Мъжките списания не падат по-долу от женските. И там се развиват стратегии в стъпки – как да се разведеш, как да изневериш, как да забиеш гадже. Ври от съвети и тестостеронова мъдрост. И понеже ни води известната максима: „Опознай врага, за да го обикнеш“, ние не излизаме от подобни сайтове. Шпионажът е древно женско занимание. Така стигнахме до инструкциите по свалки, които един мъж дава на своите събратя.

Да видим…
Свалката е цяла философия, използваща методи и похвати, изведени по пътя на емпиричния подход към изкуството на съблазняването и оплитането в любовните мрежи (никога не е елементарно). Това е школа, която учи как да сваляш с пределна простота и за рекордно кратък срок.

В основата на How tо pick up a girl идеологията лежи разглеждането на междуличностните отношения като бойно поле или като боксов мач, по време на който мъжът може всеки момент да получи смъртоносен удар под кръста. Но докато все още е жив и мърда, той трябва да се държи с жената максимално открито и условно честно.

За да свалиш една жена не е нужно да си голям хубавец или да ти е дебел портфейлът. За да отбележиш „трите точки“ са необходими само две качества – увереност и настойчивост. Който ги владее, винаги е на крачка пред съперниците.

Две хубави очи

Най-сигурният начин да се убедите, че усилията ви няма да бъдат напразни, е да погледнете дамата в очите (имаме предвид очите), още преди да сте направили дебютния щурм. Ако непознатата не отклони погледа си и дори отвърне на вашия с усмивка, шансовете за успех са големи. Ако обаче избягва погледа ви, мръщи се и дава вид, че търси някого с поглед, няма смисъл да се прави какъвто и да било опит. С цялото си поведение девойката ви казва, че не чака вас.

Единствената

Ако вече сте оферирали с поглед някоя от дамите, не опитвайте същия номер и с друга от нейното обкръжение. Всяка жена мечтае да е уникална, единствена, неповторима в очите на мъжа, пък било то и за една вечер. Забивката дава резултат, ако обектът е сигурен, че е единственият набелязан.

По- по- най-

Нека непознатата почувства, че е най-удивителната и уникална жена, от всички които сте срещали през живота си (колкото и да са много). Бъдете най-искреният й поклонник, засипете я с изискани и оригинални комплименти. 

Анализирай това

Не се хвърляйте през глава в ухажване на дамата, не я довеждайте до безсъзнание с комплименти и шегички. Първо винаги е наблюдението – обърнете внимание как се държи, с кого от присъстващите поддържа разговор, какво пие, евентуално на каква музика реагира. Изградете стратегията си върху тези наблюдения, за да ви се случат нещата.

Без нелепи клишета

Древният лаф: „Срещали ли сме се някъде?“ не е добро начало за разговор. Не показвайте неувереност и неопитност, не използвайте клишета като "Да не си от Венера, че около теб е толкова горещо?". На теми като времето и Формула 1 също не бива да възлагате надежди. Почерпете жената, споделете впечатлението си от мястото, където се срещате, поискайте съвет какво да си поръчате. Жените много обичат да съветват.

Мястото на срещата се променя

Традиционно се смята, че най-доброто място за свалки са нощните заведения. Но жените, които ги посещават обикновено са много добре запознати с правилата на играта, която играете и владеят всички методи за игнорирането й. Опитайте да осъществите стратегията си в мол или в кино, изобщо на места, където жените са с притъпена бдителност. Поискайте помощ да си изберете вратовръзка например, бельо е малко дръзко на този етап. Интересувайте се от мнението й за филма. Ако сте в хранителен магазин или в дрогерия, темите за консултация са безкрайни. Нека изненадата е ваш съюзник.

Има и други рибки в морето

Няма по-жалка гледка от упорит мъж, който не разбира (или отказва да проумее), че с него не искат да имат нищо общо. Обръщайте внимание не само на думите на събеседничката си, но и на езика на тялото й. Ако едва сдържа прозявката си и разсеяно гледа встрани, най-вероятно умира от скука, макар да не го казва в прав текст. Най-доброто, което можете да направите в подобна ситуация е да се сбогувате по най-бързия начин и да започнете търсене на нов обект. Светът е пълен с жени, които вас чакат.

Още за мъжката стратегия на оцеляването можете да прочетете в Как да се разведеш с жена си в 10 стъпки и Мъжки манифест.

Прочетете този интересен текст за съвременните онлайн свалки и как мъжете просто са спрели да полагат усилия.

Автор: Валентина Вълчева

От сън спомени нямало. Да ви споделя едно лично откритие, което всеки прави в мига, в който му се роди дете. След определен период будуване, и от безсънието спомени няма. Горе-долу след втория месец недоспиване покрай големия син, свикнах да спя по три-четири часа на денонощие, но пък свикнах и да ми се губят моменти от ежедневието. Дали съм се изкъпала, дали и какво съм закусила, къде набутах чорапите на мъжа ми, обух ли си панталона преди да изляза до магазина, изключих ли бойлера, а котлона дали... и прочие битовизми съвсем взеха да ми се губят. Дето вика една колежка, аз и преди си бях разсеяна, ама откакто родих, станах направо голяма заспа.

Случвало ми се е да заспивам на работа. Под звуците на 52 машини! Заспивала съм в парка, до детска площадка с двайсетина пищящи в истерия деца. Заспивала съм, докато притоплям на микровълновата храна, на масата в кафенето. Също и докато правя кафе. Заспивала съм права, докато успокоявам малкия от колики, докато го кърмя, дори докато го къпя веднъж или два пъти. Изобщо откакто имам дете (две всъщност!), установих, че мога да заспивам като застреляна на какви ли не странни места. Преди години видях един мъж да заспива, подпрян на светофар, докато чака зеленото. Видя ми се много смешно, но от днешна позиция напълно го разбирам и му съчувствам, макар и с огромно закъснение.

Отделно от това мозъкът ми абдикира и взех да забравям буквално всичко. Като казвам „всичко”, имам предвид наистина „всичко”! Докато стигна до магазина, забравям за какво съм тръгнала. Всъщност докато стигна до съседната стая, забравям за какво съм тръгнала. Забравям имената на хора, които познавам буквално от раждането си. Поне три пъти ми се е случвало да си търся по половин час очилата, докато установя, че всъщност са ми на носа. Тръгна ли някъде с децата, задължително се връщам минимум по три пъти за забравени вещи – биберони, бутилки, обувки, ключове, пари, документи... Каквото се сетите. Веднъж и за панталони. Моите. Съответно – научих се да си правя списъци с цели, задачи и изобщо за всяко нещо, което трябва да свърша, да взема, да приготвя, да купя.

