logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Обикновено сме скептични, когато става дума за изследване на мъже или жени учени, насочени към собствения им пол. Някак изначално ни се струва предопределено констатациите да са субективни. Затова обратният пример винаги привлича интереса ни. Такъв е случаят с изследването на Джон Готман, професор по психология от Вашингтонския университет, което доказват, че най-честата причина за раздяла на двойките е ниският емоционален интелект на мъжа.

Готман оглавява група учени от Вашингтонския университет, които провеждат дългосрочни изследвания върху взаимоотношенията на 130 двойки, наблюдавайки ги в продължение на 6 години от началото на връзката им. Изводът – двойките, в които мъжът е съпричастен на преживяванията на жената са по-устойчиви.

Един елементарен пример.

Семейство Тя и Той. На думи мъжът е съгласен, че равенството – е залог за дълга и щастлива връзка, но действията му доказват обратното:

Той: Ще ходя с приятели на риболов. Тръгваме тази вечер.

Тя: Но нали утре пристига моята приятелка с децата си. Ти обеща да ми помогнеш с подготовката. Забрави ли? Не можеш ли да тръгнеш утре вечер? Той: Ти си забравила, че съм на риболов. Не мога да тръгна утре. Потегляме след няколко часа.

Тя е ядосана. Нарича го егоист и изхвърча от стаята. Той е потиснат, налива си чаша питие и включва спортния канал. Жената се връща, за да поговорят, но мъжът я игнорира. Тя се разплаква от безсилие. Мъжът казва, че има работа в гаража и излиза. Завеса. Подобни ситуации са препълнени със взаимни обвинения, затова е сложно да бъде открита истинската причина за конфликта. Но е очевидно, че мъжът не иска да направи компромис.

Реакцията му доказва, че той всъщност въобще не чува аргументите на жената. Вместо това заема отбранителна позиция и изказва своите претенции – как е могла да забрави плановете му. Контраобвинението е защитно поведение, неуважение, игнориране – сигнали за това, че мъжът не е склонен към отстъпки. Това е типично за пола поведение. Разбира се, за да е щастлива една връзка и двамата трябва да работят за нея. Повечето жени правят това. Те може да се сърдят, да проявяват неуважение към решенията на мъжа понякога, но му позволяват да влияе на решенията им, съобразяват се с мнението и чувствата му. Мъжете обаче рядко отговарят със същото. Резултатите от споменатото проучване показват, че вероятността от раздяла на двойката, в която мъжът не е готов да „дели властта“ с жената нараства до 81%.

Нежеланието да отстъпиш

В ежедневието на двойката могат да се чуят оплаквания, изблици на гняв, взаимни обвинения. Но ако двамата не се опитат да изгладят конфликта, а само го разгарят отговаряйки на негативността с негативност, връзката е застрашена. Готман подчертава, че 65% от мъжете задълбочават конфликта по време на скандал.

Различни още в детството

Всичко започва в детството, колкото и банално да ни се струва това. Когато играят, момченцата са концентрирани върху победата, не се вълнуват особено от преживяванията на другите. Ако един си удари коляното например останалите не обръщат особено внимание на инцидента. При всички случаи играта продължава. За момичетата емоциите са главен приоритет. Ако едно каже: „Няма да играя с вас!“, играта спира. Възобновяват я само след като се разберат помежду си. Момичешките игри са по-добра школа за семеен живот, от момчешките.

Разбра се, има жени, които трудно се ориентират в социалните нюанси и има мъже, които имат чувствителност за преживяванията на другите. Но средно само 35% от мъжете са надарени с развит емоционален интелект.

Последствията за семейството

Мъжете, които имат дефицит на емоционален интелект, не правят компромиси. Страхуват се да не загубят „властта“. В резултат жените също отказват да проявяват разбиране.

Мъжът с развит емоционален интелект уважава чувствата на жената, защото цени и уважава нея самата. Когато жената има нужда да поговорят, той „изключва телевизора“ и слуша нея. Избира „нас“ вместо „себе си“. Учи се да разбира вътрешния свят на жена си, възхищава й се и показва уважението си. Неговото удовлетворение от житейските и сексуални отношения е по-високо, от това на мъжа с нисък емоционален интелект. Той е и по-добър баща, защото не крие чувствата си и може да научи децата да уважават собствените си и чуждите емоции.

Жена му е силно привързана към него. Тя го търси и когато е разстроена и когато е радостна или когато е сексуално възбудена.

Може ли емоционалният интелект да се развие впоследствие, ако не е наличен?

Ако мъжът е с подобен дефицит, не забелязва симптомите на криза във връзката или не ги смята за проблем. Затова, ако искате да му въздействате успешно, не бива да упражнявате натиск. Можете да подходите по друг начин: -

- Говорете за емоциите си: „аз съм разстроена“, „толкова се радвам“, „това ме обижда“. -

-  Забелязвайте и отбелязвайте неговите емоции: „ти си разстроен за нещо“, „изглеждаш доволен“, „толкова се зарадва, когато….“.

- Привличайте вниманието на мъжа към емоциите на околните: „видя ли колко се зарадва майка ти на подаръка“ или „приятелят ти беше сърдит за нещо“. - Не се притеснявайте да изразявате свободно своите чувства. Плачете, ако ви се плаче, смейте се на глас, ако така ви се иска.

