Ninja Editor
Работното време на майката е 98 часа седмично, срещу 40 часа нормална работна седмица.
„Да бъдеш майка е работа на пълно работно време“ – сигурно често сте чували тази реплика. Оказва се обаче, че тя е абсолютно невярна. Защото майчинството е съотносимо с работата на повече от две места. Изследване, проведено от американски специалисти, показва колко време отделя жената средно в грижи за децата си – 98 часа седмично или 2,5 пъти повече от хората, които са със стандартен 8-часов работен ден.
Авторите на проучването са анализирали графика на повече от 2000 майки, чиито деца са на възраст между 5 и 12 години. Фактите показват, че работният ден на майката започва средно в 6,23 и приключва в 20,31. При това свободното им време е около час на ден (най-често за душ или вана).
40% от запитаните майки твърдят, че по-голяма част от времето им отнемат задачи, които изискват незабавно разрешаване и никога не свършват, защото се повтарят всяка седмица, а 70 % признават, че са под постоянен натиск във връзка с ежедневното приготвяне на храна за децата, която трябва да бъде и здравословна. Жените определят като животоспасяващи за себе си няколко неща – смартфоните, шоковото хранене ( на крак и когато имат свободна минута) и кафето.
Резултатите от проведеното изследване още веднъж нагледно демонстрират напрежението и натоварването, на които са подложени майките в ежедневието си, както и лавината от проблеми, които се налага да разрешават. – казва Кейси Луис, представителка на компанията, която е поръчала изследването.
Източник: boston.cbslocal.com
Препоръчваме ви още:
Многофункционалната "жена зад мивката"
Най-добрата терапия за всяка болест е смехът! Така се лекуват и медиците. Доказват го вицовете, на които се смеят и лекари, и пациенти.
Основни методи на лечение на гинекологичните заболявания по възраст:
14 г.: „Като започнеш сексуален живот, ще ти мине.“
20 г.: „Като родиш, ще ти мине.“
27 г.: „Като родиш второто, ще ти мине.“
38 г.: „Е, какво искате, как да сте, след две деца?“
***
- Санитар, къде отиваме?
- В моргата.
- Но аз още не съм умрял!
- Е, и ние още не сме пристигнали.
***
14 февруари, магазин за подаръци:
- Покажете ми, ако обичате, този плюшен задник.
- Господине, как може да сте толкова циничен? Това е сърце!
- Госпожице, аз работя като кардиохирург и прекрасно знам как изглежда сърцето. Сега покажете ми плюшения задник.
***
След дълъг престой на опашка пред лабораторията, пациент най-сетне дочаква реда си:
- Здравейте, донесох кръв и урина.
- За изследване ли? – пита русата рецепционистка.
- Не, за дегустация! – изревава нервният мъж.
***
Както е известно, българите разбират от три неща – образование, медицина и политика. Един познат гинеколог твърди, че най-добрите начини за предпазване от бременност, могат да бъдат чути на опашките за аборт.
***
Двама лекари си говорят:
- Откакто съм се преместил в новата кооперация градя скандален имижд. Всички мислят, че съм наркоман.
- Ти луд ли си? Не е ли рисковано?
- Не е. Съседите ми са само пенсионери, ако разберат, че съм терапевт…
Натоварена сутрешна визитация. Сестрата пита лекаря:
- Докторе, защо имате свещичка зад ухото?
- Ееее, къде тогава съм пъхнал молива си?
***
- Да, несъмнено, вие сте клептоман.
- Това лекува ли се с нещо, докторе?
- Ако ми върнете химикала, ще ви напиша рецепта.
***
- Докторе, имам грип. Какво ще ме посъветвате?
- Стойте по-далеч от мен, ако обичате.
***
- Докторе, готови ли са изследванията ми? Умирам от любопитство!
- Всъщност не умирате от любопитство...
***
- Защо така силно крещи пациентът в операционната?
- Упойката още не е подействала, а хирургът е млад…
- Какво, да не го сряза?
- Не, каза нещо… и пациентът го чу.
- И какво толкова каза?
- „А сега да проверим в гугъл, от коя страна се намираше апендикса.“
***
В една болница уволнили лекаря. Свети Петър решил да го замести, докато назначат друг. Влиза при него пациент, с парализирани крака.
- Стани и тръгни – казва Свети Петър.
Пациентът става и тръгва. Излиза от кабинета и другите го питат:
- Е, как е новият лекар?
- Абе, всички са еднакви. Няма "добър ден", няма "довиждане"…
***
В кабинета на паразитолога:
- Мога ли да ви попитам, как лекувате глистите?
- А вие от дружеството за защита на животните ли сте?
- Не.
- Тогава ще ви призная, не ги лекувам, убивам ги.
***
Адвокат към патолога:
- Докторе, проверихте ли пулса, преди да направите аутопсията.
- Не.
- А измерихте ли кръвното налягане?
- Не.
- Уверихте ли се, че няма дишане?
- Не.
- Значи пациентът може да е бил още жив, когато сте започнали аутопсията?
- Не.
- Защо сте толкова сигурен?
- Защото мозъкът му беше донесен отделно от тялото.
- Въпреки това, той може все още да е бил жив.
- Сигурно, и вероятно би могъл да работи като адвокат – отговаря вбесеният лекар.
***
Акушерка спира такси:
- Към родилното! Намалете малко, аз само работя там.
***
Двама хирурзи, след работа:
- Е, как мина операцията?
- Както обикновено… под наркоза винаги е скучно.
***
Забележка на педиатъра в амбулаторната карта на детето:
„Лошо произнася думите "мама" и "татко", но съвсем отчетливо изпсува, когато падна от табуретката.“
***
Упойката е единственото средство, което спасява лекаря от съветите на пациента по време на операция.
***
- Ало, болницата ли е?
- Не, това е моргата.
- О, извинете, рано ми е още за вас!
- Нищо, ще почакаме…
***
В операционата:
- Колега не натискайте толкова със скалпела, трета маса сменяме.....
Начало на операцията. Анестезиологът се навежда над пациента да му постави кислородната маска. Болният усеща дъх на алкохол:
- Докторе, но Вие сте пил!?
Анестезиологът, погалвайки успокоително пациента по бузата:
- Кой, аз? Пиян? Не си видял хирурга.
***
- И двата зъба са силно възпалени, налага се да ги извадя.
- Колко ще струва?
- 200 лв.
- 200 лв. за две минути работа?!
- Ако искате, мога да ги вадя и бавно.
***
Патоанатом замества колега УНГ на сутрешна визитация:
- Всички да легнат, да изпънат крайници и да запазят тишина!
***
Лекар към пациента:
- Трябва да вземате тези лекарства до края на живота си.
- Но, докторе, тук пише да се приемат в продължение на два месеца?
- Е, аз какво казах.
***
- Докторе, толкова ми е хубаво…
- Извинете, разменили са банките!
***
Жена придружава болния си мъж на преглед. Като приключил, лекарят помолил мъжа да излезе и казал на жената:
- Мъжът ви е смъртно болен. Само Вие можете да му осигурите някоя и друга година живот. Ще трябва да му приготвяте здравословна закуска всеки ден, вечер да взема топла вана, масажи три пъти дневно, разнообразно меню, разходки всеки ден, нещо не му отказвайте, той трябва да е в душевен комфорт. Осигурете му тишина и спокойствие. Така ще поживее още две-три години.
По пътя към дома съпругът пита:
- Верче, защо мълчиш? Какво каза докторът?
- Верчето (мрачно):
- Какво, какво, каза, че ти остава по-малко от месец.
***
Мъж получава покана за приятелство: „Психиатрична клиника „Фройд“ иска да сте приятели.“ „Намериха ме“, констатира той.
***
Мъж се връща в офиса след посещение при стоматолога.
- Как мина? – питат колегите.
- Какво да ви кажа, добре че не знам някакви държавни тайни. Щях да ги издам.
***
Шеф на ресторанта към бармана:
- Коктейлът за днес е 5 г водка на 100 л вода.
- Психиатрията ли ще празнуват?
- Не, хомеопатите имат корпоративно парти.
***
В кабинета на психиатъра надниква мъж. Оглежда се и казва:
- Аз съм за стоматолога, но нещо ми подсказва, че не съм попаднал където трябва.
- Не, не – убедително възразява психиатъра – ако нещо ви подсказва, сте попаднали точно където трябва.
***
- Защо седим с часове пред кабинета на лекаря?
- Защото времето лекува!
***
Латинският е мъртъв език, защото колкото повече разговарят на него лекарите, толкова по-малко са шансовете на пациента да остане жив.
Прочетохте ли
Препоръчваме ви още:
Д-р Велев - откровено за лекарите
Представяли ли сте си някога, че ще дойде момент, в който книгата, която държите в ръцете си, ще оживее? Вярвали ли сте, че ще може да играете с героите или да ги променяте? Ето че времето, в което живеем, променя представи и разчупва закостенели вярвания. В този век на технологии и новости децата са тези, които откриват нови и нови светове с помощта на мобилни устройства, а технологиите невинаги са злият герой.
С желанието да привлекат вниманието на децата за по-дълго, "Блуег България" представят на пазара един напълно непознат и иновативен продукт, който има амбицията да върне любовта към книжките. С помощта на мобилно устройство, насочено към страниците, героите оживяват пред очите ви. Рицари, принцеси, дракони и какво ли още не. Дете ще бъде впечатлено, а родителите му няма да се тревожат на какво е попаднало, сърфирайки в Интернет. Освен много интересни и образователни факти, които ще научат, мъниците могат да оцветят по свой вкус героите и после да видят на живо творението си.
Как се активира книжката, за да оживее?
След като сте закупили една от книжките, трябва да свалите приложение за сканиране на QR кодове на вашия смартфон или таблет. Приложението е безплатно, като в зависимост от операционната система на вашия телефон – GooglePlay или AppStore, може да изберете най-подходящото според вас. С вече сваленото приложение сканирайте QR кода на последната страница на книжката. Това ще ви отведе до приложението на самата книжка. Можете да го инсталирате на вашето устройство. След това, пак с приложението, сканирайте QR кода на втора вътрешна страница, който е вашият персонален код и с който ще можете да активирате книжката. След като сте активирали кода, насочете устройството към книжката, корицата или вътрешните страници и забавлението може да започне. И най-хубавото е, че този код може да се инсталира на три устройства, за да може вашето дете да играе с "Живата книжка" както на таблета вкъщи, така и на вашия смартфон. Посетете фейсбук страницата на "Блуег България" за повече информация.
Какви забавления предлагат?
На пазара у нас в момента се предлагат четири живи книжки с различна тематика. Момиченцата могат да се потопят в нова реалност с любимите си принцеси и рицари, а момчетата ги очакват приключения с коли или динозаври.
Момиченцата могат да сменят роклите на принцесата в движение, наслаждавайки се на нейното 3D изображение.
Момченцата имат възможност да чуят истинските звучи, които са издавали динозаврите, както и да се запознаят с 23 съвременни модела на автомобили и техническите им характеристики.
Младият Артур от "Легендата за рицаря" ще ги научи на честност, упоритост и смелост, принцеса Луси ще отвори вратите на приказния си дворец и ще изпълни някои от най-любимите си песнички със своите приятели. В "Тайната на динозаврите" пък ще може да чуете истинските звуци, които са издавали тези праисторически животни, а любителите на автомобили ще могат да се запознаят с 23 съвременни модела и техните технически характеристики. Макар и образователни, книжките са представени по интригуващ за децата начин.
"Живите" книжки предлагат още много забавления на децата - с тях те оцветяват, четат, научават забавни факти, а въображението им получава мощен тласък, въвличайки ги в един вълшебен свят, комбиниращ класическата книжка за оцветяване с новите технологии.
Благодарение на съвременните технологии, "живите" книжки говорят, пеят и общуват с детето ви на родния му български език.
А за родителите остава удовлетворението, че с помощта на една книга предоставят на децата си достъп до приказен свят, който развива уменията им, разширява мирогледа им и им позволява да общуват с технологиите в една контролирана и сигурна среда.
Препоръчваме ви още:
Осип Манделщам в детската колекция на "Лист"
Принцеси. Забравени и безизвестни
Представете си, че живеете с децата си в мир, любов и хармония, независимо от това, че вие сте хората, които ги възпитават. Трудно, нали? Но мъдрият Изток, с натрупаната от хилядолетия мъдрост, знае как да стане. Нарекъл е това състояние на пълна хармония – дзен. Ето няколко примерни кризисни ситуации с дзен решение.
1. Сутрин е, а хлапето никак не бърза да закуси и да се облече. В резултат от ранния ни сблъсък, освен че закъсняваме за работа, ние вече сме започнали деня със стрес, който ни съпътства до вечерта.
Тук и сега
Родителят казва: „Закъсняваме!“ Това звучи като заплаха, която детето не разбира, и (още по-лошо) която го плаши. За да протичат сутрините по-гладко първо трябва да сте създали режим – час на ставане, време за обличане, тоалет, време за закуска… Ако детето все още е твърде малко, за да се справи само, трябва да му помогнете. Не го карайте да бърза – казвайте му какво трябва да прави в нужната последователност. Така създавате навици, които ще са му полезни цял живот. Графикът е важен, макар за някои родители понятието да е неприемливо, когато става дума за деца. Но точно благодарение на фиксираното време, за една или друга дейност, детето чувства своята отговорност за реда в семейството. Най-популярната фраза на дзен философията е „Тук и сега“. Тя ни помага да използваме рационално единственото време, което е в наша власт – настоящето. Вчера вече няма, утре все още не съществува, реално е само това, което се случва „тук и сега“. И за детето единственият реален момент е настоящият. Това е преимуществото на детството, когато размислите за миналото или тревогите за бъдещето са непознати.
2. Ходенето до магазина с него е кошмар. Непрекъснато бяга насам-натам, иска бонбони, губи се по щандовете за играчки и винаги капризничи, когато сме на касата.
Когато съзнанието ти е свободно, всичко наоколо придобива свобода.
Преди да започне да обвинява другите, дзен родителят ще потърси причината за поведението на детето си в себе си. Детето е неспокойно или разсеяно? Възможно е да е наследило тези качества от вас. Пред да се опитаме да променяме човека, който расте пред нас, е добре да се вгледаме в себе си. Дали самите ние не сме неспокойни или разсеяни? Може би то просто копира поведението ни. Безгрижното състояние на душата прилича на океанското дъно, което е спокойно, дори когато на повърхността му вилнее буря.
