Автор: Мая Цанева

„На колко години си?“ Кога за последно зададохте или отговорихте на този въпрос? От няколко години този въпрос като че стана неудобен, направо „мръсен“. Аз отговарям на него единствено на лекаря ми, когато трябва да впише възрастта ми в рецептата. Друг не ме пита и според мен това е ОК. ОК е, защото възрастта вече не е от значение в твърде много ситуации, които са ни всекидневие.

Пред децата всички сме равни, независимо от възрастта. Според лекарите, бях „късна първескиня“. В болничната стая бях най-възрастната бременна, но тревогите ми по нищо не се различаваха от тези на 25-годишната ми съседка, или 30-годишната родилка отляво. Щом става дума за дете, особено ако е първо, всички сме еднакво уплашени и неуверени. И всички имаме равен шанс да успеем или да се провалим като родители – и на 20, и на 30, и на 40. Аз обожавам тази шега:

- Иванчо, на колко години е баща ти?

- На 6.

- Как е възможно?

- Ами много лесно, той е баща само от 6 години.

През последните няколко години срещнах страхотни умни хора, иноватори, успешни предприемачи, които са и на 22, и на 50, и на 60 години. В началото се чувствах зле, защото се сравнявах с 20-годишните. Преодолях го, щом осъзнах, че успехите и грешките ни не се различават, но те ги обличат в различни думи и ги преживяват в нови за нас ситуации. Срещнах и страхотни „първолаци“ в бизнеса, които бяха на по-старша възраст, но умът им сече и енергията им е също толкова висока, като на 25-годишните. Те знаят, че всичко е преходно, но ако сам не си уловиш момента, няма куриерска служба, която да ти го достави. Възможностите се откриват за всеки и е въпрос на смелост, ум и предприемчивост да успееш.

Тя винаги е триумф, и болка, и секс, и т.н., и те удря неочаквано в стомаха, и те изпраща на седмото небе, на всяка възраст. Аз се влюбих последно преди около 15 години. Годините заедно със съпруга ми са изличили някои от най-конфузните, странни или смешни моменти от ухажването ни, но знам, че беше, и сладко, и горчиво. От позицията на сегашния ми житейски опит със сигурност не искам и желая отново да се върна в клуба на необвързаните, които търсят своята половинка. Беше си трудно и на 20, и на 30. Имам приятели, които преживяват „този рай, който води в ада“ и обратно, на по-старша възраст. И те не са имунизирани срещу нито една от грешките, които сме правили и на 20, и на 30. Любовта не пита на колко години си.

Все пак всички си желаем „здраве, щастие, любов и успех“. И пари. Всички искаме едно и също, но под различна форма. А желанията – те са толкова малки или големи, колкото сме ние.

Препоръчваме ви още:

„Времето няма край и ни влече, няма как“

Купон след 40??? Задължителен е!

50 първи свещи

Автор: Мая Цанева

„Мамо, хайде да направим мартенички с Пижо и Пенда! А може и дърво-мартеничка?“

Е, аз се опитах – да направя най-хубавите мартенички, да изпека коледни сладки - елхички, да рисувам великденски яйца с восък… Е, не ми се получава. Аз съм несръчна майка, която умее да купува, но не и да майстори ръчно правени красоти, с които детето й да се хвали в училище.

Няма да се оправдавам. Първо, аз съм късогледа, тоест трудно вкарвам конец в ухото на иглата и затова изоставих опитите за изящен шев и бродерия още в училище. Съпругът ми има очи на ястреб и око за детайлите, наследство от гимназията по фотография. Затова аз се възползвам от неговите способности… да шие скъсани копчета, деликатни дупки по дрехи и чорапи или просто да декорира.

Второ, аз съм артистична. От малка съм с глава в облаците и затова, когато рисувах активно (тийнейджърските ми скици не са за изхвърляне), се получаваха прекрасни абстракции. Рисунките ми са събрани в бележник с емблемата на асамблея „Знаме на мира“, която едно време беше най-висшата форма на признание в детското творчество. Аз не съм присъствала на тези сбирки на интернационални гении, за което свидетелстват и творенията ми. Първите страници са изпълнени с нескопосани, но упорити опити за изобразяване на изящни девойки и скици на рокли. От момичетата се очаква това, нали? После явно ми е писнало да рисувам по канон и скицникът ми е избухнал във всички форми и цветове на дъгата. Уф, какво облекчение… Към последните страници вече има и стихове, но те също не са римувани.

