- 1. Бели малини
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова Радка блъсна паяновата врата и изскочи от плевнята. Разрошена, зачервена и потна. Полата й, прищипана от една страна от ластика на гащите, виси накриво и дава пълна свобода за движение на едрите й бедра. Бузите й са мокри. Горещи кичури пепеляворуса коса лепнат по тях. Притичва Радка през двора с подпетени гуменки и смъкнати чорапки. Подтичва тя, а гърдите й в мокрия потник бодро подскачат в съвършен синхрон с напевното мучене на кравите зад оградата. Козата гледа отегчено и недотам умно. Слънцето се е спряло да погледа и то тая пищна красота и забравя, че аха му е време за залез. Аха. – Ай, ай, ай!- припка Радка и бърше с длан потното си зачервено лице - Ай, ай, ай! - вайка се тя и бие бърз шут на едната коза. Козата измучава, но продължава някак да дъвче. Този път шутът бе лек. – Ай, мама му, мама му, какви ги свърши, Радкеее, какви ги надроби! Ай, ай, да му се не знае и на тоя обесник, проклет! Ай, ай, ай! - мята се Радка на стълбата пред къщата, диша учестено, ...
- Добавен на 10 Август 2019
- 2. Една Неда
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова Семейство Пушкарови живее в столицата. Населява критичните шейсет и нещо квадрата бетонна площ. Симо Пушкаров е техник. Поправя разни работи, дето светят, дето не щат да светят, дето... абе нещо не правят добре. Техник, ама без диплома. Работник. Със средно образование от Класическата гимназия. Неда Пушкарова, това е жената на Симо техника, е луда. Всички знаят, че е мръднала. Иначе, аха да е млада, аха да преваля младостта, хубавка такава, пъстроока, с коси баш до задника и поглед на сърна. Никой я не знае от къде е, само знаят, че не е наред с главата. Върви и говори с кучетата, ония скитници бездомни, дето имат живот, колкото да речеш една ругатня, и толкоз. Пък тя им говори, гали ги като деца, храни ги и понякога плаче. Гледаш я - нищо й не е. Метър и седемдесет чудна жена, ама не ти се ще да я заприказваш. Щото с жена като нея какво да приказваш. Езикът ти се на панделка връзва, аха речеш да издумаш и дума. Тая жена не е като другите. Поздравява те любезно, ...
- Добавен на 21 Юли 2019
- 3. Не е още за ваканция!
- (Образование)
- Автор: Лени Рафаилова Гледам вчера излезли резултатите от НВО-то на седмокласниците. Ууу, чудно, бравос. И нашата, и тя резултати има, точно такива, каквито очаквахме. Сега децата почиват, но не всички деца. С изместването на датите за външното оценяване с месец напред (напред ли е, назад ли е, аз все бъркам посоките) тази година, министерството и всичките там умни глави вкараха една не чак толкова малка група деца в тотално приключение. Вероятно знаете, че в България има едни такива по-различни училища, в които български и математика не играят. Това са училищата, които се водят под опеката на министерството на културата. За цялата страна те са точно 23 на брой- училища по изкуства и култура. За тези от вас, които не са наясно, това са училища като художествените гимназии, музикалните училища, хореографските. В тях се кандидатства с отделен изпит и този изпит/изпити никак, ама наистина никак не са от лесните. Децата, които имат желание и дарба за някое от изброените изкуства, се подготвят ...