Възможно е и друго обяснение. Може би вие сте отишли на покупки след изморителен работен ден, а детето ви тъкмо се е върнало от училище. Ако е така, можете просто да прекарате известно време заедно, за да дойдете на себе си – да се разходите пеш, за да разредите напрежението и у двамата. Ако разходката не помогне особено, и детето все още е превъзбудено – предупредете го, че ако не се държи добре в магазина, ще има последствия. Важно е правилата и наказанията да му се съобщават отрано, в спокойна обстановка, а не в пристъп на яд.
3. Детето се събужда разплакано и ни търси по няколко пъти на нощ. След това му се допива вода или му е топло, или е сънувало кошмар.
Ако не се тревожите в конкретната ситуация, няма да се тревожите изобщо.
Кошмарите, страхът преди заспиване у децата са отражение на емоциите и тревогите, които не могат да изразят с думи. Според дзен учението нашите страхове винаги са изражение на тревогите свързани с бъдещето. Само ако се върнем към настоящето, ще успеем да разберем същността на притесненията си и ще можем да ги преодолеем. Дзен философията твърди: „Ден след ден ние подготвяме благополучното си бъдеще.“ Трябва да се грижим за всеки миг, минута след минута, да живеем в настоящето (а не да се тормозим с предположения какво ще се случи утре).
Ако детето е неспокойно, може всяка вечер, в продължение на 15 минути, да играете на „облачето на спокойствието“. Мама или татко, а най-добре и двамата, се разполагат на пода, заедно с детето. Целта на упражнението е всички да се отпуснете. Предложете на детето да си представи, че е топка, която трябва да се надуе. Нека да затвори очи и бавно да направи дълбоко вдишване през носа и издишване през устата. Повторете упражнението 10 пъти. Важно е да го научите да разтоварва напрежението с цялото си тяло, да се успокоява, благодарение на особения ритъм на дишането си. Кажете на детето, че другите деца също се страхуват, че също понякога сънуват страшни сънища, но това отминава. Съгласно дзен философията, преходът на спокойствието от един човек на друг е напълно възможен. Важно е също детето да знае, че нощта е времето, когато тялото си почива, възстановява силите си, почива си и съзнанието му, за да бъде изпълнено със сили на следващия ден. Кажете му, че мама и татко също имат нужда от такава почивка, но винаги ще са до него, в съседната стая.
4. Едва сме се прибрали от работа и детето започва да устройва истерии една след друга.
Снежната буря се разтвори в морето. Каква тишина.
Детето е превъзбудено. Първо, успокойте себе си с няколко дълбоки вдишвания през носа и издишвания през устата. Много хора се заблуждават, че да следваш дзен учението означава да контролираш емоциите си и да понасяш всички трудности с усмивка. Това съвсем не е така. Много е важно не просто да изразяваш невъзмутимост, а да умееш на управляваш гнева си – „да го пуснеш в кръг, а не в центъра“. За да запазите спокойствие, трябва първо да преработите емоциите си.
Помолете детето да отиде в стаята си. Дайте му да разбере, че не може да оглася целия дом с виковете си. После, когато почувствате, че вече се контролирате, поговорете с него. Позволете му да изкаже претенциите си, да обясни защо се държи по този начин (зад гнева често се крие разочарование или страх). Изслушайте го, не го обвинявайте за това, което е казало (освен ако не ви е обидило), след това го помолете да ви изслуша, без да ви прекъсва. Отстъпете само в случаите, в които ви се струва необходимо. Определете ясно и категорично кое подлежи на обсъждане и кое не. Вътрешното ви спокойствие ще подейства умиротворяващо на детето. То ще вижда във вас възрастния, който не го осъжда, изслушва го. Вашата дума за него ще бъде закон. Така морето поглъща снежната буря. Това се отнася и за емоциите ни. Те са като мътна вода, която се избистря, когато се утаи.
5. Върнали сме се уморени от работа. Детето се настанява в скута ми и ме засипва с въпроси – защо небето през нощта е черно, откъде духа вятърът, кой живее на Луната.
Когато не знаете отговора, намерете го заедно.
Всеки детски въпрос е прекрасна възможност да научите нещо ново. Но измореният баща има право да обясни на детето, че трябва малко да си почине, преди да търси отговори на въпросите му с него. Ако не знаете отговора, не обяснявайте каквото ви скимне, само за да се отървете. Потърсете отговорите заедно – разгледайте някоя енциклопедия, потърсете в интернет.
6. Неделя е. Времето е прекрасно. Ние се настройваме за разходка, но детето не иска да мръдне от леглото си, предпочита да чете гледа филмчета.
Не го упреквайте, че се мотае, само защото вие винаги бързате.
Понякога се случва така, че детето (като всеки възрастен) иска да постои вкъщи, да се почувства в безопасност, просто да не прави нищо. То също има право на умора. Ако това не се случва твърде често, можете да му предложите няколко решения – да погледате филм цялото семейство, а след това да се разходите. Дзен таткото трябва да обясни на детето, че разходките са важни, за да се успокои тялото и да изчезнат лошите мисли.
7. Хлапето използва всякакви номера, за да легне по-късно – капризничи, иска да му се чете още и още, не желае да се изключва осветлението в стаята му.
Неумението да установим ограничения е неумение да виждаме хоризонта.
Ако подобни вечери са изключение, можете да му отпуснете 20 допълнителни минути. Категорично обяснете позицията си – разбирате, че детето иска да остане още малко с вас. Но спазвайте определените 20 минути точно. Дайте да се разбере, че това наистина е изключение и наложете ограничение – например ще му разкажете една история, а не две, преди сън.
8. В парка детето не иска да се отдели от нас и отказва да играе с връстниците си.
Да постигнеш дзен, означава да намериш себе си. Да намериш себе си означава да забравиш, че съществуваш. Да забравиш за себе си, значи да постигнеш естественото си състояние.
Детето е на прага на нов етап от израстването си. Скоро то ще се раздели с това, което му е познато, за да се втурне в неизвестното. Затова изразява страха си, в опит да придобие увереност. За да му помогнете да бъде себе си, трябва да видите страховете му, а след това да се опитате да ги разберете. Дзен философията ни учи, че опитът е единственият ни помощник. Ние не можем да мислим и да разберем нещо, което не сме изпитали, още повече да помагаме на другите да го преодолеят. За да помогне на детето да се справи със страховете си, дзен родителят ще му разкаже за своите собствени страхове, когато е бил на същата възраст. Едва след това, може да каже на детето, че когато стане по-самостоятелно, ще открие много и неизвестни до момента неща.
9. Между братът и сестрата избухва ужасен конфликт. Баткото не дава на малката играчките си и всичко завършва със сбиване.
Как ще потушите конфликтът между децата си, ако не сте в състояние да разрешите вътрешните си противоречия?
Съперничеството между децата в семейството е нормално явление. Но по-голямото дете винаги се опитва да привлече родителите на своя страна. Тъй като често е трудно да установим кой е започнал пръв най-добре е да кажем: „Това е ваш спор, разрешете го помежду си и не вдигайте такъв шум.“ Това е вариант, в случай че по-малкото дете говори, може да се защити, а агресивността на голямото няма да доведе до физическо насилие. Дзен родителите позволяват на децата сами да разрешават конфликтите си.
10. Той не иска вече да ходи на детска градина, защото се е скарал с най-добрия си приятел, а учителката го е наказала несправедливо според него.
Движенията трябва да бъдат премерени, а мисълта да тече спокойно. Влезте в облака на безгрижието.
Поговорете с детето за това, което се е случило. Защо е ядосано? Обидено ли е? Как може да се поправи ситуацията. Дзен таткото може да разкаже на детето, че когато е бил в детската градина или в училище също понякога се е карал с приятелите си. Може да каже на детето, че сълзите и гнева няма да му помогнат да реши проблема. Помогнете да детето да разбере (без да го обвинявате), че спорът не се решава със скарване, а само се задълбочава. Обяснете му, че неговият приятел се чувства по същия начин.
Препоръчваме ви още:
Родител, с когото детето иска да говори
7 признака, че възпитавате децата си правилно
Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?
Източник: Parents
Автор: Мария Пеева
След статията "Крещите ли на детето?" имаше много коментари от родители, които споделиха, че детето им не чува, когато му говорят и обикновено това е причината да повишават тон. Една майка дори ми писа: “Много хубава статия и крещенето наистина не помага, но искам да прочета нещо, което работи, защото моят 9-годишен буквално не чува, когато му говоря! Споделете някакви съвети как да накараме децата да ни чуват.”
Моят личен опит абсолютно потвърждава това, което ми разказвате. Децата чуват избирателно. Пробвайте да им кажете да си приберат играчките и те ще го пропуснат покрай ушите си. Но ако със съвсем тихичък глас подхвърлите: “Кой иска сладолед?”, познайте дали няма да чуят, дори да са ангажирани с най-любимата си игра. Също като моите две хъскита, ако ми простите сравнението. Най-вероятно няма да помръднат от мястото си, ако влезе крадец, но в момента, в който някой отвори хладилника, скачат, дори да са дълбоко заспали. Избирателен слух… Понякога ми се иска и аз да можех да го развия, за да пропускам всички неприятни неща, които ми се налага да чуя понякога.
Всъщност имаме една много смешна история с втория ми син, настоящ тийнейджър. Когато беше на 4 годинки, така се вглъбяваше в игрите си, че никога не чуваше какво му говоря. Бях се притеснила сериозно и един ден просто го заведох на специалист УНГ. Той го прегледа внимателно, после попита имаме ли конкретни оплаквания, аз споделих тревогите си, а докторът много се смя. Всъщност Косьо не остана особено доволен, защото на този преглед откриха, че третата му сливица е проблемна и след няколко месеца я оперираха. Не че това повлия особено на слуха му. И до ден-днешен се случва да не ме “чуе”.
Но все пак прилагам някои методи, които работят добре в повечето случаи.
Нека започнем оттам, че крещенето наистина не работи. Може би ще спре едногодишното дете да бръкне в контакта, ако извикате с все сили “Не!”. Но ако не обезопасите контакта след това, втори път може и да не го спре. Затова, по възможност, нека запазим виковете наистина за ситуации на живот и смърт. :) А когато се случи да си изпуснем нервите и да се разкрещим, после да се извиним. Родителят също греши и няма нищо срамно в това да си признае грешката. Напротив, по-лошо би било, ако научим детето, че да се извиняваш е позорно и че проблемите се решават само с крясъци. Нали не искаме това?
А какво работи тогава?
Първото и най-лесното за прилагане - името на детето. Когато искате детето да ви чуе, започнете с името му. Дори да сте само двамата в стаята. Всеки човек обича да чува името си, това се отнася и за децата. Когато кажето името му, може да добавите и нещо мило към него. Така приковавате вниманието му. Ако детето е свикнало, когато сте недоволни от него или му се карате, да използвате цялото му име, а иначе да го наричате с галено, непременно започвайте с галеното. Иначе ще очаква забележка и автоматично ще изключи. “Константине, приключвай с играта, ще вечеряме” е много по-трудно за чуване от “Косьо, ела да хапнем и да ни разкажеш докъде си стигнал с играта.”
Тук стигаме и до втория метод - морков вместо тояга. Когато искаме да ни чуят, по-добре да предложим добрата новина вместо лошата. Ако обърнахте внимание на горните реплики - искам от сина ми да приключи с играта. Но на него му е много по-приятно да чуе, че проявявам интерес към виртуалните му успехи. Винаги, когато имате възможност, пробвайте с добрата новина. В повечето случаи това е съвсем лесно. “Коко, нямам търпение да завършиш домашното, за да ти покажа какво смешно видео намерих. Алекс, утре си на карате и трябва да си много силен. Хайде в банята, за да си легнеш навреме и да си отпочинеш добре”. Всяка неприятна задача, която детето не чува, обикновено може да бъде представена така. Ние самите често го правим със собствените си ангажименти. Обещаваме си малки награди и приятни моменти след всичко, което не ни доставя голямо удоволствие, но се налага да свършим: “Ох, само да приключа с тази работа и ще си направя едно хубаво кафе.” Спокойно можем да го прилагаме и с децата.
Може би ще ви се стори странно, но когато говорим много тихо, почти шепнешком, детето внимава много повече в това, което казваме. Затова, ако искате детето да ви чуе за нещо много важно, прошепнете му го в ухото. Работи и за малки, и за големи. Онзи ден наши приятели дойдоха на гости и Алекс отказа категорично да даде тротинетката си на момиченцето им, колкото и да го убеждавахме, че тя ще я пази и ще му я върне. Обърна ни гръб и се заигра с нещо, все едно не съществуваме, докато ние всички повтаряхме всякакви аргументи на висок тон един през друг. Тогава го извиках, поканих го да седне у мен и на ушенцето му прошепнах всичко, което преди това обяснявах на глас. И той ме чу. Не само ме чу, ами дори и се съгласи.
Когато детето е много увлечено в някакво занимание и отговаря “Да, добре”, но нищо не прави, можем да отидем до него и да го хванем за ръката. Това е нещо, на което можем да научим и него. Когато разговаряме с възрастен, вместо да ни прекъсва с “Мамо, мамо”, можем да го помолим просто да ни хване за ръка или да сложи ръката си върху нашата, за да му обърнем внимание при първа възможност.
Още един добър вариант да накараме децата да ни чуят, е да им предложим избор. След като съм извикала “Хайде на вечеря” три пъти без никакъв отговор, защото всички са увлечени в нещо по-забавно, пробвам така: “Коко, искаш ли кисело мляко на мусаката?” Коко всъщност не обича кисело мляко на мусаката, затова бързо дотичва на масата, преди да съм сложила “по погрешка”. Малките хитрости на майките… Коко, ако случайно прочетеш тази статия, извинявай, маме :)
Когато разговаряме с тийнейджъри, рискът да не ни чуят, е още по-голям. В момента, в който преминем към “лекция” и назидания, диалогът се превръща в монолог, който никой не слуша. Някои от най-важните разговори, които съм провела с децата си, са се случвали съвсем между другото, на масата или на разходка, докато правим нещо забавно или коментираме филм, случка, книга, дори докато готвим. За да бъдем чути, разговорът трябва да е двустранен и интересен и за тях. Не само децата трябва да чуват нас, но и ние трябва да се научим да ги слушаме.
Надявам се тези идеи да ви помогнат, а ще съм благодарна да споделите и вашите.
Препоръчваме ви още:
Грежданската война на семейство Пееви
Автор: Гергана Великова / Миг СъТворение
Мария не излезе, а направо излетя от кабинета на доктора. "Здрава сте!"- й каза той, а после и една усмивка като същинска пролет грейна на лицето му. Това беше всичко!
А, да, и още няколко думи, че след година отново трябвало да си направи профилактичен преглед. После той изключи мамографа и се върна на мястото си зад бюрото. Мария го остави в кабинета му, все така усмихнат, да пише нещо на компютъра. Навярно свързано с прегледа или резултата от него. Имаше ли значение?! Добрата новина, добрата дума днес й стигаше, за да полети с пролетта навън. Тя, пролетта, си беше навън от седмици, но зимните съмнения на Мария не й даваха мира и очи да я види.
Хукна към отсрещното магазинче да купи бонбони. Пролетният вятър събра в шепи косите й и почти ги прибра на опашка отзад. Такава момичешка лекота усети в гърдите си, че не прекоси улицата, а я прескочи. На бяг стигна и до ъгъла, откъдето купи и три бели лалета. Искаше да се върне при доктора и да му благодари. А днес беше и голям празник - Благовещение. За благата дума и благата му усмивка, които днес й стигаха, за да лети.
Сестрата й каза, че трябва да изчака, защото при него е влязла друга пациентка. Мария седна на един стол точно срещу вратата на кабинета. Стискаше дръжките на лалетата и нетърпеливо чакаше бравата на вратата да щракне. Как бързо бяха попили днес в душата й думите на доктора, та сега от нея никнеха спокойни мисли, малко мечти и пролет! Ей, каква бяла пролет потече в кръвта й! Нищо не можеше да спре вече този буен поток на радост.
Вратата се отвори. В рамката й застана една разплакана жена. Държеше кърпичка в ръцете си, с която бързо бършеше сълзите си, за да ги крие. Наведе глава и тръгна бавно по коридора към изхода. Мария разбра всичко. За тази жена днес нямаше блага дума, блага усмивка, нямаше да има и пролет навън... А докторът! Мария върна погледа си, с който изпрати болната жена до изхода, върху вратата на кабинета.
- Вече можете да влезете - каза й сестрата. Мария за миг се поколеба. После стана. Остави бонбоните на стола, а цветята даде на сестрата. От стискането ли или от липсата на вода цветята бяха клюмнали тъжно в ръката й.
- Имат нужда от вода - извинително каза Мария и си тръгна.
Навън бе плиснал кратък като четиристишие дъжд. Тротоарите приличаха на станиоли. Блестяха ослепително под щедрото слънце. Мария забрави за своето слънце, дето бе грейнало преди час в душата й. Не я зарадва и измитият, чисто нов свят навън. Мислеше за жената. За нейната зъзнеща душа сега някъде по улиците на града. За нейната зима през пролетта. За нейната блага дума днес на Благовещение.
Кой и как щеше да я успокои? Кой?! Погледна към небето. Там, на синия простор, някой бе изпрал облаците и те спокойно съхнеха на яркото слънце. После пак някой незабелязано щеше да прибере прането и да угаси деня, някой...
Дали бе видял днес тази жена как трепери от студ и чака своята дума за спасение?!
Дали небето е гаранция, че за всеки днес ще има блага дума?!
Мария сведе поглед. Спомни си, че бе обещала на майка си да й се обади след прегледа.
Да, за нея това щеше да бъде благата вест днес, че дъщеря й е здрава...
Препоръчваме ви още:
Тази история ми прати една млада майка. Писала ми е, че не търси съчувствие или помощ, защото вече е намерила пътя. Но се надява да предпази поне едно момиче от грешките си. Истината е, че ние нямаме дори бегла представа колко много жени около нас преживяват този кошмар и мълчат. Мълчат от страх, от обич, от вина, от срам или... заради детето. Но тази майка ми написа, че точно благодарение на детето е събрала сили да избяга. За да не расте то с мисълта, че това са нормалните отношения между мъж и жена.
Чудех се дълго дали да пиша този текст или не, но реших,че имам нужда да излея някъде душата си и всички бушуващи в нея емоции. А и може би ще послужи за пример на някого да не повтаря моите грешки, за кураж за промяна или за пример какъв човек да не бъдеш.
Сега съм на 26 години. Когато бях на 22, след много тежки събития в моя живот, срещнах мъж с 21 години по-възрастен от мен. (Усещам как още тук настроих половината от четящите срещу себе си.) Връзката ни се разви страшно бързо и заживяхме заедно почти веднага. Тогава започнах да чувам от познати и непознати как не ми е там мястото и да бягам с 200 км/ч. Но аз влюбена-загубена си казвах, че всичко, което чувам, са клюки или лъжи от жени, влюбени още в него... Трудна връзка - ревност първо от негова страна: аз спрях да работя, прекъснах университета, прекъснах контакти с близки и роднини. Тогава започна моята ревност към него. Аз си стоях вкъщи, а той навън с приятели, на чашка, когато сме заедно - комплименти на други жени… Аз също имам нова прическа?!? Тогава започнах да опознавам човека до мен. Цял живот е живял като музикант - DJ - живот на маса, в компания, жени, с бутилка в ръка. Започнах да си мисля, че той е раним, чувствителен и не е попадал на жена, която да му докаже, че държи на него. Прибирах го пиян от заведенията, чистех повръщаното му в заведенията и вкъщи, сменях чаршафите след алкохолно напикаване. Тогава дойде първият шамар - пиянство вкъщи с компанията, аз молех шеговито да се прекрати в ранните часове на следващия ден. Първи бой - синьо око и издута буца на челото. Плаках, правех опити за скриване с тонове грим, лъжех, че съм се ударила в банята. Казвах: “няма да се повтори “ на приятелки. Търсех вината в себе си, аз съм виновна.
На следващата година забременях. (Тук е мястото да спомена, че имах тежка пътна катастрофа преди да се запозная с него, приключила с множество травми за мен - смъртта на гаджето ми тогава, мой медицински аборт и други физически травми.) Аз бях решена, че с него или без, ще родя това дете! Той беше против, бяхме разделени няколко месеца, накрая много го искал детето.
Работех, бременна в магазин за закуски - за майчинство. Бях вече почти в седми месец, той ме ревнуваше от шефа - бил ми любовник... напуснах. Родих най-невероятното момиче на света, единственото истинско нещо в живота ми! Вече не можех да ходя да го прибирам по заведенията, прибираше се пиян, заядлив. Три месеца след моето раждане ме стовари с един удар на земята и получих доза ритници, резултат - пукнато ребро. Шест месеца живях с детето при майка си. Последва преследване от негова страна - денонощно, съжаление, уговорки и моята глупост – върнах се при него. Почнаха малки екскурзии за по ден, море за 5 дни. Семейна идилия! Върнахме се от морето. Скандалите започнаха отначало, ежедневие от скандали. Голям бой - този път влачене за косата, отново синьо око, блъскане на главата в стената и земята. Пак глупост – криех от всички почти месец, да ми минат синините, започнах да търся средства да се махна.
Накрая признах на майка ми за всичко, пълен разказ. Благодаря, че имам майка! Прибра ме у дома с детето. Намерихме адвокат. Държа се човешки, дадох му два дни седмично да вижда дъщеря ни с придружител - майка ми, за да не се караме пред малката. Само че се започна стоене сутрин пред блока, дебнене къде ходим, къде паркирам колата, гонене по площадките. Манипулираше детето: “Мамо, тати плаче за мен”. И след 3-часова среща днес с баща й ми каза: “Аз ще живея при тати, при мама не е хубаво”! Това са думите на дъщеря ми - дете на 2 години и 5 месеца! Никога не съм я била. Карала съм й се, но никога без причина и винаги с премерен тон. А специално днес, цял следобяд, бяхме навън, учих я да кара колело, бяхме на площадката, после баня, вечеря, две книжки за Франклин и лягане. И детето, докато обличаме пижамата, ми казва това!
Бях готова да се разберем със споразумение за детето, но вече мисля да го съдя и огранича колкото е възможно контакта му с нея! Искам да дам пример: какъв мъж и каква жена не трябва да бъдем! Какви неща не бива да се прощават! Какво не бива да се търпи!
Препоръчваме ви още:
Така, както всички мъже правят
21-ви март е международен ден на хората със Синдром на Даун и по цял свят обуват шарени чорапи, за да покажат, че светът е шарен! И тази година Фондация "Живот със Синдром на Даун" призовава да обуете шарени чорапи в подкрепа на хората Синдром на Даун: "Предизвикваме всички вас, всички известни личности и влогъри да направят същото, като призоват и своите последователи, за да покажем, че заедно можем да се обединим и да подкрепим хората със Синдром на Даун, защото заслужават щастлив и достоен живот както всеки от нас. Споделяйте клипа и се включете в нашето шарено и забавно ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО!
1. Обуйте шарени чорапи на 21-ви Март!
2. Направете снимка с чорапите или видео – „Аз приемам хората със Синдром на Даун“.
3. Споделете снимката във Фейсбук или Инстаграм, като отбележете #животсъссиндромнадаун и тагнете профила ни, Живот със Синдром на Даун / Life with Down Syndrome.
4. Предизвикайте 3-ма приятели да направят същото предизвикателство.
На 20.03. и 21.03. Фондация Живот със Синдром на Даун организира обучение със специалисти на Карин дом за около 26 директори и учители/педагози/ на тема: „Акценти в обучението на деца със специални потребности“. По време на това обучение учителите ще бъдат запознати с някои особености на деца с различни диагнози и, разбира се, Синдром на Даун, участието на фондацията е чрез споделяне на видеоклип и опит за промяна на нагласи, разбиване на стереотипи и предразсъдъци, а по-ценното е, че присъстват учители, в чиито групи има деца със Синдром на Даун от Варна и Каварна.
Живот със Синдром на Даун, финансира и организира тренировки по плуване за 10 деца с Даун от София и 10 деца с Даун от Варна в продължение на 6 месеца.
Благодарение на това, че хората си поръчват чаша на фондацията с кауза, Живот със Синдром на Даун ще организира (отново абсолютно безплатно) и летен лагер за деца с Даун и техните семейства от Варна и региона.
Препоръчваме ви още:
- Най-популярни
- Най-нови
