Автор: Богомил Димитров

Когато малко преди да навърша 50 г. се „сдобих“ със зъбни протези, бях сърдит на целия свят. Единственото хубаво бе, че вече не ми се налагаше по нощите да ходя на някой дежурен зъболекар. Трябваше да приема, че вече съм „харизан кон“, чиито зъби не се гледат. В този тежък за мен момент мама ми разказа, че нейният дядо, който е бил поп, си сложил веднага след 40 г. зъбни протези, но като станал на 90, му били поникнали нови зъби. Тя сякаш отгатна какво си помислих:

- Сега смяташ, че до 90 години има много време, но помни ми думата: след 50, годинките започват да се търкалят все по-бързо!

Лека-полека започнах да свиквам и реших час по-скоро да се отърва не само от новия си комплекс, но и от всички напразни очаквания - някой да ми завиди, да ми се възхити, да ми поиска мъдър съвет, да се облегне на моето рамо и пр. Когато прочетох пак „Пипи дългото чорапче“, преоткрих епизода, в който тя влиза в аптека и иска нещо против лунички. Аптекарката я пита дали страда от лунички, а мъдрата Пипилота й отговаря:

- Не, аз не страдам, просто искам нещо против тях.

Така че и с нейна помощ стигнах до прозрението, че съм такъв, какъвто вече съм. Тук Егото ми проплака, но му казах, че ще му намеря нова работа, макар и не толкова престижна. Постепенно взех да нямам излишни скрупули- нека хората мислят за мен каквото си искат.

Разказвам една случка от доста години по-късно: 

Наши приятели бяха на гости на вилата ни и рано сутринта бяха станали преди нас, направили си кафе и ни чакаха на терасата. Дори бяха купили и закуски от близката баничарница. Аз вече пушех с тях, когато жена ми стана и седна при нас. Сигурно я е било много срам, че с нея не бяхме рипнали доста преди гостите и взе да се оправдава:

- Снощи като си легнах, си сипах чаша вода и я сложих на раклата, която е между главите на ъгловите ни легла. Добре знаете, че моичкият вече спеше. Хъркаше. Ако това бе поне равномерно, бих заспала, но бе на пресекулки, някои от които доста дълги, сякаш предава богу дух. В такива моменти го побутвах и след още няколко ръчкания накрая успяваше да си поеме въздух. Дишането му след алкохол винаги бе подобно, но чак толкова много страх не бях
брала - може би защото тук, на село, нощта е съвсем тъмна. От кога го молех да купи едно фенерче за всеки случай! Едва ли сега той си дава сметка, че е жив
само благодарение на героичните ми среднощни действия!

Гостенката я подкрепи. И нейничкият снощи бил хъркал, но се опита да поразведри обстановката с: -Ха-ха такъв ни е бил късмета. Жена ми възрази:

- Ти може и да си късметлийка, но чуй какво стана после. Когато той поутихна, се усетих неистово жадна. Надигнах чашата с вода и отпих голям гълток. Веднага я изпуснах, защото усетих, че докато съм го спасявала, не знам кога и как той е успял да сложи в нея зъбните си протези. Доповръща ми се, но не успях, защото докато взема легена, вече ми бе минало. Заспала съм чак по първи петли, доколкото изобщо е възможно и в момента съм разнебитена.

Добре че гостите ни бяха много близки и прихнаха насред глътките кафе. Бях засрамен, но смехът им ми подейства окуражително и се осмелих да разкажа една история от преди години - така и така не се бяхме представили като добри домакини, поне да ги поразсмеем още. Жена ми ме изгледа предупредително с маслинено черни очи, въпреки че нейните са кафяви. Направих се, че нямам периферно зрение и започнах:

С приятелска компания бяхме на хижа „Скакавица“ в Рила. След прехода до хижата се оказа, че в нея може да си вземем душ. Това не бях очаквал и в багажа си не бях предвидил чисти гащи. Жена ми ме успокои - била си взела два чифта и ми даде единия - помня само, че бяха черни, изрязанки, с дантелки по края. Късно вечерта всички налягахме по стаите. През нощта ми се допика и сънен тръгнах към края на дългия коридор, където би следвало да е тоалетната.

Срещу мен се зададе по-млада жена, която спря нерешително. Усмихнах й се и й казах да премине. Дори се пошегувах: „-Спокойно, не хапя!“ Въпреки това тя
се шмугна между мен и стената с пребледняло лице и с гръб към мен. В тоалетната-баня имаше голямо огледало - от него ме гледаше оплешивяващ мъж с дамски гащи, гол до кръста. Стана ми смешно, ухилих се и му направих жеста “OK” с палец - демек, хубава смешка. Онзи - също. И изведнъж всичко се подреди в главата ми. Прибрах се в стаята ужасен, без да съм пикал и до сутринта се стисках. Явно съществото от гледалото съм бил аз. Единственото, което ми бе допаднало в него бе, че се усмихваше добродушно. Заклех се вече на публично място да не си свалям кастанетите.

Жена и багаж

На следващия ден преходът до Езерата ме върна към живота, който следва да извървим, независимо от това как изглеждаме. Видях в другата компания жената, която бях уплашил през нощта - бе весела и без видими следи от стрес. Махнах й с ръка усмихнат с всички зъби и тя ми отвърна. Замислих се дълбоко как понякога нощем всеки изпитва необясним страх. Според психолозите това се дължи на подсъзнанието ни, което на чисто рефлекторно ниво ни кара да се плашим, за да ни защити от нещо. Връщам разказа отново сутринта на вилата ни. Гостите все още се кискаха, представяйки си ме само по черни женски гащи с дантелки и уста само с венци. Аз напразно се мъчех да ги въведа в дебрите на термина „Reactivе mind”, т.e., подсъзнание. Жена ми ме сръчка да хапна все пак нещо и след това да им предложа полупланински маршрут за разходка, стига съм плещел. „Приказката“ ми се бе отприщила и й отговорих, че от малък съм си такъв - широкоплещест. Бях набрал добра инерция и не ми се мълчеше. Жена ми реши да сложи ред на масата. Гостенката отиде в тоалетната, което ме разтревожи. Снощи бях обяснил на мъжа й, че водата там се пуска по особен начин. Не бях сигурен дали я бе инструктирал. Погледнах го - той си цъкаше усмихнат на смартфона, а жена му, не дай боже, май акаше и тепърва щеше да има проблеми, когато реши да пусне водата. Застанах в готовност на пътеката между тоалетната и чешмата, която е под терасата като на пост.

Нищо не се случи цели десет минути, ако изключим, че съседката както обикновено се разкрещя на съседа. Пчелите им, уплашени от виковете им, зажужаха над нашия двор. Кълвачът яростно зачука по стълба ни за тока, решен днес да го довърши. Лястовичките, направили гнездо над терасата, крякаха нещо в смисъл: -Абе кога най-сетне ще си тръгнат тези проклети софиянци? Както се казва пасторална картина. Всеки от компанията си бе намерил стабилно занимание, само аз стоях на пътеката като оголен нерв и очаквах нещо да се случи. И то не закъсня - гостенката излезе, без да се оплаче от липса на вода. Аз я изгледах въпросително /имах предвид водата в тоалетната/, на което тя радостно отговори, че след три дни запек най-накрая била успяла. Качи се на терасата и се похвали с новината на съпруга си и на жена ми. Не каза дали е пуснала водата, което вече ме интересуваше повече от всичко друго. Останах на място и се правех, че оглеждам асмата.

