- 101. Колко боли да имаш крила
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева „Как се става пеперуда?” - попита тя. „Трябва толкова много да искаш да полетиш, че да си готова да се откажеш от това да си гъсеница.” Trina Paulus Тя е от онези прелестни жени, чиято естествена красота се подчертава и от най-лекия грим, а изящното ѝ тяло - и от най-лежерната дреха. Тя има зашеметяващо сладострастно и сексапилно излъчване, но без захаросаност и натрапчивост. Тя има онзи пясък в гласа, който не търпи възражения и откази. Тя може да смени три съвсем различни визии за деня и да изглежда напълно в кожата си, във всяка една от тях. Тя е жена, по която мъжете въздишат, истинските жени се възхищават, а дребнавите - намразват. Тя е и много, много лошото момиче, което вместо да продъни живота си с гръм и трясък, се взело в ръце и се превърнало в изключително интелигентна, независима и успяла жена. На 15 напуснала дома си в малкото, северозападно селце. Нанесла се при най-добрата си приятелка и започнала своя бурен, наситен с всевъзможни преживявания, бунтарски ...
- Добавен на 19 Октомври 2017
- 102. За Бога, майки, не убивайте!
- (Истории)
- Ина Зарева ми прати този текст днес, потресена от новата трагедия, която гърми в новините. В Горна Оряховица бе намерено удушено новородено. Трудно ми е да пиша такива думи, толкова са нелепи и страшни. Новородено, което е дишало, изплакало, потърсило майчина закрила. Удушено няколко минути по-късно. Захвърлено в багажника, за да го изхвърлят в удобен момент. Сигналът е подаден от местната болница, където са приели майката за лечение. Полицията е открила трупчето в колата на съпруга и вероятно баща на детето. Звучи като сюжет на филм на ужасите. Но е истина. Как стигнахме дотам да убиваме децата си? Майка на три деца. Съпруга. Приятелка. Жена. Учителка. Така изглежда профилът на поредната жена, родила тайно и сама, чието бебе е намерено удушено. Било нежелано, казала. Дали е имало натиск, страх, план... Дали е било внезапно и импулсивно, дали е имало осъзнаване и съжаление... Вече не е важно. Важното е, че някой не е успял дори да изплаче преди да го заглушат. Или че над 1200-та ...
- Добавен на 13 Октомври 2017
- 103. Какво всъщност казва мама?
- (Възпитание)
- Майчините съвети през погледа на една тийнейджърка Автор: Ина Зарева 1. Внимавай с всеки и всичко! Най-добре не излизай никъде. 2. Не говори с непознати! Стой сама до края на живота си. 3. Говори възпитано! Бъди цялата в мълчание. 4. Обличай се със стил! Излез увита в юрган. 5. Дръж се възпитано на масата! Не яж, не пий, не дишай. 6. Не пуши и не пий алкохол! Иди в манастир. 7. Внимавай с момчетата! Къде е този манастир? 8. Бъди прилежна! Пиши красиво в месинджър. 9. Храни се здравословно! Яж само глухарчета. 10. Не прекъсвай хората, когато говорят! По-добре оглушей и занемей. 11. Учи повече! Стани зубрачка и умри в самота. 12. По-леко с този грим! Кво стана с тоя манастир? 13. Подреди си стаята! Залей с бензин и запали. 14. Стига с този телефон! Зазидай се в банята и никога не излизай оттам. 15. Прибери се навреме! По-добре не тръгвай. 16. Разкажи ми деня си! ...
- Добавен на 11 Октомври 2017
- 104. Когато шоколадът загорчи
- (Добра форма)
- Автор: Ина Зарева С първите есенни стъпки усмивката ни се сбръчква, пожълтява и се свлича уморено в краката ни. Ходим върху шумящи купища отдавна изживени радости, с празно зареяни погледи. Около нас се стеле мъгла от тъга. Засяда в гърлото, премрежва очите, забавя движенията. Рецепторите ни губят сетивността си. Сладкото не е сладко, пикантното горчи, а ароматното дразни. По улиците вървят самотни хора, увити в своите мъгли, гледащи в нищото и зъзнещи в своята отделеност. Нищо не успява да ги докосне през защитния им облак, така както преди – нота, усмивка, целувка, детски смях. Всичко е загубило вкуса си, усета си. На допир е студено и безплътно, на поглед е прозрачно, на вдишване е давещо. Лесно ще познаете тези хора с изкуствено любезния им тон, насиления и фалшив смях, бързото приключване на разговорите. Лесно ще познаете и себе си. Започва по малко. С тъжна песен, която засяда в гърлото. С внезапен спомен, който вече не усмихва, а разплаква. С оголелите ви до болка дни от сполетели ...
