Автор: Валентина Вълчева

По волята на Съдбата (дяволите да я вземат дано!) съм останала сама с Престолонаследниците. Татко им сутринта се обади от не знам кой край на Европа, за да каже, че е пристигнал и че до средата на август май се очертава да е само месинджър-родител. Престолонаследник №1 използва момента да му се оплаче от мен, защото снощи съм била тъжна от факта, че е изчоплил два бутона от клавиатурата на лаптопа.

„А пък мама снощи беше тъжна, щото счупих компютъра, и ме накара и аз да тъгувам.”

Лъже! Не бях тъжна – бясна бях! Щото съм я сменила проклетата клавиатура преди няма и година.

До обяд ръси почти незабележим дъждец, който обаче е достатъчна причина майка ми да звънне, за да попита може ли днес да пасува, щото „в тоя дъжд как да дойда”. Гледам през прозореца... Не е като да е библейски потоп, но тя от петнайсет години не пропуска турска сапунка и е добила досадния навик да драматизира всичко. Всичко е повод за въздишки и възклицания с изключение може би на пушенето. Там вече мелодрамите ги поемам аз. Не че толкова ми пречи, ама обичам да ѝ връщам.

Добре! Значи сме сами. Лошо няма – паркът ни е на десет минути влачене с бебешката количка. Преди въпросните десет минути обаче има един доста по-продължителен подготвителен период. Предполагам, че нямаше да е толкова дълъг, ако бях малко по-организирана, но не съм.

Обличам набързо големия и не толкова бързо малкия, защото той възприема обличането като издевателство над личността му и го превръща в нещо като пехливанска схватка. Налага се да го натисна с коляно, докато му нахлузвам шапката. Съответно той врещи все едно го дера жив. Когато приключвам, спира да врещи, но продължава да ме гледа с неподправено възмущение и от време на време да надава обвинителни викове. Предполагам, че ме праща по дяволите на бебешки език.

Курдисвам го в количката и с големия започваме дружно да пълзим из коридора и стаята в търсене на мистериозно изчезналите му кецове. Намираме ги в шкафа с играчките и нямам спомен аз ли съм ги прибрала там. Обува се и излиза в коридора да викне асансьора. За всеки случай го вика и на глас – с цяло гърло. През това време успявам да измъкна на площадката количката и торбата с боклука.

Асансьорът идва. Вкарвам вътре количката, торбата и големия син.

После ги изкарвам обратно. Забравила съм шишето с водата на малкия.

Грабвам шишето и пак целия катун в асансьора.

На половината път надолу натискам „стоп” и се връщаме пак. Забравила съм биберона, а онова малкото като се сети, ще опищи света. И без това още не ми е простил обличането.

Хайде пак нагоре, после пак надолу.

Пред входа се сещам, че не съм взела резервен памперс. Рискувам и решавам, че няма да се върна за трети път. Някъде до парка имаше аптека – ще тичам дотам, ако се появи зор.

И като стана дума... пари?

Следва трескаво ровене в дамската чанта. Естествено, в хаоса там не намирам това, което търся, така че я изсипвам в количката при малкия, за да изровя портмонето. Толкова е учуден, че забравя колко ми е сърдит заради обличането. И веднага успява да напъха в устата си някакво червило преди да му го отнема. Откъде, за Бога, има червило в чантата ми?! Последния път, когато ми се е случвало да слагам грим, се губи някъде в мъглата на незапомненото ми моминско минало.

Докато успея да му го измъкна, се е докарал като зле завършил експеримент на Пикасо. Добре поне, че не е от онези, които не се изтриват дни наред!

Мокри кърпички?...

Слава Богу, намирам някакви изостанали в коша под количката!

В крайна сметка някак се добираме до парка, където от джоба ми моментално излитат едни пет-шест лева – за батут, за царевица, за „мароженое” на големия... И още малко за кафе и сок за мен. В крайна сметка и аз съм човек – нищо, че от доста време насам не се чувствам като такъв.

Откарвам следващите около четиридесет минути във влачене по алеите в опит да приспя малкия, докато големият тича от батута на пързалката, от пързалката на люлката, от люлката на катерушката... Все ми е тая къде ще дивее, само да не се доближава до чичкото, който е разпънал една сергия с играчки, балончета, кречетала и прочие пъстри, шумни и оскъпени поне двойно изкушения. Около петнайсет пъти трябва в зародиш да прекъсвам опитите му, неизменно започващи с „Мамооо, а може ли...?”

НЕ!!!

В един момент пак:

-        Мамооо, а може ли...?

-        НЕ!!!

-        Ама мамооо...

-        КАЗАХ НЕ!!!

-        Пишка ми се! – изстрелва преди отново да съм креснала „не”.

Посочвам храстите и продължавам да марширувам.

След час и двайсет минути, след като успявам да залея количката с кафе, да ѝ падне едната гума и да се изпотя като във финландска баня, малкият най-накрая благоволява да заспи.

Сядам на една пейка така, че да държа под око сергията с играчки, батута, пързалката и три различни люлки наоколо, защото баткото няма спирка. Въпреки това в един момент все пак го губя. След два-три крясъка, от които птичките наоколо притихват, а малкият се сепва насън, той се обажда отнякъде. Откривам го заровен до шията в пясъчника наблизо.

-        Виж! Все едно съм във вана...

Следват десетина минути усърдно тупане и тръскане, след които вероятно ще му излезе пълен набор сини петна. Мога само да се надявам, че от детската градина няма да сезират социалните, че си малтретирам детето.

Хуква да гони гълъбите, крещейки по бебешки навик: „Коко гони пипииииии!!!...” Аз присядам на едно от „пънчетата” (група бетонни фигури, на които така и не им разгадах приложението в парка) и потъвам в умиление, спомняйки си го от преди три години, докато прави същото. Честно казано, опитвам се да съхраня някои от бебешките му навици и игри, защото ми се иска по-дълго да си остане такъв.

Малкият ме връща в реалността, замеряйки ме с биберона и крещейки: „Ба-ба-ба-ба!...”

-        Баба ти си почива днес – отговарям по инерция.

Той със сигурност не ме разбира, но и аз нямам представа дали наистина търси баба си. Просто това е единственото, което засега излиза от устата му. Млъква и ми се ухилва до уши, благодарение на което установявам, че са му избили два горни зъба, ама не тези, дето би трябвало. Е, все е нещо. Детето явно ще бъде индивидуалист.

Междувременно баткото успява да се отъркаля в тревата, та да е сигурен, че и да е останало някое чистичко местенце по него, вече го няма. Няма проблем. Аз лично съм доволна дори и само от факта, че вече не се сеща да събира всички фасове наоколо, за да ги хвърля в кофата. Оценявам желанието му да почиства, но си мисля, че няма много шансове срещу половината град, който няма елементарното съзнание да си хвърли угарката в коша за боклук.

От въргалянето в тревата минава към хвърляне на шепи пясък нагоре, за да види как падат като сняг. Кресвам един-два пъти, колкото да му секна вдъхновението и той възмутено се оттегля край един мравуняк. Чудо направо! Доколкото го познавам, няма да мръдне скоро оттам, освен ако не прояви глупостта да бръкне вътре.

Точно тогава звъни татко им от... не знам къде. Здрасти, как си, липсваш ми, добре съм... И накрая:

-        Ами добре. Продължавай да си почиваш!

Да си почивам? Стига бе. Кой каза, че разходката с две (и повече) деца е почивка?

-        Мамо, виж новите ми приятели!

Притичва Престолонаследник №1 и ми показва гордо ръката си, напъплена от дузина мравки. Скачам и започвам да го отупвам, мърморейки както се очаква от една майка в подобна ситуация. Той не разбира и съответно отново е възмутен.

Когато го отървавам и от последния му „нов приятел”, той тропва с крак и ми заявява:

-        Не е честно! Искам да ми се извиниш!

Извинявам се и той отива обратно при мравуняка. Иска ми се този път да го оставя на милостта на гадинките. Да видя тогава кой на кого ще се извинява.

Почивка, а?!
 
От същия автор можете да прочетете и Пазаруване с деца  и Който има деца, да си ги гледа!

Неа Перамос е курорт, който се намира на 17 км от Кавала и на 3 км от Ираклица. От КПП Кулата е на 130 км, през Серес- Елефтеруполи. От КПП Илинден е на 105 км, през Драма и на 142 км от КПП Маказа, през магистрала Егнатия и Кавала. По пътя през Маказа и този през Кулата има тол такса, пътна такса, в размер на 2.40 евро за лек автомобил.

Неа Перамос най-голямото курортно селище в района на община Пангео. Важно е да се отбележи, че до Атина има град със същото име. Първите заселници са от 1920 година, като към днешна дата има около 3500 постоянни жители. В последните години Перамос се разви изключително като курорт за български туристи, поради близостта си до страната ни. Кристалните плажове на негова територия, и тези на Амолофи, са само на 3 км. Амолофи е плаж с естествени дюни, отличен със Син флаг за екологично чиста вода, на 6-то място в класацията за най-добър плаж в Гърция.

Ивицата на Перамос е дълга около 3 км, плажът е пясъчен, плитък и с много чиста вода.

Има голяма свободна зона за плажуване, бийч барове, чиито шезлонги и чадъри се ползват срещу консумация, неограничено време.

В Неа Перамос могат да се видят архелогически разкопки на древната крепост на град Анакторопули от византийско време. Районът е известен с лозарството си. Един от най-хубавите сортове трапезно грозде е солтанина, бяло и без семки, което можете да си купите от производители. Непосредствено след лозята се намира плажа Амолофи, което означава „дюни“. Кристално чиста вода, плитко и пясъчно дъно. Плажът е дълъг 3 км, разделя се на първи, втори и трети дюни, посредством скали. Повечето бийч барове са концентрирани на вторите дюни, първите и третите са по-спокойни, с голяма свободна зона. Между Амолофи и Перамос се намира полуостров Врасидас с няколко малки свободни плажа. Известни барове са Blue, Liquid, Waves, Rivas. Единици са местата за настаняване там, почти няма строителство в тези защитени от закона дюни.

Перамос има дълга крайбрежна алея, с множество заведения и магазини. Оживен курорт с фурни, аптеки, барове, бензиностанции и всякакви услуги. Голям супермаркет Масутис и много малки магазини тип бакалия. Там ще намерите всичко необходимо за една чудесна почивка.

В централната част на курорта са съсредоточени заведенията и магазините. Там настаняването е предимно в частни апартаменти и къщи, но има и няколко малки хотела. Липсват къщи с големи градини, преобладават кооперациите с апартаменти или етажи от частни къщи, с веранди. Перамос се развива непрестанно и за разлика от други места, където гръцката криза се е отразила на строителството, в него се строи и активно се извършват сделки с недвижими имоти, често с купувачи българи. Има заведения с български собственици, едно от тях е Mezze, хвалено с добрата си кухня и често посещавано от известни българи.
Една от почитателките на Перамос, която с удоволствие се завръща там, е актрисата Александра Сърчаджиева. Тя, заедно със съпруга си Иван Ласкин и тяхната дъщеря, посещават курорта и извън туристическия сезон, привлечени от магията на морето и прекрасните гледки, на които човек може да се наслади в района. Ако търсите по-спокойна почивка, то това би могло да се осъществи най-добре преди или след летния пик - юни или септември. В последните години се забелязва удължаване на сезона докъм 10.09., което повлия и на цените, задържайки ги същите (или близки) до августовските. Голяма заслуга за това има нашия национален празник на 06.09., около който е почти невъзможно да се намери свободно място за почивка в района.

Най-горещият месец е август, дъждовните дни са рядкост, предимно в началото на сезона. Добър ориентир за температурите по дати дава нашият сайт sinoptik.bg, който е актуален и за цяла Гърция. Температурата на водата може да се види на база минали години тук. В Гърция не се предоставя такава информация, както у нас в синоптичните емисии.

Таверните предлагат типично гръцка кухня със задължителните за опитване калмари, риба, октопод. Менюто с напитки е по-ограничено като основно се набляга на бира, узо и ракия, на гръцки ципуро. Много разпространена е напитка Рецина (Ρετσίνα), приличаща на бяло вино, която гърците консумират много, разредена с кола или друго безалкохолно. Има много специфичен и натрапчив вкус, далеч от нашето бяло вино, така че може да ви изненада неприятно. Бирата е с близък вкус до нашите, по-известни местни марки са Митос, Алфа, Вергина. В магазините често има промоция на стекчета и цената доближава тази у нас. Повече за храната и цените ви разказахме в статиите за Палио и Ираклица, където има интересна обща информация за Гърция.

В Перамос, веднъж седмично, се организира пазар, на който се предлагат плодове, зеленчуци, маслини, зехтин, други храни, също и дрехи, и стоки за бита. Там цените са по-ниски от тези в магазините, често има производители. Много разпространена е подвижната търговия - бусове с плодове и зеленчуци или с риба, обикалят по улиците, няма начин да не ги чуете, ползват мегафони. От тях можете да си вземете прясна риба. Прясно месо, освен в големите магазини, е за предпочитане за купувате от месарниците. Хляб и тестени изделия във фурните, които отварят сутрин рано и работят до 14 часа.

На около 6 км от курорта има модерен хотел за кучета в село Агиос Андреас, разположен на 3 дка. 

В Неа Перамос има медицински център, с лекари специалисти. Може да се посещават с частен преглед или с медицинска застраховка. Най-близката болница е в Кавала на 17 км.

В района има интернет покритие през 4G мрежа. Може да се ползва интернет и през гръцка, предплатена карта. Като цяло, обаче интернета в хотели и домове през wi-fi е възможно да няма отлично покритие. Това лято се очаква отпадането на роуминг тарифите в ЕС.

Информацията е предоставена от Антоанета Георгиева – greobg.com. 

Препоръчваме ви плажовете със син флаг в Гърция.
Ако сте решили да почивате в Гърция, може да видите и статиите ни за Ираклица и Палио. 

Първата българска мобилна апликация за онлайн защита на деца вече е достъпна за сваляне и инсталиране напълно безплатно. Разработено от екипа на Bulbera, приложението за родителски контрол за смартфони и таблети Protect Your Kid дава възможност на родителите да осигурят на своите деца защитено сърфиране в интернет,  контрол над времето, прекарано с телефона или таблета и откриване къде е детето в момента. И всичко това е на български език.

Основни функции на Protect Your Kid са: защита от неподходящо съдържание, управление на приложенията, създаване на времеви правила, ограничаване на обажданията и приложенията нощно време, информация за това, къде се намира детето в момента. Апликацията  предоставя пълен  контрол върху устройствата на децата през смартфона, таблета или компютъра на родителя.

„С тази стъпка вярваме, че ще помогнем на много деца да използват пълноценно възможностите на съвременните технологии, като се забавляват и получават достъп до качествена информация. За родителите апликацията е начин да подкрепят информирания избор на своите деца.“, споделя Деян Благоев, мениджър „Бизнес развитие“ в Bulbera.

Приложението е достъпно през Google Play.

Protect Your Kid e подкрепен от българския Център за безопасен интернет. Той препоръчва ползване на програми за родителски контрол за възрастовата група до 9-10 години. Те не само позволяват на родителите да са наясно какво правят децата им в интернет и да ги защитят, но и дават възможност за разговор с тях за рисковете и опасностите в Мрежата. През функцията на приложението за история на употребата може да се проверява какви сайтове и кои приложения е ползвало детето. Това дава повод да се разговаря за качествата на всеки сайт, какво е интересно и какво е полезно, а също така – за съществуването на сайтове, които не са подходящи за деца.

Всъщност най-добрата защита на детето срещу попадането в рискови ситуации е то да споделя с родител своя онлайн опит и да задава въпроси. Това ще му даде увереността, че всяко нещо, което го обезпокои в интернет, може да бъде обсъдено и ще го подготви за свободно ползване на интернет, след като навърши определена възраст – 9 или 10 години.

-----------------------

Bulbera е българска софтуерна компания, която е на пазара от 10 години. Компанията работи с клиенти от Западна Европа и САЩ и развива проекти в различни сектори: медицински, защита на данни, развлекателен, туризъм, автомобилостроене, образование и много други. Protect Your Kid е начинът Bulbera да подпомогне българските родители и учители да се справят с новата реалност, където децата все по-често са онлайн по цял ден. Сега вече има безплатно приложение, което може да улесни разбирателството между поколението Y и поколението Z.

Повече за Bulbera може да видите тук : bulbera.com

Как да поддържате онлайн близостта с детето си можете да научите от Внимание! Родител в социалната мрежа!

Изследване на Уницеф показва, че най-щастливите деца живеят в Холандия, Исландия, Норвегия и Финландия. Канадската писателка Колийн Геске, автор на блога Stuff dutch people like си задава въпроса: „Можем ли да твърдим, че и холандските майки са най-щастливи?“ Отговорът е утвърдителен и затова си има цели 11 причини. Колийн предлага своя коментар по темата.

1. Холандките раждат по свои правила
Раждане у дома, в болницата, в специален хотел, с обезболяване или без, под наблюдението на акушерка или лекар, с личен фотограф, дула или психотерапевт? Защо не? Много аспекти в процеса на раждането се определят от жената и нейното семейство. Наблюдението на бременността в Холандия също е специфично – на практика няма периодични изследвания, забраните са минимализирани, няма ограничения в наддаването на тегло: „Защо ти е да ходиш в болница. Можеш да родиш в собствената си вана, аз ще съм до теб“ – можеш да чуеш от тамошните акушерки.

2. Холандските майки са на половин работен ден
Това наистина е много разпространена практика и е невероятно удобно. Ако жената все още кърми, работодателят й е длъжен да осигури помещение за изцеждане на кърмата.

3. Холандските майки обичат рутината
Не, те я обожават. Една позната в „златната“ възраст например изискваше от мъжа си близост всеки четвъртък в 21 часа. А после се оплакваше на приятелките си от проблеми в интимния живот и пращаше мъжа си по всякакви лекари. „Ето в моя календар е записано!“ Трябва да призная, че това ми изглежда адски неадекватно, струва ми се твърде много дори за холандците. А ако примерът ви изглежда нереален, потърсете поне едно играещо дете на улицата след 6 часа вечерта. Няма да намерите, защото по това време семейството вечеря. Холандските деца живеят по строго разписание, с минимални отклонения от установения режим. В тази страна наистина уважават рутината и ясните правила.

4. Търсят помощта на бабите
Холандските баби и дядовци са готови да се грижат за внуците, позволявайки на родителите да вършат работата си или да се забавляват. Но това винаги се уговаря предварително, в точно определени дни, например: всеки втори четвъртък от 15 до 18 часа. Като им се поемат „пътните“ разходи, разбира се. В останалото време холандските баби са ангажирани с посещения в клубове по интереси, срещи с приятелки, градинарство, круиз до Палма де Майорка и др. В крайна сметка те са пенсионери и не е необходимо да „бъхтят“ на три смени.

5. В Холандия има отлични постнатални грижи
Първите седмици след раждането могат съвсем реално да бъдат едни от най-щастливите в живота на жената. Майката бива изписана от родилния дом, буквално часове след раждането (ако всичко е нормално). През цялата първа седмица до нея е патронажната сестра, по осем часа на ден. Тя поема грижите за родилката и бебето. Може да ти носи закуската в леглото, да глади, да почиства дома, да те заставя да поспиш на обяд, да те учи да кърмиш, да сменяш пелени, да къпеш бебето.

6. Холандките не познават „майчината вина“
Не напълно, разбира се. Но това е факт: майките в Кралство Нидерландия се стремят да направят живота си максимално хармоничен и балансиран, вписвайки детето в своята „координатна система“. Имат една чудесна книжка-комикс „Relax mama“, в която може да се прочете следното: „Вие не сте първата майка, която се втурва развеселена вкъщи след купон с приятелки, изплашвайки до смърт детегледачката.“…. Оправданието им е, че така или иначе животът на семейството се върти около детето и могат да си позволят подобни дребни „прегрешения“ от време на време.

7. Холандските майки дават максимум свобода
Родителите в Холандия вярват в свободата и независимостта: „Да възпитаваш дете, означава да го пуснеш на свобода.“ Може би за нас това е още един от парадоксите на тази страна. Защото възпитаните и послушни ангелчета се превръщат в мързеливи тийнейджъри, които спорят с родителите си за всичко. Култивирането на това безкрайно уважение на правата на човека не винаги среща благодарна ответна реакция. Като например 15-годишно момиче, което учи две години в един и същ клас, не защото е със забавено умствено развитие, а защото така е решило и защото всичко при него в момента е „сложно“. По законите на „жанра“ виновни са й всички наоколо, освен собственото й отражение в огледалото. И какво от това? Нищо. Това е нейният избор. Решила е да се излага пред приятелите си и да застраши бъдещето си? Окей. Ние уважаваме това, ще кажат нейните родители.

8. Няма майки-хеликоптер!
Да видим - майка-хеликоптер, която е разперила "криле" над детето, готова да го спаси от милион потенциално опасни ситуации - това в Холандия рядко може да бъде забелязано. Значително по-често можете да видите дете, което вдига сандвича си от калта и го дояжда; което през зимата се разхожда с лятното си яке и без шапка; което яде пържени картофки с кетчуп на семеен обяд в ресторант. Някой би помислил, че здравословният начин на живот и безопасността на децата не се тачат особено в тази страна. Не е така. Тук например всички деца са длъжни да посещават уроци по плуване и да получат „сертификат“ за завършения курс. Има и т. нар. „варицелни визити“. Ако малко дете се разболее от варицела, майките водят и своите деца, за да се заразят и преболедуват тази болест в относително безопасното време за това – ранното детство. Температура по-висока от 38-38,5 градуса не тревожи никого, простудата се лекува с промивки на носа, ваксинирани са 95 % от децата (останалите 5 % по правило са от религиозни общности, които отричат ваксините).

9. Не проектират амбициите или неуспехите си върху детето
Не изтръпват преди всеки изпит на детето. Нямат вълнения по повод реализацията му в бъдеще. Спокойни са, че все ще намери някакво поприще, работа има за всички.

10. Холандските майки се наспиват
Хайде дружно да им завидим. Холандските майки имат пълноценен сън. Възможно е това да е така и заради обстоятелството, че не признават съвместния сън с детето. Стремят се, колкото е възможно по-рано, да го приучат да спи в собственото му креватче в детската стая. Нека ги оставим на собствените им угризения.

11. Най-важната тайна
Секретното оръжие на холандските майка са…холандските бащи. Около 15 % от мъжете там редуцират работните си часове след раждането на детето. Татко Ханс, Нилс или Хилке е готов да става нощем, за да поема грижите за бебето наравно с майката, често готви и помага на жена си в чистенето. В тази страна социалните роли са споделени, а не разделени.

И като стана дума за Холандия, препоръчваме ви и статията Къде се отглеждат най-щастливите деца на света? 

Можете да прочетете и личните ни впечатления от Финландското училище през миналия век.

Материала подготви Янка Петкова
Снимки: stuffdutchpeoplelike

„Кога ще тръгнем?“, „Колко време остана до началото на филмчето?“, „Скоро ли ще стане закуската?“ Всички деца, на които им се налага да чакат по-дълго, заливат с въпроси родителите си. Понятията „трябва“ и „ти си длъжен“ все още не са твърде ясни, и на майките и бащите ще им се наложи да почакат. И да научат наследника на това ценно качество – търпението.

Търпението е умение да отложиш моментното си желание или удоволствие, заради някаква цел. Малко родители разбират колко сложно е за детето да проявява това качество, особено в първите 2-3 години. И това има своето обяснение – мозъкът на детето все още не е достатъчно развит и емоционално-волевите и интелектуалните процеси са в етап на формиране. Детето започва да контролира желанията си към 6-та година. Освен това то живее „тук и сега“, няма понятие за време, не може да си представи как нещо ще се случи по-късно. В състояние е да разбере това едва към четвъртата година. Какво могат да направят родителите? Основите на търпението се поставят още в ранна възраст.

Между другото

До 4-годишна възраст целенасоченото трениране на търпение у детето е безсмислено. Децата не са в състояние да установяват причинно-следствените връзки между действията и възможните резултати. Но практически ние вече сме започнали да формираме търпение при обучението в използване на чашката, на лъжичката, в умението да се обличаш самостоятелно, да ползва гърне.

Отделяйте на детето достатъчно внимание. Във възрастта 1-1,5 години то ще е в състояние да почака няколко минути, докато мама довърши това, с което се занимава.
Не захвърляйте всичко, което правите, веднага щом мъничето потърси вниманието ви. Установете с него зрителен контакт, погалете го, нежно обяснете, че трябва да почака и след няколко минути непременно му отделете нужното време. Така ще получи следния опит: ако почакаш малко, можеш да получиш това, което искаш.

Не създавайте изкуствени ситуации на очакване. Детето периодично се сблъсква с необходимостта да почака (мама не е затоплила храната все още, не е приготвила чантата за излизане). Такива ситуации има достатъчно, за да започнете да говорите с мъничето за търпението. Можете да кажете, че и другите имат своите потребности: „Сега ще почакаш, защото трябва да приготвя ризата на тате, който отива на работа.“

Използвайте думите „минути“ и „часове“ пестеливо. Детето все едно трудно се ориентира във времето. Затова, ако искате да му обясните „кога най-сетне“, можете да използвате моменти от дневния му режим: „Ще направим това, когато се наобядваш.“, „Тате ще се върне, когато ти се приготвиш за сън.“

Учете детето да се съсредоточава върху това, което прави. Както показва практиката, за да ангажираш вниманието на мъничето за десет минути е най-ефективно да използваш творчески занимания – да моделира с пластилин, да рисува с пръсти, да играе с пясък или вода. За съвместно прекарване на времето добра работа вършат криеницата, мълчанката или „кой ще стои най-дълго без да мръдне“.

10 минути – това е максимумът за занимание с един вид дейност на децата до 3 години. Към 6-та година това време постепенно се увеличава до 35 минути.


Как се тренира търпението?

За създаването на навици ще помогнат упражнения, които са насочени към задържането на тялото в определено положение, за известен интервал от време. Например  играта на „лястовичка“, „щъркел“, някои асани от йогата – жаба, кобра, риба – са много ефективни. Започнете с минута и постепенно увеличавайте престоя в една или друга поза.

Започвайки от тригодишна възраст можете да се заемете с развиването на целенасочено внимание. Това ценно качество е фундаментално за търпението. Затова много уместни са игрите „между другото“, които могат да се играят по пътя към детската градина или парка. Накарайте детето да отбелязва предметите, които срещате по пътя си, ако са в един цвят. Или нека мъничето пляска с ръце, когато види врана и да тропне с краче, когато види гълъб.

Към 4-та година можете да усложните игрите за внимание. Предложете например играта: „Какво се промени?“ Разположете върху масата няколко малки предмета в определен ред – започнете с 5-6 и постепенно ги увеличете до 15. Дайте на детето 30 секунди, за да запомни разположението им. След това го помолете да затвори очите си. Добавете още един предмет и разменете местата на останалите. После го попитайте какво се е променило.

 
Право в целта

Към 5-6-та година повечето деца вече могат малко да почакат или да се занимават с нещо интересно и увлекателно в продължение на 20-30 минути. Единственият проблем е, че не могат да доведат започнатото докрай. А точно тази способност е основа на качества като упоритост, настойчивост, постоянство. В този период е много важно да поддържате интереса към избраното от детето занимание и да го стимулирате да довършва нещата докрай. Избирайте правилните занимания. Творчеството прекрасно развива търпението. Предимството е, че не се налага детето да чака дълго, за да го оцени тук и сега.

Когато става дума за някое по-трудоемко занимание, можете да го разделите на отделни етапи.

Ако например не може да прибере всичките разхвърляни играчки наведнъж, позволете му да подреди останалото на другата сутрин. Ако тренирате правилно произнасяне на някакъв звук, първоначално научете детето да го чува в думите, питайте го дали в началото или в края им се намира въпросният звук и едва след това отработвайте произнасянето. Похвалете го за успеха във всеки етап.

Поддържайте усилията му. Правете го с разказчета, примери с любими герои, които са искали да направят нещо, но не са го постигнали веднага. Припомнете веселата история с Мечо Пух, който търпеливо планирал как да се добере до меда на дървото и в резултат измислил да използва балона на Прасчо.

Обяснете защо човек трябва да е търпелив и да полага усилия. "Когато се научиш да редиш кубчетата, ще направиш красива пирамида.", "Когато попътуваме с колата ще видиш интересно ново място.", "Когато настъпи празника, ще ти подарят торта и подаръци." Колкото по-голямо е детето, толкова по-сложни цели е в състояние да осъзнава. Тогава можете да му обясните, че нетърпението влияе зле на околните: „Когато прекъсваш баба, която ти разказва приказка, тя се разстройва. Ако я изслушаш докрай, ще й бъде много приятно.“

Избягвайте похвалите за качества и черти от характера, но хвалете за конкретни неща: вместо „колко си умен“ кажете „много добре си наредил пъзела“ или „каква красива картинка си нарисувал, сигурно много си се постарал“. Похвалите от този вид формират нагласа за бъдещо развитие: като възрастни, децата, които са били хвалени за търпението и старанието им, ще влагат повече усилия, за да постигнат желаното. Дори да се сблъскат с неуспеха, не губят мотивация.

Търпението е умение да отложиш в името на някаква цел психологическите, но не и физическите си потребности – желанието да отидеш до тоалетна, глада, жаждата. В такива случаи е немислимо да се тренира търпение.

Детето все още трудно си представя крайната цел на своите усилия. За да го убедите, че е добре да довършва започнатото, можете да му предложите да направи нещо, по ваш модел. Например вие предварително сте направили колаж от подръчни средства – парчета плат или хартия, копчета, клонка или листа от дърво. Залепете ги върху лист хартия и предложете на детето да направи същото. Безусловно полезно е да внесе в своята изработка нещо индивидуално.    

Търсенето на „съкровища“ прекрасно тренира търпението. Особено, ако залогът е примамлив. Можете да го скриете в детската стая (ако детето е по-малко) или навън (при по-големите). Можете да търсите заедно, по предварително очертан маршрут „карта“ или да отброявате крачки до мястото, където се намира съкровището (подходящо е когато детето е усвоило понятията напред-назад, наляво-надясно).
За тренирането на „почакай и ще видиш резултата“ много помагат всякакви експерименти – можете да засадите зрънце и да следите как пониква растение, можете да наблюдавате как се разлистват цветовете на цветето, което сте сложили във ваза и т.н.
Измислете как детето ще фиксира своите наблюдения: това може да стане с рисунки, със снимки, с табличка, в която ще попълвате резултатите.

В режим на очакване

Да, да търпиш е трудно. Освен това възрастните постоянно се опитват да те убедят, че това е дреболия. „Мама ще си дойде довечера, това е съвсем скоро!“, „Ще почакаш два дни, това е съвсем скоро.!“ Не се опитвайте да хитрувате и да подвеждате детето. Спомнете си как вие реагирате в ситуация, когато трябва да проявите търпение. Нерядко ние възрастните също много се суетим – на опашка в магазина, докато чакаме поръчката си в ресторанта или автобуса на спирката. И ние искаме да получим всичко веднага, въпреки, че сме големи хора. Но в такъв случай, не сме добър пример за възпитаване в търпение.

Може би трябва да поработите първо над себе си. Ако чакате заедно с детето, не бива да нервничите, да бездействате, а да се занимаете с нещо. Игра на думи, асоциации или нещо подобно са много подходящи в случая. Можете и да разкажете приказка, можете да отбелязвате предметите с еднакъв цвят по пътя си. Така ще научите детето, че търпението е много ценно качество за постигане на целите.

Честно, признайте си, че да чакаш наистина е сложно. Да говорите за това е най-добре в ситуации на очакване, когато имате повод да разкажете на детето защо е нужно да го прави: „Ние чакаме зеления светофар, за да пресечем улицата, защото тогава ще спрат колите. Така е безопасно.“ Учете детето, че макар да е трудно да търпиш, от очакването можеш да получиш и удоволствие. Започвайте отрано да се подготвяте за празниците, зачерквайте дните до мечтания ден, заедно планирайте, фантазирайте как ще премине всичко, рисувайте картини на бъдещото събитие.

Материала подготви Янка Петкова
Източник: Parents

Ако чувате понякога "Мамо, скучно ми е", тук можете да прочетете защо е полезно за децата да имат време, в което сами да се занимават и няколко добри идеи за това.

Препоръчваме ви да прочетете и Когато не иска да спи само! и Защо е нужен режимът?.

Съвсем правилно го е казал Толстой - "Всички щастливи семейства си приличат, а всички нещастни семейства са нещастни по своему". Семейни терапевти обобщиха приликите между щастливите семейства, които ги правят толкова "еднакви".

1. Те никога не се оплакват пред близки и приятели
Щастливите семейства знаят, че не си струва да замесват трети лица в отношенията си. Ако възникне недоразумение, разговарят помежду си и си казват нещата очи в очи.
Приятелите ви не могат да бъдат обективни, като правило те са готови от солидарност да ви помогнат да надделеете над партньора си, а това влошава отношенията.
Ако проблемите не се решават и двойката „буксува“ на едно място, по-добре е да се потърси професионална помощ . Семейният психолог може да ви помогне да се вслушате един в друг. Не е разпространена практика у нас, но безпристрастният слушател е по-добър съветник.

2. Те не се сравняват с другите двойки
Партньорите в щастливите двойки се приемат и обичат такива каквито са, с разбирането, че няма идеални хора. Чуждият съпруг може и да ни се струва по-добър, но едва когато живееш и споделяш битието си с някого можеш да го видиш истински, защото в социума всеки се стреми да се покаже в най-добрата си светлина. Любящите съпрузи никога не се присмиват на недостатъците на другия. Приемат различията във възгледите и помагат да партньора си да се развива, поддържайки най-доброто, което той носи в себе си.

3. Те никога не се изживяват като жертва
Щастливите двойки не се обвиняват един друг за проблемите си. Хармонична връзка означава да умееш да простиш и да си даваш сметка за това, че отговорността за случващото се е съвместна. Разбира се, позицията на жертва има много бонуси: власт, възможност да обвиняваш, да прехвърляш вината на другия, вместо да се вземеш в ръце и да промениш собствения си живот. Никой не може да те направи щастлив, ако не си готов да се промениш.

4. Щастливите двойки са весели
Те умеят да се шегуват и със себе си и с партньора, така обновяват отношенията си (особено след раждането на децата). Дори когато животът ги предизвиква с изпитания, намират възможност да разредят напрежението и да се посмеят над проблемите си.
В контакта с детето, което се крие в нас, има огромен потенциал, който е важно да поддържаме.

5. Не се критикуват и не се обвиняват взаимно
Щастливата двойка умее да подчертава достойнствата на другия, а когато се появи проблем се опитва да разбере причините за случващото се.
Ако партньорът ви направи нещо, което не одобрявате е важно да намерите приемлив начин да поговорите с него за това. Критикуването и сълзите няма да решат проблема. Другият просто ще престане да ви слуша или ще направи точно обратното, за да потвърди мнението ви за него.

6. Не се опитват да си четат мислите
Щастливите двойки знаят как да разкажат на другия за потребностите си. Затова сме възрастни хора и би трябвало да разполагаме с достатъчно начини да съобщим това, което ни е нужно, вместо да мълчим обидени.
Ако не ви достига внимание, кажете го. Ясните послания са основата на зрелите, стабилни отношения.

7. Не са фиксирани в своите роли в семейството
При тях няма полово разпределение на задълженията. Те са гъвкави и прагматични: днес готвиш ти – утре аз; днес аз се занимавам с детето – утре ти; ако единият от нас има трудности на работното си място – всички се приспособяваме към ситуацията и не правим от това трагедия.

8. Не си крещят
Човек, който се изразява с крещене е нестабилен и неуверен в себе си. Разговорите на висок тон са противопоказани в отношенията, защото с времето хората престават да се слушат един друг. Хармоничните двойки не си крещят, те се договарят, търсят компромиси.
Ако ситуацията е критична, можете да излезете от стаята за малко и да направите 10 дълбоки вдишвания и издишвания, за да се успокоите (помага, колкото и банално да звучи).

9. Не се контролират във всичко
Ревността, контролът, тиранията се случват заради неувереността в себе си. Всеки човек има лични граници, които са неприкосновени. Ако те бъдат нарушавани непрекъснато, ще бъде застрашена не само нашата безопасност, но и ще предизвикат естествено желание да защитиш територията си. 
Не нахлувайте в чуждото пространство, така ще бъдете само по-привлекателни за другия.

10. Не очакват от другия съвършенство
Ние често чакаме „принца на белия кон“, а после се дразним и разочароваме, когато се сблъскаме с недостатъците на реалния човек до нас.
Ако вашият случай е такъв, вероятно е време да се научите да приемате себе си и другите такива каквито са. Забелязвате ли талантите на партньора си? Хвалите ли го за постиженията му?

Изброените правила звучат много простичко, но на практика не са толкова лесно осъществими. Не е задължително всичките десет условия за щастие да са налице, за да сте щастливо семейство, но ако повече от половината липсват в дома ви, може би трябва да помислите какво ви пречи, а дори да потърсите съвет от брачен терапевт.

Препоръчваме ви и още две статии за семейните отношения:

Думите, които спояват връзката ни и Мъжете, жените, парите.

Автор: Мишел Хом

Мъжките майки са каста, която живее по свои правила. Аз отгледах три момчета и за изминалите 25 години разбрах няколко важни неща, за които не е ставало дума в нито една книга за бъдещи родители. Едно е ясно: ако имате момчета, усещането ще е все едно управлявате автомобил, който се носи с бясна скорост и неизправни спирачки.

Тези 8 истини са известни само на майките, които възпитават синове.

Момчетата непрекъснато чупят нещо. С това се свиква. В някакъв момент толкова ще задобреете, че само по звука ще можете да разпознаете какво точно са строшили. Разбира се, те ще се опитват да прехвърлят вината на другия, докато вие като опитен детектив се опитвате да разберете, кой от тях лъже. Един ден внезапно ще откриете, че любимата ви стъклена масичка за кафе е разбита на парченца. Защо? Вече знаете отговора: защото холът е най-доброто място да поиграеш с брат си на футбол.

Ще ви се наложи винаги да започвате разговора първи. Избягвайте въпросите, на които момчетата могат да отговорят с  една дума. Например на въпроса: „Как беше днес в училище?“ аз винаги получавах отговор: „Нормално.“, а на въпроса: „Какво учихте?“ – ми отговаряха: „Разни неща.“ Работата е там, че момчетата не обичат детайлите и подробностите, те не съхраняват в главата си тонове безполезна информация, както правят това момичетата. С времето се свикна. Особено, ако мъжът ви е същият, а това най-често е точно така. Ябълката не пада по-далеч от дървото. Не бива да се надявате, че вашите момчета ще си бъбрят с вас до премаляване.

Ще ви се наложи да научите синовете си да почистват банята след себе си. Момичетата и момчетата се отличават дори в това, в какъв вид оставят банята. След девойките остават разни шишенца и тубички разхвърляни по всички повърхности, по които изобщо може нещо да се смести. Момчетата по някакъв незнаен начин успяват да изпръскат с паста за зъби цялото огледало. Да споменавам ли за капака на тоалетната чиния? Провеждала съм обстоен разпит кой е оставил капака вдигнат и при тримата отговорът е един и същ – „Не съм аз“. Затова често ми се налага да прибягвам до обяснението, че не съм и аз, защото момичетата просто не сядат при вдигнат капак.

Те никога няма да ви кажат всичко, което бихте искали да знаете.
За мен моите момчета са скъпите ми деца, но един за друг те са братя. Докато са малки, често се карат и бият. В същото време се защитават пред другите и при най-малкия повод. Какво бихте могли да правите? Просто учете децата си от малки, че ако не сте хванали виновника навреме, рано или късно ще разберете истината. Обожавах да наблюдавам реакциите на моите момчета, когато им казвам, че имам очи навсякъде. Те не знаят и половината от моите познати, които биха могли да бъдат източник на информация, ако се наложи.

Ще ви се наложи да ги усмирявате неведнъж.
Момчетата се каляват в боя. Понякога той възниква по най-невероятни поводи (например заради котката). Дори не се опитвайте да разберете, защо са се задействали юмруците. Те в един глас ще ви кажат, че е било неизбежно. Това вие никога няма да разберете. Но има и хубава новина: ще дойде време, когато вашите синове ще си спомнят тези спречквания със смях и умиление. А аз дори не искам да си спомням онова сбиване, при което се опитвах да разбера кой точно счупи крака на брат си. Според тях еднозначен отговор няма. Всичко зависело от това каква е гледната ти точка за ситуацията… видиш ли. В края на краищата кракът може и сам да се счупи!


Вие ще учите момчетата си как да ухажват момичета. Необяснимо е, но е факт – момчетата, за разлика от момичетата, ненавиждат историите за това как са се срещнали и запознали родителите им, как са се оженили. Затова, когато синовете ми започнаха да ходят по срещи, установихме две неизменни правила: "ти задължително трябва да й подариш цветя" и "ти задължително трябва да се държиш джентълменски". Трябва да се стараеш да изпълниш поне тези две условия, защото момичето въпреки всичко може да остане недоволно от нещо. Майките трябва да научат синовете си да бъдат внимателни, грижовни и любящи към своите момичета.

Никога няма да чуете: „Мамо, имам нужда от теб!“
Моите синове пораснаха и вече живеят самостоятелно. Най-нежното, което съм чувала от тях е : „Мамо, нужна ми е твоята помощ!“ Разбира се, и аз като всички родители, исках синовете ми да са независими и умни. В крайна сметка те станаха точно такива. Но все още нямат достатъчно жизнен опит и за да не ме притесняват и да предизвикват излишно вълнение, когато търсят съветите ми формулират въпроса си така, че все едно става дума за хипотетична ситуация. Като че ли аз съм вчерашна!
Когато боледуват ще ви казват, че всичко им е наред и нямат нужда от нищо. Но това е, разбира се, за да не ви притесняват. Дълбоко в душата им все още съществува потребността от вашето присъствие.

Вие бихте искали да не знаете това, но все едно рано или късно ще разберете защо синовете ви от време на време се затварят сами в стаята си.
Би било нечестно да не кажа нищо за „това“. Ако животът с четирима мъже под един покрив ме е научил на нещо, това е, че „това“ се случва по няколко пъти на ден. Лично аз не разбирам защо толкова често. Другите жени също. Питала съм. Вярно е, че никой не е готов да обсъжда „това“ с приятелките си. Но аз съм решила да бъда честна докрай с вас. Така че тези уединения в собствената стая също са част от живота на мъжките майки.

Изброих ви 8 неща, с които ще ви се наложи да се сблъскате, ако отглеждате момчета. И не е важно на колко години са и колко далеч от вас живеят, ако разберете, че страдат за нещо, вие винаги ще сте готови да се притечете на помощ. Както някой правилно ми каза преди време: „Синовете завинаги остават деца за своите майки.“

Мишел Хом е майка на трима синове. В популярния си блог  тя споделя опита си на родител и разказва за изпитанията, на които те подлага животът с момчета.

Препоръчваме ви В света на затръшнатите врати и Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш!

Интернет форумите и групите в социалните мрежи, в които майки споделят опит и търсят съвети, са много популярно и полезно местенце, макар и небезобидно. Защо трябва да сме внимателни с тях?

Диагнози „по снимка“

„Мами, вижте как отекоха очетата на бебка. Какво да й капна, докато отидем на лекар?“ (приложена е снимка, разбира се). За съжаление разумният съвет „Нищо!“ се среща веднъж на десет препоръки. Останалите съвети варират от народна медицина, през хомеопатия, до медицински препарати с различна степен на вредност и изобилно количество от истории на тема: „Моето дете беше така. Ходихме при…., предписа (прилага се списък с лекарства)“.

„Неотдавна при мен доведоха момче, което майката обилно беше обливала с отвара от билки. В интернет я посъветвали така да лекува дерматита, който детето всъщност е нямало. Билките обаче предизвикали силна алергична реакция и обрив. Детето се беше чесало до кръв.“
педиатър

Всеки нормален лекар би се хванал за главата при подобни препоръки. Дори висококвалифицираният специалист не би поставил диагноза, без да прегледа лично пациента, без да назначи допълнителни изследвания, ако се налага. Обикновеният конюнктивит има вирусна или бактериална природа, а това означава, че се лекува по различен начин. Средностатистическата майка не може да определи „с поглед“ кой точно е видът, а всякакви капки, мазила и промивки могат да влошат състоянието на детето, да променят клиничната картина, което усложнява поставянето на диагноза. Не говорим за по-сериозни заболявания. Дори при аналогична диагноза, това което е помогнало на вашето дете, може да навреди на друго.
Ако детето се е разболяло заведете го на лекар. Ако по някаква причина лекарските препоръки не ви вдъхват доверие, потърсете второ мнение, но в никакъв случай не се доверявайте на съвети в мрежата.

Съмнителни тези

Младите, неопитни майки са особено податливи на непроверена информация. Достатъчно е някой да заяви: „Синът ми след ваксина остана инвалид“ и веднага приижда поредната антиваксърска вълна. И по-убедителните й проводници наистина могат да съберат добра аудитория за твърденията си. В тази група попадат и заявления от типа: „Нищо друго не ни помогна, докато не попаднахме на …“ Това е откровена, нескрита реклама. Фантастичните истории за целебната сила на някакъв препарат не са новина, но все още събират публика.

Да вярваш или да не вярваш, е въпрос на лична преценка. Но  не вреди да помислиш над написаното, да зададеш някой и друг уточняващ въпрос: „Сигурни ли сте, че ако не беше ваксината този проблем нямаше да се появи все пак? Защото „след“ не означава „впоследствие“?“ – или - „Имате ли представа от какво се приготвят хомеопатичните препарати, какво съдържа този, който препоръчвате?“ Отговорите най-често са завоалирани, неразбираеми, емоционални изречения, които бягат от конкретиката или порция негативизъм, прикрита зад положително пожелание: „Да не дава Господ да преживеете това, което съм преживяла аз.“

Синдромът „студент по медицина“

Казват, че по-емоционалните студенти от началните курсове по медицина откриват у себе си половината от болестите, за които четат в учебниците. Някои майки (особено с първо дете) по мнителност и впечатлителност са достойна конкуренция. Достатъчно е само да им изброиш симптомите, историите, описанията на болестите – физически и психически. Здравият сън и апетитът изведнъж изчезват, защото трябва веднага да започнат да лекуват детето от диагнозата, която сами са поставили. А много често тя не е и една. Веднага започват кръстоносен поход по здравни заведения. Следват изследвания, консултации, всичко за което се сетят.
Разбира се, добре е човек да е наблюдателен и внимателен. Но прекаленото вълнение идва в повече на детето, а и на вас самите. Избягвайте драматични разкази за болести и се доверявайте на специалистите.

Преди месец свекърва ми попаднала на информация за симптомите на аутизма. Коментирали в някаква група. Не знам как й се получи, но спя да паникьоса и мен. Започнахме двете внимателно да наблюдаваме детето, едва ли не водехме дневник на поведението му. В крайна сметка посетихме три невролога и един психиатър. Тъй като те не потвърдиха „диагнозата“ ни най-сетне се успокоих. Не мога да си простя обаче, че подложих детето и себе си на всичко това.
майка на момиченце на 2,5 години.

Идеалните интернет родители

Наблюдавате как детето за първи път построява кула от кубчета и решавате да споделите постижението в социалната мрежа. Не успели още да качите снимката, виждате постовете на други майки, чиито деца на 4 години четат книжки, на 8 месеца ходят на гърне и нямат пелени, други посещават уроци по английски от тригодишни. На фона на тези постижения вашата кула от три кубчета ви изглежда все по-незначителна.

Това е като историята с идеалните интернет-родители. Майките от „мрежата“ никога не крещят на децата си и не ги наказват. Успяват да сготвят, да изведат детето на разходка, да проснат прането и при това да изглеждат като херцогинята на Кембридж. Мъжете им не са като вашите: грижат се денонощно за децата, внасят всичките си пари в семейната каса, правят подаръци с повод и без повод. Разбира се, умеят да готвят и без напомняне мият чиниите си след хранене.

Започвате да си мислите, че вашето семейство е нещастна люспа на фона на успешните модели пред очите ви. Разбира се, винаги можете да качите снимка на скъп парфюм и да напишете отгоре „от любимия“. Но какъв е смисълът от подобни постановки? Наистина ли вярвате в този фарс?

А кое им е хубавото на майчинските групи?

Не всичко, разбира се, е негативно. Освен споменатите вреди тези общества носят несъмнени ползи. Чувстваш се уютно, защото си сред сродни души. Aко не те разберат, кой друг? Споделяте идеи за празници, кулинарни рецепти, съвети за домашния интериор. Освен това можете да разчитате, че ще ви дадат изчерпателна информация кои стоки са по-качествени, къде могат най-изгодно да се купят. Те са своеобразен филтър, който ви помага да отсеете това, на което наистина си струва да обърнете внимание. С тези жени споделяте възпитателните си неуспехи и разочарования, но можете и да разчитате на подкрепата им, защото голяма част от тях са изминали пътя, по който вие вървите в момента. Можете да изречете и страховете си – няма да ви се присмеят, ще ви ободрят, чувството за хумор е много често срещано качество. Има и групи за съвместни покупки, групи които организират разходки и излети с децата. Една от най-добрите страни на тези групи е емпатията и готовността да помогнат на майка, дете или семейство в беда. Примерите за организирани дарителски акции не могат да бъдат изброени. В тези общества ври от находчиви идеи, прагматични съвети, чисто човешко съчувствие и готовност да бъдеш изслушан и разбран. Затова в никакъв случай не бива да се заклеймяват.

Можем да се наслаждаваме на общуването с помежду си и да мислим разумно, когато става дума за „медицински“ съвети.

Оригиналната статия можете да прочетете тук.

Препоръчваме ви Майките не са втора категория и Мамешката мафия