял квартал и нищо не помагало. В коментарите заваляха предложения от родители, от които лично на мен ми настръхна косата – от саморазправа с въпросните деца, до някои от методите на средновековието, които граничат с мъчения.

В коментарите излезе наяве, че тази банда невъзпитани деца редовно са пребивани от родителите си и то пред очите на целия квартал. В крайна сметка те започват да прилагат онова, което самите те познават. Ние – възрастните много често забравяме, че децата най-добре учат, като копират поведение. А ние им даваме „чудесния“ пример на „шамарената фабрика“. И после се чудим защо тия пораснали деца на свой ред стават тормозители и побойници.

Наскоро излезе и доклад на Unicef на тема „Изследване на насилието над деца в България“, според който:

• Всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст.
• Емоционалното насилие е най-често срещаният вид (45,9%), последвано от физическо (31,2%), сексуално насилие (15,6%) и пренебрегване (10,5%).
• Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%).
• Всяко трето дете (34,8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността.

Децата и младите хора, преживели насилие или пренебрегване, и тези от тях, които се чувстват в опасност, имат много по-ниско ниво на благосъстояние в сравнение с останалите деца.“

Изглежда, че „шамарената фабрика“ не само, че „работи“, но всъщност работи доста добре... Всяко ВТОРО дете в България е било жертва на някакъв вид насилие! Тъжно, нали? Още по-тъжното е, че голяма част от това насилие децата са го преживели вкъщи. И там, където би трябвало да е крепостта им, всъщност за много деца е просто ад.

Междувременно, стотици хиляди българи се уплашиха от норвежкия Торбалан покрай истерията около Националната Стратегия за детето, докато всъщност Торбалан за много деца е... в дома им.

Ако докладът на Unicef не може да ни отвори очите, то не знам кое е в състояние да го направи. Да затворим „Шамарената фабрика“ зависи изцяло от нас. Да, трудно е. Да, децата са капризни, мрънкат, тръшкат се за щяло и нещяло... Но това е, защото са деца. Някога самите вие сте били онова уплашено дете, което се крие в гардероба, защото това е единственото „сигурно“ от шамари  място. Спомнете си за това дете, което самите вие сте били.

С всеки отминал ден, в който „шамарената фабрика“ работи, онези проценти в доклада на Unicef ще растат. И ще си отгледаме следващо поколение, което ще захранва „шамарената фабрика“, а то на свой ред - следващото, и следващото...

А шамарите не възпитават! Те създават само страх, унижение, болка и кошмари. Децата нямат нужда от това, а от разбиране, уважение и подкрепа. Време е да пратим „шамарената фабрика“ в миналото, където ѝ е мястото и да дадем на децата това, което изначално е трябвало и ние да получим, вместо шамарите.

Не е срамно да потърсим помощ от психолог, когато не можем да се справим. Никой не се е родил готов, научен родител, но всички можем да се научим да бъдем по-добри родители. И да дадем най-доброто от себе си за децата ни.

Още по темата:

100 години назад

Автор: Мария Пеева

Най-вероятно нямаше да напиша този текст, ако вчера една жена, която много харесвам и уважавам, не беше споделила болката си. Тя е майка на две прекрасни момичета, едното от които ще остане дете завинаги, защото така е решила съдбата. А тя е приела тази съдба и като всяка друга майка се радва на всеки миг, в който детето й е щастливо.

Миналата седмица се разходихме до морето. Разбира се, не ставаше още за къпане, освен за смелчаци, каквито не сме. Но момчетата поиграха на пясъка, а ние се порадвахме на слънцето. Почти нямаше хора освен една младежка компания, на които заехме топка за тенис. Малко по-късно се появи и  семейство с момиченце на възрастта на Алекс, първи клас. Алекс, разказвала съм ви много за него, е от децата, които са си самодостатъчни. Намира какво да прави и когато е сам, и доста добре се забавлява. Момиченцето обаче изглежда скучаеше и дойде да го покани да си играят. Беше бърбориво и малко нахално, сещате се, от този тип деца, които веднага започват да обясняват колко много играчки имат, какво работи татко им, как колелото им е по-хубаво и така нататък. При все това, може би поради липсата на друга компания Алекс я прие, вместо да я отреже с обичайното си пренебрежение към хора, които не играят футбол или майнкрафт. Двамата поиграха малко плажен тенис, след което дойдоха, седнаха край нас и се заровиха в пясъка.

Изведнъж момиченцето се  развълнува и подскочи. Беше забелязало нещо забавно в съседната компания.

- Вижте, вижте! - извика то и посочи с пръст - Този човек е счупен!

Един от младежите в гореспоменатата групичка беше с протеза. Знаете, че имаме протезен център, така че още с идването не само го бяхме забелязали, но и дискретно бяхме оценили майсторски изработената протеза. Надколянна, с електронни компоненти, от най-добрите, такава, с която може да се спортува, дори да се тича с ракета за тенис по пясъка. Момчето се справяше чудесно и изобщо не изглеждаше нещастно.

Алекс го погледна.

- Не е счупен. - каза той. - Това се нарича протеза.

Момиченцето продължи да вика, да се смее и да сочи. Майка му забеляза какво става, но не реагира. Ядосах се. Не на детето, макар че на 8 години може да не знае какво е протеза, но вече би трябвало да знае, че не е приемливо да се подиграва на хора. На майка му се ядосах, че не го е възпитала, не се намесва и приема случващото се за нормално. И му казах на това непознато дете, противно на всичките си принципи да не се бъркам в чуждо възпитание.

- Първо, не е възпитано да се сочи с пръст. Второ, няма счупени хора. Има хора, на които нещо се е случило и са се разболели или така са си родени и са по-различни. Това не ни дава право да им се подиграваме. И трето, на здрави и прави хора също се случват лоши неща. Представи си, ако ти беше на мястото му. Щеше ли да ти харесва някое дете да те сочи с пръст и да ти се смее?

Момиченцето млъкна, фръцна се и отиде при майка си. 

- Алекс, казах, извинявай, че без да искам, изгоних новата ти приятелка.

