Автор: Валентина Вълчева
Когато преди шест години забременях с големия син, първата ми работа беше да прочета „библията” на доктор Спок, колкото да схвана, че от мен свястна майка няма да излезе при никакво положение. Това, естествено, ме хвърли в терзания и чувство за вина, а също и в страстно желание да се поправя навреме, т.е. по възможност преди още да е пристигнал щъркелът. И...
Ами то народът си го е казал. Пътят към ада е осеян с добри намерения. Е, моите добри намерения в крайна сметка ме доведоха до няколко знакови майчински групи във фейсбук, което на практика, ако се замисли човек, си е равнозначно по резултат. Слава тебе, Господи, размина ми се челният сблъсък с една конкретна група, занимаваща се с конспиративните теории относно архизлодеите-фармацевти, които от има-няма няколко века са си поставили за цел №1 заличаването на човешкия род от лицето на земята с помощта на най-разнообразни садистични средства – от абсолютното зло – ваксините, та до аналгина. Не че не ме интересува, ама като гледам, архизлодеите-фармацевти засега се справят повече от зле в осъществяването на коварните си планове, та реших, че това може да почака, докато проуча проблема с коликите и никнещите зъби.
И там разбрах, че доктор Спок си е направо едно щастливо безхаберно хипи в сравнение с някои нашенски майки. Така де! Какво ли пък може да разбира някакъв си там мъж от гледане на деца, бил той и педиатър. Особено пък ако е педиатър всъщност! За Бога, всеки знае, че педиатрите са праисторически вид, който няма хал хабер от модерните тенденции за отглеждане на деца. За какво ти е педиатър, ако си имаш на разположение някоя нашенска баба/леля/стрина, която всичко знае, всичко може и изобщо е извор на мъдрост, опит и вдъхновение?
Признавам си, допреди да попадна във въпросните групи, нямах идея колко съм невежа всъщност. Но човек се учи, докато е жив. Освен това установих, че съм наивна, неинформирана, безотговорна, малко по-мързелива, отколкото подозирах. А, да. Според една особено афектирана дама, находяща се в Кипър, ако не се лъжа, май се оказах и виновна за това, че мъжът ѝ изневерява под път и над път. Това, че аз съм във Видин нямаше никакво значение за нея.
Но да систематизирам накратко нещата, които научих!
И още, и още…
Мога да изброявам до безкрай уроците, които получаваш из групите за майчинство (и тези за ширещата се потресаваща неграмотност са само една незначителна част от тях). И в крайна сметка някак си така се получава, че дори малкото самоувереност, която евентуално си имала в началото, рухва като кула от карти пред напористата вълна от акъл, която те помита в мига, в който попаднеш там. След шест години практика съм стигнала до един-единствен неоспорим извод: майчинските групи може и на нищо да не те научат (даже е твърде вероятно), но със сигурност ще ти дадат ясна представа за устойчивостта на психиката ти. Там е като на фронта – оцеляват само най-силните. Или най-циничните.
(Всяка прилика с действителни лица е случайна и непреднамерена, разбира се.)
Препоръчваме ви още:
Какво научих от майките на София
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам