Автор: Иво Иванов

Шляя се по улиците от моето детство. Ей така, без цел и посока, просто да видя какво става из стария квартал. Люляците са нацъфтели безобразно зад оградите и пръскат любимо ухание - също както едно време. Къщите и дворовете са се променили, някои са дори преобразени до неузнаваемост. Сменили са и обитателите си. Нови кооперации никнат като гъби. Повечето от старите ми приятели отдавна не живеят в квартала, преместих се отдавна и аз.

Улиците обаче са си същите. Не са се променили.
Улиците, по които ме разхождаха в количка като бебе.
Улиците, по които проходих, и по които се научих да карам колело.
Улиците, на които като деца играехме на топчета, на ръбче, на жмичка, на стражари и апаши, абе - на какво ли не.
Улиците, на които сме изтъркали толкова футболни топки и сме ожулили толкова колене.
Улиците, на които организирахме ожесточени турнири по бадминтон с опънато въже между оградите.
Улиците, на които се биехме с деца от съседни улици и крадяхме джанки и череши от дворовете.
Улиците, по чиито бордюри седяхме и обсъждахме първите си любовни трепети, люпейки семки.

Колко много памет имат тия улици - няма толкова гигабайти!

Целият ни социален живот се е случвал там - на няколко квадратни метра асфалт.
Невероятно е как няколко квадрата асфалт и полянка с трева побират цяла вселена, когато си дете!

После порастваме и се преместваме на друга улица, в друг квартал, друг град, друга държава и дори друг континент, но независимо дали се разхождаме по Шанз-Елизе, пазаруваме на Оксфорд стрийт или работим на Пето авеню, винаги помним и ще помним, и ще сънуваме улиците с джанките, черешите и люляците, на които сме играли като деца.

Сега по тия улици играят моите деца и децата на моите приятели от детството.
Техен ред е да си обелят колената и да крадат джанки и череши - сезонът наближава.
Мдааа, за щастие някои неща никога не се променят и люляците все така цъфтят ли, цъфтят...

Препоръчваме ви още:

Мост от спомени

Пролет на улица "Гогол"

Залез в Шипково