logomamaninjashop
Ninja Editor

Ninja Editor

 „ОрганайзерЪт“ на YouTube звездата съдържа ценни съвети за всяко дете.

След невероятния успех на дебютния му роман „Невидим“ влогърът Стан, познат и като inStanT в социалните мрежи, се завръща в книжарниците с ново авторско издание – „ОрганайзерЪт“. Премиерата ще се състои непосредствено преди първия учебен ден в град Стара Загора, откъдето авторът ще потегли на национално турне, за да се срещне с почитателите си в общо четири български града.
 „ОрганайзерЪт“ на Стан представлява идеално съчетание между училищен планер, бележник и дневник, чиято цел е да помага на децата през предстоящата учебна година с лично изпробвани от Стан съвети за лесно и ефективно справяне с учебния материал. Изданието включва и предложения за планиране на времето, различни техники за усвояване на информация и концентрация по време на тестове, справочна информация, конвертори за мерни единици и място за учебната програма на всяко дете, както и полета за лични записки.
stan1

„Когато бях ученик, постоянно търсех органайзер, в който да има не само място за писане, но и важни неща, които ми трябват за училище. Не спирах да майсторя свои планери от празни тетрадки и тефтери, в които записвах какво ли не – от формули до правила за поставяне на запетайки. Последно направих този. Той не е просто органайзер, а органайзерЪт, защото в него събрах доста полезни неща – основни правила на българския език, формули по математика, любопитна информация по география, както и 20 съвета за това как да си успешен в училище, които съм изпробвал лично. Надявам се, че ще служи вярно на децата и ще им бъде полезен!“, споделя Стан. Самият той е бил отличен ученик и вярва, че най-важният учебник е животът, а най-ценният урок – да се научиш да бъдеш добър човек.

Турнето на Стан се осъществява в партньорство с Office 1 Superstore.

ГОСТУВАНИЯ ПО ГРАДОВЕ

Стара Загора

14 септември, 12.00 ч.

Office 1 Superstore, бул. „Цар Симеон Велики“ 45

Пловдив

15 септември, 11.00 ч.

Office 1 Superstore, бул. „Санкт Петербург“ 48

София

16 септември, 11.00 ч.

Office 1 Superstore, бул. „Цариградско шосе“ 139

Варна

17 септември, 11.00 ч.

Office 1 Superstore, ул. „Краков“ 16

ЗА СТАН

Станислав Койчев, по-известен като Стан, е на 24 години. Завършва Националната търговска гимназия в Пловдив, откъдето е родом, със специалност Икономика и мениджмънт, след което продължава висшето си образование по мениджмънт в City Univerisity of Seattle и завършва като един от студентите с най-високи резултати. Определя се като крайно откровен перфекционист и човек на полярните емоции. Споделя, че от малък винаги е искал да въздейства на хората с това, което прави, и приема всяка трудност в живота си като предизвикателство, което му се дава с причина. Така се ражда и идеята да прави забавни видеа в интернет. Първото му видео е качено на 17 март 2013 г., а Стан преминава границата от 100 000 абонати в YouTube през ноември 2016 г. В момента влогърът може да се похвали с над 170 000 последователи и над милион гледания на видеата му месечно.

СТАН В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ

YouTube: https://www.youtube.com/user/instantfreaks

Instagram: https://www.instagram.com/instantfreaks/

Facebook: https://www.facebook.com/instantfreaks/

Twitter: https://twitter.com/instantfreaks

* * *

 За ЕГМОНТ

„Егмонт” е водещо издателство за книги и периодика в България, част от скандинавската медийна група „Егмонт”. Мисията на компанията е да създава и разказва истории. Сред основните ѝ партньори са авторитетни компании като Disney, Mattel, National Geographic и Warner Bros. „Егмонт” е издател на силни и утвърдени автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Рик Риърдън, Джон Грийн, Сара Дж. Маас, Вероника Рот, Стефани Майър и Людмила Филипова. На всеки 20 секунди в България се купува издание на „Егмонт”.

В издателската линия „Кубар” „Егмонт” публикува иновативни проекти на популярни и талантливи автори на дигитално съдържание. Под този импринт са издадени книгите „Нещата, на които не ни учат в училище”, #СПОДЕЛИ и „Изкуството да бъдеш мързелив“ на Емил Конрад, дебютният роман на Станислав Койчев – Стан „Невидим“, комиксът на влогъра Цветослав Цонев – Цуро „Блендер”, популярният фотографски проект „Хората на София/People of Sofia” на Вихрен Георгиев и книгата на най-известния влогър в света PewDiePie – „Тази книга те обича”.

Повече за „Егмонт” в България: www.egmontbulgaria.com


Препоръчваме ви още:

Пети клас - ура! 
Холандското образование - училище без стрес 
Може, но не иска? 12 съвета към родителите на ученици

 

Според Барбара Колоросо – международно признат консултант по въпросите на възпитанието и образованието, тормозът между деца и юноши е изключително тревожно явление; реално насилие, което може да коства живот или дори животи, ако бъде подценено и пренебрегнато. Барбара Колоросо го разглежда като трагическа пиеса с непредвидим завършек и трима основни участници: насилник, жертва и наблюдател.

Тормоз в училище. Насилникът, жертвата, наблюдателят“ е книга за родители и учители, която е може би най-пълният и важен труд за тормоза в училище и начините за неговата превенция. Тя е практическо ръководство за разпознаване на случаите на училищен тормоз и как да се подхожда към тях.
21476276 10155544786330242 213943384 n

Когато открият, че детето им е жертва на тормоз, родителите често изпадат в шок, реагират емоционално и защитнически или търсят рационални обяснения за поведението на насилника. Така утежняват положението на детето си, задълбочават чувството му за вина и безизходица. Ето петте неща, които Колоросо съветва родителите да не правят, ако разберат, че детето им е жертва на тормоз.

1. Не омаловажавайте, не осмисляйте и не оправдавайте поведението на насилника.

Насилието наранява. Не, действията на насилника не са просто закачка, флирт или конфликт. Да, насилникът е имал намерението да нарани. Като омаловажавате или се опитвате да обясните поведението му рационално, вие непреднамерено казвате на детето си, че то е само в тази ситуация. Няма да му отнеме много време, за да реши, че ще е най-добре да страда мълчаливо.

2. Не бързайте да решавате проблема вместо детето.

Освен ако детето ви не е в сериозна психическа опасност, ако поемете контрол над ситуацията, ще му внушите, че е дори по-безпомощно, отколкото е мислило; ще съобщите на насилника, че детето ви наистина е уязвима мишена, и ще покажете на съучениците, че насилникът е бил прав: синът ви е „глезльо“, или по-лошо – „мамино детенце“. От друга страна, не можем да оставим на децата цялата отговорност за спиране на насилието. Можем да им дадем инструменти, за да се противопоставят на насилника, и е наша отговорност като възрастни да създадем среда, която не е благоприятна за насилие, и да се изправяме срещу него, когато го видим или чуем, че е имало такова. Това не е същото като да се намесим и да поемем контрола, с което ще направим мишената още по-безпомощна. Насилникът се е научил да насилва. Сега трябва да се научи как да не насилва и част от тези уроци трябва да бъдат проведени от възрастен. Тъй като по един или друг начин голяма част от наблюдателите също подкрепят насилника, е нужно да се промени системата. Всички деца, които изпълняват своите роли в сценария, ще имат нужда от помощ и напътствия, за да сменят сюжета на пиесата.

3. Не казвайте на детето си да избягва или да не обръща внимание на насилника.

Така неумишлено му казвате да продължи да бяга и да се крие, да продължи да се страхува от насилника. Насилниците могат „да подушат“ този страх. Детето ви ще започне да действа като все по-отслабваща мишена и така ще сигнализира на всички насилници в училище, че е открито за нападения. Хубаво е да се избягва насилника, за да се избегне непосредствена опасност, но това не е дългосрочно решение. Шестнайсетгодишно момче се оплакало на директора на гимназията, че група деца го тормозят с грозни религиозни подмятания и го блъскат в шкафчето, когато се опитва да влезе в час. Директорът му предложил да минава по другия коридор, и то не само за момента, докато проблемът бъде решен, а до края на срока. Отвратително е, когато проблемът се вмени на мишената, а не на насилниците. Трудно е да избягваш, а да не обръщаш внимание е почти невъзможно. В опит да избегне безжалостният тормоз и атаките е възможно детето ви да започне да възприема посланията на насилника: „Аз съм тъп, аз съм глупав, за нищо не ставам.“

4. Не казвайте на детето си да отвръща.

Наистина ли искате да научите детето си, че отговорът е в боя? Не е, а освен това вероятно насилникът е избрал сина ви, защото го е набелязал като по-слаб. След като детето ви изгуби, ще има още по-големи насилници, които да го чакат. Да се защитава – да. Да отстоява правата си – също. А по-честото отстояване на правата ще подтикне детето ви да използва главата и краката си – в този ред. „Това е кофти място. Трябва да се махна оттук.“ Бяга оттам не защото е страхливец, а защото е умен. Децата, които отстояват правата си пред насилника, е по-вероятно да успеят да му противодействат, отколкото децата, които в отговор се опитват да се бият.

5. Не се конфронтирайте сами с насилника или с родителите му.

Насилникът отнякъде се е научил да насилва и може да е точно от родителите. Те може да се окажат отбранително настроени, да не са склонни да сътрудничат и бързо да хвърлят вината върху мишената. Когато майката на една насилничка се изправила пред факта, че седемгодишната ѝ дъщеря убедила няколко съученички да наобиколят друго момиченце и да я наричат „кафява и грозна“, тя настояла, че дъщеря ѝ не би направила такова нещо, а дори и да го е сторила, сигурно другото дете си го е просело.

Ако е възможно, поискайте помощ от училищния съветник – нека поговори с вас и с детето ви, а после с насилника и с роди­телите му. (Повече за това в Тринайсета глава „Грижовни учили­ща, ангажирани общности.“)21442031 10155544786295242 400302514 n

Барбара Колоросо е автор на четири световни бестселъра и международно признат консултант по въпросите на възпитанието, образованието, училищната дисциплина и проблемите на насилието. Нейните удивително ефективни стратегии са разработени на база на обучението й по социология, социални науки и философия и почти 40-годишния й опит като учител, възпитател, инструктор, водещ на семинари, доброволец в Руанда и майка на три пораснали деца.

„Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят” излиза за първи път преди повече от десетилетие, вече има пет обновени и допълнени издания и се счита за една от най-авторитетните и полезни книги за превенция и интервенция при проблеми с насилието. У нас е издадена от СофтПрес


Препоръчваме ви още:

5 книги за диалог с тийнейджърите 
Ценности 
Защо е важно да отвръщаме на детската агресия с любов

 

 

Последната седмица на ваканцията!

А ето и някои избрани събития от София играе за предстоящите дни:

За цялото семейство/ за родители:

8,9,10.09.2017 - Въздухария 2017 (8-10 септември) - Сопот - Няколко разнообразни активности потапят децата в света на свободния полет и дух.

10.09.2017 - Стара хартия за нова книга - Книжен център "Гринуич"

10.09.2017 -Танцуваща София 2.0 | Social Dances [вход свободен] - Парк "Заимов"

12-17.09.2017 - Алея на книгата - бул. "Витоша"

0-3 години:

02-15.09.2017 - Дни за най-малките (0-5 г.) - Музейко - ПРОГРАМАТА


09,13,14,16.09.2017 - Безплатни демо уроци за деца 0-3 години - Хелен Дорон Учебен Център Запад

12.09.2017 - Боуен при бременни, майки и бебета - The Mall

12.09.2017 - Слинготека и Рошаво: Що е тo правилно ергономично носене на бебe?!- Парк "Гео Милев"

12.09.2017 - Боледувания през първата година на бебето - BG-Mamma и Слънчогледи

13.09.2017 - Първите дни с бебето. Привързано родителство - Първите седем


Детска градина “Момо”
 търси малки приятели на възраст между 2 и 4 г. за новата учебна година. Фокус върху детската литература и ранна среща с книгата, ранно чуждоезиково обучение, развиване на музикалните заложби на детето, разнообразни методи за учене чрез преживяване.

3-7 години:

09.09.2017 - Планина от намаления за детски приключения - Театър София

09.09.2017 - Морско арт ателие - Под дъгата

09,10.09.2017 - Детски кът Papilon - Южен парк - част от кампанията "Аз събуждам България"

10.09.2017 - Работилница за майки и дъщери - Anèlie

12-15.09.2017 - Седмица на пожарната безопастност в парк Боби и Кели


14.09.2017 - Детска кулинарна работилница "Италиански мини пици" - Детска академия Demetrakids


Арт клуб Рояна 
започва записванията за детските групи в събота и неделя. Програмата е комбинация от рисувателни теми и приложни техники, с акцент върху едното или другото, в зависимост от възрастта на децата. Арт бебешориум, програма за деца 2-5  години.

Народни танци за деца с ансамбъл РОСНА КИТКА започна записвания за начинаещи за учебна 2017-2018 година. Децата трябва да са навършили 5-годишна възраст.

7-12 години:

09.09.2017 - Спортно-логически триатлон със скаут Димо! - Decathlon - Подуяне

09.09.2017 - Да хвърлим операта в джаза - Южен парк

10.09.2017 - Фестивал на Цветовете в София Ринг Мол

10.09.2017 - Лего конкурс за строене - Мега мол

 


Лекси - ученическа занималня
 - в приятелска атмосфера, с необходимата доза респект и дисциплина, се възпитава интерес към познанието и формирането на позитивно отношение към учебния процес. Индивидуалният подход към всеки ученик и балансирането между интелектуалното, емоционалното и физическото му развитие е в основата на работата на екипа.

Детската програма на кината

Предстоящи събития:

15,16,17.09.2017 - SOFIA SPARK FEST - Южен парк

Този бюлетин представлява извадка от седмичната програма на София за деца. Разгледайте всички събития за деца в раздел КОГА в сайта на София играе. Разгледайте и най-новите предложения за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО . 

Препоръчваме ви още:

"Стара хартия за нова книга" с конкурс за кратък разказ 
Космос и спорт в първия ден на Sofia Spark Fest 
Конференция "Монтесори" в България

Автор: Ина Зарева

Била е бунтареста тийнейджърка с опърничав характер и смелост за сто момчета? Винаги първа се е пускала с главата напред във всяко предизвикателство? Пътувала е на стоп, ходила е нощем из гробища, била е на купон с напълно непознати хора, прескачала е парапети, шофирала е с 200 в час, пробвала е миксове от какъв ли не алкохол и не само, някои от студентските ѝ поработвания са били на ръба на почтеността, била е душата и безстрашието на компанията?

Само шепа години по-късно спазва всички правила за движение и като пешеходец, и като шофьор, прибира се най-късно в 8, бирата е най-твърдото ѝ питие, а от голямата храброст се раждат само експерименти в кухнята.

Шизофрения?

Не, майчинство.

И това дори не е най-лошото. Най-лошото е, че колкото по-безстрашни са били детството и младостта, толкова повече страхове ще роди, заедно с детето си.

Бременност в 9-и месец. Август. Температура на въздуха – 41 градуса. Бъдещата майка, когато не брои дните до раждането, бори страховете си. За седемнайсети път днес е видяла последните си изследвания, прочела е двадесет пъти симптомите за всички усложнения, говорила е три пъти за последния час с лекарката си, която я е уверила, че всичко с бебето, бременността и раждането е и ще бъде наред. И не, няма да се инвалидизира от епидуралната упойка. И не, бебето няма да се роди наркоман от нея. И не, кихането не е контракция, и не, няма нужда да ходи до болницата.

И така бременната жена лежи, в пълното осъзнаване, че ако продължава в този дух, ще я обявят за психически нестабилна и накрая ще й го отнемат това толкова лелеяно бебе. Затова решава да се разсее. Опитва се да стане от леглото, но коремът й е се е толкова голям и тежък, че успява само да се обърне настрани, заглежда се в небето през мрежата на прозореца. Сама е. Ако стане нещо трябва да спасява не само себе си, но и бебето. Какво може да стане ли? Ами какво ли не – земетресение, пожар, или пък може някой да хвърли граната през прозореца и тя да падне на леглото до нея. Как ще се спаси? Как ще изчезне за секунди от къщата, като само ставането от леглото й отнема 15 минути? В този миг решава - Ще я хвърли обратно! Да, довчера е участвала във всевъзможни филантропски инициативи, но днес няма нищо по-важно от детето й! Трябва да го спаси и да изхвърли гранатата обратно. Ами ако убие някой? Как това прекрасно дете, което още не е виждала, ще има майка-убийца? Или още по-лошо ще се роди в затвора?

О не, не, не, не може да стане така! 90 дни повръщане 90 дни превъплъщение от газела в крава, 90 дни превръщане от крава в кенгуру, което обаче носи в торбичката си 90 крави. И накрая всичко да свърши така... Разбира се, че няма – нали на прозореца има мрежа, как ще падне граната през него – въздъхва облекчено бременната жена и заспива в блаженството на полупразния си мозък.

Последното блаженство в живота й. Няколко дни по-късно се запознава с най-новата част от него – това, което ще е свързано неразривно с нея и денем, и нощем, което никога повече няма да я върне към това, което някога е била, нито ще й дава почивен денстрахът.


Бебето диша ли?

Бебето гладно ли е?

Бебето добре ли се развива?

Бебето умно ли е?

Бебето обича ли ме?

Бебето щастливо ли е?


Няколко години по-късно всички са пораснали. Но най-вече страхът

Ще ме намрази ли, затова че ходи на градина?

Обича ли ме още?

А дали е умно колкото Гошко?

Да не стане злодей?

Да не запомни точно тази дума и тя да го повреди за цял живот!


Страхът се храни с обичта. Преяжда и става огромно чудовище

Ако я откраднат от училище?

Ако го пребият?

Ако стане нещо с училищния автобус?

Ако онази граната ни преследва като вретеното в приказката и все някога ни намери?


Страхът се маскира като хамелеон зад смелите решения

Ако нещо се случи с мен, докато раждам второто/третото/петото дете?

Ако ме намрази, затова че не разполага с цялото ми внимание?

Ако намрази брат си /сестра си?

Ако не мога да обичам толкова силно отново?


Страхът остарява и става свадлив и дребнав

Тази ще ми умори сина – само го кара да работи, а тя от фризьор на фризьор.

Ако този си мисли, че съм родила дъщеря да му слугува – да си ходи при майка си.

Какви са тези работодатели – ще ми измъчат детето! Аз да не съм го родила заради тях?!.

Как така не искат деца още? Не ни ли обичат вече? Не мислят ли за нас – откога чакаме внуци?


Страхът започва отначало

Те хранят ли го това бебе изобщо?

Трябваше вече да са го записали в някой колеж!

Дали ще ме обича и като порасне?

Ето, пак не са го облекли достатъчно добре!


Според психолозите - човек излиза от юношеството тогава, когато тревогата на родителите му няма никакво задържащо въздействие върху него.

Излиза, че почти всички в България сме тийнейджъри... Якоооо!



Препоръчваме ви още:


Житие и страдание на тийнейджърския гардероб
Родителството - безсънието на един живот

Ужас! Дъщеря ми е кифла

 

Автор: Ирина Янчева-Карагяур

Всички знаем, че изграждането на детето като личност не се случва само в семейната среда. С раждането си децата попадат в ръцете на акушерките и неонатолозите. Яслите приемат децата след 1 годинка. Градините от 3-годишна възраст. Училищата от 6 или 7. Почти навсякъде децата прекарват извън семейството по-голямата част от деня, седмицата, годината… Тоест по-голямата част от първите си (най-важни) седем, а и от първите си седемнадесет години.

Не ми е идеята да подценявам значението и дълбочината на влияние на фамилната среда върху детето. Искам обаче да подчертая важността и на другото изграждащо личността обкръжение.

Аз, като майка, непрекъснато чувам от своите деца: „Мамо, госпожата каза, че правилно е да… (правя) еди-какво си”: „Мамо, госпожа еди-коя си е много умна! Знаеш ли колко знае!”; „Мамо, чуй днес на какво ме е научила госпожата!” Децата споделят и в тези откровения личи колко много вярват на госпожите за това кое е правилно, кое е вярно, кое е добро… И както им вярват, че Земята се върти около Слънцето, че Васил Левски е герой и т.н., така също им вярват и за това, че да плачеш за мама е срамно; че да бъдеш субект на желание е глезене; че да се изпуснеш в гащите значи, че си „пикльо”; че устата ти може да бъде залепена с лепенка, за да не „надуваш“ главата на госпожата; че може да ти бъде отрязан пенисът, ако ядосваш лелката, и т.н.
Хората, работещи с деца, безкрайно много влияят върху изграждането на идентичността и характера им. Подмятанията от сорта „ти си лош!”, „мръсница!”, „дебелана”, „побойник такъв”, „за нищо не ставаш” влизат в детската душица и нерядко се настаняват там много по-трайно от информацията за героя Васил Левски. Незрялата детска психика, в повечето случаи, не е способна да бъде критична и да отсява грешното. Най-здраво вътре в малкото човече се загнездват неща, които носят някаква душевна болка. След време може и да не остане съзнателен спомен за въпросните преживявания, но… послевкусието, последствията остават и работят с пълна сила. Детето по някакъв начин се идентифицира с етикета „побойник” или „лош”, вярва си, че е „мърльо” или „глупав” т.н. Съответно и начинът му на функциониране в бъдеще вече се оформя, според получения етикет.

Безусловно, с деца се занимават немалък брой хора, усетили тази работа като свое призвание. Ние знаем и помним такива учители, детски лекари, градински лелки, уважаваме ги и ги даваме за пример. Но има огромен брой такива, които уви, изобщо не стават за тази работа!

Няколко реални примера (цитирани с изрично съгласие на споделилите):

Момиче на около 4 годинки, виждайки, че едно от децата от групата се опитва да излезе на терасата през зимата, се чувства отговорно да го спре, и след като усеща, че не успява да се справи, го ухапва по ръката. Реакцията на госпожата: слага момичето в ъгъла на стаята, загражда го със столчета и кара всяко дете от групата да мине покрай него, да го посочи с пръст и да му каже: „Куче такова!”

Акушерка в интентензивно неонатологично отделение излиза от стаята с кувьозите с бебенце, което се събира в едната ѝ длан. Тръска дланта си и вика към бебето: ”Писна ми от теб! Въшка!” После същата си играе с някакво русо новородено като с кукличка, а когато малкото се разплаква, го пляска по памперса: „Лошо бебе! Лошо бебе!”

В ОДЗ “......” една от лелките обижда децата на „идиоти”, „простаци” и „олигофрени” и това пред тригодишните от 1 група…

А една лелка в парка се хвали, че когато някой родител се ,,изрепчи'' нещо, отваря прозорците, дава чаша студена вода на детето и... после пневмония. Така си разчиства сметките с родителите....

Момиче на 6 г., с леко изоставане в развитието, след като не успява, за пореден път, да се облече бързо като останалите деца, и „бави групата”, бива накарано да се съблече голо и да стои така пред цялата група. „Нека всички ти се смеят сега!” – звучи гласът на госпожата. Децата го сочат с пръст и му се смеят, а то си прикрива гениталиите и плаче.

Учителка задава въпрос на групата. Няколко по-активни дечица вдигат ръце и дават отговори. Следва реплика на учителката: „Така! Умните се изказаха! А сега да чуем и тъпите!”

Голяма част от хората, прочели тези примери, ще се хванат за главата: „А бе, тези жени луди ли са?” Разбира се, думата „луд“ е пресилена, но тя, на свой ред, дава повод за размишление. Кой учи, лекува, възпитава, гледа нашите деца? Кои са тези хора? С какви души? Как са стигнали до професията, която упражняват? Какви свои потребности задоволяват чрез нея? Кой се занимава с това да ги подбира, да ги контролира, да ги насочва, да им помага в работата?

Веднъж запитах една изключително изнервена госпожа (изпаднала в бърнаут*, а може би просто неподходяща за професията си) има ли кой да я подкрепи на работното място, да я изслуша, да поеме от напрежението, да даде някакви препоръки. Реакцията ѝ беше: „Обиждате ме с тези думи!” Какво излиза, че да потърсиш помощ се смята за нещо обидно и срамно. И кой после сърба забърканата каша и най-много се пари от нея?! Нашите деца! Защото напрежението, натрупано у госпожата, се излива върху тях с повод или без. И като я видят разкъсваща се от раздразнение и викове, забравила за всякакви педагогически подходи, те започват да вярват, че са лоши. А на практика са си просто деца, които нямат никаква вина за състоянието на изнервената „професионалистка”, за чието състояние плащат твърде скъпо.

ОК, ако сме производители на домати от бърнаута (или непрофесионализма ни) ще пострадат най-вече нашите домати и доходи. Но когато работим с хора, особено с деца, нещата стоят по съвсем друг начин. НИЕ ОТРАВЯМЕ и увреждаме изграждащите се личности, НАШЕТО БЪДЕЩЕ!

При затруднения с децата обикновено се търси отговорност от родителите. Но защо и тези, които се затрудняват, не се замислят за собствения си принос към проблемите в определени случаи? Защо не се запитат, как могат да повлияят на нещата, с някакви промени вътре в себе си?

Още преди време Алфред Адлер е казал следното: „Социалните институции са създадени за индивида, а не обратното – индивидът да е създаден за социалните институции."

Най-често срещаната реплика от хората, работещи с деца, е: „Говорете му (на детето) вкъщи!”, с подтекст „Направете го удобно и безпроблемно за мен.” Родителите ще му говорят. Но ситуациите, в които се затруднява госпожата, са си нейни - между нея и детето. Тоест нейна е отговорността да намира зрели решения и изходи от тях „тук и сега”, а не да я прехвърля върху родителите.

Все пак не родителите и детето предоставят някаква услуга на институцията, а обратното.

В допълнение се питам – защо за да управляваш транспортно средство за превозване на пътници, или пък за да работиш в ДАНС, ти е нужно да си минал психотест*, а за да работиш с деца никой не ти иска такъв? Както казахме в по-горните редове, второто не е по-малко отговорно и важно за човешкия живот. Нима то в по-слаба степен наранява и носи по-малко и по-незначителни последствия, ако бъде извършено от човек, който не отговаря на критериите за норма? Тук, естествено, изниква и още един въпрос – кой и по какъв начин определя „нормата” в тази сфера? И дали изобщо я определя?


 
“Каквото посееш - това ще пожънеш”. Да вземем да се замислим какво сеем и какво ще жънем при това положение на нещата… И дано размислите ни не останат само размисли!


Забележка:

*бърнаут – с този термин се назовава емоционалното "прегаряне" на работното място.

*Текстът е подготвен преди промените в Наредба 4 на Министерство на здравеопазването, с които се регламентират психотестовете за учители и възпитатели. Те станаха факт, след масовите протести на родители и влязоха в сила веднага. Проблемите описани от авторката обаче са все така актуални.

Препоръчваме ви още:

Детската градина - ползи и странични ефекти 
На детска градина в Швеция 
Голямото тестване на тригодишните

Автор: Мария Пеева

Две черни новини.

12-годишно момченце загина, затиснато от футболна врата.

11-годишно момченце се самоуби с пушката на баща си.

Не искам да се превръщам в черна хроника, не ми е това целта. Сърцето ме боли за тези две семейства, за които животът никога повече няма да е същият.

Но си мисля какви са причините. Тези по-дълбоките, скритите зад драмата.

Страх и невежество.

Момченцето, затиснато от вратата, не е починало на място. Агонизирало е дълго време. Децата, с които си е играло, се уплашили, избягали, после се върнали, пак избягали. Не се знае колко време е минало, преди изобщо едно от тях да се престраши и да каже на баща си, за да повикат линейка. Която на свой ред е дошла чак след 40 минути.

Момченцето, което се е самоубило, е записало две прощални видеа. Това не е злополука, а решение. Което означава, че нещо го е измъчвало, нещо е разкъсвало малката му душица, за да посегне на живота си. Дете на 11 години, пред което е целият свят. Как никой не е забелязал – приятели, съученици, близки, роднини?

Не искам да играя по тънки струни и да разплаквам. За сълзи вече е късно. Искам да помислим.

Децата не бива да се учат да се страхуват и да крият белите си. Те трябва да знаят, че могат да споделят с родителите си всичко. И когато се случи нещо – независимо дали е счупен прозорец или наранено дете – те могат да отидат и да кажат на родител, учител, възрастен, той НЯМА ДА ИМ СЕ СКАРА, а ще вземе мерки. За мен причината първото момченце да умре е, че децата не са реагирали адекватно от чист и съвсем детински страх.

Децата трябва да знаят елементарните правила за първа помощ, да са научени да реагират при екстремни ситуации. Това е дълг и на училището, но и на семейството. Децата трябва да знаят наизуст телефона на полицията и на Спешна помощ. Най-вероятно всички тези хлапета са имали мобилни телефони. Ако те бяха научени, че при злополука се звъни на Спешна помощ, изходът можеше да е друг.

Децата трябва да знаят, че когато техен приятел се измъчва от нещо и страда, ако някой го тормози, ако е тъжен или наранен, ако прави нещо опасно и забранено, някой трябва да сподели с родителите му или поне със собствените си родители или друг доверен възрастен. Имах подобна ситуация с моя най-голям син и винаги ще съм благодарна на приятеля му, който съобрази и ми каза навреме. Но подобно решение изисква децата да са научени да поемат отговорност, а не да са безучастни.

Когато учим децата да не се страхуват, да реагират в ситуация, да съчувстват, да поемат отговорност, ние не просто създаваме добри хора. Правим много повече от това. Създаваме общество.

И кой знае... Може би спасяваме живот.

Препоръчваме ви още:

Детето - жертва 
"Странен" или "уникален" - зависи от нас 
Мълчанието е вик за помощ
Не е моя работа

или Как да си отгледаш син, който един ден ще те прониже с арбалет

В този сериал, колкото и да е странно, можеш да намериш достатъчно правдоподобни истории за това как става така, че отглеждаме благородни или коварни хора, алкохолизирани жени или клинични престъпници (както се оказва затова не е нужно да са мизерствали зад Стената). Проблемът родители-деца става особено болезнен, ако баща ти е крал, който обича да изгаря хората, а майка ти с каменно лице руши храмове с жена ти и тъста ти. А може би си наследникът и продължението на Дома, роден като джудже или дебеличък многознайко, напук на родителя си. И точно затова баща ти те ненавижда. Въобще играта „Кой ще седне на железния трон?“ е невероятно занимателна от гледна точка на въпросите за любовта, презрението, дълга и морала, които поставя. Това са точно тези въпроси, които вълнуват всеки от нас. А драконите, зомбитата с пронизващи сини очи и красивите тела на полуголите Джейми Ланистър, Джон Сноу, Денерис и Церсей са само приятни бонуси за зрителя.

За да оправдаем часовете пред телевизора, ние обобщихме най-порочните родителски практики. Не правете това, за да не нахълта един ден при вас малкият ви син с арбалета си.

1. Да пренебрегваш възпитанието на детето си (и много да го глезиш)

Церсей е любяща и страдаща майка. Обидно е, че бройката деца при нея намалява систематично с всеки изминал сезон. Вероятно сценаристите са забелязали тази тревожна тенденция, защото тя внезапно забременява. Когато управляваш царство като Вестерос, спиш с брат си и плетеш интриги, възпитанието остава на заден план. Първородният й син Джофри е лъжливо, капризно същество с ярко изразени садистични наклонности. Вместо да проведе един сериозен разговор с него, да му прочете някоя и друга книжка или поне да обясни, че да сечеш главите на влиятелните фамилии е сигурен начин да станеш непопулярен, Церсей просто царствено свива устни: „Той е дете. Простено му е.“. Тъй като родителите на Джофри не предприемат нищо и нямат влияние върху него, за възпитателни мерки да не говорим, някой просто решава да го отрови и да освободи всички от ужасното му присъствие. Това трябва да запомним ние, родителите: ако не си свършим работата навреме, околните винаги ще намерят свои методи на въздействие върху разглезените ни деца.

0x600

2. Да подлагаш детето си на свръхопека

Лиза Арин твърде добре пресъздава типажа на тревожен, покровителстващ родител (известен още като майка-хеликоптер). Болнавият лорд Робин е нейният единствен син, над когото бди като орлица, неслучайно и техният замък се нарича Орлово гнездо. Момчето расте хилаво, болнаво, избухливо, често има пристъпи и се държи непоносимо. Като че ли неговата зависимост не тревожи Лиза: едва отворил уста и към него се втурва прислугата. И въпреки солидната възраст (в книгата е на шест, но в сериала явно е на повече) майка му го кърми по всяко време, дори при дипломатически срещи. Причината и следствието в този случай са взаимно свързани – покровителстват го, защото е слаб, а е слаб, защото го покровителстват.