- Добавен на 10 Октомври 2017
- 105. Най-смешните родителски гафове
- (Възпитание)
- Автор: Ина Зарева Най-важното за родителите на едно дете – да бъде здраво и добре възпитано. Затова се започва съвсем отрано. Купува се специализирана литература, правят се абонаменти за всякакви приложни психологии, дискутира се по форуми и градинки, измислят се наказания и стимули. Всички средства се прилагат с една-едничка цел: да имаме прекрасни, удивителни, интелигентни и възхитителни деца, а ние да бъдем едни горди и спокойни родители. Нека ви илюстрирам изключителното, издържано в кралски стил възпитание на прекрасните ми деца. И моля, ако някой знае тайната на доброто възпитание, нека ми я сподели! Възпитание в честност Историята за Пинокио е прочетена 2457 пъти. Филмчето е гледано още толкова. Разговори по темата – колко грозен става човек, когато лъже и как рано или късно му проличава – около 2323887 пъти. Хубав, слънчев ден в трамвая. Срещу нас сяда човек с внушително дълъг орган на обоняние. Светкавично умозаключение на висок глас отеква в превозното средство: ...
- Добавен на 07 Октомври 2017
- 106. Майка – Архангел
- (Интервюта)
- или мисията: нито едно дете да не живее самотно Автор: Ина Зарева Според Библията сред огромното множество ангели, едни са особено отличени с важни мисии, цели и имат дори свои собствени имена - архангелите могат да приемат различен вид и образ, за да извършват божествени поръчения, да водят битки или да разкриват съкровени тайни. Водени от изключително състрадание към хората, тяхната основна мисия е да помагат и закрилят, така че никой човек да не бъде оставен в самота. Според реалността сред огромното множество майки, едни са особено натоварени с важни мисии и цели, а дори не знаем имената им. Те могат да воюват с различни по вид врагове, да преодоляват препятствия, да рушат стени, да изграждат стълби. Водени от изключително състрадание, както към собствените си деца, така и към останалите, тяхната основна мисия е нито едно дете да не бъде оставено в самота. Михаела, също като едноименния Архангел, от години воюва срещу тъмните сили, насочени срещу детето ѝ и не само. Михаела ...
- Добавен на 04 Октомври 2017
- 107. Куче в чекмедже? Де да беше...
- (Любимци)
- Автор: Ина Зарева Спомняте ли си като ви разказвах как ми беше поставен ултиматум – или бебе, или куче? И аз реших, че: Първо: стара съм вече за бебе. Второ: кучето ще се позавърти покрай мен, пък ще си хване кокала и ще се отнесе в кучешки мечти. Няма да ме кара да гледам Миньоните за осемнайсетхиляден път; няма да иска плейстейшъни, няма да ми надува метъл денонощно и да ми краде любимия пуловер. Трето: децата са големи и отговорни, ще се грижат за кучето, а аз само ще одитирам. Ха – ха - ха! Ха – ха – ха! Мога да приключа разказа и дотук, обаче се чувствам длъжна да ви предпазя с възможно най-детайлно описание, `щото Мария се опита няколко пъти, но тя с нейната любов към всичко, което мърда, никога не може да е обективна. Първи дни заедно Имам дежавю от прибирането с децата от родилното. Не спя по цяла нощ, проверявам диша ли, спи ли, защо плаче, пардон лае, защо не лае, какво яде сега там в ъгъла, студено ли му е, топло ли му е, стресиран ли е, защо подскача насън, ...
- Добавен на 30 Септември 2017
- 108. Палачите, в които превръщаме децата си
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Ще го убия този! Ще й дам да се разбере! Само да отида веднъж в училище и хубаво ще ги подредя! Не я слушай, тя е толкова тъпа! Тая к...ва на какво ще те научи теб? Телефонът й за 5 лева, тръгнала да се прави на велика! Тоя въшльо с минимална заплата знае ли кой съм аз? Ще ги избия всички и ще го запаля това училище! Това не са реплики от американски екшъни и действието не се развива в гетата. Това са думи на нормални, средностатистически родители, които можете да чуете около училищата, по родителските срещи, в градинките около блока. Те се изричат някак неволно, изплъзват се като ругатни при всяка по-напечена ситуация. Не са изпълнени със съдържание и цел, не се реализират често, а служат единствено за помпане на родителското его, което вече се е спихнало от чувството на безпомощност спрямо отрочетата. Но отрочетата чуват, помнят и реализират, за да доставят радост и гордост на същите тези родители, защото: „...малкото дете вижда всичко, ...
- Добавен на 20 Септември 2017
- 109. Суровият живот на една риалити звезда
- (Забавно)
- Автор: Ина Зарева Естетка Кокеткова от дете мечтаеше за изящен и пищен живот. Затова положи неимоверни усилия да има изваяно тяло, изправена стойка, правилна дикция и правоговор, богата обща култура, добро образование и множество таланти. В разгара на своята младост Естетка беше повече от доволна от постигнатото и очакваше само някой да я открие. Представяше си, че е репортер в световна агенция и отразява най-опасните събития, докато екстеншъните ѝ се веят от урагани или почти се запалват от огромни пожари. Или че има авторско предаване, в което интервюира всичките си филмови и музикални идоли, които заслепени от блестящата ѝ усмивка (постигната чрез години мъки с брекети, тежки като пернишки винкел), отговарят на всичките ѝ въпроси без съпротивление. А защо не и великолепна актриса - с тези свои огромни, изразителни очи (благодарение на сините лещи и 5-сантиметрови изкуствени мигли), върху които камерата да замръзне и да проследи в забавен каданс зачеването и раждането на ...
- Добавен на 19 Септември 2017
- 110. Болезнено откровените мисли на един български учител
- (Интервюта)
- ... се обвинявам. Боли ме, че детето, което ми носеше подаръци – красиви неща намерение на улицата – остана на улицата, когато да му се построи дом бе съвсем реалистично. Домът на децата е в сърцата на възрастните. Дали пак бих станал учител? Yes, please! На този етап обаче бих искал да имам свои деца и не мога да си позволя животът ми да е изцяло посветен на нещо друго. Ако днес изпращаш собственото си дете за първи път на училище, какъв съвет би му дал? Лъжата е най-краткият път към тъмната страна, дребосъче, затова не лъжи, ако не търсиш мрака. В моите часове имаше две правила: нямаме право да обиждаме друго дете и не правим глупости. Второто значеше, че преди да щуреем, се питаме дали е безопасно. Интервюто взе Ина Зарева Препоръчваме ви още: Какво искат родителите? Три великолепни години... като учителка Холандското образование - училище без стрес ...
- Добавен на 16 Септември 2017
- 111. До Аполония и отвъд
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Нали знаете какво e, когато се появи едно натрапчиво, гъделичкащо желание, хванало под ръка настойчивото усещане за задължителност и двете заедно започват да танцуват из главата ви, докато не им кажете: „Ох, добре! Хайде!“ А когато в същия момент чуете човека до себе си да казва това и на неговите жужащи танцьори, които са досущ като вашите, тогава светът, макар и за секунда, спира да се върти, за да осъзнаете, че напук на годините, битовизмите, сметките и паркирането, все още мечтаете заедно и наум, и то толкова силно, че дори ви се получава. Та това упорито жужене ни накара да изстържем последни отпуски и да хукнем с главата напред към последното морско сгушване и то в Созопол, и то по време на Аполония. - Взимаме много малко неща! – наредих изрично на децата и се заех с всички сили да спазя собствената си заръка. Малкото багаж и малката открадната ваканция, носят усещане за младост, свобода и още нещо. Това още нещо, беше кучето ни, което оказа се има собствен ...
- Добавен на 11 Септември 2017
- 112. Вечни тийнейджъри
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Била е бунтареста тийнейджърка с опърничав характер и смелост за сто момчета? Винаги първа се е пускала с главата напред във всяко предизвикателство? Пътувала е на стоп, ходила е нощем из гробища, била е на купон с напълно непознати хора, прескачала е парапети, шофирала е с 200 в час, пробвала е миксове от какъв ли не алкохол и не само, някои от студентските ѝ поработвания са били на ръба на почтеността, била е душата и безстрашието на компанията? Само шепа години по-късно спазва всички правила за движение и като пешеходец, и като шофьор, прибира се най-късно в 8, бирата е най-твърдото ѝ питие, а от голямата храброст се раждат само експерименти в кухнята. Шизофрения? Не, майчинство. И това дори не е най-лошото. Най-лошото е, че колкото по-безстрашни са били детството и младостта, толкова повече страхове ще роди, заедно с детето си. Бременност в 9-и месец. Август. Температура на въздуха – 41 градуса. Бъдещата майка, когато не брои дните до раждането, бори страховете ...
- Добавен на 08 Септември 2017
- 113. Черно-бялата съдба на пъстрите деца
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Срещу къщата на баба и дядо се намираше тази на най-голямата циганска фамилия в града. Можех с часове да наблюдавам двора им тайно през прозореца. В детското ми съзнание той се отпечатваше като голям, топъл мравуняк – големите непрекъснато работеха и правеха нещо по къщата или градината, а неизброимите им деца играеха така волно и примамливо, че ми се е искаше да прескоча оградата, да отида при тях, да овъргалям буфаните на току-що ушитата ми от баба рокля, гмуркайки се в тази пъстра, весела въртележка от смях и глъчка, наречена простичко - детство. Най-възрастната циганка идваше често при баба ми – да поиска малко картофи, глава лук или някой лев. Това бяха нормални съседски взаимоотношения и никой не ги възприемаше като просия или нахалство. Гледах я с огромно страхопочитание – гордата ѝ осанка, въгленовите очи, абаносовата коса, полата, по която имаше толкова цветове, колкото аз нямах в никой комплект моливи. Тя ми се усмихваше и благославяше на нейния си език, ...
- Добавен на 31 Август 2017
- 114. Не остарявай, любов
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Любовта не е суетна като влюбването, нетърпелива като привличането или безумна като страстта. Тя не идва с перли, Шанел и дантела. Не се облива в лукс, лазур и шампанско. Любовта се ражда в шепи убождащи сълзи, смугъл джаз и облак от съмнения. После расте от думите, набъбва от жестовете, разцъфтява от спазените обещания. Става твърда, силна и безкрайно издръжлива. Очите ѝ не търсят останалите, звездите ѝ отдавна са свалени, за да осветяват стъпките в непрогледното, а музиката ѝ е само навигатор. Любовта не е капризна, обидчива и отегчена. Тя не живее в шумното, във видимото, в публичното. Не си облича новите рокли и не плува в парфюм. Не се хвали, не се гордее и не триумфира. Любовта е онова, което свързва заради празнотата, мълчанието и липсата. Тя изгражда там, където е празно, запълва фугите, оцветява стените. Тя не се настанява в хотелска стая или замък, не пие коктейли и не пуши пури. Тя започва работа още в тъмното и не спира никога. Премерва, чертае, ...
- Добавен на 28 Август 2017
- 115. За любовния живот на една тийнейджърка и други психопатии
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Първа фаза – начални признаци Гледа се филм/клип/сериал с възлюбения ни по седемдесет пъти на ден. Преброяват се бенките му, научава се и майчиното му мляко, посредством Гугъл (обаче за училищния проект не може да открием нищо в този тъп интернет); отбелязва се рождения му ден до този на членовете на семейството, издълбава се името му с пергел върху чисто новото бюро от Икеа. Надава се крясък, който напуква чашите и убива нервните клетки – намерили сме профилите му в Twitter, Facebook и Instagram. „Да му пиша?!?! Ти добре ли си? Само ще си го гледам“. След седмици денонощно съзерцание и разучаване на всичките му навици, следва нов разрушителен крясък – „Има си гадже, представяш ли си?!?!“ Втора фаза – отчетливи симптоми Всеки ден преди часовете, след часовете, по време на часовете се обхожда траекторията, по която се движи субект с рус перчем, трапчинки и мега яки слушалки на ушите. Постепенно научаваме кой клас е, първото му име и – нов разгромяващ ...
- Добавен на 26 Август 2017
- 116. Народ от високи хора
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Мястото, на което срещнах най-много обич, концентрирана на квадратен сантиметър, се наричаше „Дом за деца, лишени от родителски грижи“. Никой не е подготвен какво го очаква, преди да влезе за първи път на подобно място. И аз не бях. Не подозирах каква грамада от мъка, любов, непримиримост и безсилие едновременно може да изпита човек. Не подозирах, че малко дете е способно да подмине с безразличие огромна торба с лакомства, в стремежа си да се вкопчи и гушне в теб. Да ти каже колко си хубава, но неговата майка е още по-хубава и тя ще дойде да го вземе по-по-по-следващата седмица. Да се окажеш под туптяща купчина сърчица, които се надпреварват да те прегръщат и да ти разказват едно през друго кой какво умее да прави, кой какво семейство ще има, кой какъв иска да стане като порасне. Сърцето ти се пръска като живак и полепва по тези дечица, по обичта им, по мечтите им, по огромната като пропаст нужда от любов. Пропаст, която ги разделя от теб, защото ти се прибираш там, ...
- Добавен на 23 Август 2017
- 117. Мечта за работа vs работа мечта
- (Кариера)
- Автор: Ина Зарева Сипкав въздух, свежа лимонада и приятно кафене, потънало в зеленина. Най-сигурното спасение след дълъг работен ден в офиса. Решена съм да разчистя максимално мислите си и бавно рея поглед наоколо, вместо да го забивам в поредния екран. На съседната маса се води доста оживен разговор на дразнещо висок тон. Невъзможно е да го игнорираш, долитащите думи връхлитат като малки, остри камъчета. Осъзнавам, че това е по-скоро монолог на жена и тук-там се долавят включвания на тихо момичешко гласче. Камъчетата се забиват все по-трайно в мозъка ми. Та това е интервю за работа! Жената обяснява надълго и широко какви ще са задълженията и отговорностите, какво ще е работното време, какво трябва да прави и какво не. Запознава я с „тънкостите” на работата - как да прикрие информацията, така че да не отблъсне клиентите, как да ги „зариби”, за да използват само техните услуги. Някак между тирадата от информация успява да попита момичето дали има опит в тази сфера, но по-важно - дали ...
- Добавен на 18 Август 2017
- 118. За Богородица и другите Марии
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Когато Мария била на три годинки, родителите й я завели в храма: "Поставена на първото стъпало, малката Мария сама изкачила петнадесетте стъпала до входа на храма." Същите тези родители – Йоаким и Ана, които според преданията, са я чакали над 20 години. Не са я носили или държали за ръце, не са стъпвали зад гърба й, не са й викали на всяка крачка „Внимавай да не паднеш!“. Оставили са я. Но и не съвсем в началото и на земята, а точно на първото стъпало. И тя е поела нагоре, сама и смела към живота си напред. Сигурно така се възпитават майки на богове и се създават светици. Дали като родители успяваме да уцелим всеки път първото стъпало във възпитанието на децата си? Предпочитаме ли да ги носим на ръце до самия връх, или пък ги оставяме съвсем долу? Не ги ли гледаме от високия си пиедестал и не ги ли влачим бясно нагоре, докъдето сме решили ние? Имаме ли достатъчно търпение и кураж да наблюдаваме, без да се намесваме, преодоляването на препятствия и покоряването на ...
- Добавен на 15 Август 2017
- 119. Моето семейство и други животни
- (Любимци)
- Автор: Ина Зарева Първо имах заек. Голям, пухкав и чисто бял. Живееше в една клетка в двора на баба и аз - тригодишната му майка, го обгрижвах денонощно. Един ден реших, че му е неприятно да е толкова еднообразен на цвят, взех кутия блажна боя и го изрисувах на красиви зелени райета. Вечерта, родителите ми много дълго разговаряха с мен, а накрая въздъхнаха, че поне не съм расист. После започнах да присвоявам едно по едно всички животни в двора и да обявявам, че са под закрилата ми. Така те доживяваха до дълбока старост, вместо да следват клетата фризерна съдба на събратята си. Веднъж през една люта зима, се роди малко, сладко теленце, което настанихме в голям кашон до печката, в кухнята на баба. Когато някой дойдеше на гости, аз бях инструктирана да го пазя да не издава никакъв звук, за да не се изложим пред хората, все пак. И така в невръстни години усвоих небрежното и уклончиво мучене, което години по-късно щеше да ми върши страхотна работа при всеки от нескончаемите въпроси „Мамо, ...
- Добавен на 13 Август 2017
- 120. Трите килограма, които убиват
- (Добра форма)
- Автор: Ина Зарева Ана никога не е била много слаба. Била е съвсем нормално момиче, обаче винаги се е мислела за огромна, защото ханшът и прасците й са по-големи от тези на приятелката й в училище. Приятелката е много ниска, много кльощава и ръбеста. Ана харесва стърчащите й кокали и отчаяно се опитва да заприлича на нея, редувайки всички възможни диети на света. Тя пораства и най-накрая осъзнава, че всяко тяло е различно и единственото, което ѝ остава, е да направи най-доброто за своето собствено. Поуспокоява диетите и започва да спортува. Тялото ѝ става все по-стегнато, стройно и хармонично. До първото дете. Тежка бременност, 40 кг отгоре. Ана изпада в дълбока депресия, ужасните спомени от детството се завръщат, чувства се напълно безпомощна. Няколко месеца след раждането, започва ожесточена борба с килограмите. Диети, спорт, лекарства, глад. Успява да свали дори повече от качените. Да ги задържи обаче, се оказва най-тежката борба. Брои всяка хапка, изразходва всяко прегрешение с неистово ...
- Добавен на 09 Август 2017
