Търсене - Мама Нинджа

logomamaninjashop

61. Внимавай да не си скъсаш панталонките: (Истории); ... изкушението (и мама е човек) и се сдобих и с няколко тениски за мен и Яна. Тематични - както виждате :) Големи и отлично подредени магазини, огромен избор от дрешки и всякакви симпатични неща за дома. Отлично качество на отлична цена. Пробвайте ги, аз лично съм много доволна. Най-вече защото не искам да остана в детските спомени като майката, която крещи: - ВНИМАВАЙ ДА НЕ СИ СКЪСАШ ПАНТАЛОНКИТЕ! Някой ден те така или иначе ще пораснат и вече няма да тичат и падат по поляните, а аз няма да пускам по три перални на ден и да купувам нови дрешки всяка седмица. И колко ще ми липсват тези времена. Затова сега просто им се радвам. Тази история достига до вас със съдействието на PEPCO, новия ми любим магазин. На 20 юни заповядайте в The Mall и ще се убедите, че има защо. Препоръчваме ви още: Братята Култ към личността Синът на моя син ...; Добавен на 14 Юни 2019
62. Нова опасна игра?: (Възпитание); Автор: Мария Пеева В групата ни майки споделиха за нова притеснителна игра. Деца изскачат на улицата пред коли, правят смешни физиономии и бягат. Най-лошото е, че не е единичен случай. Ето какво разказаха три майки. Обърнете внимание - случките са от различни градове! "Прибирах се с колата и в една от кварталните ни улички, между колите видях, че нещо шава. Намалих, почти спрях и точно тогава две хлапета около 7-8 г. изскочиха съвсем преднамерено и притичаха пред колата... набих спирачки, но блокирах. Така се изплаших, че не отбих да потърся родител или поне да им кажа колко е опасно. А те се смееха и избягаха, докато аз се блещех. Само това повтарям на моите деца. Да не тичат, да се оглеждат, а сега онемях като мумия. Определено бяха доволни, че ме изплашиха, а и така бяха застанали - като в засада и изчакаха максимално да приближа, за да изскочат." "В понеделник вечерта отивам за нощна смяна. Чакам тролея. На спирката ученици от две близки училища. Един хлапак (6-7 клас) с развързани ...; Добавен на 07 Юни 2019
63. Какво ще четем през лятото: (Ревюта); ... да не го чета пред хора. “Сушата” на Джейн Харпър - дебютен трилър, препоръчан от Балдачи, как да му откажа? “Полунощ в книжарницата” - Матю Съливан - още една криминална мистерия. Впрочем за любителите на Луиз Пени, излязла е последната й книга, видях я на щанда на Софтпрес. Малко съм уморена от Пени и реших да си взема тази кримка за разнообразие. “Съвестта на Дзено” от Итало Звево. Няма начин да не сложа в летните четива и малко световна класика. А от този автор нищо не съм чела, време ми е да се запозная с него. Още двама български автора. Първата книга избрах за тийна, но се оказа, че май е по-скоро за мен. Авторката на "Чуй щурците" е учителката Татяна Попова и разказва една разтърсваща история за нажежени отношения между учители и ученици, насилие, секс и зависимости. Втората книга "Куфарът на брат ми" е сборник с 22 разказа, посветени на миграцията. Иска ми се момчетата ми да я прочетат - поне по-големите. Светът вече е толкова отворен, с такава лекота се обсъжда къде ...; Добавен на 29 Май 2019
64. Единствената майка, която някога ще имам: (Блог); ... мамо, просто се зарадвай, моля те.” Не й го казах, по онова време не говорех такива неща. Би го приела като неуместно разнежване. Сега мога да й кажа всичко. Тя не е на 17, но се радва на живота като седемнайсетгодишна. Нима това е страшна болест? Вече не е критична, не е мнителна, не се притеснява за хилядите дреболии, които я тревожеха преди. Разказвам й за децата, за грижите си, а тя просто се усмихва. - Всичко ще се нареди. Децата боледуват, после оздравяват. Лошото минава. Каза ми го преди да оперират моето внуче (и нейно правнуче) от тумор. И наистина лошото мина. Забелязвам промяна и в себе си, не само в нея. Едно време, когато беше здрава, я наричах “майко”. Винаги съм й казвала така, през целия си живот, още от дете. Не “мамо”, а “майко”. Не знам какво биха отсъдили психолозите за това. Вероятно, че е била малко по-студена отколкото трябва, или малко по-взискателна. Все едно. Откакто се разболя обаче, някак неусетно и неумишлено, започнах да я наричам “мамо”. Не знам ...; Добавен на 08 Май 2019
