Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев

Една седмица карантина и никога нищо няма да бъде същото! С Росица няма да се развеждаме, а направо сме си уговорили дата за дуел. Поизчерпал съм се откъм идеи за наказания на децата и затова търпеливо сглобявам метални клетки и пробвам здравината на веригите. От три дена гледат постоянно телевизия и поне не се бият, макар че вече не си помнят имената и вият срещу луната. Ядем предимно леща. Росито много обича да ни готви червена леща, щото била полезна, но на петия ден и на нея й писна и боядиса зрънце по зрънце лещата в кафяво. С боичките да децата! Два килограма!!! Нещо трябва да се направи, защото семействата не са проектирани да прекарват толкова време заедно. Хората имат нужда от пространство, от усамотение и от личен ареал, който да е свещен. Сега отвсякъде се чуват дрелки, удари с чук и пискливи женски гласове даващи инструкции. От два часа стоя в банята и се наслаждавам на временен покой. Казал съм, че трябва да фугирам единия ъгъл, защото избива влага в хола на съседа, а той казал на жена си, че трябва да сменя тапетите, щото мухлясвали и от два часа ръчка едната стена със шпатула. Ако глупакът беше уцелил и правилната стая, никога нямаше да ни хванат!

Друг съсед казал на жена си, че ще слага външна изолация на апартамента и всеки ден виси с въжета на 11-я етаж от 8:30 до 17:00 и се прави, че работи. Дресирал един гларус да му носи бира и цигари от магазина, но вече трети ден нямало тоалетна хартия и никой не смее да си паркира колата отдолу.

Решавам да предприема спешни мерки и свиквам събрание на блока на детската площадка отпред.

Нашият блок е около 800 човека, така че ни е нужно известно време да се съберем. Първи пристигат пияниците, които пият всяка вечер долу на пейките пред входа. Всъщност, когато се вглеждам по-внимателно, разбирам, че те изобщо не са се прибирали от два дена. Хилят се самодоволно и оглеждат всички надменно, защото алкохолът убива ли вирусът?! Убива го! Ние консумираме ли алкохол?! Постоянно! Значи сме безсмъртни!

Втори идват семействата с деца. Плъзне ли грип, всички приятелски връзки между семействата се изпаряват и никакви сантименти не важат ако детето ви кихне или има сопол! Няма значение дали вечеряте всяка нощ заедно, давали сте си пари назаем или сте си подарявали бъбрек! Щом нечие дете кихне, дипломатическите отношения се обтягат или директно се късат. Общувате по строго установен етикет, чиято първа точка е да спазвате дистанция от минимум пет метра. Оттам държите под око сополивото им лапе, щото може да се отскубне и да хукне да прегръща вашите, а после ще се сърдят и ще задават въпроси като: Трябваше ли да ни риташ детето така? Защо качи децата ви на дървото? Ти детето ми с паве ли го улучи?

Трети идват бабите, които стоят пред входа и са като централната нервна система на блока. Не се шегувам, те наистина знаят всичко! Знаят кой номер обувки носят децата ми (аз знам, че едното е 28-и, но не помня кое!), кой с кого спи или кой с кого не спи, или кой с кого иска/не иска да спи и кой с кого трябва да спи. Знаят от какво са болни всички в блока или от какво предстои да се разболеят, кой са го уволнили, кой продава апартамент, защо го продава този апартамент, какво ще прави с парите от този апартамент. Те знаят неща за вас, които вие сте забравили или никога не сте знаели! Разбира се, лесно ги разпознаваме, защото са със зелени маскировъчни мушами и противогази. И забрадки! Така поне ги различаваме.

Качвам се на една люлка и откривам събранието с реч:
- Скъпи съседи, трябва да вземем решение за бъдещето на блока, защото така не може да продължава!
Пияниците вдигат наздравица и дюдюкат:
- А, добре сме си ние! Вие да му мислите!
- Момчета, не всички сме пиянде...ъъъъ, обичаме алкохол! - бурен смях откъм периметъра на съпругата ми и други хора, които ме познават добре.
Прочиствам си гърлото с респектиращо покашляне (две мушами се дърпат назад) и продължавам:
- Вижте сега, всички сме заедно в кюпа. Трябва да вземем решение, защото тази карантина ще ни унищожи. Заради това стоене вкъщи, започват да се проявяват най-лошите черти на характера ни и се опасявам, че…
- Топалови от 7-ми вход не си стоят вкъщи! - една зелена мушама със забрадка на червени цветя вдига ръка.
- И Горанови от 2-ри вход излизат! Онази вечер даже се прибраха към 11 и бяха на рожден ден на племенника си в Меден Рудник, но той не им хареса подаръка и затова Горанов спа на дивана! - втора мушама взе думата.
- А Петкови от 5-и…
Реших да ги прекъсна, че взех да се чувствам като Сталин на оперативка с КГБ:
- Айде сега да не се занимаваме с глупости и да вземем да се разберем. Имаме два избора и трябва да решим какво да правим. Или продължаваме карантината (и се избиваме след една седмица!) или прекратяваме карантината!

Оглеждам всички, за да видя ефекта от предложението ми. Пиянките пак вдигат наздравица, вадят салам и се събличат по къс ръкав. На пет мушами им се запотяват противогазите от възмущение и се кръстят. Палазови искат Микаела да отиде в тях, за да си играят с Кристин, но Росито настоява първо за пълна кръвна картина, снимка на белия дроб и скенер на всеки от техния етаж.
Убеден съм, че ако хората се обединим, всичко ще се оправи. Мисля си, че човечеството винаги се е разделяло по един основен признак: има хора, на които им се живее и такива, на които не особено. Ако се разберем и вземем едно общо решение за всички, нещата ще се подредят и ще продължим напред. Или няма да продължим!
В този момент мощен басов рев разтриса площадката от най-задните редове:
- Ти кога се върна от Холандия, бе?!
Да дружиш с Владо Палазов е като да пуснеш санбернара на приятелите ти у вас. Знаеш, че не ти мисли лошото, но понеже е деликатен и тактичен колкото 20-килограмов чук, рано или късно ще разруши всичко, което ти е скъпо.
Около мен започва да се образува ясно изразен периметър и усещам стотици подозрителни погледи. Така изглежда метеорит, когато падне насред гора. Единият от пиянките се смества по-близо до друг, за да ми освободи място и с поглед ме кани при тях. Хубави хора, трябва да ги наричам с по-приятни имена. Пиянки звучи грубо, от днес ще им викам мускетари. Хем не изоставят свой в беда, хем гледам, че пият мускатова ракия.
- Хора, успокойте се! Нека гласуваме и да решим какво ще правим!
Бабите и пияниците гласуваха за карантината, а семействата с деца се скараха заради сопола на Боримир, който се оказа гурел (наложи се да го оближа, за да ми повярват!). Бабите гласуваха "за", защото карантината придаваше още по-шпионска обстановка на блока и това ги въодушевяваше и подмладяваше. Пияниците харесваха карантината, защото държеше съпругите на разстояние, макар че след едноседмичния запой дори и мухите подържаха дистанция.
Идва края на света и той няма да е причинен от някой вирус, а от нас самите. Свърши се с цивилизацията и установения ред, а ние се връщаме към закона на джунглата. Dog Eat Dog, pendejos! Усещам как се заглеждам в Палазов и почвам да смятам. 204 см., 135 кг. от които поне по 10 кила рибица, 20 кила джолани и 100 грама мозък (паниран и с лимон!). Това, което вчера бе наш кошмар, днес се превръща в наше ежедневие!

П.П Това не се случи наистина, а е сън ( с изключение на дуела, който тържествено е насрочен за 6 май!), въпреки че вероятно би могло лесно да се превърне в реалност. Пожелавам на всички, които имат съвест и преминат през този миниапокалипсис, да не се срамуват, когато всичко свърши и се погледнат в огледалото! А останалите, които с държанието си доказаха, че сме надценили сериозно количеството морал в обществото ни, няма смисъл да бъдат поучавани или обвинявани. Не знам дали наистина го осъзнавате или просто си търсите някой, който да обвинявате и псувате, но разберете (или недейте, все тая!) - няма смисъл!

Още от Татко Калоян: 

За бабите с любов