Автор: Богомил Димитров

Трите семейства от двора се бяхме събрали в къщата на баба и дядо по повод нечий рожден ден. По традиция шестте внучета започвахме веднага с яденето, а възрастните със салатите, ракията и наздравиците. Този път изглежда си бяха пийнали повечко и решиха да попеят още преди да са хапнали. Дадоха правото за избор на песен на дядо и той запя нещо неизвестно до този момент. Песента бе от рода на „Стари градски шлагери“. Въпреки че мелодията бе тъжна и протяжна, възрастните я подеха с радост. През 15-на секунди се повтаряше припевът:- ...“Забравил шутаранга свой“..., което пееха вече с цяло гърло.
Ние, децата, взехме да се споглеждаме. Явно и те мислеха като мен, че текстът май бе мръсничък и поискахме да излезем навън. Наближаваше отново припевът и може би заради това ни разрешиха без инструкции какво да си облечем или съблечем, да не пием вода потни, да не крещим и т.н.

На двора се оказа, че дори и братовчед ни Томи, който бе „много цапнат в устата“, не знаеше какво значи шутаранга. Щом и той не я знаеше, значи думата бе много мръсна. Сбрахме се в кръг. Обикновено така се наговаряхме с коя игра да започнем, но в момента хич не ни бе до игри. Да не знаеш нещо по математика или български как и да е, но ако не знаеш подобна думичка, кой знае кога и къде може да се изложиш. Започнахме да гадаем. Братовчедките си зашушукаха нещо и обявиха, че според тях думата е от женски род. Батко, най-големият сред нас вече четвърти клас и безспорен авторитет, ги затапи веднага:
- В мъжки род е, иначе щеше да е - забравил своята шутаранга.

Песента - дразнител отвътре най-сетне спря и бе заместена от тракане на лъжици в чинии. В безсилието си да намерим отговор, едната братовчедка, сестрата на Томи, каза, че е разочарована от поведението на възрастните, които си били позволили да пеят неприлични песни пред деца. Всеки от нас добави и своето възмущение, избягвайки своите родители и визирайки най-вече баба и дядо, които отгоре на всичкото вече бяха на преклонна възраст - 58.

Тук се намеси пак батко. Той бе започнал да чете още на четири години, бе с големи сини очи и ни бе чел приказки, а останалите го бяхме слушали със зяпнали уста. Май искаше да оправдае баба и дядо и каза, че сигурно ги е хванал климактериума. За този ден щеше да ни дойде в повече да мислим и какво ли пък е това и започнахме игра на сляпа баба, но някак си вяло, без ентусиазъм. Накрая си обещахме утре всеки да попита съучениците си за тази дума.
Преди да заспя, в просъница ми дойде идеята, че е псувня. Цяла нощ се мятах насън, в който шутаранга бе какво ли не, дори и вид отровна змия. Когато исках да избягам от нея, се оказваше, че краката не ме слушат. Стара моя слабост бе, че насън тичах много бавно.

На другата вечер децата се събрахме веднага след училище в двора. Оказа се, че и съучениците ни не знаели проклетата думичка. Май си помислихме едно и също:- Хубаво си живеехме до вчера без тази гадна шутаранга. Претупахме набързо само една игра на „Стражари и апаши“. Така бе през цялата седмица. И другите ни игри - Кралю-порталю, Волейбол над телта за пране, на думички, на бесеница, на прескочи-кобила, на футбол, топчета, криеница, ни бяха вече скучни. Аз дори се записах в библиотеката и проверих думата- нямаше я и в тълковния речник. И библиотекарката не я знаеше. След седмица, преди да заспя, ми дойде идеята да попитам другаря Кожухаров - отскоро ни бе учител по български и наш класен наставник в трети „Б“ клас. Дори играеше с нас футбол. Освен това бе син на кварталния Дядо поп, когото всички хора поздравяваха и уважаваха. На следващия ден по време на мача единствената ми цел бе да му се набия в очите не само като футболист, но и като момче, което не нагрубява противниците си. Вкъщи се прибрах към 14 ч. Не обядвах, само мислех как точно да го попитам за шутарангата, без да ме счете за хулиган, циник или простак.

Бърборкото

В 16 часа бях пред дома му и той ме въведе в кабинета си. Почерпи ме с една паста, която изядох бавно, може би заради огромния въпрос в устата ми.

- Е, Богомиле, какво те води при мен?
- Имам една неизвестна думичка.
- А проверил ли си я в тълковния речник?
- Да. Няма такава. Може и да е някаква „чуждица“.
- Радвам се, че си запомнил тази думичка, скоро ви я бях обяснявал. Все
пак, кажи самата дума, както си я чул, след това ще поумуваме заедно.
- Срам ме е, може би е мръсна.
- Щом си дошъл тук, все пак ще я кажеш, нали?
- Какво е това - шутаранга?
- Не знам такава дума. Зависи в какъв контекст е била спомената. Т.е., с
кои още думи в някакъв израз или изречение си я чул.
- Бе в някаква песен, която възрастните изпяха на един празник в рода ни.
- Опитай се да запееш песента, ако все още я помниш!
- Та тата рататата – Изпей ми, шуте, серенада........
.... Забравил шутаранга свой ...

Тук се изчервих и млъкнах.

- Да, вече ми стана ясно. Това е стара градска песен.

Дори продължи:

- Веднъж кралицата каза:
Изпей ми, шуте, серенада
и трогнеш ли сърцето ми,
целувка ще ти дам в награда.
........
За разлика от нашето празненство, той не повишаваше глас на припева. Накрая ми даде книжка с текстове на стари градски песни- „Песнопойка“. Добре че поясни и какво в случая бе шут - не ритник по топка, а придворен смешник. И че ранг значело мястото на човек в обществото. А серенада било песен, посветена на любимата жена, изпълнявана лично от влюбения в нея мъж. Придворният смешник - Шутът, се бил влюбил в кралицата. Но като човек с нисък ранг, напразно се надявал и тя да го обикне. Невъзможна, нещастна любов. Попивах жадно всяка негова дума. Благодарих му и полетях на крилете на познанието към двора ни.

Вечерта подметнах на братовчедите, че знам какво е шутаранга и веднага станах център на внимание. Не бързах да ги „светна“. Така и така-...ранг- шут- песен, нещастна любов, серенада и т.н. Дори и батко ме гледаше възхитено със сините си големи очи, които за пръв път бяха питащи. Никога преди това не се бях чувствал толкова значим. Гласът ми стана благ, може би като на Христос. Накрая запях, гледайки в „Песнопойката“:

Песента на шута

Разправят, в стари времена
живял е крал със хубава кралица.
Придворний шут деня, нощя
със своите песни ги развличал.

И за беда влюбил се той,
но не във простичка девица.
Забравил шутът ранга свой,
обикнал своята кралица.

Веднъж кралицата каза:
Изпей ми, шуте, серенада,
щом трогнеш ти сърцето ми,
целувка ще ти дам в награда.
.........
Изпявайки този куплет, ме хвана яд на кралицата- може би просто се е гъбаркала с шута и това определено не й правеше чест. Но продължих, макар и с буца в гърлото. За моя изненада, последва дълго мълчание, в което се почувствах като шута, който не бе трогнал сърцето на кралицата /братовчедите/. Бях им разкрил тайнствената думичка, а те мълчаха, както баба обичаше да казва, като пукали. Не исках от тях целувка, а само похвала, и ги попитах:

- Да не би нещо да не съм обяснил добре?
- Не, бе, всичко разбрах, но все пак ми се искаше думичката да е мръсна.
Жалко - каза братовчед ми Томи, онзи- „ с цапнатата уста“.
Добре че сестра му Ани се намеси:
- А какво ни пречи да научим заедно песента?- Имаме песнопойката. На някой празник в рода ни ще я изпеем заедно с родителите, баба и дядо.

Така и стана. На първия следващ празник изпяхме заедно с тях „Песента за шута“, от което те бяха много впечатлени. Скоро песента се превърна в своеобразен химн на рода ни. Понеже ние, малките, се натъжавахме, когато накрая кралят обезглавяваше самозабравилия се шут, тези куплети скоро отпаднаха.

Още от Богомил:

Смешки за моя сметка