65. Най-хубавите думи: (Блог); Автор: Яна Пеева Миличък мой, Когато се роди, душата ми затанцува танц, който дори не подозирах, че знае. И преди съм си мислела, че съм щастлива, но нищо дори не стъпваше на пръста на това, което изпитвах през първите седмици с теб вкъщи. Не можех да го облека в думи и единственото, което правех, е да се втренча в баща ти и да повтарям до откат: “Ужасно съм щастлива, много го обичам. Много ми е хубаво.” Дори не подозирах, че мога да събера толкова много обич в себе си. А тя се увеличаваше всеки ден. И продължава да се увеличава. Още не ме познаваш, мен, личността Яна, но нямам търпение да ме опознаеш. Не само ръцете ми, които те прегръщат, гъделичкат и държат твоите ръце. Не само краката ми, които тичат след теб, които ползваш за катерушка, за които се държиш, докато снова из кухнята. Не само врата ми, в който се сгушваш вечер, и раменете ми, върху които отпускаш глава, когато се измориш. Нямам търпение да се смеем заедно, да спорим заедно (или един с друг!), да те гледам как се ...; Добавен на 04 Май 2019
66. Една провалена баба: (Блог); Автор: Мария Пеева Това е признанието на една провалена баба. Не мога да приспивам Борис. Бях сигурна, че ще се справям страхотно. Четири деца съм отгледала. Най-малкият съвсем доскоро беше бебе. Всички трикове ги знам, всички номера са ми ги правили. Нямах никакви опасения. Даже малко се притеснявах за сватята как ще се оправя, защото, видиш ли, нейните деца са големи, може да е позабравила. А то какво излезе? Когато Яна ме помоли да погледам Бобчето за първи път, си мушнах една книга в чантата. Ами, така де, какво ще правя три часа? Ще нахраня бебето, ще го приспя и после ще скучая. Подготвих се значи. И така Яна ми връчи едномесечното вързопче. Бобче точно се беше научил да се усмихва и да гука и изобщо като цяло винаги е бил спокойно и лъчезарно бебенце. Но оказа се, че в отсъствието на майка си изобщо не е толкова спокоен. Щом разбра, че Яна я няма и нададе бесен рев. Два часа танцувахме латино танци, пяхме (особено аз), пищяхме (особено той). Плюхме биберони (той) и ровихме ...; Добавен на 09 Април 2019
67. Защо никога не е добра идея да лъжем децата?: (Възпитание); ... ги, винаги когато има повод, но не преувеличавам, само за да се почувстват щастливи. В бъдеще това може да ги подведе и да бъдат разочаровани. Освен това се опитвам да ги науча да се сравняват само със себе си. 2. Не си спестявам неудобните разговори на каквато и да е тема. Щом ми зададат въпрос, отговарям. Независимо каква е темата. Когато детето зададе неудобен въпрос, това означава, че то вече има някаква информация по него, затова по-добре да получи правилната. За патологичните лъжци 3. Когато някой близък е болен или починал, децата ми научават за това, не отлагам във времето. Отлагането във времето всъщност няма да помогне на детето да се справи със загубата, защото дори да са минали седмици или месеци, за него ще е все така тежка вест, когато го чуе за първи път. Когато родителите ми се разболяха от деменция, казах на децата и ги държах в течение за това какво се случва с дядо и баба. Така разбраха от мен и приеха промяната в тях, без да страдат и да се чувстват виновни, ...; Добавен на 24 Март 2019
68. Да си поговорим за любовта… отново: (Блог); Автор: Мария Пеева Някога, много влюбени и млади, прекарвахме часове в разговори за любовта с моя Иван. Сега не мога да си представя какво толкова сме си говорили и имало ли е нужда от това, след като и двамата осъзнавахме, че той е мой и аз съм негова. Завинаги. Но явно ни е било хубаво да си го повтаряме отново и отново. Едно от нещата, в които се уверявахме тогава, до безкрай, беше, че винаги ще се обичаме “такива, каквито сме”. Че няма да искаме един от друг нищо повече. Че той е абсолютно съгласен с моите малки лудости, а аз - с неговите. Че не му пречи, че съм разпиляна, небрежна и егоцентрична. Че напълно приемам неговите футболни мании, крайна принципност и обсесивна подреденост. Че никога няма да изискваме един от друг да се променяме по какъвто и да е начин. Такава, каквато съм, такъв, какъвто си - това беше нашата мантра. Имаше един Иван Но мина време, оженихме се и един ден, докато се опитвах да вляза в старите си дънки, осъзнах, че вече не съм такава, каквато бях. ...; Добавен на 20 Март 2019
