- 1. "Не ви ли е студено? Или вие се топлите двечките?"
- (Възпитание)
- Това е съвсем прясна случка, която Лора Райчева сподели в майчинската ни група. Искам да ви разкажа нещо. В петък следобед, в градинката пред НДК един мъж на около 35-40 години заговори две момичета (според мен на около 13 години). Аз бях далече, но този ми привлече вниманието с вида си. Беше един мръсен и мазен. И държеше отворена бира в ръка. Приближавайки се, започнах да дочувам какво им говори: “Не ви ли е студено? Или вие се топлите двечките?” “Какво ще правите сега, имате ли планове”. На момичетата видимо им беше неприятно да им задава въпроси и видимо бяха притеснени, че не знаят как да реагират. Лутаха се между това да са любезни с непознат (който усмихнато им говори) и неудобството от самите въпроси. Свеждаха глави и измънкваха по някоя думичка. Хора минаваха много. Никой не обърна внимание. Само една жена пред мен намали крачка. Но нито поглеждаше натам, нито смени посоката. Просто много забави ход. Аз отидох при тях и на много ...
- Добавен на 15 Март 2022
- 2. Дискриминират се пациентите с диабет
- (Здраве)
- ... Сиракова, родител на Богомил Сираков на 9г, с диагноза диабет тип 1. ПРИЛАГАМ СПИСЪК НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА С ДИАБЕТ ТИП 1 И ПЪЛНОЛЕТНИ ПАЦИЕНТИ С ДИАБЕТ ТИП 1, ЛАДА И ВРОДЕН ХИПЕРИНСУЛИНИЗЪМ Родители на деца с диабет тип 1: Даниела Великова, родител на Калоян Донев, 14 г. Теодора Стайкова, родител на Мартин Калинков,14г. Лора Тодорова Кирилова, родител на Калина Павлинова Кирилова 9г Даниела Георгиева, родител на Методи Георгиев 14 годишен! Иванка Войводова, родител на Стилян Войводов 12 год. Екатерина Станчева, родител на Кристиян Станчев 17г Атанас Портов, родител на Аделина Портова на 9г. Кристина Павлова, родител на Константин Тимчев, 9г. Иван Владимиров, родител на Добрин Владимиров на 2год. Мария Атанасова, родител на Гергана Митевска 15г. Севинч Алиева, родител на Никола Любомиров на 13 г. Чавдар Панов, родител на Божан Панов на 17г. Ивелина Илиева, родител на Александър Трайков-10г. Людмила Георгиева, родител на Виолета Джерманска 20г Мария ...
- Добавен на 16 Февруари 2022
- 3. 400 дни с нарколепсия
- (Здраве)
- Автор: Лора Райчева Най-често проблемите ни чакат зад ъгъла. Обичат да ни изненадват, да бъдат неочаквани и да ни хванат неподготвени. А, когато сме родители и тези проблеми касаят децата ни, страхът и болката са двойни. Проблемите знаят това. И обичат да ни удрят точно там. Хората са различни. Едни се предават и се оставят на съдбата, други се борят и вярват в победата си или поне контролът над ситуацията. Родителите са винаги от втората група. Родителите никога не се отказват от битката за децата си. Има и една трета група хора, които освен своята лична битка, повеждат такава за всички. Качват се на главата на чудовището, което ги е изненадало зад ъгъла и от там подават ръка на всички други пострадали от същото чудовище. Днес ще ви разкажа за едни такива хора. Които, след първоначалният шок от проблема с дъщеря им, изхвърлят паниката, заместват я с действие, намират лекар, който да ги насочи към правилния човек за диагноза в чужбина, получават диагноза, прибират се и правят ...
