Децата най-лесно се приспиват с крещене
Автор: Татко Калоян
Някъде из Фейсбук бях засякъл сърцераздирателния цитат - "Най-големият страхливец е мъжът, който събужда любовта на една жена, без да има намерение да я обича." - Боб Марли. Харесвам тоя рошав напушляк, но явно тук се разминаваме драстично в мненията. Според мен страхливец е мъжът, с когото имате деца (три в нашия случай) и няма никакво намерение да помага в отглеждането и грижата за тях. Вероятно вече разбрахте колко благороден и всеотдаен съпруг съм и как няколко часа се мъча да не затрия децата и себе си нейде из улиците и парковете на Бургас. Ся, разбирам, че тези, които ме познават, веднага ще заподозрат нещо гнило в цялата история, понеже по мнения на най-близките ми хора и предмети, аз съм благороден и всеотдаен колкото е пъргав един чугунен радиатор. Всъщност съм взел децата понеже се разтревожих, че жена ми полудява, макар че много хора настояват, че и преди си е била чалната щом се е омъжила за мен.
Вече бе около един следобед и аз се чудех на кое безопасно за околните място да ги пусна. Бургаският затвор, една изоставена кариера за пясък или психодиспансерът бяха най-добрите ми попадения засега, но на последното място рискувах да се срещна с други многодетни родители и съвсем да се отчая. Накрая се прибрахме, за да поспим и евентуално майка им да се смили над мен и да ги поеме за остатъка от деня. Обаче вкъщи зловещо нямаше никой. Проверих за всеки случай дали дрехите на Росито са тук и се успокоих, че все някога поне ще се върне. Евентуално!
Реших, че трябва да спят. Все пак не съм от вчера и знам как да си гледам децата. Обяд, следобеден сън, лека закуска след като се събудят и после пак навън, за да се изморят за нощния сън. Относно обяда постъпих доста демократично и оставих те сами да изберат какво да ядат. Боримир яде хляб с банан и солети, а Микаела краставица или с боровинки, или с много стари праскови, не бях сигурен какво е. Бледоликият пинчер (така наричаме бебето, щото много хапе по краката) обра всичко, което падна под масата и не се наложи да чистим и да го храня. След обяда трябваше да се преоблечем за сън, но аз реших, че това е безсмислено и долна манипулация от производителите на пижами, тъй като след три часа пак ще излизаме. Забраних да се събуват сандали, свалят рокли и панталони, като направих единствено изключение за памперса на бебето, който така се беше надул, че му стоеше като спасителен пояс.
Важно е да разберете, че децата се възпитават и отглеждат с крещене. Независимо дали им се карате или радвате, вие трябва да крещите. Питате се защо? Този човек нормален ли е? Дали няма проблеми с нервите и чакрите, а децата си да използва за отдушник на насъбраната си злоба към света? Разбира се, че сте прави, но важното е да осъзнаете, че аз го осъзнавам, но пак не мога да го спра и това ме плаши до смърт. Не обичам нервните хора, които избухват лесно и шумно изразяват претенции и мнения, а превръщането ми в такъв е насилствен акт, за който държа отговорни изцяло моите деца.
Всъщност за мен истинският мъж и глава на семейство не крещи и когато повиши тон го прави рядко и на място. Той е стабилната основа на семейството и рядко се влияе от настроения и прищевки. Когато някой има нужда от нещо, той е насреща и с трезвен ум и успокояващ глас решава всеки проблем. Запазва хладнокръвие при всички детски капризи, има неизчерпаем ресурс от енергия и дори успява да отмени съпругата си в домакинската работа, докато я разсмива и й обяснява колко е красива днес и как всъщност се разхубавява с всеки изминал ден. Обаче животът не е точно такъв низ от прекрасни моменти, романтични вечери край камината и разтърсващи оргазми. Напротив, дори не усещате как сте загърбили идеалите си и сте се превърнали във вечно дерящ се и нервен ротвайлер, пред който Куджо изглежда като домашно коте. Аз исках и бях убеден, че ще съм уравновесен родител, но след като дълго време устоявах, накрая минах към Dark side. В моя защита ще кажа, че бе въпрос на оцеляване.
Обичам лятото по ред причини - продължението
Знаете, че ако таите стрес в сърцата си, неминуемо това ще започне да ви разяжда и да ви погубва. Затова е наложително да изкарвате всичко негативно на момента, за да се предпазите от редица болести, мигрени и дори от кокоши трън. Сигурно сте забелязали в самолета, че когато се наложи да ползвате кислородните маски и сте с дете, инструкциите ясно ви казват да сложите маска първо на себе си и после на детето. Това се прави за доброто на детето, тъй като вие трябва да се погрижите за себе си, за да сте в състояние да се погрижите за детето. По същия начин, ако не крещите и задържате натрупаното напрежение (в моя случай бяс), рискувате да се разболеете, да загубите психичното си здраве и да не може да се грижите за децата си. Следователно вие им крещите за тяхно добро.
От мен да знаете, децата най-лесно се приспиват с крещене. Никакви разкази, приказки и истории. Почна ли да разказвам за Пинокио например, заваляват въпроси, спорове и мнения, а спалнята заприличва на коментарно студио между Тити Папазов и ято папагали:
- Имало едно време един майстор на играчки, който се казвал Джепето.
- Той е на Пинокио татко му - Микаела прескача в сюжета още на момента.
- Да, тате. Той бил много самотен и...
- Джипето го набил Пинокио, щото не слуша - Боримир също не може да се сдържи и решава да сподели личен опит.
- Чакай бе, за да го е набил трябва първо да го е сглобил - опитвам се да не губя хронологията.
- А Кумчо Вълчо изял бабата - настоява Микаела.
- К'ва баба, ма Микаело! Ти съвсем изтрещя. Къв е тоя вълк? - почва да ми трепери клепача и аортната ми клапа вдига оборотите.
- Ловецът ще отлеже колема и ще излязат тлите пласенца - ококорен заявява сина ми.
- Чакайте малко, бе! Я млъквайте и слушайте. Разказвам за Пинокио, а вие стискате очите и заспивате, ясно ли е?! - кресвам, но усещам, че малко съм закъснял.
- На Пинокио му поласнал носа - коментира важно Микаела и ми напомня на бабите пред входа, които със същия тон биха казали, че на Робърт (домоуправителя) му е пораснала трета вежда на езика.
- Добре де, ама още не сме стигнали дотам - опитвам се да запазя самообладание.
- Феята имала плъчка - синът ми.
- К' ва фея, бе?! Откъде тая фея, сега?! За Джепето говоря и че е самотен - става ми горещо и ми отеснява стаята.
- Джепето е на Пинокио татко му - настоява Микаела.
- Знам, нали и аз това казвам - вече говоря на висок тон и се потя.
- Тате, Кумчо Вълчо бил гладен и чукал на влатата на пласенцата - Боримир е на прасешка тема и нищо не може да го отклони.
- И? Ял ли? - опитвам се да съм саркастичен и да наподобя банциг с гласа си, но ефектът е повече от нулев.
- Ял супа - отвръща Боримир.
- А ракийка пийнал ли? Мусака не ял ли? Биричка? - тук ми се напълни устата със слюнка и се задавих.
- Абе Кумчо Вълчо изял бабата, бе! Не мусаката и биличката - Микаела започва да се нервира, че не сме в нейната приказка.
- Ще слушате ли за Пинокио?
- Искам кускус - Боримир се включва.
- Моят нос голям ли е? - дъщеря ми си опипва подозрително лицето.
- Искам да ми купиш зелена кола - синът ми си въобразява, че съм го питал какво иска.
- Тате, искам и аз - Микаела също иска.
- Зелена кола ли? - подозрително я пита брат й.
- Не искам кола.
- Какво искаш, Мики? - учудващо галантен въпрос от сина ми.
- Искам да чишкам.
- И аз искам да чишкаааааам - крясва Боримир.
- Майната му и на Пинокио и на Джепето и на приказките. Край! ЗАСПИВАЙТЕ!
След 2 минути се обажда Микаела:
- Тате, боли ме главата и колемчето.
- Ще ти идва - отвръщам по инерция.
- Пинокио ли ще идва? - Боримир взе да се оглежда подозрително.
- Ъхъ, Пинокио ще идва. После с трите прасенца ще калайдисват джезвета в кухнята, а вълкът и бабата ще асфалтират коридора - почват да ми хвърчат слюнки от устата, докато ехидно съскам.
- Асфалт ли? - Микаела не можеш да я трогнеш с ехидно държание.
- В колидола ли? - нито Боримир.
Обичам лятото по ред причини - продължение на продължението
Затова не си губете времето с празни приказки, а започвайте да крещите още от вратата. Хубаво е и едно сурово яйце да изпиете, за да не си загубите гласа. Ако започна да ги приспивам с приказка ми отнема около половин час, а ако крещя отиват към шест минути. Защо изобщо трябва да съм в стаята докато заспят - не знам, но и не смея да попитам. Когато накрая се унасят, аз имам време да седна и да си събера мислите. Мога да прегледам ръкописа, който предадох на издателството и да направя последни корекции преди да го редактират и отпечатат. Още не мога да повярвам, че "Софтпрес" решиха да издадат моя книга. Какво написах в нея и защо се ентусиазираха толкова, когато прочетоха ръкописа?
Аз имах мечти, които бяха толкова живи и пълнокръвни, че понякога ги чувах как ми говорят. Исках да стана футболист, да стана рок певец, да спра да се губя, когато се напия и т.н. Изпълних само последната, като си купих медальон с името и адреса ми. За съжаление един много хитър лабрадор ми го открадна и сега често го водят вкъщи вместо мен.
На 22 г. заминах за Испания почти без пари и се озовах на Канарските острови. Научих се да дресирам папагали и започнах да изнасям представления с тях. Не се шегувам! После животът ме отведе до слънчевата Малта, веселия Кипър, горещото Мексико, прашния Египет и други интересни места.
Успях да се оженя като мрънках, умолявах, заплашвах и убеждавах седем години едно невинно момиче. Не знам доколко я убедих, но жената, която ни ожени я попита три пъти дали е сигурна и по своя ли воля стъпва в този брак. Явно ме познаваше отнякъде!
После ни се родиха близнаци, които преобърнаха света ни. Изобилие от безсъние, телесни секрети извън телесата им, хаос, отчаяние, любов, магнезий, потрошена покъщнина и живот, който те вмусква като торнадо. Не знам как изглежда и какво върши перфектният родител, но ние имаме общо с него, колкото скарида с Моцарт. Учим се в движение и между уроците успяхме неволно да заченем и третото ни дете. Сега имаме три деца, никакво свободно време и солидни запаси от презервативи.
Когато майка ми разбра, че ще издавам книга дойде вкъщи и по стар бургаски обичай ми каза с мекия си и успокояващ майчин глас - " Слушай, маняк! Ако си окепазил нещо родата в книгата, ще има кирки в тавана на колата. Прави си сметката, лице!". Не било лесно да си творец!
Старите ми блянове се изхабиха и сега рядко се сещам за тях. Нови мечти се появиха и взеха, че се сбъднаха. Сега всеки ден са с мен, носейки моята фамилия и разрушавайки малкото ми останало психично равновесие. Не съм перфектен съпруг, татко или дресьор, но винаги ще искам да надмина себе си, макар че имам чувството, че дори и прахосмукачка ще се справи по-добре от мен.
Събуждането на нашите деца е различно като самите тях. Боримир става, идва в хола, носейки поне един камион, автобус и кола, сяда на дивана и мълчи, гледайки в една точка на стената. Първите пъти си помислих, че е сомнамбул-социопат и внимавах да не го събудя. После изкрещява внезапно и пронизително (все едно оперна певица е видяла мишка в гащите си) и това е сигнал, че е буден и в съзнание. Микаела се събужда бавно, тягостно и шумно. Все едно тигри дерат котки, които свирят на гайда. Плаче, вие и реве с неподправено старание, а фалцетът й почиства улуците на блока и отпушва мивките на входа.
Събираме се в хола и решавам пак да излезем. Следва последната и най-тъмна част от този дълъг и тягостен ден...
Прочетохте ли