69. Честит рожден ден, Мария!: (Блог); Автор: Яна Пеева Днес Мими става на… честно казано не знам на колко става, но на нея така или иначе години не й личат. Прилича на момиченце, смее се като момиченце и е с размерите на момиченце. Само мръсни вицове не разказва като момиченце, но трябва все пак нещо да я издава, нали? Спомням си първия път, когато я видях - беше много бременна, качена на една стълба и пълна с нареждания и заръки за мен и Теди. Къде да отидем, какво да направим, колко да сме бързи. Приличаше на един бременен капитан, който знае точно как да си изкомандори екипажа, за да стигне, където трябва. Не знам дали тогава Теди ме е питал какво мисля за майка му, не знам и какво бих отговорила, но сега 6 години по-късно знам, че съм истинска късметлийка. Каквито са и останалите хора около нея. Веднъж, докато беше болна, а ние бяхме отишли да я видим, седяхме в кухнята и си говорихме, а Иван каза на Теди: “Когато я няма майка ти, все едно някой ни е спрял тока. Нищо не върви.” И е така. Мария сякаш ни пуска ток на ...; Добавен на 17 Март 2019
70. Слингофест 2019: (Ревюта); Автор: Яна Пеева Не е тайна, че бебеносенето се превърна в неизменна част от родителството за нас. Ергономичната раница е единственият предмет, който никога не оставям вкъщи, когато с Борис излизаме навън. Така се разхождаме, така пазаруваме, така се придвижваме из града. В нея го успокоявам вечер, когато го измъчват зъби. С него на гърба си готвя, когато иска да е близо до мен, а не да вилнее из апартамента. Благодарение на нея успявам да разхождам кучетата, докато Теди е на работа. Казвала съм го и преди - бебеносенето е мега яко и ме спасява винаги и по всяко време. И не само това - то ме запозна с един куп страхотни хора. То беше моята връзка с непознатия свят на митичните хора “родители”, така намерих приятели, супер готини жени, с които да пия кафе (и вино), на които да мрънкам, на които да се хваля, с чиито деца Борис да играе. Една от тези супер готини майки е Ани от Слингомания. Слингомания е библиотека за бебеносене, една от многото в страната, а Ани е истинска фурия - пълна ...; Добавен на 11 Март 2019
71. Интернет е голям и опасности дебнат отвсякъде: (Здраве); Автор: Яна Пеева Помните ли Синия кит? А чували ли сте за Предизвикателството Момо (The Momo Challenge)? През последните дни притеснени родители във Фейсбук споделят статии и новини, предупреждаващи за предизвикателството, което е насочено към малки деца и може да бъде наистина стряскащо. Твърди се, че по време на клипове в Youtube и Youtube Kids (детската версия на платформата, която се предполага, че филтрира съдържанието, така че да бъде подходящо за малки деца) се появява видео с така наречения Момо (всъщност снимка на скулптура, правена за фирмата за специални ефекти Link Factory), който казва на децата да се свържат с него във Whatsapp, Snapchat или други платформи за съобщения. Ако детето го направи, започват инструкции за самонараняване, както и заплахи, че ако инструкциите не бъдат спазени, детето и семейството му ще пострадат, защото Момо вече знае къде живеят, кои са, какви са телефоните им и т.н. Предизвикателството витае из интернет пространството последните години, като ...; Добавен на 27 Февруари 2019
72. Обич и пайети: (Блог); Автор: Яна Пеева С Теди ни върви на рождени дни. Запознахме се на рождения ден на брат ми. На моя рожден ден половин година по-късно станахме гаджета. А на неговия рожден ден месец след това решихме, че ще се женим. Не веднага, естествено, но някой ден... В далечната 2013 г. Теодор все още живееше в Благоевград, а аз бях ученичка в 12-и клас. Бяхме неразделни, доколкото двама човека, които живеят в различни градове, могат да бъдат неразделни. Говорехме си почти постоянно, пишехме си едновременно по скайп, смс-и и в Whatsapp, гледахме заедно филми по телефона, а във всеки един възможен момент се събирахме. Както се досещате, това значеше много пропуснати лекции от негова страна, и много пропуснати часове от моя страна. Почти на втората седмица бяхме решили, че ще се местим да живеем заедно в Англия, кандидатствахме в университети в един град и чакахме с нетърпение да получим резултатите, за да разберем дали ще го бъде. Бяхме влюбени до уши точно по начина, по който се влюбват тийнейджърите ...; Добавен на 22 Февруари 2019
73. Как се справяте?: (Семейство); Автор: Яна Пеева + майките нинджи Подредили сте си някакъв живот, намерили сте си половинка, имате работа, приятели, ежедневие, което харесвате. И после си раждате бебе. И всичко се обръща с главата надолу. Не казвам, че е лошо. Но е ново, непознато и нито една лекция, книга, приятелка с опит не може да ви подготви за истинското майчинство. Просто защото всички сме различни, децата ни са различни и животите ни са различни. В един момент, след 10тата под ред вечер, в която сте спали между 15 минути и 4 часа, а бебето е мрънкало, вкопчено във вас, започвате да се чудите дали наистина това ще е целият ви живот отсега нататък. Наистина ли повече никога няма да спя необезпокоявана, без нечие пухкаво дупе да се опитва да се намести върху лицето ми? Наистина ли ще съм постоянно изморена, гневна, докачлива и без никакво желание да бъда докосвана? Наистина ли ще подреждам всичките си дни по това в какво настроение се буди едно малко същество, което дори не може да си каже името още? Наистина ли ...; Добавен на 17 Февруари 2019
74. Най-важните умения: (Възпитание); ... - защото някъде по пътя вие сте изгубили умението да прощавате. А то го владее до съвършенство. Детето е безкористно. То спасява животинки от улицата, дава си последната паричка на просяка и купува кифла на дете от другия клас, което си е изгубило парите, без да очаква нищо в замяна. Колко от нас могат да се похвалят с безкористна доброта? За съжаление и това е от уменията, които обикновено губим и се налага съвсем осъзнато да ги възпитаваме отново в себе си. Най-малкото, за да се чувстваме добре със собствената си съвест. Детето знае какво иска. То умее да казва “не” и “да”, като се съобразява със своите потребности, а не с чуждите очаквания към него. Опитайте се да накарате едно дете да яде, когато не е гладно; да спи, когато му се играе; да се навлече, когато не му е студено. То ще ви каже, че не иска и ще се съпротивлява. А ние ще го накараме насила и най-вероятно ще направим първата стъпка към “пречупването му”, заради което някой ден, също като нас, ще му се наложи да посещава ...; Добавен на 30 Януари 2019
75. Да родиш щастливо не е глезотия: (Общество); Автор: Яна Пеева Вчера бе поставено началото на една много хубава и нужна кампания, инициирана от Мрежа за съвременна родилна грижа - Да превърнем раждането в позитивно преживяване! Моето беше точно такова и помня с хубаво всеки един момент от него, като удобно не мога да си спомня единствено болката от контракциите. Помня, че се чувствах сигурна, чувствах се в безопасност, чувствах се сякаш за мен ще бъдат положени най-добрите възможни грижи, каквото и да стане. Помня, че търсех Теодор с очи всеки път, когато за кратко се отдалечеше от мен и не висях на врата му. Помня как ме успокояваше Илона, как стисках ръката й, как ме окуражаваше да викам, колкото си искам, как внимателно обясняваше и на мен, и на Теди всяко нещо. Знаехме много добре какво ще се случи, как протича едно неусложнено раждане, бяхме насърчени да си изготвим план за раждане, да сме наясно какво искаме и какво не искаме. Да зададем всички въпроси, които ни тормозят, да преговорим всички неща, които са ни неясни. Да ...; Добавен на 21 Януари 2019
76. Това не е библейско!: (Блог); Автор: Яна Пеева В неделя с Теодор имахме годишнина. 6 години. 1/4 от живота ми съм прекарала с него. Луда работа направо. Не сме от най-романтичните хора и нямахме пълна програма с просълзяващи дейности, даже торта не му направих, защото още дояждахме последната. Признах му обаче, че го обичам повече от печени картофи, което си е голяма работа, защото аз много обичам печени картофи! Освен това се уговорихме с мама да дойде да погледа Борис, за да излезем ние като големи хора НА МОЛ! Не че не посещаваме редовно мола, все пак ни е кварталният магазин, но обикновено един брой син виси върху единия от нас, а и бързаме да се приберем, да не би кучетата да ни изядат апартамента и да продънят ушите на съседите. Та в неделя, малко преди обяд мама пое Борис (който започна да се прозява в секундата, в която я видя, не знам какви магии прави тази жена!!!), а ние се отдадохме на романтика - направихме си кратка разходка с колата до Панчарево, където почти станахме на ледени висулки, а после се върнахме ...; Добавен на 15 Януари 2019
77. Да станеш на 24!: (Блог); Автор: Яна Пеева Не знам какви илюзии успявам да създам за себе си в онлайн пространството, но всъщност на живо съм едно доста често сърдито същество, което не обича кой знае колко да си говори с непознати хора и като цяло се държи като темерут. С годините (вече 24!) успях да си събера едно кръгче от приятели, които стоически ме понасят, обичат и ценят такава, каквато съм. Или поне успешно се абстрахират от неприятните ми особености. Има един ден в годината обаче, който изкарва наяве всичките ми ужасни страни - ставам изнервена, докачлива, мрънкам постоянно и за всичко, чисто и просто непоносима съм. Този ден, естествено, е рожденият ми ден. И понеже все пак не съм отвратителен човек, всяка година всячески избягвам контакт с любимите ми хора на точно този ден. Иначе казано - не го празнувам. Виждам се с мама, духвам свещичките върху тортата, която тя ми прави, прекарваме малко време заедно и това е. Тази година обаче бях решила да си подаря един специален ден. Секнах в зародиш всякакви ...; Добавен на 11 Януари 2019
78. Обяснение в любов: (Блог); ... брак… - каза Яна, прекрасната ми млада снаха. - Мими, това е страшно много. - Не, мила. - отговорих. - Никак не са много. Даже са ми малко. Искам още. Казах на Иван, че това обяснение в любов му го подарявам за годишнината ни. - Прекрасно е. - засмя се той. - Но се опасявам, че не мога да ти върна жеста и да ти напиша красива история. Затова пък ще ти купя един много красив сервиз. Обичам го този мъж, макар че ми подарява сервизи за годишнините, които вече няма къде да прибирам. Винаги мога да си купя нов шкаф, нали? По-важното е, че имаме истинска любов. Не от онези, приказните, които приключват с "вдигнали сватба за чудо и приказ, и три дни яли, пили и се веселили". А от другите, на пръв поглед скучни и обикновени, в които хубавото започва оттам. И не свършва. Още няколко наши истории: Жега Защо вече никой не ни идва на гости? Сънят с момичето с жълтия бански Имаше един Иван А имаме и една много специална история със сервиз, която може да прочетете в Хлебарки, ...; Добавен на 27 Декември 2018
79. Всички обичат Лего: (Развлечения); ... още с Теди и досега неговите първи конструктори изглеждат като нови - дори след 4 чифта малки (и в последствие не чак толкова малки) ръчички, които са си играли с тях. Пазим и тях за бебе Борис. Впрочем Борис е страшен късметлия. Получи не само първия си конструктор, а на всичкото отгоре благосклонният му петгодишен чичо Алекс позволи да му подарим всичките Дупло конструктори, които притежаваме от четири поколения момчета насам. Защото както сам каза - той вече минава на следващото ниво Лего - за по-големите. И сега освен това страхотно влакче, което е чудесна играчка за най-малките, Борис има и къщички, бензиностанции, магазини и един куп човечета. Най-хубавото е, че всички могат да се сглобяват едно с друго и да стават най-различни комбинации между тях - например лего нинджи, които яздят кравички, докато си пазаруват в магазина! Теди е наясно с тази игра, но Яна май досега не е играла с конструктор. Забележете обаче как се увлече. В началото с недоверие попита: “Ама защо няма ...; Добавен на 17 Декември 2018
80. Не ги мразя, НО...: (Общество); Автор: Яна Пеева Вчера в групата се заформи една дискусия, няма да я нарека спор, защото като цяло беше доста премерена и мирна, която се повтаря на всеки няколко месеца. Дискусия, която всеки път ме оставя разтреперана, нерядко разревана, а от скоро молеща Теодор да си съберем багажа възможно най-скоро и да се махнем от тук. Една дама пусна снимка на билборд, на който е изобразена хомосексуална двойка, двама прегърнати мъже, залят с боя. Не са голи, не правят секс, няма садомазо елементи, не се целуват, дори не им се виждат лицата - двама мъже, които са се прегърнали, защото се обичат. Биха могли да бъдат всеки двама мъже. Няма страшно, това е просто любов, казва постерът. Страшно явно обаче има, защото в рамките на минути се започна споделяне на мнения, че “това” не трябва да се натрапва, не трябва да се показва, не трябва да се вижда. “Нямам нищо против, но...”, “Не ги мразя, но...”, “Познавам един, но...”, “Не бих ги била, но...”. Все така, както обикновено, с редовното допълнение ...; Добавен на 13 Декември 2018

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам