Автор: Мария Пеева

Ако бях писала тези думи късно снощи, щяха да звучат по съвсем друг начин - много по-гневно. Даже си бях намислила как да започна - с онази стара приказка:

Не се дръжте с хората така, както те се държат с вас. Ще вземат да се обидят.

Но тъй като е ранно понеделнишко утро с дъх на роса и морето пред очите ми е гладко и красиво, и птичките наоколо чуруликат, все едно краят на света никога няма да дойде, колкото и да се опитвам, не мога да извикам и грам гняв в душата си. Чисто ми е едно такова, и ми ухае на изпрани чаршафи и кафе. Как да се ядосам?

Имам си една приятелка, която също ухае на чисто. Душата й е като на дете. Храни бездомните котки пред блока и дава стотинка на всеки срещнат просяк. Наскоро тръгна да носи дрехи на една жена в нужда и “забрави” в джоба на дънките 50 лв. Ей такива неща прави. Може би е малко наивна, може би е твърде усмихната, твърде откровена, незлоблива и прощаваща? Такава е. Но аз затова си я обичам.

Е, онзи ден някоя си майка от детската площадка й казала на ушенцето:

- Ама ти стига си се раздавала на хора, които не заслужават. Знаеш ли какво говорят за теб другите майки? Знаеш ли как те наричат? Измислили са ти прякор - викат ти Лудата.

И тя ме попита, моята приятелка. 

- Кажи ми честно, луда ли съм наистина?

Ядосах се много. Затова ви казвам, че ако снощи бях писала тези думи, щях да изригвам огън и жупел. Щях да кажа тежки думи за “доброжелателните приятелки”, които бързат да споделят всяка грозна обида, която някой е изрекъл за теб. Вместо просто да те защитят, защото това правят истинските приятели - опълчват се за теб, дори когато не знаеш, че го правят. Щях да кажа тежки думи и за онези, с “чувството за хумор”, които измислят толкова забавни прякори, за да се посмеят на чуждата невинност и доброта.

Но в това прекрасно утро нямам сърце за лоши думи. Мога само да се усмихвам, защото утрото е същото като моята приятелка - чисто, слънчево и ведро.

Да, мила моя, луда си. Луда си, защото се раздаваш в един свят, който предпочита да взима. Луда си, защото не си се научила да нараняваш, когато те обиждат. Луда си, защото обичаш хората,  дори когато се присмиват на невиността ти. Луда си, защото не умееш да се защитаваш, защото душата ти е на дете и злобата се плъзга по нея и пада долу, в калта, без да я изцапа. Луда си и слава богу!

Добре, че ги има лудите.

Те със сигурност няма да направят онези - обръгналите, мнителните и коравосърдечните - по-добри хора. Сред тях ще останеш неразбрана и може би дори отхвърлена. 

Но ако ги нямаше лудите като теб, светът щеше да е много по-неприветлив, а животът - още по-жесток. И със сигурност усмивките щяха да са много по-малко. Щяха да са изчезващ вид, застрашено цвете като еделвайса.

Носи си с гордост прякора. Ще ти поръчам тениска, на която да го изпишат с големи алени букви. И на мен ще си поръчам такава, защото искам да съм като теб.

Да са живи и здрави лудите! 

25 добрини, които можете да сторите не само по Коледа 

Как да се предпазим от токсични връзки