- 21. С брак или без брак? Изборът на съвременния човек
- (Отношения)
- „Щастливи сме без брак!“ vs ” То пък какво семейство сте без брак?!“ Автор: Валентина Димитрова 21 век. 2019 година. Все по-малко хора встъпват в брак и това вече започна да се възприема за нормално. Въпреки това мнението на повечето хора по този въпрос е в двете крайности. Едните са по-скоро традиционалистите – те са твърдо за брака, защото „дава сигурност”, а другите смятат, че „един подпис не би променил нищо“. От които и да сте вие, сте прави, защото това е вашето желание и убеждение. Или пък не съвсем? Нека разберем. Наскоро моя близка, да я наречем Еми, ми сподели: ”Не искам да се омъжвам. Не смятам, че един подпис би ме направил по-отговорна във взаимоотношенията ми с другия“. Много често обаче среща хора, които имат различно мнение, не могат да я разберат и ѝ казват: “Моля те, помисли си. Бракът дава сигурност! Ти си интелигентен човек, трябва да преосмислиш своето решение.“ Оттогава тя мисли ли, мисли… и се пита дали не греши? Дали другите не са прави? Наистина ли е толкова ...
- Добавен на 19 Юни 2019
- 22. Институциите се самосезираха за битите деца в Червен бряг
- (Истории)
- Инспекторатът на Агенцията за социално подпомагане проверява сигнал за насилие в Центъра за настаняване на младежи в Червен бряг. Публикуваме продължението по случая. Системно ли се бият потребители в ЦНСТ Червен бряг? За първи път, след мега скандала, разраснал се след разследването на napricel.com, проговаря репресираната и заплашвана служителка на центъра – Илонка Василева. “Не, не е единичен случай. Да, децата буйстват, те не са виновни, но си има подход. Доста често се случва, Валя (Валентина Марченко-Милева), а и не само тя, да посягат и удрят децата. Мълчах и аз досега, защото ме беше страх, виждате какво се случва. А и най-вече имам деца, които трябва да отглеждам. В този град къде да отида да работя?!“ Вероятно въпросната служителка ще бъде освободена, след като изтече болничният ѝ. А дали отговорните за безчинствата в центъра от семеен тип ще понесат отговорност? Василева споделя, че в момента е в болничен. Сигурна е, че след изтичането му или ще бъде принудена да напусне, ...
- Добавен на 08 Юни 2019
- 23. Бити и малтретирани ли са тези деца ?
- (Истории)
- Два смъртни случая на потребители от ЦНСТ ДМУ (Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания) Червен бряг, един от който буди съмнения - това става известно след журналистическо разследване на сайта napricel. Публикуваме текста с тяхно позволение и ще проследим случая. В ЦНСТ ДМУ Червен бряг явно има проблем. Зад него стоят ръководителката на центъра – Валентина Марченко и шефката на Агенция социално подпомагане Червен бряг - Наталия Лукова. В записа ясно се чува как Марченко налага безцеремонно потребител с пръчка, а виковете оглушават и съседните къщи и блокове. Причината за “руския” метод за дисциплина, налагане с пръчка, явно е покровителстван от директорката на социалните грижи Наталия Лукова, която отговаря и за отдела “Закрила на детето” в Червен бряг. В записа ясно се чува как Марченко, след като е наказала потребителя с умствена изостаналост, използвайки добрите си контакти с Лукова, безцеремонно заплашва нейна служителка заради близките ...
- Добавен на 06 Юни 2019
- 24. Как да говорим с децата за смъртта
- (Възпитание)
- Автор: Валентина Димитрова Темата за смъртта за повечето хора е може би най-трудната за подхващане. Много родители смятат, че ако говорят с децата си за смъртта и назовават нещата с истинските им имена, това ще ги травмира за цял живот. Истината е, че нашите опити да променим или омаловажим събитието могат да създадат много по-голямо объркване в техните умове, отколкото предполагаме. Мислейки върху въпроса „Как децата говорят за смъртта?“ френският психоаналитик Франсоаз Долто споделя своите разсъждения по темата така: "Те започват да говорят за нея от много ранна възраст и ние също трябва да им говорим по темата отрано. Най-често я споменават във връзка с животно. Всеки от вас е виждал как реагират децата, когато за първи път се сблъскат със смъртта. Те казват: „То изобщо не мърда??“, а ние им обясняваме: „Защото е умряло“. - „Какво значи това?“, питат те, а ние не знаем какво да отговорим. Друго интересно при децата е как, когато гледат новините по телевизията, приемат случващото ...
- Добавен на 13 Май 2019
- 25. Българинът по принцип е много готин човек
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Българинът по принцип е много готин човек. Това е изконна човешка истина, която не подлежи на коментар и спор, освен в строго изолирани случаи на също толкова изконни дербита като например „Левски” vs. „ЦСКА”, софиянци vs. провинциалисти, българи в чужбина vs. българи в България, град vs. село, православни vs. мюсюлмани и още няколко подобни, в които едните не признават другите за баш българи или поне не на сто процента. "Българин да се наричам" е трудна работа по принцип. Иска си се особена нагласа на ума. Ние сме по-по-най-мега-турбо-гига-съвършени, само дето светът, съдбата, Господ, Дявола и въобще цялата шибана Вселена са против нас. Всички заедно! Иначе досега да сме ехей… ! И най-вече ние сме добри. Ние сме душата на света. Ние сме солта, пиперът, олиото и оцетът на Земята. Светът го има само заради нас. Пак казвам – спор няма! Райчо, който не стана мой Пусто обаче наоколо щъкат някакви натрапници, които ни дишат въздуха. Не бе. Това, че ги мразим ...
- Добавен на 19 Март 2019
- 26. Агенция с модели над 45 г. предизвиква модната индустрия
- (Истории)
- ... Татяна Неклюдова, 61 г. Татяна Неклюдова, 61 г. Ирина Белишева, 70 г. Валентина Ясен, 62 г. Сергей Арктика (45 г.) и Валентина Ясен (62 г.) Татяна Неклюдова, 61 г. Виктор Сосновцев, 73 г. Сергей Арктика, 45 г. Татяна Неклюдова, 61 г. Валентина Ясен, 62 г. Татяна Неклюдова, 61 г. Олга Кондрашова, 72 г. Нина Ивановна, 75 г. Татяна Неклюдова, 61 г. Татяна Неклюдова, 61 г. Валентина Ясен, 62 г. Татяна Неклюдова, 61 г. Татяна Неклюдова, 61 г. Ирина Белишева, 70 г. Сергей Арктика, 45 г. Виктор Сосновцев, 73 г. Ирина Белишева, 70 г. Татяна Неклюдова, 61 г. Олга Кондрашова, 71 г. Олга Кондрашова, 72 г. Ирина Белишева, 70 г. Олга Кондрашова, 72 г. Ирина Денисова, 80 г. Иван Петков, 53 г. Сергей Арктика, 45 г. Валентина Ясен, 62 г. Олга Кондрашова, 71 г. Валентина Ясен, 62 г. Валерия, 79 г. Иван Петков, 53 г. Валерия, 79 г. ...
- Добавен на 12 Март 2019
- 27. Мащеха в семейството - истински истории
- (Отношения)
- Автор: Валентина Димитрова Мащеха, мн.мащехи, ж. 1. Несъщинска майка, съпруга на бащата по отношение на неговите деца от предишен брак 2. Прен. Този, който се отнася зле, без любов и ласки Това ще прочетете, ако решите да потърсите думата „мащеха“ в тълковния речник. Освен това от приказките знаем, че мащехата не е просто отрицателен герой, а истинско зло. Тя иска да се отърве от Хензел и Гретел, като кара мъжа си да ги изостави в гората; унижава Пепеляшка или казва на съпруга си: „Не ща дъщеря ти вкъщи! Да се маха оттук! Ако ли не – аз ще се махна!“ ( „Златното момиче“). Посланието, което ни дават приказките, остава дълбоко вкоренено в нас като вярване, към което се придържаме. Щом има втора жена, значи тя е мащеха, следователно – е лоша. Тя е „развалила семейството“ или е „отмъкнала мъжа“ (да ви кажа под секрет: много преди Нея този съюз е бил изчерпан). Има много статии, за това как децата трудно приемат новия родител в семейството, какви емоционални процеси протичат в ...
- Добавен на 17 Февруари 2019
- 28. „Бисерче вълшебно“ 2019 – 7-мо издание на националната награда за най-добра детска книга
- (Образование)
- ... категории за художествените произведения и една категория “Нещотърсачи” за нехудожествени книги. Като допълнение към основните дейности в кампанията, фондация „Детски книги“ започна изграждането на мрежа от читателски клубове "Бисерче вълшебно". Целта е децата, обхванати в клубовете по места, да придобият умения за оценка и подбор на качествени четива и да се превърнат в детско жури, което да прави предварителна селекция на книги за краткия списък на Награда „Бисерче вълшебно”. „Идеята за читателските клубове бе посрещната с неочаквано голям интерес от деца, учители и библиотекари в цялата страна. До момента са създадени близо 65 клуба, които на ежемесечни срещи обсъждат избрани от тях номинирани заглавия. Целта е децата да придобият умения за извличане и анализиране на информация от различни източници и по различни теми от сферата на науката и изкуствата, като така развиват активно функционалната си грамотност.“, разказва Валентина Стоева, председател на Съвета на фондацията. Създаването ...
- Добавен на 06 Февруари 2019
- 29. Детето, което толкова приличаше на мен
- (Възпитание)
- Автор: Валентина Мизийска Проговори на две години, съвсем като голям човек – без бебешките думи, с умните изречения, с философските въпроси. Бе дружелюбното дете, което винаги подхождаше с финес и творчество към всяко запознанство. Ученичката-мечта – с ококорените си оченца отвъд очилата, с изрядните домашни, със сериозните си разсъждения в час, със статиите си в училищния вестник, с артистичните участия на всяко тържество. С вродения, навярно наследен от мен, страх да не направи лошо впечатление, стремеж да е изрядна, да не обиди някого, да не сгреши. Тринадесет години си познавал като себе си едно дете, за да започнеш да обгрижваш отначало и да се тревожиш за напълно друг човек в седми клас. Когато се решават толкова неща за бъдещето му… Почти всички мои близки и приятели в последните две-три години преминаха през всичко това. Някои – още в шести клас, други извадиха късмет – налегна ги едва след избора на новото училище, но повечето не пропуснаха решаващия клас. Наблюдавах притесненията ...
- Добавен на 26 Януари 2019
- 30. В сезона на грипа и настинката
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева От две седмици съм в упорита борба с някакъв вирус, довлечен ми от Престолонаследниците от детската градина. Те вече забравиха, че са го боледували, а аз още се разпадам. Сдобила съм се с юнашка настинка. Носът ми е добил формата и цвета на кралска порода камба, кашлям като междуселски „Икарус”, обонянието ми е в безсрочна стачка. Съответно нямам никакво усещане за вкус и на практика не мога да направя разлика между шоколада и опаковката му. В гърдите ми има надсвирване с гайди вече четвърти ден. Такива дребни неудобства като главоболие, температура и подобните им дори не ги броя. Най-гадна е хремата. Особено откакто лежах посред лято в болницата със синузит. Една седмица се правя на герой, но накрая развявам бялото знаме и правя телефонна консултация с личната, в резултат на което ми е назначено лечение: чай, витамин С и разтворими противогрипни. Ако искам нещо по-сериозно, трябва да се явя лично, но засега не мисля, че съм чак толкова зле. Та докато си лафим ...
- Добавен на 11 Декември 2018
- 31. Хубавоенонееготово
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Тия дни една нова градска мода завзема нови и нови територии, а именно – ремонтите. Нали се сещате? „Хубавоенонееготово” с променлив успех. От време на време е и „хубаво” наистина, от време на време – само „нееготово”. Според възможностите на инвеститорите и майсторите, и най-вече на майсторите. И понеже изтече информация за значителни по креативност, размер и стойност гафове в различни точки на страната и чужбина (май някакъв мост наскоро падна в Италия, докато го ремонтираха уж профита), когато се зададе „хубавоенонееготово” (разбирайте го „ремонт”) и в библиотеката, ние – библиотекарите – преценихме, че е най-добре да играем на сигурно, т.е. да разчитаме само на гафове собствено производство. Аз някак си се оказах двойно задължена – веднъж като част от екипа, и втори път като завеждащ отдела, дето ще се ремонтира. Демек… вързана съм отвсякъде. Плана за ремонта, общо взето, бързо го спретнахме. Има си хас двайсет и шест човека, от които двайсет жени да ...
- Добавен на 27 Ноември 2018
- 32. Щом те удря, значи те харесва!
- (Общество)
- Автор: Валентина Димитрова Това е обяснението, което получават повечето момичета, когато се приберат от детска градина и разкажат на родителите си, че някой ги е ударил. Интересното е, че когато две момчета се „сбият“, родители и учители се събират, говорят с тях и размахват пръст, че така не се прави (в най-добрия случай би трябвало да се опитват да разберат техните емоции и какво стои зад това поведение и да им дадат алтернативни методи за справяне), НО когато някое момиче удари момче или обратното, родителите с усмивка на уста го успокояват и дори му се радват „Оо, щом те удря, значи те харесва“. Детето е объркано, но и някак подкрепено, че това е начин, по който да покажеш и приемеш любовта на другия. В известен смисъл това е така, защото децата са в процес на разбиране на собствените си чувства и тези на другите и може наистина да изразяват „харесване“ като удрят или хапят, защото не знаят какво друго да направят, но тук идва ролята на родители, учители и на обществото. Наша ...
- Добавен на 25 Ноември 2018
- 33. Не обичам тълпата
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева "Не обичам тълпата. Откровено казано, страхувам се от нея. В нея няма личности, това е стадо, което вместо разум има инстинкт. Тя живее по свои закони. Като попаднеш в нея, разтваряш се и се поддаваш на течението ѝ. Ако те обземе паника, си длъжен да тичаш заедно с нея дори и към ада, иначе ще те стъпчат. Ако тя марширува, ти също трябва да маршируваш, ти си съучастник, тебе те няма, ти си в общото безумие. И в същото време тя привлича, без остатък разтапя твоето собствено Аз." М. И. Демиденко В последно време няколко пъти имах възможност да наблюдавам събития, свързани с т.нар. „обществен натиск”. Не съм сигурна обаче, доколко този политкоректен термин отразява действителното положение на нещата. Каква е разликата между „общество” и „тълпа”? И по-точно кога обществото се превръща в тълпа? Веднага в ума ми изниква случаят с убитата Виктория Маринова. Всъщност изниква ми по-скоро спомен за една безлична, но многочислена тълпа от внезапно самооткрили се криминалисти, ...
- Добавен на 22 Ноември 2018
- 34. Има ли живот след развода? И как да въведем децата в него?
- (Отношения)
- Автор: Валентина Димитрова Животът ми се срина! Всичко се преобърна, какво ще правя? Искам си семейството обратно. Аз съм виновен/а за това. Готов/а съм на всичко да си го/я върна. Въпреки че аз поисках да се разделим, ми е много трудно и страдам. Това са само част от нещата, които съм чувала да споделят хората, когато преминават през такъв тежък период, какъвто е разводът. Ако попитаме тези хора има ли живот след развода, сигурно биха казали: „Има, ама е гаден.“ - и ще са прави. Но… нека разгледаме как стоят нещата преди да се стигне до него. В нашата култура (сиреч – българската) на развода все още се гледа като на всеобщ семеен (поне три поколения назад) провал. Какво? Как така се развеждаш? Не си успял да си запазиш семейството? Цц, ужас, това е срамота! Какво ще кажат хората? Какво ЩЕ ОБЯСНИМ на хората? Леля Гичка много ще се разстрои (ама за същата леля Гичка и да живеете без брак си е срамота), затова най-добре да не се развеждате! Спете в отделни спални, не си ...
- Добавен на 15 Ноември 2018
- 35. Аз, домакинята
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Много е важно човек да има адекватна самооценка, най-малкото поне за да не става за смях и на кокошките. Разбира се, аз определено вярвам, че един ден ще бъда велика и известна в някаква област, макар да очаквах това да ме сполети преди доста време, но… със сигурност знам, че няма да стана велика и известна домакиня. Не ме разбирайте погрешно! Изпитвам единствено възхищение и здравословна доза завист към онези жени, които с лекота жонглират с деца, готвене, пране, чистене, пазаруване и всички онези битовизми, които мен ме превръщат само в уморена до смърт невротичка, склонна към крайна вербална агресия. Винаги съм знаела, че не ставам дори за зрител на „Мастършеф”, „Хел`с китчен” и всички останали кулинарни програми, а ако шеф Манчев ме види в кухнята, вероятно ще си фламбира дипломата и ще се преквалифицира в зидаро-мазач, но две загорели манджи в един ден някак си са твърде много дори за моите възможности. Обаче ето – случи се! И ако първата манджа с лека ...
- Добавен на 04 Ноември 2018
- 36. За будителите - забавно!
- (Българи)
- Автор: Валентина Вълчева Разбира се, традицията повелява по това време на годината да ставаме свидетели на голямото „яхане на метлата” от привърженици на набедения за американски Хелоуин и такива на изконно българското. Сякаш едното непременно изключва другото. Но да се съсредоточим върху будителите! Пак традиционно някак си, повечето от нас, когато стане дума за „будители”, инстинктивно се сещат първо за онази картина с Паисий, преклонил глава над писалището в Зографския манастир, с перо в ръка. Будителите са хора съзерцателни, потънали в своя си възвишен свят на литература и гениалност. И да, те са гениални. Но само гениалността не е достатъчна, за да пробуди интереса на тийнейджърите днес например. Всъщност гениалността им изобщо не е била достатъчна, за да бъдат оценени по достойнство приживе, в резултат на което Елин Пелин например веднъж припада от глад, Димчо Дебелянов работи като репортер в цирк, Алеко описва липсата на пари дори за тютюн в цял фейлетон, първото издание ...
- Добавен на 01 Ноември 2018
- 37. Карл Джераси
- (Българи)
- Автор: Валентина Вълчева Знаете ли коя е връзката между кортизона, биоразградимите препарати против насекоми и хапчето антибебе? Вероятно се сещате. Това е откривателят им проф. Карл Джераси. Син на български лекар дерматолог от еврейски произход – Самуел Джераси и на австрийската гражданка Алис Фрийдман, той е роден във Виена на 29 октомври 1923 г. Родителите му се запознават в Медицинското училище на Виенския университет, женят се и се преселват в София. Заради брака си Алис губи своето австрийско гражданство и получава българско. Въпреки това тя се отнася с известна надменност към България и неслучайно два месеца преди раждането на Карл заминава за Виена с идеята детето да се появи на бял свят именно там. Първите пет години от живота си именитият учен прекарва в България, след което заминава с майка си за Виена, когато родителите му се разделят, и до 14-годишната си възраст учи в Реалната гимназия на Фройд. След развода със Самуел, Алис възвръща австрийското си гражданство, ...
- Добавен на 31 Октомври 2018
- 38. Проблемът „месинджър“
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Добре! Това е! Мисля, че е крайно време да си поговорим за един отдавна назрял проблем, който според мен е опасно неглижиран досега. Не, нямам предвид спасяването на китовете, макар че и там нещата са на кантар от доста време. За месинджъра говоря. За фейсбук месинджър – да уточня, че не знам има ли и други видове. Във фейсбук съм отпреди новата ера дето се вика. Много неща обаче все още не разбирам (например замисъла на функцията „сръчкай”), но може би най-непонятното за мен са… потребителите му и по-конкретно една особена порода сред тях. Често срещана. Толкова често, че вече може да бъде квалифицирана като… ами като напаст. Именно напаст. И така. Ще задам един простичък въпрос и от това дали ще отговорите с „да” или „не” зависи дали ще се окажете част от въпросната порода. Когато някой приеме поканата ви за приятелство, това според вас дава ли ви основание да вярвате, че е одобрил и идеята ви да му досаждате на месинджър с опити за лафмохабети? И ...
- Добавен на 28 Октомври 2018
- 39. Днес е Димитровден. Денят на моя Видин
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Мой, не само защото съм родена и живея в него. Добър, лош, богат, беден… Той е част от това, което съм. И затова съм осъдена и привилегирована да го обичам. Да, обичам го. Обичам го такъв, какъвто е, бил е и ще бъде надявам се. Виждала съм го и гъмжащ от хора, виждала съм го и празен като призрачен град от постапокалиптична научна фантастика. Виждала съм го и с работеща тежка индустрия, виждам го и днес, когато някогашните мастодонти като „ВидаХим” са отдавна част от едно непознато за днешните младежи минало. Виждала съм го чист и спретнат, виждала съм го и потънал в мръсотия. Задъхващ се под лятната жега и блокиран от половин метър сняг. Под половин метър вода. Зелен. Прашен. Шумен. Смълчан. Каменен. „На Дунава вечен страж”. Виждала съм го богат и беден, пълен и празен, шумен и притихнал. И съм го обичала с всичките му лица. Дори и с най-уродливите. В истинската красота винаги има по доза уродливост, несъвършенство. По нещо мръсно, ако щете. Прекрасните стари ...
- Добавен на 26 Октомври 2018
- 40. Аз не съм паразит, а дъщеря ми не е дебил
- (Истории)
- Автор: Валентина Христова Аз съм майка на голямо момиче с увреждане. Като че ли все по-често се представям така, защото в годините все повече се обезличавам като човек и се превръщам просто в майка на дете с увреждане. Темата е дълга и съм писала много, много по нея. Но сега искам да разбера нещо друго. Къде сгрешихме ние - близките на хора с увреждания, та не успяхме да привлечем обществото към нашата кауза? Моля ви да напишете точно каквото ви е на сърцето, няма място за сръдни тук. Вече не броя протестите ни, не броя хората, които идват на тях, но се вижда, че те са все по-малко. Къде сбъркахме? Защо не ни подкрепят обикновените майки на здрави деца, татковци, баби и дядовци? Знам, че има и такива, които идват на протестите ни. Но въпросът ми е към другите. Какво ви отблъсква от нашата кауза? Чета всякакви коментари под статии в сайтове, просто изпадам в ступор. 99 процента от тях са ужасни, наричани сме всякак, а децата ни... най-милото обръщение към тях е "дебили". Искам ...
- Добавен на 12 Октомври 2018