Бях забравила колко съм несръчна, но синът ми ми припомни по възможно най-неочаквания начин. Поиска да му нарисувам човек, а после и динозавър, и кораб и т.н. Ха, сега… Естествено, справих се с базовите линии на фигурите, но резултатът приличаше на произведение, артефакт от пещерите, в които намират следи от първите хора на Земята. Опитите ми да изобразя слон завършиха с нещо, подобно на боата, глътната голямото животно, от „Малкият принц“.

Сега познайте кой рисува най-хубавите торти и кораби? Аз? Баща му? Победителят печели рисунка на торта от Митко и баща му. От мен – тортата на живо.

И така, стигаме до готвенето. Аз съм кулинар „на око и на вкус“ – „една щипка сол“, „вода, колкото поеме“, „лъжичка какао“ и много любов… Много съм доволна, че открих формите за мъфини и за торти – каквото и да сложиш в тях, дори и да е на око, е вкусно. Понякога не е бухнало като сладкиш от кулинарния канал, но вкусът си струва.

Украсата им също е „на око“. Но какво око… Предпочитам прости геометрични форми, затова подреждам плодовете асиметрично, щедра съм на какаови или кокосови стърготини, оставям неравностите в заливката, защото вярвам, че те показват характер. Разбира се, не очаквам първа награда на конкурса за най-красива торта, но се надявам сладкишът да свърши бързо. Отказах се от опитите да направя курабийки зайчета или елхички, след като синът ми ме поздрави възхитено: „Мамо, страхотна ракета си направила! А това какво е? Извънземно?“.

След като осъзнах, че мога да построя ракета, но не и да изрежа точно и една елхичка, преодолях и притеснението си, че хлапето не се справя с рисуването, само защото шари със замах. Когато учителката в детската градина ме помоли с Митко да се упражняваме да рисува по шаблон, разбира се, опитах. Но той, милият, е наследил моята глава в облаците и ръцете му просто искат да достигнат до много по-далече, отколкото шаблонът му позволява. Затова го оставих да намери своя рисунък, своята форма и цветове, които го карат да се чувства добре. Ние, несръчните, ценим чистите форми и точните мерки, но винаги гледаме отвъд тях. И мечтаем за ракети.

Препоръчваме ви още: 

Виж кой говори

Деца под амбициозен родителски поглед

Вълшебница

7105 лева набра благотворителната инициатива на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“ за проекта на фондация „За Нашите деца“ – „Подари щастливо детство на деца с трудности в развитието“. На официална церемония чекът получи Александра Илиева, координатор в Център за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“, която благодари на организаторите и дарителите за подкрепата, която оказват на каузата всяко дете да расте щастливо и да се развива в семейство.

Кампанията се организира за девета година и за пореден път Райфайзенбанк избра да помогне на децата в риск, за които фондацията се стреми да осигури сигурна семейна среда и пълноценно развитие. Със средствата, набрани по време на инициативата, ще бъде осигурена възможност на 6 деца с увреждания или трудности в развитието, според потребностите им, с тях да работят специалисти и да посещават иновативни терапии. С подкрепата на Райфайзенбанк децата ще получат и възможност да посещават мероприятия, на които да се срещат с техни връстници, защото социализацията често се оказва трудна за тях.

Тази година каузата бе сред 22-та успешни проекта, подкрепени от благотворителната инициатива на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“. В кампанията, която набра дарения на стойност 226 152 лв., участваха 1597 служители, като общият размер на вътрешно набраните средства възлезе на 205 010 лв. Сумата бе допълнена от външни дарители, чиито средства постъпват директно по сметките на организациите, както и от дарителски SMS-и, и онлайн платформата за дарения.

През 2017г. екипът на фондация „За Нашите Деца“ работи с 149 деца с лека, средна и тежка форма на увреждане, осигурявайки на тях и родителите им нужната подкрепа и достъп до услуги и специалисти, които да стимулират развитието на децата и да гарантират адекватното посрещане на техните нужди. 

Препоръчваме ви още:

Над 800 деца, родители и специалисти подпомогна проект „Грижа в ранната възраст“

47 деца с трудности в развитието подкрепи фондация „За Нашите Деца“

Още не говори, но всичко разбира - дали е така?

Автор: Траяна Кайракова

Все си мислех, че само бащата не е стока, обаче нищо подобно, братче! Всичко живо у дома плещи без почивен ден. Ми то нали за гавраджиите почивка няма. Не мога да си отворя и аз устата, че и аз да се напъча с нещо смешно. Забрави вече!

Разкрещявам се за нещо и накрая завършвам:

- Заради вас, дето ме карате цял ден да викам като малоумна, ще ида в ада, като умра!

Двамата, баща и син, в един глас отговарят:

- Ти си дошла оттам, ама много се задържа тука!

Каката пък вече мома и все не й стигат джобните. Ми то са кафета (сигурно и цигари), сандвичаци, пици, дюнери. Направо стреля на месо за някой лев. Подарявам им за Коледа по един лотариен билет и като ме знаят каква съм оса, веднага питат за тях ли остава печалбата, ако я има евентуално. Отговарям утвърдително. Раздавам на всички по една жълта стотинка, търкат, каквото търкат и каката изцепва:

- Аз може ли да взема и стотинките на всички?

Баща й ми купил една фешън покривка и се хвали – ленена била, ръчна изработка, само златна нишка няма. Дъщерята гледа, слуша и накрая пита каква е цената.

- 30 лева, тате, ама си струва.

- Бе, татееееееееееее, за тия пари сама щях да я изтъка, що се харчиш и ме лишаваш от пари мене!

Мъжът ми работи при евреин. За толкова години стана и той жив евреин. Все едно шефът му го е раждал. Иска му щерката оня ден калкулатор, щото не открива нашия.

- Тате, дай си телефона, на него да сметна.

- Не става, тате.

- Що?

- Моят е еврейски, смята само с „по“ и „плюс“, няма да ти свърши работа.

На масата се търкалят едни хапчета. Вече и ние взехме да изпаткваме и почнахме с някой и друг хап. Мъжът ми почна първи и ги подкара. Каката пита:

- На кого са тия хапове?

Де е виждала тя у нас лекарства освен природните и здравословни ракия, вино, бира.

- Моите са, тате.

- Че за какво са ти?

- Ооох, да ви понасям, татковата.

Викам му оня ден:

- Иди да хвърлиш боклука.

- Е, да ида, ама той още спи…

Седнали с негов несемеен приятел и си лафят. Оня му вика:

- Добре де, едно не разбирам. Приятелката ти не ти дава, с други не можеш да го правиш, ти как му викаш на това?

Мъжът ми го поглежда тъжно и отговаря:

- Брак, пич, брак…

Разказвам му как с няколко по-възрастни приятелки сме говорили за секс и се жалват, че бая са го поразредили, да не кажа хич. Той ме гледа недоумяващо:

- Майтапят се, не им вярвай.

- Няма бе, познаваме се, даже им беше тъжно на жените.

Той се ухилва и изтърсва:

- А случайно да имаш номерата им?

Обаче най-много ме центри малкият. Характерите ни са едно към едно и затова най-вероятно се избиваме из къщи с него. Майка ми има един страшен лаф – „Ако си нямаш, майка, душманин ще си родиш!“. Брей, ще излезе права, да му се не знае.

Връщам се един ден от родителска среща и го питам:

- Коя е най-красивата майка в класа ви?

Почва да изрежда той две-три, ама мене ме няма в класацията.

- Е, аз не съм ли от тях?

- Не! Ти съхраняваш бръчки! – отсича с абсолютна убеденост.

Все е наказан завалийката без компютър. Вече така свикна, че чака и година, ама знае, че все ще му дойде краят. Обаче винаги пробва.

- Мамо, ти обичаш ли ме?

- Да.

- Колко?

- Много.

- Тогава може ли компютър?

- Не!

- Еееее, ми каква е тая гадна обич бе, мамооо?

Бъркам някаква маска за лице, че да не съм и аз валат. Слагам я, отмивам и самодоволно се оглеждам.

- Мамо, какво прави?

- Маска.

- Каква е?

- За лице.

- Да ти кажа очаквах повече.

- Що?

- Не виждам смисъл. Имаш двойна брадичка, не се ли гледаш в тия десет огледала у нас?

Ходи да се подстригва сам и се връща.

- Мамо, фризьорката на колко години е?

- На 50.

- Ми тя изглежда по-млада от тебе.

- Абе ей! Ще ти дам аз на тебе една „ по-млада“ от мене!

В същото време пресипвам домашен бейлис в една бутилка много осторожно, щото съм хакнала бая уиски в него.

- Какво се сърдиш, гледай каква си се сбабичосала. Казах ти, че съхраняваш бръчки. А какво правиш и какво е това?

Тук вече съм подпалила и ядно отговарям:

- Еликсир за подмладяване.

Баща му ме поглежда под мустак и изтърсва:

- Сине, като я гледам тая мънзърка бутилчица, не знам майка ти какво очаква. Ще трябва да направи цех за собствено производство, че да има ефект.

Малкият продължава:

- Мамо, харесах си телефон за 1600 лева. Ще ми го купиш ли?

- Мда, когато се подмладя, веднага ти го вземам.

- Ееееее, защо все аз съм прецакан?!

Как да не го убиеш, а?

Днес съм рожденичка. От снощи крои планове как да ме събуди точно в 00:01, че да ми честити. Казах му, че ще го убия. Събудят ли ме за каквото и да е, ако не се налага вече съвсем спешно или не закъснявам, псувам като хамалин, убивам, претрепвам, не съм на себе си. Разгеле, не посмя. На сутринта обаче идва, гушва се и казва:

- Честит рожден ден, мамо!

- Мерси, майче. Друго няма ли да ми кажеш?

- Миии… да си жива и здрава.

- Друго?

- И щастлива.

- А нещо с „о“? (нещо от сорта на „обичам те“, какво да е друго).

- Олио! Ай чао!

Ахахахах, паднах от смях, чак се разсъних. Ами, наздраве! – с олио!

Препоръчваме ви още:

Супермайка

Да живееш с при-смехулник

Да живееш при Смехулник 2

Световноизвестният модел Хайди Клум ще предложи серия от свежи деним облекла както за дами, така и за малки момичета. Скини джинси, дънкови ризи, рокли и гащеризони и цветни кецове са част от третата съвместна колекция между модела и Lidl, която този път е под надслов #LETSDENIM. Модната линия идва в България след по-малко от две седмици – на 5 март във всички Lidl магазини в страната.

Именно денимът е главното действащо лице в новата колекция, която акцентира върху модерните и удобни форми и ярките цветове, които лесно могат да се комбинират. Различни видове дънки – от скини до boyfriend, раирани тениски, модерни цветни чорапи, стилни блузи и туники са част от предложенията за дамите, а за малките момичета Хайди Клум е приготвила свежи тениски, дънкови гащеризони и рокли със интересни акценти и възможност за комбинации.

#LETSDENIM отразява непреходността на денима, който никога не излиза от мода и може да бъде адаптиран към всеки стил. Колекцията представя водещи акценти от модния подиум, с характерното за Lidl оптимално съотношение качество-цена. Тя умело съчетава разпознаваемия стил на Хайди Клум с градската модерна визия на Lidl. Вдъхновение за #LETSDENIM световноизвестният модел черпи от своя втори дом – Лос Анджелис и духа на динамичния градски начин на живот.

Новата линия #LETSDENIM ще бъде налична във всички 87 магазина на Лидл България в страната като част от „Модната седмица на Lidl”. Едновременно с идването си у нас, колекцията на световноизвестния модел ще дебютира и в останалите общо 28 държави и над 10 000 магазина на Lidl в цяла Европа.