- Не ми е приятелка - каза той. - Мисля, че е тя е счупена. Някои хора са счупени отвътре и дори не го знаят

Тъжно ми стана. Не за младия човек с протезата, а за хлапето. Дайте да ги научим тези деца, докато е време, че единствено за душата протези няма. Всичко друго е поправимо.

Или може би първо себе си да научим.

Автор: Надя Брайт

Овен

Нещо ви се върти с парите и нещо вие въртите парите, мили Овни. Във вторник Телец застъпва в дома на финансовия ви стабилитет и... всъщност нищо особено няма да се случи, ако не се постараете. На първо време – преосмислете покупките си. Какво си купувате, защото просто ви харесва и от какво наистина имате полза? Забележете – не ви казвам да харчите по-малко, казвам ви да харчите по-разумно. Второто много важно нещо е, че ако сега си поставите цел за натрупване на някаква сума със спестяване или изкарване на пари – към края на ноември ще бъдете приятно изненадани колко добре сте се справили. Тогава вече може да благодарите на Телеца.

От четвъртък до края на юли влизате в период за почивка. Нямам предвид да спрете да работите (че кой е виждал Овен да не работи?!). Просто преценете как по-разумно да отдавате силите си и как да презареждате.

Тази седмица може (и даже ви съветвам да го направите) да започнете да се освобождавате от всичко излишно в живота си. Имате цяла година на разположение, за да изпълните този сложен процес по най-добрия за вас начин. Хора, които ви натоварват – трябват ли ви наистина в живота ви и ако да – как да поставите границите си? Проекти, които ви изстискват без да ви се отплащат – направете си хубава равносметка и ги махнете един по един. Вещи, спомени, чужди изисквания... всичко ненужно трябва да си отиде до 10.05.2022г. и този процес започва от сега! Успех!

Телец

Сипете си някаква приятна напитка, седнете на любимо място и си помислете какво добро искате да ви донесе животът ви. След 6 месеца ще има новолуние в Телец и тогава планираното тази седмица ще трябва да даде плод. Поне за вашия знак съм спокойна, че разбирате идеално разликата между „планирано“ и „помечтано“ и няма нужда да обяснявам.

Има нещо друго важно, на което искам да акцентирам. Започвайки работа по плана си, трябва да подходите с любов и топлота към себе си. Помнете, че ще имате много повече енергия, ако не изцеждате силите си докрай и не се товарите с излишни амбиции. Все пак – ако не се чувствате добре – какъв е смисълът да постигате каквото и да е?

Така че – от 13 май направете така, че да спрете да се самоизгаряте за крайните срокове и се захващайте с неща, които наистина ви радват. Знам, че на думи звучи лесно, но никой не може просто да се откаже от задълженията си. Ще ви помогне, ако се опитате да разпределите задачите и на хора около вас, както и да намерите повече съмишленици, с които заедно да бутате напред.

В любовта нещата са аналогични – търсете хубавото във връзките си, споделяйте с партньори и близки и действайте заедно по проекта „Щастлив Телец – светло бъдеще“!

Близнаци

Скъпи чаровници (обръщам се към всичките ви личности), време е да бъдете честни със себе си и да си оправите емоционалните бакии. Ако има нещо, което ви притеснява, но си живеете с него – сега е моментът да го извадите на повърхността. Мотивацията да го направите е знакът, който планетите ви дават сега – решаването на скритите емоционални проблеми ще ви донесе свобода. Ще се изненадате колко подкрепа ще получите от хората, които ви обичат, ако тръгнете по този път. Защото всички искаме Близнаците да са щастливи :) 

Решаването на емоционални проблеми, както и подобряването на начина на живот започват със себепознание. Тази седмица ви се отваря възможност да се впуснете в дълбините на емоциите си по един неболезнен и приятен начин. Не подценявайте възможността за пътуване към неизвестното, защото ще се върнете от там по-щастливи и още по-способни на подвизи.

В работен план ви се пише късмет, считано от четвъртък до края на юли. Ако сте посяли нещо в последните месеци – сега се очаква да видите добра реколта. Също така – периодът е добър за смели стъпки в нови посоки. Не само предприемаческата ви звезда ще бъде позитивно настроена към вас. Ще имате добри възможности за изграждане на (още по-) добро име. Едва ли точно на Близнаци трябва да обяснявам как името ще работи за тях – вие най-добре знаете как се капитализира репутация.

В любовта – нищо ново. Всички ще са запленени от вас и това ще ви харесва!

Рак

От вторник планетите ви дават знак да направите дигитален детокс. Със сигурност ще ви се отрази добре да намалите времето, в което се взирате в дисплеи и да го замените със занимания, които стимулират мозъка и дават почивка на нервите. Даже бих ви препоръчала да не гледате на това като на временен детокс, а да вложите старание в това да изградите здравословен балансиран режим що се отнася до технологиите.

Планетарните влияния, свързани с технологиите, стигат и по-далеч от контролиране на времето пред екрана. Ще ви се отрази добре, ако поствате по-малко неща в интернет, но показвате повече от истинската си същност. Също – има добри аспекти за записване на курсове или самообразоване в сферата на дигиталния маркетинг. Явно всичко говори за намаляване на количеството (време и постове) и увеличаване на качеството.

Ето нещо забавно, Раци! Наистина много се вълнувам, като ви съобщавам това! След дълъг период на себерефлексия и самоизучаване (на което Рак е цар), от четвъртък до края на юли настъпва период на пътувания и приключения! От десет години не сте имали период, в който щипките да се превърнат в крила и да полетите щастливи накъдето си поискате! Побързайте с плановете, защото възможността не е за изпускане!

Това влияние ще се отрази и на работата ви и е възможно да се впуснете в нови и интересни самостоятелни проекти. Успех!

Лъв

Както се пееше в една песен „От дето мине – любовта пламва“. Ето така ще сте и вие от вторник. И не говоря само за любов, а по-скоро за симпатии и пленени от лъвския чар хора. Събирайте смело последователи, съмишленици и приятели на ваша страна – периодът е чудесен за това.

