Автор: Мария Пеева
Веднъж снаха ми Яна ми каза:
- Мими, довечера ще излизам и нямах време да сготвя. Може ли Теди и Борис да дойдат у вас?
- Да, казах. Дай децата, ще ги гледам.
Тя много се смя, но не е ли така? За мен са дете и внуче все пак, нищо че Теди е огромен мъжага, който чудесно може да се справи със сина си. А къде отива Яна, изобщо не попитах, защото знам. Отива на среща с “нейното племе”, както нарича женската си компания. Когато има среща с тях, се докарва, гримира и излиза с щастлива усмивка. А аз знам, че тя заслужава своето време с приятелките си и винаги се радвам за нея. Защото и аз си имам моето племе, което много обичам, и моите “женски партита”, на които безкрайно се забавлявам. Затова дойде ли нейната вечер, каня “децата” с най-голямо удоволствие, а тя разпуска и събира положителни емоции.
Сигурна съм, че мъжете тайно се чудят за какво си говорим, какво правим ние на нашите женски събирания с мъжки питиета. О, със сигурност много се смеем, разказваме си вицове ...
Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев
Ниво деца - 0% Да се свети името на тъща ми и да пребъдат дните й!
Ниво съпруга - 0% Моята жена не се обижда, когато й кажете коза, защото е такава. От онези високопланинските, които могат да стоят на една цепнатинка в скалите от около два квадратни сантиметра и небрежно да преживят на 5-600 метра от земята. Щом чу, че този уикенд има изкачване на връх Ботев, Росица маринова две кила пържоли, каза на съседката да ме наглежда, за да не запаля къщата, грабна раницата и хукна натам, а аз по-високо от горния рафт в кухнята, където е узото - не се качвам!
Ниво папагали - 100% Днес от 19:00 и 20:00 на Флората, а събота и неделя, освен там, ще бъдем и на о. Света Анастасия от 10:30 до 12:30 (шоу в 11:30ч.)
Ниво дразнещ подрастващ Сашко - 1000%
На 20 години бях в казармата и командния състав ме наказваше само докато ме погледне. Днес разбирам, че са имали пълно право, защото 20-годишните са непоносими!
Като типичен пример ще вземем нашия колега Сашко, ...
Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев
Този месец заслужено може да се окичи със званието "Ударник в раждаемостта" и понякога това ме е озадачавало! Още в техникума бяхме пет човека в курса, чиито рождени дни бяха събрани в рамките на десет дни и дори веднъж ги празнувахме заедно, но доста от нас завършихме партито зад решетките на Първо РПУ и повече не повторихме!
Теорията ми за този юнски пик на раждаемост е свързана със скромния ми бармански опит, който придобих едно лято в Созопол преди 20 години. В началото на сезона, когато текат откриващите процедури на заведенията и сте временно преквалифицирани във всякакъв по вид и разнородност строителен контингент, вие започвате да чакате с нежен трепет в сърцето пристигането на нежната част от персонала, наричани още сервитьорки. След 20 дни непрекъснато бъркане на цимент, рязане на греди, нареждане на плочки и лакиране на маси и пейки, вие сте готов да се чифтосвате и с рибарска лодка, а когато заведението вече е придобило вид и колежките ви ...
Автор: Мария Пеева
Роси и КалоянЯвашеви са двама твърде необикновени хора, както знаят всички, които са чели забавните истории на Татко Калоян. Но днес искам да ви разкажа малко повече за тях. Ще започна с Росито, защото тя е двигателят на семейството. Калоян е този, който бърбори много, децата вдигат големия шум и веселба, но душата на това весело племе е дребничката синеока жена с тих глас и мила усмивка.
Росица е майка на три деца, като първите две са близнаци - Микаела и Боримир. Роси говори открито за трудностите, които са преживели, затова ще си позволя да открехна леко тази тема и тук. Двамата близнаци са заченати инвитро след дълго чакане и безуспешни опити. Нито тя, нито Калоян са изгубили надежда и в крайна сметка съдбата ги е дарила с двама палави сладури, които са неизчерпаем източник на вдъхновение за забавни истории. Но голямата изненада идва няколко месеца по-късно, когато Роси открива, че е бременна отново, този път съвсем непланирано и неочаквано, и скоро на бял свят ...
Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев (наричан за по-кратко баща или тате, искам нова кола!)
Редактор: Росица Явашева (наричана още мамо или умирам, какво ще ядем?).
Закон 1. Семейство Явашеви не е един за всички и всички за един, а е едно цяло. Успехите и несполуките са общо дело и всеки пряко или косвено е допринесъл за резултатите.
Редакция: Семейство Явашеви е едно цяло, но това не отменя индивидуалната отговорност на всеки член на семейството. Ние се грижим, подкрепяме и развиваме заедно, но всеки е длъжен да поеме своята част с не по-малко усърдие от останалите и винаги да уважава техните усилия.
Закон 2. Бащата е пряк, безпрекословен и единствен владетел в семейството и всички са длъжни да се подчиняват на винаги разумните и справедливи решения, които взима!
Редакция: Да, така е, стига майката да ги одобри и приеме, а диктаторските фантазии на бащата са позволени в часовете му за сън!
Баща: Протестирам срещу редакцията и искам преразглеждане на текста!
Майка: Отхвърля се! ...
Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев
Сексът е укрепващо здравето занимание, което е изключително важно за вашето тяло. Регулира хормоните, отваря чакрите, разтоварва нервното напрежение и затова сексът по време на карантина не е задължително да е добър, тъй като е повече въпрос на терапия, отколкото на удоволствие.
Най-необходимото нещо, за да правете карантинен секс е наличието на партньор. Задължително е изискването да е одушевен, в съзнание и склонен да участва в заниманието. Не е разрешено да имате преки кръвни връзки, да посягате на малолетно лице и да не се придържате към същия биологичен вид. С оглед на количеството домашни животни и дългото време насаме с тях, дебело подчертавам последното изискване! Аз лично имам съпруга с добро родословно дърво, редовна имунизационна история и стабилни хигиенни навици! Хубаво е да използвате секса, като бягство от апокалиптичната реалност, която ви заобикаля и затова в никакъв случай не се опитвайте да започнете любовната игра с думите "Искаш ...
Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев
Една седмица карантина и никога нищо няма да бъде същото! С Росица няма да се развеждаме, а направо сме си уговорили дата за дуел. Поизчерпал съм се откъм идеи за наказания на децата и затова търпеливо сглобявам метални клетки и пробвам здравината на веригите. От три дена гледат постоянно телевизия и поне не се бият, макар че вече не си помнят имената и вият срещу луната. Ядем предимно леща. Росито много обича да ни готви червена леща, щото била полезна, но на петия ден и на нея й писна и боядиса зрънце по зрънце лещата в кафяво. С боичките да децата! Два килограма!!! Нещо трябва да се направи, защото семействата не са проектирани да прекарват толкова време заедно. Хората имат нужда от пространство, от усамотение и от личен ареал, който да е свещен. Сега отвсякъде се чуват дрелки, удари с чук и пискливи женски гласове даващи инструкции. От два часа стоя в банята и се наслаждавам на временен покой. Казал съм, че трябва да фугирам единия ъгъл, защото избива ...
Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев
Моето четвърто дете навършва годинка! То бе заченато изненадващо, раждането му все още ми е мъгляво и въобще не присъстваше в жизнените ми планове. Да, говоря за книгата и го правя с преднамерено лигав патос, но игнорирайки абсурдната и клиширана хипербола, по-нататък смятам да съм пределно искрен и прям.
"Дневникът на един (татко) звероукротител" е резултат от флирта на издателствата със социалната медия, която разглеждате в момента. Аз пишех постове, те събираха харесвания и накрая получих предложението да напиша книгата. Това явление е сравнително ново и резултатите му са противоречиви, но явно е част от бъдещето и се надявам да ражда все по-хубави плодове.
Татко Калоян го създаде Мария Пеевa, а и книгата нямаше да съществува без нея, така че справедливо споделям отговорността! Тя ме убеди да се срещна с издателството, да продължа да пиша и да предам ръкописа, така че се сърдете или благодарете на Мама Нинджа! На всички, които четат тези редове ...
Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев
От малък подготвям децата за "нещата от живота" и затуй реших да проведа избори вкъщи, та да разберат те откъде идва ляба, асфалта и финансовата стабилност. Участниците бяха повече от електората и затова ще се занимаем първо с тях, а абревиатурите са напълно произволни сборове на букви, вервайте ми!
Следва пълния списък на кандидатите за кмет на 9-ти среден в бл.53 на кв. Изгрев:
Калоян Явашев ( Голям Ентилигентен Рошав Българин, накратко - ГЕРБ). Този самодържец се счита за непобедим в изборите и вече няколко години управлява абсолютно тоталитарно апартамента и не дава шанс на новите лица. Обсебил е медиите (телевизора), земеделието и храните (хладилника), спорта и отбраната (и за двете използва тенис ракета). Изпъква сред другите кандидати с физическа сила, избухлив нрав и прекрасно мнение за себе си.
Росица Явашева ( Бургаска Сливова ( Кърджалийска) Пущина - БС(К)П). Тази партия е втората по сила в региона, но нерядко е определяща в решенията ...
Автор:КалоянЯвашев/Татко Калоян
Изобщо не се занимавам с детайли и дребни подробности. Предпочитам да се фокусирам върху важните и големи цели в живота. Примерно, ако бях генерал, щях да наредя да атакуваме вражеските позиции, а съветниците ми притеснено да ме разубеждават: - Ама гос'ин гИнерал (бургаски съветник), те са въоръжени с автомати, танкове и базуки, а ние имаме само прашки и картофи! Пращате ни на самоубийствена мисия! Аз щях да му отговоря небрежно: - Това са подробности! С всички сили се мъча да спечеля войната, а вие ме занимавате с някакви незначителни детайли и саботирате великото ми дело! Уверявам ви, че такива дреболии не са важни, когато имаме такава цел пред себе си! Десет дни карцер! Хм, звуча достатъчно абсурдно и реалистично, така че май наистина съм бил генерал в някой минал живот! Уговаряме се с мой приятел да се видим към осем вечерта в близкия парк, където да изпием по една бира в кварталното бистро. В уречения час минавам между външните маси, търсейки по-отдалечено ...
Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев
Телефонът ми звънна една сутрин и любезен женски глас ме пита дали искам да участвам в дискусия на списание "EVA", чиято тема е "Родители и деца-кой кого възпитава". Първо си помислих, че явно е изтекъл газ в редакцията на списанието и очевидно неадекватната ми събеседничка е объркала телефона. Какво бих могъл да правя аз на подобно събитие? Момичето ме увери, че е трезва (не й повярвах!) и повод за поканата е книгата, макар че след излизането й очаквах хората да ме гонят с търнокопи по улицата и да крещят, че съм убиец на българската литература, а не да ме канят по дискусии и интервюта.
Съгласих се и когато денят настъпи, се озовах в залата, където се срещнах за втори път с екипа на "EVA" и останалите участнички. Не се подценявам с фалшива скромност, но първата участничка управлява фондация в помощ на семействата, другата е психоложка с дълга и успешна практика, а третата е основала Първа детска академия за добри обноски. В тази компания се чувств ...
Автор:КалоянЯвашев/Татко Калоян
Бях се зарекъл да пиша само за весели и приятни неща. В нашето семейство се разбира, че е есен, когато започнем всяка вечер да крещим на децата да си слагат пантофите вместо да се събличат за баня. Без пантофи се разболяват, после тръгваме по доктори, после по аптеки, после по други доктори, после пак в аптеки…идва ми да ги подкова с тия пантофи! Пораснали са и ми е все по-трудно да разрешавам справедливо вечните им спорове. Когато излизаме, Боримир се е самоназначил за повелител на асансьора и той еднолично го вика, държи вратата да влезем, натиска копчето за етажа и държи вратата да излезем. Майка му обяснила, че така правят кавалерите и той не отстъпва на никой кавалерските си задължения , макар че дори не може да каже думата правилно. Днес Микаела решава да се еманципира и вместо да влезе през кавалерски отворената врата на асансьора, тя решава да застане до брат си и също да кавалерства, като я подпира. Кавгата започна Боримир: - Микаелооооо, какво ...
Автор:КалоянЯвашев/Татко Калоян
Много обичам месец септември! Не защото съм склонен да се прехласвам по пейзажи от паднали жълто-кафяви листа, а защото не понасям жегите и предпочитам меланхоличната есен, пред хаотичното и динамично лято! Започвам почти всяка сутрин да се будя в добро настроение и почти винаги го запазвам, поне докато не се събудят и децата, въпреки че "има дни, има дни, във които не върви!". Днес станах с особена лекота в душата, а мрачното време вън ми затвърди усещането, че ме чака един приятен и безгрижен ден. Приготвих закуската на децата, пуснах каната, за да си стопля вода за кафе и гледайки през прозореца, тайничко си помечтах за малко дъжд. Сложих кафе и мед в чашата, добавих вода и накрая сипах задължителния пръст мляко. Отпих и почти повърнах в мивката. Кафето беше кисело като потен задник на автобусен кондуктор, а понеже съм много разсеян, първо погледнах дали не съм сложил кисело вместо прясно мляко, което си признавам, че се е случвало и преди! Започнах ...
Автор:КалоянЯвашев/Татко Калоян
Викате, че харесвате чувството ми за хумор и шегите, а аз се обезсърчавам, защото всичко, което ви разказвам е тъжната и неподправена истина! Как да ви убедя, че това е трагедия, макар да ви прилича на комедия?! Стоя си на тоалетната чиния и простодушно се напъвам докато чета биографията на Джеки Чан. Да, там чета, защото ако хвана книга в друга стая, ТЕ я дърпат и късат от ръцете ми, сядат на главата ми, а веднъж я заляха със супа. Затова най-неприкосновеното и скришно място, където да получа малко покой е тоалетната и аз се възползвам максимално. Един хладилник, тоалетна чиния с подлакътник и с този затворен кръг може изобщо да не излизам от там! Чета за благотворителната дейност на китайския актьор и ми засяда буца в гърлото, защото разказват за едно шестгодишно детенце, което е наследило вируса на СПИН от родителите си, а когато останал кръгъл сирак и съвсем самичък в къщата, започнал сам да си готви, пере и да се грижи за животните. Тъкмо си представях ...
Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев
Професионалният спорт е една безсмислица и ако погледнем по-практично, ще осъзнаем, че на Вселената ѝ е все тая кой е шампион, рекордьор или хомосексуалист (в спорта това е съдията, който освен наличието на компрометиран сексуален вкус, притежава и роднини с мощен сексапил, който неудържимо привлича феновете). Въпреки това, аз обикнах тениса и започнах да откривам интересни аналогии. Знам, че ничий живот не зависи от това дали малката зелена топка ще попадне в разчертана ивица земя, която наричаме корт, но дали това е всичко?! Наистина ли тенисът е само една глупава игра и загуба на време, или можем да научим нещо от аристократичния спорт?
1-ви закон: В момента, в който си помислиш, че победата ти е сигурна и няма какво да те спре, обезателно ще загубиш мача!
Уимбълдън е в разгара си, следобед е и аз разполагам с бира, голям телевизор и диван само за мен. Последното, което искам е ревящи, серящи и трошащи човекоподобни да ме смущават докато гледам ...
Автор:КалоянЯвашев/Татко Калоян
Онзи ден се прибирах от ГКПП Лесово и наближавайки гр.Средец, около хижа Божура след един завой щях да направя беля! Въпреки че карах спокойно, две момчета на видима възраст около 15-16 години, прегърнати и доста пияни, пееха песни и жестикулираха в средата на платното. Спускаха се агресивно към колите и махаха с ръце и крака. Подминах ги с усмивка, защото си спомних моите изпълнения, когато отивахме с приятели на хижа и продължих към Бургас. В този момент се сепнах и посегнах за телефона. Обадих се на 112 и ги помолих да изпратят патрулна кола, тъй като момчетата вървяха в район с много остри и опасни завои. Защо се обадих ли? Преди 4 години съм почти сигурен, че нямаше да го направя. Сега имам две момчета и силно се надявам и моля, ако някой ги види в подобна ситуация също да се обади (дъщеря ми ще учи в строг, тъмничен девически пансион, докато не навърши 21г.). Да имаш деца не променя всичко, но е достатъчно, за да погледнеш на света по друг начин. ...
Автор:КалоянЯвашев
Кога мина една година и пак стана време да ходим на плаж?! Росица оправя багажа още предната вечер, за да не губим време сутринта и към 8:00 да сме опънали хавлиите на пясъка. Сутринта се събуждаме в 6:00 и по най-бързия начин храним и обличаме децата. Към 9:30 успяваме да излезем от входа на блока и звуковата вълна удря съседните тераси, а на първите етажи им събаря прането и щорите. Всички си крещим, но понеже сме нечетно число понякога си крещя сам на себе си. Товарим децата, раниците, торбичките с играчки, басейните, харпуните, извънбордовите двигатели… и потегляме към бургаския плаж. Докато шофирам, с умиление си спомням времето, когато ходех само с хавлия на плажа. Паркирам до капаните и по инерция тръгвам да си поръчам бира и калмари. Росица ми крещи да извадя Габриел изпод едно такси, щото подгонил котка и се заклещил. Хаотично се замъкваме до пясъка и произволно разхвърляме всичко в широка окръжност. След нас идват съседите и аз подло съм замислил общо мъжко ...
Автор:КалоянЯвашев/Татко Калоян
Да отвориш очи в декемврийско утро, да си теглиш един душ и по джапанки да слезеш до кафенето е едно от най-приятните неща на света. Кафенето е на брега на океана, температурата е около 20° и на фона на разбиващите се вълни, денят пристъпва под изгряващото слънце и ти довършваш второто си еспресо. Това е ежедневие, ако живееш на Канарските острови, но в София нещата са съвсем различни.
Събуждаш се и през прозореца виждаш сиви панелни блокове, надвесени над мръсни и разкаляни градинки, а всеобщата сивота започва да побелява, тъй като е заваляло сняг. Ако излезеш по джапанки до близкото кафене, най-вероятно ще се върнеш без пръсти на краката, а слънце тук не се е вясвало от седмица.
Натоварихме си багажа в колата, взехме си довиждане с нашата софийска домакиня (братовчедката на Росито) и потеглихме към Бургас. Беше време да се приберем и да поемем грижите по потомството ни, което бяхме оставили на двете баби.
Бездетен пътепис на многодетно семейство. ...
Автор:КалоянЯвашев/Татко Калоян
Когато напусках България преди 19 години, бях като бял лист, върху който светът щеше да изрисува поредната човешка история. Дори и най-красивите картини могат да започнат с няколко несполучливи мацвания на четката или с неволни грозни петна. Първите няколко месеца на Тенерифе не бяха никак леки и ми бе нужно време, за да проумея ползите от всичките изпитания. После нещата се обърнаха и аз прекарах няколко незабравими години там. Срещнах приятели, запознах се с много различни и интересни хора, а тръгвайки си от острова, оставих част от себе си. Знам, че това прозвуча клиширано и превзето, но това парче вулканична скала винаги ще си остане мой дом и място, на което не се чувствам чужд.
Пристигнахме по обяд и силното слънце вече болезнено се навираше в очите ни. С автобус стигнахме до Playa de las Americas, което е курорт в южния край на острова. През цялото време гледах през прозореца, със сподавена еуфория си припомнях гледките и ги сравнявах с това, ...
Автор:КалоянЯвашев/Татко Калоян
Историята на Пабло Ескобар започва да напомня на градска тоалетна, която всеки опикава с мнението си по различен и свой начин. Филми, книги, сериали, интервюта излизат регулярно през годините и не ни дават да забравим тази срамна част от човешката история.
Пътувам по работа и в компютъра съм свалил поредния сериал, описващ живота на колумбийския наркобарон. Не ми е особено интересен и по-скоро епизодите текат като фон, за да имам компания. Понякога се заглеждам в някои сцени и после ги забравям с безразличието на човек, който е сигурен, че никога няма да види такъв ужас и насилие на живо. Изобщо не проумявам някои от случките и изпитвам очевидни проблеми, когато трябва да се поставя на мястото на някой герой. Например Ескобар е преследван от държавата и от другите картели, затова е принуден да бяга от място на място, с децата, жената и майка си, а през цялото време са обградени от наемни убийци, които ги пазят и са като личната армия на шефа. Извършват ...