Изчаквах удобен момент, за да проверя незабелязано. Гостът започна с лукава физиономия да разказва нещо на двете жени на терасата, което недочувах, но
те се смееха, особено когато гледаха към мен. Добре че накрая ме повика с думите:

- Бога, още снощи обясних на жена си как се пуска водата, бъди спокоен и ела при нас!

След като смехът се оттече от лицата им, гостите съобщиха, че е време за обяд - били взели от София всичко необходимо за барбекю, но държали аз лично да го приготвя като домакин. Жена ми се стресна, но успокоих всички, че това за мен е елементарно. Но ще го направя само при едно условие - никой да не се меси в работата ми. Бе 13 ч. и към 14 ч. бях готов. Жена ми отвори съдинката със скарата, огледа я и ме похвали - ако съм изядял „аланглето“, а тя - препечените, гостите биха могли и да си похапнат.

След като се нахранихме, не можеше и дума да става за разходка и се натъркаляхме по леглата. Когато жена ми стана, останалите вече играехме на
карти. Предложи ни една съвсем близка разходчица, просто да глътнем малко въздух. Вече я боляло д.... от седене на стол. Гостът й отвърна, че и столът му
го боляло от д.... му, но с нея ставаме четирима и ще е уместно на чист въздух да поиграем на играта “Ohell”. Тя, може би в яда си, че днес май така и няма да
се разходим, спечели категорично. В настъпилото ракиено време се заехме със салатата и ракията и от дума на дума навън попритъмня. Гледката в двора стана отново пасторална. Кълвачът, пчелите и осите се бяха уморили, петлите - легнали с кокошките, а комшийката най-сетне бе млъкнала, Слънцето си обличаше пижамата докато е още светло, щурците напук на Баба Мравка настройваха гъдулките си, а тук-таме вече присвяткаха светулки. Бе време ракията да извади стари спомени от общата ни младост и да се посмеем колко сме били наивни тогава.

За радост на жена ми, и остатъкът от барбекюто бе ометен. Първите прозявки се появиха иззад шепите, а после и тези- „алангле“. Отзад Балканът пееше хайдушка песен, мина и вечерният влак в 10,08, а ние, пълни със селски кислород, вече се питахме кой ли ще се престраши да предложи да си лягаме. Насред блаженото ни униние реших да разкажа и последната ми лакърдийка за деня, докато аудиторията не се е успала съвсем.

И този ден си бях тръгнах от зъболекаря само по венци и небце с оправданието му, че зъботехниците все още не са готови с протезите ми. Но били обещали тържествено да са готови към 4 ч. след обяд. Нямаше как да отида такъв на работа и реших да направя екскурзия на Витоша. Слязох от трамвая на Княжево и се упътих по пътеката към Копитото. Вляво някакво схлупено ламаринено заведение излъчваше миризма на кебапчета, която ме съблазни. Приближих
се към него, чудейки са не само с какво бих ял, но и как да поръчам. Престраших се и влязох. Вътре една женица мой набор въртеше разни неща на скарата
и ме попита какво ще желая. Не исках да вижда, че в устата ми „няма никой“ и й казах през шепата си, че искам две кебапчета, една филийка и една бира - да
ми ги сервира отвън. След три мои опита май ме разбра и кимна. Когато навън, след четвъртата поредна цигара тя ми донесе порцията, застана решително
пред масата ми с чинията в ръка и заяви твърдо:

- Обаче искам да ми платите още сега!
Чак след като си платих, остави чинията пред мен. Другите попитаха колко е часа и си легнаха, без да дочакат отговор. На мен ми се плещеше още, но нямаше с кого. Изчаках и влака в 11,20 и си легнах леко недоволен, че дори не се бяха усмихнали на последната ми смешка. Обещах си, че ще спя тихо с всичките си зъби като вакло бяло агънце, а на сутринта ще разкажа отново последната история, която те снощи бяха недооценили. Но за да се случи това, трябваше да стана пръв, да купя закуски, да направя кафе и т.н., които в момента ми изглеждаха възможни, но на сутринта - едва ли.

Още от Богомил:

Комплекс за пълноценност

Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев

Труден град е Бургас. Прилича на голям и непохватен домашен любимец, който без да иска понякога ти отхапва крайник докато си играете. Хем те боли, хем не можеш да му се сърдиш, защото не го е направил нарочно.

Спирам на светофара до Билковата и апатично зяпвам секундомера пред мен. Усещам движение в ляво и извръщайки главата си натам, попадам на някаква Хонда с две врати и ниско окачване. Била е модерна и красива кола, но преди 20-25 години, а сега изглежда все едно Трансформърси за играли мач с нея. Шофьорът е на не повече от 21-а и е опънал ръка на волана, а с главата ритмично отмерва темпото на някаква песен. Усмихнат, безгрижен и пълен с енергия изглежда този очевидно щастлив младеж!

Поглеждам се в огледалото и за малко не извиквам от ужас. К'во си ти, бе?! Трол, рептил, вампир...? Плюя си в пазвата (3 пъти!), кръстя се за всеки случай(не съм набожен, но винаги си оставям вратичка) и намествам огледалото, за да проверя какво става зад мен. Според звуците, които идват от задната седалка, аз съм качил няколко едри горили, таiманийски дяволи и магаре, което дерат живо! Шумовата вълна ме блъска в темето от около 10 минути, но някак си се свиква! Особено, ако алтернативата ти е да скочиш в движение от колата, докато минаваш по висок мост.

Фокусирам гледката в огледалото и на момента съжалявам за това! Боримир е с насинено дясно око от три дена(Габи го ритна!), а сега малкият ми син упорито се опитваше да аранжира и лявото му око в същия цвят. Микаела пееше с пълно гърло за Баба Марта и някакви животни, на които слагала мартеници, а Боримир виеше, щото Габриел упорито му целеше лявото око, но още по-упорито го удряше в лявото ухо, защото не можеше да си намести мерника.

Погледнах отново към младежа в Хондата, който с още по-щастлива физиономия си цъкаше нещо в телефона. Сигурно някое красиво момиче ...офффффф, оставете! Какво да правим сега?! Да си спомняме кога и ние бяхме на тая възраст, за да въздишаме?! Не, мерси! Как се озовах с тия тримата на задната седалка (Габи най-накрая уцели Боримир, но той му го върна веднага с удар по носа и сега тримата врещят с пълно гърло, макар че Микаела упорито твърди, че пее!)?!

Поглеждам момчето в Хондата, а после поглеждам и бившето момче, което ме гледа от огледалото за обратно виждане. Единият е щастлив, пълен с надежди и мечти, а другият би трябвало да е щастлив, но е пълен с тревоги и детски крясъци мъж, чиято представа за щастие се събира в една дума - тишина! По радиото тръгва Come As You Are и дрезгавият глас на Кобейн ме дърпа примамливо отново към 90-те, където щях да променям света, да спасявам принцеси и да ...извинявайте, пак се отплеснах!

Примирено преместих огледалото от физиономията си и още по-примирено погледнах отново към секундомера. Примирен! Думата на 40-годишните мъже, които спасиха принцесата, но тя им роди дракони! Примирете се!

Бургас е хубав град, но има някои кофти неща, за които е виновна Общината и аз се заричам да намеря човекът, който отговаря за светофарите и да го попитам - ЗАЩО ТОЗИ СВЕТОФАР ДЪРЖИ ТОЛКОВА ДЪЛГО И ИМАМ ВРЕМЕ ДА СИ ПОМИСЛЯ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГЛУПОСТИ!

Още от Татко Калоян:

Из делниците на семейство Явашеви

Автор: Мария Миразчийска - Мариачи

Когато бях дете, имаше режим на тока. Тогава не знаех защо, но често се случваше да останем на тъмно. В наши дни вероятно на всички ще се стори немислимо ту да има, ту да няма ток. Но тогава бях дете. На каквото и да ме подложеха щях да го приема за нормално. Семейството ми никога не се е оплаквало от липсата на ток. Бях приела провикването: "Токът пак спря", като нещо съвсем нормално. Живеехме в нов квартал. В чисто нов панелен блок. Братовчедите ми учеха в близкото училище, а аз ходех на детска градина в същата сграда. Тате, мама, чичо и леля, се преместиха в големия град, за да могат да работят в завода. Баба и дядо, вече пенсионери, ги последваха. Сигурно не им е било лесно да изоставят къщата на село, но бяха решени на всяка цена да помогнат с отглеждането на нас - децата.

Родителите ни работеха много. Основно за нас се грижеха баба и дядо. Всички живеехме заедно. Имаше предостатъчно място. У дома винаги беше топло, разтребено и сготвено. Въпреки че бяхме много хора, цареше хармония. Не си спомням някой да е повишавал тон или да е бил в конфликт с някого.
На масата в кухнята винаги имаше свещи с разтекъл се във всички посоки восък.

Знам, че като всяко дете би трябвало да ме е страх от тъмнината, но не беше така. Преди да се науча да чета знаех как да залепя свещ за чиния така, че да не падне, в кой шкаф стои кибрита и как да го намеря в тъмното. Имахме и печка на дърва, за да не ни е студено в зимните месеци.

Всяко от нас децата си имаше определена задача, когато токът спре - аз намирам кибрита и паля свещта, големият ми братовчед слага дърво в огъня, а малкият слага чайника и налива чай на всички. Тогава се подреждахме в кухнята около масата. Кухненският ъгъл беше застлан с червен губер, на масата имаше бяла мушама на сини цветя, а зад нас висеше календара отпреди 3 години. Дядо сядаше при нас и обикновено рисуваше, майстореше или дялкаше нещо. Не можеше да стои без работа и една секунда.

- Дядо, дядо! - казвах - Разкажи ни за вълците!

- Как не ви омръзна тази история? - усмихваше се той - Добре, ето какво се случи! - и ние слушахме в захлас думите, които така сладко капеха от устата на дядо и гледахме огнените сенки, които сякаш се гонеха по стените и тавана.

- И тъй, като бях малък, горе-долу на вашата възраст живеехме в старата къща на село. По едно време започнаха да изчезват агнета. "Вълци!" - викаха хората, ама аз не вярвах. Може агнетата да са избягали. Може някой да е забравил да затвори портата. Може крадец да ги е взел! Вълците вият! А аз не съм чул нищичко от гората. За това реших да разнищя тази история и да видя каква е тази работа. Взех малко храна, вода, ей това ножче и тръгнах. Щях да се върна по светло, ама пусто и загубено - изгубих се! Как стана до ден-днешен не зная. Като взе да се стъмва се покатерих на едно дърво, че вълци не знам дали имаше в гората, но много ме беше страх от мечки. Неусетно съм заспал. Събудих се и срещу мен, какво да видя - две ей такива големи, жълти очи. И ме гледат! И като викна насреща ми туй животно - кукумяу, кукумяу! Пуста кукумявка. Изкара ми акъла. Не можах да извикам даже. Добре, че същата вечер имаше луна, та не беше съвсем непрогледен мрак. И както си се смея на кукумявката, пък и на мен самия, поглеждам надолу и що да видя - вълк, вълчица и три малки. Стояха точно под дървото, на което се бях покатерил. Дори не ме забелязаха. Майката кърмеше малките си, а бащата тревожно обикаляше около тях. Когато малките се нахраниха, започнаха да се боричкат. Възрастните вълци само ги гледаха, а после опряха муцуните си ей тъй (В тази част на историята дядо опираше юмруците си един срещу друг и издаваше "целуващ звук", а ние в един глас виквахме "Юууу" и скривахме лицата си в шепи, докато дядо се заливаше от смях.)

Казанът

Но не щеш ли от високото дърво - продължаваше той - видях светлини. Хора! Идваха към нас. Хайката! Чувах гласовете на чичо Недко и на чичо Златко - най-добрите ловджии в селото. "О, не!" - казах си. Нямаше какво да хвърля, че да подплаша вълците, затова грабнах една шишарка от дървото и я хвърлих по вълчото семейство. "-Бягайте!"- извиках - "Бягайте!" - и хвърлих още една шишарка. Те не помръдваха. Стояха и ме гледаха, а мъжете с пушките се приближаваха все повече и повече. Чувах ги! Тогава си казах: "- Мечка страх мене не!" - и скочих долу при вълците. Грабнах една пръчка и се развиках като обезумял: " - Бягайте! Какво чакате? Бягайте! Ще ви убият!" Тогава бащата се озъби насреща ми и изръмжа... обаче майката ме послуша. Грабна с уста най-малкото вълче, а останалите побягнаха след нея към гъстата част на гората. "- Бягай! Хайде! Върви след тях" - викнах за последно. Вълкът ме гледаше със сивите си очи. Вижте моите очи - същият цвят са като неговите. После се обърна към гората и потъна в нея. Тъкмо го изгубих от поглед и тежката ръка на чичо Златко се стовари на рамото ми.

- Ей, калпазанин! Защо си замръкнал тука?

- Изгубих се! - викам.

- Как ще си се изгубил? Ей там 20 минути надолу е вашата къща.

- Не мога да се прибера сам. Много е тъмно. Заведете ме! - казах и погледнах тревожно към посоката, в която тръгна вълчето семейство. Надявах се да им спечеля малко време.

- Е, не можем сега! Тръгнали сме на лов.

- Добре! - викам - Оставете ме! Ама вие двамата после ще обяснявате на баба Злата, защо като сте ме намерили в гората не сте ме върнали у дома и мечките са ме разкъсали.

Почесаха се тия ми ти грамадни мъже. Да ви кажа право голям страх беряха всички от моята баба Злата. Чичо Златко на нея беше кръстен, но това е друга история.

- Право вика! Дай да го заведем пък утре ще търсим вълците!

- Айде! - каза чичо Недко.

И тъй тръгнахме към селото. Тъкмо влязох вкъщи и чух вълчият вой да се носи някъде отвисоко. Бяха успели да избягат.

Хайката на другия ден вълци не хвана. Но се върнаха с един див глиган. В селото повече за вълци не се чу. Агнета не са изчезвали. Ама да ви кажа, деца, магични животни са си вълците. Хем жестоки, хем справедливи. Вълкът не е като човека. Няма да вземе повече отколкото му е необходимо.

И така приключваше историята за вълците на дядо.

Животът продължи. Двете ни семейства заживяха отделно. Баба и дядо се върнаха на село. Ние с братовчедите ми пораснахме. Всеки пое по негов си път... обаче знаете ли, баба и дядо са ни още живи и здрави, и на всеки празник се събираме цялото семейство в старата къща на село. При баба винаги има много храна и след обилната гощавка, сядаме около камината и до ден-днешен все казваме:" Дядо, разкажи ни историята за вълците!" - а той се усмихва тихичко под мустак и казва: "Ей, деца, как толкова години не ви омръзна да слушате тая история?"

Може да харесате също:

Синдромът щастливо детство

Автор: Надя Брайт

Скъпи зодиакални знаци, предстои ни седмица на илюзии и мечтания. Което значи да премислятe по два пъти всичко, което видите да хвърчи (защото не всичкото ще се яде). Чудесно време да се взимат решения за управление на държавата и коалиции, нали?* Направо не ми се мисли... Но останете с мен, за да разберете какво чака всеки един от вас!

Овен

Малко ще е трудно за вас, Овнета мили. Ще има хора, които искат да ви заблудят. Или такива, които макар и без зла умисъл, ви говорят неясно. Всички тези мъгли и оптични излюзии ще ви объркат комуникацията. Защото как да се шибнете директно в стената, ако не може да я видите ясно?

Връзките ще се поразклатят малко. Може да се окаже, че хора, на които сте разчитали са по-различни от това, за което сте ги смятали, например. Ако се случи нещо такова - спокойно изчакайте да отмине тази седмица. Нека мисълта да отлежи, а Нептун да се оттегли от хоризонта и да спре да създава илюзии. Когато това стане, ще можете съвсем спокойно да обмислите най-доброто наказание за шушумигата.

Изобщо – седмицата се люлее под копитата ви като малка лодка в бурно море. За малко си въобразете, че сте Телци и застанете на едно място, без да правите резки движения. 

За компенсация – в неделя ще ви огрее личната Овнешка нова луна. Това е ултимативното начало на постигането на целите за вас. Напишете си на лист какво искате да ви се случи в следващите 6 месеца, наречете си го и действайте! А, ако сте мъдри, колко сте и силни – ще ме послушате – на листа напишете неща, които идват от сърцето, а не от амбициозния ви ум.

Телец

За да ви е по-спокойно – не обръщайте внимание на другите. Повечето хора няма да могат да отговорят на очакванията ви или да си изпълнят обещанията. Просто е такъв периодът (а и някои хора за нищо не стават, но това е друга тема). Затова – не очаквайте нищо и няма да бъдете разочаровани.

Времето е добро да забучите поглед в собствената си леха от задачи и да я прекопаете. Енергията ви няма да е на ниво и ще ви е трудно, но ще се справите. Защото сте си вие и когато имате работа си я свършите. Мен ако питате, земята не се крепи на гърбовете на четири слона, а на четирима телци. 

Новолунието в Овен, което ще се случи в неделя, ви носи възможност за духовно израстване. Мисля, че края на изтощителна седмица е много подходящо време да помислите за душата си. Защото типично Телчешкият ви (отбележете си, че не казвам „Телешки“) инат ще ви е напуснал за малко и ще можете да си признаете от какво наистина имате нужда. 

Дайте си всичко – време за релакс, поглезете се. Може да се обърнете към духовен ментор или психолог. Лично аз препоръчвам психолог. Духовните ментори са малко бездуховни напоследък, а точно вас едва ли някой ще успее да заблуди. 

Накратко – тази седмица ще е трудна, но ще катализира добра промяна. 

Близнаци

Малко ви се е подпалил Марса... Тоест – скачате в битки и нямате спокойствие. Не бих казала, че битките дават някакъв грандиозен резултат. Но поне ви дават възможност да блестите в друга светлина и да трупате още фенска маса. (понякога имам чувството, че и като спите трупате фенове). 

В петък ще ви се прииска да ударите вече спирачки на Марсовите влияния, обаче някой от обкръжението ви ще ви създаде проблем. Проблемът няма как да предвидите, но когато се появи – хубаво помислете за човека, който го е създал. С безпогрешната си Близнашка интуиция за поведението на хората, ще успеете да предвидите възможните изходи и последици от ситуацията. Ще се измъкнете с чар и самочувствие, както винаги.

През уикенда ще трябва да се въздържите от желанието си да разказвате истории, защото е по-добре да запазите някои свои тайни за себе си. Звездите си правят шега с вас, защото хем е по-добре да мълчите, хем ви подтикват да говорите. За да не стане фал – изберете много внимателно довереник за споделяне. Може би – един от многото хора влюбени във вас би свършил работа.

Новолунието в Овен ви носи голямо раздвижване в социалния кръг, части от които могат да влязат в интимния. Преведено на прост език – може да преспите с някой свой приятел или да завържете ново запознаство с някого (и да преспите с него).

Рак

Знам, че винаги имате „усещания“ за хора и събития, на които вярвате. Дори да не могат да се докажат логично, дори и тези срещу вас да отричат. И знам, че винаги се оказвате прави (дори и да няма логика, дори и тези срещу вас да отричат).

Затова сега прочетете много добре следващото: Тази седмица Нептун си играе с въображението ви и не трябва да се доверявате на прослуватата си Рачешка интуиция! Затова сега хем трябва да се пазите от фантазията на другите, хем от самите себе си. Защото вътрешният ви компас за кратко ще е размагнетизиран.

Най-добре се съсредоточете в няколко прости задачи за седмицата и оставете по-сложните проблеми и комуникации за друг път. Този съвет ни води към друг важен аспект от седмицата – работата ви ще се увенчае с успех. Звездите се съсредоточават върху кариерния ви растеж и ви възнграждават. Това няма да остане незабелязано и от зложелателите ви. Какво казват звездите за тях? Ами нищо не казват... Кой ти гледа зложателите, когато успява? Последвайте този пример.

Уикенда ще имате още по-голям прилив на енергия в работен план. Сега е моментът да направите първа копка на плановете си да станете шеф на света. Или каквито там са ви плановете... Сложете началото в неделя и не забравяйте после да ме споменувате с добро!

Лъв

Лъвчета мили, знам колко не обичате конфликти. Явно обаче продължително сте смитали нещо под килима, защото тази седмица нещото ще се надигне и ще създаде проблеми. Може да се подведете и да почнете да се обяснявате нещо с приятели, за да разрешите ситуацията. Не е добър ход, защото накрая ще се окажете клюкари и виновни за нещо. Една крайно нехарактерна форма на съществуване за един Лъв. За да се предпазите от това, просто не забравяйте здравия си разум и къде стоите по принцип вие – над нещата.

Не подценявайте риска от това да се замесите в клюки и когато говорите с приятелите си. Може да се окажете в ситуация, в която се обсъжда трета страна и вие неволно или пък по невнимание да участвате в хвърлянето на кал. Не го правете, защото това може да остави петно на короната ви. 

В събота ще сте на хедонистична вълна и няма да искате много. Ще искате всичко! Но то не става само с искане. Трябва и получаване. Затова – изберете си това, което искате най-много и смело напред! Вие така или иначе се хвърляте смело към всичко, което искате – като почнем от световна доминация и стигнем до тайно скритото в шкафа шоколадче.

Новолунието в Овен в неделя ви носи някакви ограничения (моля ти се!). Не се ядосвайте на това, те са всъщност във ваша полза. Ще се наложи да планирате по-добре, но това ще ви донесе по-добри резултати. 

Като цяло – всичко ще бъде наред, само трябва да сте по-внимателни. Трудно е да си внимателен, като стъпваш отгоре на света, но се опитайте ?

Дева

Гледайте сега какво нещо... Ще се опитвате да се посветите на работата, а всъщност тази седмица е отредена за романтичните ви връзки (колкото там имате). Колкото по-рано осъзнаете, че докато се опитвате да работите, любовта ви дърпа за ръкава и иска нещо – толкова по-добре. Защото когато любовта иска нещо е редно да ѝ угодим. А работа винаги ще има.

Това, което тази седмица се иска от вас е да си отговорите честно на въпроса, дали сте допуснали дисбаланс във връзката ви и това я застрашава. И да, знам че „дисбаланс“ вие никога в живота си не сте допускали и в момента ви се струва, че направо небивалици говоря! Но моля ви – не убивайте вестоносеца (поне не още). Просто попитайте половинката си как се чувства. А после правете каквото решите с тази информация...

За необвръзаните моментът е добър да се огледат за някой, който кротко се навърта около тях и тихо ги обожава. Разбира се – не се примирявайте с нищо по-малко от обожание, па макар и тихо.

Новолунието в Овен в неделя за вас ще разпали еротичния ви плам. Така че – надявам се дотогава да сте послушали съвета ми и да сте оправили нещата с партньорите. Защото в неделя ще затворите някой в спалнята си и ще го пуснете чак... звездите не казват кога ще го пуснете, от вас си зависи.

И за да ви стане още по-ясно колко е сериозно положението – когото си заплюете тази седмица за сериозен партньор – поне половин година ще си го гледате в живота. На печелившите – честито!

Везни

Седмицата е подходяща да планирате. Не разбирам защо изтънчена въздушни души като вас ще се опитват да се вторачват в дреболии и подробности в плановете си. Но изглежда, че точно това ще правите. Добре, че съм тук, за да ви обърна внимание, че звездите не са благосклонни към такова поведение сега. Това, което ще ви донесе успех, е това, което най-добре си можете – да пускате съзнанието си да скача като делфин в морето. Във вашия случай не точно в море, а в пухкави облаци, разбира се. 

Простичко казано – използвайте въображението си и нарисувайте в съзнанието си живота, който искате. Това е ключът към успеха ви в този период. Така ще насочите енергията си, а детайлизирането ще дойде после. Имайки предвид, че сте Везна – детайлите ще бъдат красиви и често неразбираеми за другите. Но не е ваш проблем.

През уикенда някой ще се опита да ви въвлече в проблеми. Неприятното е, че ще е някой от близкото ви обкръжение. Проблемите обаче не си струват да потъвате в тях. Бъдете себе си и просто отлетете от ситуацията в неизвестна посока.

Любовта е на дневен ред в края на седмицата и представете си кой неин аспект? Балансът! Оказва се, че е време да помислите, дали давате, колкото получавате. Кой по-добре от вас би се справил с това? Един съвет – ако не можете да си поделите домакинските задължения – поделете си разходите за помощник и спрете да се разправяте излишно.

Скорпион

Нещо нечувано може да се случи тази седмица, Скорпита! Има риск от прекалено споделяне при вас! Вие – пазителят на тайните, даже създателят на тайните – да споделяте пракалено?! Това ще е епично!

Длъжна съм да кажа, че наистина може да стане епично, но не по хубав начин. Да, всички искаме да знаем повече за вас и да надникнем в чувствата ви. Но в името на мира – не ни стоварвайте най-големите си тайни, че после връщане назад няма да има.

Тази седмица не се доверявайте много на вещерската си интуиция. Подлагайте всичко на проучване, защото Нептун изкривява образите неразпознаваемо. Всъщност за вас сега е важно не какво казват другите, а какви са вашите реакции. Себерефлексията в този период ще ви е много полезна. Може да си хармонизирате Венерата, например. Тя не ви е много интересна, защото това е романтичната любов, а вие си цените Марс с неговия секс и война, НО за спокойствието на всички ни – моля ви, хармонизирайте я вече тая Венера и романтика!

Уикендът е подходящ да започнете уелнес програма и да се погрижите за здравето си, както и за връзката между духа и тялото ви. Може да вложите и малко пари в подходящи курсове, атрибути или храни. Това ще ви накара да се почувствате по-добре и ще ви даде свежест за следващите 6 месеца.

Даже може и да си намерите приятелче за спорт. Забавно и интересно да е тренираш с още някой. Докато не го порободеш с жило, но все едно не съм го казала...

Стрелец

Ваши близки са в противоречие (може би конфликт) и искат да ви замесят. Което е ужасно от тяхна страна, предвид факта, че вие дори в собствени конфликти не искате да се замесвате, какво остава за чужди... Ситуацията няма да ви е приятна и ще ви налегнат емоции. Ще се почувствате притиснати от една страна, а от друга – ще искате да изразите чувствата си. Лошото е, че в конфликтите между двама души, никой не пита третия какво чувства. Затова най-добрата ви политика ще е спокойно да обясните вашата позиция и да не взимате страна.

Този уикенд много ви се харчат пари, но пък и не искате да прахосвате. Това е една от онези ситуации, в които Стрелците стават милички като деца и нищо не може да им се откаже. Но този път вие сте и човекът, който иска, и този, който дава. За да не се разкъсате между крайности – просто си отделете предварително бюджет за удоволствия и си го пръснете с кеф. (Аз лично мисля, че всичко правите с кеф)

През уикенда може да се възобнови искрата с партньора ви, ако сте обвързани. А ако не сте – най-вероятно ще се премените много добре (за Стрелец това значи като Елтън Джон в младите години) и ще се покажете на света, в търсене на флиртове. Естествено, флиртовете ще завалят... Кой може да ви устои? Но какво ще излезе от тях, ще разберем по-нататък.

Козирог

Козирози, готови ли сте за нещо хубаво? Тази седмица всичко ще ви е подредено, работещо и резултатно! Все неща, от които един Козирог може да получи оргазъм...

В петък ще се поядосате, че делата ви не са точно така подредени, както ги искате. Фрустрацията ви ще се задълбочи от това, че няма да можете точно да формулирате какво  и как искате. Защото ще става дума за предимно за чувства, а тия неща не обичате да ги вербализирате.

Ще ви помогне ако за малко се остраните от проблема и се захванете с нещо съвсем различно. Това ще в прочисти съзнанието и може би ще ви помогне да се подредите и изразите. Ние, другите зодиакални знаци, много се надяваме на такова развитие. Все пак – толкова е вълнуващо да надникнем някак в чувствата ви...

Сега... трябва да ви кажа нещо... помнете, че не съм виновна аз, а само предавам от планетите. Тъкмо ще се подредите и някой ще разклати света ви. Непредвидени или необяснени емоции, насочени към вас, ще ви накарат много да се замислите. Не сте безразлични, но цялото това разтрисане на света ви не ви харесва. Не се притеснявайте – за добро е. Но няма да ви кажа развръзката, за да не ви отнемам тръпката от внезапно избухналите чувства.

Водолей

Водолеи, вие сте непоправими... Но какво да направите, като планетите така го искат? Ще бъдете завихрени и запалени във всевъзможни желания и волният ви дух ще е склонен да се хвърля в крайности. За да може хем да си угодите, хем да излезете сухи от водата, налага се да помислите за личните си граници. Например - определете си бюджет за удоволствия, измислете си неповече от трима човека, с които да се впуснете в авантюра, изтрийте телефона на шефа, за да не му теглите една и т.н....

Ще сте склонни малко да търсите чуждото одобрение, а това рядко е полезно. Ако толкова искате – търсете го, просто не очаквайте да го получите на всяка цена. И, ако някой близък пропусне да ви обясни колко сте прекрасни – не унивайте, прекрасни сте си, просто хората имат и друга работа.

Внимавайте и колко искате да се изявявате пред публика, за да търсите одобрение. Не защото е лошо да се изявявате – напротив – ние всички харесваме това. Просто е по-добре да го правите за удоволствие, а не защото се съмнявате в себе си.

Новолунието в Овен ще ви донесе нова сродна душа или пък верен съюзник. Огледайте се в новите си контакти, възможно е там да има някой, който ще бъде до вас през следващите шест месеца. 

Имате и много добри възможности да стартирате блог или някакъв артистичен проект. А ако сте обмисляли да се насочите към по-добро превозно средство от настоящето си – събота и неделя са добра възможност. Само моля ви – не го подкарвайте в неизвестна посока, искаме си ви тук.

Риби

Рибки, ако сте започнали/планирали/мечтали някакъв ремонт или обновяване на дома – тази седмица е времето да доведете нещата до резултат. Изобщо – тази седмица ви е роднинска, семейна и домашна. Не ви препоръчвам обаче да си решавате някакви въпроси със семейството, възникнали по-рано. Нептун ще ви замъгли съзнанието, няма да може да прецените добре ситуацията и най-много да се изпокарате с някого. Че защо ѝ е на една риба да се кара с когото и да е? Най-добре е да си оправи дома, да си седне красиво измежду новите декоративни възглавнички и да изчака роднините сами да решат проблема (в полза на Рибата).

Междувременно, ако докато си седите на реновирания рибешки трон, видите, че някой има проблем – притечете му се на помощ. Но по-скоро – с вашата фина чувствителност и подкрепа, отколкото с материални блага. Тази седмица силата ви ще е в окуражаването.

През уикенда ще ви се завихрят добри финансови влияния. Може да ви дойдат някакви пари от някъде... Или да се спънете в диамант, не знам... Обаче освен тези постъпления, ще имате и добри възможности за инвестиция. Единственото, за което трябва да внимавате е едно влияние на Овен от планетите, което ви прави импулсивни. Просто не се гмуркайте в първата възможност, а обмислете добре интересите си. На Рибата не ѝ личи, но тя винаги си знае интереса.

* Бойко Борисов е зодия Близнаци, Слави Трифонов – Везни, Корнелия Нинова – Козирог, Ахмед Доган – Овен, Христо Иванов – Дева. 

Нямам идея как ще се разберат. Особено докато Нептун ги лъже в преценката...

*****

Надя се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-ток, фейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота.

За родителите, които се интересуват от образование в Нидерландия - полезни препоръки от майката на един първокурсник. Ето какво ни разказа тя.

Казвам се Айсел Йълмаз, от гр. Бургас. Завършила съм бакалавър с професионална квалификация "Туризъм и магистър" с професионална квалификация "Маркетинг". В момента работя в сферата на икономиката и бизнес развитието.

Майка съм на Джем Йълмаз, който в момента учи в Нидерландия първа година. Всичко започна от един разговор с моя приятелка, свързан с обучението в чужбина и по-точно за Нидерландия като предпочитана страна за качествено и достъпно висше образование. Така разбрах от нея за Unify. След което семейството ни започна да се интересува по-задълбочено от образованието в Нидерландия, докато не се свързахме с представител на Unify. Последва среща, на която бяхме поканени да присъстваме - Ден на отворените врати. Бъдещите студенти имаха възможност да се запознаят с представители от 15 университета – техните програми и предимства. Тази среща се оказа решаваща – синът ми още същия ден вече си беше взел решение, кой ще е неговият университет и коя специалност ще учи. Преди това той беше правил тест за кариерно ориентиране. Решението, което си беше взел от самата среща и резултатът от кариерния тест си съвпаднаха.

Как да отгледаме щастливи личности

Така започна нашето вълнуващо приключение. Подаване на документи, одобрен прием и пътуване. В момента Джем е първа година в гр. Гронинген, в Hanze University of Applied Siences – университет по приложни науки, специалност "Маркетинг". Предварителното ни проучване за университета показа, че това е един от най-престижните университети, присъстващ в световните класации, с образование на високо ниво, изцяло на английски език, с международно призната диплома. В момента обучението му в университета, освен теория включва и екипна работа, постоянно разработване на проекти за реални компании. Всъщност точно практическата насоченост му дава отлични условия за стимулиране на мисловната дейност и по нататъшното му развитие. Възможност да изпъкне с личните си, индивидуални качества, както и да е добре подготвен за в бъдеще, така и предпочитан кадър. През третата година му предстои 6 месеца стаж по специалността в страната или извън нея.

Тук много важна е ролята на родителя, взаимната комуникация и подкрепа. Трябва да вярваме във възможностите на децата ни, че ще се справят. Всяко едно дете е уникално за себе си. За да има видим успех и постигнати резултати, трябва да се положи труд, да има постоянство, системност и упоритост.

Гронинген е много красив и спокоен град. В момента Джем живее в общежитие, което е построено през 2019 година. Всеки студент е в самостоятелна стая, със самостоятелен санитарен възел, което е голямо предимство. Там си е създал много приятелства с деца от цял свят: Колумбия, Русия, Индия, Ирландия, САЩ и много други държави. Най-големите му приятели са от Ирландия. Споделя, че ирландците са с топла кръв като българите. С учението паралелно върви и забавлението. Празнуваха Баба Марта, Свети Патрик и други интернационални празници. От неговия споделен личен опит, много е важно самият студент да е настанен в общежитие. Така по-лесно се преодолява носталгията, благодарение на създадените запознанства в общежитието.

Съвет към останалите родители: За да се тръгне отнякъде трябва да се направи първата крачка. Вярвайте в децата си! В избора на специалността значение има да се постигне един баланс от кариерен тест и това, коя специалност ги влече и представлява интерес за тях. Научите ли децата си да са самостоятелни, да вземат решения, да се грижат за себе си, те са подготвени да живеят и учат навън.

КОЛЕЖИ ЛИ СА УНИВЕРСИТЕТИТЕ ПО ПРИЛОЖНИ НАУКИ В НИДЕРЛАНДИЯ? 

Въпросът има ли колежи в Нидерландия и какъв тип дипломи получават студентите, които завършват в страната на лалетата е все по-често срещан, предвид факта, че Нидерландия остава една от най-предпочитаните дестинации за продължаване на висшето образование от страна на българските ученици. 

Конкретен отговор на въпроса ще можете да намерите на 18. Април, неделя, по време на най-голямото изложение за холандски университети „Дни на образованието в Холандия“, организирано от UNIFY България – единственият специaлизиран консултант с над 10 г. опит в сферата на висшето образование в Нидерландия.

България остава 5-тата по големина студентска общност в Нидерландия, след Германия, Италия, Китай и Белгия /данни на NUFFIC, 2020/. Интересът към висшето образование там не стихва, въпреки Corona кризата, поради факта, че има изключително голямо разнообразие от бакалавърски и магистърски програми на английски език, както и достъпната такса за обучение, която е в размер на около 2000 EUR /годишно. 

Все по-често на преден план излиза въпросът дали всички университети са акредитирани и какви дипломи получават студентите след завършване на висшето си образование в Нидерландия. Той е продиктуван от наличието на 2 типа университети в страната – такива по приложни науки  - т.нар. /University of Applied Sciences/ и изследователски университети /Research Universities/. 

„Почти всеки втори кандидат-студент ни пита относно разликите между типовете университети в Нидерлaндия и това е нормално“, коментира Милена Генчева, основател на UNIFY – единственият специализиран консултант за висше образование в Нидерландия. „Моделът на учене чрез практика не е нов и е въведен през 60-те години в Германия. Причината е била, че немските работодатели са започнали да изискват от бъдещите им служители, освен академични познания, трудов стаж по време на следването. Университети по приложни науки има още в Белгия, Австрия, Швейцария и др. страни от Западна Европа“, - допълва Александър Бетов, лектор по маркетинг и мениджмънт и International Marketing and Communication Officer в университета Fontys. 

Откъде тогава идва разликата? 

„Холандският сектор на висшето образование има два основни типа институции: университети за приложни науки, както и изследователски университети. И двата предлагат акредитирани бакалавърски и магистърски програми, които предлагат обучение за различните нужди на студентите.“ коментира г-жа Марике ван дер Клей, съветник по комуникациите и студентската мобилност в NUFFIC – държавната организация за интернационализация на образованието в Нидерландия.

Разликата е в метода на обучение – изследователските университети предлагат общоприетия класически модел, в който теорията и академичните изследвания заемат между 70 и 100 % от времето на студентите. Докато  в университетите по приложни науки залагат на учене чрез практика -  40 до 50 % от времето на студентите е заето от практически упражнения, казуси от реалната работна среда на водещи компании и задължителен стаж от поне 6 месеца по време на следването. 

„Например: Студент, който желае да продължи в конкретна професионална сфера, като например физиотерапия, е по-добре да учи в университет по приложни науки, който се фокусира върху физиотерапията, вместо да отиде в изследователски университет и да учи медицина.“, допълва още г-жа ван дер Клей. 

Акредитация 

Всички университети в Холандия, независимо от вида си, са държавни и са акредидитани от NVAO (Нидерландско-белгийска акредитираща организация), която оценява качеството на всяка една предлагана специалност на всеки 6 години. Кандидатстването в Холандия става чрез централизирана система, управлявана от нидерландското министерство на образованието, в която присъстват единствено и само университети – всичките с официална акредитация, еднакви такси за обучение и еднакви дипломи след завършване. Понятието колеж, както и диплома тип „професионален бакалавър“  не съществува. Най-големият парадокс е, че единствените колежи, които съществуват в Холандия, са част от изследователските университети – т.нар. University college programs, които следват американския модел на обучение.

Как да направим избор в кой тип университет да учим?

 „Другият въпрос, който буквално всеки ден ни задават, е кой от двата типа университети е по-добър?, допълва  Милена от UNIFY. „ Винаги съветваме студентите да разгледат възможности във всички университети и да направят своя избор индивидуално – спрямо целите и реализацията, която очакват след завършване. “

Едно е сигурно – независимо от избрания вид университет, бакалавърската диплома, която ще получат студентите след зввършване е 100% международно призната и отваря врати за професионална реализация в целия свят.

Автор: Траяна Кайракова

Казвала съм ви, че обичам да чета. Ама не просто обичам, направо обожавам. Около 45-50 книги на година ми се събират. Преди 10 години домашните ми подариха четец и оттогава не е мърдал от чантата, тоалетната или където се намирам. Забравих за нерви по опашки и разни разпродажби. Отворя си, чета си и чак някой път се моля опашката да е по-бавна, та да си дочета, както там съм подхванала. Знаете, че има книги и книги. Аз недолюбвам единствено прекалено големите фантасмагории.

Щерката чете някъде докъм 8-ми клас, сетне немският й разказа играта за 5 години и бях изгубила надежда, че ще чете. То и без това четенето е изчезващо явление, няма да бягаме от модата я! Малкият пък хич няма да го споменавам. Децата ги приспиват с приказки, той реве и се къса, сякаш му чета Библията и го чакам да се покръсти. Като ме видеше с детска книжка в ръцете, подпалваше с бясна скорост паяка, демек проходилката, и заставаше пред пералнята. Търпеливо изчакваше центрофугата да започне да вие и заспиваше като пич, изсулил се на една страна. Някъде даже имам снимка. Виси му бузата,  стърчи му коремът като на гладен сомалиец, хърка и пет пари не дава. Още тогава съм била откривател на белия шум, с който сега приспиват бебетата, ама не съм го знаела. Както и да е.

Девойката остана сама в Германия и се захвана с четене. Не само на лекции, ами и  на книги. Там си имат места, на които да вземеш книга, сетне и ти да оставиш. Не е като тука. Пробваха се нейде по морето с такива подвижни библиотеки, окрадоха ги за печки и тоалетни и се спря комедията. Чете хлапето, та се къса, на английски и немски. Български книги, на български де, не беше се сетил никой да остави. Още преди година се обади възхитена от един автор. Тъй де, ама аз тогава нямам спомен какво четях, та забравих. Сега обаче учат дистанционно и я гледам все навряна в телефона и чете. Стои до среднощ това хлапе и не си играе.

- Ми какво четеш бе, майка?

- Казах ти за този автор! Докога ще се моташ с някакви измислени книги?

Вярно, че на  част от книгите хич не им помня ни автор, ни заглавие, ама си чета. Щото са някакви еднодневки от сорта на – тя се развела, пък случайно до нея се нанесъл някой си, задължително красив, с бяла памучна риза и избелели дънки, дето косата му се вие на къдрици и има страхотни очи, и още в началото ти става ясно, че тия двамата, след големи мъки и драми, ще се съешават, пък накрая ще се оженят.  Напоследък запомнящите се книги са малко. Седях, седях, довърших, каквото там четях, че седнах да го видя аз този ми ти автор, дето толкоз ми го хвали. И стана тя, каквато стана! Очите ми замязаха на прожектори, сякаш съм оксиженист 24/7. Няма ставане, брате! Докато не свършиш, нямаш мира. Спрях да готвя, чистя и пера. Къпя се обаче! Да не си помислите, че пък съвсем съм му опущила края! Няма такова нещо, хич билям! Обаче, тя е виновна! Подозирам, че съжалява, щото всички тия кухненски дейности се наложи тя да ги върши, та да не мори глад добитъка, ама свърши, Минке! Отиде конят в ряката.

Супермайка

Отдавна не ми се беше случвало такова нещо. Една книга си личи още в началото. Грабне ли те с първите страници, загубен си! Поне аз де. Тъй или иначе не съм много намерена, така че при мен няма значение голямо.

Стига съм ви мъчила. Авторът е Харлан Коубън. Непременно започнете с „Невинният“ или „Няма втори шанс“. Жанрът е по-скоро криминале, обаче такова не сте чели. До последния ред не сте сигурни какво ще излезе накрая. И да не сте посмели да погледнете! Не убивайте удоволствието, моля ви! Ако сте от изчезващия четящ народ де. Ако не сте, ваша си работа. Моята дружка Румяна, докато не види първо края или не изгледа последната серия на сериалката, сън не спи. Аз, ако знам края, хич не си играя да чета или да гледам. Казах ви, загубена съм, не съм от намерените. Характер, кво да го правиш. Умиране има, отърване няма! Хубавото е, че голяма част от книгите му ги има в Читанка и могат да се свалят безплатно. Толкоз от мен. Ще чакам отзиви, ако сте прочели нещо, знам ли, може да ни ви хареса, нали? На вкус и цвет друзей нет! Младите, дето ме четат, да си го проверят – на руски е. От единия роман излезе и много готин виц. Щото много мразя някой да ми разправя виц, дето го знам. Пък аз знам хиляди, въобще не се майтапя. И, разбира се, най-мръсните, са най-смешни, ама няма да ви развалям представата за мен като културна и леко интелигентна жена. Няма такова нещо.

„Едно семейство имало проблем със сина си. Не можел да разбере пустата му математика, наредил едни двойки, свят им се завил. Решили да го пратят в католическо училище. По-строг режим, това – онова, последна надежда. Отиват след две седмици да го видят. Показва им сестрата монахиня оценките му. Брех, шестица до шестица по математика. Облещили се.

- Сине, какво стана за тия две седмици?

- Майко! Още като влязох и го видях оня, разпънат на ПЛЮСА, си казах, че тука лабаво няма!“ 

П. С. Този текст е написан с изричното съгласие на дъщеря ми! Публикуван пак със същото височайше съгласие. Щото у нас редовно ме обвиняват, че им крада интелектуалната собственост и я публикувам на широката публика, демек на вас. Малкият се е заканил да спре да ми говори, щото с неговите лафове, на сестра му и баща им си правя историите/ не е лъжа/, пък стане ли на 18, да ме съди! Сестра му е пълнолетна, подозирам, че тя пък съвсем скоро ще ме осъди, ама да сме живи и здрави! За снимката също имам милостиво и дълго обмисляно разрешение. Дето се вика, дъщерята учи за магистър, пък брат й …да е жив и здрав! Ще видим! С такава майка няма големи шансове, не го мислете. Четете, хора, просто четете!

Още от Траяна:

Да срещнеш доброто

Автор: Бени Хюбнер

Тъмно като в рог - беше изразът, в който тази вечер се беше облякла. Луната, гушнала се с два облака, хич и нямаше намерение да върши работата си на осветително тяло. Земята тънеше в абсолютен, тотален, непрогледен мрак. Дори уличните лампи не нарушаваха мрачното й вглъбение. Е...може би не Цялата Земя, но северната отсечка на Околовръстния път на столицата - със сигурност. Зад волана съм аз, шофьорката, а на задната седалка - тя, навигаторката. Слънцето, светлината... дъщеря ми, самата прелест и такт :

- Мамо, извинявай, ама влачиш се като бабичка, е…гати.

- Стига си ме разсейвала, и без това нищо не виждам. Едно че няма лампи по тъпото... извинявам се, исках да кажа - по тъмното околовръстно. Второ - тези фарове определено не са читави. Чудя му се на баща ти как вижда. Детето изсумтява някъде зад врата ми и аз усещам проницанието на погледа й да дълбае насмешлива дупка по пети прешлен.

- Нищо не виждам, честно – продължавам монолога, като се старая да не изляза от платното, следейки усърдно бялата нишка на осовата линия. А тя се вие като змия в поле - ту се скрие, ту се покаже и а-ха да те захапе. Първа дупка, втора дупка, трета дупка.

- Ма-моооо!!!! Няма начин да не си изкривила някоя джанта! – еее, това малкото не спря да меле, бе!Какво разбира 10-годишна пикла от джанти ми кажете?!

- Не знам дали съм изкривила джанта, обаче си изкривих врата да се взирам напред. Ей Богу, нищо не виждам!!!Нищичко! Четвърта дупка, пета дупка…

- Мамо, мамо, спри, спри, СПРИ!!!Полицааааааааааааай!!!!

Пронизителният писък на дъщеря ми ме кара да подскоча на седалката и автоматично да отпусна педала на газта. Наистина, в мрака, в тъмата, греещ в светлоотразителното си зелено, тича служител на КАТ и енергично размахва стоп палката. Има нещо извънземно в зеленикавия му силует. Шапката му се е килва леко назад и а-ха да падне. Що тича тоя човек? Като че ли мога да избягам с 30-40-те километра в час, с които пъпля по почти безлюдния път. Намерил кого да спре. Ама нали трябва да отчете дейност. Разбирам го. Натискам спирачката и почти с досада смъквам страничното стъкло. Полицаят диша учестено и, съвсем забравил протокола, който изисква първо да ми се представи, изстрелва:

- Ама, госпожице, Вие защо карате БЕЗ фарове!

- Госпожа, госпожицата е отзад…- поправям го спокойно аз, посочвайки с елегантно махване чудото на задната седалка.

А чудото е провряло глава над лявото ми рамо и двете му плитки любопитно се поклащат.

- Госпожо, защо карате БЕЗ фарове???? – настоява инатчийската блюстителят на реда.

- Без фарове??? Не е вярно!!! - някъде бях чела, че пред органите на властта трябва да отричаш до край (каквото и да значи край)

- Пуснати са ми фаровете, ако не бяха, таблото нямаше да свети – и в потвърждение на последното посочвам искрящото в интимно синьо табло на автомобила.

Намерил как да завързва познанство. Ама-ха. Не вижда ли, че съм с дете? Въпреки това, почти инстинктивно, подръпвам деколтето на опъната си блузка и леко се изпъчвам...почти..инстинктивно...леко. При този ми жест мъжът с фуражка посяга към онази част от физическата ми същност, която деликатно се подава от спрялото возило. Изтръпвам, стомахът ми се свива, и тъкмо да възкликна укоризнено:

- Ама, моля Ви се, детето...когато той, полицаят, с никак кавалерски жест избутва онази ми физическа същност от страничното стъкло, навира глава във вътрешността на колата, докопва... копчето за фаровете, врътва го и – О, светлина!!!О, чудо! Пътят грейва пред мен с всичките си дупки и неравности. Видим.

- Ето това са Ви фаровете, госпожа!!!Досега бяхте на габарити – кресчендото на гласа му като че ли издава известна безпомощност.

- Боооооооооооооже, ако знаете колко съм Ви благодарна!!! - възкликвам радостно и единствено затворената предна врата ми пречи да се хвърля благодарствено на врата му – от двайсет минути се чудя защо нищичко не виждам, а то защо било. Благодаря! Ама много БЛАГОДАРЯ!

Полицаят, неизвестно защо, не споделя радостта ми, раменете му се отпускат уморено, шапката му се килва още по-назад и с някаква, непонятна за мен, безмълвност прави красноречив знак да се пръждосвам. Иска ми се на раздяла да му кажа две-три хубави думи. Да му кажа, че тъмнината е само привидност, че трябва да намери красотата в нея и да й се отдаде. Че той Е, Че може, Че трябва да повярва в себе си и в мисията, на която се е отдал. Че тя е светлина! Че той е светлина, че светлината....

- Мамо, пръждосвай се, докато не са ни арестували - гласът зад главата ми прекъсва алтруистичния ми порив на позитивизъм и другарска взаимопомощ и, макар да не разбирам какво иска да каже с репликата "докато не са ни арестували", се пръждосвам...

Може да харесате също:

Шофьорски неволи