... MK295 Silent с 90% по-малко шум благодарение на технологията SilentTouch.
Logitech представи своето MK295 Silent Wireless Combo – издръжлива и комфортна клавиатура и мишка, включващи новата собствена технология SilentTouch, която премахва 90% от шума при писане и кликване в сравнение с Logitech MK270. Новото комбо, налично в цветове графит и бяло, предлага познатото чувство при писане и кликване на най-добре продаващото се комбо в света – Logitech MK270 - без натрапчивите звуци около вас.
Пълноразмерната клавиатура предлага устойчив на разливане дизайн, издръжливи клавиши и стабилни крака за повдигане с настройваща се височина за допълнително удобство и комфорт. 36-месечният живот на батерията намалява суматохата по смяната им, така че можете да продължите да работите с безжична лекота без забавяне.
Комфортната и компактна мишка е с контурна форма, с плавно и прецизно натискащи се бутони и придвижване, и всичко това се случва в тишина. Освен 18-месечен живот на батерията, мишката ...
... много нормални неща, които сме приемали за даденост като тържествата по разни училищни поводи, лудуването из двора, прегръдката на учителката, споделянето на закуската с другарче и всякакви такива обичайни емоции, които са неделима част от училищния живот.
Всичко това ще спестя на детето си, защото то няма никаква вина, че светът сега е различен. Ще го мисля, но няма да му покажа, че се притеснявам. Защото това е неговият ден, неговата година и неговият живот. И ще направя каквото зависи от мен да е щастливо. Ще изберем заедно раница и пособия, нова книжка за него и книга-подарък за училището, ще организираме малък семеен празник, може да си направим и весела фотосесия, може би излет или пикник. Ще бъдем слънчеви и усмихнати, защото децата ни го заслужават, но също така защото и ние го заслужаваме. Благодаря ти, Христина, че ми го напомни. Понякога дори аз, отчаяната оптимистка, имам нужда от това.
В рубриката ни с посланиците на ЛИДЛ всеки месец ви разказвам за някое семейство ...
... различна свежа подправка. Пекох, в тава застлана с хартия за печене, около 20 мин или до златисто на 190 градуса в предварително загрята фурна.
Можете да видите още много забавни рецепти и видеа на страничката на малката сладурана и нейното мило семейство. Те бяха посланици за август на Lidl, чрез които откриваме както любими продукти във веригата, така и интересни хора с вълнуващи професии и занимания от близки и далечни кътчета на България. През септември очаквайте още едно усмихнато семейство. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.
Tук може да прочетете за веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци. ...
Автор: Мария Пеева
Веднъж снаха ми Яна ми каза:
- Мими, довечера ще излизам и нямах време да сготвя. Може ли Теди и Борис да дойдат у вас?
- Да, казах. Дай децата, ще ги гледам.
Тя много се смя, но не е ли така? За мен са дете и внуче все пак, нищо че Теди е огромен мъжага, който чудесно може да се справи със сина си. А къде отива Яна, изобщо не попитах, защото знам. Отива на среща с “нейното племе”, както нарича женската си компания. Когато има среща с тях, се докарва, гримира и излиза с щастлива усмивка. А аз знам, че тя заслужава своето време с приятелките си и винаги се радвам за нея. Защото и аз си имам моето племе, което много обичам, и моите “женски партита”, на които безкрайно се забавлявам. Затова дойде ли нейната вечер, каня “децата” с най-голямо удоволствие, а тя разпуска и събира положителни емоции.
Сигурна съм, че мъжете тайно се чудят за какво си говорим, какво правим ние на нашите женски събирания с мъжки питиета. О, със сигурност много се смеем, разказваме си вицове ...
Автор: Мария Пеева
В края на учебната година ни сполетяват разнообразни ученически драми. Ако мислите, че когато човек има 4 деца, знае отговорите на всички въпроси, в грешка сте.
Браво или можеш още?
