Кога пораснаха тези деца...

Днес ми е от онези най-специални дни за всяка майка - рождените дни на децата ни. В които ти е хубаво и мило, но и малко тъжно. И докато тичаш по задачи, пазаруваш, готвиш и подреждаш за гостите довечера, разни спомени изникват неканени и ту те усмихват, ту те просълзяват. Ех, как порастват тези деца, и ние с тях.

Сутринта се присетих за една трогателна случка. Като се роди Теди преди 23 години, бяха едни оскъдни и объркани времена. Аз - в Окръжна болница Пловдив след двуседмичен престой с преносено бебе, Теди упорито магаренце си беше още отпреди да види белия свят, всичко си прави със собствен темп, не обича да му се дава зор. Слагаха ме на системи, какво ли не ми правиха, не ще и не ще. Накрая докторът каза - до утре ако не тръгне - секцио. И аз като се притесних... Пък една акушерка ми каза: Момиче, сега изкачи няколко пъти стълбите на Окръжна и ще почнат контракции. Цяла нощ стълби изкачвах с всичките си 90 килца. Най-после Теди реши да излиза, но не успях да се чуя с татко му да го повикам. Някъде по обяд се появи моето синеоко и красиво бебе, а аз още не съм си чула мъжа, защото няма мобилни телефони. Знам, че акушерката е звъннала на майка ми на домашния, но сърцето ми се свива дали Иван вече е разбрал, ще дойде ли да ме види, как ще ме погледне, как ще се зарадва, как ще му трепне сърцето, всички тези неща, които всяка майчица знае. Привечер вече съм се отчаяла, че никакъв го няма и ще заключат болницата и няма да успея да го видя и той да си види бебето. И точно съм гушнала бебето и се чудя кой да попитам как се кърми, когато вратата на стаята се отваря и нахлува Пеев, облечен в сватбения костюм и един преогромен букет рози, пребледнял като платно от вълнение и чак няма глас. А той милият дебнал кога санитарките ще отключат, за да ни внасят храната за вечеря и се шмугнал тайно след тях. Защото естествено при родилките никого не допускат. Аз изписках, хвърлих му се в ръцете с бебето, в този момент отнякъде изскочи бясна санитарка с черпак в ръка и хукна към него. Той само се ухили, връчи ми розите (които после дадох на санитарката, разбира се, цветя в родилно не са разрешени) и избяга. След малко се измъкнах отново с бебето и успяхме да се видим за пет минути през заключената стъклена врата на родилното. Помня как опрях бебешката ръчичка на стъклото и колко беше мъничка спрямо дланта на Иван. Сега е по-голяма от неговата. Такива работи...

Честит рожден ден, Теди! Обичам те!

Последно променена в Четвъртък, 23 Февруари 2017 13:02
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Пролетен базар на книгата НДК
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Все така ли ще я караме

Все така ли ще я караме

11 Май, 2019 Отношения

Спасителят на клети майки

Спасителят на клети майки

09 Май, 2019 Истории

Пеев се предаде

Пеев се предаде

15 Май, 2019 Блог

Аз, той и болката

Аз, той и болката

10 Май, 2019 Отношения

Не сте ли чували за киноа?

Не сте ли чували за киноа?

26 Апр, 2019 Истории

К`ъв секс бе, човеко?

К`ъв секс бе, човеко?

03 Май, 2019 Забавно

Да си родим дъга

Да си родим дъга

25 Май, 2019 Истории

Те са рапиристки

Те са рапиристки

23 Май, 2019 Нашите деца

Какво четат майките

Какво четат майките

22 Май, 2019 Развлечения

Който свалил, свалил

Който свалил, свалил

22 Май, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам