Автор: Росица Доровска

Напоследък всички говорят за шедьовъра на Disney и Pixar „Тайната на Коко“. Или поне всички родители, които не изтръпват при мисълта за кино с детето. Въдворяването на седалка, в тъмен киносалон, за повече от час, може да ви се струва мисия невъзможна и стресова, но всъщност може да ви се получи. И не е нужно да си падате хипстъри, за да се престрашите да запознаете възможно най-рано своето дете със седмото изкуство. Направете го със стил и си подарете прекрасна семейна традиция.

Не възлагайте очаквания за бърз успех

Когато за пръв път заведохме сина ни (тригодишен в момента) на кино, той беше достатъчно невръстен, за да заспи, преди прожекцията да преполови. Това ни даде нереалистични очаквания и неразчели правилно късмета на начинаещия, половин година по-късно го взехме на премиера („Малкият принц“ - анимация ), пълна с официални лица – дипломати и прочие, където той се прояви в самото начало и след като прекъсна с рев уводните думи на посланика-домакин на събитието, напуснахме безславно и скоропостижно салона. Въпреки това фиаско, не се отказахме и продължихме да го тренираме.

Подбирайте подходящото време за прожекция

По примера на близки семейни приятели, с голям и успешен стаж в детското кино, започнахме да си организираме филмови срещи с другарчета. За начало е препоръчително да избирате по-ранни часове, когато детето ви е бодро и нахранено, за да бъде комфортът му пълен. Нищо не ви спира да кърмите в киното, ако сте още в тази фаза. Обедното време в киносалона пък е гаранция, че ако имате „тантруми“ - сцени и плач, няма да сте единствените.

Избирайте филм по свой вкус

Докато децата още нямат изграден вкус за филми, родителите сме отговорни да направим подходящ избор, с който да развием естетика у тях. И не е задължително на нас да ни е скучно в залата. Филмчета като „Коко“ не оставят и възрастните безразлични, и за щастие, стават все повече сюжетите, които възраждат непреходните ценности като приятелство, преследване на мечти и близост в семейството. С „Коко“, режисьорът Лий Ънкрич, повдига, в подходяща форма, въпросите за старостта и смъртта, които сме свикнали да избягваме пред децата. Реверансът към мексиканския фолклор и дори присъствието на Фрида Кало, като герой, правят изживяването още по-цветно и богато. Киното развива емоционалната интелигентност и общата култура, така че не лишавайте децата си от това заради притеснения от поведението им.

Намигване към Маркес

Не знам дали някой друг, гледал филма, е усетил Маркес в сценария, но на мен историята на малкия мечтател Мигел и голямото му семейство – измежду живите (и онова в отвъдното), по някакъв начин ми напомни за книгата на книгите - „Сто години самота“. Със силните и ексцентрични женски характери, с атмосферата на обреди, традиции, легенди, с мотива за изначалното значение на родословното дърво. Всичко това, адаптирано за малки и големи деца, акомпанирано от хубава музика, гарантира колкото развлекателно, толкова и дълбоко изживяване пред големия екран. И освен пуканки, не забравяйте да вземете и кутия носни кърпички, за моментите на разчувстване от трогателната история на Мигел.

Киното е споделеност за цялото семейство

Със сигурност някои от първите ви срещи като двойка, преди крайъгълния камък на родителството, са се случвали именно в киносалона. Вместо да си спомняте за тях с носталгия, по безвъзвратно изгубеното безгрижие преди децата, превърнете гледането на качествено кино в семейна терапия. Какво по-подходящо разнообразие за споделяне в студените, предпразнични дни. И не, детето ви не е толкова малко, колкото мислите, и да - то разбира безпогрешно емоцията, особено тази, която радва мама и тате. Гледайте „Тайната на Коко“, а ние чакаме с нетърпение „Зайчето Питър“.

Препоръчваме ви още:

Тийн филми
Възвишението на българското кино
Живот като на кино