Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Онзи ден се прибирах от ГКПП Лесово и наближавайки гр.Средец, около хижа Божура след един завой щях да направя беля! Въпреки че карах спокойно, две момчета на видима възраст около 15-16 години, прегърнати и доста пияни, пееха песни и жестикулираха в средата на платното. Спускаха се агресивно към колите и махаха с ръце и крака. Подминах ги с усмивка, защото си спомних моите изпълнения, когато отивахме с приятели на хижа и продължих към Бургас. В този момент се сепнах и посегнах за телефона. Обадих се на 112 и ги помолих да изпратят патрулна кола, тъй като момчетата вървяха в район с много остри и опасни завои. Защо се обадих ли? Преди 4 години съм почти сигурен, че нямаше да го направя. Сега имам две момчета и силно се надявам и моля, ако някой ги види в подобна ситуация също да се обади (дъщеря ми ще учи в строг, тъмничен девически пансион, докато не навърши 21г.). Да имаш деца не променя всичко, но е достатъчно, за да погледнеш на света по друг начин. Не искам ничие дете да страда, но родителите са различни и няма как да го избегнем. Има немарливи родители, има родители, които ползват децата си за отдушник, инструмент или извинение, има родители, които не заслужават и не осъзнават какво им се е случило. Светът е голям и всички си даваме сметка, че не може да сме еднакви.

В "Кръстникът" самият премъдър Дон Вито казва, че едно време дори италианският крал не се е месил в брачните отношения, когато разбира, че дъщерята, която обожава, е малтретирана от съпруга си и въпреки свирепия си нрав, не посмява да се намеси. Семейството е крепост и каквото става вътре е работа на родителите. Е, ясно е, че крепостните селяни са децата и освен да се надяват, че са попаднали на свестни владетели (родители), не са имали друг избор. Дали обаче днес е правилно да продължаваме живота си по тези правила?!

"Детето си е мое и щом съм го направил, храня го и го обличам, значи мога да го бия/убия!"

Не си мислете, че моите отрочета не са опитвали от шамарите ми и ви чета лекция с вдигнат пръст! Вярвам, че децата трябва да изпитват респект и уважение към родителите си и по-възрастните, а в крайни и много редки случаи ги възпитавам с по-резки и категорични методи. Внимавам да не прекаля и да не прекрачвам граници, а докато децата ми всеки път бягат към мен щастливи, че ме виждат и с вбесяващо постоянство търсят моето внимание, съм спокоен, че правя разлика между дисциплина и терор. 

Обаче има едни родители, чиито шамари и обиди обстрелват децата ежедневно и без никакъв възпитателен смисъл. Проблеми с пари, с алкохол, с дрога, с работа и с каквото се сетите стават причина за агресия и превръщат семейството в ад. Трябва ли да мълчим и да ги оставим да се избият, защото това си е "тяхна работа"?! Как да сме сигурни къде е истината в един семеен скандал, понеже там няма лимит на злобата и противниците използват всеки и всичко за да постигнат целта си?! Да допуснем ли държавата да влезе у дома и да ни казва как да се държим?

Много нечистоплътни хора яхнаха някоя вълна и започнаха да ни рисуват ужасни картини.

В бъдеще всичко е възможно и не изключвам нито един вариант, но понеже отговорността за нашето семейство е моя и на съпругата ми, си позволявам да имам мнение. В моите очи българските институции и служби са достатъчно компрометирани, за да изпитвам големи подозрения в работата им и искрено съжалявам белите лястовици, които работят там и се стараят от дъното на душата си. Обаче бих подал сигнал, защото утре може да бият моята дъщеря и да убият моите внуци! Навсякъде се раждат изверги и честно казано, не вярвам, че има система, която да ги спре да убиват. Какво трябва да има вътре в теб, за да поведеш детето си за ръчичка към моста и да го бутнеш?!!!!!! Не мисля, че този "баща" е мислил за последствията и е бил на себе си. Мисля си, че ако институциите работеха ефективно с хубави и ясни закони, то хората щяха да се обръщат по-често към тях и може би този "човек" нямаше да е на свобода и да има тази възможност! А може би щеше да излезе и пак да го направи?! Създаването на семейство е преди всичко личен избор и е хубаво да си отваряме очите, но ако с времето разберем, че сме сгрешили и поискаме нов опит?! Обществото е длъжно да осигури на всеки това право и никоя жена не трябва да се примирява и да губи надежда! Това чудовище не успяхме да спрем, но не се знае за следващото, така че се оглеждайте, подайте сигнал и не позволявайте да сте равнодушни, защото това ще убие нещо и у вас!

Бел.ред. Случилото се с малкия Дариел потресе всички ни. С моето семейство решихме, че ако някой ден пътуваме до Габрово, ще посетим моста, от който полетя Дариел и ще оставим една играчка там - в памет на петгодишното момченце, което завинаги ще остане дете.

Прочетете още:

Имаш ли нужда от помощ

Спаси я