Автор: Иво Иванов

Взимам Бобо от градината и отиваме в парка "Света Троица" да си поиграе.

- Тате, гладен съм.

Тате е подготвен и вади банан от раницата. След малко отново е гладен, ама адски гладен. Можел да изяде цял слон.

- Тате, моля те, много съм гладен, хайде да седнем в това заведение и да ми поръчаш пица „Маргарита“, а ти ще си вземеш биричка.

Речено-сторено. Тате се съгласява. Особено при мисълта за изпотена бира. Сервитьорката предлага сосове.

- Не, без сос.

- Неее, искам чеснов сос!

- Няма да го ядеш.

- Не, искам сос.

Пицата и сосът пристигат.

- Тоя сос е гаден, няма да го ям!

Изяжда 2 парченца от пицата и се тръшва назад на стола.

- Тате, не мога повече, преядох.

Почва да се кекерчи, да се върти нетърпеливо на седалката и да ми лази по нервите.

- Тате, айде вече да си ходим, ака ми се.

О, не! Не съм си изпил бирата, по дяволите! Не можел да издържа повече. Търся сервитьорката да й обясня, че отиваме до тоалетната, не сме избягали без да платим. Убеждаваме се известно време в тясната стаичка на висок глас. Не можел тук, не му било удобно, щял да стиска до вкъщи. Тате зарязва недопитата бира и недоядената пица, плаща и тръгваме бързешката. По пътя:

- Тате, спокойно, вече не ми се ака.

Тате е спокоен. Тате е море от спокойствие. Ооооомммм.

Препоръчваме ви още: 

Квартален ресторант

Преди и ние бяхме като вас

Искам един милион долара, хеликоптер и... да говоря с президента