Препоръчваме ви още:

VooDoо Art – бялата магия на Ани

Кожена рокля

Само за момичета

Cartoon Network пуска лего „Реактивните момичета“, както и още нови продукти от любимите детски сериали

Новите продукти са по случай честването на 20-та годишнина на „Реактивните момичета“ и успеха на „Бен 10“

През 2018-а Cartoon Network ще предложи широка гама от нови продукти около успешни франчайзи и хит сериали, които празнуват важни събития през годината. Новите партньори ще бъдат представяни постепенно, отбелязвайки предстоящата 20-годишнина на „Реактивните момичета“ – най-успешния франчайз на компанията, както и успеха на водещата марка за момчета „Бен 10“. Новината идва от Северноамериканския Международен фестивал на играчките – ежегодно събитие, което се провежда в Ню Йорк, където асортиментът от продукти ще бъде представен от партньорите.

„Реактивните момичета“ ще отпразнуват 20-годишнината си през 2018 г. с глобално разпространение на нови епизоди и продукти, които ще продължат и през 2019 г. Новите партньори за „Реактивните момичета“ ще включат The LEGO® Group.

Cartoon Network представи и нова версия на любимия анимационен сериал „Бен 10“ в САЩ през 2017 г., съсредоточена върху 10-годишния Бен Тенисън. Още от дебюта си сериалът донесе едни от най-високите рейтинги, а поредицата играчки от Playmates Toys беше постоянно в челната тройка на екшън фигурите за момчета през 2017. Новите Omni-Enhanced™ извънземни дебютират в сезон 2, който започна и у нас в понеделник, 19-и февруари. Новите лицензирани партньори за  Бен 10 включват Playmates Toys, Rubies и Toy Factory.

„Партнирахме си с най-добрите, за да отбележим успехите на любими филмчета на Cartoon Network. Всеки от продуктите представя духа и вълнението, който нашите фенове споделят, докато се наслаждават на произведенията ни“, каза Пийт Йодър, вицепрезидент на Cartoon Network Enterprises за Северна Америка.

Cartoon Network ще разшири и лицензионните програми около популярните марки „Ние, мечоците“, „Време за приключения“ и „Стивън Вселенски“. Новите партньори при тях ще включват Monogram Direct, Tastemakers, LLC и Kidrobot.

Новите партньорства ще дадат шанс за по-голямо разнообразие и достъпност на продуктите. Те ще навлязат и в България през 2018.

Cartoon Network EMEA

Cartoon Network е обичан от всички канал, фокусиран основно върху момчешката, но харесван и от момичешката аудитория заради своите комедийни и приключенски предавания. Програмата и съдържанието третират теми, които са близки до децата – хумор, приятелство, въображение, екшън и приключения. Cartoon Network е насочен към момчета и момичета на възраст 6-12 г. и чрез разнообразното си и световно успешно съдържание цели да ги предизвиква да бъдат самите себе си. В програмата на канала се открояват анимационни комедии като „Невероятният свят на Гъмбол“, „Време за приключения“, „Парк шоу“, „Кларънс“, „Стивън Вселенски“, „Чичо дядко“, както и превърналите се в класика екшън поредици „Бен 10: Омнивърс“ и „Малки титани: В готовност!“

От старта си като паневропейски канал през 1993 г. до момента Cartoon Network е локализирал услугите си в Европа, Средния Изток и Африка, където „говори“ 19 езика и „влиза“ в повече от 142 милиона домове в над 70 държави. Cartoon Network предлага забавление и чрез своя отличаван с награди уебсайт, както и чрез игри, видео при поискване, мобилни приложения и огромно разнообразие от лицензи и рекламни артикули. Cartoon Network е търговска марка, собственост на Turner Broadcasting System International, Inc. – подразделение на Turner Broadcasting System, Inc. (TBS) – една компания на Time Warner.

Препоръчваме ви още:

"Имаш силата - бъди приятел" - кампания срещу тормоза в училище

Леголенд и красивата баварска провинция

"Тайната на Коко" и на приятното изживяване

Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
.....................................................
Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

......................................................
Червената шапчица, Омар Хайям
Когато вълци обикалят, пътеките в гора позната,
а в къщата що уж те чака - заключена е пак вратата,
то сваляй шапката червена, поспри на някоя полянка
и виж дали върви добре, туй тежко вино в гъста сянка...

...............................................................
Червената шапчица, Омир
О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази,
що с шапка червена в гори тилилейски захожда
и кошничка с пити и вино принася за баба!
Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни
и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад,
та път да разчистят за хищник - коварен и гладен!
И стигна той бързо, подобно изплашен троянец,
преследван от псета и бързоноги ахейци,
до малката горска поляна със къща в средата.
Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука,
а глас уморен и отпаднал повика го вътре…

......................................................
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

.....................................................................
Червената шапчица, по Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.

............................................................
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

..........................................................
Червената шапчица, Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.

.................................................................
Червената шапчица, Ярослав Хашек
- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно напpавих, това е...

........................................................
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
- Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл...
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива...
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естествения цвят на смелостта.
Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!

.........................................................................
Червената шапчица, Жак Превер
Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби...
Защо ридаем аз и ти...

........................................................................
Червената Шапчица, Ърнест Хемингуей
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

......................................................................
Червената шапчица, по Конфуций
Чер Ве На Та-ша попита:
- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?
- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство, изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му, изпадайки в медитация.

..............................................................
Червената Шапчица, Йордан Йовков
Като вълча глутница се спуснаха делибашиите от Узун Кюприя надолу в равното. Напред беше Кармазъ Чалмали с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв за кървища и побои, наваляха без ред табуните на Доган бинбаши, Ердем Авджиоглу, Осман Чифчията и други главатари.
Рядко се беше виждало такова страховито сборище: анадолци, зебеци, мамелюци и кюрди, афганци и парси-капсъзи - все хора от кол и въже, едни в дрипи, други - облечени в сърма и гайтани се изсипаха накарай селото и запряха пред къщата на бабата на Кармазъ Чалмалията...

.............................................................................
Чepвeнaтa Шaпчицa, Eлин Πeлин
C вaшe пoзвoлeниe, щe cĸpия имeтo нa oнoвa ceлo, дeтo пoпaднax, дoĸaтo гoнex eдин пoбecнял вълĸ из Бaлĸaнa. Bълĸът, yплaшил eднo мaлĸo мoмичeнцe пo имe Чepвeнyшĸa Шaпĸapoвa, тaĸa и нe ce мяpнa пoвeчe или пoнe нe и в oния дълги, лeниви и cпoĸoйни дни нaĸpaй ceлoтo, ĸъдeтo бяx oтceднaл пpи бaбaтa нa злoпoлyчнoтo дeвoйчe – Eвлaмпия Πoпcиcoeвa. Дoĸaтo oбядвax пoд cянĸaтa нa гъcтoлиcтнaтa лoзa, paзcтилaщa нaд нac блaгocлoвeнитe cи вeйĸи, пoдoбнo нa ливaнcĸитe ĸeдpи нaд глaвaтa нa Aвpaaмa, тaзи мъдpa жeнa пpимecвaшe пoĸpaй мeн блaгoвoнни плaнинcĸи билĸи, зaeднo cъc cлaдĸитe пpиĸaзĸи, в ĸoитo пopaвнo ce зacлyшвaxмe и aз и внyчĸaтa й.
– Πътeĸитe, ĸoитo тpъгвaт oттyĸ и вoдят в гopaтa, – ĸaзвaшe бaбa Eвлaмпия, a Чepвeнyшĸa, пoдoбнo нa имeтo cи ce гyшeшe, ĸaтo птичeнцe нa pъбa нa пeйĸaтa, – ca ĸaтo xopaтa. Te тpъгвaт oтнeйдe и дopдe дpyг чoвeĸ нe ги пpocлeди дoĸpaй мeждy cĸpивaщитe ги дъpвeтa, ocтaвaт caмoтни и нeoпoзнaти… a ĸpaй тяx дeбнaт вълци, нo caмo нeпoзнaлия дpyгapcтвoтo ce бoи oт тяx.
И тя – ниcичĸa и здpaвa, c млaдeжĸи пpиcмex в oчитe, xвъpляшe пo няĸoя тpoxa нa вpaбцитe и ĸoĸoшĸитe, ĸoитo я нaoбиĸaляxa…

...........................................................................
Червената шапчица, Иван Вазов
...накрая народът се умири.
Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака.
- Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.
Старата чорбаджийка се навъси.
- Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето.
- Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява!
- Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме!
- Оставете баре един жив, бабината!

..........................................................
Червената шапчица, разказана от филмов критик
Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано в един екзотичен за повечето зрители район - гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж - Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, в него се кръстосват редица злободневни теми - като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи - Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване - за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала - доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма - изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой. И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.

..............................................................................
Червената шапчица, разказана от програмист
Още докато е под DOS юзера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдвана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.

Автор: Norman
Източник: Какво четеш

Препоръчваме ви още: 

Как да стана интелигентен колкото жената

Децата мълчат - значи ядат тебешир

Изгубени в превода

Автор: Мария Караиванова

Работя с деца доста отдавна, но едва напоследък, след няколкото случаи на възпитателки (или как да ги нарека? – другарки) от детски градини, които така безславно се прочуха в национален и социален ефир, се замислих и за моята квалификация. Завършила съм английска филология и имам педагогическа правоспособност.

Да си призная обаче известно време след завършването на пловдивски универитет “Паисий Хилендарски” през 2001 не се смятах за педагог. А преподавах. За педагогическата страна на квалификацията ми изобщо не ми и минаваше през ум – преподавах английски на възрастни и правех преводи на поразия, докато един ден не кандидатствах в новооткрита частна школа, приеха ме и ми възложиха работа с деца. Започнах да ровя в архива на филологическата ми мисъл, търсейки педагогиката от университета, но с ужас установих, че споменът за нея беше много блед и крайно недостатъчен – спомнях си само абсурдната прическа на професорката и маниерния й изказ. Нищо не помнех, а ходих на лекции по педагогика цяла една година от общия 5-годишен курс на обучение.

Слава Богу, школата предоставяше задължително обучение на всички новоприети учители. Важно е да се отбележи още сега, че винаги съм била добра ученичка – прилежна и старателна, в училище си учех уроците, а в университета не кръшках от лекции. Пишех чинно (тогава нямах още личен лаптоп, никой нямаше), ксерокопирах пропуснатите лекции, така че не мислете, че съм бягала от педагогиката, за да пия кафе с колегите. А и как да посмееш – преподавателите всяваха респект с недостъпността си. Всичките гледаха някак странно – или рееха поглед през прозореца, докато диктуваха лекцията си, или обхождаха аудиторията с рязък поглед, който не търпеше възражения. Диалог с тях много трудно се получаваше.

По времето когато аз бях студентка обаче, лекциите в университета и упражненията след това бяха водени по олд-скуул методата на един-лектор-говори-на-50-човека-в-залата. И той наистина говори, а не преподава. Рецитира лекцията, ти си я записваш, назубряш я, изпяваш наученото и взимаш изпита. Беше толкова лесно! “Практическите” упражнения по педагогика изобщо липсваха. Едва в пети курс дойде педагогическата практика и тя представляваше “титаничните” 4 появявания в училище (прогимназиален курс), където докато учениците зададат всички въпроси, които имат към млада студентка, дошла да замести старата госпожа, часът свършваше. И така 4 пъти. След “преподаването” нямаше среща със старши учител – просто ме тупнаха по рамото и ми казаха, че съм минала – и то с отлична оценка! И това беше.

Разбира се, аз учех филология, а при педагогиките нещата вероятно са различни. Познавах няколко души от съседния курс по педагогика, дори имах гадже педагог. Жоро. Той не беше от Пловдив, а от по-малък град. Не го бяха приели нищо друго и затова се беше хванал за педагогиката – за да се измъкне от родното място и родителите си. Жоро нямаше нищо общо с децата, нито пък желание да работи с тях. По онова време се съмнявах изобщо дали е знаел какво означава думата “дете”. Той живееше за купона, пушеше трева и се радваше на красивите пловдивчанки. Времето ми с него беше кратко, но покрай него се запознах и с други подобни “педагози”.

Моля, всички педагози по сърце да ме извинят, но по мое време в педагогиките приемаха хората с най-нисък бал или резултат от изпитите. Някак си не беше престижно дори да си го признаеш, макар и това да е било първото ти желание.

Но да се върнем към частната школа, която ме нае на работа. Обучението, което те предоставиха, ме научи за 2 седмици на повече практически знания, отколкото годината педагогика в университета. Едва на това обучение научих за теориите и имената на някои важни хора като Лев Виготски, Жан Пиаже или Хауърд Гарднър. Обсъждахме и последните теории в преподаването на чужд език. Разисквахме различни практически случаи и проблеми от класната стая и разрешаването им. Разигравахме ролеви игри (едните бяха учители, а другите трябваше да се държат като ученици и умирахме от смях) и имахме дискусии по теми, които пряко засягаха бъдещото ни ежедневие на учители. Даваха ни идеи за кои дейности са ефективни в час и кои не. 

Обучителят беше младо момиче с опит в преподаването и даваше много примери от реалната практика. Всичко беше невероятно различно от петте години в университета. Може би защото обучението беше създадено в Германия и се провеждаше по начин, по който там преподават. Две години по-късно от същата школа ме изпратиха на допълнително обучение в Германия. А после спечелих и грант по програма Коменски и заминах за 2 седмици в Англия. И на двете места обучението се случваше по сходен начин – с много практика, много реални случаи, много дискусии в група, а после презентация пред клас, след което обучителят даваше обратна връзка.

Непрекъснат диалог. Нямаше грешни отговори.

Всички заедно коментирахме грешките си и се учехме от тях, без да се притесняваме да ги споделяме. И насред всичко това имаше достатъчно добре и премерено поднесена теория, свързана с това, което всички ние ще правим, която обикновено се даваше за домашен прочит преди следващата практическа сесия. Странно как помня всеки момент от тези обучения, а педагогиката в университета ми се губи...

Освен тези обучения, започнах да чета и доста литература по въпроса и все още се чудя дали моите преподаватели по педагогика, пък и сегашните по университетите, са я чели... Дали познават (или дали са познавали тогава) Кен Робинсън например? Дали четат книгите, които и до момента следя и чакам да излязат от тираж, или се опитват просто да продадат своите учебни помагала на студентите?

Дълго време смятах, че имам неуслужлива памет. Допреди няколко години, когато направих свое училище и поканих няколко много приятни млади дами да работят с мен. Не всички са педагожки, да си призная. Само една всъщност към момента е такава. Именно тя ми призна, в един разговор на професионални откровения, че всичко, което е научила за преподаването, е било не от университета (където е завършила начална училищна педагогика), а от обучението и работата си в нашата школа. Сподели всичко, описано по-горе от мен – сухи лекции, празни и остарели теории, неподкрепени с реални случаи от практиката, наблюдения в училища, след които нищо не следва, учене за изпити, а не за работа по професията след това, недостъпни преподаватели, липса на дискусии... Всичко преподадено влиза през едното и излиза през другото ухо.

Сега наблюдавам една от новите ни учителки – студентка по предучилищна педагогика. Да видим какво ще се получи там. Към момента единственото, което ме радва от нейния първи курс е, че ги водят още отсега на наблюдения в държавни и частни детски градини. Тя обаче е обучена при нас вече и знае какво да вижда и какво да не пропуска при наблюденията.

Висшето образование, е последният “стадий” на образованието на учителите в детските градини. Имаме проблем в градините. Имаме проблем в училищата. Имаме проблем в университетите. И после тези с проблема в университетите затварят кръга, като отиват да правят проблеми в детските градини. Затова странно ли е защо сега има лелки, които си изпускат нервите в детската градина, които командорят децата, дърпат ги и ги бутат като парцалени кукли, крещят и използват лош език?

Вехтата учебна система и в университетите води до това. Защото какво означава да излезеш от специалност с педагогическа правоспособност, когато една година си писал диктовки и само 4 пъти си влязъл в час?

Защо не мога да се добера до студенти като частна школа, готова да обучи млади педагогози, за да им предложа поне 9-месечен стаж – с готовност да го платя?!

Дали ако все пак намеря такива студенти, от университета ще им признаят стажа в частна школа? Защо висшето ни образование няма никаква допирна точка с бизнеса в съответната сфера? Защо, за да станеш лекар, трябва да учиш сериозно и усърдно 6 и повече години, а когато учиш за учител, просто знаеш, че ще минеш и със сигурност ще завършиш, макар и с 3? Нима душевността на детето е по-малко важна от телесното здраве на човека?

Препоръчваме ви още:

Децата не са проект на родителя

Така можем да си караме още 100 години

Денят на един учител някъде в България

Призванието да работиш с деца