- Добавен на 02 Юли 2019
- 4. Ден като този
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова Добра съм точно преди да се събудя. Мразя аларми преди седем сутринта. Разкъсват ми сънищата и от цветни платна ги превръщат в раздрани парцалени късове. Отварям очи. Първо едното, после другото. Само сутрин го мога това. Кучето се е сгушило до гърдите ми и похърква спокойно и леко. Не е за ставане, не е. Май вали, май не. Някакво мътно слънце се опитва да надхитри тъмното. Не му се получава особено. Мозъкът ми загубва спомен за съня и ставам все по-лоша и все по-мрачна, и все повече не се харесвам. Не си намирам пантофите. Сигурно кучето ги е изяло през нощта. Щъкам боса и ми е хладно на петите и на пръстите. Някак приятно хладно. Съседите са сварили кафе, време е и аз да сторя същото. Обичам този аромат, напомня ми, че някога съм била малка и майка ми ме е будила сутрин. Без аларми. С нейния глас. Тихо и лекичко. А баща ми пие кафе и пуши цигара на терасата. Кафе. И колко е хубаво да си малък. Магазинът долу точно отваря, виждам през балкона и набързо обувам ...
- Добавен на 07 Юни 2019
- 5. На вилата
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова Викам си вчера заранта да метна един парцал на къщата, щото то така по великденски се е намърляло, па и щото да не кажат тия вкъщи, че тунеядствам и лежа по цял ден! Пооправих аз, та и кафе пих едно от немай къде, докато работещите отпочиват в сън до обед. Стана мъжо, па вика да ходим на вилата да пием бира, а щом е за алкохол, напоследък много не придирям и директно се вкарах в маратонките и един ултра селско секси клин. Ама за бира на поляната съм си екстра. Речено-сторено. С по 2 бири на калпак, парче престаряла наденица, 2 домата от Уругвай и една твърде мека краставица, непригодна за забавление, и ей ни паркираме пред каменната ограда, дето още някак се държи, единствено по волята Божия. Една малка икона е вградил баща ми в нея навремето... там между камъните се прокрадва лицето на Богородица. Значи, очите ми моментално си смениха цвета щом слязох от колата. Те мойте са такива… според настроението ми се менят. Най-добра съм тогава, когато ги изпълва зеленото, ...
- Добавен на 20 Май 2019
- 6. Смелостта да бъдеш свободен
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова Когато децата ми бяха малки, един от най-вълнуващите моменти беше този, в който пуснаха последното пръстче на ръката ми и, пристъпяйки неуверено, тръгнаха сами, с техните си крачки, независими от моите. С усмивка от радостта, че са се справили смело сами. Първите крачки, първото усещане за свобода. Някога, преди едни там четиридесет години, и аз съм направила същото с ръката на майка ми. Погледнала съм я, тя ми се е усмихнала окуражаващо и аз съм пуснала последното пръстче, за да тръгна сама. Първото ми усещане за свобода, неосъзнато може би. С годините се научих да вървя уверено, да тичам дори като луда, ясно чувствайки тая свобода. Тя ме изпълваше, а понякога и ме вкарваше в беля. После реших да спра да вървя, не защото поисках, а защото сметнах, че е по-добре да не търча като луда, за да не вкарам вече не себе си, а някой друг в беля. И се хванах за едно пръстче, ама то не беше на мама, чуждо пръстче, което обаче не спрях да желая да пусна. Исках да се отскубна ...
- Добавен на 26 Март 2019
- 7. Шарените черги
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова Зимата си е стегнала опинците и подскача вдървено от крак на крак. Автобусът го няма, вероятно няма и да го има. Не и в тоя сняг, не и в тая виелица. Ей я планината - настръхнала и побеляла, подпира на свлечените си старчески рамене натежалата утроба на небето. Като клечки, дето държат камък. Генчовци спи. Спят къщи и курници, а петелът Маргарит отказва да пропее. На кокошките им е все едно. Свират глави в перушината и отказват да снасят каквото и да е в тоя студ. Сева, жената на Манол не извади шарените черги, а Ставри не излезе на двора, гол до кръста, за да я подкача. Той има хубава усмивка и космати гърди. Гърдите на Сева са едри, обли и твърди като зелките, дето подмята в ръце Ставри. И умът му хвърчи, хвърчи и се не връща. Чак до Змеевата дупка. Никой не помни усмивката на Манол. Може би само майка му, ама тя от година е между покойниците. На Сева й е чоглаво, щото се хваща, че закачливият смях на Ставри я гъделичка приятно, а мъжките му разрошени гърди я карат ...
- Добавен на 24 Януари 2019
- 8. Време назад
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова Мисля си, че няма човек, който не е пожелавал да се върне в някой миг от своето минало. Поне аз не познавам такъв. Ако ей сега, изведнъж така, докато уморена и смачкана си лежа в леглото, ако ей сега пристигне и седне кротко до мен една фейка (това е от фея, да не се бъркате нещо) с лилави коси и очи като слънчеви дюли, седне си кротко жената, преметне коси през рамо, опули оня ми ти дюлеви очи и с насмешлива усмивка попита: "Е, къде искаш да те върна за миг?". Е, ми това би бил чудесен въпрос, с отговор обаче твърде сложен. Защото как да избера от всички моменти, дето дълбаят и мислите, и душата ми? Не мога да избера един. Феята ще въздъхне, ще си прибере в джобчето вълшебната пръчица и ще се заприготвя да си ходи. При някой друг, по-наясно със себе си. "Чакай, почакай, нека помисля съвсем мъничко!“ - Ще ме погледнат ония меки дюлеви очи, ще опъне феята слабичките си крачета на леглото и ще запее. Наясно е, че аз по се съсредоточавам, ако има музика да звучи. ...
- Добавен на 14 Октомври 2018
- 9. За нас, съдниците
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова Отиваш на плажа. Има 10 човека на разстояние от два километра. На 15 метра от морето е паркиран автомобил със софийска регистрация. Реакцията ми е ясна и гласи: "Егати простаците!". Една баба учи дете на 10-12 години да плува на плиткото с плувки. Реакцията ми: "Е, що не го остави детето да си плува само! Бабешка му работа." Не се вторачвам в съседите по чадър, нямам такъв навик, а и те са на прилично разстояние от 20-30 метра. На следващия ден колата им е паркирана на същото място, реакцията ми отново е същата. Към нас се приближава майката, която води малко кученце да се запознае с нашия Джар. Разменяме по десет любезни изречения. Жената изглежда съвсем наред и изобщо не се държи просташки. Дъщеря ми веднага забелязва това, но все пак още продължаваме да се чудим защо трябва да си паркират колата аха и до морето почти. Ден трети. Загледала съм се напред. Разделям се с морето и си подсмърчам тихичко. Поглеждам встрани. Жената и бабата вървят към нас, а помежду ...
- Добавен на 09 Септември 2018
- 10. Две хубави неща
- (Забавно)
- Автор: Лени Рафаилова Ден последен. Преди от-пуск-а-та. Чувствам се незаменима. Никой не ще да ме замества. Почти съм по джапанки и мисля да си купя бански за 200 лева, че едни много джиджани намерих, дето подчертават само хубавите неща. А аз си имам две... хубави неща за подчертаване. Но понеже не мога да чертая и винаги съм "под", май ще си остана с оня бански, дето горнището му нищо не успява да подчертае. То толкова голямо количество хубаво, че прелива извън всяко банелно ограничение. Те, ограниченията, са за ограничените, а аз съм само органична, по подразбиране, широко скроена, замечателно, в горната част на торса. Тая неизбежност бая главоболия ми създаваше още, дето се вика, от детските години. Пък понеже аз не съм от тия по-наперените, то и срам, и ужас голям брах още от първо отделение (туй по днешному е първи клас). Тия скапани момчета си бяха измислили някакво извратено забавление, бараница ли му викаха, цицобараница ли, абе идиотчета скапани. Имаше едно циганче, дето ...
- Добавен на 01 Септември 2018
- 11. Шизофренично
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова Ама едно душно е днес в тоя подпухнал град, та чак зениците ми пресъхват. Гледам да се скрия в офиса на хладничко, ама ей на, колегата, дето все нещо му духа, се е върнал от отпуска и климатичето ни хъка, ни мъка. Разголвам крака малко над коляното, пия две студени води, щото аз все пак съм жена на възраст и ония, възпетите не в едно женско списание горещи вълни, почнаха честичко да ме люлеят. Аз от дете съм страшно инатлива, та взех, че у най-големия пек излязох да се разходя из Мусагеница. То тука няма много за виждане, та си използвах умно билетчето и се метнах на метрото в посока център. Сетих се даже, че и малко работа имам да върша около Софийския. Ама то хубаво е в метрото през ранния следобед. Че и климатик работещ даже има, та поемам малко въздух. Помотах се безцелно по ул. "Шипка", поогледах се, поприпомних си все едни хубави неща, та и очите ми от тия спомени се понаводниха. Отвикнала съм сама да се мотая по улиците и викам хайде да си ходя към офиса. ...
- Добавен на 25 Август 2018
- 12. Цековите гащи
- (Забавно)
- Автор: Лени Рафаилова - Цекооо! - провикна се от леглото Цеко. - Де си, ма? Де ми захвърли гащите бе, жено проклета? Пу, маааа му! Егати жената, като ти трябва я нема, а като не щеш да ти дреме до гъза, тя ти се вре и ти пие неуморно кръвчицата, досущ проклет кърлеж. Седнал в кревата, зачервен, запотен и без гащи, Цеко чоплеше палеца на левия си крак. Някаква мръсотия се бе загнездила в края на пожълтелия нокът и не му даваше мира, па нали и Цека не идваше, трябваше с нещо да се занимава. Хубав мъж е Цеко, 100-110 кила, мъж канара, дето вика Марчето от кебапчийницата, с ръце като мечешки лапи, хем големи, хем топли. Като те подхванат и ти стопяват лагерите. За тия ръце често мислеше Марчето нощем и се потеше от нежност, от горе до долу. Едър, голям човек е Цеко, ама и хубавец го раздава. Преди години даже в конкурс за мистър мускул спечелил второто място. Второ, не, защото другият бил с по-големи или по-мускулести мускули, а защото бил син на Ванко Пачата. Ванко Пачата пък бил ...
- Добавен на 03 Август 2018
- 13. Джак
- (Любимци)
- Автор: Лени Рафаилова Аз съм Джак. Имам бели уши и черна опашка. Не зная защо съм Джак и защо имам бели уши и черна опашка. Не зная дали имам майка и баща, вероятно имам, но не съм ги виждал и не си ги спомням. Помня само, че когато за пръв път се събудих, бях сам. И все сам съм оттогава. Не познавам времето и не зная на колко години съм, млад ли съм, стар ли съм, не зная. Аз съм куче. Бездомник. Може и да сте ме срещали във вашия град, но едва ли ще си спомните за мен. Аз живея навсякъде. Ходил съм и на много места. Тичал съм вечер в парка, плувал съм в река, а на улица № 6 пък имах и свой кашон до една дървена барака, в която живееше стара баба. Тя често ми даваше хляб, понякога и парче кренвирш. Стара беше бабата, защото имаше бастун и бяла коса. После тя умря и кашонът отиде на боклука. Оттогава не съм ходил на улица №6. Помня добре пътя, но ми е тъжно и затова не минавам вече оттам. На улица Трета познавам момиче с тънки пръсти и шарени очи. Тя винаги ми подхвърля салам или голям ...
- Добавен на 27 Юли 2018
- 14. Цветята на Марс
- (Приказки)
- Автор: Лени Рафаилова Вече много рядко чета (разказвам) приказки на децата. Не защото не ща, а защото гледам, че са пораснали и дето се вика, сами пък да си четат! Но понякога Яна, нали по-малката е тя, идва при мен около полунощ, когато аз вече съм твърдо и упорито решена да се отдам на Морфей, мята ми се на леглото и почва с въпросите по всички теми, които врат в малката й главица. На някои отговарям, на други само викам "ъхъ..", щото той и Морфей си иска да ме вземе и аз на това желание сега как така да му откажа?! Янкините въпроси приключват след около 30 минути, но тогава се появява желанието да й разказвам приказка. Викам: "Ааа, не, забрави, тоя път ти ще ми разкажеш!" и като по чудо тя взема, че се съгласява. Естествено, започва поредният кавър на Червената шапчица. "А, не, омръзна ми от тая приказка! Дай някоя друга!“ Следващата е вариация на предната. Почвам да се разсънвам. Казвам й: " Айде нещо за Марс ми разкажи, за цветята там примерно!" Ама нямало цветя на Марс ми вика. ...
- Добавен на 05 Юни 2018
- 15. Обесете поета
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова Вчера мрежата изгърмя. И всички чухме как под звученето на кларинета се шепнат предсмъртните, дълбоко лирични, заредени с толкова чиста обич, стихове на Вапцаров. Не само чухме, но и ни ги илюстрираха с баджаци в мрежести чорапи и впити кожени гащи, накратко - с евтино порно. Ама еротика било това. Еротика - дръжки! За еротиката ти трябва стил, усет за тънък детайл. Еротиката е линия, в която съвпадат копнежът на сърдечната област и напълно човешкото желание за близост. В това "нещо", дето търси евтина популярност на базата на скандала, такава еротика няма. Дори и да беше стилно, пак не им е там мястото на стиховете на Вапцаров. Както коментира поетесата Маргарита Петкова в предаване по Нова телевизия, да, има лошо в еротиката, когато тя докосва последните думи на осъдения на смърт. Иначе момичето Антонина било талантливо момиче. От малка четяла поезия, че и пишела, че и познати поети имала, та и тях непрекъснато четяла. Искало момичето хората да чуят това "култово" ...
- Добавен на 30 Май 2018
- 16. А вие за кого?
- (Образование)
- Автор: Лени Рафаилова Този въпрос ме стресира поне 5-6 пъти в годината, вече някъде десет години време. Ходенето на родителски срещи е вълнуващо преживяване, разнообразие и отдих, ама само за някои хора. Едни използват тия два-три часа за раздумка с класната, по отношение на новата й фигура и стайлинг, други страшно се кефят да нарочат някое по-така непослушно и палаво дете за най-черната от всички черни овце на тоя свят и да кроят разпалено пъклени планове за наказания, като съвсем не изключват инквизиция, гилотиниране, публичен линч или бой с камъни, а в най-лекия случай - ИЗКЛЮЧВАНЕ! НЕЗАБАВНО! Щото, какво е това безобразие да се слагат дъвки по столовете на отличниците, дето целият свят е вперил в тях поглед с надежда за избавление и нАучен просперитет? Още по-недопустимо е да вземе пък да пропее, това непослушното, в час, та да смути някоя гениална мисъл, дето прескача по първите чинове. Аз много се напрягам от такива амбициозни родители и искам да си намеря сто и две извинителни ...
- Добавен на 23 Април 2018
- 17. Облачно с думички
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова Ами свъсенко си е днес навън, повече от допустимото за мен. И щото е такова мръчкаво, аз взех, че игнорирах и аларми, и будилници, и всякакви там кукуригащи източници на шум. Абе, успах се. По едно време кучето взе да се протяга и разтяга и ми шумоли по завивката, та отворих едно око и гледам, че изскочила вече седмицата на часовника. Скачам, ама ме свива кръстът, та чак палците на краката ми изтръпват. Проклета пружина на трижди проклет матрак. Мамка му... Намирам някви чорапи, единият с дупка. Не са моите. Карай. Обувам ги наопаки и се тиквам в клинчето, дето ми очертава излишните телесни мазнини. Мятам един суитшърт, по пода се разпиляват монети. Чукат, дрънчат по плочките, мушват се под гардероба, няколко стигат и до коридора, вдигайки приятно дразнещ за съседите отдолу шум. Будя едното дете с премерено досадно натякване, че ще закъснее за училище. Гледам да съм малко по-встрани, че си мисля, че ако някой ме буди мен по тоя начин, твърде вероятно е да реагирам ...
- Добавен на 21 Март 2018
- 18. Пролет на улица „Гогол“
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова Аз съм си градско чедо. Софиянка по произход, но най-вече по душа. Цял живот съм кръстосвала улички, улици и булеварди в тоя град, "в полите на Витоша". Познавам и крайните му квартали, но те откровено са ми неприятни и не ги смятам за част от София. Да ме прощават всички хора, които живеят в Надежда, Обеля и Свобода. Нищо лично. Обичам си "Графа", "Шипка", а "Иван Асен" е улицата на моя живот, с кино "Влайкова", сладкарница "Пчела" и "Дървеното". Обичам парка на Свободата и езерото с лилиите, "Маймунарника", чешмите (които отдавна не работят) и райската ябълка, която цъфти в едно толкова много розово. Повечето градинки в София са слушали смеха ми, а често и неудържимия ми рев. Много бира и вино се изконсумираха навремето в Докторската до Софийския, ама наистина много! София си е моят дом, моето кътче от Вселената. И си го обичам. Нищо, че е мръсна и смрадлива понякога. Ама напролет на места става зелена и като завали оня следобеден дъжд, почва да мирише на гора. ...
- Добавен на 08 Март 2018
- 19. Между стрелките
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова - Извинете, имате ли часовник? - Да, имам! - А знаете ли колко е часът? - Да, знам! Това е нещо подобно на оня виц за човека с бананите в ушите. Толкова е тъпо, ама и сега някой да ми го разкаже, пак ще се разхиля като олигофрен. Тя, идиотията, не ме напуска цял живот време. Даже съм убедена, че все повече заприличвам на човека с бананите в ушите. Чувам, ама нещо не ми се ще. Дето се вика, искам, ама нямам желание. Не ме притеснявайте, не ме притискайте, искам ей тъй да си вървя и да не ми дреме кое време е станало. Аз часовник не съм. И нямам. Имала съм. Няколко даже. Електронни, със стрелки, големи, мънички, евтини и малко по-скъпи. Последно взех тоя на детето, дето на циферблата е нарисуван френски булдог. Ама на нито един от тия часовници не му провървя с мен. Първият беше електронен, че и с калкулатор. Последен истеричен писък на модата. Особено в България, и то там някъде през 1984-85 година. Прилягаше чудесно на пухкавата ми ръчичка, която точно ...
- Добавен на 27 Февруари 2018
- 20. Помниш ли онова момиче в снега
- (Истории)
- Автор: Лени Рафаилова Тя не може да пее, нито да свири на каквото и да било, тя само живее с музиката. Като ученичка пеела в хора, ама я изгонили бързо. Слушала музика вкъщи, на грамофона, на касетофона, после и на CD. Танцувала. Сама, за да не я види никой. Обичала един китарист и обикаляла концертите по читалищата в София, за да го зърне. Да го заговори не се престрашила. А той си хванал русо гадже. Тя пък хванала влака и там любовта я дръпнала за опашката. Разсипала пепелника върху нея и ѝ се усмихнала палаво. В мразовитата зима, любовта намерила за нея и печка, и вино, а тя споделила възглавницата си с нея. Той имал панталон с ръб, а тя - лилава шапка. Той целувал очите ѝ, а тя му помагала с мъкненето на чинелите в 5 сутринта, там някъде, по заспалите, снежни софийски улици. Там спряло и времето, за да се запази тя в мислите му такава. Премръзнала, снежна и смело нахилена. Едно момиче в снега, в мига преди да тръгнат трамваите и да захапят тишината на зимата с утрешен звън. Момичето ...
- Добавен на 03 Февруари 2018