Всичко това – от недоспиване.

Нещата с времето ескалираха дотам, че сериозно започнах да се тревожа дали не съм в начална фаза на склероза някаква или на Алцхаймер например. Възможно ли е на 35-40? Често се сещам за един човек от не помня кое телевизионно предаване, който се чудеше, ако имаш амнезия и Алцхаймер, дали ще си спомняш, че нищо не помниш. Оказва се, че е възможно, дори без нито една от споменатите две диагнози. Само опитайте да не спите две години и ще се убедите!

Притичах за спешна спявка с личната лекарка (спешна, защото иначе ще забравя, разбира се) и тя ми препоръча да пия чай и успокоителни. Мента, глог и валериана. Абе, жена, че аз тия си ги зобам като бонбончета! Мъжът ми от една таблетка се тръшва за шест часа мъртвешки сън без да трепва от шума, който вдигат две деца вкъщи, а само който ги има, знае, че две деца вдигат шум поне колкото за едно международно летище. Аз съм на три хапченца и мигам като бухал до два посреднощ, защото всяка въздишка на малките ме изправя на бойна нога. Не дай си Боже пък някой да кихне или да се прокашля! Сън не ме лови. И тъкмо заспя, в 6:30 по-малкият се събужда, скучно му е и започва да ме замерва с биберони, дрънкалки, бебешки бутилки и плюшени и писукащи играчки. Изобщо всичко, до което успее да се докопа от кошарката си. Батко му преди две-три години така ме тресна в челото с един фотоапарат, докато се правех на заспала, та от тогава не смея да хитрея. Гледам обаче да няма под ръка чаши, телефони, джобни фенерчета, дистанционното и т.н.

От студентските ми години имам някакви оцелели спомени за безсънни нощи, при това по три-четири поредни. Тогава ми се струваше, че не е голям праз. Какво толкова, за Бога?! Издържа се, не е болка за умиране. Петнайсет години по-късно Съдбата ми доказа, че съм била в голяма заблуда. Две-три-четири безсънни нощи може и да не са нищо особено, ама две-три-четири години вече са си зор и то значителен. И от неуморна купонджийка някак неусетно се превръщаш в тиктакаща бомба с оголени нерви, готова да разцепи света, заради една не на място изпусната въздишка от таткото. Един поглед накриво пък е в състояние да предизвика експлозия, пред която онова историческо изригване на Кракатау е нищо.

В един момент след второто раждане бях стигнала дотам, че се зарадвах почти със сълзи на очи, когато се наложи да вляза в болница за една седмица. Не се шегувам! Една седмица на системи ми се видя като спа-почивка с всички екстри. Мисля си, че това всъщност спаси връзката ни дотякъде.

Между другото, знаете ли кой е най-тъпият и безполезен съвет, който една млада майка чува удивително често? „Спи заедно с бебето!” Първо, не вярвам някога в човешката история да е имало майка, която да е била в състояние да изпълни тази поръка. И второ, не мога да си обясня защо все така всяка майка чува това в някакъв етап от битието си на млад родител. Ефектът от този изумително тъп съвет обикновено е, че докарвате горката майка до още един нервен изблик. Аз персонално бях стигнала до етап, в който бях забранила на майка ми да ме пита как съм спала, защото отговорът ми две поредни години неизменно беше: „зле”, при което без изключение чувах онова ненавистно: „Е, добре де. Какво ти пречи да спиш с детето?”. Та за да спестя и на двете ни неприятни сцени, заявих, че всеки път, когато ме попита как съм спала снощи, ще й затварям телефона без предупреждение.

Не много отдавна прочетох някъде една статистическа извадка, според която около тридесет процента от младите семейства се разпадали именно при появата на първото дете. Никъде обаче не видях уточнение, че не е заради детето – заради недоспиването е. Ние с мъжа ми след появата на Престолонаследник №1, само дето не се биехме вкъщи. За сметка на това се е случвало в четири посреднощ да си вдигаме скандал, заради две неизмити чаши в мивката. Кризата беше по-сериозна сериозна от кубинската ракетна криза, докато в един момент не седнахме с карти на масата да си кажем един на друг болежките, дето се вика право, куме, у криви óчи, и да потърсим не толкова разумно, колкото приложимо решение.

После с общи усилия, компромиси и стискане на зъби някак вкарахме нещата в релси. Докато не се появи Престолонаследник №2. Тъкмо бях започнала горе-долу да спя като хората и сега – всичко отначало. Съответно пак имахме криза в отношенията, но този път – нали сме вече гърмяни зайци – бързо налучкахме ритъма. Пък и мъжът ми по това време вече беше яхнал своя Росинант (за камиона говоря) и препускаше из Европейския съюз, та не се виждахме често, нито пък за достатъчно дълго време, та да успея да му вдигам кръвното както първия път. Колкото и да съм надарена в това отношение, дори аз не мога да спретна скандал чрез съобщения по месинджъра.

Та... да. Недоспиването е вероятно най-сериозния препъни-камък в ранните етапи на родителството. Но е преодолим, макар и със сизифовски мъки понякога. Трябва си търпение. Желание също. И не на последно място – мента, глог и валериана. За таткото поне. 

За "привлекателните " страни на родителското ежедневие можете да прочетете и в Семеен хумор и Пазаруване с деца. А за да не се тревожите, че само вие забравяте разни неща, ви препоръчвам 30 признака, че имате мамешки мозък.

УНИЦЕФ в България стартира онлайн кампания за набиране на средства под надслов “Промени историята”. Избраното послание цели да привлече общественото внимание към проблемите на най-уязвимите деца в страната и да даде гласност на правото на всяко дете на семейна среда, образование, закрила и защита от насилие. Кампанията представя момичетата и момчетата като герои в мрачна приказка и призовава съмишлениците на организацията – личностите и компаниите, които могат да се застъпят за детските права – да влязат в ролята на „добрата сила“, която идва на помощ и дарява надежда за по-добро бъдеще.

Всеки желаещ може да подкрепи каузата, като дари еднократно онлайн или стане БЛАГОДЕТЕЛ с месечни дарения към УНИЦЕФ през уеб страницата на кампанията.

Събраните средства ще подпомогнат благосъстоянието на децата в България, а тревожните факти сочат, че предизвикателствата са големи, но могат да бъдат преодолени с редовната подкрепа на дарителите и партньорите на УНИЦЕФ:

•         Над половин милион деца живеят в риск от бедност.

•         Близо 2 000 деца се разделят от семействата си всяка година. Над 1 000 момчета и момичета все още живеят в институции.

•         През 2016 г. в България са получени 3,158 сигнала за насилие над деца. Хиляди други остават скрити за официалната статистика.

•         Всяка година около 1,000 деца не прекрачват училищния праг.

През учебната 2015/2016 година 16.4 хиляди ученици са напуснали общообразователните училища, от които 14.3 хиляди в основното образование.

Източници: Национален статистически институт, Агенция за социално подпомагане

Резултати за децата

Благодарение на редовната подкрепа на дарители и партньори, със своята дейност УНИЦЕФ в България връща детството в живота на стотици от най-уязвимите момчета и момичета в страната. През изминалата 2016 г. организацията е основен двигател на редица положителните промени, част от които са:

•         Над 2300 момичета и момчета са получили грижа в приемни семейства.

•         Семейно-консултативните центрове, подкрепени от УНИЦЕФ, са оказали подкрепа на 606 деца за достъп до детска градина, здравеопазване и образование.

•         Подкрепените от организацията Центрове за майчино и детско здраве в Сливен и Шумен са оказали съдействие и грижа за 6 400 семейства и са подобрили уменията на над 350 родители чрез „Работилница за родители“.

•         Центровете за застъпничество и подкрепа „Зона ЗаКрила“, създадени в градовете Монтана, Шумен и София след кампания на УНИЦЕФ, партньори и дарители, са оказали подкрепа на 164 деца жертви на насилие.

Децата са бъдещето, но те имат нужда от грижа и подкрепа в настоящето – техните права и благосъстояние не могат да чакат!

За УНИЦЕФ:

УНИЦЕФ насърчава прилагането на правата и повишаване на благосъстоянието на всяко дете посредством всяка своя дейност. Заедно със своите партньори организацията работи в 190 страни и територии, за да превърне този ангажимент в практически действия в полза на всички деца, навсякъде по света, полагайки особени усилия да достигне до най-уязвимите и социално изключени деца.

Фондация „За Нашите Деца“ отпразнува големият празник на детето 1 юни с приповдигнато настроение и голямо тържество в слънчевия двор на Център за обществена подкрепа „Света София“, на ул. "Гюешево" 21. Сред цветни балони и зеленина още от рано сутринта кипеше усилена подготовка. С нас бяха всички, с които работим – децата и родителите от Центъра за обществена подкрепа, приемните семейства и децата от Центъра за приемна грижа, и бебетата от Детска къща. За да честитят празника на децата лично дойдоха заместник министрите на труда и социалната политика  и на образованието Росица Димитрова, и Деница Сачева, Савина Савова, кмет район Възраждане; Мина Йовчева, Директор Дирекция Социални дейности; Кирил Николчев, изпълнителен директор на АбВи България., наши партньори и дарители.

„1 юни е истинският ден, който ни дава увереност, че именно ние сме хората, които няма да допуснат българските семейства да се разпадат поради бедност или поради социална изолация. Ние сме хората, които ще подпомагаме всяко дете, и различното дете, да получи равен шанс и да развие своя пълен потенциал. Ние сме хората, които вярваме, че приемното семейство е изключително ценен потенциал на българското общество и че всяко приемно семейство заслужава уважение и много активна подкрепа.

С днешния ден ние ще поставим началото на промяната в този кът на нашата столица. Миналата година, когато откривахме Детска къща. Зад прозорците на тази сграда ни гледаха 22 деца, чийто живот беше различен, без семейна любов и грижа.

Тогава се роди нашата амбициозна идея в тази сграда ние да дадем живот и надежда не само на тези деца, нашата амбиция е поне на още 400 деца да окажем активна подкрепа. Моята надежда е до края на тази година с ваша помощ тук да е новият Комплекс за ранно детско развитие. И той да бъде място за подкрепа, място за надежда, място за нови мечти.“  - каза при откриването на празника г-жа Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За Нашите Деца“.

Специална изненада за празника поднесе екипа на Детска къща, който почерпи всички деца с - вкусна торта! За настроението им се грижиха приказни герои, с които малки художници развихриха уменията и въображението си, изрисуваха лицата и ръцете си, се преобразиха се във феи и рицари, майсториха книжни фигурки. Скачаха и играха на воля в голям надуваем замък.

Разбира се, като на празник, за децата имаше много лакомства, захарен памук и специален сладолед. А сладоледа раздаваха с много настроение председателят на настоятелството на фондацията Максим Бехар, членът на настоятелството Георги Камов, изп. директор Иванка Шалапатова.

На най-детския празник, заедно с нашите партньори и приятели, открихме и комбинирана площадка за игра на деца с увреждания. Лентата преряза 4-годишната Дина, а веднага след това площадката бе превзета от щастливи малчугани.

Ние и децата получихме поздравителен адрес от министъра на труда и социалната политика г-н Бисер Петков и много цветя и поздравления от съмишленици.

А ето какво споделиха гостите ни при откриването на новата площадка:

Г-жа Росица Димитрова: „Постигнатото от фондация „За Нашите Деца“ показва на всички нас като институции, че именно този интегриран междуинституционален модел е правилният, моделът, който действително допринася за благосъстоянието на децата в нашата страна. Продължавайте със същия ентусиазъм и дух, а ние институциите, и партньорите от академичната общност и бизнеса, ще бъдем заедно с вас в постигането на нашите общи цели.“

Г-жа Димитрова прочете поздравителен адрес от министъра на труда и социалната политика г-н Бисер Петков.

Г-жа Деница Сачева: "Благодаря за това, което правите, че за пореден път поставяте много висок стандарт на интегрираната грижа за деца и така показвате на практика какво може да направи сътрудничеството и партньорството между неправителствения сектор, общината, държавните институции и бизнеса. Това е пътят и той трябва да бъде следван, не трябва да остане като "остров на Гюешево 21", а да бъде пример, който да се следва във цялата страна.

Г-жа Савина Савова: „Благодаря на екипа на фондацията за съвместната ни работа и социално отговорната ви политика в името на май-малките деца.“

Кирил Николчев: „Бих искал да уточня, че средствата за тази площадка бяха дарени не само от компанията, но и от нашите служители. Всъщност, самите служители избраха да подкрепят именно тази кауза и аз им благодаря за тяхната социална отговорност! Надяваме се, чрез играта децата да се научат да бъдат толерантни към различните и да ги приобщават.“

Комбинираната площадка за игра за деца на възраст от 0 до 12 години, е финансирана изцяло от партньорите ни от АбВи България, а проектът е изготвен безвъзмездно от „Иво Петров Архитекти“. Уредите на площадката са напълно съобразени с децата със специфични нужди и са предвидени да стимулират тяхното развитието, както и да подкрепят семействата им в грижите за тях.

Изключителна подкрепа в подготовката за празника по случай 1 юни ни оказа Петрол АД. Компанията осигури напитки, минерална вода, подходяща почерпка и индивидуални подаръци за над 70 деца, за да направи 1 юни още по-специален за всяко едно от тях!

Текстът е предоставен от Фондация "За нашите Деца"

Какво преодоляват децата със специфични нужни и техните родители в ежедневието си можете да прочетете в Специалната майка на Ния и Слънчевото семейство на Силвена.

Автор: д-р Мария Русинова

Кога една бъдеща майка трябва да започне да се храни здравословно или „по специален начин”? Правилният отговор е - винаги. Но все пак около три месеца преди планирана бременност е добре да сте достигнали желаното тегло, да спрете спазването на диети, за да нямате хранителни дефицити.

Необходимо ли е изобщо бременната жена да се храни „по специален начин”?
Бременните, както и всички останали, трябва да се хранят здравословно, разнообразно и балансирано. Има, разбира се, някои уточнения, за които ще споменем по-надолу.

Храненето е от основно значение за благополучното развитие на плода и раждането на здраво бебе, както и за запазване на здравето на майката. Консумирайте качествени храни, не прекалявайте със солта, захарта, сладкишите и мазнините. Яжте сурови сезонни плодове и зеленчуци поне 500 г дневно, нека по-голяма част от храната да е максимално близо до естествения си вид, по-малко обработена, да има колкото може по-малко добавени подобрители - консерванти, оцветители, ароматизанти и т.н. Избягвайте храните в опаковки. Не прекалявайте с количествата. Хранете се често и по малко. Пийте вода. Движете се, разхождайте се, правете йога - бременността е нормално физиологично състояние, освен ако няма патология и не е изрично препоръчано да лежите.

Небалансираното хранене
Както недоимъчното, така и свръх храненето могат да окажат неблагоприятен ефект върху здравето на бременните, развитието на плода, раждането на здраво и доносено бебе и да доведат до повишен риск от редица заболявания в зряла възраст. 

Доскоро се смяташе, че регулаторните механизми на плацентата и организма на майката са достатъчни, за да осигуряват нормален растеж и развитие на фетуса и в малка степен се влияят от хранителния прием на майката. Но съвременните схващания са, че някои от основните заболявания в зряла възраст (коронарна болест на сърцето, високо кръвно налягане, диабет тип 2) са свързани с нарушения във вътреутробния растеж и развитие. Те може да са резултат от т.н. „програмиране ” настъпило в резултат от неблагоприятно влияние, например на недохранване на фетуса в ранния стадий на неговото развитие. Това води до адаптационни промени в него, които в краткосрочен план са полезни – водят до негово оцеляване, но в дългосрочен могат да доведат до промени в структурата, физиологията, метаболизма и да предизвикат предразположение към сърдечно-съдови, метаболитни и други заболявания в зряла възраст.

Хранителните потребности по време на бременност са увеличени.

Какво е наддаването на тегло:

до 40 г. с. – средно 10-12,5 кг

до 10 г. с. – 5 % или около 0,625 кг

ІІ-ри и ІІІ-ти триместър около 350-450 г седмично

Препоръчително наддаване на тегло според ИТМ (индекс на телесната маса) преди забременяване: ИТМ= Тегло(кг)/Ръст (м)²

при  ИТМ под нормата /<18,5/: 12,5-18 кг

при ИТМ в норма /18,5-24.99/: 10-12 кг

при свръх тегло ИТМ /25-29.99/:  7-11,5 кг

при затлъстяване ИТМ ≥ 30:7 кг

близнаци - 16-20,5 кг

Трябва ли да се яде „за двама”?

Противно на широко разпространеното мнение, бременните жени нямат нужда от удвояване на хранителния си прием. Такава практика води до извънредно голямо наддаване на теглото, което може да предизвика удължаване и усложнения на раждането, задържане на свръх тегло на жената в следродовия период.

Необходимите допълнително 300 калории дневно през 2-ия триместър са равни на тези, които се доставят от 2 чаши обезмаслено мляко или хлебче със сирене или сандвич с филе или порция месо със зеленчуци.

Препоръки за планиране на здравословно меню:

Планирайте менюто си поне за няколко дни – това ви дава възможност да си осигурите разнообразна храна.

Всяко дневно меню трябва да включва зърнени храни или картофи.

Предпочитайте пълнозърнести храни – пълнозърнест хляб, кафяв ориз, спагети от пълнозърнесто брашно, овесени ядки и др.

Всякo хранене трябва да съдържа плодове и/или зеленчуци – предимно пресни като салати или като компоненти на зеленчукови и зеленчуково-месни ястия, съставки на тестени закуски, сандвичи и др.

Препоръчва се приемането на повече от 400 грама разнообразни плодове и зеленчуци всеки ден.

Дневното ви меню трябва да включва мляко и млечни продукти с ниско или намалено съдържание на мазнини (под 2%) и ниско съдържание на сол.

Яжте по-често кисело мляко.

Всяко дневно меню трябва да съдържа представители от групата на храните, богати на белтък.

Яжте постни меса, включвайте в менюто 1-2 пъти седмично леща или боб, консумирайте риба поне един-два пъти седмично.

Ограничете количеството на добавените мазнини при приготвяне на ястията, предпочитайте растителни масла пред животински мазнини, избягвайте пържени храни.

Избягвайте и ограничете количеството на захарта, бонбоните и сладкарските продукти в менюто си – заменете ги с пресни плодове.

Важно за витамините и добавките: 

Витамин А

Бременните жени не трябва да вземат хранителни добавки, съдържащи витамин А, освен ако не са специално посъветвани за това от лекар.

Черният дроб и продукти от черен дроб могат да съдържат големи количества витамин А, затова консумацията им също трябва да бъде ограничена.

Може да се консумират без всякакви ограничения моркови, домати и други оранжево-червени зеленчуци и плодове, богати на бета-каротен, от който в организма се образува витамин А.

Фолиева киселина

Витаминът фолиева киселина от групата на B витамините играе много важна роля за формирането на невралната тръба на плода през първия месец на бременността. Невралната тръба е костният канал, в който се разполагат главния и гръбначния мозък, той се формира от 21-ия до 28-ия ден на бременността.

Дефицит на фолиева киселина

Води до непълно затваряне на костния канал, вроден дефект, наречен спина бифида, водещ до инвалидизация на бебето или смърт. Рискът от спина бифида и други дефекти на невралната тръба на плода е през първия месец на бременността, когато жената най-често все още не знае, че е бременна.

Важно е всички жени, които имат намерение да раждат да приемат достатъчно количество от витамина предварително, поне три месеца преди забременяване.

Много трудно е нуждите да бъдат удовлетворени само от прием на храни, съдържащи витамина, тъй като фолатите в храните, които са натуралната форма на витамина, се усвояват наполовина по-малко в сравнение със синтетичния витамин фолиева киселина. Натуралните фолати се разрушават много лесно при обичайните начини на готвене.

Ето защо, на всички жени в детеродна възраст се препоръчва да приемат витамина фолиева киселина ежедневно като хранителна добавка, по 400 микрограма на ден, поне три месеца преди забременяване.

Така се осигурява добър старт при евентуално забременяване, като рискът от дефекти на невралната тръба на плода е минимален.

Жени, при които в предишна бременност са наблюдавани дефекти на невралната тръба, трябва да приемат по-високи дози фолиева киселина преди бременност след консултация с лекар. Независимо от приема на фолиева киселина като хранителна добавка, препоръчително е жените да консумират повече храни, богати на натурални фолати.

Храни, богати на фолати:

-Зеленчуци: зелени листни зеленчуци- спанак, лапад, салати, червено цвекло, брюкселско зеле, карфиол, цвекло, чушки, грах,

- Плодове: портокали,цитруси

- Зърнени: житни кълнове, пълнозърнест и ръжен хляб, пшеничен зародиш,

- Бобови: зрял боб, леща, соя

- Яйчен жълтък

- Месо: агнешки черен дроб, пилешки дробчета, пилешки сърца

- Мляко и млечни продукти

Калций и витамин Д

Как да си набавим необходимия калций?

Киселото и прясното мляко и сиренето са най-добрите източници на високо усвоим калций.

Обезмаслените и нискомаслени млечни продукти доставят същите количества калций, но с по-малко калории в сравнение със същите продукти с висока масленост.

Киселото мляко има специален ефект върху здравето.

Млечнокиселите бактерии подобряват храносмилането, стимулират перисталтиката на червата и намаляват запека, който е често явление по време на бременност.

Бременните жени трябва да консумират поне две-три чаши нискомаслено кисело или прясно мляко или сирене (около 100 г) всеки ден.

Зелените листни зеленчуци и консервираната риба (с костите) са друг добър източник на калций.

Храни, обогатени с калций, като някои сокове и зърнени закуски, също доставят значителни количества калций, особено при жени, които не обичат или избягват млечни продукти.

Калций има също в боба и лещата, в пълнозърнестия хляб, в сусама, но от него в червата се всмуква малка част.

Усвояването на калция от растителните храни се подобрява при консумация на плодове и натурални плодови сокове от съдържащите се в тях плодови киселини.

Защо калций с витамин Д?

Витамин D е необходим за всмукването и усвояването на калция от храната.

Той се съдържа в мазни риби, например сардина, в обогатени с витамина зърнени закуски, мляко и маргарини.

Основен източник на витамин D е образуването му в кожата под въздействие на ултравиолетовите лъчи.

Жени, които малко се разхождат на открито са с риск за дефицит на витамин D. За някои жени може да бъде подходящо да приемат хранителни добавки, съдържащи калций и витамин D.

Желязо

При недостиг на желязо рисковете са:

- Преждевременно раждане

- Ниско тегло при раждане

- Перинатална смъртност

По време на бременност жените се нуждаят от допълнителен прием на желязо.

Желязото е съставна част на хемоглобина на червените кръвни клетки (еритроцитите), който доставя кислород до всички тъкани в организма.

По време на бременност количеството на еритроцитите е увеличено поради нарастналите нужди от кислород и съответно потребностите от желязо са повишени.

Как да си набавим желязо?

- Червените меса (телешко, говеждо, свинско, агнешко, овче, козе месо) са особено богати на желязо.

- Добри източници на желязо са птичето месо и рибата.

- Желязо се осигурява и от пълнозърнест хляб и други зърнени продукти

- Зелени листни зеленчуци (копри-ва, спанак, лапад, салати)

- Бобови храни (боб, леща, соя)

- Яйца; сушени плодове.

Желязото от яйцата и растителните храни не се усвоява толкова добре, както желязото от червените меса, рибата и месото на птиците.

Всмукването на желязо от тези храни се подобрява, когато те се консумират заедно с храни, богати на витамин С, например портокалов сок или когато се поднасят заедно с известно количество месо, риба или пилешко.

Желязодефицитна анемия

Някои жени обичайно имат нисък прием на желязо – при тях бременността може да повиши риска за раждане на бебе с ниско тегло и то да развие железен дефицит още през първия месец от живота си.

На тези жени заедно със здравословното хранене, през втория и третия триместър на бременността се препоръчва да взимат хранителни добавки с ниски дози желязо след консултация с лекар и изследвания.

Вижте частния случай на една пациентка в тази статия

и винаги си правете пълни изследвания при съмнения за дефицит на желязо. 

Желязо като хранителна добавка

Желязото от хранителните добавки се усвоява най-добре, когато се приемат между храненията заедно с плодов сок, като се избягва комбинация с други хранителни добавки.

Някои вещества в кафето, чая и млякото пречат на всмукването на желязото, поради което е най-добре да не се консумират заедно с храни или хранителни добавки, източници на желязо.

Дефицит на йод

Води до аборт, перинатален морталитет, неврологичен и хипотиреоиден кретенизъм, неонатална струма, неонатален хипотиреоидизъм. Риск съществува в ендемични райони (по-малко йод в околната среда). Недостигът на йод в организма води до проблеми с щитовидната жлеза, което при бременност може да има сериозни последици. Консултацията с ендокринолог е задължителна. 

Мазнини

Потребностите от мазнини не са повишени поради силена продукция на естрогени и увеличаване на мастните депа.

Необходимо е обаче да се консумират в достатъчни количества храни, съдържащи незаменими мастни киселини –риба и рибни продукти – за развитието на мозъчните структури, менталната и зрителна функция.

Бременност и вегетарианство

Изключването на храни от животински произход може да доведе до трудности при удовлетворяване на потребностите от пълноценен белтък, някои витамини и минерали и по-специално витамин В2, витамин В12, калций, желязо и цинк.

Консумирайте повече растителни храни, богати на желязо:

- пълнозърнест хляб, овесени ядки, варено жито,

- боб, леща, соя,

- спанак, коприва, лапад, грах, ядки,

- сушени плодове, какао, заедно с плодове и зеленчуци, богати на витамин С, който подобрява усвояването на желязото от растителните храни.

Запомнете!

Правилната комбинация от храни е:

бобови храни + зърнени храни + ядки + семена = доброкачествен белтък

-Следете редовно нивата на хемоглобина си,

-Препоръчително е взимането на хранителни добавки, съдържащи желязо след консултация с лекар.

Нито яденето за двама, нито ограничаващите диетите се препоръчват при бременност!

Здравен риск, свързан с прекомерно качване на тегло по време на бременност:

- хипертония, прееклампсия

- макрозомия- голям плод и трудно раждане, риск от затлъстяване и диабет на плода в бъдеще

- тромбофлебити

- гестационен диабет 

- задържане на високото тегло след раждане

- поднормено качване на тегло по време на бременност

- преждевременно раждане

- раждане на бебе с ниско тегло

Наднормено тегло или затлъстяване преди забременяване

Диетите за отслабване обикновено са нискокалорични, което създава рискове за хранителни дефицити.

Постигнете желаното тегло достатъчно рано преди бременността, за да имате време да изградите запасите си от витамини и минерали.

Опитайте се поне три месеца преди евентуалната бременност да не спазвате диета.

Препоръки при жени със склонност към затлъстяване

Индивидуален хранителен режим: 
- умерена по енергийност диета
- достатъчно пълноценни белтъци
- умерено количество мазнини, предимно ненаситени мастни киселини от растителен произход
- комплексни въглехидрати (картофи, пълнозърнести тестени храни).

За автора
Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант  на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.

Препоръчваме ви от същия автор - Хранителни алергии, Захранване на алергичното дете, както и статията за храненето при тийнейджъри Ядат, не си играят.

Най-скъпите спомени са тези от детството. Скъпоценните моменти от живота на мъничето имат способността да се „разтварят“ в паметта и времето. Ето няколко находчиви и забавни начина да ги задържите при себе си. 

1. Възползвайте се от чуждата традиция и направете одеяло от старите дрехи на детето.

2. А ако сте достатъчно сръчни, можете да ги превърнете и в играчка.

3. Записвайте си бисерчетата на вашето хлапе на цветни хартийки и ги съхранявайте в „бурканчето на спомените“. След години ще можете да ги четете и да се забавлявате заедно. 

4. Сложете на закачалка и окачете на стената първата официална дреха на бебето. Можете да направите цяла композиция от тоалети. Това е оригинално украшение за стената на момичешката стая.

5. Снимайте детето всеки месец през първата година и залепяйте снимките на табло, за да можете след това да добавяте около тях информация за това как расте и се развива мъничето.

6. Направете тениска със снимката на детето. Можете да дорисувате с текстилни флумастери корона, слънчеви очила, криле, облаче и да добавите шеговит текст.

7. Събирайте в отделен албум билети от детски спектакли и концерти, пътувания, състезания, изложби, в които е участвал или посещавал малчуганът ви. Можете да напишете и няколко думи, за това, с което е запомнил събитието.

8. Съберете всички съкровища от първата година на детето в рамка, под стъкло. Ефектно допълнение са и отпечатъците от ръката или крачето на мъника, снимка от ултразвука и др.
.

9. На всеки рожден ден на детето попълвайте заедно „лексикон“ с едни и същи въпроси. Така ще можете да установите как се променят „възгледите“ му през годините.

10. Едно ексцентрично предложение. Поръчайте гривна с първата кардиограма на детето. Това може да е оригинален подарък за рождения ден на тийнейджъра.

11. Направете или поръчайте кукла, която прилича на детето.

12. Превърнете най-добрите му рисунки в реални предмети. Акварелите могат да станат щампа върху текстилна чанта, декоративна възглавничка, календар, мека играчка или принт за спално бельо на детето.

13. Направете отпечатъци на ръцете на цялото семейство, сложете ги в рамка, която да окачите на стената.

14. Направете плакат със „крилати фрази“ на хлапето и го изрисувайте с четка или с пръсти заедно.

15. Направете мейл на детето, още като се роди. Периодично пращайте там по някоя снимка и му разказвайте с какво ви е усмихнало, ядосало, изморило и разсмяло. На 18-ия му рожден ден ще му подарите една супер интересна история - неговата собствена.

Снимки: Twitter 

Ако ръчно-изработените предмети ви привличат можете да видите добри идеи в GG Sisters – чудеса от хартия, Трите сестри и копчето и Мама ще ти купи куче, ама друг път.

Автор: Валентина Вълчева

Да станеш родител би трябвало да е отговорна стъпка, предшествана от доста други, не по-малко важни. Например да се замислиш можеш ли да поемеш психическата, физическата и финансовата задача да създадеш един нов човек на тази земя, която уж все е в демографска криза, а отвсякъде ни заливат аларми, че отдавна сме я пренаселили.

Когато преди десет години с мъжа ми решихме да живеем заедно, всичките ни познати почти без изключение започнаха къде деликатно и отдалеч, къде директно като стенобитно оръдие, да ни питат кога ще раждам, защото в техните представи освен непредвидена бременност, не съществува друга основателна причина някой да реши да си трови живота с друг в съвместно съществуване. Аз пък взех да се тревожа, че изглеждам дебела и затова ме питат непрекъснато. Даже се обидих на една-две познати, преди да стопля какво имат предвид.

То вярно, че сексът не е повод за запознанство, ама и едно дете не бива да е единственият повод да се прежалиш и да споделиш живота си с някого. Предполага се, че преди да сте го направили същото това дете, сте преценили, че този насреща ви е достоен за честта. Предполага се, но... очевидно далеч не винаги нещата стават по логичния ред. И, слава Богу всъщност, защото самата аз, доколкото знам, съм била доста непредвидена изненада навремето за нашите.

Като цяло съм привърженик на умерения творчески хаос, но не и когато говорим за лични отношения и изобщо за важните неща в живота. Авантюрата си е авантюра, но стане ли дума за деца, нещата отиват на друго ниво. Не ми отива на възпитанието, нито на IQ-то да раждам без да съм помислила за бъдещето – своето и на детето си. Евентуално и за това на бащата.

Да започнем с решението да стана майка. Сега! За разлика от повечето ми набори и от повечето ми познати изобщо (без оглед на пол и етническа принадлежност), аз години наред успявах много зорко да се пазя от непредвидени изненади. Толкова зорко, че даже мама и тате се отказаха да ме питат „кога” около тридесет и втората ми година. И така, откарах още някоя и друга годинка в блаженство, в което не се налагаше да отговарям и да се оправдавам, че все още нямам престолонаследници за разлика от съученичките ми, които вече психически се готвеха да изпращат абитуриенти. Въпросът, както споменах, изникна отново за кратко, когато с мъжа ми се събрахме да живеем под един покрив, но бързо утихна.

Разбира се, от време на време с него отваряхме темата, само колкото да се убедим, че май още не сме съвсем сигурни готови ли сме да се хвърлим в такова приключение. (Може би като едни средно интелигентни хора на подсъзнателно ниво сме подозирали, че да си родител въобще не е безметежната мила картинка от рекламите. Макар че идеята за едно гукащо топло сладуресто вързопче, създадено само за гушкане като онези от снимките, дето те заливат от фейса, от време на време ни караше и ние да се поразмечтаем. Е, сигурно си носи своите проблеми, ама колко да са чак пък тия проблеми? (О, блажено неведение!...)

Хубаво са го казали хората. Внимавайте за какво мечтаете, защото мечтите имат навика да се осъществяват! И никога не е така, както сте си го представяли – вярвайте ми! С особена сила важи за този вид мечти.

За онези от вас, които все още са във фазата на фантазиите, да кажа: мислите си, че ще е като в реклама на бебешка пудра, нали? Е, продължавайте да фантазирате! Поне докато реалността не ви се стовари в лицето като бебешка петичка в окото посреднощ. (Случвало ми се е – боли повече отколкото очаквате.) Да го кажем така: Това е един от онези случаи, крайният резултат от които обикновено неволно ви подсеща какво е имал предвид геният, когато е казал, че пътят към ада е осеян с добри намерения. Но не сте си представяли по-забавен и сладък ад, трябва да го призная. Не че бихме променили нещо, ако някой ни даде възможност, но все пак със сигурност никога не е както сме си го представяли.

Да превъртим лентата малко на скорост напред и да стигнем до момента, в който решението някак изникна в миг на временно умопомрачение (подплатено с известно количество водка около рождения ден на една семейна приятелка). Вярно, обстоятелствата около вземането му не могат да минат за идеалните, но после нямаше връщане назад. Сигурно и на двамата ни е било неловко да минем с оправданието: „Дай да го премислим пак, щото бях пиян/а и сега май малко ме е шубе!” Все пак от четири-пет години бяхме заедно. Щом след толкова време все още никой от двама ни не е избягал с проклятия и писъци, значи оттук нататък може да градим нагоре. А „нагоре” в случая е решението да добавим още един (или повече) член на семейството. Котките не се броят.

Разбира се, не се получи от първия път. Нито от втория. Нито от десетия. Една година по-късно един ден сама себе си изненадах, когато избухнах в сълзи, виждайки сигурния знак, че и този път няма нищо. Бях на 35 и дето се вика, часовникът тиктакаше. Вече се виждах като бездетна бабишкера в един от ония ужасни люлеещи столове, която прекарва последните си дни с три котки и безброй турски/индийски/угандийски сапунки. Дотук имах две котки, оставаше ми третата и още някакви си там 40-50 години до реализирането на кошмарните ми видения. А, да – и отпочването на сапунките, защото към настоящия исторически момент ми се гадеше от тях.

Мъжът ми, като една истинска Везничка, всеки месец по това време се опитваше да реши дали да се радва или да сподели скръбта ми. Сега като се замисля, май едно от най-категорично взетите решения в живота му беше да стане баща, пък каквото ще да става. Той самият има и брат, и сестра, и е искрено убеден, подобно на Мечо Пух, че „колкото повече, толкова повече”. При мен беше точно обратното, но по онова време просто реших да се оставя на неговата инерция по въпроса, макар с всеки месец надеждите ми малко по малко да увяхваха като дифенбахията до вратата на балкона, която отчаяно се опитвах да изтръгна от лапите на смъртта. (Никога не съм могла да отгледам дори кактус, които иначе минават за издръжливи. Какво ли остава пък за дете?!)

Първа пролет ме хвана отново разревана в банята и... Ами това е! Пролетта дойде, с нея щъркелите, както си му е реда. А с щъркелите и заветните две чертички на теста за бременност. Без хормонални терапии и без медицински процедури, за което мисля, че мога да мина за голяма късметлийка. Значи вярно било това за щъркелите. Кой да знае!

Във всеки случай явно мъжът ми има повече инстинкти от мен в това отношение, защото като му показах теста, нямаше сълзи и припадъци от радост (и/или ужас) като по клипчетата в youtube-то, а само едно спартански лаконично: „Знаех си!”

Верно ли?! Не знам защо, но в онзи конкретен момент ми идваше да го замеря с теста. Дали хормоналните атаки започват толкова рано?... Ми като знаеше, що не каза и на мен, бе?...

А знаеше ли какво ще последва в следващите месеци и години? Бас хващам, че не.

Няма смисъл да описвам последвалите събития всъщност. Който е минал през това, знае за какво иде реч. Който не е, няма да ми повярва.

И не ни стигна веднъж, но три-четири години по-късно не знам как и защо решихме, че където са трима, там са и четирима. И хайде пак на изходна позиция!

Този път обаче нещата се получиха буквално от раз. Точно на рождения ден на мъжа ми един вид му подарих двете чертички на теста, а няколко месеца по-късно на бял свят се появи и Престолонаследник №2.

Та да се върна на основната идея!

На фона на моята почти скучна и почти планирана история странно ми звучат разказите за всички онези момичета и момчета, които се хвърлят в активен полов живот без дори да са наясно как точно стават тия работи и какво е нужно, за да не се окаже, че Жоро е виновен и едно невинно дете трябва да се чуди дали наистина има вина за това, че се е появило на света. При условие, че съвремието ни предлага достатъчно средства за контрол и предостатъчно информация по въпроса, мили ми момичета и момчета, престъпление е. Невежеството не е оправдание.

Споделени мисли за родителството и семейството можете да прочетете в Жената зад монитора и Кога пораснаха тези деца.

А историята на 4 грешки с щастлив край можете да прочетете в Моите четири изненади.

Зорница Никифорова е майка на двегодишния Станимир и четиримесечната Ирина. По професия е икономист, с интереси в сферата на изкуството във всичките му форми, но най-вече сладкарството, кулинарията и фотографията. Автор на блога Zornizza Pizza.

Кулинарията ме привлича още от най-ранните ми детски спомени, когато се въртях любопитно край мама и маминка, докато те приготвяха вкусни ястия, печива и десерти.
Създадох блога, защото исках да споделям рецептите с приятелите си, но впоследствие той се превърна в една много важна част от живота ми – носеше ми позитивни емоции, удовлетвореност, приятни запознанства. В момента блогът е на заден план, но любовта ми към него никога няма да угасне.


Колкото и да се старая да му готвя разнообразно, синът ми яде само плодове, зеленчуци и кисело мляко. Аз, за разлика от него, обичам всяка национална кухня, поне тези, които съм опитвала. Обичам разнообразната храна, обичам да ми е вкусно, интересно, ново, различно. Обичам всичко, което е приготвено добре и със стил. За ежедневието най-много ме привлича италианската кухня, защото е изключително бърза, лесна, а и я познавам добре. Паста с масло, зеленчуци и пресни подправки винаги спасява положението при неочаквани гости, липса на време или празен хладилник.

Рецептата, която ни е предложила Зорница е сладко произведение на изкуството.

Ванилова Страчатела торта с швейцарски маслен крем

за торта с диаметър 18см и височина 10см

За блата:

4 белтъка

щипка сол

100 г захар

9 жълтъка

1 ч. л. ванилов екстракт

100 г брашно

За крем „Страчатела“:

200 г течна сметана, минимум 30% масленост

200 г бял шоколад

200 г заквасена сметана

50 г пудра захар

100 г нарязан млечен шоколад

За швейцарския маслен крем:     

75 г белтъци

щипка сол

155 г захар

225 г студено краве масло, нарязано на кубчета

1 ч. л. ванилов екстракт

сладкарски бои по желание

Приготвяне на блата:

Разбийте белтъците с щипка сол на сняг. Заделете 2-3 с. л. от захарта за жълтъците и разбийте белтъците с останалата захар до твърди върхове. Разбийте жълтъците до побеляване, прибавете и ваниловия екстракт. Добавете белтъците към жълтъците, разбъркайте внимателно и прибавете брашното на 2, 3 пъти. Бъркайте внимателно с шпатула, така че да запазите максимално въздуха в сместа. Застелете голяма правоъгълна тава с хартия за печене и я намаслете леко с растителна мазнина. Изсипете сместа върху хартията и заравнете с шпатула. Изпечете блата за 8-10 минути във фурна, предварително загрята на 220 градуса. Извадете го от фурната и веднага го отлепете от хартията, навийте го на руло и го оставете да изстине.

Приготвяне на крем „Страчатела“:

В малка касерола загрейте сметаната до кипване. Прибавете белия шоколад, начупен на парченца. Сложете сместа във фризера за 2-3 часа. Разбийте с миксер на висока степен, докато се сгъсти. Прибавете заквасената сметана и разбийте за кратко. Добавете шоколада и разбъркайте. Съхранявайте крема в хладилник.

Приготвяне на швейцарския маслен крем:

В идеално суха и чиста купа сложете белтъците, солта и захарта. Поставете купата на водна баня и бъркайте сместа със сладкарска тел, докато достигне 60 градуса. Ако нямате термометър, проверете като потопите леко пръст – трябва да ви пари и да не можете да го задържите дълго. Внимавайте да не пресечете белтъците, не позволявайте водата във водната баня да заври, следете процеса и не оставяйте белтъците без надзор. Свалете от водната баня и продължете разбиването с миксер на висока степен, докато се образуват твърди върхове. Прибавете маслото на части, като след всяка разбивате за кратко, докато се усвои. Прибавете ванилията и когато видите, че кремът се е сгъстил, значи е готов. Съхранявайте го в хладилник до момента, в който ще декорирате тортата. Преди използване го извадете за 1 час да се отпусне и го разбийте отново.

Сглобяване на тортата и декорация:

Нарежете блата на ленти, с такава дебелина, каквато искате да е височината на тортата. Намажете ги с крем и ги навийте спираловидно, така че да се образува една торта, която трябва да поставите в тортен ринг или в обикновена тортена форма с падащо дъно. Оставете тортата да стегне за една нощ в хладилника.

Отделете внимателно тортата от формата и я прехвърлете върху поднос. Измажете я с крема (той трябва да е мек и разбит още веднъж). Разпределете крем в няколко купички, оцветете го в различни бои и напълнете няколко поша с различни метални накрайници за цветя и листа. Направете розички и други цветя от масления крем, оставете ги в хладилника за 30 минути да стегнат и ги подредете върху тортата.

Кулинарните изкушения на Зорница можете да следите в блога й Zornizza Pizza