- Добавен на 12 Октомври 2021
- 4. Идеи за зимнина
- (Кулинарно)
- Автор: Лора Райчева/група за любители-градинари Патлажан и ряпа Август е пълен с възможности за всички, които обичат да правят зимнина. Всички те са подходящи и за септември, но е хубаво човек да може да си разпредели задачите и да започне още втората половина на август. Аз лично започнах лекичко да правя разни неща. Снимката е от занимавките ми през последните дни. Ето моите предложения, като очаквам с интерес да допълвате: 1. Сливи - печено сладко, варено сладко, мармалад, компот, сушени сливи и любимите ми ферментирали сливи (млечно-кисела ферментация). Да не забравяме и сладолед от сливи, който е моят любим сладолед! Рецепти: Обожавам печено сладко и това от сливи е едно от най-вкусните. Просто разделям сливите на половина, слагам малко захар и в голяма тава, с често разбъркване ги пека до прекрасен тъмночервен цвят. После слагам в бурканчета и варя за капачка. Разбира се, може да се направи и класическо варено сладко и да му се добавят аромати ...
- Добавен на 28 Август 2021
- 5. Кулинарно Еuro2020
- (Кулинарно)
- ... приготвена от местна жителка на остров на Фарьорите, на който няма коли. Какъв рай! Беше ни интересно какво има в нея, не усетихме да има плодове, но имаше лека сладост. Та попитах аз какво има, аджеба в супата....праскови, домати...и разни други неща. Спогледах се мъжа ми, викам си може да не чувам добре, тя имаше леко лош английски, а ние фарьорски никога няма да проговорим, се опасявам. Но не, праскови са си. За 3 порции: половин глава лук 1 скилидка чесън 1 чл къри един по-едър домат, на кубчета зеленчуков и рибен бульон 200 гр праскови от консерва (не компот) 100 мл сметана за готвене, течна 250 треска или друга бяла риба една-две шепи скариди сол, пипер Задушаваме лука и чесъна, добавяме доматите, бульоните и варим 10 мл. Режем прасковите на кубчета и ги добавяме със сметаната, добавяме и рибата (аз я бях сварила, за да имам бульон). Добавяме скаридите и кърито накрая и сервираме. Имаме резени краставица, лимонче, яйце, копър и аспержи. Лора Райчева Hej kære mennesker! ...
- Добавен на 11 Юли 2021
- 6. Многото лица на любовта
- (Истории)
- ... задушена от желание и любов, стенеше и полудяваше от скръб. После пак заспиваше с надеждата да го сънува, да допре тялото си до неговото, да го усети силен и арогантен, нахален, нетърпелив как влиза в клетките й и я носи надалече, разбива я и пак я събира цяла. Така дойде ноември. С първите сутрешни студове и дъждовете се върна и той. Може да харесате също: Отвори, невярна жено! Истинска любов Автор: Лора Райчева/ Читателите препоръчват Всичко я болеше. Едва се надигна призори да си направи чай. После седна на стола с права облегалка пред прозореца, погледа малко струйките дъжд по стъклото и дълбоко въздъхна. Не беше глезла, но болките бяха много силни. Тежък артрит и развит като по учебник ревматизъм. Плюс 76-е ѝ години и онова счупване от миналото лято, което така и не зарасна добре и си остана болезнено. Тъжно ѝ беше. Тъжно ѝ беше, заради болката, която правеше дните ѝ трудни. И дълги. Отново въздъхна. Ясно беше, че няма сили за нищо днес. Дори не може да чете ...
- Добавен на 11 Февруари 2021
- 7. София, която обичам
- (Истории)
- Автор: Лора Райчева Един англичанин, преподавал в София в началото на века, написа книга за нещата, които са го изумили, и които не са като на другите места по света, където е ходил. Аз отдавна четох книгата, не помня много, но едно нещо никога няма да забравя от нея. Той беше тотално изумен от пощенските кутии в трамваите. Пращеше картички на жена си и беше много щастлив, че просто качвайки се в трамвая, може да ги пуска. Аз също като малка харесвах пощенските кутии на трамваите. И редовно ги използвах за тайни писма до приятелки. Само дето не съм предполагала, че не е така навсякъде по света. А вчера си говорих с приятелка как по "Солунска" минаваше рейс (или тролей, тази подробност ми бяга) и как имах съученичка, която живееше от другата страна на "Солунска", не от тази, от която ни беше училището и когато отивах у тях, пресичането беше приключение за мен (говоря за 1-3 клас, когато нашите ме водеха и взимаха от училище, но ходех сама на стол, който беше точно срещу дома ...
- Добавен на 27 Януари 2021
- 8. Кучешки истории
- (Любимци)
- ... при нас от друго семейство, в което са живели 5 жени и всичките вегетарианки. Оскар е умен, мил, говори няколко езика, никога не лае и обожава моркови и спаначено смути. Да живеят кучетата, не е живот без тях. Линда и Лейди на Радмила Александрова, които освен тези два великана имат и папагал. Лора Райчева Когато бях малка, живеехме в къща. В един двор три къщи - нашата, на баба и дядо и на леля ми. Леля имаше куче. Порода Лхаса апсо. Да, знам, че не сте го чували тези кучета. Тибетските монаси са ги отглеждали преди повече от 2000 в земите до река Цанг По, старо име Брахма путра (ако не ме лъже паметта, че не съм разказвала от 15 години за тази порода) като пазачи на манастирите. Дребни са, с права, светла козина до земята. Баба ме гледаше, не ходех на градина аз. Вилнеех из двора и прекарвах часове върху една лоза, удобно порастнала под формата на шезлонг. Кацвах отгоре и гледах тържествено и комфортно света (по-точно малка софийска уличка) от около метър и половина височина. ...
- Добавен на 05 Октомври 2019
- 9. Моите приятели - доматите
- (Хоби)
- Автор: Лора Райчева Имате ли си в живота хоби, което да сте почнали като почти досадно занимание заради децата и после да се е превърнало във ваша страст? Аз имам. Когато децата ми бяха наистина малки, четох, че за тях е много полезно да “гушкат дървета”. Това намалявало агресията. Те моите не бяха агресивни, ама си викам “щом е полезно да се търкалят в тревички, да гушкат дървета и да късат тревички, правим го”. Събрах багажа и за първи път в живота си изкарах цяло лято на вилата. Прекъсвахме само за море и пътешествия. Децата първо проходиха на свобода, после тичаха, скачаха, въргаляха се в кал, караха тротинетки и колелета на улицата пред нас и си живееха доста безгрижно. Аз пътувах почти всеки ден за работа, което ме затрудняваше много, в сравнение с живота в София, където всичко ми е на пет минути пеша, но с времето свикнах. Обаче, майка им на тия деца не се задоволява с постигнатото и все нови летви си слага, та в един лежерен ден си седя и мисля “аз хубаво готвя всеки ...
- Добавен на 01 Август 2019
- 10. Не го оставяйте само...
- (Деца)
- Автор: Лора Райчева Като млада моята баба е била много красива. Тънък глезен, крак до небето, малка талия, огромен бюст, зелено око и тъмна коса. Тип София Лорен във всеки детайл. Абе, мадама след която всеки се обръща. По време на войната дядо и майка му си събират багажа и изчезват от София, защото тук падат бомби. Прабаба ми е била много фина дама с природен талант за хубавото - обожавала е коприната, шапките, ръкавиците, дантелите.... и изведнъж се озовава в едно село близо до границата. Не стига това, ами на един мост дядо среща баба и след войната прабаба се прибира вкъщи със снаха! Баба казваше: “Като го видях на онзи мост, хубав, хубав! В униформата на прост войник. А мен полковници ме искаха. Ама се влюбих в него от пръв поглед.” И тази любов продължи повече от 60 години. Обожавахме баба да ни разказва. Каквото и да е. Толкова беше сладкодумна, така редеше думите, че ние с часове я слушахме, цялата фамилия, и ту плачем, ту се смеем. Пък тя, във всеки разказ, всяка история, ...
- Добавен на 15 Юли 2019
- 11. Я да ни родиш две сестрички!