Liza OK

3. Да манипулираш детето в своя изгода

Един от претендентите за трона – Станис Баратеон, е суров мъж. Той страстно иска да оглави Седемте кралства и заради тази негова фикс идея страда семейството му. Да осъществи намеренията си му помага жрицата Мелисандра. Тя, подобно на истински коуч, му обяснява как със сложни интриги ще отведе Станис до победата: направи това, направи онова, и Огненият бог ще помогне. Но кой знае защо не се получава точно така (явно въпросният бог се е запилял някъде) и армията на амбициозния мъж търпи поражение след поражение. Когато Болтън ти унищожат всички провизии и оръдия и без да се допитваш до жрицата е ясно, че са нужни крайни мерки. Тогава бащата отива при дъщеря си Ширийн, страдаща от рядка болест, на важен разговор. Момичето с умни очи оставя настрани книгата си, таткото сяда и с доверителен тон обяснява, че в живота на всеки човек настъпва момент, когато трябва да направи труден избор. Разбира се, щастливо от неочакваното внимание, детето обещава да направи всичко по силите си. Бащата благодари, иска прошка и след това заповядва дъщеря му да бъде изгорена на клада. Жертвоприношението трябва да върне блудния Огнен бог и да помогне на Станис да вземе властта. Изводът, разбира се, трябва да се приема в контекста на сюжета: струва ли си да плащаш амбициите си с цената на живота на едно болно, измъчено дете. „Не, не си струва!“, убедено казва Мартин и ликвидира Станис за радост на всички зрители.
stannis and shireen house baratheon 34441389 3300 2196 OK

4. Да пренебрегваш детето си, заради собствените си амбиции

Върховният лорд на Железните острови Бейлон Грейджой в никакъв случай не може да се нарече добър баща. Когато десетгодишният му, единствен останал жив син Теон се отправя към Зимен хребет като заложник, баща му се тревожи не заради раздялата и нещастния обрат на съдбата. Не, лордът преживява това, че в този дом ще  променят характера му. По-късно ще каже: „Да, вълците го направиха слаб, моля се на бог да го убият…“ Въобще на Железните острови имат странни отношения със смъртта, дори девизът им е: „Мъртвото не може да умре.“ Навярно това е добре за сюжета на сериал, в който примерно на всеки 20 минути умира някой. Но дявол да го вземе, все пак това е единственият ти син, Бейлон! И той може не само да се прости с живота си, но и да попадне в ръцете на психопата Рамзи Болтън. Последният дори изпраща на железния му баща важен къс от тялото на Теон с искането да отведе войските си от Севера, иначе ще му изпрати и „останалото“. На което суровият баща отговаря, че за него синът му е мъртъв, а мъртвият не може да умре. Проблемът на този баща е не само в това, че не желае да помогне на детето си. Подобно на всеки самозабравил се жаден за власт човек, той жертва заради амбициите си дори живота на собственото си дете. Този родител е строг, аскетичен, фиксиран в бъдещето. Но и той е смъртен: за всеобщо облекчение, в една дъждовна нощ авторът го хвърля от моста. И в крайна сметка се оказва, че даже мъртвото може да умре.
balon greyjoy 4 1024x683 OK

5. Да се опитваш да пречупиш детето, за да го моделираш по свой образ и подобие

Един от най-добрите пълководци на Вестерос Рандил Тарли иска да направи от сина си Самуел истински войник. Но малкият расте свит, дебеличък, обича да си играе с котките и да чете книги, скрит в кухнята, където се носи аромата на прясно изпечен хляб. В опитите си да превъзпита „маминото синче“ Рандил използва методи, които биха ужасили дори ветеран от войните: момчето го бият, морят от глад, принуждават го да спи в доспехи. Бащата прибягва и до традиционен метод – за да се научиш да плуваш, просто трябва да те хвърлят във водата. Нормално е, когато оцелееш след толкова жестоки възпитателни мерки, баща ти лорд Тарли да каже например: „Достатъчно, той вече е истински мъж.“. Сам не пораства точно като мъжа, който баща му си представя, и лордът насочва усилията си към втория син, а Самуел е принуден да постъпи в Нощния страж. В противен случай Рандил заплашва да го убие. В седмия сезон на сериала Рандил Тарли все пак умира в адските пламъци на дракона заедно с любимия си син и напук на волята му се оказва, че Сам ще е неговият наследник.
Samwell GoT ok

6. Да пренебрегваш чувствата на детето си и да го наказваш заради тях

Тирион, синът на могъщия Тивин Ланистър, имал нещастието на 13 години да се влюби в обикновено момиче и дори глупостта да се ожени за него. Вместо да се запознае със съветите на психолозите как да не загубим връзката с тийнейджъра, Тивин се е посветил на великата династия, която трябва да пребъде хиляда години. Непослушният син е наказан с фина жестокост. Лордът заставя брата на Тирион Джеймс да му каже, че жена му е пропаднала грешница и в потвърждение на това я хвърля на гвардейците си:„Те се разплатиха с нея честно – по сребърник на човек…А мен заставиха да седна в ъгъла и да гледам; накрая тя събра толкова сребърници, че монетите падаха между пръстите й и се търкаляха по пода… Лорд Тивин ме принуди да мина последен. И даде златна монета, защото като Ланистър, струвам повече“, признава нещастното джудже пред Брон. Изобщо по отношение на любовните дела, Тивин винаги се старае да се държи далновидно, затова решава да ожени Тирион за Санса, а неговата нова любима прибира в собственото си легло. И съвсем не по политически, а по чисто човешки причини получава стрела от арбалета на сина си в гърдите. Никога не бива да се подценява ранимостта на влюбените наследници.
tirion

7. Да изолираш децата си в самота и да ги наказваш, без да им дадеш шанс да се поправят

Многодетната майка на дракони Денерис - Родената в буря силно се разстройва, когато й съобщават, че децата й се държат лошо: опустошават града, изгарят животни и за безчинствата им свидетелстват дори костите на едно дете. Затова майка им ги наказва тежко: затваря ги в огромна каменна тъмница. Хулиганите, приковани към скалите с вериги, са държани като затворници дни наред, с надеждата, че ще осъзнаят колко лошо са постъпили и ще се променят. Но не, методът не сработва. Дори става още по-лошо. Дрогон полита с крилете на вятъра неизвестно къде. Едно е ясно – грижата за децата от селището не е негова работа. А двамата му братя Регал и Визерион с всеки изминал ден стават все по-зли и жестоки. Поведението им е типично – те успяват да хвърлят в ужас всички, дори приковани в пещерата: с издишване на пламъци и зловещ рев, до пълно опустошаване и нажежаване на вратите на тъмницата. Точно като силно вбесени деца, които са затворени задълго в хола край сервиза от костен порцелан. И макар в крайна сметка Денерис да успява да намери общ език с децата си, тя запомня този урок завинаги: дори децата ти да се държат като табор дотраки, не бива да ги хвърляш в тъмница, без да им обясниш причините и да им дадеш шанс да се поправят.

Източник: mel.fm

Снимки: НВО

Препоръчваме ви още:

Защо обичам игра на тронове? 
Мамо не прави така 
Кога наказанието е ефективно?

Най-вероятно и нашите деца ще пишат есе по тази тема, когато започнат училище. Знам какво ще напише моят Коко, защото вече ми го разказа. „Бях на лагер в едно село и там имаше прасе, което се казва Цеца. Беше огромно! Ние го хранехме и го галехме, а то ядеше и спеше. Мама ми обеща да ми купи прасе, когато някой ден си имаме наше село. И то ще се казва Цеца и няма да го изядем, а ще си го гледаме до дълбока старост. Ако татко много иска да го изяде, най-много да му отрежем краката.“

Вижте бисерите и на тези хлапета. Ако не друго, поне децата са откровени.

„Как прекарах лятото не интересува никого. Това си е лично моя работа, лично мое време и не съм длъжен на никого да се отчитам в съчинение. Човешките права трябва да се спазват! И ако ми поставите двойка, ще се видим с Вас в Европейския съд.“

„Няма лято. Никога не съм го виждал. След пролетта веднага идва есента. През пролетта всичко е зелено, през есента – жълто, а през зимата – бяло. А за лятото какво? Лято няма. Не съм забелязал да има. Или е още пролет или е вече есен.

Туитър, сериали, ядене – това е всичко.“
Deti i mylnyje puzyri

„Това лято беше, както обикновено. Тате работеше на строеж, мама – в офиса, а аз учех. Слънцето ме грееше и ми топеше бонбоните, които бях скрил в джоба. После мама ми се кара, защото си бях изцапал панталоните. Тате се измъкна, защото той ми беше купил бонбоните. Обичам есента!“

„Това лято прекарах с моя въображаем приятел. Той беше с мен през цялото време. На село висях при кравите и кокошките. Толкова ми беше скучно, че разговарях с доматите и краставиците, но те се оказаха мълчаливи.“

„През лятото ме изпратиха на село. Тате спря колата, там където свършваше пътя, и продължихме пеша. Когато вече бяхме много изморени, най-сетне стигнахме селото. Дядо вече беше пийнал. Той много ми се зарадва и каза: "Мамка му, пак ни доведохте този паразит.“

„В общи линии, аз прекарах лятото добре. Ако не смятаме, че почти два месеца бях в едно забутано село. Затова пък си отядох на бабините сладкиши. И с децата, които не бях виждала от пет години, също беше весело.“
deti letom

„Тате си тръгна и баба веднага се скри някъде. Каза ми да оплевя бурените. Но не уточни кое е бурен. За всеки случай оплевих всичко. Градината стана чиста и красива. На сутринта дядо я видя, хвана се за сърцето и започна да диша начесто. После се успокои и махна с ръка: "Голяма работа!" - и отиде да си налее едно. Дядо е много добър, когато пийне. Всъщност той винаги е добър.“

„Лятото мина нормално. Нищо не правих, ядох, никъде не ходих. Гледах сериали. Не ми се ходи на училище. Най-добре лятото да не свършва.“

„Остатъкът от лятото прекарах при баба. Тя винаги има много работа, затова й помагах: рязах, стъргах и копах.

„От 1 юни до 15 юли с баба брахме горски плодове. А от 16 юли до 31 август – гъби. Освен това участвахме в сенокоса и хранихме прасето.“

„Това лято не съм почивал. Имах много работа. Изхвърлях кофата и купувах хляб.“
vak1

„През лятото ходих при баба на село. Селото се нарича Бет Зера, намира се в Израел. Хубаво е на село: можеш да четеш книги, да свириш на цигулка и пиано и да ядеш. Хубаво е през лятото в Израел!“

„Това не е честно! Домашно от първия ден! А аз утре съм рожденик!“

„Тъй като лятото е достатъчно дълго, ще имам време да седна да си попълня дневника. Ще напиша всичко интересно, което ми се е случило от 1-и до 4 –и клас. Вече разбирам, че ако не го направя сега, после ще е късно. Първата двойка, първата тройка, първата учителка… а после ще отида да се изкъпя. Ако не се изкъпеш през лятото, през зимата вече ще е късно.“



Препоръчваме ви още:

Когато мама беше още маймуна 
Желязната детска логика 
Лято без родители

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам