Автор: Яна Пеева 

За тази седмица се вълнувах много, много! 

Преди да започна по същество, накратко за бразилската кухня:

Бразилия е петата държава в света по размер, както и по население. Кухнята й е повлияна от португалските заселници, от африканските роби, но и от италиянските и немските имигранти. Много от рецептите са базирани на традициите на тези държави, но се приготвят с местни продукти. А те са в изобилие!

Екзотични плодове като папая, банани, авокао, ананас, асаи (плодовете на асаи палмата), маракуя, гуарана, купуасу, кокос, какао. Традиционно се консумират кореноплодни зеленчуци като маниока (тапиока), сладки картофи, тиква, патладжани. Амазонка предлага огромно разнообразие от риба и морски дарове, а южната и централната част на държава предоставят чудесни условия за отглеждане на пасищни животни. 

Основни подправки са лимон, лайм, кокосово мляко, люти чушки, чесън, джинджифил, а бобът и оризът присъстват в почти всяко ястие. Националното ястие на Бразилия е Feijoada (Фейжуада), яхния от черен боб и свинско месо. Кухнята им е толкова необятна, че ми е трудно да изредя само няколко рецепти, но все пак ще опитам. Pao de queijo са известните им хлебчета, които се правят с брашно от тапиока и сирене. Другата рецепта, която много исках да приготвя, но не успях, е Moqueca De Camarão - яхния със скариди и ориз. Като цяло си заслужава човек да се порови в интернет и да разгледа малко рецепти - сигурна съм, че всеки може да си хареса нещо, което да приготви. 

Въпреки вълнението ми, ситуацията беше такава, че почти не ми остана време да готвя. Половин седмица дояждахме нещата за сандвичи от рождения ден на Теодор, така че до петък единственото нещо, което готвих, беше чилито от понеделник. В събота реших, че вече няма за кога да отлагам и с Теди отидохме да напазаруваме. В магазина обаче осъзнах, че вечерта ще имаме много гости и няма смисъл да готвя, защото така или иначе ще поръчаме нещо, а в неделя бяхме на обяд при мама и баба. Затова реших да оставя сложните неща за понеделник и да се отдам на правене на бонбони - традиционните бразилски brigadeiros, които, ако трябва да вярваме на интернет, са задължителни за всяко парти. Бонбоните, които много ми заприличаха на нашите таралежки, са създадени в Рио де Жанейро от сладкаря Heloisa Nabuco de Oliveira (не искам да рискувам с неправилно изписване на името му на български, затова ще го оставя така) специално за президентската кампания на Бригаден генерал Едуардо Гомез през 1946г. От там и името им - бригадирчета. Признавам си малкото количество съставки ме подведе. Brigadeiros се правят от подсладено кондензирано мляко, какао, масло и шоколадови пръчици, МНОГО шоколадови пръчици. Аз реших да направя и кокосовата им версия Beijinho de coco - кокосови целувки, затова се снабдих и с кокосови стърготини и кокосово мляко. Рецептата е наистина проста, но изисква технологично време, което не трябва да се подценява. Аз го направих, което доведе до абсолютен провал. Другата ми грешка беше, че не видях, че съм взела неподсладено мляко и трябваше да добавям захар накрая. Не се бях запасила и с достатъчно пръчици, съответно се успях да оформя бригадирчетата. Сместта обаче беше много вкусна и Теодор я яде като пудинг на следващата вечер. Все пак ще сложа тук и двете рецепти, като препоръчвам да погледнете някое клипче в youtube, за да можете да разпознаете кога е готова сместта. 

Малките кокосови целувки приготвих у Мими и Иван, занесох си цялата нужда екипировка - продуктите, че даже и кухненската везна. Борис изяде 4, докато осъзнаем, че всеки му е дал по един. 

Beijinho de coco - Кокосови целувки

400г подсладено кондензирано мляко

Половин чаша кокосови стърготини

14г масло *Толкова пишеше в рецептата, не разбрах защо има разлика с количеството масло нужно за бригадирчетата. Реших обаче да пробвам така.*

Кокосови стърготини за овалване

Сложете кондензираното мляко и маслото в тиган или тенджера и бъркайте. И бъркайте. И бъркайте. Сместта постепенно ще започне да се сгъстява. Не трябва да спирате да бъркате, защото може да загори. Накрая трябва да изглежда така:

Когато е готово, изсипете вътре кокосовите стърготини, разбъркайте и преместете в друг съд и после в хладилника. Оставете да се охлади за известно време, половин час беше достатъчен в нашия случай. С намазнени ръце оформете топчета и ги оваляйте в още кокосови стърготини. Традиционно (според интернет!) се декорират с карамфил, аз обаче имам само подправен такъв, затова пропускам тази стъпка. Съхранявайте в хладилника, в затворен съд. 

Brigadeiros - бригадирчета

400г кондензирано мляко

30г какао 

28г масло

Захар за подслаждане - аз слагах постепенно, докато стигна до задоволително ниво на сладост, мисля, че 3 супени лъжици.

Шоколадови пръчици за овалване на топчетата

Млякото, маслото и какаото се слагат в тенджера или дълбок тиган на среден огън. Да повтарям ли пак, че не трябва да спирате да бъркате, докато не стане готово? Поне 20 минути. Когато стане толкова гъста, че отнема известно време, за да се върне на мястото си след разбъркване, е почти готова (вижте горните снимки за референция). Трябва да прилича на меко и лепкаво тесто. Опитайте я на вкус, за да се сигурни, че е достатъчно сладка. Когато е готова, изсипете в друг съд, покрийте и я оставете в хладилника, за да се охлади. 

*Аз не готвих моята смес достатъчно, съответно дори и с дълъг престой в хладнилника, не стегна достатъчно и оформянето беше абсолютен кошмар. Направих четири, изцапах се цялата, оказа се, че нямам достатъчно пръчици и се отказах. *

Изсипете шоколадовите пръчици в съд и започнете да оформяте топчетата. В много от рецептите, които четох, съветваха първо да се оформят всички топчета и чак след това да се овалват в пръчиците, защото иначе има голям шанс да разнесете от какаовата смес върху пръчиците и да не са толкова красиви. Препоръчвам да последварте този съвет, както и да намазните дланите си с малко масло. С лъжичка вземете от сместта, сложете я в дланта си и я оформете на топче. После оваляйте топчето в пръчиците. Приберете в затворен съд в хладнилника до консумиране. Като цяло най-добре да ги съхранявате така, ако останат, защото бързо омекват.

Тези две рецепти за мен са перфектната медитация. Бъркаш си, повтаряш си мантрата "не трябва да спирам, не трябва да спирам" и си омкаш, докато не стане готово. Някои хора предпочитат йога, аз предпочитам да се взирам в тигана. 

Междувременно Мими ме е отсрамила и е приготвила Galinhada (произошение галийяда, или поне така твърди този сайт, откъдето е взела рецептата) - ястие с ориз, пиле и зеленчуци. В различните части на страната начинът на приготвяне варира, както и между различните домакинства. 

Алтернативна идея за сервиране: с българска домашна трушия! Така е направила Мими и изобщо не се съмнявам, че си е отивало. 

Galinhada

300г пилешки гърди

2 кубчета бульон, разтворени в половин чаша вода (или може да ползвате свой домашен бульон на кубчета)

2сл лимонов сок

2сл зехтин

1 глава лук

2 скилидки чесън

360г бял ориз, измит

1сл доматена паста

1 червена чушка

100г замразен грах

1сл магданоз (Мими не ми каза колко точно е сложила, но залагам, че е било повече от това!)

Сол и пипер на вкус

1,2л вряща вода

*Мими е добавила шафран. Защо? Защото след последната ни екскурзия в Истанбул всяко ястие се приготвя с шафран.*

Разтворете бульона в половин чаша вода, добавете лимона и разбъркайте. Изсипете сместта в затварящ се съд, добавете пилето, нарязано на кубчета, смесете ги добре и оставете в хладилника за половин час.

През това време нарежете зеленчуите, измийте ориза и си подгответе водата. Може да използвате електрическа кана за водата (Мими така прави и е много удобно!).

Загрейте зехтин в голям тиган или тенджера и добавете пилето. Гответе до златисто, като обръщате парчетата, за около десетина минути (в зависимост от размера им). Аз винаги вадя някое по-малко парче, за да проверя дали е сготвено. Добавете лука и чесъна, след това ориза, доматената паста, чушката и водата (и шафрана) и разбъркайте добре. Похлупете съда, намалете температурата и гответе около 15 минути, докато оризът поеме водата. Добавете граха и разбъркайте. Подправете с черен пипер. Внимавайте със солта, защото кубчетата бульон обикновено са доста солени. Гарнирайте с нарязания магданоз и сервирайте. 

Ето и списъкът с темите. Обявяват се три седмици предварително, така че може да се подготвите предварително! Приготвяйте се с ферментирането, защото това е следващата ни тема!

Седмица 1 (1 - 7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8 - 14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15 - 21 януари) - Руска кухня. 

Седмица 4 (22 - 28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. 

Седмица 5 (29 януари - 4 февруари) - Ориз.

Седмица 6 (5 - 11 февруари) - Ямайска кухня.

Седмица 7 (12 - 18 февруару) - Задушено.

Седмица 8 (19 - 25 февруари) - Нещо, което преди не си харесвал. 

Седмица 9 (26 февруари - 3 март) - Бразилска кухня 

Седмица 10 (4 - 10 март) - Ферментиране

Седмица 11 (11 - 17 март) - Kawaii

Седмица 12 (18 - 24 март) - Чушки

Седмица 13 (25 - 31 март) - Deep-frying

Прочетете още:

Лавандуловата панакота на Люси

Рошави еклери 

Една много мила история, която ни прати Йонка Маринова, щастлива майка на Митко.

Той е на 8 години, казва се Митко. Аз не го крия и постоянно говоря за него. За проблемите и радостите покрай отглеждането на неговото сърце.

Казвам "сърце" понеже той е сърце, той е душа. Всички деца са специални, мили и добри. Но още от детската градина госпожата забеляза нещо за Митко - той не лъже. Следва правдата, дори когато той е сгрешил и винаги си признава.

С течение на времето аз свикнах детето ми да ме учи на честност и на силата да си признаеш. Дойде времето да започне училище, вече е втори клас. Госпожата всяка седмица ми докладва. Митко си раздава храната, Митко си дава химикалите, Митко пише домашните на Георги по математика, Митко прегръща плачещите деца.

А в неговият клас има две постоянно плачещи деца. Не те не плачат за поредния каприз. Те плачат, понеже са без родители. Веднъж осиновени, после разсиновени, попаднали в чужд град.

Сега аз имам да кажа нещо на неговата класна и на вас.

Един ден моят син забеляза, че вече не му слагам голяма вафла ХХL, а малка. И идва при мен и ме пита - защо. Обяснявам, че тези вафли, които баща му е купил, са с много калории и не може да се продължава така. А той, милият, казва само това и то разби и събра едновременно сърцето ми на хиляди парчета.

- Но мамо, тази малката вафла не може да се раздели на 3.

На следващия ден сложих в чантата му 3 вафли за 3 сърца. За трима приятели и с три надежди, че светът ще стане по-добър чрез нашите деца. 

Прочетете още:

Никога не ме оставяй без целувка!

Автор: Мария Пеева

Ново опасно предизвикателство се разпространява из социалните мрежи, които децата ни следят - особено в тик-ток. Състои се в следното - две деца предлагат на нищо неподозиращата жертва да се състезават кой ще подскочи по-нависоко и докато е във въздуха, я спъват, така че да падне назад и да се пребие. Междувременно някой записва и споделя.

На видеото виждате какво представлява предизвикателството.

Моите синове използват "тик-ток", но все още не беше стигнало до тях, така че имах възможност да ги предупредя навреме - не само за да не се окажат в позицията на жертвата, но и да не им хрумне да го пробват на друго дете, защото изобщо не е безобидна шега.

Поговорете с децата си навреме. Обяснете им, че подобно падане може да ги отведе в болница.

Благодаря на Костадин Стефанов, бащата, които съобщи за поредното "предизвикателство-костотрошач".

Препоръчвам ви да прочетете и Как да си отгледаме жертва.

Автор: д-р Валери Велев

Новият коронавирус (nCoV19) стана, меко казано, достатъчно актуален, за да ви напиша нещичко за него. Като начало, наречен е „нов“, защото има много вируси от това семейство, а цифрата 19 идва от годината, защото беше изолиран за пръв път в края на 2019 година. Ние ежедневно, особено зимата, сме в контакт с някакви респираторни вируси, като голяма част от тях са коронавируси. Те най-често предизвикват възпаления на горните дихателни пътища, неправилно наричани „настинки“ или „грип“.

Понякога, коронавирусите правят и големи бели. Например най-популярните епидемии, преди сегашната, при които е бил замесен коронавирус са Тежкият остър респираторен синдром (SARS), възникнал в Китай през 2002 и Близкоизточният респираторен синдром (MERS), възникнал в Саудистска Арабия през 2012. При всички епидемии с коронавируси има замесени животни,  т. е. тези заболявания са зоонози. При SARS болестта започна да се предава от прилепи на хора, а при MERS – от камили. И в двата случая не настъпи глобален проблем, и ситуацията се овладя, защото тези вируси се предаваха трудно от човек на човек. Проблемът с nCoV19, който вероятно също води началото си от прилепи, е, че се предава изключително лесно от човек на човек, а това е предпоставка за разпространението му навсякъде по-света (пандемия).

Добрата новина е, че в повечето случаи заболяването се изкарва като леко катарално възпаление – с неразположение, повишена температура, кашлица, рядко хрема. Тежкото протичане с пневмонии, включително смъртта, са много редки. Смъртността е много по-ниска отколкото от сезонните грипни вируси, които ни покосяват всяка зима. За момента данните са, че боледуват предимно хора над 15-17 години, а тежко, или дори смъртоносно, заболяването протича главно при по-възрастните, особено ако са с подлежащи хронични или имунни заболявания. Разбира се, малки деца с имунни дефицити трябва да бъдат пазени особено много.

Мерките за превенция съвсем не се различават от тези при повишена заболяемост от грип. С тази разлика, че тук трябва да се има и предвид кой откъде се завръща, защото в някои точки на света има висока заболяемост, а за щастие, в момента в който пиша този текст, у нас все още няма доказан случай.

Ограничете контактите с хора. Това е най-важното условие да сте здрави. От къщи на работа (училище) и после обратно вкъщи. Ако маршрутът ви е къс и нямате кола, не ползвайте градски транспорт. Две-три спирки пеша ще ви дойдат добре, а и няма да сте в затворено пространство с много хора.

Пазарувайте в малки магазини или извън пиковите часове. Маската не е панацея. Носете я задължително само ако сте болни, защото така ще предпазите здравите. Вас маската трудно ще предпази.

Мийте ръцете си колкото се може по-често със сапун, дезинфектанти, най-добре на алкохолна основа. Навън ползвайте мокри кърпички.

Хранете се у дома.

Нека детето се занимава основно вкъщи – разкажете му спокойно за проблема, за превенцията и се постарайте да му стане интересно. Да търси информация в нета, да чати по въпроса с приятели. Въобще, примамете го да си стои вкъщи, когато не е наложително да излиза.

Не пътувайте в чужбина, ако не е адски наложително.

И като заключение – не се тъпчете, нито пък го правете с детето, с имуностимулатори и витамини. Това няма никакъв протективен ефект.

Не променяйте драстично хранителните си навици – това също няма ефект. Чесън, ракия и сланина може да консумирате, защото ги обичате, но не и защото ще ви предпазят.

Апропо, повишената консумация на алкохол срива имунната ви система. 

Ако се връщате от страна с повишена заболяемост, но нямате симптоми, обадете се на личния си лекар и се посъветвайте какво да предприемете. Най-добре е да си останете у дома за около 2 седмици.

Ако имате симптоматика – повишена температура, кашлица, мускулни болки – обадете се на личния си лекар и едва след консултация с него предприемайте нещо. Не ходете по своя инициатива в спешни болнични звена, ДКЦ-та или лаборатории, защото сте с температура или кашляте. Дори и да сте с nCoV19, на този етап, състоянието ви не е спешно. Изследване за nCoV19 се прави само при строги показания, на хоспитализирани болни. Дори личният ви лекар не може сам да ви изпрати за изследване. Ползвайте телефона на МЗ за консултации с дежурния епидемиолог. 

В заключение – този вирус е много заразен, но рядко причинява тежко заболяване. Страхувайте се повече от сезонния грип, чиято втора вълна започва. Не изпадайте в паника и следете само официални и авторитетни източници. За ползващите английски, прекрасна научна база данни може да се намери тук.

Любопитните могат да наблюдават ситуацията в реално време тук.

Още по темата: Как да се подготвим за карантина?

Д-р Валери Велев е завършил медицина в МУ София. Има признати специалности по медицинска биология (2008 г.) и медицинска паразитология (2015 г.), специализант е по инфекциозни болести от 2016 г. Доктор  „инфекциозни болести" към МУ София. Клиничните му интереси са детски инфекциозни болести, паразитози, чревни инфекции. От 2004 до 2011 г.  е асистент и главен асистент в Катедра по биология на МУ София. От 2011 г. е асистент в Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на МУ София и лекар в Детска клиника на СБАЛИПБ "Проф. Ив. Киров". 

Автор: Мария Пеева

Умишлено не избрах за заглавие как да се подготвим за епидемия. Паниката е последното, което ни трябва и на никого не помага. При все това предвид случващото се, мисля, че трябва да си поговорим за евентуалните последици от една сериозна епидемия.

Първо ще започна с това, че по данни на СЗО коронавирусът изобщо не е най-смъртоносният вирус, с който човечеството се е сбъсквало през последните години. Всъщност дори да се разболеем от него, шансът за благополучен изход е 98 процента. При деца под 9 години е 100 процента. Опасен е обаче за хора на възраст над 80 години, защото там е 86 процента.  Най-застрашителното при него е скоростта, с която се разпространява и липсата на медикаменти и ваксина. На този етап лечението е само облекчаване на симптомите. Таблицата показва смъртността, кликнете върху нея за източник с повече статистика, ако ви интересува (на английски).

Това, което лично мен най-много ме притеснява е не самият вирус, а дали сме готови за евентуална карантина. При тази скорост на разпространяване на заразата, изобщо не е невъзможно да се стигне до такава. И макар да съм много против паниката, съм изцяло “за” да сме подготвени. Поне доколкото е възможно.

Първо за маските, които вече изчезнаха от аптеките. Вероятно и вие като мен не сте се заредили, но това да не ви притеснява. Информацията дали маските изобщо предпазват (изключвам истинските хирургически маски с филтър) е донякъде противоречива. По-важната им функция е, че пречат да докосваме лицето си с ръце. Затова и да не сме се снабдили с маски, можем да избягваме контакт на ръцете с лицето си или просто да си вържем някаква кърпа. Първото и най-важното при евентуална епидемия е хигиената. Затова е важно да:

1. Използваме сапун и дезинфектант редовно и често. Задължително след като се приберем у дома.
2. Да избягваме ръкуване.
3. Да се дезифекцираме след контакт с дръжки на врати, използване на обществен транспорт.
4. Да избягваме обществени места доколкото е възможно. Ако посещаваме такива, да спазваме дистанция особено от кихащи и кашлящи хора.
5. Може би е добра идея да избегнем пътувания в чужбина, които можем да отложим.

Това, което се случва при карантина е, че икономиката се забавя, което означава, че някои стоки стават по-трудно достъпни. Когато към това добавим и паниката, водеща до презапасяване, както и неминуемата спекулация, няма как да ви кажа “сестри, не купувайте”. Мисля, че е важно да имаме някои стоки на разположение у дома, без да презапасяваме така че да се развалят, разбира се. Но може би е добра идея да имаме най-важните продукти за всяко домакинство, както и известно количество консерви, вода, препарати и санитарни материали. Ето моят списък за “зомби апокалипсис”, както децата веднага го нарекоха:

1. Лекарства за температура, детски болести и хронични заболявания.
2. Дезинфектанти, сапун, перилни препарати, спирт.
3. Санитарни материали, както и материали за първа помощ.
4. Вода, кафе, чай.
5. Пакетирани хранителни продукти за семейството в количество за 3-4 седмици - захар, ориз, сол, брашно, боб, леща, макарони. (проверявайте годността)
6. Консерви - зеленчукови и месни, или месо във фризера.
7. Дълготрайни млечни продукти, кора яйца.
8. Обикновени бисквити, сухари, овесени ядки или корнфлейкс.
9. Зехтин, масло, олио
10. Храна за животните
11. Ябълки, сурови ядки, лимони, мед.
12. Някои лесни за приготвяне продукти като разтворими супи и полуфабрикати, които обикновено не използвам - само в случай че родителите сме болни.

Всичко гореизброено ще използвам междувременно, но когато отворя един пакет или консерва, просто ще я заменям с нова, за да се поддържа постоянна наличност. Това между другото е удобно и без да има карантина, и ще ми спести необходимостта да тичам до магазина за две яйца.

Днес изчетох доста за карантината, за оцеляване при екстремни ситуации и всякакви такива (някои много плашещи) статии. От тях подбрах още четири съвета, в които виждам смисъл и затова ги споделям с вас. Те са за ситуация на пандемия, до която се надявам да не се стигне, но все пак какво пречи да ги имаме предвид.

1. Дръжте колата си винаги максимално заредена с гориво.

2. Имайте подготвен алтернативен транспорт - скутер, колело.

3. Не разчитайте само на банкови разплащания, добре е да имате някаква сума в брой. Не голяма, защото екстремните ситуации са рай за престъпниците, но достатъчна за спешни нужди.

4. Избягвайте да сте разделени със семейството си за дълго и си направете точна уговорка как да действате при ситуация, в която нямате телефонна връзка - примерно някое място, където да се срещнете и така нататък.

5. Създайте си малка мрежа за взаимопомощ от приятели и съседи.

Осъзнавам, че последните съвети са силно преувеличени и са наистина за крайни ситуации, но ми е съвестно да не ги споделя с вас, след като съм ги прочела. А и да не забравяме, че някои хора все пак са ги преживели тези неща някъде по света.

И накрая - паниката е лош съветник. 100 процента е сигурно, че някой ден всички ще умрем, но какво каза Аря Старк на Бога на смъртта? 

Не днес.

************

Няколко важни съвети от СЗО:

Не кихайте и кашляйте в длани, а в сгъвката на лакътя или в кърпа.

Ако се почувствате зле, потърсете специалист.

Не крийте медицинската си история и евентуален контакт със заразени от лекари или близки.

Избягвайте контакт с животни или пазари за животни и си мийте ръцете.

Повече за вируса във видеото на СЗО - за жалост само с английски субтитри.

Автор: Яна Пеева

Седмичната тема от предизвикателството ни #52седмициготвене е "нещо, което преди не си харесвал". Признавам си, това отне известно време. Никога не съм била злояда, от дете съм си чревоугодник. Вярно, има някои неща, които обичам по-малко от други, но ми беше изключително трудно да се сетя за нещо, което не съм харесвала изобщо. И след това ми светна! Чушки. Почти цял живот не ядях чушки. И после, в един хубав летен ден, бременна с Борис, се оказа, че много, АМА МНОГО, ми се ядят пресни зелени чушки, пълнени със сирене. И така този магически зеленчук се намърда в живота ми. И в този на Теодор, който също не ядеше чушки. Сега ще попитате - “Е, не си ли яла пълнени чушки като малка?” Яла съм. По много. Но само от пълнежа. Майка ми в един момент се опита да готви само плънката, защото се оказваше, че аз и брат ми ядем ориз, а тя трябва да обира всички чушки. Само че, хора, то не е същото! Просто не е… както и да е. От почти три години ям чушки и искам да кажа, че това е може би най-доброто кулинарно нещо, което ми се е случвало. Вече изобщо не е необичайно да си намеря някоя люта чушка в чантата - редовно ги прибирам в по-малкия джоб след като пазарувам, за да не се смачкат, и след това се чудя къде са. 

Забележка: Другият зеленчук, който не обичам особено, е патладжан. В същото време обаче обожавам и винаги съм обожавала лютеница. Но лютеницата си е лютеница, тя не е домат+патладжан+чушка (дори и татуировката ми да твърди така), тя е магически елексир, който съществува, за да ни прави щастливи!

Та, след като установихме какво е това нещо, което не съм харесвала, а вече харесвам, дойде ред и да решим как ще го готвя. Ох, възможностите са безбройни и коя от коя по-вкусни. Ако трябва да кажа кое е любимото ми нещо с чушки, то без съмнение това е лютеницата. Но просто нямаше как да причиня на Теодор ужаса да готвя лютеница в домашни условия, затова се насочих към нещо по-просто, по-бързо и по-нецапащо. Фахита с чушки и гуакамоле.  

Фахитас всъщност е начин на приготвяне на месо в мексиканската и текс-мекс (Тексаско-мексиканската) кухня. Оригинално това е телешки стек, приготвен на грил, и след това нарязан на тънки ивици, сервиран с сготвени чушки и лук, халапеньо и тортила питка, плюс сосове. Моята вариация е със свинско и не е на грил, а в чугунен тиган, което да си признаем е почти толкова вкусно! Като добавка направих гуакамоле - нещо, което Теодор доскоро се кълнеше, че мрази. Е, той сам си го поиска, така че може да си правите изводите. Не е чак толкова лошо. 

Свински “фахитас” с лук и чушки + гуакамоле

500г свинско (аз ползвах вратни пържоли)

3 чушки (червена, зелена, жълта)

1-2 глави червен лук

сол

черен пипер (най-добре пресен!)

чили 

кимион

паприка

чесън на прах (или пресен ситно накълцан)

риган

Нарежете месото на дълги парчета. В купичка (или бурканче) сложете 1чл сол, 1чл чили на прах, 1чл паприка, 1чл чесън на прах, 1чл кимион, 1чл риган и колкото прецените черен пипер (аз слагам много, затова няма да напиша колко точно), 1/4 чл е добра отправна точка. Разбъркайте хубаво. Сложете месото в купа (ако е с капак, още по-добре), сложете малко зехтих и сместта с подправките, затворете купата и раздрусайте, за да се покрие месото хубаво. Оставете в хладилника за известно време, може и за цяла нощ, но час-час и нещо, също са достатъчни. 

Нарежете чушките и лука на резени.

Загрейте тиган с дебело дъно на котлона, добавете зехтин и сложете вътре месото. Ако тиганът ви не е достатъчно голям, за да събере цялото месо, гответе го на части. Важното е да има достатъчно пространство, за да не се задуши месото, а да направи хубава коричка. Гответе го десетина минути, като проверявате дали е готово в последните 2-3. Когато приключите с месото, го преместете в друг съд и в същия тиган сложете чушките и лука. Гответе, докато омекнат леко. Оберете с бъркалка останалото по дъното на тигана и хубаво объркайте. Може да сложите капак накрая, за да се задушат леко. Върнете месото в тигана (ако в другия съд се е отделила течност от месото, изсипете и нея в тигана) и го разбъркайте с чушките и лука.

Сервирайте с гуакамоле, питки и заквасена сметана, разбита с лайм, чедър, халапеньо. Този път хапвахме с лаваш, защото нямах достатъчно време да направя тортили, но те са много лесни и ако се опитате да ги направите веднъж вкъщи, шансът е, че повече няма да си купите от магазина.  

Гуакамоле 

2-3 броя меко авокадо.

1-2 люти чушки (халапеньо, ако намерите прясно)

1-2 домата

пресен кориандър

1-2 скилидки чесън

сок от един лайм
сол

1 глава червен лук
* кимион (сложих веднъж и беше много вкусно!)

Накълцайте чесъна, халапеньото и кориандъра. Нарежете лука, на колкото прецените големи парчета. Аз обичам по-едри, някои хора го харесват с миниатюрни. Нарежете доматите на кубчета, като е най-добре да махнете частта със семената, която е най-водна. Разрежете авокадото на две, махнете костилката и с лъжица отделете “месото” от кората. Не го белете с белачка! Виждала съм човек да го прави и е просто тъжно. Сложете в купа авокадото и го намачкайте толкова, колкото прецените. Аз съм установила, че с ръце е най-лесно. Добавете останалите съставки, подправете със сол, сок от лайм и кимион, ако ползвате. Яжте веднага или приберете в хладилника в плътно затворен контейнер. Гуакамолето променя цвета си, ако покафенее, не е развалено, просто се е оксидирало!

Мислех да спра с тези две неща, но цяла седмица си мислех как всъщност някои от най-любимите ми рецепти съдържат чушки. Шакшука. Пълнени чушки с кайма, запечени с чедър. ЛЮТЕНИЦА. Чили!!! Затова ви споделям и рецептата си за чили.

Чили кон карне (Чили с месо)

500 гр телешка кайма или месо на парчета

1 червена чушка

1 зелена чушка

1-2 малки глави лук (аз предпочитам червен)

3-4-5 скилидки чесън (повечето хора използват прекалено малко чесън!)

Консерва домати на кубчета

Доматен сок (или доматено пюре) 

халапеньо/люта чушка

*бульон* - около две чаши

1 консерва черен боб + 1 консерва червен боб**

сол

черен пипер

чили

кимион

риган

чаша червено вино***

Забележка: Аз нямах бульон, затова ползвах доматен сок и малко вода. Можете да сложите и по-малко боб, а някои чили пуристи биха се ужасили при идеята, че изобщо Е ВЪЗМОЖНО да има боб в чилито. Пробвайте, вижте как ви харесва и го правете така. Аз слагам червено вино, защото ми харесва какъв вкус и мирис придобива каймата от него, но не е задължително. Във всеки случай е по-добре да не слагате изобщо, отколкото да ползвате гадно!

Подгответе си всичко. Нарежете чушките и лука и накълцайте чесъна и халапеньото. В тенджера запържете каймата, като не я раздробявате прекалено много, важно е да придобие хубава кафява коричка, а не да е напълно сготвена. Правете го на части, ако тенджерата ви не е достатъчно голяма. Преместете каймата в дълбока чиния и сложете лука, чушките и чесъна в тенджерата. В други манджи ги слагам поетапно, тук обаче - заедно. Защо? Нямам идея, просто го правя така. Може да сложите капака, няма проблем да се задушат. Когато поомекнат, върнете месото обратно, сложете подправките (аз слагам на око, но по-около чл от всичко е добра отправна точка) и разбъркайте. Ако ще слагате вино, го изсипете сега и с дървена бъркалка оберете всичко от дъното на тенджерата. Когато виното изври, изсипете доматите, сока и бульона. Ако искате да е по-гъсто, сложете по-малко течност. Оставете го да къкри час - час и половина, 15-ина минути преди да свалите от котлона, добавете отцедения боб. Някои хора ще ви кажат, че чилито е най-вкусно на следващия ден. Не че не съм съгласна с тях, НО никога не съм успявала да издържа да не го ям веднага. 

Сервирайте с настърган чедър, заквасена сметана, тортила чипс (ВЪТРЕ! Обещавам ви, че е велико!). Може и с ориз.  

Аз го обичам по-редичко, като супа!

 Теодор го обича гъстичко, затова си добавя сгъстители. В случая питка. Принципно - тортила чипс!

Следващата седмица е посветена на бразилската кухня! На първо четене не се сещам за абсолютно нищо, но от утре започвам да чета рецепти.  

А вас чакам да споделите кои са тези рецепти и съставки, които преди не се обичали особено, но вече приготвяте и ядете с удоволствие!

Ето и списъкът с темите. Обявяват се три седмици предварително, така че може да се подготвите предварително!

Седмица 1 (1 - 7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8 - 14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15 - 21 януари) - Руска кухня. 

Седмица 4 (22 - 28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. 

Седмица 5 (29 януари - 4 февруари) - Ориз.

Седмица 6 (5 - 11 февруари) - Ямайска кухня.

Седмица 7 (12 - 18 февруару) - Задушено.

Седмица 8 (19 - 25 февруари) - Нещо, което преди не си харесвал. 

Седмица 9 (26 февруари - 3 март) - Бразилска кухня

Седмица 10 (4 - 10 март) - Ферментиране

Седмица 11 (11 - 17 март) - Kawaii

Седмица 12 (18 - 24 март) - Чушки

Прочетете още:

Три рибни рецепти, които децата харесват

Споделям без редакция и с нейно съгласие историята на Десислава Михайлова от зоната под карантина в Италия. Снимките също са на Деси.

Вчера ме спряха от работа.
Бях на смяна от 6 до 14, като в халето вече беше забранен достъпа на персонал от засегнатата от Корона вируса зона.
Малко по-късно през деня подочух от една жена, че са открили случай на заразен и в града, в който живея.
За протокола, работата ми и местоживеенето ми са в два различни, съседни града, на 20км разстояние, но двата града са в различни провинции и области. (Живея в провинция Пиаченца, област Емилия Романя, а работя в провинция Павия, област Ломбардия.)
В групите на града не беше писано нищо по въпроса, така че се надявах, че е просто слух. В 13:45, 15 минути преди края на работното ми време, пристигна мейл от собственика на логистиката, че е забранен достъпа на персонал от още две-три населени места...като едно от тях беше моето.
Свързах се с прекия си началник, той на свой ред се свърза с големия шеф от Пиаченца. След малко големия шеф се обади на мен, и хъката-мъката, ми каза на следващия ден (т.е. днес) да си остана у дома, пък после ще видят дали могат да ме вместят в някоя логистика в нашия си град.
Е, очаквам новини.
Междувременно вчера на прибиране от работа минах през супермаркета, в който винаги пазарувам...ей така, да се позапася, в случай че затегнат карантината и затворят магазините. Гледката беше неописуема. Гъмжеше от хора, всеки бута по две колички...нямаше минерална вода, нямаше картофи, паста, щандовете за месо бяха ошушкани... Реших да не се поддавам на всеобщото безумие. Купих по нещо, брашно все още имаше, по някоя консерва, в общи линии това за което бях отишла, го намерих. Слава богу, с жив зор успях да намеря котешка храна...

Ще се запитате защо толкова държах #баш на котешката храна? Не, #не е за да охраня котките си, за в случай че "опре нож до кокал"!!! Ама съм чела прекалено много Стивън Кинг & Со, фантазията ми е супер развинтена, и си представям такива сцени дето на нормален човек не биха му хрумнали! Примерно: аз никога не бих изяла котката си, но... предпочитам да съм сигурна, че на същата тая котка не би ѝ хрумнало да...хм...да похапне от тленните ни останки ако стане нещо...
[За гнусливите, това беше #черен_хумор]

Вечерта с щерката и гаджето ѝ отпразнувахме рождения ѝ ден.
Аз, дето от месеци не бях близвала твърд алкохол (карам само на бяло вино и розе), в последните дни #си_сипвам уиски! Така де, за #превенция!!! По-добре за вътрешна употреба, щото предпазните средства за външна употреба са обект на жестока спекулация! Както можете да видите от приложената снимка, с парите, дето искат за гел за дезинфекция, човек може да си плати вноската по ипотеката!

Междувременно в Пиаченца вдигнаха полева болница, прекратени са учебните занятия (поне) до 1 март, отменени са спортните, културните и всякакви други обществени мероприятия.
Все още не е открит "нулевия пациент", тоест здравия преносител, от когото е тръгнало всичко. Съмняваха се в един мениджър, наскоро завърнал се от Китай, но всичките му изследвания са негативни.
По границите на ядрото на заразата патрулират коли на органите на реда...а се говори, че в случай на нужда ще "влязат в играта" и военните.

Ние сега си седим у дома и повече отвсякога се чувствам като героиня от книга.
А книгата е "Сблъсък" на Стивън Кинг.

За хиперактивен човек като мен, това принудително бездействие, усещането за изолация, са адски подтискащи...и усещам как в скоро време ще извърша някаква лудост! Примерно...така и така си вися вкъщи, защо ли пък да не дам някое дежурство с линейката?

Автор: Валентина Мизийска

Стоя си тука в кухнята и тихичко подсмърчам. Гледам оценката на поредното контролно по математика на Йоана и се чудя да ходя ли да разговарям с госпожата или да си трая...

На извънредна родителска среща преди два месеца родителите се оплакваха, че много домашни се давали на децата: какво било това писане на думи по английски по 10 пъти (ми те ако имали 7 нови думи, щели да ги пишат 70 пъти!), какви били тези 20 задачи по математика (чакайте, казва госпожата, две задачи са, с по 10 примера. Е, да де, 20 са, броихме ги с детето!). Стоях, мълчах, мълчах – наредила беше Йоана тройки и четворки. Госпожата всеки път й казвала, че пише глупости в тетрадката и на дъската, вече няколко двойки й била спестила, щяла да викне баща й в час да я види колко е разсеяна! (По този въпрос си имах лична среща с госпожата по-рано – кротичко и с усмивка да й обясня, че баща й е още по-зле по математика, с Йоана се занимавам аз, и би трябвало да се въздържа да я плаши. Те децата си измисляли понякога, ми каза. Не, не, казах, аз затова съм тук – за да покажа, че й вярвам.) Положението беше ескалирало – родители разказваха как децата им вкъщи искали да си играят на телефоните, отказвали да пишат домашни и казвали, че предпочитат да излъжат госпожата, че са си забравили тетрадките!

Може, но не иска?

12 съвета към родителите на ученици

По едно време не издържах, вдигнах ръка, госпожата настръхна – какво ли очакваше, поредна критика? Казах, че разбирам, че по програма трябва всеки ден да преподава нещо ново, та домашното дотук и без това не е достатъчно, за да автоматизират знанието. Зад мен родителите възроптаха, но аз продължих. Казах, че и всичките 6 задачи след урока да решат, пак не стига. Че учебната тетрадка уж е само с 5 задачи за урок, но са ужасно зле съставени, затова пък в сборника, който по нейна препоръка уж всички купихме в началото на учебната година, задачите са много хубави... Госпожата ме прекъсна:

– Вижте – каза, – не сравнявайте Йоана с другите деца. Тя колкото и задачи да реши, все тая! Много е разсеяна.

Свих се, все едно шамар ми удари. От първи клас съм над главата на това дете, трудно се концентрира, обяснявам по различни начини, измислям примери, в сравнение с другите деца й трябва двойно повече време над уроците, за да достигне... някакво приемливо ниво. Да отиде с ненаписано домашно? Абсолютно никога! Вече е пети клас, учим по 5-6 часа дневно. Ей така, си викам, да покаже интерес към нещо, да не е насила – спорт, изкуство – да я подкрепим да се развива, да повярва в себе си!

Ами сега? Да спра да й помагам, защото е "все тая"?

Госпожата по математика съкрати домашните наполовина. Аз подхванах сборника сериозно. Хайде, Йоана, полека-лека. Задачите в началото са лесни, после трудността нараства, има изобилие от примери. А тя по-малко мрънка. Решаваме само групата за усвояване на знания, групите за състезания пропускаме...

Два месеца по-късно си седя в кухнята и тихичко подсмърчам. Гледам й оценката на поредното контролно по математика. Шестица. Преди това: на класното – шестица, и на едно контролно после – пет. Чудя се да ходя ли да разговарям с госпожата или да си трая. Да й кажа ли, че като математик може и да е за отличен, но като педагог е кръгла нула. И че колкото и задачи да даде за вкъщи, ако в училище не кара децата да вярват в себе си – все тая.

Снощи Йоана ми каза:

- Мамо, реших, че искам след седми клас да уча в математическа гимназия.

Още от Валентина:

Детето, което толкова приличаше на мен