Теодор, най-големият ми син, който вече работи като софтуерен инженер, постоянно записва допълнителни курсове за квалификация - изкуствен интелект, нови компютърни езици. В моите очи на филолог това са свръхсложни неща, чието споменаване само по себе си ме изпълва с нямо възхищение. Преди време се оплака, че не е съвсем доволен от финалния си проект за поредния курс, защото през уикенда Бобчо беше на вилата при другата баба и двамата с Яна се отдали на живот. На следващия ден се похвали, че завършил курса с 5,70! Моята реакция беше: - Браво, маме, само където се тревожеше. На баща му реакцията: - Ако беше направил финалния проект както можеш, щеше да си пълен отличник.
Ей така сме ние двамата с баща му открай време. Аз винаги казвам “браво, супер си”, а той “можеш още”.
Интересното ...
... имат някакъв доход. Самотните родители обаче остават без възможност да работят, съответно остават без доходи.
По принцип за самотните родители е трудно да бъдат наети (поне в провинцията), трудно се намират и работни места в редовна смяна без събота и неделя, а заплатите са сравнително ниски и услугите на детегледачките не са добре развити. Разчита се основно на помощ от семейството и приятели, ако изобщо някой наеме самотна майка. Затова и в момента ние сме много уязвима група - изтече ли ни платеният годишен отпуск, оставаме без доходи.
Аз като педагог имам 48 дни платен годишен отпуск + 8 дни от синдиката и още 2 дни като майка на две деца под 18 години. Вече изчерпвам платения си годишен отпуск, но не мога и да се върна на работа, понеже няма кой да гледа децата, а не мога и да ги водя с мен на работа. Единственият ми вариант остава да поискам неплатен отпуск за гледане на дете под 8 години. Което не решава проблема, защото все пак някой трябва да ни храни.”
И не, заемът също ...
Автор: ЯнаПеева
Тази седмица (не точно тази, защото се движим малко назад) темата на предизвикателството е “азбука”. Мислих го, мислих го и в един момент спрях да го мисля, защото не можех да се сетя за нищо, което искам да приготвя. Седмицата така или иначе беше лудница, имах много лекции, Борис беше във вихъра си и общо взето във всеки един момент бях готова да се тръшна на земята и да обявя, че не мога повече. После Косьо ме помоли за нещо за рождения си ден.
Това е историята на един сладкиш, който инцидентно направих преди 4-5 години, а Косьо още помни от тогава и продължава да пита за него. Аз съответно опитвам периодично да го повторя и всеки път се провалям епично. Косьо обаче продължава да пита. И аз продължавам да си блъскам главата в плота на кухнята и да се опитвам да си спомня какво точно забърках тогава
На кратко - тогава направих лимонов сладкиш с каквото имах вкъщи. По спомени вътре сложих зехтин, кисело мляко, доста лимони и брашно. Почти сигурна съм, че го бях ...
Автор: Мария Пеева
В една майчинска група решихме да се позабавляваме и си представихме, че сме съветници на правителството.
Първо направихме малка анкета по желание, в която взеха участие 358 души, което по някакво съвпадение се оказа точно 10 процента от групата.
Въпросът беше:
Ако зависи от вас в настоящата ситуация, днес, какво ще посъветвате правителството:
Опциите бяха следните:
Ето и резултатите:
179 души гласуваха да се задържат мерките до 13 май без промяна.
115 души - да се обмисли постепенно отслабване на мерките.
40 души - да започне постепенно отслабване на мерките.
12 души избраха опция друго и поясниха какво имат предвид с коментари.
10 души избраха правителството да даде оставка и да назначи нови избори.
5 души избраха незабавна отмяна на мерките.
Подбрах някои по—интересни коментари:
Да признават вече, че сме в социален експеримент и да ни пускат да ходим навън. За всички, които са си загубили някъде чувството за хумор из стаите вкъщи, ...
... питката: В равни части брашно с цедено мляко и лъжица зехтин. Само това! Важното е брашното да е само набухващо или да се сложи малко бакпулвер. Разстила се на тиган и се пече като палачинка. Месото-малки късчета от ребра. Да има мазно по тях. Пържат се на много силен огън за няколко минути до почервеняване. Пържени картофи - правих ги на фурна на хартия за печене. Дзадзики - цедено мляко, малко оцет, краставица, копър и чесън по желание. По желание домати и лук.