- (Забавно)
- Автор: Лора Райчева Уф, оф и ох! Не се издържа вече! Подложена съм на тормоз. Ежедневен. Повече от две години! Момчетата искат сестрички. ДВЕ! Никакъв компромис с бройката! Нито с пола. ДВЕ МОМИЧЕТА. Споменавала съм тук-там, ама сега историята в пълнота: Преподавах нагледно “що е това яйцеклетка”. Момчетата бяха на около 4 и 5. Ще попитате как нагледно. Много просто - лепях се по стените в банята, да демонстрирам как яйцеклетката се закача за лигавицата на матката. Пусках си хавлията на главата, да показвам как, като няма бебе, кръвта маха яйцеклетката от там. Абе, много се раздадох, мисля, че бих могла минимум награда Грами да взема за това превъплъщение. - Ясно! - казаха в един глас нинджите. - Ти имаш ли още такива клетки за бебе? - Имам. - гордо отговарям аз. - Добре. Роди ни две сестрички. Аз се усмихвам и умилявам ... нямаща представа какво си навлякох на главата... На другия ден, още със събуждането: - Имаш ли още клетки за бебе? - Имам, бе. Нали вчера ме питахте? - Добре, ...
- Добавен на 06 Юли 2019
- 12. Губя го, мамо!
- (Хранене)
- Автор: Лора Райчева Това е една случка, за която винаги ще говоря трудно. Случилото се остави голяма рана в мен, голям страх... не минава ден без да се сетя. А щом се сетя, собственият ми глас започва да крещи в спомените ми “губя го, мамо, губя го”. Отдавна искам да ви го разкажа. Не, защото имам нужда да го казвам, напротив, предпочитам да го смачкам в спомените си. Но това е реален риск, реална опасност и, ако историята ми помогне на само една майка в подобна ситуация да запази самообладание и да не прави моите грешки, ще си е струвало. Нужна е малко предистория. Когато родих първото си дете, макар да бях на 34 години, се чувствах като малко дете, неспособно да се справи с голямата отговорност. Мислех си как човек, кола за да кара, на курсове ходи, изпит държи, а да гледаш дете е толкова по-сложно. Как да стане без подготовка? И започнах да се подготвям - четях, говорех, питах, пак четях. Специално ходих да питам педиатърката на детето какво да правя, ако се задави. Жената ми показа ...
- Добавен на 28 Юни 2019
- 13. Най-щастливите ми нощи
- (Истории)
- Автор: Лора Райчева От 7 години и половина съм спала без дете в леглото само няколко пъти. Може би 6. Или 5. Или е бил един, но съм го сънувала после няколко пъти, не съм сигурна. Често при мен има само едно дете. Другото спи неясно къде, явно намерило си друг гостоприемник, защото те сами не искат да спят още. Всяка нощ при мен е различно дете и понякога ги обърквам, но засега не съм изпратила погрешно дете на училище, значи все пак се ориентирам прилично. От време на време, много ме заобичват и спят при мен и двамата. Също и когато сме на почивка, отказват категорично техните легла и скачат върху мама. Признавам си, че обожавам тези нощи - в бъбреците ми има няколко колена, във всичките ми очи, уши и ноздри са се разположили тънки детски пръстчета, а белите ми дробове колабират, защото дишам само вече издишан от тях въздух, с минимално наличие на кислород. Нощите без деца са много кратки. Някакъв миг просто. Лягам, заспивам и след минутка вече е ден и досадната аларма ми пронизва ...
- Добавен на 31 Май 2019
- 14. Море, лястовички и джип
- (Истории)
- Автор: Лора Райчева Гледам дъждът навън, обаче в душата ми е лято вече. И се сетих за една лятна история, която ще ви разкажа. Август 2016 година. Голямото ми момче е на почти 4, малкото на почти 3. Поискаха да ги заведа в Созопол, защото предишното лято бяхме там и много им хареса. Имаше и още една, по-важна причина да се върнем в Созопол - предишната година щяхме да ходим на лятно кино, но и в двата дни, в които имаше анимация, ръмеше дъжд и отмениха прожекцията. Обещах следващата година пак да сме в Созопол и да отидем на лятно кино. Така че направих резервация в подходящ комплекс, натоварих децата, малко дрехи и много пояси, мускули, кофички, топки, замъци и лопатки, и в началото на август отпрашихме към басейните, тарамата и лятното кино. Децата ми пътуват много лесно - сядат в колата, заспиват, на една бензиностанция в Бургас ги будя за пишкане и сандвич, остатъка от пътя до Созопол питат по седем пъти в милисекунда “Кога ще стигнем?” и “Това там Созопол ли е?”. И ето ни там. ...
- Добавен на 17 Май 2019