 

Така, с малки стъпки, мъжът ще се учи от вас. Емоциите са важна част от живота ни. За съжаление не винаги им отделяме нужното внимание, но това все пак е поправимо.

 

Вероятно всеки, който познава Йовка Христова има някаква вълнена история с нея. Моята, оказва се, е започнала преди години. По онова време с дъщеря ми ходехме в Студио „Шмиргела“ да мачкаме глина. Там прекарвахме два наистина много приятни часа, седнали върху огромните възглавници артистично разхвърлени из студиото. Изработвахме разни неща „в екип“ с девойчето, на фона на тиха музика, докато из въздуха се носеше аромат на домашно печени бисквити. Това беше време само за нас двете, борехме се с глината, и си говорехме някакви женски неща. По време на едно посещение около Коледа имаше благотворителна разпродажба на изделия, правени от деца с увреждания. Едно от нещата, които си купихме беше ароматно топче, облечено във вълна. Това топче дълго време лежеше под възглавницата на моето момиченце. Не си спомням какво се случи с него, но след години можах да се видя с жената, която работи с децата от онази изложба и така написах точката на тази вълнена история.

За Йовка

Две неща веднага ти правят впечатление, когато срещнеш Йовка – широката усмивка и широката прегръдка. Прегръдката предшества дори запознанството. Отваря ръце, абсолютно невъоръжена, без каквото и да било „едно наум“ и те приема, дори преди да те е познала. После те завежда в една пъстра стая, пълна със всякакви малки чудесии – от ароматни топчета вълна до възглавничка с бродирани стихове, отваря бурканче с парченца черен шоколад и едва тогава разговорът започва.

 

17035453 1270606043022674 1941278327 n

 С терапиите, които впоследствие намират много привърженици сред родители на деца с проблеми, започва да се занимава принудена от обстоятелствата. Второто й дете – Йоана е с аутизъм. Йовка казва, че когато веднъж вече си ставал родител лесно можеш да усетиш, ако нещо не е наред. Затова отрано си дава сметка, че детенцето й вероятно има проблем, тъй като отказва да бъде гушкано, обръща гръб на околните, не желае да му четат приказки, появяват се и проблеми с говора. На три години Йоана е диагностицирана.

„След подобна диагноза родителят започва да чете почти денонощно и да търси терапиите, които може да си позволи. Най-доброто според възможностите. В началото много се занимавах с нея. Според изследване около 60 % от аутистите не говорят. И аз си казах: „щом няма да говориш, трябва да те науча да четеш и пишеш, защото трябва да имам някаква комуникация с теб.“ Нещата, които сега предлагам в методиката за родители, съм изпитала в своя опит, защото трябваше да открия начин да помогна на детето си да учи. Използвах игрова форма. Трудно започна да произнася думи, обръщаше сричките, сега може да произнесе безгрешно изречение от 3-4 думи. Има добро социално поведение. Много обича да майсторим заедно, опитва се да тъче, показах й как може да сглобява клипчета на компютъра. Започна да ходи на танци, защото това е нещото, което много обича да прави. Междувременно през годините работех доброволно с деца от Шесто помощно училище, пробвах различни приложни техники и осъзнах, че това което знам и мога, няма как да предам лично на всеки, но една книга може да помогне на родителите и терапевтите.“

 

17092350 1270605993022679 1547310573 n

За книгата

Така се заражда идеята за „Вълнени истории“. В нея има многоцветни проекти с вълна. Обособени са в три раздела – за деца, начинаещи и експерти. Първоначалната идея е към всеки проект да има и по един разказ, защото създаването на нещо за някого винаги е свързано с история. Но тъй като обемът става твърде голям, се налага да се вместят в определени страници. Книгата се случва бавно, помагат много приятели, някои от тях са споделили историята си в нея. „Вълнени истории“ ще бъде представена на 5-и март в „Цветна надежда“ ,но вече може да бъде закупена от онлайн магазина.

Това е книга с мисия. С продажбите от нея Йовка иска да довърши трудово-терапевтичния център, който отдавна мечтае да види осъществен. Планира в него да се занимават около 50 деца, да има местенце и за родителите, които придружават, да стане място, където тийнейджърите с увреждания да могат да общуват сравнително самостоятелно: „Има прекрасни деца, които чакат да намерят своето място. Деца на мои познати, които през годините съм обучавала. Те са разкошни и имат нужда от подкрепа, за да създават и да творят. Всяко детенце е впечатлено от нещо различно. Повечето обичат вълната, защото е мека, обичат да играят със сапунена вода. Всичко е в игрова форма – при някои деца трудно се отпускат мускулите на пръстчетата. Те полагат усилия, за да се включат в игра. Някои деца с аутизъм не обичат да пипат мокро, но в процеса на обработка на вълната, когато работим със сапунена вода се престрашават, така развиват сетивността на пръстчетата. Подобрява се и концентрацията, защото правят нещо, което много харесват. Нали това е целта - да откриеш нещо, което толкова много ти харесва да правиш, че след това да го работиш.

 

17092126 1270605953022683 1592110770 n

Най-малките почитатели на терапевтичните занимания на Йовка са на 2,5 години, а най-големите - 19 години. Родителите също правят свои сбирки – използват възможността, докато творят нещо с ръцете си, да си поговорят за ежедневните неща, да споделят планове или просто да се разсеят в приятна компания. Всички те са привлечени от някоя вълнена история. Една от най-вълнуващите е на сляпо момиченце, което докосвайки вълната, възкликва „Виждам цветовете! Много са красиви!“ Изобщо, Йовка Христова е уютна жена, с която деца и възрастни се чувстват като у дома си. Неслучайно е сред вдъхновяващите хора в класацията „40 до 40“ . Тук можете да гледате и видеото, с което Йовка представя проекта си.

 

Автор: Янка Петкова

 

 

Кримките са ми стара любов. И чета наред, никак не подбирам - почнах от класиците Агата Кристи, Артър Конан Дойл и Едгар Алън По, Дашиъл Хамет, Корнел Улрич, Реймънд Чандлър и Иън Флеминг, та чак до Патриша Корнуел, Лий Чайлд и Лорънс Блок, както и Джей Кей Роулинг (тази дама каквото и да пише – го пише добре). През последните няколко години, след като открих Стиг Ларшон и „Милениум“, наблягам много на скандинавските кримки. Но тази мрачна, студена атмосфера, пестеливият изказ, привидно обраните емоции, които прикриват зловещи, немислимо извратени престъпления, изобщо целият хладен минимализъм, на чийто фон разцъфват кървави оргии, изглежда ме пренасити и през последните месеци реших да се преориентирам. Открих една симпатична канадска авторка, за която скоро ще пиша, и освен това се върнах на добрия стар Харлан Коубън.

 

При Коубън стилът е много по-кинематографичен, чете се на един дъх, с много диалог и екшън. Другото, което ми дойде като приятно разнообразие след любимите скандинавци е, че не се лее кръв през една страница, не хвърчат мозъци и крайници, не изскачат обезобразени трупове. Коубън залага на сюжетните обрати - тъй многобройни и непредвидими, че читателят буквално се озовава в някакъв лабиринт от изненади. Всъщност действието се развива толкова шеметно, че книгите му обикновено се четат за една нощ. „Излъжеш ли ме веднъж“ по моето скромно мнение на читател, е напълно на нивото на „Не казвай на никого“, смятан за най-добрия роман на Коубън, и не отстъпва по нищо на личния ми фаворит „Липсваш ми“.

Няколко думи за сюжета. Героинята Мая Стърн се връща жива и здрава от бойното поле, но както казва зет й Еди „Смъртта я следва“. Първоначално бива убита сестра й, после и мъжа й. Всъщност романът започва с погребението му. Джо е наследник на голяма, стара, богата фамилия, харизматичен джентълмен и идеален съпруг и баща, когото читателят опознава малко по малко, за да остане твърде изненадан на финала. Любимият на Коубън обрат, при който покойникът се оказва жив, присъства и тук – но този път обратът ще се преобърне още веднъж и наистина ще останете изненадани. Мая определено ми стана симпатична, макар че в началото ми беше малко прекалено съвършена – красива, умна, атлетична, с военна кариера, любяща майка и загрижена леля. Докато полицията води разследване за убийството на Джо, загинал при обир в парка, Мая започва собствено разследване, след като попада на странен запис от скритата камера в дома им. С развитието на романа виждаме, че не е чак толкова идеализирана, а напротив - страда от собствените си кошмари, измъчват я угризения и на моменти действията й изглеждат дори хаотични. Много симпатичен ми стана един второстепенен герой на име Кори Свирката, който подозирам, че ще се появи и в някой друг роман на Коубън. Просто ми е твърде забавен и плътен образ, за да се използва само веднъж и да се захвърли. Автентичен ми беше и образът на Еди, съпруг на убитата сестра, алкохолик и нефункционален баща, който все пак успя да се вземе в ръце, както и свекървата, фина, интелигентна и готова на всичко за децата си - все добре изпипани герои, убедителни и живи. Бойните другари на Мая ми бяха малко схематични, твърде лоялни, твърде влюбени в нея, но в крайна сметка в колко героя може да задълбае човек на 350 страници? Така че няма смисъл да търсим недостатъци. Романът е чудесен, без да е шедьовър и ми достави удоволствие да го прочета.

Накратко - с "Излъжеш ли ме веднъж" Харлан Коубън няма да ни излъже и този път. :) Приятно четене.

Мария Пеева

 

Това не е просто роман за кучета. Очаквах нещо такова, но не е. Всъщност е роман за хора. Само че ги виждаме през очите на едно куче, с всичките им радости и болки, в ежедневието и в сюблимни моменти. Буквално подушваме любовта им, притесненията им, желанията и мечтите им. Мисля си, че ако бях прочела тази книга в самото начало на кучкарския ни живот, щях да разбера много по-добре защо Чарето понякога не изпълнява командите, защо кучетата бягат, защо винаги долавят настроенията и дори защо не харесват определени хора, които изглеждат толкова мили. Мисля си още, че ако бях прочела романа, когато все още нямам куче, да си осиновя такова щеше да е първата ми работа, след като го приключа.

А какво направих сега ли? Поревах си малко, а после отидох да я нагушкам, моята чудесна прекрасна мъдро-глупава Чара, която също като в книгата понякога ме гледа толкова изразително с тези златисти очи, че сякаш ми чете мислите.

Не отричам, че е романът е малко сантиментален, но пък добре дозиран с приятно чувство за хумор. Не само не ме отегчи в нито един момент, ами и го изгълтах на един дъх. Няма да ви разказвам съдържанието, защото има много интересен обрат, който според мен ще ви развали историята, ако го разкрия.

Достатъчно е да ви кажа, че книгата трябва да се прочете. От всеки кучкар и от всяко дете, независимо дали има куче или само мечтае за такова.

Чаках филма с нетърпение. Хареса ми, макар че са спестили доста важни моменти от книгата. И там беше голям рев, но за разлика от книгата, на която си плаках самотно, в киното си акомпанирахме цялата зала – кой подсмърчаше, кой хлипаше шумно. Тези, които са гледали единствено филма, съветвам да не пренебрегват книгата. Не само заради много по-детайлното представяне на етапите от живота на нашия герой, но и защото е спестен реалистичния финал, който прави посланието много по-силно. Предполагам, че създателите на филма си имат своите основания, но забелязах, че някои зрители не останаха доволни.

А книгата вече отиде у съседката-кучкарка. Затова вместо нея пускам снимка на Чарето, моята първа кучешка любов.

Мария Пеева

 

Най-красивите рокли на Оскар 2017
 

Ема Стоун печели не само Оскара за главна женска роля, но и аналогичната награда на модната критика. Златната рокля на Givenchy и обеците на Tiffany & Co изграждат разкошната визия на актрисата, която макар бляскава, в никакъв случай не може да се определи като „твърде лъскава“. Елегантен силует с ретро препратки, шик в който няма нищо излишно. Така трябва да изглежда истинската холивудска дива!

 

Емаo

Снимка: Ема Стоун в Givenchy

 

 

Роклята на Наоми Харис е олицетворение на вдъхновяващия минимализъм. Разкошна лаконична рокля от Calvin Klein By Appointment, която критиците определиха едва ли не за най-стилното попадение на тазгодишните Оскари, макар някои да бяха сдържани заради по-късата предна част на полата. В крайна сметка всички се обединиха около мнението, че Наоми Харис има и крака за Оскар.

 

наоми o

 

Наоми Харис в Calvin Klein By Appointment

 

Ето една визия, която ни напомня роклята на Гуинет Полтроу на наградите през 2012 година. Тогава тя е в тоалет на Том Форд, останал в модната история като пример за класическа елегантност. Роклята на Карли Клос, дело на Стела Маккартни, е реверанс към легендарната й предшественичка.

 

Карли o

 

Карли Клос в Stella McCartney

 

 

Преди време бяха нарекли Холи Бери – „ходещият секс на червения килим“. Именно Холи направи Ели Сааб звезда, появявайки се в негов полупрозрачен тоалет на наградите Оскар през 2002 година. Тази година актрисата избра Versace и отново уцели десетката. Невероятната асиметрична рокля с ресни, допълнена от актуалната афро прическа, създава неподражаем бюти-образ на актрисата.

ХалиБери o

 

Холи Бери в Versace

 

Може би единствено черната рокля на Алисия Викандер, миналогодишната носителка на Оскар, беше приветствана от модните корифеи. Нежно произведение от дантела на Louis Vuitton с квадратно деколте и „бухнали“ ръкави са допълнени от диамантена огърлица. Крайният ефект е внушителен.

Алисия o

 

Алисия Викандер в Louis Vuitton

 

 

Модни провали – Оскар 2017

 

Разбира се, невъзможно е да се подминат и модните провали. Едва ли можем да обвиним за тях актрисите. Всеизвестна истина е, че за тях работят стилисти, които определят имиджа им на който и да било „килим“. Но вероятно някои от по-долу изброените известни холивудски имена ще трябва да помислят дали не е време да сменят екипа, който отговаря за визията им.

Салма Хайек е жена, към която природата е била щедра. Актрисата не пропуска възможност да покаже това. В случая обаче посланиците на добрия вкус са категорични, че е прекалила. Полупрозрачното елече с тънки презрамки създава усещането, че съвсем скоро фината материя ще се огъне и скъса под мощния прилив на „даровете на природата“. Дай боже всекиму!

 

Салма1 349367265 n 

 

Салма Хайек в Alexander McQueen

 

 

Съпругата на мистър „50 нюанса“ също не беше пощадена от критиците. За церемонията актрисата беше избрала рокля на Emilia Wickstead. Според критиците, роклята поразява с монашеската си сдържаност, дългото до земята наметало подсилва тягостното впечатление, а точките „разхвърлени“ навсякъде подсилват аналогията с далматинец. Защо изобщо жената на мистър Грей трябва да е толкова облечена?

Амелия o

 

Джейми Дорнан и Амелия Уорнър в Emilia Wickstead



След скандалното изявление на Карл Лагерфелд за изнудване от страна на екипа на Мерил Стрийп, и изявлението на актрисата, че очаква публичното му извинение, всички си задаваха въпроса – какво в крайна сметки ще избере легендарната актриса. Впоследствие стана ясно, че е предпочела бранда Elie Saab. Цветът на тоалета обаче – съчетание между бюстие с панталон и разкошна пола върху него – придаваше на актрисата твърде уморен вид. Не помагаше особено и семплата прическа на звездата.

Мерилn

 

Мерил Стрийп в Elie Saab Couture

 

Всички сме впечатлени от блестящата форма, в която е завърналата се след продължително майчинство Дженифър Гудуин. Звездата от сериала „Имало едно време“ обаче не е сред положителните примери за стил на тазгодишните награди Оскар. Според модните критици роклята, с която се появи на червения килим, е по-подходяща за кънтри вечеринка, отколкото за внушителна церемония.

 

ДженифърГудуин o

 

Дженифър Гудуин в Zuhair Murad

 

Като особено неудачен бе определен изборът на Лесли Ман, една от презентаторките, която беше в тоалет на Zac Posen. Според специалистите роклята с цвят горчица не „работи“ в полза на свежата визия, а що се отнася до долната част – с многото набори думата е само една – прекалено. Визията бе наречена твърде инфантилна дори за комедийна актриса.
 

ЛеслиМан

 

Лесли Ман в Zac Posen

 

 

„Най-хубавото“ оставихме за накрая.

Бизнес партньорката на изпълнителя Фарел Уилямс затвърди позицията си на еталон на лошия вкус в шоу бизнеса с инфантилна рокля от прозрачна материя на цветя. Малко помогнаха и златните обувки. Но най- голямо недоумение буди прическата, която е в добрите руски традиции и би подхождала повече на богато избродиран кафтан.

 

МимиВалдес

 

Мими Валдес

 

По материали от интернет - Янка Петкова, А тук можете да прочетете за най-скъпите рокли на Оскарите.

 

Защо не ме слуша? Често ви се струва, че думите ви са безсмислен звук за хлапето и никакви уговорки не вършат работа? А опитали ли сте се да си представите ситуацията от негова гледна точка? Отговори на въпросите дава Ерика Рейшер, клиничен психолог, в Оукланд, САЩ, автор на книги за възпитанието.

Често съм била свидетел на следната сцена - баща идва в детската градина за дъщеря си. Момиченцето е увлечено в игра и на поканата на таткото да си тръгват отговаря: „Не искам! Тук ми е по-весело!“. Възрастният възразява: „Беше тук цял ден. Това е напълно достатъчно.“ Девойчето се разстройва още повече и категорично отказва да тръгне. Спорът им продължава до момента, в който бащата го хваща за ръка и го отвежда към колата. Наблюдателят остава с впечатлението, че момиченцето не желае да чуе никакви аргументи. Те наистина трябва да тръгнат, а детето се противопоставя. Бащата вероятно не допуска, че обясненията и уговорките не сработват, защото той не е обърнал внимание на факта, че детето му живее в своя реалност, която не е уважил.

Защо ни е нужна емпатията?

Да уважаваш детската реалност, предполага да позволиш на детето да чувства, мисли, възприема всичко наоколо по своему. Струва ни се, че не е сложно? Само до момента, в който проумеем, че „по своему“ не означава „по нашему“. В такава ситуация много от нас прибягват до заплахи, употреба на сила и раздаване на заповеди. Един от най-добрите начини да изградим мост между нашата и детската реалност е да проявяваме към малчуганите емпатия. Това означава да показваме уважението си към чувствата на мъничето и неговото уникално възприятие за света. Да го изслушваме наистина и да разбираме (или поне да се стараем) неговата гледна точка. Емпатията укротява силните емоции, заради които детето е неспособно да възприема обясненията ни. Емоцията е ефективна тогава, когато разумните доводи търпят поражение. Често не съзнаваме, че проявяваме неуважение към реалността на детето или без умисъл демонстрираме пренебрежение към неговото виждане за нещата.

Работещият подход

Ако трябва да се върнем на примера в детската градина, таткото би могъл да прояви емпатия още в самото начало на разговора. Когато дъщеря му заяви, че не иска да си тръгне, би могъл да й отговори: „Виждам, че тук ти е много весело и никак не ти се тръгва (емпатия). Съжалявам. Но мама ни чака за вечеря и няма да е хубаво от наша страна да закъсняваме (обяснение). Моля те, кажи на приятелите си „довиждане“ и си вземи раничката (молба).

Как да потушим разочарованието?

Често казваме на детето, че може да се справя с трудностите, но в действителност оспорваме неговата реалност. Ето един пример: първокласник подготвя домашните си по математика, трудно му е и разстроен заявява: „Не мога да реша тези задачи!“ Много от нас с най-добри подбуди биха възразили: „Напротив, ти всичко можеш! Ти си моето умно дете!“.

Уж казваме на детето, че може да се справи, но по-скоро спорим с него. Намеренията ни са много добри, но всъщност му съобщаваме, че неговите преживявания са „неправилни“ и спорим с неговата реалност. Парадоксално е, но това предизвиква детето да настоява на своята версия: „Не, не мога!“. Степента на фрустрация се повишава, защото ако в началото е било разстроено, защото не може да си реши задачата, сега вече е и разочаровано, че не го разбират.

Работещият подход

По-добре би било в подобна ситуация отново да проявим емпатия: „Миличък, виждам, че не ти се получава, трудно ти е в момента да решиш задачата. Дай да те гушна! Покажи ми кое те затрудни, може заедно да успеем да решим задачата. Математиката сега ти е трудна, но мисля, че постепенно ще успееш да се справиш.“ Не бива да поднасяме мнението си като абсолютната истина. Има едно тънко принципно различие: „Аз мисля, че ти ще успееш!“ и „Ти можеш!“. В първия случай изразяваме своето мнение, във втория съобщаваме безспорен факт, който противоречи на опита на детето.

Как да изразяваме несъгласие?

Когато изразяваме несъгласие, нека го правим така, че едновременно да признаваме и ценността на опита на детето ни. Не е нужно да изтъкваме своя опит като единствено възможната истина.

Работещият подход

Да сравним два възможни отговора на следната реплика на детето: „В този парк няма нищо интересно! Не ми харесва тук!“ Първи вариант: „Много хубав парк! С нищо не е по-лош от този, в който ходим всеки път!“ Втори вариант: „Разбирам, че тук не ти харесва, а за мен е обратното. Мисля, че различните хора обичат различни неща.“

Вторият отговор потвърждава, че мненията могат да бъдат различни, докато първият настоява на едно-единствено правилно мнение (нашето).

Как да утешим разстроеното дете?

Точно по същия начин, когато детето е разстроено, да уважаваме неговата реалност означава вместо фразата: „Не плачи! Всичко е наред!“( с тeзи думи отричаме преживяванията му в момента) да кажем: „Ти си разстроен, съжалявам, мога ли да ти помогна?“ Първо трябва да позволим на децата да чувстват и виждат света по своему, дори ако това е неразбираемо и нелогично за нас. Едва след това можем да опитаме да ги съветваме. 

Оригиналната статия можете да видите в онлайн изданието на The Time.

Материалът подготви Янка Петкова.

Ако темата ви е интересна, можете да прочетете Три фрази, които не работят.

 

Говоря си с Мария по разни теми и в един момент тя казва:

– Знаеш ли, ще е страхотно, ако можем да кажем на момичетата по какво се познава кога един мъж ще стане добър съпруг. Ще напишеш ли?

Изобщо не се замислих, разсмях се и казах:

- Да, ще напиша, но темата ще бъде - "Що е то "добър съпруг" и имa ли той почва у нас.

И така заживях с мисълта за “добрия съпруг”. Цяла седмица разпитвах приятели – мъже и жени какво за тях е добър съпруг и като цяло мога да обобщя две позиции. Жените влизат с охота в темата и рисуват с думи рицари и принцове, а мъжете ме гледат намръщено и ми казват - остави ме с тези глупости, не ми се говори. Е, имах и един отговор от мъж – “що не ми направиш една снимка и не ме сложиш в темата, да видят как изглежда добрият съпруг”. Не им се сърдя на мъжете, да се опитваме да ги сложим в рамка, в клише, да ги унифицираме, изобщо не е приятно. Добър съпруг – висок 1.90, тегло 90 кг, тяло на Аполон, умен като Айнщайн, да бъде като Джеймс Бонд, за да ни пази от света, но в същото време да бъде романтичен, забавен, чаровен и за предпочитане богат. Хайде сега, ходи да гониш тези цели, защото иначе никой няма да те избере за съпруг. Как ли се чувстват мъжете? Да вземем ние да се сложим в този въпрос, в тази рамка, няма да ни е никак лесно – Как да те познаят, че ще си добра съпруга. Но сега темата е друга все пак, говорим за мъжете, които да станат в живота ни с главно М.

Мислейки по темата, се зачудих как аз си представям добрия съпруг, какви качества е важно да притежава Той лично за мен и намерих в себе си следните отговори:

  • Да може да готви – за мен приготвянето на храна е грижа за себе си, но и отношение към другия, желание да направиш нещо за човека до теб, да го помислиш, да го осъществиш и да му се насладите заедно. А още повече, когато приготвянето на храната е заедно с любимия човек. Това създава едно споделено и уютно пространство между двама души. Любимо ми е да се събудя в неделя сутрин и в къщи да ухае на пържени филийки или на палачинки. Е разбира се, не очаквам петстепенно меню от половинката си, макар че защо не :). Но дори и пържени яйца вършат работа, когато са приготвени с желание и отношение.  

  • Да може да ме разсмее - да ни е весело и леко и да гледаме на живота с усмивка. Да, има хиляди трудни моменти, но как ще се отнесем към тях, с какви очи ще ги видим, това е изкуството на живеенето.

  • Да ме подкрепя и да усещам тази подкрепа от него – това не означава да ми казва “да, скъпа, права си, да скъпа, така е”. Подкрепата означава и критика, но критика с топлота и разбиране. Да знам, че когато съм получила тежък удар от ежедневието или от живота, имам рамо, на което да се облегна и човек, който да ми каже – спокойно, всичко ще бъде наред, аз съм до теб. Да ме подкрепя за нещата, които за мен са важни.

  • Да бъда забелязвана – да виждам искрата в очите му, когато ме гледа, да чуя “красива си днес” или “изглеждаш уморена, какво да направя за теб”. Ей такива дребни неща, които за всеки са различни, но това е вниманието в другия, безмълвното – важен си ми и за това гледам в теб.

  • Да бъда приета, такава каквато съм – не съм 24 часа, 365 дни в годината в най-добрата си физическа форма или в най-доброто си настроение. Но знам, че това съм аз и не искам да се опитвам да бъда друга, когато той е около мен, за да вижда само добрите ми страни и да си каже – Ау, какво съкровище намерих, перфектна във всяко едно отношение. Не, аз съм човешко същество, в мен има всички цветове и аз не се страхувам да ги показвам.

  • Да се чувствам добре в ръцете му – интимността, прегръдките, секса, това са много важни сигнали, дали сме един за друг. Ако се налага да правя неща, които на мен не ми харесват или не се чувствам добре от тях, то тогава това не е моят човек. Ако пък тази интимност липсва, е добре да погледна какво ми говори това, къде е причината. Сексуалните ни взаимоотношения отразяват какви сме ние и каква е нашата връзка.

За съжаление жените често попадаме в капани в търсенето на мъжа, който да стане наш спътник в живота. Защо влизаме в тях е индивидуално и не може да го сложим в класификация, но ето някои от причините да попадаме в тези капани :

  • високите ни изисквания, нереална представа за това какви качества искаме да притежава този човек;
  • не сме наясно със себе си, какво точно търсим и какво сме готови да дадем;

  • взаимоотношенията, които сме имали с родителите си, особено с родителя от срещуположния пол, защото той има съществена роля за изборите, които правим;

  • модела, който сме видели от семейството ни, отношенията, които са били между мама и тате;

  • желанието ни да се грижим за другите, но не и за себе си. Тогава може да се получи една връзка, в която ставаме майки на половинките си, а не равностойни партньори;

  • опита да променяме половинката си – мислим, че ние ще сме тази, заради която той ще остави зависимостта си /алкохол, дрога, хазарт/. Никой не се променя заради друг, освен заради себе си.

  • страх от обвързване и загуба на свободата;

  • недоверие към другите, вследствие на травма преживяна в миналото ни.

Връщайки се към темата как да познаем един мъж дали ще бъде добър съпруг, може би най-основното нещо е да се познаваме, да сме свързани добре с нас самите и тогава със сигурност ще усетим дали това е Мъжът за нас или не. Защото за всяка от нас са важни различни неща, всяка от нас има собствени представи какъв да бъде живота й и с кого иска да го сподели. Всяка от нас инстинктивно знае кой е Той, ако се заслуша в сърцето си, ако види сигналите на тялото си и помисли върху връзката си. Може да си зададете някои от въпросите - Каква е моята връзка? Как се чувствам аз в нея? Кои качества са важни за мен? Колко от тях притежава човека до мен? Искам ли да се събудя до него след 20 години? Развива ли ме тази връзка, дава ли ми криле? Какви са нашите интимни взаимоотношения? Какво усещам, когато го виждам? Какво казва сърцето ми?

Не забравяйте, че ние сме партньори във връзките си и като такива сме равнопоставени, отговорността за връзката е и на двамата, не е само наша или само негова.

Не можах да ви дам десет правила как да познаете, че от мъжа до вас ще стане добър съпруг, но и не смятам, че готовите формули могат да ни свършат работата, която единствено ние можем да свършим за себе си.

Цветелина Чобанова

Цвети

Цветелина е дипломиран психолог и практикуващ психотерапевт. Може да звучи невероятно, но преди да открие, че психологията е истинската й любов, е завършила  инженерна специалност и има блестяща ръководна кариера в голяма фирма. Освен всичко това Цветелина е наш редовен автор и консултант по теми, свързани с психологията, отношенията в семейството, самочувствието и успешната реализация на жената. В личен план може да се похвали с една страхотна, щура дъщеря, която е най-добрият й учител, куче, две котки и чудесен мъж до себе си.

Ирина Манушева е известен български преводач на художествена, хуманитарна и научнопопулярна литература, а освен това и мама на три деца. Представяме ви я в рубриката ни "Кариери", посветена на жените, които успешно съчетават кариерата с професионалната реализация.

 

Да започнем оттам, че не възприемам семейството си като голямо, но според обичайните разбирания минава за такова – мама, татко, три деца и куче (към момента едно, но опитът показва, че това няма да е за дълго). Лудницата обаче си е лудница отвсякъде, като се има предвид, че голяма част от времето си прекарваме всички вкупом у дома… или някъде другаде, но естествено, пак вкупом.

Аз съм от онези майки, дето преди да имат деца, влачат навсякъде кучетата си. По онова време бяха два добермана и трябва да призная, благодарение на тях много хора останаха с може би опасното впечатление, че колкото по-голямо е кучето, толкова е по-добро и безобидно. После почнахме да влачим навсякъде и децата, и кучетата. В краен случай – само децата. Те някак си се вляха така естествено в живота ни, сякаш винаги са си били с нас. А в множествено число говоря от самото начало, защото по това вълшебно време живеехме заедно с брат ми и двете ни семейства се увеличаваха успоредно (както и учудените погледи към забележителната ни групичка, като на онзи първи Великден с деца, когато се натъпкахме в джипа всички възрастни, деца и кучета и отпрашихме към Ковачевица. За жалост, малко след това се наложи да разпределим децата и кучетата в две отделни жилища, защото всяка дядова ръкавичка все пак има краен капацитет.)

Когато се роди първият ни син, аз бях учител – още обожавам тази професия! – но изведнъж ми се откри възможност да сбъдна друга своя мечта: да превеждам книги. Преведох една, възложиха ми втора и понеже, както вече стана ясно, съм си луда, напуснах сигурната си работа, при това в страхотно училище, с уникални колеги и прекрасни деца, и реших, че оттук нататък ще бъда само преводач. И то само на книги. (Между другото, единственото, което ме безпокоеше – ясно си го спомням – бе как, след като и професията на съпруга ми е такава, че в немалка част от времето също си е у дома, ще научим децата си, че хората по принцип ходят на работа всеки ден от 9 до 5, а не си висят вкъщи. Но на този въпрос ще се върнем отново след малко.)

Естествено, многократно чувах, че преводач къща не храни, но аз на такива приказки вяра не хващам. (Уточнихме, луда съм.) Оказа се, че храни и още как. Само трябва усилена работа. По 8-10 часа на ден, както с всяка друга работа впрочем. И да обичаш това, което правиш. Да играеш с него. Тогава страниците се прелистват с шеметна скорост и даже спираш да броиш преведените книги. Никое дете не брои колко къщи от кубчета е построило, нали?

И така, живеехме си весело заедно по 24 часа в денонощието (е, малкият ходеше чат-пат на градина). Когато се появи сестра му, от първия ден научи някои основни истини: 1) всички огромни същества около теб дават мляко – майка, баща, четиригодишен брат, важното е да им покажеш какво искаш, 2) когато няма голям зор от страна на храносмилателната система, независимо в кой неин край, можеш отлично да си играеш сама в леглото, кошарата и навсякъде другаде, защото т. нар. майка бездруго седи залепена пред едно странно устройство с екран и шумолящо нещо на масата до нея. Четиригодишният брат пък се научи бързо-бързо да прави сандвичи за себе си и кафе за майка си, воден вероятно от елементарен инстинкт за оцеляване. Бързо превъртане на лентата: на 6 и 10 и двамата успешно правят мъфини, сладкиши и прочее шедьоври, които все още са недостижим подвиг за майка им. Инстинкт, както казах.

И като сме тръгнали да превъртаме лентата, да не се бавим повече – с няколко думи, окончателно ни писна да живеем в София и се изнесохме на благоприлично разстояние от големия град. Таткото постави нов рекорд по скоростно превръщане на полуобитаема къща в уютен дом. Сменихме амбициозното частно училище с държавно, защото баткото се справяше отлично, но време за детство не му оставаше, и пратихме сестра му в предучилищна в същото държавно училище, където я приеха с отворени обятия, въпреки че беше само на четири, пък тя взе, че се оказа единствената, която от първия ден може да отиде сама до тоалетна. Инстинкти, ви казвам. Какво да прави детето, като майка му все го оставя само да се оправя. Пък и можеше да чете все пак, бива ли до тоалетна да не може да иде. И в края на краткия обзор, тази майка, дето уж само си седеше пред компютъра, се оказа отново бременна.

Следват седем месеца в пълна мъгла. Когато леко се разсейваше, отварях лаптопа, за да наваксам с работата. В останалото време две невероятни деца и един страхотен мъж (признавам, сама си завиждам понякога) ми прислужваха и даже ме водеха на разходки и екскурзии, при които беше много по-лесно да се помни къде още не съм повръщала, отколкото къде съм.

И това приключи – с третото прекрасно вързопче. И четири дни в болницата, в които то спеше гушнато в мама, а тя, по-щастлива от всякога, се опитваше да довърши една книга, която беше обещала за същия месец. Добре се получи въпросната книга между другото. Е, не точно същия месец.

И ето, събрахме се вкъщи петима, без да става дума за кучето.

Междувременно стана пределно ясно, че децата си „научават уроците“ много по-бързо, когато си останат за седмица вкъщи, отколкото когато ходят на училище, и в моята глава започна да се прокрадва пъклен план. Отдавна се бяхме убедили, че тази работа с родната образователна система отива все пó на зле, и си рекохме: защо пък трябва непременно да се ходи на училище? И да се чудим как да отидем на екскурзия, точно когато ни се прииска? Да не говорим , че въпросът „Как ще научим децата си, че се ходи на работа от 9 до 5?“ отдавна се беше преформулирал в: „Как ще научим децата си, че важното е не да се седи някъде от 9 до 5, а да се свърши работа, след като в училище упорито ги привикват тъкмо на обратното?“ Няма да ви досаждам с всичките си аргументи по темата (само ще ви уверя, че не опират единствено до лекомислени желания за екскурзии), но ето че дойде лятото и бе окончателно решено: следващата учебна година един петокласник, една първокласничка и едно бебе остават вкъщи.

Та така стигнахме до сегашното състояние на нещата. Мама работи вкъщи, две деца учат вкъщи, едно бебе пълзи с мълниеносна скорост из къщи и един баща от време на време си почива, като избягва на работа извън къщи. Е, отне ни известно време да нагласим графика с извънкласни занимания, така че да можем да бъдем навсякъде, където е нужно, без да сме усъвършенствали квантовомеханичните си умения до степен, че да бъдем на две места едновременно, но и това стана. Въобще, прекрасна ни е лудницата. Само не знам – като спре да ни е достатъчно луда и тя, какво ли още ще измислим?

 

Повече за Ирина можете да прочетете в сайта й.

Препоръчваме ви интервюто ни с Доника Ризова.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Еньовден е

Еньовден е

24 Юни, 2020 Истории

Една мъжка изневяра

Една мъжка изневяра

09 Юни, 2020 Истории

Законите на семейство Явашеви

Законите на семейство Явашеви

12 Юни, 2020 Татко Калоян

Филми и книги за наркотиците

Филми и книги за наркотиците

13 Юни, 2020 Възпитание

За котките и сойките

За котките и сойките

09 Юни, 2020 Забавно

Мъж на диета

Мъж на диета

16 Юни, 2020 Забавно

Писмото на една майка

Писмото на една майка

21 Юни, 2020 Отношения

От къде си?

От къде си?

17 Юни, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам