- 1. Ухажване
- (Отношения)
- Автор: Радина Бисерова Дали съществува жена, която да не е била ухажвана или да не би й се искало да й се случи. На една опитна и знаеща какво желае дама й се иска актът да е дълъг, с много действия и старание...меродавно е и за друг акт – половият (сексът), но в случая говорим за ухажването, чиято асоциативна посока е от мъжа към жената. Жените не ухажват. Те флиртуват, омагьосват, завоюват, замайват глави, изпиват акъли. За мое огромно щастие съм имала късмет да бъда обект на немалко и то хубави ухажвания от интелигентни и галантни мъже. Разбира се, ухажването, колкото и добро, и качествено да е, ако не е придружено от усещане за пеперуди в стомаха, то за съжаление има разочарован участник накрая. Стандартните - изпращане на цветя (лилави, червени, бели, защото съм била облечена в този цвят деня, който сме се запознали, или предния ден, когато ме е видял, или предполага, че това е любимият ми цвят) и/или плюшена играчка (зайче, защото така ме наричаше) и подаръчета ги споменавам, ...
- Добавен на 28 Юли 2022
- 2. Партньорството преди, след или заедно с родителството
- (Отношения)
- Автор: Радина Бисерова Житейската хронология в отношенията на една двойка партньори върви в следната последователност – излизания заедно, съвместно съжителство, брак (незадължително, разбира се) и деца. Появата на малките ангели в живота на младите родители обаче, освен че го осмисля, възвишава, ощастливява и който каквото чувства, същевременно води до умора, недоспиване, тревоги и може би (да не кажем сигурно) промяна в отношенията между мъжа и жената. Неслучайно има десетки проучвания за промените, настъпващи в партньорските отношения през първата година от появата на първия/те им наследник/ци. Понякога последствията могат да бъдат катастрофални, т.е. да доведат до раздяла на младите родители, но като цяло преобърнатото ежедневие на двойката ги изправя пред редица предизвикателства. В тези моменти, а и в идните години (кажи речи до навършването на пълнолетие или поне настъпването на съществена самостоятелност и в най-малкото отроче в домакинството) как се случват нещата – болшинството ...
- Добавен на 28 Септември 2021
- 3. Сатурнова дупка или дни за преосмисляне
- (Истории)
- Автор: Радина Бисерова В дните преди рождените ни дни се случва да има моменти на необяснима липса на настроение, задълбаване в привидно твърде повърхностни проблеми, необяснимо чувство на тъга и тогава обяснението е – в Сатурнова дупка сме. До скоро не си давах сметка, че последното десетилетие от живота ми, освен моята лична Сатурнова дупка, са налице и тези около рождените дни на двете ми прекрасни деца. Поне с това оправдах липсата на настроение и извънредното им киселеене, сърдене и хленчене ден-два преди онези незабравими дни, в които празнуваме ежегодно тяхната поява на този свят, първата им глътка въздух и първата ни лична и видна взаимна среща. Отгледана съм в семейство, в което всеки празник е отбелязван. Помня, че у дома, освен годишнината от сватбата на родителите ми, денят, в който са се сгодили също не е бил подминаван. Майка ми много обича да разказва историята как за петия ми рожден ден съм канела всички наред – от новороденото бебе с майка му, с които сме се запознали ...
- Добавен на 22 Юни 2021
- 4. След коронясването - благоДАРиш
- (Истории)
- Автор: Радина Бисерова Преди време споделих какво е да си коронясан в България или поне как аз лично се чувствах в онзи момент на вече утихващия в организма ми вирус (макар да не бях сигурно дали е финално, защото той протичаше много вълнообразно), а днес искам да споделя, благодаря и вдъхновя. Най-често задаваният ми въпрос от близки и познати по време на боледуването и непосредствено след него беше „От къде го хвана?“. Изчерпателно отговарях: „И аз не знам – бях веднъж на фризьор, видях се с една приятелка на по питие и пазарувах в един огромен хипермаркет“. Дъщеря ми беше в карантина заради болен съученик и точно два-три дни преди нейната изолация, аз започнах със симптомите. Разбира се, че може и тя да го е пренесла... В един миг обаче честно и откровено ми втръсна от този въпрос и си казах: „Не е като да имам СПИН и да знам кога и от кого съм го хванала“. Ковидът е вирус и си пуска пипалата, без да светне лампа и да се включи аларма, просто се случва и анализът къде и как сме го ...
- Добавен на 17 Декември 2020
- 5. Да си "коронясан": Имаш ли права, или само задължения
- (Истории)
- Автор: Радина Бисерова В семейството ни, както във всяко средностатистическо българско семейство, живеем с идеята за коронавирус от март месец насам. В домакинството ни не се гледа телевизия (освен детски канали), но при първоначалната паника в края на зимата, дори у дома се изгледаха няколко емисии новини и брифинги. Стриктно изпълнявахме мерките за изолация, преселихме се в къщата ни в провинцията, продължавайки да спазваме препоръките за дистанция. Петгодишният ни син още април месец ме разпита дали вирусът е опасен за децата или повече за възрастните. Не бих определила, че сме натрапвали идеята за световната пандемия вкъщи или поне така смятах до преди няколко седмици, когато се озовахме в един рибарник на едно приказно кътче от невероятната българска природа. Малкото ми момченце се любуваше на плуващите пъстърви и изведнъж радостно завика: „Вижте, вижте, златна рибка“. Наистина съзряхме риба „албинос“. Попитахме го кои ще са му трите желания към златната рибка и той започна да изрежда: ...
- Добавен на 07 Ноември 2020
- 6. Малка черна рокля
- (Истории)
- Автор: Радина Бисерова Когато някой спомене „малка черна рокля“, винаги асоциацията ми е за елегантна дама, отиваща на бар в такава одежда, на висок ток, ухаеща на парфюм, с широка бяла усмивка, блестящи разпилени коси. Също се сещам, че имаше козметична компания, предлагаща парфюм точно с това име – „Little black dress“ преди десетилетие или две дори. Скоро, за съжаление имах прозрение, че вече в гардероба ми има елегантна черна рокля – не за коктейли, а за погребения. Изпратих вуйчо ми в нея преди повече от месец, миналата година – свекърва ми, по-по-миналата – чичото на съпруга ми. Символиката на тази дреха ме натъжи. Никога не съм била почитателка на черния цвят – дори в тийнейджърската възраст, през която болшинството по онова време се обличаше в него, а дори и сегашните подрастващи с бушуващи в тях хормони масово избират отново него. Тежко е да загубиш възрастен близък, но ме побиват тръпки от идеята какво е да загубиш дете или не дай си Боже неродената си рожба. Не знам как ...
- Добавен на 17 Октомври 2020
- 7. Под булото на ревността
- (Истории)
- Автор: Радина Бисерова Ава израсна в София в семейство на разделени родители – нищо нетипично нито за онова време на 90-те, нито за настоящето. Живееше с майка си, баба си и грижовния й брат Росен. Макар баща им да не живееше с тях, той полагаше грижи и подхождаше отговорно с финансовата издръжка за децата си. Ава завърши една от престижните гимназии в столицата и се записа в университет. Времето й беше помогнало да преживее и приеме раздялата на родителите си и се наслаждаваше на студентските години. Не й липсваха нито самочувствие, нито обожатели. Не беше манекенка, но определено имаше магнетична усмивка, която запленяваше, ако не всеки срещнат, то всеки втори младеж. Знаеше как да се забавлява, а обожателите й чакаха на опашка без шанс дори за среща. Тя имаше определени очаквания към мъжа до себе си и трудно би се намерил такъв, който да ги покрие. Типично за българските студенти и Ава замина на бригада в Америка. С поамериканчена усмивка, самочувствие и ловкост успя да осигури ...
- Добавен на 27 Юли 2020
- 8. Feedback/Обратна връзка
- (Истории)
- Автор: Радина Бисерова Вече повече от десетилетие съм наясно с понятието “feedback”, за което чух за първи път, докато бях на един семинар, или както организаторите му го определят психологически тренинг. Там се обсъждаха партньорски, родител/и – дете/ца взаимоотношения. Един от акцентите беше колко е важно при приключване на връзка например да получиш “feedback” от вече бившия партньор. Да не излизаме от партньорството обидени, ядосани, гневни или просто безразлични. Обратната връзка може да е както положителна, така и негативна. В онзи момент тъкмо бях приключила връзка, чийто инициатор за края не бях аз. Побързах веднага да приложа наученото и насреща човекът също беше посещавал тези семинари (дори преди мен самата) и това предполагаше, че ще е наясно защо точно искам този отговор. Е, получих го, но не мисля, че ми беше много полезен и градивен “Ти си целеустремена.”. Може би сега асоциацията ви е – „тази“ сигурно е искала брак, деца... Не, не исках – бях в началото на двадесетте си ...
- Добавен на 30 Юни 2020
- 9. От къде си?
- (Истории)
- Автор: Радина Бисерова От деца ни учат да отговаряме на въпросите: „Как се казваш?“, „На колко годинки си?“ и „Къде живееш?“. После порастваме и всеки се представя посвоему: „Аз съм Ива". Възрастта с времето все повече се премълчава, а „Къде живееш“ се шлифова в „От къде си?“. Аз съм Радина и съм родена в столицата на България в последната четвърт на миналия век, но родителите ми са родом от Балкана – това каква ме прави – софиянка или балканджийка, вие определете?! Ярките ми детски спомени от детството започват именно там - в малкото българско градче в Балкана, където прекарвах всяка ученическа ваканция. И не, не бях на отглеждане при баба и дядо (не бях късметлийка като брат ми и братовчедите ми да бъда глезена с бабините манджи и галена с дядовата блага дума), а родителите ми и най-вече майка ми съумяваха да организират отпуските си така, че да се насладя на чистия въздух, свежата зеленина, свободата в играта, прохладните речни вирове и още много всяка пролет и цели два месеца всяко ...
- Добавен на 17 Юни 2020
- 10. Една мъжка изневяра
- (Истории)
- Автор: Радина Бисерова Болшинството от хора биха отговорили на въпроса защо мъжете изневеряват еднозначно – заради нагона им. Но има истории, в които изплуват и други дълбоко скрити истини за мъжките кръшкания. Николай беше необразовано момче, израснало в средно голям град в България. Въпреки проблемната кожа на лицето, която му създаваше комплекс, обожателки никога не му бяха липсвали, но определено средностатистическият зрящ човек би останал искрено изненадан, виждайки го на сватбения му ден до едно божествено създание – русокосо, синеоко миньонче, израснало в столицата – не само красиво, но и образовано, на име Ана. Дългогодишната им връзка бе узаконена и последва преместване в столицата. Макар и без завършено висше образование Николай успя да си намери добре платена работа в един от монополните доставчици на комунални услуги в България. Последваха осем години на щастлив брак и кулминацията - отдавна чакана от тях самите и от близките им – бебе на име Леа. И както не малко статии ...
- Добавен на 09 Юни 2020