Сега е моментът да си поставите 1-2 много дръзки цели и да започнете да работите по тях. Разбира се – заедно с привлечените от извънредния ви в този период чар. Поставете си срокове до края на ноември да сте изпълнили заддачите и действайте. Този шест месечен период е благоприятен за постигане на чудеса. 

Не преувеличвам с чудесата – каквото и да искате да привлечете – любов, пари, нови проекти – всичко ще може да ви се случи. Просто пред вас се прожектира огромна зелена светлина.

Искам да предупредя обвързаните Лъвове да не забравят да въвлекат и половинката си в шеметното развитие на живота си следващите шест месеца. Не се главозамайвайте, защото това ще помрачи блясъка на короната.

Тази седмица хороскопът ви е по-кратък, но какво повече да кажа... Ще ви върви във всичко и ще сте номер едно!

Дева

Нека първо изясним нещо – обичате да планирате, но не обичате еднообразието. Скуката не е част от играта ви. Което е чудесно, защото от вторник се завихрят някакви нови неща, свързани с любов или пътуване, а може би нова работа. Ще бъдете примамени от интересното и непознатото и това никак не е лошо. 

Планетите не само ви предлагат нови възможности, а се опитват да ви избутат пред другите. Има добри аспекти да станете по-известни с това, което правите или да блеснете пред по-широка аудитория. 

Честно казано – наистина вихърът е толкова завихрен около вас, че нямам представа накъде ще ви отведе. Към края на ноември може да се направи равносметка за това.

В четвъртък игривият Юпитер влиза в дома на интимните ви партньорства и там също нещата стават доста интересни. До степен на революционно интересни. Не знам какво ще ви хрумне... Може да се ожените, например. А може и да не се ожените, а да завлечете партньора си на вълнуващо пътуване в Непал, например. Или вълнуващо да му съберете багажа... Наистина не знам. Знам само, че няма да е скучно.

Много вероятно е с присъщата мъдрост на Девата да извлечете поуки и да помъдреете от всичко ново и невероятно, което ви се случва. Близките ви ще трябва да влязат в крак с духовното ви израстване – помогнете им.

Везни

Малко ми е трудно да ви поднеса тази вест, но... Влизате в период, в който никак не е препоръчително да се осланяте на баланса, който досега сте изградили. Ще трябва да се вгледате в препъни камъните, за които си затваряте очите и да ревизирате отношенията си с близки и околни.

Когато Везната се разклати, загубата на баланс се отразява и на партньора ѝ. Напомням, че няма нужда нито от драматизации, нито от дребнавости. Просто фини пренастройки на честотите – това е.

Изглежда ще се вторачите и в разходите на домакинството и кой какво поема от тях. Няма нищо лошо, просто не гледайте цифрите много отблизо, за да не загубите голямата картина. Партньорството не е само делба на сметки и по принцип вие сте наясно с това, добре е и сега да не го забравяте.

Много Везни имат шанс да срещнат някой, който пали едновременно тялото, душата и съзнанието им (точно както вие си обичате). На вас ще оставя преценката, дали да се впускате, ако сте обвързани... Защото планетите дават такива възможности, но аз искам да остана неутрална.

В четвъртък пред вас се отваря период, в който да погледнете грижата за здравето си като дългосрочен проект. Вярвам, че за изтънченият ви знак ще е интересно да разбере повече за чистата храна, да си съставя менюта и режими и да се радва на ефекта от здрав дух в здраво тяло.

Скорпион

Започваме с това, че от вторник планетите слагат акцент върху връзките ви. Основното е, че ще трябва да търсите едновременно здравословен баланс и вълнуващи преживявания. Малко съм объркана, защото е все едно да ви кажа „Тичай до другото дърво, но гледай да не се измориш“. 

В общи линии – помислете кои са тези точки от връзките ви, в които сте загуили баланс и поработете там. Може би сте започнали да обсебвате партньора, или пък да го неглижирате – погрижете се за границите си. Ако имате нужда от интересни преживявания – създайте ги вие. Изобщо – вижте къде има нужда от „поправка“ и я направете, защото периодът е подходящ за това.

В работата – делегирайте, делегирайте, делегирайте! Не само защото е мъдро, а защото ще ви трябват повече време и енергия за това, което се случва от четвъртък. Тогава, мили Скорпиони, настава време прожекторите да се насочат към вас. А ако не се насочват сами – да ги светнете вие над прекрасните си персони.

Каквото и да е полето на вашата дейност – от сега до края на юли, се промотирайте неуморно навсякъде. Имате рядък шанс да се окъпете в славата си – не го изпускайте.

Задават се и интересни пътувания, които могат да ви обогатят емоционално и интелектуално. А освен това – може като споделени преживявания да освежат връзката ви. За необвързаните ще кажа направо да купуват билети за някъде, защото е твърде възможно да срещнете подходящ човек на някое ново място.

Стрелец

Нещо интересно и ново може да се случи в работата ви от вторник. И нямам предвид да си купите нова кафе-машина за офиса. Имам предвид, че може да поискате да завладеете нови ловни полета в бизнеса и да се втурнете в неизвестна посока. Не че ще ви е за първи път... Спокойно (това го казвам за околните ви, вие сте си спокойни). В края на ноември ще стане ясно, че „неизвестната посока“ е израсла като успешен проект.

Знам, че сте много нетърпеливи и ви се иска всичко да се случи веднага. Ще ви се наложи отново да сдържите огъня, за да може систематично да си свръшите работата. Даже последните две изречения си ги копирайте някъде в телефона и си ги четете всяка седмица, защото са валидни не само за този период.

Едновременно ви влече да пътувате и да се занимавате с някакъв бизнес с имоти. Може би си струва да отделите внимание на тези желания и да прецените как може да ги комбинирате. Например – да давате апартамент под наем в Airnbnb? Или пък да се образовате за работата на брокерите? Не знам – послушайте вдъхновението си.

Ще акцентирате на семейните отношения. Семейството ви може да порасне, чрез бременност или пък да приемете някой от роднините ви да живее с вас. Юпитер излива щедро във вас серум за истината и ако досега сте си прехапвали езика за неща, които не са ви по вкуса – сега всичките ви роднини ще бъдат осветлени директно какво мислите. Неведнъж съм казвала – Стрелецът първо говори и после брои оцелелите!

Козирог

Любовната тема пак огрява вашия знак и аз лично намирам това за прекрасно! Обаче трябва да сте активни. 

Ако сте необвързани – направете всичко въможно да срещнете нови хора. Може да разгледате отново приложенията за запознанства или дори да се обърнете към агенция. А може, разбира се, да се срещнете с хора от социалния кръг на приятелите си.

Обвързаните да се заемат с измислянето на съвместни дейности с партньора си. Опитайте се (макар и да сте много сериозни) да организирате и романтични срещи с половинката си, за да възпламените по-силно огъня между вас.

Освен в любовта, явно ще ви върви и в публичните прояви. Може да получите признание от широк кръг хора и също така – разпознаваемост на работата си. Имайте предвид, че тези влияния ще продължат почти до края на ноември. Така че – съвсем спокойно може да планирате нещо, което е свързано с популярност и да си го изработите в този период.

Може да участвате в много интересни колаборации в професионален план в следващите два месеца и половина. Възможно да е работите с хора, които досега сте смятали за конкуренция. Това не ме учудва, защото малко хора са способни да работят чисто и необременено от лични дрязги, както Козирозите могат. 

В общи линии – хоризонтът е чист, а копитцата ви парят, Козирогчета!

Водолей

Влече ви да си стоите повече вкъщи, да подреждате и изобщо – да сте малко нещо домошари. Това е чудесно. Само гледайте да обяснете на близките си, защото е възможно те да бъдат крайно учудени от подобно развитие на нещата, че просто хороскопът така се е подредил.

Дори ще ви се иска малко да намалите работата и да си дадете почивка. Може би тук е редно аз вас да успокоя – не се разболявате, няма страшно. Просто до края на юли планетите се опитват да ви оттеглят от сцената, за да ви презаредят за нови подвизи.

Ефектът от това ще е дори по-благотворен защото ще помислите за парите и финансовата си сигурност. И не само ще помислите, а ще излезете с много добър план, който да реализирате в следващите шест месеца. Защото никой не си е помислил, че като си почивате, си изключвате мозъка все пак...

В общи линии – не предстоят някакви бурни развития. Честно казано – радвам се за това. Последните месеци се раздавахте много на всички полета и наистина е добре да съберете малко сили сега и да помислите какви ще са новите ви вдъхновения.

Ще отправя едно послание към близките на Водолеите – по-добре им разрешете да преподредят цялата къща, за да изхабят тази енергия някъде и да не тръгнат да подреждат и при съседите!

Риби

Ставате много общителни от вторник. Но не като просто размотаване и интересни разговорчета с хората. Ставате общителни и търсещи на по-дълбоко ниво. Искате да намирате сродни души – да обменяте с тях интелектуална и духовна информация и да обогатявате себе си чрез другите. 

Подобен вид общуване изкарва на преден план една ваша черта, която околните понякога забравят – самовглъбяването. Вие обичате да философствате (в добрия смисъл) сами със себе си. Да не забравяме, че на вашия знак се пада честта да може да осмисли живота от неговото начало до края му.

От всичко изброено ще стане така, че ще отрежете много контакти, които не ви носят нищо съществено и може би ще развиете нови интереси. И то не в шопинга, както последните седмици ви се случваше, а в по-задълбочени неща.

От друга страна – отваря се шестмесечен период, който сякаш ще ви поставя всички шансове и възможности на тепсия. Както знаете, защото сте мъдри, подобно нещо може да ви отведе до много погрешни решения, ако не мислите с хладен и фокусиран ум.

Дошло е време да подредите приоритетите си и да взимате само това, което наистина ще носи смисъл за вас. И не по-малко важно – да се влагате там, от където може да излезе нещо истински важно. 

Последното важи както за работа, така и за хора. Във вас настъпва промяна в отношението към хората и определено предстои кръгът около вас да се предефинира.

Надя се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-ток, фейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота.

Автор: Юлия Спиридонова

Когато мъжът ми получи покана да се ваксинира, много се засегнах.

- Ами мен? - попитах с насълзени очи (от обидата или от това, че се задавих от възмущение с чай, не е важно).

- Още не ви е дошъл редът, вие сте в друга възрастова група - отвърнаха ми кайндли.

Аха! Твърде млада съм, това е ясно.

- Значи, има да си почаааакам - рекох.

- А, няма да чакате дълго - отговориха (това не беше кайндли).

И ето (след МНОГО дълго чакане, цял месец) дойде и моят ред. Докато всички вие вчера набивахте кебапчета в Гърция, Созопол, Занзибар, Велинград и Египет, аз отидох да изпълня гражданския си дълг. Мъжът ми ме държеше за ръка, за да не избягам по пътя. От нас до спирката на влака - 15 минути, път с влак до областния град - още 15 минути, 15 минути пеша до пункта. Много път, много нещо.

Посрещнаха ме вери кайндли, никой не ми се скара за нищо. Попитаха ме разни неща, не ми се присмяха, че не знам номера на телефона си наизуст. После ме изпратиха при един много симпатичен лекар. Инжекцията никак не болеше. Разделихме се с най-светли чувства с много симпатичния лекар, мъжът ме хвана за ръка, за да изляза по-бързо от пункта. Въпреки че се чувствах като ветеран от Втората световна (пях Ден победи цяла вечер), децата не ми обърнаха никакво внимание и не проявиха никакво съчувствие. Да ме пита човек защо съм ги раждала, да не е пътят без хора (както казва баща ми).

Вечерта си легнах, мъжът ми ме зави с две одеяла (тежки, вълнени), защото него го било втресло след ваксината. Заради тъпите одеяла не можех да помръдна ни с ръка, ни с крак. Може би не трябваше да му казвам, че докторът беше много симпатичен. Сетих се, че в залисията съм забравила да попитам с какво ще ме инжектират, въпреки че май ми казаха, дадоха ми документ и упътване за ваксината. Погледнах документа. Там пишеше: "МУАХАХА, набоцкахме ви с астразенека". Опитах се да заспя, без да мисля за разни тромби, сетих се за Густав с тромбата, започнах да си мисля за Ерих Кестнер и заспах.

Събудих се, плувнала в пот. Някой каза: ТУП! Сърцето ми. А аз досега никога не съм имала сърце! Имала съм колене и лакти много дълго време, в пубертета имах бели дробове, някой-друг зъб, очи, уши, кости и веднъж жлъчка. Но сърце: НИКОГА! "ТУП" каза сърцето. После: "ТУП! ТУП!ТУП". По-бързо и някак по-шумно и страшно. Викам си - край. Тромба. Отидох си, още толкова млада! Опитах се да извикам, ама то заради тия одеяла чува ли се нещо. Мъжът ми кротко спи и не подозира, че ще остане вдовец. Много мъчно ми стана за него. Той не ще да се жени пак. Пък е чудесен мъж, откъдето и да го погледне човек. Грехота е да живее сам. Защо не иска да се ожени? (Сетих се, че сестрите ми казват: "Странно, защо нито едно твое бивше гадже не се ожени?!"). Оставих тия кахърни мисли, защото се сетих за децата. Малки са още и са глупави. С кого ще се карат, когато си замина? На кого ще викат: "ЗАЩО МЕ ДОВЕДЕ В ТОВА АНГЛИЙСКО СЕЛО? ТИ СИ УЖАСНА МАЙКА!". Много ми стана мъчно за дечицата, после за роднините и купища любими хора. Поименно. Сърцето се обади: "ТУП!ТУП!БАМ!" Ето, краят ми наближава. Може би трябва да поискам прошка. От кого? Честно си отговорих - от никого. Сърцето се съгласи. А от мен някой трябва ли да поиска прошка? Охоооо! Сума ти народ! (Не е вярно, че скорпионите сме злопаметни. Ние сме МНОГО злопаметни!).

Започнах да си мисля, как в родилния дом са карали мама да ме остави, защото съм се родила инвалид и много ме доядя на тия хора. От там както започнах, не си е работа. "ТУПТУПТУПТУПТУП" запрепуска сърцето, задавило се с тромбата. Викам си: "Няма що, мнооого си духовно извисена, ти за Елена Блаватска чувала ли си? Я си налягай парцалите и умри с достойнство, погълната от бяло-сребриста светлина". Като умра, дали ще пишат за мен във Фейсбук? Няма начин! Жалко, че няма да мога да прочета какво ще напишат. То пък и няма да ми пука. Съседът ни чичо Алекси от Цигански рид хубаво казваше: "Я като умрЕм, ако сакат и на мараманкята ми дръва да цепят!". Сърцето се съгласи: "ТУПТУПТУП" и премина в кресчендо. Обаче аз продължавам да мисля. Мисля, следователно съществувам. Ако си мислиш идиотщини, пак съществуваш. (Допълнението мое).

Сърцето ми запрепуска като лудо, започна да издава едни капковидни шумове, тромбата свирна. Бре, какво става? Успях да подам глава изпод одеялото. Сърцето продължи да беснее, но вече отвън, в градината. В градината?! Надигнах се. Навън се чуваше КАПКАПКАП. Проклетият капчук. От два месеца не беше валяло, сега намери баш да се развали! Точно когато човек бере душа! Много се ядосах и събудих мъжа ми, за да се оплача. А той вика:

- Не, бе. Нали ти казах - на мен втората нощ след ваксината ми беше зле, първата нищо ми нямаше.

Значи, всичко е било напразно. По дяволите тъпата тромба, отивам на разходка край брега. Кебапчета няма да ям, не за да не ви дразня, а защото МЛАДИТЕ хора, всеки знае, не ядат месо! Ние сме вегани, ало!

Юлия Спиридонова - Юлка е любим детски писател, автор на: „Гугулетата“ (1999), „Приказки за Гугулета“ (2000), „Приключения с Джиго“ (2003), фентъзи трилогията за деца „Страната на сънищата” („Любими попътечо“ (2007), „Кралска кръв“ (2011) и „Иглата на Лабакан” (2013), „В Долната земя. Кръстьо – частен детектив“ (2009), „Приказка за вълшебната флейта” (2013), тийнейджърската поредица, част от която са: „Тина и половина” (2009), „Графиня Батори”(2010), „Макс“ (2012) и „Кронос” (2016), приказките за деца „Бъди ми приятел”, „Каква магия крие се в снега” (2015) и „Къде си, слънце“(2017). Юлия Спиридонова е инициатор и организатор на ежеседмичната доброволческа инициатива „Кой обича приказки“ (от 2008 г.), както и на инициативата за четящи тийнейджъри „Летящо прасе“ (от 2015 г.) към Столична библиотека. Тя е основател и организатор на ежегодната благотворителна инициатива „Където живеят деца, трябва да има детски книги“.

Може да харесате също:

Отива една блондинка при лекаря

Да вземеш престижна образователна степен от чужд университет, без да напускаш България. Да можеш да избираш между различни програми на английски език. Да успяваш да учиш и работиш едновременно. Да завършиш не с една, а с две дипломи. Това предлага University of York Europe Campus CITY College. Неговите бакалавърски, магистърски, MBA и докторски програми предоставят образователни степени и дипломи на университета в Йорк.

Студентите в европейския кампус могат да специализират в редица области, включително английски език и лингвистика, психология, бизнес администрация и икономика и компютърни науки и ще получат дипломата на Университета в Йорк. Европейският кампус на Университета в Йорк CITY College набира студенти за програмите на университета в Йорк, а програмите ще започнат от октомври 2021 г. Двете институции изграждат взаимоотношения на съвместно разработване на нови програми в европейските региони, създават съвместни възможности за научни изследвани, развиват обмен на преподаватели и работа на студенти или обучения в чужбина и споделят достъп до библиотечни ресурси и други.

Брекзит

„Ние развиваме нови партньорства и взаимоотношения в Европа. Брекзит не оказва влияние върху решимостта на университета в Йорк да създаде и изгради силна европейска мрежа за подкрепа на научно сътрудничество и създаване на нови възможности за образование. Този нов европейски кампус отразява вълнуващо ново развитие в стратегическите амбиции на Йорк за укрепване на международното сътрудничество. Тази връзка се основава на стратегическия отговор на Йорк на предстоящото изтегляне на Великобритания от ЕС и отразява амбицията на университета да продължи да изгражда иновативни партньорства с европейските институции.“

Заместник-ректорът на Университета в Йорк Чарли Джефери е уверен в потенциала и бъдещето на университета:

„Въз основа на нашите общи ценности, връзката ще има в основата си общественото благо – ще допринася за развитието на хората, обществата и икономиките, разширявайки възможностите и достъпа за всички.„Europe Campus CITY College е водеща инициатива в подкрепа на стремежа към интернационализъм. Той ще осигури физическо присъствие за университета в Йорк в Европа и ще се създаде център за връзка с академични, правителствени и корпоративни мрежи в цяла Югоизточна Европа и съседните региони." 

Повече за University of York

Репутация. Това е най-подходящият синоним за университета в Йорк. Лидер сред световните университети и една от водещите световни институции за вдъхновяващи и променящи живота научни изследвания, университетът в Йорк е член на престижната Russel Group и притежава TEF Gold за изключителното си преподаване.

Именно постиженията в преподаването и научните изследвания води до постоянно високо класиране в Обединеното кралство и първокласна репутация по целия свят.

Избери бакалавърска или магистърска програма в София

Бакалавърските и магистърски програми, които СИТИ Колидж предлага в София са в партньорство с Нов български университет (НБУ)

На бакалавърско ниво българските студенти могат да изберат програма по Бизнес науки от факултета по Бизнес администрация и икономика, като възможностите за специализация са:

• Мениджмънт
• Маркетинг
• Счетоводство и финанси
• Хотелски мениджмънт и туризъм.

С практически подход към обучението, реални проекти и иновативни методики, всички програми балансират теорията и практиката и предоставят на студентите възможност да развият ценни знания и умения.

Програмите са изцяло на английски език и водят до две дипломи – една от University of York и втора от Нов Български Университет.

Списък с бакалавърските програми в София

За интересуващите се от магистратури, Сити Колидж предлага програми по:

• Финанси и банки (MSc in Banking & Finance);
• Дигитален маркетинг и социални медии (MA in Digital Marketing & Social Media);
• Маркетинг реклама и връзки с обществеността (MA in Marketing, Advertising and PR)
• Управление на бизнеса, иновациите и технологиите (MSc in Management of Business Technology and Innovation).

Тези програми са предназначени за хора, завършили току-що бакалавърска степен или работещи вече професионалисти, които искат да задълбочат знанията си и да придобият определени компетенции.

Студентите – магистри, получават безценни умения и биват отлично подготвени за пазара на труда. Програмите са двугодишни и се провеждат през уикендите (веднъж в месеца), така че студентите спокойно могат да съвместяват ученето с работния процес.

Списък с магистърските програми в София

Програмите са изцяло на английски език и водят до две дипломи – една от University of York и втора от Нов Български Университет.

Executive MBA

Една специална програма – две дипломи

Екзекютив МБА програмата, предлагана от СИТИ Колидж в София е иновативна, международна програма, създадена за днешните мениджъри и бизнес професионалисти, които имат нужда от подобряване на знанията и уменията си, за да продължат своето професионално, кариерно и личностно развитие. Програмата се предлага в няколко държави в Югоизточна и Източна Европа, както и в Кавказкия регион. Преподаването е един уикенд в месеца, като се поставя акцент върху широкото разбиране на бизнес и управленски казуси, с фокус върху приложните знания и опит. Успешното завършване води до придобиване на титлата Магистър по бизнес администрация от University of York и University of Strasburg.  

СИТИ Колидж предлага престижната си Executive MBA програма вече няколко десетилетия и много международни и местни компании се доверяват на опита на институцията за бизнес образованието на своите талантливи служители.

Програмата има международна акредитация от AMBA.

Аналитично мислене, комуникативни умения, срещи с различни култури и нови приятели - това предлага СИТИ Колидж. Обучението в него е един прекрасен начин, наред със страхотните студентски години, студентите да разширят знанията си и да придобият увереност с постоянната подкрепа от администрацията и академичния състав. Стойността и статутът на дипломата, както и ценните знания и умения, придобити в хода на обучението, правят завършилите СИТИ Колидж ценни и търсени кадри и бизнес партньори в Европа и по света.

Моля направете запитване тук или на електронен адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Можете да се обадите и на телефон: 02/961 62 63 или 0888/43 57 50.

Прочетете също:

Пожелайте им лош късмет

В подножието на Люлин планина, разположено на шест хиляди кв.м в красивия град Банкя, само на двадесет километра от центъра на София, се открива ново училище. Нарича се „Дени Дидрò“.

Избрахме името по много причини. Той е вярвал, че образованието е за всички, не само за богатите. Отдал е огромна част от живота си за създаването на енциклопедията, за него не е имало нищо по-важно от образованието, ми разказа директорът г-жа Даниела Северинова, име с авторитет в частното образование у нас. Попитах я с какво ще е различно от другите престижни частни училища в столицата. Оказа се - във всичко. Цялата му концепция за образование е различна, от съвсем нов тип, основан на индуктивна методика, екология и основни човешки ценности. 

Ценностите

В „Дени Дидрò", децата ще се учат да общуват помежду си и да изказват собственото си мнение, независимо от това дали някой го приема като правилно или не. Ще се учат да приемат чуждото мнение и да отстояват своето. Ще говорят по теми, които ги вълнуват, за да бъдат уверени в себе си, а не да отговарят на очакванията на другите.

Ние вярваме, че това училище се появява неслучайно във време, в което образованието има нужда да се върне към ценностната система, към онези ценности, които остават, независимо от времето и събитията.

За нас е важна тази свобода, която ще се даде на децата, това приемане и тази толерантност, че всички сме хора и имаме права. Необходимо е да се научим на толерантност, но как учим толерантност – като пишем на дъската и в тетрадките? Не, не се учи така. Искаме в нашето училище да учим чрез дейности, които децата да преживеят, а не да зубрят и наизустяват, споделя г-жа Северинова.

Няма да се прилагат наказания над учениците. Екипът е уверен, че когато децата имат свободата да се изразят и нямат ограничения, няма да има какво да нарушават. Каквото и да се случи, ще има разговори, защото те са тези, които вършат работа, а не санкциите. Нашите учителите преминават през системни обучения, за да опознаят детското развитие за всяка възраст и да реагират в различни ситуации.

Общуването

Децата ще се учат да чуват и да изказват собственото си мнение. И да не се притесняват дали това мнение ще бъде харесано или не. Това е основният фокус на обучение в училището. В преподаването ще се прилага индуктивен подход чрез изследване и достигане до собствени изводи и заключения, а не с готови фрази, които назубрят. А когато накрая на изследването си получат информацията, тя ще е истински пълноценна.

В часовете по философия няма да има наблюдаващи. Ако родителите искат да влязат в час, те трябва да участват в този разговор. Единственото планиране на часа е – всички участваме. Но ако някой не иска да изкаже мнение – неговото право се уважава, обяснява директорката.

Децата ще правят философски разсъждения и ще се учат да приемат чуждото мнение и да отстояват своето. Ще говорят по теми, които ги вълнуват. Например: красиво и некрасиво? Лошо ли е да рисуваш в черно?  

Максимум 16 деца ще бъдат в клас. Опитът на екипа показва, че това е оптималният състав за една група и общуването в нея.

Чрез общуване ще бъде реализиран и приемът в училището, а именно - срещи с родители и обсъждане на техните нагласи. Децата няма да се явяват на тестове. Училището няма да бъде елитарно.

Ние ще работим за общество, като родителите ще бъдат част от него. Децата ще правят различни неща с родителите, ще търсят решения, а не оправдания. Затова няма да има домашни, а търсене на решения, с изследване. Това измества модела с домашните и проверката им от родителите.

Методите

Проблемът в нашето образование не е програмата, която е добре структурирана, затова и има толкова умни българи. Проблемът е в дедуктивния подход, който те затваря, убива любопитството и те завързва към оценката. Ще работим за това учителите да не дават оценки на учениците, а да им дават обратна връзка с цел подобрение.

Ако има нужда от промяна в образованието, то тя трябва да е в методиката на преподаване – да излезем от дедуктивния метод и да влезем в индуктивния. За да може децата да изследват, да не се страхуват от експерименти. Децата трябва да познават себе си – какво знам, какво мога, какво е правилно за мен, кое е грешно за мен. Ако ние не общуваме със себе си, т.е. не познаваме себе си, ние не можем да общуваме качествено с другите и да носим отговорност за всяко наше действие и бездействие, уверена е г-жа Северинова.

Ще се изучава по десет часа седмично чужд език, включително математика и природни науки на английски, също и по изобразително изкуство. Така в часа по математика ще упражняват и чужд език, защото запомнянето е чрез практиката, чрез изследването и опита.

Всички предмети могат да бъдат преподавани по индуктивен път и няма възраст, която да бъде ограничена.

Децата ще имат по 4 блока на ден. Ще започват в 9.00, за да се наспят и ще приключват в 16.30 ч. Те ще бъдат свободни да излизат от часа, когато имат необходимост, например от тоалетна. Междучасията ще бъдат по 30 минути.

В програмата са включени плуване и танци, както и физическо възпитание. Всеки ден ще имат спортна дейност. Ще имат и време за свободни игри и занимания. Децата ще избират сами дали да тичат, да останат още в басейна, или да почетат в библиотеката.

Екологията

Училището е ситуирано на едно от местата с най-хубав въздух в България. По време на строежа няма нито едно унищожено дърво. При строителните дейности, дърветата са спасени, преместени и засадени на друго място в двора на училището. Дъждовната вода се събира в специални резервоари и ще се използва за поливане на растенията. Материалите, от  които е изградено училището, са само естествени камък, дърво, стъкло и метал. На покривите на трите сгради са поставени слънчеви панели, които ще произвеждат половината от необходимата електрическа енергия. Отделно са инсталирани и солари за топла вода. Заради дървените подове, направени за комфорт на децата, инвеститорите залесяват 11 декара с дъб. Мебелите са от рециклирано дърво, за направата им са използвани греди от стари покриви и са с височина, подходяща за децата. В училището има две външни игрища и два физкултурни салона, подходящи за ученици на различни възрасти. В един от физкултурните салони е сложена най-модерната дървена пружинираща настилка, използвана в школите за балет.

Предвидени са и две библиотеки, отново съобразени с възрастта на децата. Пред една от тях има изградена камина, пред която може да се седне и чете. Из цялото училище има уютни места за отдих и четене, а в кабинета по изобразително изкуство има пещ за глина.

Храната ще се приготвя от екологични продукти в собствена кухня. Осигуреният транспорт за учениците ще се движи с метан – най-екологичното гориво в момента.

Щастието

Най-важно е да бъдем щастливи от това, което правим. Ако децата са щастливи, и техните родители и учители също ще бъдат щастливи, обобщава философията на училището г-жа Северинова.

Не ни остава нищо друго, освен да им пожелаем щастливи деца.

Разговорът ми с директор Северинова продължи часове, а ентусиазмът й е заразителен. Училището е инициатива на "ПроКредит Груп" и отразява стремежа им за образование в дух на толерантност, рационална мисъл и научен метод, солидарност, ценности и принципи. Насърчава се интегрирането на деца от различни общности и произход, за да бъде възможен достъпът им до качествено образование. Повече информация можете да намерите на сайта на училището.

Може да харесате също:

Как учат съвременните деца

Автор: Теодора Дойчинова

Знаете ли как се яде слон? Хапка по хапка.

Когато Мони се класира за състезанието в Пекин, беше на 11 години. Беше зима, посред учебно време, звънна ми и гласът му кънтеше в слушалката от радост, че е минал успешно всички контроли, че ще пътува! Момента на радост обаче бързо отлетя - започнаха подготовките в малкото време, което оставаше от контролни, проекти, изпитвания по география, немски, история, литература... Математичката ги събираше вечер след училище и уикендите. А когато ги видеше отчаяни пред поредния лист със задачи, тя им казваше:

- Знаете ли как се яде слон? Хапка по хапка! Не бързайте, не се отчайвайте, просто започнете да отплитате ситуацията, малко по малко, хапка по хапка!

И така, зрънце по зрънце, залък по залък, децата напредваха. Времето също. Денят за отпътуване наближаваше, а Мони ходеше все едно носеше света на раменете си. Всички съученици пожелаваха на отбора да донесе злато, купи и медали, казваха им, че това е шансът на живота им, че трябва да представят България достойно и подобни, а това е огромна тежест и отговорност, особено за деца. И той я поемаше, той се чувстваше задължен. Усмивката му изчезна, решаваше всяка свободна минута и никакви успокояващи думи от нас не стигаха до него.

Пътуваха 14 чàса. Научавах къде са от общ чат на родителите, Мони не се сещаше да ми звънне. Такъв си е и сега. По мои сметки, състезанието се падаше през нощта, спомням си, че се събудих към два, пресметнах, че закусват и скоро ще започнат. До сутринта си седях тихо будна в тъмното и си мислех какво ли напрежение е в малката му главица, какво ли пресмята в момента и цялото ми същество искаше да се прибере час по-скоро, да го гушна и никога повече да не ходи на състезания. Цял ден чаках вести, разбира се така и не ми звънна, вечерта получих съобщение - "задачите бяха ужасни! Няма да имам медал". Много се разстроих, че смята, че всички очакваме медал и му звъннах, но не вдигна. В общия чат и другите родители споделяха, че децата не са доволни от представянето, че задачите са били ужасно трудни, съответно да не очакваме награди и купи. Написах с главни букви, че те са герои с или без медали и че ще ги чакам на летището с огромен букет за всеки, защото всеки участник в подобно състезание е победител!

Талантливата Дари започва да пее, преди да проговори

На другия ден бе обявяването на резултатите и церемонията по награждаването. Звъннах му, за да му кажа, че пет пари не давам за медалите и че съм страшно горда, че е бил редом до най-силните математици в света и дори само това го прави победител, но телефонът отново бе изключен. Беше неделя и се мотаехме с мъжа ми из къщи мълчаливо. Някъде към три часа получих смс, че телефонът му е включен. На секундата го набрах, защото знаех, че пак ще го зареже. Вдигна ми и започна спокойно, без емоция (козирог!) да реди:

- Мамо, връщам се от церемонията, не сме толкова зле, няма да се срамим на аерогарата! Значи, отборът ни има три награди мерит, един бронз, едно сребро и едно злато.

- Ооо, страхотно, браво на вас! Много, много се радвам!! Чакаме ви вече!!

Боже, исках само да се прибере при мен час по-скоро!! Нищо друго!! А той продължи:

- Значи Р., Л. и Й. имат награда мерит, това е награда за много добри постижения, изкарали са над 50% от успеваемостта. И. е с бронз, за една точка е успяла да хване медал, много се зарадвахме, а В. има сребро, само на 10% от участниците дават сребро." Аз седя на слушалката, децата са шест, изреди вече пет ...

- А, ти, Мони.. ти доволен ли си?

- Ами... аз.. аз съм със златото...

Дори не разбрах как сълзите текнаха от очите ми:

- Кккаак? Нали каза, че си се провалил?ккакк?? - заеквах аз, а сълзите се стичаха по бузите ми.

- Ами защото и за другите са били тежки, важното е да си в първите 5 процента...и аз съм в тях! аз успях... Знаеш ли, мамо, докато решавах, постоянно си мислех за онова със слона, помниш ли, онова от госпожата, започвах задача и си виках - ето, още една хапка, хапка по хапка и ще изям слона!

Да обичаш себе си

Чуруликаше ми щастливо и ми разказваше колко били общо задачите, пък колко геометрии, пък колко теория на числа, колко комбинаторика, какво се паднало, не го разбирах, само си плачех тихичко на телефона, но не исках да го спирам, хубаво ми беше да го слушам!(няма са ви казвам после какви сметки платих). На другия ден чакахме на летището, аз бях с осем букета, мъжа ми и той с осем, други родители бяха накупили шоколади за децата, директорката също им бе подготвила цветя и лакомства. Три национални телевизии бяха наредили камерите и чакаха с нас. Пътуващите излизаха от терминала, а ние чакахме нашите победители, нашите малки големи хора. Най-сетне вратите се отвориха и героите излязоха - уморени, със сенки под очите, натрупани с чанти, торби и куфари, но щастливи, очите им грееха. Бяхме огромна тълпа посрещачи, учители, майки татковци, баби, стринки, леки, сестри и братя! Пляскахме им, целувахме ги, раздавахме цветя, шоколади, подаръци, поздравявахме ги, прегръщахме ги!

Не мога да ви го опиша - всички деца бяха общи, всички бяхме едно семейство, всички се прегръщаме и се поздравяваме, сякаш всички там бяхме победители! И да, такива бяхме! Победители! Телевизиите привикваха учителите и Мони, и ние с мъжът ми гледахме отстрани нашето малко единадесет годишно момче, стигащо до под брадата на журналистката и до под мишницата на оператора, как нещо приказва на микрофоните, мига, мига и говори. Вечерта репортажите бяха сглобили различни кадри, но за финал бяха оставили много силен момент, на който Мони въздъхвайки уморено, кротко и съвсем по детски им каза:

- Аз не вярвах, че ще спечеля...аз просто решавах... задача след задача!

Та знаете ли как се яде слон - хапка по хапка.

Днес, близо 5 години по-късно, Симеон Дойчинов продължава да върви напред и хапка по хапка да изяжда своите слонове. Натрупал е десетки медали и грамоти от национални и международни състезания, включително бронзови медали от престижните Primary Mathematics World Contest - Хонг Конг '2018 и International teenagers mathematics olympiad - Индия'2019. Занимава се вече и с физика и има своите награди и в тази област. Мечтае за още предизвикателства, за още състезания и за все по-големи слонове.

Емили, която рисува с ноти