Поканихме Фантима Иванова, творец и създател на Decorra да ни разкаже за най-новия си проект - сладко кученце, ръчноизработено от плат в комплект с дрешки за различни поводи.

Беше един обикновен ден, с нищо по-различен или специален, за усмихнато блонди в червено като мен. След поредната глътка кафе, позитивна нагласа и намигване с гримаса на слънцето, трябваше да изтегля късметчето си за деня – хепи или хендмейд дей? И нали се сещате, че за един творец с много идеи в главата, често определян като „хвърчалка” си е цяло изпитание да избере кое от двете повече му се прави: да се радва и вдъхновява от ръчно изработените около него красоти, за да твори, или мозъка си да напряга и ред в творческите си мисли да слага. Накрая естествено от цялата тази полемика и дилемика се забърква един неповторим хепи хендмейд дей, точно както стана при мен.

Изобщо не подозирах какво ме очакваше. Прегледах си електронната поща, съобщенията и обажданията на телефона, после и facebook-а ( за къде съм без него). Огледах си рафтовете с детски продукти, разпределени, балансирано в две отделни зони, за момиче и за момче. Вгледах се в пъстротата на цветовете, формите и детайлите. Обходих с поглед целия си магазинен асортимент и се загледах в празничния кът на витрината с торта, флагчета, клоун и цифри от плат. Вниманието ми задържа един герой, който изцяло деня ми промени – кучето с празнични дрехи и островърха шапка. Замислих се, дали нашите играчки могат да говорят? 

Повторих си въпроса на глас и като на филмова лента, в главата ми се появиха, всички онези майки и деца, които с лекота се привързват към ръчно изработените играчки. Те пърхат от радост, усмихват се, гушкат ги, ходят на разходка и не се разделят с тях. Тогава си казах, че играчките говорят чрез емоцията и поведението на децата. HandMade играчките имат душа и сърце, защото са ръчно изработени. Тайният код е разкрит: „Любовта и усмивката ми с моята HandMade играчка нататък предай!“ 

Тогава ми хрумна идеята, че можем да накараме нашите играчки да говорят за себе си като им добавим рецепта с идейки за игра. След като един електроуред си има инструкция, една дреха си има етикет за употреба и пране, една книга си има увод и заключение, …  защо нашата ръчно изработена играчка да няма рецепта с идейки за игра? Ами ако все пак автора хендмейкър е прекалил с фантазията и криейтива? Не е ли по-добре към играчицата да се добави едно вълшебно листче с идеи за какво може да служи неговия продукт?  Така от мислъл на мисъл, от идея на идея, погледа си насочих към текстилното куче с резервни дрехи  - героят на моя неповторим хепи хендмейд дей. Хрумнаха ми поне два сценария, които накрая завършват с репликата: „Мама ще ти купи куче, ама друг път.”

Сценарий 1
Вашето 3-4-годишно момиче постоянно ви казва, че с кукли вече не му се играе, че иска истинско куче да преоблича, на кучешки език да си говори и с него лесно да се забавлява, даже и да лае. Да се търкалят заедно на пода, да са искрени и неразделни. Да се перчи с кучето си, като най-любим приятел да го обгрижва, мачка и прегръща, с мъничките си ръце. Вечер късно трудно да му бъде да заспива, ако Рошко не е близнал кутрето му нежно, мило. Да, ама не. Гарсониерата ви е от старите панелки. Няма къде пазарската чанта човек да си остави, камо ли за куче място да се прави. За капак, бюджетът е ограничен и в момента семейството ви нов член не може да добави. Решението е много просто: щом с кукли на момичето му е омръзнало да си играе, с кучето от плат въпросът бързо е решен. Ще си играят на играта – „Съблечи ме - облечи ме! На рожден ден заведи ме!”. Мама куче на детето пак ще вземе, но друг път, щом жилището се смени или бюджетът се поразшири.
 

Сценарий 2
Вашето 3-4-годишно момиче животните много обича. Навън с котенцата и кученцата на съседските деца играе и много иска след свое куче да тича. Да пипа дългите му уши и да цапа с мокрите му лапи тапицерията на дивана. На път обаче е второто дете да се появи и плановете на първото да провали. Какво да се прави? Мама ще е вече и с бебето заета, а на първородната сладурана може малко скучно на моменти да й стане. Тя ще си държи на своето, да има малка опашата Шери, с която да се закача и по гръбчето да гали. Но, Шери с лаенето свое бебето може да събужда и от собствено местенце ще си има нужда. Домсъветът трябва сериозно да се замисли и нещо компромисно да измисли. 
Решението е много просто: кучето с дрехи е най-добрият вариант. Мама пелени на бебето ще сменя, а пък малкото момиченце до нея с памперси на кучето от плат ще се заеме. Заедно дрехите ще преобличат, шапките ще сменят, резервния тоалет ще перат, гладят, сгъват и прибират, песнички приспивни на бебето и кученцето заедно ще пеят. А когато дойде време за импровизираната домашна разходка, или бебето трябва да проходи, на кучето може да се направи каишка от коланче и леко да го придърпвате върху мекия килим.

Вероятно има още много сценарии, но според мен, кучето от плат ще е изборът на мама. Е, да, то няма да цапа, да изисква много грижи и да дразни съседите с лаене и шум, но ще му бъде трудно да ви близне и да каже: „Грабни моята пухкава лапа!”.
Мама кученце истинско ще вземе, но друг път, когато нейната дъщеря малко порасне и може да полага грижи за своя космат и лаещ приятел. Така от дума на дума, от ред на ред ви разказах какво се случи в онзи уж обикновен, а пък толкова различен и толкова хепи хендмейд дей.