Автор: Яна Пеева

Днес Мими става на… честно казано не знам на колко става, но на нея така или иначе години не й личат. Прилича на момиченце, смее се като момиченце и е с размерите на момиченце. Само мръсни вицове не разказва като момиченце, но трябва все пак нещо да я издава, нали?

Спомням си първия път, когато я видях - беше много бременна, качена на една стълба и пълна с нареждания и заръки за мен и Теди. Къде да отидем, какво да направим, колко да сме бързи. Приличаше на един бременен капитан, който знае точно как да си изкомандори екипажа, за да стигне, където трябва. Не знам дали тогава Теди ме е питал какво мисля за майка му, не знам и какво бих отговорила, но сега 6 години по-късно знам, че съм истинска късметлийка. Каквито са и останалите хора около нея. Веднъж, докато беше болна, а ние бяхме отишли да я видим, седяхме в кухнята и си говорихме, а Иван каза на Теди: “Когато я няма майка ти, все едно някой ни е спрял тока. Нищо не върви.” И е така. Мария сякаш ни пуска ток на всички, кара ни да вървим, да действаме, да бъдем. Сякаш само с присъствието си зарежда всичко около себе си.

Честит рожден ден, Мими!

Пожелавам ти много обич в очите на всички около теб, много здраве, за да ни се радваш, много късмет, много щастие. Истината е, обаче че всичките тези неща си ги правиш и сама. Не познавам друг човек, който е толкова непримирим и способен да се бори за собственото си щастие, както и за това на хората около себе си. Пожелавам ти да продължаваш да бъдеш това, което си, защото си прекрасна, страхотна, чудесна жена и е чест и удоволстие да бъда част от семейството ти и да си баба на детето ми. Дори когато не те харесвам (а това не се случва особено често), те обичам. Пожелавам ти море, бирички, хубави книги, хубави филми, топли прегръдки, целувки, вкусна храна, прекрасни места, на които да отидеш и на които да се връщаш. Пожелавам ти винаги да се радваш на живота. Пожелавам ти всяка следваща година да е по-хубава от предишната!

Сега отивам да ти купя кафе, защото когато не си пила ставаш гневна, а когато си гневна, всички страдаме. (Тук се смея, но и съм леко притеснена, затова приключвам бързо.)

Обичаме те много!

Снимката е дело на Тодор Атанасов!