Получихме това много хубаво писмо в редакционната поща и бързаме да го споделим с вас. Разводът е тежко преживяване, травмиращо за всички участници в него - деца и възрастни. Авторката разказва как търси начин да го направи по-поносим, като внесе ясни правила в отношенията с бившия си съпруг.

Преди 5 месеца моят съпруг взе решение, че не можем да бъдем повече заедно. Аз приех силно драматично неговото решение, защото ми го съобщи само 2 седмици след като бяхме обсъждали как заедно ще живеем в новата ни къщичка на село. Изпитах в пълна степен какво е предателство, разочарование, обида, болка, гняв, тъга - познат коктейл от неприятни емоции за всеки, който е бил зарязан след дълга връзка.

Сега обаче няма да говоря за това. Няма да споделя колко лош човек е той, защото го уважавам като баща на нашето дете. Споразумяхме се за финансовата страна на раздялата, но имам усещането, че за моралната не сме се изяснили.

Една вечер заспах рано - малко след 20:00 ч. Събудих се в малките часове с натрапчивото желание да формулирам някои правила, които да изпратя по имейл за одобрение на вече бившия ми партньор.

Има ли живот след развода?
И как да въведем децата в него?

Всъщност ние все още сме партньори, но просто не брачни. Отношенията ни са приятелски. Веднъж седмично той идва у нас, играе си с детето, радва го с малки подаръчета и доколкото е по силите му - удовлетворява неговите потребности. Стараем се нашата раздяла да бъде максимално щадяща за крехката психика на наследника. И мисля, че го постигаме като не страним един от друг, а сме заедно - макар и рядко, макар и по малко. Откакто сме разделени, имам усещането, че даже прекарваме по-пълноценно времето си.

Въпреки това, не искаме отново да се съберем и за мен е важно да сме наясно, че няма начин същите личности да започнат различна връзка. Не желая да даваме напразни надежди на детето, на нашите близки и приятели, нито на нас самите. Това е причината, която ми даде най-силна мотивация за правилата, формулирани по-долу. Те са плод на няколкомесечни размисли и страсти.

6 начина да запазите ума си след развода

Нашите правила за съвместен живот като разведени

1. Ние сме разделени и това е решение, зад което твърдо заставаме и двамата.

2. Ще се държим мило и любезно един с друг и когато възникнат противоречия, ще се опитваме да ги решаваме по възможно най-рационалния начин.

3. Ние не крием, че сме разделени и приемаме, че вече трябва да спазваме физическа дистанция, така както я спазваме с всички останали хора.

4. Всеки от нас е свободен да има ново семейство и се ангажира това да не ощети морално и материално нашето дете.

5. Нашето дете е наше. И двамата сме отговорни за неговото отглеждане и възпитание. Ти имаш право да бъдеш осведомен по всяко време за това, което се случва с него, както и да му се обаждаш, когато не е на училище.

Разводът през очите на детето

6. Ако детето пожелае, ти трябва да му осигуриш възможност да живее и при теб.

7. В случай че аз реша да замина в друг град или държава, ти ще дадеш съгласието си детето да бъде с мен. Ако разстоянията не позволяват редовно да се виждате, ти ще се постараеш да не се откъсваш от живота му и да бъдеш пълноценен негов баща от разстояние, доколкото това зависи от теб.

8. Моят дом вече не е твой дом, а твоят - не е мой. Както аз нямам достъп до твоя дом, така и ти не трябва да имаш достъп до моя. С предварителна уговорка можем да си ходим на гости.

9. Ключовете, които имаш за моя дом и офис, можеш да ги използваш само в наистина спешни ситуации, а във всички останали случаи - ако си ме попитал и аз съм дала съгласието си.

10. Приемаме, че действията ни трябва да бъдат съгласувани и предварително да обсъждаме всеки аспект от съвместния ни живот като разделени.

Въпреки силните емоции, които човек преживява при раздяла, може би ако успеем да внесем малко структура в отношенията си, нещата ще се случат по-леко. Успех на всички, които преминават през подобен етап в живота си.

Прочетохте ли

Щастливо разведени