А междувременно, далеч оттук, в Чикаго, Люси Рикспуун, моята съавторка в "Писмо до сестра ми", работи онлайн, докато съпругът и синът й си правят състезания за сандвичи. Впрочем Люси е изключителен кулинар и постоянно споделя разни невероятни рецепти, но е хубаво, когато у дома има кой да те отмени в кухнята. Ето какво сподели тя в кулинарната група на Яна "сол&пипер":
Моите мъже организираха състезание за най-хубав сандвич днес - благодарение на един филм на Холмарк, който гледахме снощи :))) Аз съм журито ;))) Утре щели ...
Автор: ЯнаПеева
Тази седмица темата на предизвикателството ни е пържене. Като цяло го смятам за досадно, шумно и миризливо занимание, което е и сравнително опасно за изпълнение при наличието на постоянно тичащо в краката ти хлапе. Крайният резултат обаче в повечето случаи е храна, на която трудно можеш да устоиш. Първоначалният план беше да направя пържено пиле, но се отказах. Вместо това заложих на нещо, което много обичам - фалафели.
Фалафелите са кюфтенца от суров нахут с много подправки и много магданоз. Вероятно произлизат от Египет, но са популярни в много Средноизточни държави и може би всички сте ги опитвали. Трудно е да им устои човек, а когато си ги направи сам вкъщи са изключителни! Аз ги комбинирам с пита, която също пека вкъщи, салата от домати, краставици, лук и мента и сос с кисело мляко и тахан обикновено. Този път обаче накиснах цялата опаковка нахут и с половината направих тях, а с другата половина - хумус. В салатата ми пък нямаше мента, но пък сложих чушки, а ...
Автор: ЯнаПеева
Знам, че вече си говорихме за чушки, но предизвикателството ме изненада с тема, специално посветена на тях. След като в седмицата за неща, които преди не сме обичали, ви разказах за това как чушките са се намърдали в сърцето ми, днес ще споделя любимата ми рецепта за шакшука (Теодор хич не я обича, а Борис нежно я нарича ШАКАШУКА). Първо обаче малко повече за чушките… и за Христофор Колумб.
Със сигурност сте ставали свидетели на безумния спор “чушка или пипер”. Доскоро всеки път, когато някой наречеше зеленчука пипер, въртях очи. Наскоро обаче разбрах, че всички сме прави… защото Христофор Колумб се е объркал.
Пиперът (Capsicum), или разговорно - чушката, е род цъфтящи растения от семейство картофови. Технически плодове (също както домата), те се използват като зеленчуци. Чушките произлизат от Америка, където са били култивирани хиляди години, преди Колумб да запознае европейците с тях.
Пипер обаче се казва още един род растения. Този на черния пипер! Сега ...
Автор: Мария Пеева
"Хляб и сол да ядете, но обич да има", казват възрастните хора. А в семейството на Елеонора и Калоян и хляб, и обич има в изобилие. Затова и ЛИДЛ избра тях за свои посланици в месеца на хляба, а аз ги поканих да ни разкажат за обичта в многото ѝ превъплъщения.
"Самун хляб, кана вино и ти"
Омар Хайям "Рубайят"
Началото:
“Най-напред се влюбих в него, защото е чудесен баща”, ми каза Елеонора. “Когато го срещнах, Калоян вече имаше дъщеря, за която полага грижи наравно с майка й. 9-годишната Яна от самото начало е част и от нашето семейство. Неговото уважение към майка й, неговата обич и загриженост за детето, ме привлякоха от самото начало. Преди да го обикна като мъж, го обикнах като баща.”
"Умният навсякъде си изкарва хляба." Българска поговорка
Видин е красив град, но бизнес в него не се прави лесно. Хората не са особено заможни и работа за висококвалифицирани специалисти се намира трудно. Въпреки това Елеонора и Калоян избират да останат в родния си ...
Автор: ЯнаПеева
Повтаряме си как можем да спасим света от комфорта на дома си, преобразуваме пространствата вкъщи в офиси, обясняваме на децата си как е важно да ограничим контактите, да мием ръцете си още по-често, да не играем на площадките. Говорим си с приятели по телефона и си пращаме смешни картинки по фейсбук, питаме се по няколко пъти на ден дали сме добре, дали понасяме добре изолацията…
Накратко - в извънредно положение сме.
И въпреки че не е никак приятно и не е ясно кога ще свърши и какво още ще се случи, има нещо, за което можем да сме благодарни. Интернетът. Интернетът, който ни позволява да се свързваме с близките си, благодарение, на който можем да се снабдим с някои от книгите, които все си обещаваме, че ще прочетем, но до които не успяваме да стигнем в забързаното ежедневие. Интернетът, който позволява на децата ни да продължат да учат, a на някои от нас да продължат да работят. Интернетът, който ни свързва със света в момент, в който е най-добре да сме отделени ...
Автор: ЯнаПеева
Темата на тази седмица ми беше изключително интересна от изследователска гледна точка. В първия момент, когато видях "фермeнтиране", доста се стреснах. Теоретично знам кои храни са продукт на ферментация, както и какво е ферментация, но до този момент никога не се бях замисляла да приготвя нещо такова вкъщи. Дори киселото зеле на баба само го ям и никога не съм била свидетел как се прави - нямах идея примерно какво значи да се “претака”. Сега по същество, обаче!
Ферментация е процесът на преобразуване на въглехидрати в киселини и/или алкохоли с помощта на бактерии. Използва се от дълбока древност за променяне на вкуса на различни продукти, както и за получаване на съвсем нови, какъвто е случаят с произвеждането на алкохол. Храни, продукт на ферментация са - квасеният хляб, киселото зеле, киселото мляко, сирената. Виното, бирата, както и всички други видове алкохол, също са продукт на ферментация. Освен интересния вкус, който добиват ферментиралите храни, те имат и ...
Автор: ЯнаПеева
За тази седмица се вълнувах много, много!
Преди да започна по същество, накратко за бразилската кухня:
Бразилия е петата държава в света по размер, както и по население. Кухнята й е повлияна от португалските заселници, от африканските роби, но и от италиянските и немските имигранти. Много от рецептите са базирани на традициите на тези държави, но се приготвят с местни продукти. А те са в изобилие!
Екзотични плодове като папая, банани, авокао, ананас, асаи (плодовете на асаи палмата), маракуя, гуарана, купуасу, кокос, какао. Традиционно се консумират кореноплодни зеленчуци като маниока (тапиока), сладки картофи, тиква, патладжани. Амазонка предлага огромно разнообразие от риба и морски дарове, а южната и централната част на държава предоставят чудесни условия за отглеждане на пасищни животни.
Основни подправки са лимон, лайм, кокосово мляко, люти чушки, чесън, джинджифил, а бобът и оризът присъстват в почти всяко ястие. Националното ястие на Бразилия е Feijoada ...
Автор: ЯнаПеева
Седмичната тема от предизвикателството ни #52седмициготвене е "нещо, което преди не си харесвал". Признавам си, това отне известно време. Никога не съм била злояда, от дете съм си чревоугодник. Вярно, има някои неща, които обичам по-малко от други, но ми беше изключително трудно да се сетя за нещо, което не съм харесвала изобщо. И след това ми светна! Чушки. Почти цял живот не ядях чушки. И после, в един хубав летен ден, бременна с Борис, се оказа, че много, АМА МНОГО, ми се ядят пресни зелени чушки, пълнени със сирене. И така този магически зеленчук се намърда в живота ми. И в този на Теодор, който също не ядеше чушки. Сега ще попитате - “Е, не си ли яла пълнени чушки като малка?” Яла съм. По много. Но само от пълнежа. Майка ми в един момент се опита да готви само плънката, защото се оказваше, че аз и брат ми ядем ориз, а тя трябва да обира всички чушки. Само че, хора, то не е същото! Просто не е… както и да е. От почти три години ям чушки и искам да кажа, че това е ...
Автор: Мария Пеева
Една вечер тази седмица Теди, Яна и Бобче дойдоха у нас и още на вратата вместо обичайния си въпрос “какво си сготвила, мамо”, Теди ме попита:
- Мамо, я кажи, ти чела ли си историята с трите врати?
- Не, маме. - казах - Не съм. Това пак ли е някой виц?
Теди обожава да разказва вицове.
- Не. - отговори - Не е виц, задача е, но нека да дойдат и Косьо, и Коко, за да ви я кажа на всички и да ви видя дали ще познаете правилния отговор.
След известно суетене, разнасяне на чинии, гушкане на Бобче и гонене на животни, успяхме най-после да се съберем всички на масата.
- Добре, сега слушайте внимателно. - каза Теди. - Преди много години имало игра по някаква си американска телевизия, в което участниците имали шанс да спечелят кола. В шоуто имало три врати, а зад една от тях - кола. И ако те изберат правилната врата, печелят колата. Сега тук е уловката. Шоуто протичало по този начин. Водещият предлага на участника да избере една от трите врати. Той избира. След ...
Автор: ЯнаПеева
Тази седмица от кулинарното ни предизвикателство хем я чаках с нетърпение, хем исках да мине по-бързо и да се свърши. Теодор не обича манджи. В началото, когато започнах да готвя, главното ми вдъхновение идваше от френската и италианската кухня, от големите тенджери с вкусна храна, които бавно къкрят на котлона или се готвят с часове във фурната, толкова дълго, че цялата къща да замирише на вкусно, на билки, на онази ясно различима миризма на вино. Най-любимата ми рецепта за готвене, а и за ядене, вероятно е bœuf bourguignon - телешко по бургундски, рецепта, която неминуемо свързвам с Джулия Чайлд и филма Julie & Julia. Има нещо почти магическо в този начин на приготвяне на храна, кара ме да си мечтая за малките улички под Sacre Cœur, за чаша вино на обяд и топла чиния пред мен. Уви, Теодор не се чувства по същия начин и всеки път, когато щастливо му кажа, че ще готвя месо 4 часа, той въздъхва тежко - “Ох, това не ми е любимото..."
Задушаването действително не е т ...
Автор: ЯнаПеева
Продължавам с кулинарното предизвикателство! Тази седмица темата беше Ямайска кухня - нещо, което никога не бях приготвяла, нито опитвала.
Ямайка е островна държава на Карибите, завладяна от испанците през 16в, а след това колонизирана от англичаните през 17в. Европейското влияние, съчетано с местното разнообразие на продукти и кулинарните методи, които африканските роби са пренесли със себе си, се смесват в една интересна и богата на вкусове кухня. Кухня, която на мен ми е абсолютно непозната. Всъщност единственото, за което се сещам, когато си помисля за Ямайка, е Боб Марли!
Сдобих се с две готварски книги, едната от които е от 1893г. Четенето и беше много забавно и доста объркващо, защото повечето рецепти са просто - “Вземете месо от ххх, овкусете го с подправки, после го сгответе по традиционния начин. Готовото ястие сервирайте със бяла салфетка в основата на блюдото.” Има цял раздел, посветен на овнешкото месо! За първи път от много време ми се наложи да търся ...
Автор: ЯнаПеева
Както ви разказах тук, започнах 52-седмично кулинарно предизвикателство. Вярно, пропуснах първите 2 седмици, но все някога ще се върна към тях. Всяка кулинарна седмица ще споделям с вас преживяванията ми покрай конкретната тема, какво съм сготвила, а може и някоя допълнителна рецепта. В момента сме накрая на седмица 5 - ориз. В края на публикацията ще сложа и списък с обявените досега теми.
Мляко с ориз, пълнени чушки, сарми, ризото, пилаф, паеля, суши, биряни, оризови нудли… това са само няколко от стотиците, да не кажа хиляди, превъплъщения на ориза. На английски има една хубава думичка, “versatile”, която според мен е най-точното му описание - нещо, което може да се използва по много различни начини.
Няма да навлизам в големи подробности за историята на ориза, въпреки че миналата седмица започнах да чета една книга специално за това, за да съм подготвена. Ние хората ядем и използваме ориз за много други цели от хиляди години. Разпространението му започва в района ...