Автор: Валентина Вълчева

Благодарение на един мистериозно налегнал ме пансинуит, съм си вкъщи. Децата – също. Престолонаследник №2 е заспал блажено в кошарката си, а аз дежуря покрай него да подсещам Престолонаследник №1, че трябва да пази тишина. Прескачам по навик от група в група из Facebook и, разбира се, въпрос на време е да попадна на поредния пост, състоящ се от точно три изречения, в които откривам на първо четене 12 (подчертавам: дванадесет!!!) правописни грешки.

Не се стърпявам и промърморвам нещо нецензурно. Малко неща на този свят могат да ме изкарат от релси и да ме накарат да предпочета да НЕ съм добре възпитана. Неграмотността е едно от тях. Твърдо!

Ама естествено, че Престолоноследник №1 моментално регистрира новата думичка и очичките му светват:

- Мамо, на мен ли?

- Не, маме. На една тука леличка…

- Защо ѝ казваш така?

Вместо да му обяснявам, питам:

- Маме, ти знаеш ли как се пише „съм”?

- Да.

- Кажи ми го!

- СЪ… Ъ… МЪ…

- С „ъ” по средата, така ли?

- Мхм!

- Сигурен ли си? Не е ли с „а”?

- Ами… - замисля се той - … не. „Сам” си е „сам”. Аз не съм „сам”, а съм „съм”.

Да, той е „съм”. И е на пет години. А жената, пуснала поста в групата, е на поне четиридесет. Според твърденията ѝ – с висше икономическо образУвание.

Честно! Ако в зората на социалните мрежи беше дразнещо, а после – смехотворно, вече е обезпокоително. Неграмотността имам предвид. И не просто неграмотността, а откровеното нежелание на неграмотните да се борят с недъга си. Защото да, неграмотността е недъг. Недъг, но лечим. Недъг, с който би трябвало да се борим със същата жар и настървение, с които днес майките на деца с увреждания се борят за правата на децата си.

Какво научих от фейсбук

Според статистиката България се е подредила на 43-то място от възможните 44 по грамотност според международния тест за грамотност на 15-годишните PISA. Първенци сме по неграмотност в Европейския съюз според анализите на Европейската комисия, а в света сме на 53-то място, изпреварени от Тонга, Тринидад и Тобаго и разни други държави, които иначе броим за десети свят. От 113 държави сме на 47-мо място по интелигентност.

Тоест статистиката сочи, че нацията ни е НЕграмотна. (Да, една дума е, точно както „ЗдравейТЕ”, за разлика от НЕ знам, НЕ мога, НЕ искам и т.н.) И проблемът не е само при децата, ако съдим по наличните примери из Facebook. Особено из групите, профилирани за майчинство и бременност.

Да, знам – tova ne e grupa po pravopis, а аз съм „комплексирана усойница”, защото НОЙ ми бърка в очите, когато дойде време да раздава „деЦките”. И явно никоя от новоизпечените майки там, която очевидно има проблем дори с изписването на името на собственото си дете понякога (мога да приложа и скрийншот, за да го онагледя, но правилата на групата, от която съм го свалила, ми забранява, а аз се старая да спазвам правилата)… та никоя от тези жени не проумява, че всъщност един ден, след някоя и друга година, тя ще трябва да държи ръката на детето си, докато то се учи да пише собственото си име. Същото онова име, което дори родната му майка не умее да изпише. И ако децата са нашето бъдеще… Прощавайте, но… що за бъдеще ще създадете вие, момичета?

Не, уважаеми. Статистиката не лъже и не е резултат от поредния таен световен заговор на рептилите, соросоидите, лекарите, фармацевтите и/или извънземните. Неграмотни сме. И ставаме все по-зле. Което за мен е странно (и страшно, разбира се). Редактирам си постове и коментари дори заради една изпусната запетайка или интервал, а в същото време попадам на такива, за които ми трябва помощ от научен сътрудник в БАН, за да разшифровам какво е искала да каже „авторката” („Luskate li si bebetata vecer?” Както искате, така го разбирайте!)

Детето ми недоучено

За „шльокавицата” дори не знам има ли смисъл да отварям дума. Само ще кажа, че видя ли повече от четири думи, изписани на това странно писмо, просто си правя пас. Така че, съжалявам! Може да е нещо много ЕнтелЕгентно, но достатъчно проблеми ми докара проклетият пансинуит – не ми трябват допълнителни причинители на главоболие.

Ако ще ме питате защо продължавам да членувам във въпросните групи обаче, длъжна съм да направя „най-страшното признание”: за забавление. Ето, казах си го! Не, не за да се подигравам на хората там – то се е видяло, че ни „со кратце, со благо”, ни „со малко кютек” ще се оправят нещата (Андрей Ляпчев има авторство върху този израз, ако някой проявява интерес), но понякога имам нужда да се убедя, точно когато силно съм се усъмнила в себе си, че има и по-зле от мен. Човещинка, дето е рекъл литературният герой!

Та понякога ми се иска просто така… между другото… да напомня на тези войнстващи защитнички на свободата на „свободното” слово (да, НЕграмотността имам предвид), че всъщност ограмотяването е част от майчинството, при това съществена. Защото утре никой няма да се сети да пита детето ви дали като бебе е захранвано с домашни манджи или е кърмено до тригодишна възраст, нито ще го питат защо е или не е ваксинирано, но ще го скъсват от подигравки, защото майка му е написала в профила му за рождения ден „Chestit prazDnik, slUncO!” И не дай си Боже, то да е отговорило на същото ниво!

Така че да, прави сте – маЕчЕнските групи във Facebook са за „vzaimopomosh” и част от помощта, която ви се предлага/оказва, е да ви се показват пропуските в правописа, които понякога са дребни, но в голяма част от случаите са безумно потресаващи за времето, в което имаме възможност да живеем. Ако за вас това са досадни подробности, имайте предвид, че понякога от една пропусната запетайка се умира. Питайте някое „педи”, ако не ми вярвате!

Препоръчваме ви още:

Аз и майчинските групи

Синдромът "Мили мами"

За какво й е на госпожата книга?

УНИЦЕФ: 2 от 3 деца живеят в страни, където бащите нямат право дори на един ден платен отпуск по бащинство

Детският фонд на ООН призовава за инвестиции в политики, насочени към семейството, които да подпомагат ранното детско развитие, вкл. платен отпуск по бащинство и майчинство, безплатно предучилищно образование и платени почивки по време на работа за кърмене

Почти две-трети от децата на възраст под 1 година – или близо 90 милиона в целия свят – живеят в страни, в които бащите нямат право по закон на дори един ден платен отпуск по бащинство, показват данните на нов анализ на УНИЦЕФ.

92 държави нямат национални политики, които да гарантират, че бащите получават адекватно платено свободно време с новородените си бебета, включително Индия и Нигерия, които имат високa раждаемост. За сравнение, в други държави с високa раждаемост, като Бразилия и Демократична република Конго, има платени отпуски по бащинство, макар и относително кратки.

Бащи в "майчинство"

„Положителното и стимулиращо взаимодействие между майките и бащите от самото начало помага за развитието на мозъка на децата, като ги прави по-здрави и по-щастливи и увеличава способността им да учат. Отговорност на всички нас е да им дадем възможност да осъществят тази роля.”, каза изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор.

Научните данни показват, че когато бащите изградят връзка с бебетата още от самото начало, е по-вероятно да имат активна роля и в цялостното развитие на детето. Изследванията също така показват, че когато децата позитивно взаимодействат с бащите си, се радват на по-добро психично здраве, самоуважение и удовлетворение от живота в дългосрочен план.

УНИЦЕФ приканва правителствата да прилагат национални политики в подкрепа на семействата, които подпомагат ранното детско развитие, включително и да осигуряват платен отпуск по бащинство, за да се помогне на родителите да имат времето, ресурсите и информацията, от които се нуждаят, за да се грижат за децата си.

По-рано тази година УНИЦЕФ модернизира подхода си към разпоредбите за родителския отпуск и вече предвижда до 16 седмици платен отпуск за бащинство във всичките си представителства по света – това е първата агенция на ООН, която удължава този отпуск над стандартните четири седмици.

„Не можем да бъдем "За всяко дете”, ако не сме „За всеки родител”. Трябва да изискваме повече от правителствата и работодателите, ако искаме да дадем на бащите и майките времето и ресурсите, от които се нуждаят, за да се грижат за децата си, особено през най-ранните години от живота им”, каза още г-жа Фор.

Най-добрият татко на света

В целия свят се засилва стремежът към политики, които са в подкрепа на семействата. В Индия например официалните власти предлагат законопроект за предоставяне на три месеца платен отпуск по бащинство. Остава обаче много работа. В 8 страни по света, включително САЩ, където живеят близо 4 милиона новородени, няма изобщо платен отпуск по майчинство или по бащинство. Настоящият анализ е част от глобалната кампания на УНИЦЕФ „Супер татко”, която за втора поредна година цели да премахне бариерите, които възпрепятстват бащите да играят активна роля в развитието на децата си. Основен момент в кампанията е отбелязването на Деня на бащата (17 юни) - признат в повече от 80 страни, като се фокусира върху важността на любовта, играта, закрилата и доброто хранене за здравословното развитие на мозъка на малките деца.

Напредъкът в невронауките е доказал, че когато децата прекарват най-ранните си години – особено първите 1000 дни, от зачеването до двегодишна възраст – в пълноценна и стимулираща среда, новите невронни връзки се формират с оптимална скорост. Тези връзки са определящи за познавателните способности на детето, как то се учи и мисли, за способността му да се справя със стреса, дори какви доходи ще има като възрастен.

Какво научих, докато бях баща в майчинство

„Поредицата публикации в списание „Лансет“, Разширяване обхвата на ранното детско развитие: от науката до реализирането“, стартирали през октомври 2016 г., разкриват, че близо 250 милиона деца под 5 години са изложени на риск да не развият своите възможности поради недохранване и крайна бедност. Същите данни разкриват, че програмите, насърчаващи пълноценната грижа – здраве, здравословно хранене, стимулираща грижа, сигурност и закрила, ранно учене – могат да струват едва 50 американски цента на глава от населението годишно, когато се комбинират със съществуващите здравни услуги.

Германия, Финландия, Исландия, Норвегия, Южна Корея, Швеция са държавите, които имат политика, която или дава по-дълъг платен отпуск за бащите, или им предоставя финансови стимули да вземат по-дълъг отпуск, което е от полза за по-продължителното им участие в развитието на техните деца.

Да спасим бащите

Какво е положението в България:

В България бащите, които са осигурени, имат право на платен отпуск по бащинство от 15 календарни дни. Той се ползва от момента, в който бебето е изписано от лечебното заведение. След навършване на 6 месеца на детето бащата може да ползва оставащият отпуск на майката за раждане на дете, с нейно съгласие – до изтичане на законните 410 дни.

Още за ранното детско развитие:

УНИЦЕФ в България провежда комуникационна и социална кампания за ранно детско развитие под мотото „Грижа, любов, игра за всяко дете“, която помага на настоящи и бъдещи родители с полезни насоки как да дадат най-доброто начало в живота на своето дете. Кампанията цели да набере средства за програмата на УНИЦЕФ в подкрепа на семействата с малки деца в страната. 

Препоръчваме ви още:

Типове татковци

Четенето е най-добрият начин на продължиш да учиш, дори през ваканцията. Този навик усъвършенства речта, правописа и граматиката на детето. Да не говорим за безкрайните възможности за развитие на въображението му. Какво да правим, ако наследникът ни не е прелистил и страница през лятото? Как да го насърчим да заобича книгите?

Навярно повечето от нас са използвали най-популярния метод: „Ако прочетеш N брой страници, ще ти дам… “ Според анкета на британското издателство Rising Stars и университета Ковънтри 60% от родителите във Великобритания подкупват децата си, за да четат. Някои стигат дотам, че възнаграждават дори за няколко прочетени страници. „Валутата“ варира от поощрителни стикери и червени точки (32%), до по-късно лягане (23%), допълнително време за ползване на компютъра или телевизора (14%), джобни (8%), развлечения (7%), лакомства (5%).

Все пак професорът от Катедрата по психология от Рочестърския университет (САЩ) и автор на книгата „Защо правим това, което правим“ Едуард Деси предупреждава, че този подход работи само докато има стимули. Заради „подкупите“ четенето се възприема като досадно задължение, за което непременно трябва да бъдеш възнаграден. Как да заразим децата си със страст към четенето, за да стане награда само по себе си?

10-те права на малкия читател

Специалистите от британското издателство Pearson, в „Пътеводител в детското четене“, предлагат 10 лесни начина това да се случи.

1. Нека книгите станат част от живота на семейството ви. Обградете децата с книги и редовно попълвайте домашната библиотека с нови издания.

2. Запишете се в местната библиотека. Дайте на детето възможност само да избира книги оттам, насърчавайте го да участва в различни читателски конкурси, да посещава срещи с писатели.

3. Четете заедно това, което ви харесва. Може да са стихчета, комикси, вицове, готварски рецепти, списания, дори речници. Всичко, което ви е интересно. Не се ограничавайте само до художествената или полезната литература.

За думите 

4. Създайте си условия. Организирайте уютен ъгъл за семейно четене с лампа и мека постелка.

5. Задавайте въпроси по прочетеното. Можете да започнете с: „Докъде бяхме стигнали предния път?“, „Помниш ли какво се случи с героя в предишната глава?“, „Как мислиш, какво ще стане по-нататък?“

6. Винаги носете със себе си списание или книга с удобен формат – те са незаменими на път или докато чакате на опашка с детето.

Читателят живее хиляда животи

7. Препрочитайте любимите си истории отново и отново. Препрочитането подобрява навиците за четене и създава увереност у детето.

8. Четете за лека нощ. Това са моменти на емоционална близост след дългия ден и са много подходящи за съвместно четене или разговори.

9. Съобразявайте се с интересите на детето. Ако те се въртят около компютъра или телевизора, купете му книга по любим филм или ръководство за компютърни игри.

10. Четете на глас, с подходящото изражение, използвайте актьорските си способности. За малките деца са много подходящи римуваните истории.

Препоръчваме ви още: 

Книжният ни списък за лято 2018

Книгите, които децата ни ще обикнат

Автор: Иво Иванов

Аз съм един неосъществен архитект. И като такъв, жадно се интересувам от архитектура и градска среда. Дето се вика, аз по жени не се заглеждам така, както по архитектурни планове на къщи. Фейсбук явно ме идентифицира като потенциален купувач и чат-пат любезно ми предлага горещи оферти за продажби на недвижими имоти.

Бутикова сграда в престижен столичен квартал. Модерни апартаменти с отлично разпределение, подходящи за динамични, млади, градски хора.

Увеличавам плана на етажа, любопитен да видя отличното разпределение: апартаментите са като кутийки и в тях няма място за маса за хранене, дори и за малка такава. Вмества се само миниатюрен барплот между кухненския бокс и двуместния диван, а вратата на спалнята опира в леглото.

Еее, ама тия хора са възприели минимализма съвсем буквално!

Това ще да са явно жилища за динамични млади джуджета-бизнесмени, викам си. Толкова динамични, че се хранят набързо „на крак“ вкъщи, или пък се хранят само навън. Динамично се къпят в миниатюрната баня и спят динамично в мъничката, но кокетна спалня. На сутринта динамично се обличат, защото в спалнята няма място за гардероб, който да ги бави. Така де, това са буржоазни отживелици.
Площта може и да е малка (колко му трябва на съвременния динамичен градски човек!), но пък за сметка на това жилищата се предлагат с множество екстри – луксозни общи части, луксозен асансьор. Имал съм „удоволствието“ да се возя в такъв асансьор – беше в луксозно изпълнена бутикова кооперация. Инокс, огледала, вградено осветление. Модерна работа! Само дето като се качи трети пътник, асансьорът пропада със старомоден трясък в мазето... пардон, в луксозния сутерен, и блокира. Всички трябва да слязат и да продължат по стълбите, за да тръгне отново.
За артистичните души пазарът на недвижими имоти предлага кокетни мезонети с разчупени линии и романтична тераса с прекрасна гледка. Разбирай, стаите са осмоъгълни и няма къде един гардероб да туриш (и въобще, каквато и да е мебел с формата на правоъгълен паралелепипед). Таваните са скосени и не можеш да ходиш изправен. Терасата е метър на метър, с изглед към изпраните гащи на съседката отсреща. Водени основно от грижата за социализацията между хората в този все по-отчужден свят, проектантите разполагат максимално количество апартаменти на малка площ. Това обаче не е оправдание да жертват функционалността. 

Лагом - семпло и умерено по шведски

По света проектират и по-малки жилища, които обаче са далеч по-ефективно разпределени и е намерено място дори за сервизни помещения, за които у нас явно никой архитект не е чувал. Във всеки дом обикновено се ползват неща като пералня, сушилня (особено ако няма балкон), прахосмукачка, дъска за гладене, ютия, кофи, мопове, перилни препарати, завивки и т. н. – къде се предполага, че обитателите на бутикови сгради ново строителство ще съхраняват всичките тези вещи?
У нас, дори и сравнително големи по площ жилища, страдат от крещяща липса на функционалност при проектирането на помещенията и така пространството се прахосва. А то никак не е евтино.

По правило у нас жилищата не се строят, за да ти е удобно и уютно в тях, а да ти вземат парите. Това не са жилища за хора, а за кредитополучатели и ипотекоизплащатели.

И тук изобщо не отваряме болезнената тема за качеството на новото строителство, да не говорим пък за естетика, а оставаме на ниво елементарна функционалност и практичност.
Човек би очаквал, че няма какво пък толкова да се обърка при зонирането на един правоъгълник, но въображението и размахът на българските архитекти не познават граници!

По размах с тях могат да се мерят само брокерите на недвижими имоти. Добрият имот има 3 основни характеристики, казват специалистите: локация, локация и пак локация. Агенциите за недвижими имоти следват неотклонно този принцип и затова всичките жилища, които предлагат, са с перфектна локация – близо до центъра, на изключително комуникативно и същевременно тихо място, с южно или югоизточно изложение, в близост до спирки на градски транспорт, магазини, училища и детски градини, и с панорамна гледка към Витоша. Почти няма апартамент, който да не е с панорамна гледка към Витоша, така че ако търсите точно такъв, ще е трудно да намерите.

Ако не са близо до центъра, то задължително са в престижен квартал или в бързоразвиващ се квартал с голям потенциал. Демек, няма улици, за тротоари да не говорим и за придвижването от колата до входа трябва да предвидите гумени ботуши за джапане в калта и фенерче да си осветявате пътя, като се стъмни. Най-близката спирка на градския транспорт е на около 2 км.

Уютен дом

Щастливец съм, че живея в непрестижен и немодерен квартал с паркове, градинки и добре планирана, стара социалистическа инфраструктура с достатъчно отстояние между блоковете. В София някои квартали са силно надценени, докато други са силно подценени. Жителите на подценените само печелим от това, но по-добре да си траем. Едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа например, че непопулярните южни склонове на Стара планина крият огромен потенциал и са по-добри за живеене от ултра мега фаворизираните северни склонове на Витоша. Заради слънцегреенето. През зимата слънцето в Бояна залязва доста по-рано, ако не сте забелязали. Проблемът е в липсата на хубави пътища, но това е въпрос на време, предполагам. При всички положения, за всички ни е по-добре градът да расте на север, отколкото да се ‚уплътнява‘ като се застрояват де що има градинки и детски площадки. Аре нема нужда да сме си чак толкова близки!

Иначе за строителните предприемачи, архитекти и строители на подобни бутикови сгради с модерни апартаменти тип ‚боксотоалетниера‘, за които хората плащат една торба пари и се заробват с кредити към банките за години напред, е отредено специално място в Ада – светло, просторно, функционално и с изключително добра локация...
Нищо чудно някой ден чуем по новините: „Столичният брокер С. И. е бил застрелян около 10 часа тази сутрин на тихо, но комуникативно място... "

Препоръчваме ви още:

Улици с люляци

Автор: Мария Пеева

Някои хора са способни да съчувстват, на други им липсва емпатия. Някои са готови да се разплачат, когато видят нечие страдание, други най-много да си кажат: “Добре, че не се случи на мен”. Хората са различни и не можем да очакваме всички да реагират еднакво на трудностите, които други преживяват, нито да са готови да откликнат и да се отзоват във всеки един момент на нуждите им.

И все пак си мисля, че за някои професии е важно това качество - съпричастието. Как може да станеш учител, ако не обичаш деца? Как може да станеш лекар, ако ти е безразлична съдбата на пациента? Как може да станеш социален работник, ако не уважаваш хората, които следва да подкрепяш?

Може би някои от вас ще кажат, че за да работиш добре с хора, независимо дали са пациенти, ученици или клиенти, трябва да си хладнокръвен, безпристрастен, да не позволяваш емоциите да вземат връх над трезвата ти преценка.

И все пак нека правим разлика между дистанцираност и хладнокръвие, между безразличие и безпристрастност. Днес вложих много негативни емоции в спор, който все пак беше ползотворен, защото ме накара да се замисля за качествата, които бих очаквала от един социален работник. Замислих се какъв трябва да бъдеш, когато срещу теб застане човек, нуждаещ се от помощ. Имаш ли право да си студен, безразличен, високомерен, снизходителен, презрителен? Да натякваш? Да демонстрираш висотата на позицията да решаваш съдби? Да не изслушваш човека, който търси помощта ти, защото по-добре от него знаеш какво му трябва? Нима така ще му вдъхнеш доверие, че можеш да му помогнеш? Че си загрижен за него? Къде отива "социалното" на социалните служби, когато го няма човешкото, когато липсва доверието между човека, който оказва помощ и човекът, който трябва да я получи. Нали идеята е първият да "служи" на втория, не вторият да се моли на първия, да "проси пари", както някой се изрази днес? Нека докато се борим срещу системата, не забравяме, че тя е съставена от хора. И ако достатъчно от тях имат желанието да "служат" смислено, ако приемат работата си като мисия, като съществен елемент за щастието и благото на обществото, то тази система ще се промени наистина. Само външен натиск и протести не стигат. Трябва и вътрешна воля, вътрешно желание от страна на самите служители. И коренна промяна на отношението към всички хора, които търсят помощта им.

В сайта на една школа за социални работници открих тези 10 умения, които човек трябва да притежава, за да бъде добър в професията си. Ако не са ви присъщи, ако не можете да ги развиете в себе си, може би друго поприще ще е по-подходящо за вас. В социалната работа няма много пари, така или иначе. Оставете я на хората, които искат да я вършат, защото я чувстват като признание.

10 качества, които социалният работник трябва да притежава и възпитава. 

1. Емпатия

Емпатия е способността да се идентифицираш с трудната ситуация на друг човек. Това е интелектуален и емоционален процес, който ще ти помогне по-добре да разбереш и да помогнеш на други да решат проблемите си. Повечето социални работници са емпатични по природа. Често това е основната причина да изберат тази професия.

Емпатията - вродена ли е способността ни да съчувстваме?

2. Поставяне на граници

Освен да е емпатичен, социалният работник трябва и да умее да постави граници и да приеме, че има ограничения на това, което може да се направи за определен период от време. Предизвикателство на професията е, че често ще имате чувството, че работата ви не е свършена докрай. Ако си поставяте граници и разделяте работата на етапи, ще може по-лесно да отговорите на собствените си очаквания.

3. Активно изслушване

Умението да изслушваш активно, да задаваш точните въпроси и да запомняш информация е жизненоважно в социалната работа, особено в консултантския й аспект. Така утвърждаваме отношения на доверие, отваряме врати и разбираме важни детайли за човека, който търси нашата помощ и разбиране.

4. Интуиция

Освен да получи и обработи вербалната информация, социалният работник трябва да обръща внимание на езика на тялото, социалния подтекст и културните модели на поведение. Някои клиенти ще заявят директно от какво имат нужда и ще работят фокусирано за решението на проблема, а за други ще се наложи да “четете между редовете”, за да интерпретирате чувствата им.

Защо майките са перфектни в офиса

5. Правилна самооценка

Социалните работници редовно получават обратна информация от клиенти, супервайзери и други източници, но самооценката е не по-малко важна. Да оценявате как се справяте сами и да работите за подобрение, като вземате предвид градивната критика и похвалите, е незаменимо умение.

6. Организация

Социалните работиници често имат натоварен график, много случаи и скучна бумащина. Умението правилно да разпределяте времето си и да подреждате приоритетните задачи ще ви помогне да предложите по-добри услуги на клиентите си.

7. Координация

Способността да координирате комуникацията и действията на различни страни е жизненоважна част от ролята на социалния работник в свързването на клиента с различни служби и услуги.

8. Убеждение

Дали за да убедите клиент да промени поведението си, да мотивирате здравен служител да ви помогне или застраховател да покрие нечии разходи, умението да убеждавате е безценно за социалния работник.

Умора на съчувствието

9. Кооперация

Както любезното убеждаване, така и активното съдействие може да предложи алтернативен маршрут за правилното решение. Умението да преговаряте, да правите компромиси и да се сработвате с другите е от първостепенно значение в социалната работа.

10. Почивка и презареждане

Социалната работа може да е много благодарна професия, но също така и невероятно стресираща. За да бъдете ефективен и ангажиран в работата си, жизненоважно е да се грижите и за собствените си нужди. Да оставяте работата си в офиса и да се насладите на почивката е важно не само за вашето благосъстояние, но и за това на клиентите ви.

Самата природа на повечето социални работници предполага тези качества. Важно е да признаете значимостта им и да ги развивате, за да имате успешна и смислена кариера в избраната професия.

Препоръчваме ви още: 

Майките, от които нищо не зависи

Автор: Мая Цанева

Ако вчера бях пуснала сигнал до 112 за случката, която ще ви разкажа, той щеше да звучи така: "Един едър мъж с петел под мишница ме заплашва на улицата, защото вдигнах чистачките на една кола (не неговата)."

Предупреждавам, текстът е дълъг!

И така, ще започна от по-далече. От няколко месеца създавам неудобство на неправилно паркираните автомобили на тротоара, по който се стига до детската градина и площадка, на която синът ми играе. Пускам редовно сигнали и вече има резултат: след няколко проверки и съставени актове за нарушение, положението се подобри отчасти. Местните нищо-не-правещи и собственици на кафета и магазини ме познават, но никога не са ми казали и една лоша дума. Вероятно ме възприемат като местната активна гражданка. До вчера.

На ъгъла на улицата, така че да запуши достъпа до тротоара на всички, независимо дали са възрастни или деца, беше спрял един джип. Аз му вдигнах чистачките и щом пресякох улицата, от един стар Форд на отсрещния тротоар се надигна мощен вик с думите: "Ей, селянко! Ще те пребия! Ти ли си купувала тия чистачки, че да ги вдигаш!". Аз онемях от изненада. От колата, от мястото на шофьора, излезе едър мъж с потник и... с петел под мишница. Той продължи словесната атака с думи и заплахи, които няма да повторя, защото Фейсбук най-малкото ще ме цензурира, а и аз не желая дори да си ги спомня.

Попитах господина кой му дава право да ме обижда и го предупредих, че ще се обадя на полицията. Всъщност блъфирах, защото бях излязла без телефон, но няколко мъже, сред които познати от градинката наблизо, вече се бяха изправили и следяха отблизо какво се случва. Тогава от колата излезе втори човек със същата осанка. Леко се спекох и помолих един познат татко от градинката да запише номера на автомобила на господина с петела.

Той се намеси и разгони моя агресор, който се запъти с псувни към близкия бар за залагания.

Аз напуснах сцената в лек шок, но запомних номера на колата за всеки случай. По-късно на площадката дойде наш съсед, с когото прекарваме вечерите навън с децата. Той попита съпруга ми дали познава Х. Оказа се, че моят спасител отишъл в бара и сплашил господина с петела. Онзи се оказа местен познайник, който от дете по-скоро лаел, отколкото хапел. Не знам дали това важи и за петела. Та този Х се стреснал и се надявам да не се виждаме скоро.

Разказвам това поради няколко причини:

1. Онлайн, а и лично, да благодаря на мъжете, които се намесиха адекватно и ми помогнаха да се справя в тази ситуация.

2. Да, аз не шофирам, но съм наясно, че в града няма достатъчно места за паркиране. Също така знам, че всички трябва да спазваме законите и най-вече да уважаваме правото на другия да се движи някъде и то безопасно. Затова ще продължа да вдигам чистачки, да пускам сигнали и да лепя стикери на неправилно паркирани коли, особено в близост до болници, училища, детски градини и площадки за игра. Толерантна съм до известна степен към родителите с автомобили сутрин и вечер, но толкова.

3. Да, уплаших се. Не твърдя, че съм смела, нито че съм направила нещо специално. Но човекът с петела не изглеждаше нито разбран, нито миролюбив. Имаше вероятност да пострадам. Агресията на пътя е страшна и не бих искала тази случка да се повтори. Затова, моля ви, движете се разумно, паркирайте по закон и се погрижете за менталното си здраве!

Ку-ку-ригу!

Препоръчваме ви още:

Майката на детската площадка

Криворазбраните правила на пътя

Апатията е новият принцип

Five farmies ще запознае децата с разнообразни герои от фермата като магарето Сьорен и зайчетата – блогъри Кими и Лона

Новият сериал Five farmies по Boomerang стартира на 23 юни, в 13.40 ч., и ще забавлява българските деца с пет истински смешни животни като основни герои.

Запознайте се със зайчетата-блогъри Кими и Лона, много приказливото магаре Сьорен, винаги бдителното куче-пазач Пако и какадуто MC Digga! Те ще ви докажат, че животът във фермата може да бъде всичко друго, освен скучен!

За премиерата на сериала, Boomerang ще подари на две деца пътешествие до първата у нас ферма за изоставени селскостопански животни „Приятели на четири крака“ във Велико Търново. В убежището живеят коне, магарета, кози, овце, две прасета и, разбира се, много кучета. Цел и мисия на създателите на фермата – Вера Трендафилова и Виктор Александров, е работата с деца. Това е и желанието на екипа на Boomerang – да запознаят децата с истински селскостопански животни и грижата за тях.

Наградата може да бъде спечелена чрез конкурс на Фейсбук страниците на партньорите: популярният блог Мама Нинджа и Булсатком. Всички, желаещи да участват, могат да качват снимки на любимите фермерски или домашни животни на децата си заедно с кратък описателен текст, в периода 11 – 23 юни 2018 г. Пътешествието до фермата „Приятели на четири крака“ ще спечелят двете най-добри снимки и истории. За второ и трето място пък ще има страхотни подаръци от Boomerang. Печелившите ще бъдат определени от жури на канала и партньорите.

И не забравяйте, срещата на вашите деца с героите от Five Farmies започва на 23 юни в 13.40 ч. по телевизионния канал Boomerang.

***

Boomerang е канал за деца от 3 до 7 години и техните родители и е добре познат с анимации като Том и Джери, Скуби Ду, Дороти и магьосникът от Оз, Шантави рисунки и много други. Някои от най-популярните Boomerang герои, известни на всички, са животни. А както анимираните, така и истинските животни, могат да донесат много забавления на децата и да ги научат на грижа и отговорност.

Препоръчваме ви още:

За децата и техните приятели на четири крака

Село за млади хора

Алекса, без която не можем

За стереотипите, с които свързват страната ни в Европа и които се опитваме да разбием

Автор: Цанко Кунчев

През последните няколко десетилетия светът, в който живеем, претърпя драстични промени главно под влиянието на няколко процеса, групово наименувани “глобализация”. Тези процеси водят до все по-често сблъскване на различни култури и етноси, което от своя страна, води до възникването за все повече стереотипи и предразсъдъци.

За последните 3 години имах възможността да посетя немалък брой европейски държави и съответно да създам контакти и приятелства с хора от най-различни националности. Като студент по международни отношения и неумерен патриот (моля да не се бърка с термина „националист“), винаги живо съм се интересувал от това какво знаят хората по света за моята прекрасна България и какво е отношението им към нас - българите. Бих желал да споделя няколко основни наблюдения, които ми направиха доста силно впечатление.

За жалост, най-забележимата част от българската диаспора в чужбина са ромите и техните криминални подвизи. Поради тази причина, открай време съществуват стереотипи, че сме крадливо племе, заради което доста българи често нарочно пропускат да споменат къде са родени и дори избягват да общуват помежду си, камо ли да създават български общности. Най-силно това пролича, когато бях в Холандия (в частност Хага). Въпреки че на 5-10 минути дочувах българска реч, всеки път, когато се опитвах да заговоря някого, те бяха видимо смутени и с неособено желание да продължим разговора.

За Англия нямам какво особено да кажа. По мои наблюдения ни виждат като част от огромния брой чужденци, отишли там да мият чинии и да работят във веригите за бързо хранене.

Изключително добро отношение съм срещал в Германия всеки път, когато спомена коя е родината ми. Немците веднага се сещат за лютата българска ракия и прекрасните българки. Доста популярни туристически дестинации са Златни пясъци и Слънчев бряг. Разбира се, има ги и стереотипите за крадливите балканци, но по-скоро се възприемат като добронамерена шега.

Бързо се забелязва, че въпреки бурния етноцентризъм, който се шири надлъж и нашир в България, и убеждението, че всички в Европата само нас гледат и обсъждат, много по-забележими са полското и румънското малцинство. Понастоящем съм европейски доброволец в Бриндизи – средноголям град в италианската провинция Пулия (токът на ботуша), и част от работата ми е да ходя в местни гимназии заедно с доброволка от Румъния и да изнасяме лекции по класовете за стереотипите в съвременния свят (главно за разбиването им). Останах удивен, когато въпреки огромния брой отрицателни стереотипи за Румъния, за България или не знаят нищо, или в най-добрия случай я свързват с големия брой българки, които работят там като гледачки на възрастни хора или като чистачки. Чувал съм също от българи тук, че често имат проблеми с държавните институции, понеже служителите нямат представа, че България е член на Европейския съюз.

Най-успешна беше лекцията на 24 май, когато разказвах за кирилицата и им показвах как да си напишат имената на български. Изключително се впечатлиха от силата на аромата на мускала розова вода, който един път занесох. Често ме питат какво ядем в България ( храната в Южна Италия е нереално голяма мания). 

Въпреки че винаги имаме изговен план, започваме всяка лекция с призив всеки път, когато учениците имат какъвто и да е въпрос (за традициите ни, местната храна, личните ни интереси или дори времето), да ни прекъсват и да питат. Вярваме, че най-добрият начин да разбием възможни стереотипи е просто да им покажем, че и ние сме най-нормални хора, също като тях. Иначе всеки път се стремим да говорим различни неща, които също да са интересни и занимателни за тийнейджъри. Защото България е много повече от родината на крадливите роми, чистачките и лютата ракия. 

Препоръчваме ви още:

Защо да (не) изберете Холандия

Българчетата, които не говорят български

Как от гражданка станах селянка