- 21. Страховете ни
- (Възпитание)
- Автор: Валентина Вълчева - Мамо, извинявай, но трябва да станеш! „Извинявай”?! Поглеждам безкрайно подозрително през тъмнината към Престолонаследник №1. Когато е любезен, става интересно. Особено посреднощ. - Защо? - За да ми светнеш лампата в коридора, да отида да пишкам. Но ти не се страхувай – аз ще съм зад тебе! Нали съм твоят рицар! Напушва ме на смях, но съм сериозна. - Страх ли те е от тъмното? – питам. - Не ме е страх – аз съм герой. Ти нали знаеш, че в тъмното е като в светлото, само че не виждаш нищо? Нали ти казвам, че ще те пазя. Само светни лампата! Ставам и тръгвам към вратата, а той ме е стиснал за ръката и набива крак по войнишки. Не го е страх, бе! Ето! Пази ме, докато аз търся в тъмното ключа на лампата. Докато стигнем, намирам една особено ръбеста играчка, забравена на пода. В момента, в който светвам, стойката му се изправя, разперва ръчички и възкликва: - Видя ли?! Няма нищо страшно. Влиза в тоалетната, но на вратата добавя: - Изчакай ме тук, ...
- Добавен на 25 Юли 2018
- 22. Шофьорски неволи
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Една от най-големите ми мечти допреди три години беше да изкарам шофьорска книжка. Мъжът ми известно време предвидливо пазеше обществото от мен и мило ми напомняше, че тоя град вече си има достатъчно други проблеми, за да му се натреса и аз в качеството си на правоспособен шофьор. В един момент обаче му писна да мрънкам и за Коледа 2014-та се прибра с ключове от едно „Рено”. „Твоя е, оправяй се!” Започнах предпазливо: цял месец проучвах местните инструктори в търсене на този с най-здрава психика, защото си се знам колко съм талантлива в опъването на чужди нерви. Някои от тях като инструктори бяха прекрасни, но нервите им просто нямаше да издържат на напъна. Препоръчаха ми един, за който обаче от познати знаех, че не го слуша много главата, и като сгафиш някъде, се започва една… „Кокошко! Гъско! Пуйко! Патко! За к`во ревеш сега, ма, кукумявко?!”. И всички останали представители на пернатите, за които можете да се сетите. Определено не е моят човек. Тръгнала съм ...
- Добавен на 25 Юли 2018
- 23. Румънското ми приключение
- (Развлечения)
- Автор: Валентина Вълчева Румънското ми приключение започва в 4:00 сутринта. Четиридесет и няколко души сме решили да гостуваме на северните съседи, повечето очевидно с не много тайното намерение да направят лично сравнение между България и Румъния, колкото да могат още по-разпалено да твърдят, че „никога няма да ги стигнем румънците, каквото щеш да ми говориш за тях”. (Между другото, близо са до истината, каквото и да сте чули за Румъния, но в това се убеждавам малко по-късно.) Тръгнала съм с нагласата, че просто няма начин всичко да е идеално. Сама съм, което означава, че е твърде вероятно да ми се лепне някой нежелан компаньон, който да ми съсипе следващите три дни. Оказва се, че съм познала, но само наполовина. Комбинирам се предвидливо с една дама, но на съседната седалка се оказва очакваният дразнител – дребен нервен тип, който не спира да дрънка, повтаря всичко по минимум пет пъти, всичко това – на висок глас; ръкопляска шумно на почти всяко изречение на организаторката ни все ...
- Добавен на 08 Юли 2018
- 24. Бизнесът с чистата съвест
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Учили са ме да бъда състрадателна. „Малките чавдарчета са добри другарчета.” А аз в това отношение съм поне двойно обременена, защото съм била не само чавдарче, но и пионерче, преди да ми се натресе демокрацията, която да ме уведоми, че това са пълни дивотии. По-лошо – социалистически дивотии. Срам значи! Все едно. Казват, че е похвално да си състрадателен и бях съвсем доскоро. Тоест, докато не изчислих, че тази ми остатъчна соц-добродетел не е започнала да ми влияе зле, да не кажа пагубно дори. Във финансов аспект имам предвид. Една простичка сметка показва, че ако преди излизането „на кафе” ми е струвало около 3 лева, то днес същото това излизане плюс необходимостта да съм състрадателна ме вкарват понякога в двойно по-голям разход. А цените на кафето и кóлата не са се повишили особено. Какво имам предвид? Излизам на кафе. Разбира се, останалите 2/3 от „Тройната коалиция” закъсняват. Не много – само с някакви си 15-ина минути, – но това време е напълно достатъчно ...
- Добавен на 22 Юни 2018
- 25. „НЕграмотен“ е една дума, за разлика от „НЕ знам“
- (Образование)
- Автор: Валентина Вълчева Благодарение на един мистериозно налегнал ме пансинуит, съм си вкъщи. Децата – също. Престолонаследник №2 е заспал блажено в кошарката си, а аз дежуря покрай него да подсещам Престолонаследник №1, че трябва да пази тишина. Прескачам по навик от група в група из Facebook и, разбира се, въпрос на време е да попадна на поредния пост, състоящ се от точно три изречения, в които откривам на първо четене 12 (подчертавам: дванадесет!!!) правописни грешки. Не се стърпявам и промърморвам нещо нецензурно. Малко неща на този свят могат да ме изкарат от релси и да ме накарат да предпочета да НЕ съм добре възпитана. Неграмотността е едно от тях. Твърдо! Ама естествено, че Престолоноследник №1 моментално регистрира новата думичка и очичките му светват: - Мамо, на мен ли? - Не, маме. На една тука леличка… - Защо ѝ казваш така? Вместо да му обяснявам, питам: - Маме, ти знаеш ли как се пише „съм”? - Да. - Кажи ми го! - СЪ… Ъ… МЪ… - С „ъ” по средата, така ли? ...
- Добавен на 18 Юни 2018
- 26. Съседите като извор на вдъхновение
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева През немного близката вече 2001-а година така се случи, че и аз се сдобих със собствен апартамент. Заветната панелка – една от десетте най-разпространени соцмечти навремето – вече моя! Вярно – гарсониерка, но пък кой ти я дава! Като ми писне да се правя на социално животно, пускам кепенците и след това с войскови подразделения не могат да ме изкарат от там. Е, някой по-сочен паяк вероятно би успял. Още си спомням един случай, в който двайсет минути стоях затворена в банята заради един скакалец и крещях по мъжа ми да не е посмял да убие „горкото животно”, но моментално да изхвърли през терасата „тая гад мръсна”. Та значи, разполагам вече с лична домашна лудница, където мога да си дивея, колкото и когато си поискам. В конкретния момент още не съм омъжена, за деца и дума да не става. И така, седя си пред телевизора, белким стане чудо библейско някакво и внезапно обявят например 500 % повишение на заплатите, когато на вратата се звъни. Още няма 20:00 часа, ...
- Добавен на 14 Юни 2018
- 27. За чалгата и музикалното възпитание вкъщи
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Откакто се родиха Престолонаследниците, една от темите, които ме вълнуват, е да направя от тях хора, които няма да ме тероризират музикално вкъщи. Абе да си го кажем направо, не искам да чупя скъпоструваща техника вкъщи, за да се спасявам от долнопробни трели, които днес чувам, че наричали „орнаментика”. Чалга, де. За чалгата говоря. То вярно, за всеки, и за всичко, има място под слънцето, но хайде въпросното място да не е точно моята скромна обител в случая! Извадила съм късмет, че когато аз съм била на такава крехка възраст, на каквато са сега моите синове, просто не е имало чалга. Вярно, оттук-оттам се промъкваха някакви сръбски опити за фолк, после отнякъде за малко изгря и Хисарския поп, но като цяло израснах в сравнително чиста музикална среда. Започнала съм с „Шар планина”, благодарение на едната ми баба, която в продължение на половин година ме е приспивала с нея. Майка ми сигурно затова и до днес, като чуе въпросната песен, се изприщва от ужас. ...
- Добавен на 04 Юни 2018
- 28. Георги Наджаков - фронтовакът-физик
- (Българи)
- Автор: Валентина Вълчева Удивително често чуваме с повод и без повод израза: „И ний сме дали нещо на света”. Но ако се замислим, почти никой от нас не би могъл да изброи какво точно сме дали, освен двама-трима спортисти, Джон Атанасов и още някое и друго по-популярно име. А сме дали много, много повече. Но... народ, който не помни миналото си, няма бъдеще. И това сме го чували, нали? Колко от нас например знаят кой и какво стои зад името Георги Наджаков? Почти никой извън една строго специализирана сфера. А акад. Наджаков има право на много по-светло място в историята, защото на него дължим основата, върху която са изградени технологиите за безвакуумната телевизионна техника, запаметяващите устройства, копирните машини, лазерните принтери, рентгеновите дозиметри и не на последно място снимките от спътник. Как го постига? Открива фотоелектретното състояние на веществата. Георги Наджаков е роден на 8 януари (26 декември стар стил) 1896 година в Дупница. Семейството се премества ...
- Добавен на 06 Май 2018
- 29. Новата покривка
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Купих си нова покривка за кухненската маса. Един съвет от мен: решите ли да си купувате нещо на пръв поглед толкова безобидно като покривка, уверете се, че имате на разположение поне един свободен ден! И втори за реанимация евентуално. Не, изобщо не съм от жените, които като влязат в магазин, не излизат докато не докарат персонала вътре до нервен срив. Дори напротив. Обикновено знам точно какво търся, къде да го намеря и колко ще ми струва. Влизам, купувам и излизам. Като десантчик от екип на военноморските тюлени съм. Истината е, че мразя да пазарувам поради ред причини. Но… както и да е. Трябваше ми нова покривка за кухненската маса. За късмет, съответният магазин е буквално на 100 метра от вкъщи. И така отидох, избрах си една много свежа с маслинки на жълт фон (нямам влашка кръв, но съм се научила да уважавам жълтичкото) и десет минути по-късно бях вкъщи. Страстната седмица на една греховна домакиня И тук дойде сложната част. За да махна старата, ...
- Добавен на 03 Май 2018
- 30. Един фантазьор на име Ачоооууу
- (Възпитание)
- Автор: Валентина Вълчева Поредният незнаен ден. Откакто се сдобих с малкия, за мен все си е неделя. Или събота. И някак у мен все дреме едно гадно усещане, че утре ще се наложи да тичам на работа. В момента обаче съм се разположила на една пейка до детската площадка и придремвам блажено на припек. Като допълнителна екстра възприемам факта, че по изключение, на площадката я няма обичайната сюрия хлапетии – врещящи, пищящи, ревящи, бърборещи и изобщо вдигащи шум до всички възможни небеса. Шумът, дето го вдига моето, си ми е повече от достатъчен. Разбира се, шумът е вкъщи – навън кротко си спим в количката и изобщо сме памучец. На мен обаче ми идва да ухапя някого, когато ми се усмихне: „Леле, колко е кротък!...” Да, бе, да! Само едно момченце се люлее на люлката под отегчения надзор на една баба. Бабата очевидно не е очарована от възможността да подиша малко чист въздух. Предполагам, че предпочита въздуха вкъщи, пред телевизора, с поредната турска сапунена боза. По някое време хлапето ...
- Добавен на 29 Април 2018
- 31. Моят приятел хулиганът
- (Отношения)
- Автор: Валентина Вълчева Ръцете му ухаят на току-що изпушена цигара. По устните му личат белези от целувки, откраднати от устните на непознати жени. А в очите му танцуват пияни дяволи, повлекли ангелите в нестинарска лудост. Наясно е, че е лош, и това го прави добър по странен, гаменски начин. Сякаш казва: „Имам нужда от помощ!”, но протегнеш ли ръка, капанът щраква. И все пак го правиш, убедена, че точно ти си тази, която ще преобърне живота му. А той е готов да ти позволи, абсолютно сигурен в развитието на историята. Но е честен. „Аз съм лош. Нямаш нужда от мен.” И греши. Жената има нужда от него. Все някога, задължително. Той е циник – не ти спестява нищо. Думите му често пъти оставят открити рани. Но е овладял до съвършенство способността да внушава любов, за която пет пари не дава. Роден е да ти къса нервите и не усещаш кога си откачила и си изпотрошила цялата налична посуда вкъщи. Разбира се, после ще те утеши, както само той умее, и ще те замъкне в „Метро”, където ще ти купи ...
- Добавен на 17 Април 2018
- 32. Работещо мамче
- (Кариера)
- Автор: Валентина Вълчева Честно казано, чувствам се виновна. Виновна пред цялото майчинско войнство, пред себе си, пред децата и изобщо ВИНОВНА. Прекратих си майчинството. Престолонаследник №2 навърши 1 (една) годинка през миналия юни и аз дезертирах. Прекратих си отпуска по майчинство тоест. Срам и позор значи! Ако съдя по преобладаващите настроения по отношение на и без това никаквото като време и пари майчинство (Две години!!! Какво са тук някакви си две мижави години?!?!?! Трябва да са поне седем. Минимум! Най-добре до пълнолетието… на внуците.) и започнах работа. И знаете ли кое е най-страшното признание? Направих го с радост. Окрилена от налудничава амбиция да покорявам върхове, които нямат нищо общо с ролята ми на българска майка юнашка. М-не… Дори не мога да се оправдая, че го направих за пари. Ако ще преследвате доходоносна кариера, библиотеката е на светлинни години от точната дестинация. Просто… си обичам работата. Ето! Казах го! Признат грях – половин грях. Упълномощих ...
- Добавен на 31 Март 2018
- 33. Арктически дневници
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева „Арктически дневници”, но не от проф. Пимпирев. Преживяно лично от мен някъде из Сибир, област Видин, на териториите на две-три северозападни общини. И така, писала съм се доброволец за командировка до София. Писала съм се още от преди месец – сакън, да не се прекарам да пропусна възможността за поредния воаяж на служебни разноски. Плюс това става дума за кръгла маса за авторските права, т.е. благодатна почва за махленски препирни на високо професионално ниво. И не на последно място, щели да идват колеги библиотекари от чужбина. Ето ти възможност за нови контакти! Не че някога са ми трябвали, но човек никога не знае. Може пък да се уредя с някоя обмяна на опит в желана дестинация или нещо подобно. Освен това винаги ми е било любопитно дали в далечните страни (доколкото Германия може да мине за далечна, разбира се) има някакви по-екзотични разновидности библиотекари, защото родния набор от такива не е много разнообразен. Не стига, че преобладават жените, ами ...
- Добавен на 27 Февруари 2018
- 34. Аз и майчинските групи
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Когато преди шест години забременях с големия син, първата ми работа беше да прочета „библията” на доктор Спок, колкото да схвана, че от мен свястна майка няма да излезе при никакво положение. Това, естествено, ме хвърли в терзания и чувство за вина, а също и в страстно желание да се поправя навреме, т.е. по възможност преди още да е пристигнал щъркелът. И... Ами то народът си го е казал. Пътят към ада е осеян с добри намерения. Е, моите добри намерения в крайна сметка ме доведоха до няколко знакови майчински групи във фейсбук, което на практика, ако се замисли човек, си е равнозначно по резултат. Слава тебе, Господи, размина ми се челният сблъсък с една конкретна група, занимаваща се с конспиративните теории относно архизлодеите-фармацевти, които от има-няма няколко века са си поставили за цел №1 заличаването на човешкия род от лицето на земята с помощта на най-разнообразни садистични средства – от абсолютното зло – ваксините, та до аналгина. Не че не ме интересува, ...
- Добавен на 07 Февруари 2018
- 35. Списъкът ми за новата година
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева „Нова година – нов късмет” казват хората. Време е за малко следновогодишни пожелания, списъци с цели и намерения, които по традиция никога не осъществяваме, и за малко безплатни мечти. (Все още са безплатни, нали?) Аз, като един леко дезорганизиран книжен плъх, обичам да си правя списъци. Някои, като този за покупките, са си чиста необходимост, ако не искам пак да тръгна за котешка тоалетна и да се прибера с два пакета стафиди. Други, като този с новогодишните намерения, са си пожелателни. Не очаквам да се осъществи дори наполовина, но пък е хубаво човек да потъне поне за малко в света на фантазиите. И така: 1. Да се науча да правя кекс! Ами не го мога. Кексът. Не, не това, за което си мислите покрай шантавото парче на Константин Трендафилов. Кекс, бе. Кекс. Сладкиш. Брашно, яйца, захар, какао... Какао! И т.н. Не обичам СЛАДКИША кекс, не го ям и така и не се научих да го правя. Засега имам само един сравнително успешен опит, което според мен не се брои. ...
- Добавен на 28 Януари 2018
- 36. Снощи беше страхотно! Искам още!
- (Отношения)
- Автор: Валентина Вълчева „Снощи беше страхотно! Искам още!!!” Получавам това съобщение в 7:20 сутринта и не, не е от мъжа ми, който вече трети месец е на работа на другия край на страната. И не, не е това, което вероятно си мислите в момента. Съобщението е от един приятел, който ми е и нещо като фен. Снощи съм му пратила нещо мое, да чете, и това е начинът да ми каже, че му е харесало. Аз обаче си представям ситуацията, в която мъжът ми, случайно или не, попада на съобщението и не просто трябва да му обясня, а наистина да го убедя, че: „Не, бе, мило. Не е това, което си мислиш. За литература сме си говорили с човека.” И започвам да се смея сама на глас. Гаранция, че още преди да съм си отворила устата, скандалът е изригнал като Везувий. То вярно, че си имаме доверие, ама чак пък толкова се съмнявам, че въпросното доверие е в състояние да издържи. После обаче се позамислям и си давам сметка, че... всъщност може и да не съм права. След толкова години доверието отдавна е минало на ...
- Добавен на 21 Януари 2018
- 37. Привет от Разказвача на приказки
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Докато се опитвах да спасявам няколко книги от малкия ми син, измежду страниците на едната изпадна стара картичка, оцеляла като по чудо двайсет години, след поне пет големи местения на багаж през половин България. Без дата, без подпис, но не ми и трябват, за да си спомням откога и от кого е. 98-ма... един рокерски събор... И само няколко думи отзад. „Привет от Разказвача на приказки” С Разказвача на приказки малко странно ни тръгна познанството. Тогавашното ми гадже общо-взето ме заряза заради него. Не, не е това, което си мислите. И в най-лошите си периоди, поне с това мога да се похваля, винаги съм била строго моногамна. Дълга история, от която поне едно научих – мъжката солидарност понякога добива изумителни, та чак шантави размери. Нищо общо с женската. Все тая. На въпросния събор трябваше да отида с гаджето, но предвид новосъздалите се обстоятелства се озовах там и с двамата, плюс още двайсетина рокери, ама от най-достоверните. Кожени, дънкови, ...
- Добавен на 07 Януари 2018
- 38. Доктор Иван Митев - българският откривател в световната медицина
- (Българи)
- Автор: Валентина Вълчева За последните сто години едва ли има друга наука, отбелязала такъв невероятен прогрес, както медицината и може би IT-технологиите. На фона на днешното... да го наречем объркано състояние на здравеопазването в България, ни е трудно да повярваме, че и тук има хора, които не само са добри специалисти, но дори успяват да изненадат света с нещо ново и неочаквано. Един от тези хора е д-р Иван Митев. Роден на 4 октомври 1924 г. в село Крушовица, Врачанско, Иван Митев участва в боевете през Втората световна война като доброволец. Завършва медицина в София през 1950 г. и специализира за педиатър-кардиоревматолог. Десет години по-късно, през 1960 г., става научен сътрудник в Националния съвет по педиатрия. През 1972 г. вече е старши научен сътрудник, а след още шест години е назначен за ръководител на Детската клиника по сърдечно-съдови и колагенови заболявания. Пет години по-късно става директор на Научния институт по педиатрия и главен специалист по педиатрия до ...
- Добавен на 07 Януари 2018
- 39. Подаръци ще има – за всички от сърце
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Коледа е! Добре де, мина, но все още е някъде наоколо. Нова година също дойде! Време за нова надежда (не, не се опитвам да правя скрита реклама на едноименния епизод на „Междузвездни войни”). Време да сме малко по-добри. Или поне да се престорим на такива. Според възможностите. Време е за подаръци. Честно казано, за мен това, последното, е свързано с леко противоречиви емоции. Никога не мога да измисля подходящ подарък или поне не когато трябва. Обикновено чак след като всичко е свършило, се сещам: „Еййй... Трябваше да му взема еди-какво-си.” Но пък обичам да получавам, разбира се. Дори и да е само едно шоколадово бонбонче – стига ми. Иначе казано, за мен излишни и/или неподходящи подаръци не съществуват. Ако ще и флекс втора ръка да е. (Ще обясня.) В това отношение имам чуден пример в лицето на снаха ми. На един 8-и март полюбопитствах какво ѝ е подарил брат ми и тя с щастливо грейнали очи обяви: - Шмиргел. Така де. Необходимост. Какво е едно семейство ...
- Добавен на 02 Януари 2018
- 40. За какво й е на госпожата книга?
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Аз пак за книжките... Какво да се прави! Професионално изкривяване. Който иска, ще ме изтърпи. Който не - здраве да е. Та за книжките. Коледа упорито приближава. За едни – повод за радост и надежди, за други – пореден повод да проклинат търговците-кръвопийци, които използват всеки удобен момент да надуват цените, защото „ден година храни”. Типично нашенска, мила, родна картинка. И така, време е за подаръци. Ние с колежките, противно на очакванията за библиотекарки (знаете клишето – стара мома, демоде, кисела, саможива, презираща всичко живо и мъртво извън стените на библиотеката), сме предимно млади майки с деца в предучилищна и начална училищна възраст. Време, в което (ясно е) все още се опитваме да вкараме в някакви релси хлапетата. И в това си начинание сме рамо до рамо с учителите в детските градини и училищата. И в професионален, и в личен план. Неизбежно е. Освен за коледни подаръци на децата, добили сме навик да мислим и за такива за „госпожите”. ...
- Добавен на 09 Декември 2017
