Специализирани секции за ранно кандидатстване в Холандия, Великобритания и Германия на 29 и 30 септември 2018 г. в столичния хотел „Маринела“

Когато първият учебен звънец ни „отърси“ от лятното безгрижие, се сещаме за вечно актуалната тема - образование и кариерно планиране. Въпросите, които родителите на малките и пораснали деца често си задават, нямат еднозначен отговор в интернет. Това показва опитът и практиката на най-голямата консултантска образователна компания „Интеграл“ и многобройните посетители на изложенията „Световно образование“, които компанията организира близо две десетилетия в България. Проектът обхваща процесите на консултации, кариерно планиране и информираност за всички възрастови групи.

Есенното издание на „Световно образование“ ще събере на 29 и 30 септември в столичния хотел „Маринела“ представители на над 80 елитни средни училища и университети от цял свят. Професионални консултанти и западни експерти ще проведат срещи и ще отговарят на всички въпроси, свързани с новостите в образованието, промените при приема, новите перспективи и възможности за реализация.

Акцентите са съобразени с промените в образователните процеси в чужбина, които наблюдаваме след Brexit и отразяват поведението на западните образователни системи като част от мерките за бърза и адекватна реакция на променящата се глобална среда.

Великобритания, Холандия или Германия – възможности много, избор – един

„Фокусът в областта на висшето образование в чужбина ще е насочен към големите възможности и шансове, които академичната 2019-2020 година предоставя на българските кандидати.“, коментира Стефка Златева, мениджър „Висше образование“ на „Интеграл“ и дългогодишен консултант на „Световно образование“. Особен важно това изложение ще бъде за учениците от 12 клас, които имат уникалната възможност да започнат образованието си в британски университети след Brexit при равни условия като досегашните. Запазеното държавно финансиране за членове на ЕС и богатото разнообразие от нови и перспективни специалности държи висок интереса към тази най-популярна европейска дестинация за висше образование. За всички кандидати, които желаят да се възползват от тази възможност, на „Световно образование“ ще работи специализиран център за ранно кандидатстване за британски ВУЗ, в които ще се оформят кандидатурите, листите с подходящите университети и ще се дават ценни насоки за успешен прием. За лична среща с българи ще присъстват представители на над 30 елитни британски университета, сред които лондонските топ университети University of Westminster, Goldsmiths, University of London, Royal Holloway, University of London и City, University of London.

Безплатно подаване на документи за ранно кандидатстване в Холандия

Това ще е акцентът в специализираната секция „Холандия“. Над 10 от най-добрите холандски университети ще посетят изложението за лични срещи с кандидатите, сред тях ще са и българи, които вече се обучават в Страната на лалетата. Холандия се превръща във втора образователна сила в Европа. Заявка за разширяване на влиянието й върху европейския образователен пазар е решението на холандското правителство за втора поредна година да намали таксите за първокурсници с 50%, при което цената на учебната година е 1040 евро.

На „Световно образование“ ще се представи и немската образователна организация Баден Вюртемберг Стъди Гайд, която представлява всичките над 70 университета в областта Баден Вюртемберг, включително и по приложни науки, и академични висши училища. Немскоговорящите ученици ще могат да се срещнат и с представители на 8 австрийски университета. Интернационалната палитра на участниците се допълва от висши училища от Швейцария, Франция, Дания, Гърция и Италия.

Кариерен навигатор – най-новият продукт за личностна оценка на възможностите

Разработен от дългогодишните консултанти на Интеграл специализиран курс „Кариерен навигатор“ е най-новият продукт, който вече привлече вниманието на десетки ученици от 9, 10 и 11 клас. Програмата е разработена на базата на опита при консултиране на българи и обхваща система от тестове, които позволяват на учениците да опознаят истинските си таланти, възможности, умения преди да направят своя избор на специалност.

Като комплексен образователен форум „Световно образование“ обръща особено внимание на децата, които искат да получат диплома за средно образование по западен стандарт, а случаите в дългогодишната практика на кариерните консултанти за отлична реализация са факт.

Изложението разширява обхвата на участниците, като ще представи в София над 20 от най-добрите европейски училища. Сред участниците са представители на елитната британска група Duke’s, която обединява най-добрите колежи от ранга на Cardiff, Earlscliffe College, Rochester College и Fine Arts College. В програмата са включени и други европейски образователни топ дестинации като Италия, Австрия, Германия и Испания, Ирландия, Шотландия и Белгия.

Възможности за провеждане на изпита за предварителен подбор за английските училища Ukiset и безплатни пробни тестове по английски и математика ще дадат възможност на децата да проверят знанията си. Изложението ще даде насоки и как да се справяме с онлайн тестовете за прием в английските училища, които придобиват масовост и изискват прецизност и бързина.

Посетителите ще научат за първите нови предложения за езикови ваканции в чужбина, като за ранни записвания ще ползват отстъпка от 5%.

Подробности за програмата и участниците и предварителна регистрация – на адрес в интернет www.world-education.eu.

Препоръчваме ви още:

Хитови предложения за езикови ваканции в чужбина

Как се чувства детето ни в детската градина е въпрос, който ни занимава от първия ден на постъпването там. Обикновено пускаме в ход позволени и недотам позволени средства, за да съберем повече информация. И всичко това с единствената цел да помогнем на дребосъка да се адаптира по-бързо. Една майка, психолог по професия има същия проблем. След много опити да разбере как се чувства синът й в детската градина, тя прилага тактика, която се оказва много успешна, макар че е толкова елементарна. А именно - всеки разговор с детето си започва с въпроса: „Знаеш ли какво ми се случи днес?“

Матвей всеки ден се прибира от детската градина и аз започвам акция по извличането на информация от особено опасен шпионин. Трябва да знам какво се случва в тази Ничия земя, където майките биват допускани само по празници. Обикновеният разпит не дава нужните резултати. Към методите на Инквизицията все още не съм посегнала, вероятно това ще е следващ етап.

Имам горчив опит с „нормално“, „както обикновено“, „нищо ново“, мога да чета между редовете, когато чуя „остави“, „всеки ден едно и също“. Затова разработих план по внедряване в детско-градинския живот на сина си.

Първо, старая се самата аз да разказвам повече за деня си: какво ново, къде съм ходила, с кого съм се срещнала, каква интересна кола съм видяла по пътя, как се е включила противопожарната система в офиса…

Матвей веднага започва ме прекъсва: „Не, не, чакай аз да ти разкажа… А аз… А ние… “ седя, слушам го и се изживявам като велик манипулатор и познавач на детската душа.

Второ, започнах да използвам необикновени въпроси. Замених стандартното „Как беше днес?“ с „Какво ти беше най-вкусно днес?“ или „Случи ли се нещо смешно? Да се смееш с глас?“

За гъските и гъсетата

Разбира се, най-често слушам само за палачинките, които са им давали за следобедна закуска или какво е направил приятелят му.

Така си живеем. Цял ден на работа мисля не как да изпълнявам задълженията си по длъжностна характеристика, а какъв интересен въпрос да задам, за да сглобя поредното парченце от пъзела „Какво е моето любимо дете“. Малко драка, малко нахален, малко романтик, малко раним. Стеснителен за едно, упорит за друго, изтъкан от противоречия.

Всичките ми въпроси са за нещо добро, весело, позитивно – все пак формираме положително отношение към градината. А не след дълго и към училището. На кого помогна днес? На кого се зарадва? Най-интересната игра на улицата и най-любимата песен. Любимият зеленчук в салатата и любимият учител в групата. Понякога разговорите ни напомнят на въпросите в лексиконите, които попълвахме някога.

Но ето че веднъж отидох в училище неподготвена. Забравих да си измисля въпрос и в тази критична ситуация въображението ми измъкна първото, което предложи гладния ми, недоспал мозък.

-  Случи ли се нещо, което да те натъжи днес?

Устничките на Матвей веднага затрепериха, смръщи вежди и на пресекулки започна да ми разкрива несправедливостите на живота. Притисна се към мен в очакване да получи разбиране и подкрепа, разтърсван от неизказани емоции.

Нещата наистина са сериозни, може да бъде написана отделна статия по темата или да открия нещо в специализираната литература… Най-добрият му приятел не го извикал да пекат сладки. Поканил някакво по-малко момиченце, с което дори не са най-добри приятели, а моя любим единствен син – не.

Прегърнах го и дълго го милвах по гръбчето. Приласкавах го и го подкрепях. Обещах му да изпечем 100 милиона сладки. Чух закани, че никога повече няма да дружи с този нахалник-сладкар от градината.

Триех нослето и очите и си мислех колко важно е да не задаваш някакви витиевати, заобиколни въпроси, а такива, които са точно в целта – в болното място, в ядрото на обидата, в пристана на тъгата.

Защото той ще си изяде палачинките от следобедната закуска и без мама, но тепърва ще трябва да го уча да преживява болката. И ще милвам гръбчето. И ще трия нослето. И ще обещавам 100 милиона сладки.

Препоръчваме ви още:

Как да подготвим детето за детска градина?

Защо децата не обичат промените

До детската градина и назад

По време на форума, на 7 октомври, в Пловдив, бременни и майки ще получат ценни съвети от топ специалисти и много награди

Остават броени дни до деветото издание на най-голямото специализирано събитие, посветено на бременността, раждането и отглеждането на детето. На 7 октомври, в Пловдив, "Форум бременност и детско здраве", който се организира от водещия здравен сайт Puls.bg, ще срещне бъдещи и настоящи родители с изтъкнати специалисти в областта на майчиното и детското здравеопазване. Събитието ще се проведе в Гранд Хотел Пловдив, от 10.30 часа, входът за него е безплатен след регистрация на http://events.puls.bg/.

Форумът се състои от три панела, които се фокусират върху теми, свързани с бременността, раждането и грижите за бебето. В първата част „9 вълнуващи месеца“ акушер-гинекологът д-р Васил Даскалов и ембриологът д-р Мариела Даскалова ще акцентират върху проследяването на бременността и развитието на новия живот. Д-р Райна Стоянова ще даде ценни съвети за храненето през бременността.

Акцент във втория панел ще бъде раждането. То ще бъде представено като динамичен процес от акушер-гинеколога д-р Даниел Ставрев. Акушерка Катя Павлова от Пловдив, която спечели класацията на Puls.bg „Специалистите, на които имам доверие” в съответната категория, ще даде ценни съвети за постигане на спокойно раждане. Адвокат Мария Шаркова ще се фокусира върху една от най-деликатните теми „Раждането - имам ли право на избор“. Последната част на "Форум бременност и детско здраве" „Светът на бебето“ ще бъде посветена на грижите за новороденото. Петя Запрянова от Алианса на българските акушерки ще даде отговор на най-горещите въпроси на бъдещите и настоящи родители относно кърменето. Международно известният лекар и лектор д-р Василка Юрукова ще предостави своя опит в справянето с най-срещания проблем на родителите – честото боледуване на малчуганите в ранна детска и предучилищна възраст.

„Деветото издание на "Форум бременност и детско здраве" е фокусиран върху активната роля на бъдещите и настоящи родители да избират – да избират високата компетентност, добрите източници на информация, добрите медицински екипи и отношение, високия стандарт на медицинско обслужване, които те и децата им заслужават.“, коментира главният редактор на Puls.bg Румяна Тасева.

*** 

"Форум бременност и детско здраве" е подготвил и специална изненада - томбола с награди за гостите. Голямата награда ще бъде безплатно раждане в болница в Пловдив. Бъдещата майка, която ще спечели, ще получи безплатно консултация с анестезиолог, упойка, избор на лекарски екип и престой в болницата. За да участват в томболата, дамите трябва да се регистрират и присъстват на събитието.

Повече подробности за форума, програмата, информация за лекторите и регистрация за участие във форума, може да откриете ТУК. 

Вижте и
За специалистите,
на които се доверяваме

Заради 17-годишно момиче от Враца Кеймбридж промени правилата на изпит

„Това е историята на живота ми!“, възкликва в репортаж за Нова телевизия Мария Александрова от Враца – момиче, което респектира с интелекта си въпреки уврежданията от детската церебрална парализа.

Мария е с ТЕЛК със 100 % инвалидност, за нея се грижи майка й Зорница, която след като преодолява отчаянието от диагнозата на детето си, започва битка за пълноценното му съществуване.

Въпреки че 80% от училищата във Враца отхвърлят детето, то продължава образованието си и дори е с отличен успех. Това, че е със специални образователни потребности, не спира Мария да се яви на изпит за сертификат по английски в Кеймбридж. Респектирани от интелекта и амбицията на момичето от университета удължават времетраенето на изпита и допускат асистент, който да попълва отговорите вместо него. Така в прочутото учебно заведение се създава прецедент, за който е „виновна“ умната българка.

Следващата мечта, към която се е устремила Мария, е да учи продуценство в чужбина. Казва, че телевизионните програми са начинът й да избяга от реалността. Не смята себе си за по-различна и твърди, че не е прецедент. Просто хората с увреждания като нея нямат шанс у нас да покажат потенциала си.

„Вярвам, че образованието ще ме докара по-далеч в живота от физическите мъки”, твърди изключителното момиче.

***

Историята на Мария стана известна в момент, в който майките на деца с увреждания подготвят поредния си протест срещу Системата. Той ще се състои на 2 октомври и ще се проведе едновременно в няколко града – София, Варна, Силистра, Враца, Пазарджик и Стара Загора. В столицата протестът ще започне в 17,30 пред площад „Народно събрание“.

Неотдавна майките от палатковия лагер пред парламента отбелязаха „120 дни от борбата за живот на децата си“. Под мотото „Зависимата независимост“ жените за пореден път призоваха народните представители да ускорят хода на реформата в социалните услуги за деца и лица с увреждания. Въпреки ангажираността на омбудсмана Мая Манолова, с която майките внесоха предложения за законодателни промени, сериозен напредък в работата по тях няма. Протестиращите настояват за признаване правото на хората с увреждания да вземат решения, свързани с начина им на живот, без да зависят от социални услуги и институции; за индивидуален подход при оценяване на потребностите им. Сред исканията им е и създаването на възможност децата да имат достъп до реално образование като всички останали, да бъде създадена възможност на родителите да работят с промяна в условията на програмите за личен асистент. Протестиращите признават, че тази промяна изисква много време, но твърдят, че началото все още не е поставено. Все още, след три години борба...

В Кеймбридж промените явно се случват по-бързо.

Снимка: Nova TV

Препоръчваме ви още:

"Системата ни УБИВА" - фланелката, която скара властта

Майките, от които нищо не зависи

В Норвегия системата отнема децата, в България направо ги убива

Откъс от книгата "Празни мисли на един празен човек"  на Джером К. Джером, издадена през 1886 г.

Да, разбира се, знам ги аз бебетата. Знам много за тях, та нали аз сам съм бил някога бебе - не задълго или поне не толкова дълго, колкото бяха дълги дрешките ми. Спомням си, че те наистина бяха много дълги и винаги ми пречеха, когато пожелаех да си поритам. И защо им са всъщност на бебетата толкова ярда излишна тъкан? Не ви задавам гатанка. Аз действително искам да узная, защото никога не успях да разбера това. Дали родителите се срамуват, че детето им е толкова малко и искат да изглежда по-голямо? Веднъж заговорих на тази тема с една бавачка.

- Да ги пази господ, сър - възкликна тя, - но тях винаги ги обличат в дълги дрешки!

Когато й обясних, че този отговор, макар и да говори добре за чувствата й, не е в състояние да разсее недоумението ми, тя каза:

- Боже мой, сър, нима искате да обличаме горките дечица с къси ризки! - Тя произнесе това с такъв тон, сякаш в думите ми имаше нечувано оскърбление.

Оттогава вече не смея да търся отговор на тази загадка и ако има такъв отговор, той си остава тайна за мен. На мен изобщо ми се вижда глупаво да се облича каквото и да е на малките деца. През целия ни живот така ни идва до гуша от това непрекъснато обличане и събличане, че би било чудесно да минаваме без него, докато е възможно. Трябва да се помисли да се избавят от подобни мъки поне тия представители на човешкия род, които все още живеят в креватчета. Какъв смисъл има да се будят сутрин нещастните бебета само за да им свалят един куп дрешки, да го заменят с друг и пак да ги сложат в креватчето, а вечер отново да ги измъкват от него и да ги облекат в предишните дрешки? Има ли изобщо някаква разлика между дневната и нощната ризка, за да се извършва цялата тази процедура?

Твърде е възможно с тия разсъждения да ставам смешен - казват, че с мен това често се случвало, - затова ще се въздържа от по-нататъшни изказвания по повод детските ризки. Ще отбележа само, че няма да е лошо да се въведат поне два различни модела, за да се отличават момчетата от момичетата.

Засега това създава много затруднения, защото нито косите им, нито дрешките им, нито говорът им дават някакво указание за пола им и човек може само да гадае. При това поради някакъв непонятен природен закон винаги отгатваш погрешно и роднините и познатите започват да те смятат за мелез между глупак и мошеник, защото като кажеш за новороденото момче „тя“, извършваш такова страшно престъпление, което по своята чудовищност може да се сравни единствено с употребата на думата „той“ в разговор за новородено момиче. Каквото и да е детето, родителите считат, че противоположният пол не заслужава дори презрение и ако случайно го споменеш, те приемат това като лична обида.

Ако държиш за доброто си име, не се опитвай да излезеш от затруднението с помощта на думата „то“. Има различни начини да се покрие човек с безчестие и позор. Ако убиеш хладнокръвно голямо почтено семейство и хвърлиш труповете в шахтата, ще си спечелиш лоша слава в целия окръг. Ако ограбиш църквата, ще постигнеш само това, че ще те намразят всички, особено енорийският свещеник. Но искаш ли да изпиеш до дъно най-горчивата чаша на презрението и омразата, която ближният е в състояние да ти предложи — наречи милото дребосъче „то“ в присъствието на младата майка.

Най-добрият начин да се обръщаш към бебето е да го наричаш „малко ангелче“. Няма по-подходяща дума за случая, защото еднакво върви и за момче, и за момиче и винаги ще бъде посрещната благосклонно. За разнообразие може да се използват и „милото“ или „прелест“, но тъкмо „ангелче“ е думата, която ще ти осигури солидната репутация на умен и добронамерен човек. Преди да я произнесеш обаче, трябва първо да хихикнеш кратко, а после да разтегнеш устни във възможно най-широка усмивка. За всеки случай не забравяй да кажеш, че детето има бащиния нос. С това най-много ще се подмажеш (извинявайте за просташкия израз) на родителите. Отначало те ще се засмеят престорено и ще кажат: „Глупости!“ Ти обаче трябва да настояваш упорито на своето. А и съвестта ти може да е спокойна, защото нослето на бебето наистина прилича на бащиния нос или поне прилича не по-малко, отколкото на каквото и да е друго, тъй като представлява просто едно топче.

Не пренебрегвай тези съвети, приятелю. Може да дойде момент, когато притиснат от едната страна от майката, от другата от бабата и от група възхитени (не от тебе обаче!) млади дами отзад, ще стоиш пред малкото, лишено от коса същество, без да знаеш какво да кажеш, и ще бъдеш благодарен до дъното на душата си за всяка подсказана дума. За мъжа - имам пред вид неженения мъж - няма по-тежко изпитание от „съзерцаването на бебето“. Студени тръпки му пролазват по гърба само при предложението да погледне малкото и измъчената усмивка, с която казва, че е изключително радостен от това, би могла да трогне дори сърцето на майката, ако изпитанието не е (както съм склонен да мисля) хитър женски ход, който има за цел да прогони от къщата неженените приятели на съпруга.

Това наистина е жестока уловка, с каквото и да я оправдават. Ето, звънят и пращат някого да повика бавачката с бебето. Това е сигнал за всички присъстващи жени да се посветят изцяло на разговор за бебета, а ти се отдаваш на тъжни мисли и на разсъждения дали не би могъл да си спомниш внезапно за някоя важна среща и ако си спомниш, дали ще ти повярват. И тъкмо когато си скалъпил една съвсем неправдоподобна история за някакъв човек, който те чака на улицата, в стаята влиза висока, строга жена, носеща в ръце нещо, което на пръв поглед прилича на дебела възглавница за канапе, чийто пух се е събрал само в единия край. Инстинктът обаче ти подсказва, че това е детето, и ти скачаш, като правиш жалък опит да изразиш нетърпение. Когато потокът от възторжени възклицания, с които жените приветстват появата на бебето, секне и от множеството дами, които говорят една през друга, останат само четири-пет, кръгът от поли се разтваря и се открива свободно пространство и за теб. Ти тръгваш напред с такъв израз на лицето, сякаш те водят към подсъдимата скамейка на Боу стрийт (На Боу стрийт в Лондон се намира полицейският съд — Б.пр.), и като се чувстваш безкрайно нещастен, заставаш пред детето и тържествено се взираш в него. Настъпва гробно мълчание и ти разбираш, че всички очакват твоето изказване. Напрягаш се мъчително да измислиш нещо, но с ужас откриваш, че си загубил умствените си способности. Настъпва миг на отчаяние и твоят зъл гений не пропуска случая да ти подскаже най-глупавата забележка, която би могла да ти дойде на ум. Като поглеждаш околните и се усмихваш тъпо, казваш шеговито: „А, то май няма особено буйна коса!“ В продължение на една минута никой не ти отговаря. Най-после достопочтената бавачка произнася важно: „Детето е само на пет седмици и не може да има дълги коси.“ Отново настъпва мълчание, ти чувстваш, че за втори път ти се дава възможност да се изкажеш и питаш дали вече ходи и с какво го хранят.

В този момент всички смятат, че не си с ума си и ти предизвикваш само съжаление. Дойката обаче решава, независимо от това дали си луд, или не, да не ти позволи да се измъкнеш и ти трябва да минеш цялото изпитание. С тон на върховна жрица, извършваща религиозен обред, тя казва, като ти подава вързопа: „Вземете я на ръце, сър.“ Ти си така смазан, че не си в състояние да се противиш и покорно поемаш пакета. „Подложете ръка под кръста, сър“ - казва върховната жрица и всички се отдръпват, като те наблюдават с такъв интерес, сякаш се готвиш да покажеш някакъв фокус.

Сега ти не знаеш какво да правиш, както преди малко не си знаял какво да кажеш. Все пак нещо трябва да се направи и единствената мисъл, която ти идва на ум, е да започнеш да подхвърляш нещастното бебе, подвиквайки „опала“ или друга безсмислица от тоя род. „Ако бях на ваше място, не бих я подхвърляла - казва бавачката. - От най-малкото сътресение й се разстройва стомахчето.“ Ти, разбира се, веднага преставаш да я подхвърляш и се надяваш, че още не си успял да й направиш нищо лошо.

В този миг бебето, което досега те е гледало със смесено чувство на ужас и отвращение, слага край на безсмислената сцена, като се разплаква колкото му глас държи, а жрицата се хвърля напред, измъква го от ръцете ти и започва да го успокоява: „На - на, тихо, тихо. Направи ли ти нещо, миличко?“ - „Странно! - казваш ти любезно. - Какво му стана?“ - „Как какво! Сигурно сте я ударили! - с възмущение отговаря майката. - Малката няма да пищи току-така, без причина.“ Очевидно те подозират, че си убол бебето с карфица.

Най-после успяват да успокоят ревлата, тя почти притихва, но изведнъж някакъв безделник скача, сочи те с пръст и пита: „А този кой е, миличко?“ Като те познава, умното бебе започва да реве още по-силно.

Пълна стара дама подхвърля: „Много е интересно, че децата веднага проявяват антипатия към някои хора.“ — „О, те всичко разбират“ — подхваща със загадъчен израз на лицето друга. „Да, просто удивително“ - добавя трета. Всички започват да те гледат накриво, убедени, че си истински негодник, и тържествуват от блестящото си откритие, че малкото дете благодарение на някакъв особен инстинкт е разбрало истинската ти същност, останала досега скрита за възрастните.

Въпреки всичките прегрешения и пакости, които вършат, децата съвсем не са безполезни същества. Те не са безполезни, когато запълват нечие пусто сърце; не са безполезни, когато по техния призив слънчевият лъч на любовта внезапно озарява заоблаченото от грижи лице, не са безполезни, когато с малките си пръстчета изглаждат бръчките и ги превръщат в усмивки.

Ах, тези забавни човечета! Без да го съзнават, те са комедийни актьори на голямата сцена на нашия свят. Те внасят хумор в прекалено тежката драма на живота. Всяко дете е малък, но решителен противник на съществуващия ред на нещата и непременно ще извърши нещо неподходящо - в неподходящо време, на неподходящо място и по неподходящ начин. Младата гувернантка, която Джени е изпратила да види какво правят Томи и Тоти и да им каже да не го правят, добре познава детската природа. Създайте на нормалното дете подходящи условия и ако то не извърши нещо непозволено, веднага викайте лекар.

Децата притежават особен талант да извършват най-смешни постъпки с трогателна важност и невъзмутимост. Когато двама малчугани, хванати за ръка, безгрижно защъпуркват на изток, докато разтревожената по-голяма сестра настойчиво ги вика да я следват на запад, техният делови вид може да те умори от смях (не и по-голямата им сестра обаче). Те обикалят около войника, втренчили с огромно любопитство очи в ботушите му, и проверяват с пръст дали е истински, или не. Въпреки че ги убеждават в противното, без да се интересуват от безкрайното смущение на жертвата си, те упорито подвикват „татко“ към срамежливия млад човек, седнал в противоположния край на омнибуса. За тях оживеното кръстовище е най-удобното място да се обсъждат с пронизителен дискант въпроси от най-интимен семеен характер. Когато пресичат улицата, внезапно ги обхваща желание да танцуват, а на прага на големия магазин непременно ще седнат, за да си събуят обувките.

В къщи им хрумва, че с по-удобно да се изкачват по стълбата с помощта на най-големия бастун, който могат да намерят, или на чадъра - за предпочитане е да бъде отворен. Обхваща ги прилив на любов към Мери Ан тъкмо в минутата, когато вярната прислужница лъска печката с боя, и под напора на чувствата си веднага я прегръщат. Що се отнася до яденето, най-любимото им лакомство са въглищата или мръвката от чинийката на котката. Те проявяват нежността си към котенцето, като го държат с главата надолу, а към кучето - като го дърпат за опашката.

Те никога не те оставят без грижи, у дома благодарение на тях цари вечно безредие, издръжката им струва скъпо и все пак - какво би била къщата без тях? Без техните шумни гласове, без пакостните им ръчички не може да има домашен уют. В стаите би било прекалено тихо без тропота на малките крачка, а родителите биха тръгнали може би в различни посоки, ако детският глас не ги върне обратно.

Така, изглежда, би трябвало да бъде. Но все пак ми се струва, че понякога мъничката ръчичка разделя възрастните, сякаш се вклинява между тях. Неблагодарна задача е да се говори против едно от най-чистите човешки чувства - против майчината любов, която увенчава живота на жената. Това е свята любов, която ние, дебелокожите мъже, едва ли сме в състояние да разберем докрай. Затова не бих искал да се мисли, че изразявам неуважение към нея, когато казвам, че тя не трябва да поглъща всички останали чувства. Детето не бива да обсебва изцяло сърцето на жената, като оня богаташ, който издигнал ограда около извора в пустинята. Та нали редом с него има и друг пътник, който също изпитва жажда.

В стремежа си да бъдете добра майка не забравяйте да бъдете и добра съпруга. Не е нужно да се посвещават всички мисли и всички грижи само на едно същество. Когато бедният Едуин ви предложи да излезете с него някъде, не му отговаряйте с възмущение: „Как! Да оставя малката?“ Не прекарвайте цялата вечер в детската стая и не ограничавайте разговора си само с коклюша и дребната шарка. Скъпа госпожо, когато детето кихне, това още не означава, че непременно го заплашва смърт; когато излизате от къщи, не мислете, че домът ви на всяка цена ще изгори, а гувернантката ще избяга с някой войник; нито пък, че котката ще скочи върху гърдите на безценното ви дете в мига, в който се отдалечите от креватчето му. Вие прекалено се измъчвате заради единственото си пиленце, измъчвате и всички наоколо. Спомнете си и за другите си задължения - опитайте само - и ще видите как от хубавото ви лице ще изчезнат бръчките и ще стане весело не само в детската стая, но и в салона. Помислете малко и за своето голямо дете. Погрижете се и за него, наричайте и него с ласкави имена, усмихвайте се понякога и на него. Само на първото си дете жената посвещава цялото си време. На пет или шест деца не се обръща толкова внимание, както на едно. Но докато те се родят, пукнатината се е появила. Домът, в който мъжът се е чувствал като гост, и жената, която е била твърде заета, за да мисли за мъжа си, са успели вече да станат скучни на неблагоразумния съпруг и той си е създал навика да търси почивка и приятели някъде навън.

Но хайде, хайде! Ако продължа още в този дух, сигурно ще си спечеля репутацията на детемразец. Бог ми е свидетел обаче - това не е вярно. Та кой би могъл да бъде детемразец, като гледа невинните лица на тия, които се тълпят пред голямата врата, отваряща се към света?

Светът! Нашият мъничък свят! Колко огромен и тайнствен изглежда той в детските очи! Какъв неизследван материк им се струва градината зад къщата! Какви изумителни открития правят те в избата под стълбата! И с какъв трепет гледат дългата улица, като се мъчат да отгатнат къде свършва всичко това, както се питаме и ние, възрастните деца, когато съзерцаваме звездното небе.

А с какъв поглед гледат те към най-дългата от всички улици - дългия тъмен път на живота! Каква недетска сериозност има в този поглед и колко жалък и изплашен е понякога той. Една вечер сред бордеите на Сохо видях малко дете, седнало на прага на къщата. Никога няма да забравя погледа му, който улових при светлината на газовия фенер, трепкаща върху изпитото му лице. Това беше поглед, пълен с мрачно отчаяние, сякаш от глъбините на тъмния двор пред детето бе изскочил призракът на неговото още по-тъмно бъдеще и бе пронизал сърцето му със смъртен ужас.

Бедни създания, едва стъпили е малките си крачета на каменистия път! Ние, старите пътешественици, отишли вече далече напред по този път, можем само да спрем и да ви махнем с ръка. Вие излизате от тъмната мъгла и ние, отправили поглед назад, ви виждаме - такива мънички в далечината - как стоите пред стръмния склон и простирате ръце към нас. Бихме почакали, за да ви поведем за ръка, но в ушите ни звучи шепотът на океана и не можем да се бавим. Трябва да бързаме натам, надолу, където призрачните кораби вече се готвят да разперят черните си платна.

Превод от английски: Красимира Тодорова

Източник: chitanka.info

Препоръчваме ви още:

Тъмни сили

Житейските правила на дребосъка

Първите седмици с детето са зомби-апокалипсис!

След Брекзит Великобритания продължава да сервира изненади.

Представители на Лейбъристката партия в страната са предложили да бъде забранено на бъдещите родители да узнават какъв е полът на бебето чрез кръвни изследвания в ранните месеци на бременността. Според представителите на парламента в някои случаи тази информация може да стане причина за аборт.

Според Би Би Си тази мярка се предлага предимно заради някои етнически общности в страната. Жените от тези общности правят аборти, ако разберат, че са бременни с момиче. При това решението за прекъсване на бременността често се взема под силния натиск на роднините.

„Веднага реших, че не искам това дете. В семейството ни имаше вече пет момичета и след всяко раждане близките идваха у нас като на погребение. За тях това беше поредният провал.“, цитира Би Би Си думи на жителка на Лондон, принадлежаща към сикхите.

Момче или момиче? Зависи от бащата

Няма точни данни за това колко аборта във Великобритания се правят след като бъде узнат полът на детето. При това абортите заради „неподходящ пол на бебето“ са забранени. Процедурата може да бъде извършена само ако плодът е с аномалии в развитието си, пряко свързани с половата му принадлежност. Въпреки това в медиите често се споменава за случаи, в които жените лъжат лекарите и правят аборт независимо от забраните.

Бременните жени във Великобритания преминават през комбинирано изследване, което включва кръвен анализ и ултразвук, за установяване на евентуални аномалии на плода в първите месеци. Ако изследването се провежда в държавна болница полът на детето според резултатите на първия скрининг не се съобщава на бъдещите родители. Това се прави след втория ултразвуков преглед в 19-20-та седмица, когато вече не бива да се прави аборт без медицински показания.

В частните клиники обаче тази забрана не важи. Там можеш необезпокоявано да си направиш кръвни изследвания, за да узнаеш пола на детето. За оптимален срок се смята 9-10-та седмица от бременността. Услугата по определяне пола на бебето в някои райони на Великобритания е толкова популярна, че дори се рекламира на билбордове. Цената й е около 170 лири стерлинги.

Източник: The Guardian

Прочетохте ли

Емоционални последици от спонтанния аборт

Ако пазите детето си от всякакви конфликти и решавате домашното му по математика, вероятно сте от родителите-тревокосачки. Да, това е новият тип родители. Поне според анонимен учител, който публикува пост в групата WeAreTeachers и мигновено бе споделен от над 12 хиляди души.

Неотдавна, в разгара на работния ден, ме извикаха в учителската стая: един родител искал да предаде забравена от детето си вещ. Сигурен бях, че това е инхалатор или пари за обяд, затова побързах. В стаята ме чакаше бащата на една от ученичките с бутилка обикновена вода. „Добър ден, моля да ме извините. Дъщеря ми писа, че й трябва точно тази бутилка. Знам, че тук имате чешми за пиене на вода, но тя не ги харесва. Разбирате ли… тийнейджъри.“ – „О, да! – въздъхнах аз – разбирам ви, и аз имам един такъв у дома.“ – но очите ми издаваха какво мисля наистина.

Почти всички педагози вече знаят особеностите на родителите-хеликоптери, но вероятно все още не сте чували за тревожните промени в модата на възпитание, на ход вече са родителите-тревокосачки. Те ще направят всичко възможно децата им никога да не се сблъскат и с най-малката трудност. Вместо да научат детето си самостоятелно да посреща поне част от предизвикателствата, тези майки и бащи ще направят всичко, за да отстранят всяко препятствие пред него.

Сигурен съм, че повечето родители от този тип са нормални хора. Възможно е и досега да преживяват своите провали или загуби от детството или са били изоставяни от родителите си в труден момент. Всички ние разбираме стремежа да направиш живота на детето си по лесен и по-добър.

Но когато отстраняваме всички препятствия по пътя му не правим бъдещето му по-добро. Това е не залог, че ще отгледаме щастливо поколение. Напротив, когато пораснат тези деца ще бъдат загубени във всяка ситуация, която изисква избор или борба. Те панически ще се страхуват и от най-малкия неуспех. Ще го преживяват толкова болезнено, че ще се окажат заложници на постоянното си чувство за вина.

Червената зона и жълтата зона

Ако от ранно детство премахваме всички предизвикателства по пътя им, нищо няма да ги подготви за тях в бъдеще. Детството е времето, когато се учим да живеем.

Когато казвате „погрижих се за теб и реших проблема“, вие внушавате „ти не можеш да направим това сам, няма да успееш“. Този подход води до повишена тревожност и тотален дискомфорт в конфликта ситуация. Възпитанието в стил „тревокосачка“ има краткосрочни цели: „Ако за мен е по-лесно, отколкото за детето ми, защо да не направя това за него?“ Когато родителите премахват всички препятствия по пътя на детето, те го лишават от възможността да намери свой начин за преодоляването им.

Стефани Самър, клиничен психолог в интервю за „Добро утро, Америка“

Дете, което никога не се е опитвало да се справи с нещо по-сложно в училище, в университета никога няма да помисли: „О, струва ми се, че трябва да положа усилия да уча по-добре. Ще се консултирам с преподавателите си, може да поработя с други студенти в групата, да поискам техните записки.“ Вместо това то:

- ще обвини за неуспеха си своите преподаватели;

- ще потърси помощ от родителите си;

- ще се отчая и ще се чувства нищожество;

- ще започне да мисли, че е провалило обучението и бъдещата си кариера;

- ще реши, че е глупаво и затова не успява;

- ще изпадне в ступор и дори няма да се опита да направи нещо.

Тъжно, нали? Ще ви дам още един пример: позвъни ми родител, който помоли да преместя датата за предаване на проекта на детето му. Казах му, че няма проблем, но попитах: „Защо ученикът сам не ме помоли за това?“ - В часовете винаги подчертавам, че могат да се обръщат към мен в такива случаи или ако нещо ги затруднява и имат нужда от помощ. Майката ми отговори, че обикновено тя решава такива проблеми.

"Какви такива? – искаше ми се да попитам – Такива, заради които детето трябва да излезе от зоната си комфорт?"

Разбира се, има родители, чиито деца страдат от депресия, тревожност или друг проблем. Разбирам стремежа на майките и бащите да направят живота малко по-лесен, защото прекрасно знаят, какви ситуации могат да предизвикат усложненията при децата им. Но не смятам, че да създаваш стерилно пространство е начин да помогнеш на детето си, дори и ако е много емоционално.

Самият аз страдах от клинична тревожност, борих се с това през цялото си детство, продължавам да се боря и сега. Не съм сигурен, че бъдещето ми щеше да е по-добро, ако още в детството ме бяха научили да избягвам всички трудности.

Ако искаме децата ни да са здрави и успешни възрастни, дайте да ги научим да решават проблемите си, а не да бягат от тях.

Препоръчваме ви още:

Майка-орлица или прелетна птища

За майките-орлици и конфликтите на детските плащадки

Епидемията на разглезването

"Рапърът Иван Главчев напусна шоуто по „лични причини“, след оплаквания и жалби заради присъдата му за склоняване на жени и малолетни към проституция.", пише The Guardian в коментар за моралните стандарти на българските риалити формати.

Българският рап изпълнител, който е осъден за трафик на жени и малолетни, обяви внезапното си напускане на формата след протести на защитници на правата на жените. Присъствието му в един от най-гледаните български телевизионни формати не предизвика сериозен медиен интерес. Но през последните дни обществената апатия беше взривена от многократни сигнали от зрители и активисти заради включването на Иван Главчев, познат като Ванко 1 в шоуто. През 2003 г. той влезе в затвора за склоняване на 10 жени и една малолетна към проституция чрез злоупотреба с наркотици, и извеждането им в европейски държави.

ВИП Брадър е една от най-популярните български шоу програми, която привлича милиони зрители всяка седмица. Данните показват, че през 2016 г. 30% от българските зрители са следили шоуто.

Шведската медийна компания Modern Times Group, собственик на Нова телевизия, която излъчва предаването, обяви пред „Гардиън“, че Ванко 1 е напуснал къщата на ВИП Брадър по лични причини, но телевизията ще промени стратегията си по подбор на участниците в шоуто. „В светлината на сигналите, които получихме, нашата местна компания ще преразгледа критериите за избор на участници в тези формати, тъй като наказателна присъда за такива провинения е нещо изключително сериозно и хора с подобно минало няма да бъдат включвани в бъдещи предавания“.

Главчев беше осъден на 12 години затвор през 2003 г., но впоследствие присъдата му беше намалена, след спорни промени в Наказателния кодекс, влезли в сила след осъждането му. Това предизвика обвинения в корупция и манипулиране на съдебната система.

Напускането на Главчев стана факт след публикуването на отворено писмо на групата за подкрепа на жени, жертви на насилие „Не си сама“, в което се критикува поканата към Ванко 1 да се включи във ВИП Брадър. По време на шоуто той стана известен и с изявлението си за мястото на жените: „Аз не виждам нищо срамно от това жената да стои по-ниско от мъжа. Нека всеки да си знае мястото и ролята в живота“. Смята се, че Главчев има и здравословни проблеми, но напускането на шоуто се приветства от активистите.

ВИП престъпници в националния ефир

„Като оцеляла от трафик на хора, лично аз се чувствам засегната - казва Галина Лачева, член на „Не си сама“ - но се надявам, че новината за излизането от ВИП Брадър на Ванко 1 има нещо общо с нашето писмо.“ Тя пояснява, че този случай отразява все по-голямото внимание, което се отделя на проблема с насилието над жените. „Крайно време е западното общество да припознае хора като Ванко 1 като симптоми, а не като причини за проблемите. Количеството време в прайм тайма, което се отделя на жертвите и на оцелелите при насилие, сравнено с това за проповедниците на омраза към жените, хомофобия, расизъм, е достатъчно красноречиво“.

Бетина Жотева, член на Съвета за електронни медии (СЕМ) заяви, че противоречието е по-скоро отражение на ниските медийни стандарти в България, отколкото на отношението към жените. „Проблемът е, че като цяло българското общество, семейството и децата, които гледат това шоу, приемат идеята човек, извършил въпросното престъпление, да участва. Той има гражданското право да го направи, но аз намирам това за проява на лош вкус. Стана тенденция в телевизиите да се канят престъпници, а журналистите смятат това за голямо постижение“.

По данни на Държавния департамент на САЩ, България е един от основните източници на трафик на хора в Европейския съюз. В своя годишен доклад той критикува българската съдебна система за условните присъди, които се издават за такива престъпления и липсата на защита за потенциалните жертви.

Източник и снимка: The Guardian 

Отвореното писмо, което публикувахме в Мама Нинджа можете да прочетете във ВИП престъпници в националния ефир.

Прочетохте ли 

СЕМ започва проверка срещу Ванко 1