Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

С риск да разваля репутацията си на добра майка, която градя от години, ще споделя следната случка. Значи, като ме ядосат момчетата, понякога реагирам как да се изразя… спонтанно. А момчетата са като Господ, прощават, но не забравят. И така, в момента всички са на вълна супергерои вкъщи, включително Алекс се разхожда с една зелена маска, която понякога нахлузва и на горкото Чаре или с костюм на Спайдърмен, не знам как го издържа в тази жега.
Ролите са разпределени, всеки си има супергерой и момчетата ме питат кого ще си избера аз. Чудя се какво да кажа, пробвах с Еластина, те са забравили филмчето, отхвърлиха я. Пробвах с Жената Котка, тя нямала суперсила, заяви Коко. „Добре, казвам, тогава вие ми определете супергерой. Каква е моята суперсила?“ И самодоволно очаквам да кажат, че съм много мъдра или добра, или поне че готвя много вкусно. А те се хилят насреща ми като зелки и Коко отговаря:

– Мамо, твоята суперсила е, че ни улучваш с чехъл от другия край на стаята. Направо не знам как винаги успяваш. Много си добра. 

Всички познавате Буболинката, но нека ви разкажа как аз се запознах с нея. Преди 12-13 години, Косьо – бебе в количка, всяка сутрин двамата отиваме на разходка в парка, той заспива след няколко обиколки в лек тръс, а аз най-после присядам на пейката с книжка в ръка. Веднъж обаче на съседната пейка паркира красива млада майка с количка, усмихна ми се, бръкна в бебешката чанта и също извади книга. Е, нямаше как да не се харесаме. Оказа се, че и тя разхожда второ детенце, и тя е мъжка майка. И двете оставихме книгите и подхванахме една сладка приказка. Аз й разказах как вместо Косьо сме чакали Елена и затова всичките му дрешки са в розово. Тя ми разказа как споделила с баба си, че ще кръстят бебето Давид, а бабата поклатила глава и рекла примирително: „Няма нищо, баби, щом трябва. Важното е да е живо и здраво.“ Посмяхме се заедно, поохкахме заедно и… станахме приятелки. Така се срещнах с Бубето и може да се каже, че заедно си отгледахме младежите близо две години. И сякаш съдбата обича да ни среща, защото когато забременях с трето дете, и тя забременя. А когато аз родих моя номер 4, Алекс, нейният Дамян се появи само след три месеца. Бубе, не знам за теб, но аз бях дотук с бебешорите.

 

Когато Буболинката започна да прави торти, бях сигурна, че ще създаде нещо прекрасно. И наистина, за съвсем кратко тортите й станаха мечта за всеки празник – от сватба до рожден ден. Спечели куп конкурси, получи и международни признания. Имах честта и удоволствието да направи и за мен някои уникални творения, които човек направо съжалява, че трябва да изяде. (Докато ги опита, после забравя всякакви угризения).

 

13334549 1551541625150847 521507729 o 

 

И сега, когато стартира новия й проект БУБОЛИНЧЕ, отново съм убедена, че тя ще успее. Ще бъде полезна на много майки, ще раздаде любов, увереност, опит и добро настроение на всички около себе си. Тя го умее. С най-голямо удоволствие ще пратя при нея и моята снахичка Яна, когато му дойде времето. Ето какво ни разказва Бубето за новото й прекрасно начинание.

 

Не съм извадила книжка, а дневник най-вероятно. По онова време използвах, че Давид е супер кротко бебе и докато той спеше блажено в количката, аз си пишех в дневничето. Водя дневници откакто се роди най-големият – до ден днешен. Това и ме забавлява, и ме успокоява. А понякога сядам да прочета какво се е случило на същата дата преди да речем десет години. Толкова е готино!!! И в същото време ми е супер странно как нещата се забравят във времето. На мига ти се струва, че точно това нещо никога няма да го забравиш, но в последствие се оказва, че не е точно така. А преди години се сърдех на майка ми, че не помни кога точно ми е избило първото зъбче. 

Как ти дойде идеята за Буболинче?

Някак съвсем естествено и очаквано за мен. Винаги съм обичала децата, още преди да имам свои. Още като бях малко момиченце най-голямата ми мечта беше да стана майка и когато тя се сбъдна, бях толкова щастлива. И в същото време безкрайно уверена. Нямах грам притеснения дали ще се справя в тази роля. Сякаш цял живот бях гледала деца. С времето и с нарастване броя на децата, започнах да създавам впечатление на „много веща в занаята“ у околните. Всичките ми близки и познати с малки деца започнаха да се допитват до мен за това и онова. Като натрупах известност покрай тортите и непознати за мен майки почнаха да ми пишат с въпроси относно възпитанието, отглеждането, здравето, навиците и т.н. на децата. Така ми хрумна идеята да си направя училище за родители, където мога да предам целия си опит и знания.

Как семейството ти прие идеята?

Съпругът ми беше твърдо „за“. Всъщност той цял живот ме подкрепя във всичко, за което съм му безкрайно благодарна и признателна. По-интересна беше реакцията на момчетата. Най-големият (16 г) възприе идеята ми с кратката и ясна констатация: „Значи ще правиш кръжоци за бременни.“ Вторият (13 г) одобри: „Да, теб те бива за учителка. Ама на какво ще научиш родителите на момичета?“ (нали само мочета имам). Третият (8 г) е твърдо против: „Бе що ти е да се занимаваш с такива глупости?! Я си прави торти! Виж к’ви хубави ти се получават и хората ги харесват!“ Най-малкият (2 г) още не е изказал мнение по въпроса.

Каква е мисията на Буболинче?

Идеята ми е да споделям целия личен опит, който съм натрупала за и покрай децата с бъдещите родители. Целта ми е да бъдат максимално уверени, подготвени и най-вече спокойни. Често наблюдавам как младите майки са силно притеснени покрай появата на своите рожби и пропускат толкова прекрасни мигове в тревоги и страх, вместо да се наслаждават на майчинството. Именно това искам да променя. Моето мото е „Добрата майка е спокойната и щастлива майка“. На срещите ми с момичетата си говорим за всичко, което ги вълнува и притеснява. Давам им увереност и кураж, че ще се справят блестящо с всичко, което им предстои. Психологическата нагласа е не по-малко важна от практическата подготовка.

Какви теми обсъждате?

Основните теми са пет – „раждане“, „грижи и най-често срещани проблеми при новороденото“, „кърмене и хранене“, „цялостна хигиена, гимнастика, масажи“ и „режим, навици и развитие“. Опитала съм се да обхвана всичко най-важно и ценно както като теория, така и като практика. Залагам много на личния опит. Ти самата, като майка на четири деца, знаеш колко важно и полезно е това. Срещите ни минават по-скоро под формата на разговори, а не на лекции. Аз споделям всичко, което знам по темата, като междувременно отговарям на всички въпроси на момичетата.

Какви гости очакваш?

Срещите са предназначени основно за бъдещи родители – майки и татковци. Все по-често обаче интерес проявяват и настоящи родители, които ме търсят за съвети относно здравето, отглеждането и възпитанието на своите деца. Организирам както групови, така и индивидуални срещи. Желанието ми е да съм полезна на всеки един с конкретни съвети. Индивидуалният подход е много важен. Затова и групите са съвсем малки – от максимум 5-6 човека. Продължителността на срещите е по-голяма – около 3-4 часа, за да имаме достатъчно време за всичко.

Къде ни кани Буболинче?

Срещаме се в едно много уютно апартаментче, което двамата със съпруга ми ремонтирахме и обзаведохме изцяло по наш вкус и проект. Намира се в квартал Лозенец, на удобно и лесно за откриване място. Атмосферата е много домашна и предразполагаща. Гостите ми се чувстват наистина комфортно. Винаги има и нещо вкусно, което аз лично приготвям (да не изневерявам и на сладкарската си страст все пак).

 

 

13318766 1551541615150848 1740880114 n 

 

 

Със сигурност Бубето ще помогне на много млади мами и ще сподели с тях не само вкусните си сладкиши, но и завидния си опит, самоувереност, ведрина и добро настроение. Ако ви интересува още нещо, можете да се свържете с нея ето тук, на страницата на Буболинче. Успех, Бубе! Свиркай, ако скоро ще разхождаш някое бебе

Двете с Чарето си правим компания вкъщи самички, момчетата на футболен лагер, Алекс на градинка. Сядам аз да работя, Чарето ми ляга в краката. Излизам да пия кафе, Чара – пак по мен. Влизам да си взема душ, тя лежи пред вратата. Неразделни. Замислих се колко се променят навиците на човек, като си вземе куче. Свикваш например да белиш ябълката и краставицата с дебеееела кора, защото някой клечи до теб на земята и чака да я изяде. Свикваш да излизаш в пек, дъжд и сняг, сутрин и вечер, независимо дали те боли корем, гърло или си легнал в три през нощта.

Свикваш да те буди влажен език с дъх на динозавър по физиономията. Свикваш да ти пръцкат миризливо, безотговорно и без извинение в стаята. Свикваш да купуваш по няколко чифта еднакви на цвят чорапи, за да ги комбинираш по-лесно, като вземат да изчезват безследно. Свикваш да си носиш найлоново пликче в джоба и да събираш кучешки акита, които преди си подминавал с гнусливо изражение. Свикваш да си избираш местата за почивка преди всичко според политиката им за домашни любимци. И накрая, но не на последно място – свикваш някой да те обича напълно незаслужено и безусловно, дори да го шамаросваш, подритваш, настъпваш, навикваш, пренебрегваш или забравяш. Да те обича рошава, негримирана, дори неизкъпана, изморена, сърдита, ядосана, болна, всякаква. И да е щастлив от самия факт, че съществуваш. (И в тази връзка – един съвет към всички несемейни девойки, които имат куче. Момичета! Не очаквайте от половинката ви да се държи с вас като кучето ви. Особено ако го третирате по гореописания начин)

 

 

За мен

Сеп 18, 2019

Здравейте, казвам се Мария, но рядко си чувам името. По-често ми казват "мама". Първо мислех да направя моден блог, но момчетата се разсмяха с глас. Предложиха ми да направя кулинарен, на което пък аз се изсмях. В крайна сметка реших да направя блог, в който ще споделям ежедневието на едно (не)съвсем стандартно българско семейство с мама и татко, четирима сина, две кучки и котарак. Семейство, откачено в границите на нормалното, щастливо в границите на възможното и шумно извън всякакви граници. Ето и героите на моя живот, в който за жалост или за късмет, отдавна не играя главната роля.

 

mama

Ванката, известен още като Пеев - съпругът, алфа и омега, баща-мечта, през свободното време работохолик, запален фен на Ливърпул и майстор на барбекюто и каламбурите. Обожаван и обожествяван от синовете си, жена си и кучката Чара, за която ще стане дума по-надолу.

vankata

Теди - чаровният. 22-годишен компютърен гений с диплом по психология, уреден с най-готиното гадже на света Яна и кучка Алекса, които също представям по-надолу.

tedi

Косьо - умникът. 13-годишен навлизащ в дебрите на пубертета математик и спортист, лидер по дух и овен по зодия и нрав.

kosio

Коко - артистът. 9-годишен красавец, добротворец и храбрец с неприсъща за възрастта си склонност към афоризми и житейски мъдрости.

koko

Алекс - диктаторът. 3-годишен автомобилен маниак с вроден усет към драматичното и силен, но за сметка на това пронизителен, глас.

alex

Чара и Алекса - две сестри хъскита, готови да оближат дружелюбно всеки крадец и да изядат всяко куче. Чара - особено властна, силна и едра, с необяснима слабост към Фройд и болезнен копнеж да го облизва старателно от глава до пети. Алекса - изящна красавица, обременена с тежко детство и зла сестра.

4ara

Фройд - неустоимо красив персиец с лошия навик да ляга върху клавиатурата ми и да залага бомбички от котешко ако в душ-кабината.

froid

Яна - за бъдещите снахи или добро, или нищо. Момичето няма грешка, не мога да си кривя душата.

qna

Мама, известна още като Мими или Мерката - Коко понякога ме рисува като нинджа, незнайно защо. Иначе съм домакиня/преводач/съпруга и чат-пат хулиганка.

 maria

В този блог няма да откриете седемте стъпки към щастието, нито тайната рецепта за семейно благополучие, правилно възпитание на децата и здравословна шоколадова торта. Ако случайно вече сте ги намерили, моля, незабавно да ми ги пратите. Не обещавам да ви усмихвам винаги. Понякога може и да ви натъжа, а друг път да ви оставя безразлични или възмутени. Не очаквам от вас на всяка цена да приемете моето мнение, но ще се радвам да чуя вашето. А ако се случи споделеното от мен да докосне нечие сърце, значи мисията ми е изпълнена.

Добре дошли!

Миналата година се запознах с Калоян покрай доставката на яке за Коко, ден преди да заминем на ски. Като му обясних колко ми е спешно, човекът се вдигна и лично ми го докара до вкъщи. После се заговорихме, оказа се, че и двамата сме многодетни родители, а освен това имаме и много близки идеи за възпитанието на хлапетата. За някои „търговец“ е срамна дума, обаче да си „добър търговец“ е комплимент навсякъде по света. А Калоян е точно това – добър търговец, истински предприемач, който не гони бързите печалби, а доволните клиенти.

И съм сигурна, че ще стигне далеч. Когато започнах блога, го поканих да напише нещо и ето, че най-после той ми гостува в Будоара. Надявам се да го прочетат повечко родители и да насърчат децата си да осъществяват собствените си идеи, да поемат рискове, да падат и да стават, и най-вече да не се плашат да са инициативни, смели и креативни.

Беше лятото, когато дъщеря ми се върна от Австрия, от езиков лагер. По график трябваше да остане 2-3 дни в София, преди отново да отпътува за провинцията, където бяха братята й. Пропуснах да споделя, че е на 12. И какво може да прави един (почти) тийнейджър в София през лятото, ако не да се наслаждава свободно на интернет съдържанието вкъщи. Денем, когато е сама у дома съм съгласен, но вечер не мога да го преглътна. А и ако не взема да я изведа навън, че да си кажем по няколко думи, то има само да чакам за нормален разговор с пубертет. И къде, къде – свирнах на няколко приятели и хайде към Боянски водопад. Изходен пункт- Боянската църква. По хладно, с начало 18 часа, след работа. Не я бях водил преди, защото знам, че баирите много я плашат, особено когато е без сродни души (приятели или съученици), с които да се забавлява нагоре, да се съревновават и да се сдружават срещу възрастните. Пред тях тя разбираемо стиска зъби и не мърмори, когато стане трудно. За да не се изложи, разбира се. Да, ама точно тогава нямаше под ръка от нейното обкръжение и разчитах на няколкото участнички в прехода от женски пол, също майки, които разумно ми влязоха в положение да й бъдат дружки.
Поли, така се казва дъщеря ми, задрапа нагоре към водопада, изпревари всички, но очаквано много бързо се измори. Започна да диша тежко и понечи да се оплаче.
– Я, Поли ни кажи каква искаш да станеш, като пораснеш?– включих се аз с любими си въпрос към децата, когато набързо трябваше да захвана разговор, без да съм много подготвен с темите.
Поли се оживи и сподели на цялата група, че всъщност покрай лагерния огън темата с професиите била често дискутирана.
– Фармацевт ми се струва доста привлекателно – последва бърз отговор от нея.
– Защо-о-о-о?“ – попитахме вкупом всички ние.
– Ами фармацевтите много пътуват в чужбина по конференции и така помежду другото обикалят света.
Помислих си, че има логика, особено ако пътуването и химията са в равни пропорции в кръвта ти.
Помолих Поли за резервен вариант. Ей така, за всеки случай.
– Или хирург, хирурзите са много известни лекари – Набързо се аргументира тя.
Определено благородна професия. По-възрастните се опитахме да обясним, че трябва много усилия да се положат, както и да имаш съответните дадености, за да си успешен хирург. Това видимо малко охлади професионалната ориентация на дъщеря ми.
– Или нотариус. Как смятате? Колебая се малко между съдия или нотариус, но нотариус ми изглежда по-лесно, а и чувам, че печелят добре – очакваше одобрение Поли.
– А не искаш ли да станеш предприемач?-опитах се да насоча разговора в съвсем различна посока. – Така сама ще си си началник и всичко ще зависи от теб. И успехите и неуспехите….
– Ама, тате, как се става предприемач?
– Измисляш някаква добра идея за подобрение, което би улеснило живота на много хора или би го направил по-приятен и започваш да работиш за реализирането й. Ако успееш, то ще бъдеш не само известен и богат, но и удовлетворен, че си постигнал нещо твое.
– О, тате, много сложно ми се струва, не мисля, че ще се справя.
– Не е нужно сега да вземаш решение. Просто мисли за предприемачеството като алтернатива на всички прекрасни професии. Предприемачите са тези, които променят света и живота на хората. Винаги ще можеш да избираш дали да се върнеш към някоя от популярните професии.
Докато Поли размишляваше над моите думи наближихме водопада – целта на нашият кратък маршрут. Тя не говореше вече, или разиграваше различни професионални сценарии, или просто беше много изморена.
А аз си дадох сметка, че може би са много малко лагерните огньове, край които тийнейджъри мечтаят да станат предприемачи. И може би за това има вина, както училището, така и ние родителите. Задето насърчаваме децата си да се образоват, да започнат някъде добре платена работа и да преследват чужди мечти.
Не е ли по-добре да сбъднат своите?

Автор: Калоян Илиев, баща на три деца
Предприемач и собственик на online магазин за детски дрехи UWEAR

Много интересни теми можете да намерите в блога на Калоян.

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам