Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Тя:

  • На дивана ми има животно. Пораснало е там. Сляло се е с шарките, впило се е в дунапрена, облакътило е възглавниците, обменило е материя с дамаската. Искам да го вдигна с все цялата мебел и да го разбия в земята. Жал ми е. За дивана.

Той:

  • Толкова е хубаво да съм си вкъщи. Спокойно ми е. Тя е в стаята. Тихо е. Ако има нужда от мен ще ми каже. Явно всичко е наред.

 

Тя: 

  • Разговорите ни са се превърнали в списъци – списък за магазина, списък за пътуване, списък за аптеката. Аз цялата съм един списък с булети. Нищо друго не го интересува.

Той:

  • Да живеят списъците! Нищо не съм забравил, нищо не съм объркал. Тя е щастлива и спокойна!

 

Тя:

  • Как е възможно да се вдетинява толкова, докато си играе с детето? Та той е неврастеник! Не мога да му имам никакво доверие.

Той:

  • Толкова ми е забавно да играя с малкия. Давам всичко от себе си. Тя ни гледа. Не показва нищо, но съм сигурен, че в очите й изглеждам страхотен баща.

 

Тя:

  • Може да прекара с часове на телефона или компютъра. Няма търпение да приспи детето. Няма желание да говори с мен. Аз съм по-скучна от телефон с бутони.

Той:

  • Ядосаха ме в работата. Идва ми да крещя и блъскам. Не мога дори да й разкажа. Тя си има достатъчно проблеми покрай детето, само аз й липсвам. Добре, че е тази игра, да не мисля поне малко.

 

Тя:

  • Детето заприличва все повече на него. Прави нещата точно толкова нескопосано и мудно. Не мога да понеса всичко, което ме дразни да е двойно. Карам се на детето, а всъщност крещя на баща му.

Той:

  • Защо му се кара сега? Толкова му е тъжно личицето. Гадно ми е, по-добре на мен да вика.

 

Тя:

  • Искам време за нас. За нас. За нас

Той:

  • Искам време за нас. Ако й кажа, ще реши, че не обичам детето

 

Тя:

  • Изкрещях му всичко накуп. Тръшна вратата и излезе. Не мога повече!

Той:

  • Защо очаква да се сетя за всички тези неща сам? Нали затова всяка свободна минута съм вкъщи, до нея! Да ми каже какво иска! Никога не знам кое е правилно и кое не.

 

Тя:

  • Върна се с роза и билети за кино. Не можах да спра да плача. Толкова е хубаво!

Той:

  • Донесох й цвете, а тя избухна в рев. Защо плаче пък сега? Никакви цветя повече. Явно се е обидила, че минавам толкова тънко. Ще я водя на спа, на басейн, на почивка...

 

Тя:

  • Всяка събота и неделя пътуваме някъде. Хотели, спа, басейни. Уморих се. Искам да си останем вкъщи един ден поне. Не мога повече!

Той:

  • Това ли било! Защо не ми е казала по-рано? Всеки уикенд сме някъде. Тя си крие ентусиазма, но аз знам, че е щастлива. Вече съм измислил следващата дестинация. Мога и много повече!

 

 

Автор: Ина Зарева

 

 

 

Миналата седмица, докато гледах отново "Кралска афера" се замислих за любимите си кино двойки. Много от тях са и литературни такива, което им дава допълнителен заряд.

После се сетих, че февруари, горкият, вече отдавна е известен като любовния месец, така че реших тематично да ги споделя. Ще се радвам да кажете кои са вашите.

 

1. Скарлет О`Хара и Рет Бътлър (Отнесени от вихъра ) - обичам тяхната бурна връзка. Бях влюбена в Рет, докато четях книгата, струваше ми се толкова вълнуващ и интересен с демоните и благородството преплитащи се в него. Кларк Гейбъл се припокрива идеално с представата ми за Рет, както и Вивиан Лий с тази за Скарлет.

 

scarlet o

2. Елисавета и Иво (Крадецът на праскови) - нежност, съдба, обреченост и тези двамата, Невена и Раде, в чиято истинска любов е толкова лесно да повярвам!

 

kradecyt n

 

3. Франческа и Робърт (Мостовете на Медисън ) - само четири дни, само толкова им бяха достатъчни, за да се обичат цял живот без да се срещнат никога повече.

 

meril o

 

4. Нюлънд Арчър и Елън Оленска (Невинни години ) - неосъществената любов, онази като мигновеното пробягване на слънчев лъч през лицето на жена, жена наситила целия живот на един нежен, деликатен и романтичен мъж с копнеж.

 

melani o

 

5. Д-р Рос и сестра Хатъуей (Спешно отделение) - ах, как ги обичах тези двамата и връзката им, нестабилна, несъвършена, естествена и реална. И така разбирах любимата ми сестра Хатъуей и подсъзнателната й вяра, че въпреки всички допуснати грешки, раздели и разстояния, това е нейният мъж.

 

ali n

 

6. Али и Лари (Али Макбийл) - снимката всъщност казва всичко - цветни, различни и така иделано пасващи си , като парченца от пъзел. Не можех да повярвам, че се разделиха - това не беше редно!

 

robert n

 

7.Катлийн Кели и Джо Фокс (Имате поща ) - харесвам остроумните им диалози, страхотните им писма и уютната химия между Том Ханкс и Мег Райън

 

tom o

 

8. Шрек и Фиона (Шрек ) - какво да кажа за тях - еталон за връзка :) Идеал за създадени един за друг, естествени, героични и великолепни чудовища! И двамата нарисувани, но и двамата по-истински от някои хора, от плът и кръв.

 

fiona6 o

 

9. Жулиет и Тарек (Cairo time) - любов в погледите, в неизречените думи, в един жест, казващ повече от хиляди обещания, изповеди и целувки.

 

16664954 1830824383841056 4790191634690933621 o

 

10. Джейн Еър и Едуард Рочестър (Джейн Еър 2011) - два характера изпреварили времето си, две сродни души непрекъснато предизвикващи се, вдъхновяващи се, спасяващи се един друг.

 

16486930 1830824437174384 1775113598859030415 o

 

11. Уоли и Ийва (Уоли) - ами, просто са вълшебни! Аз съм човек (през повечето време) и съм влюбена в Уоли, как Ийва няма да е!

 

16684019 1830824480507713 5669926193057241721 n

 

12. Каролине и Йохан (Кралска афера) - и двамата трагични, несъвършени, но пълни със страст, идеи, жажда за промяна образи, които продължават да вълнуват дълго след финалните надписи.

 

16601757 1830824507174377 1850404245365448539 o

 

 

 

Извинявам се на всички залепнали за телефоните или екраните на компютрите си от цялата тази сладникавост :) Все пак трябва да се съгласите, че връзките на повечето от тези двойки завършват с раздяла и истината е, че точно тези случаи са ми най-любими.Понякога вкарването на доза реалност в магията действа по същия въздействащ начин като прибавянето на мъничко магия в реалността.

 

Автор: Стефка Проданова в една от любимите ни фейсбук групи Cinema Lovers

 

Напомняме за всички седмокласници, които ще кандидатстват в Американски колеж София, че датите за регистрация са 13, 14, 17, 22, 23 и 24 февруари от 2,30 до 5 часа и в събота 18 февруари от 9,30 до 16 часа в Концертната зала в Пета сграда на колежа.

За регистрация са ви необходими:

- Име, ЕГН, адрес и телефон на ученика

- Бележник, който удостоверява, че кандидатът е в седми клас и има успех над пет за първия срок.

- Ксерокопирано копие на първа страница на бележника и страницата с оценките

- Снимка на кандидата 3,5/4,5 см.

- Таксата за кандидатстване е 60 лв.

 

За родители, които се отказват от кандидатстване по финансови причини отново напомням, че колежът има програма за намаляване на учебната такса за ученици, издържали успешно изпита.

За учебната 2016/2017 г. за стипендии са отпуснати над 683 000 евро.

Намаляването на таксата варира от 5 до 95 процента.

Семейства на ученици извън София могат да кандидатстват и за допълнително намаляване на таксата, което да отразява разходите им по настаняване в София.

Предлагат се и три пълни петгодишни стипендии, които поктиват разходите за целия период на обучение.

 

Повече за Американския колеж можете да прочетете ето тук.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Любовта е

когато най-после изпиташ умиротвореното усещане,

че можеш да седиш на нечия празна трапеза

и да приемаш като благословия всяка негова трошица,

и да не гладуваш за нищо друго,

и да ти се струва пиршество,

и да си в състояние да направиш всичко

за още няколко момента на тази празна трапеза

и за още няколко трошици...

 

докато

 

някой друг ти е приготвил с трепет пищна маса,

сложил е на нея всичко от себе си

и мъчително очаква една твоя трошица,

един твой момент,

един твой поглед,

но ти нямаш очи

за друго.

 

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

 

"За Безопасни детски площадки" канят всички мами и татковци, които имат възможност на Академия за родители. Моля, прочетете.

На 18 февруари, събота ще участваме за първи път в "Академия за родители". Гвоздеят на програмата ни е лекцията ни „Как да бъдем активни граждани и родители“ от 13,50 часа в Зала „Родители“. Научете към кого и как да се обърнете, когато искате детето ви да играе в по-безопасна, чиста и интересна детска площадка! Ще ви отговорим, ако ни попитате: Познавам ли ли правата си на граждани? Как да сигнализираме при счупени детски площадки или при други проблеми, които виждаме като родители? Какви права и възможности имаме като граждани, когато се обръщаме към общината по въпроси, свързани с инфраструктурата?

Непременно елате и ни потърсете и на щанда ни. Ще ви заредим за предстоящите топли дни на детската площадка с вкусни изненади, тренировка за игри на открито, сериозни разговори как да пазим и да се забавляваме на детската площадка.

Заповядайте на 18 февруари на Академия за родители, за да има защо децата ни да ни пишат само шестици!:) Как иначе да срещнете наведнъж повече от 30 специалисти, да се запознаете с работата на 70 организации и да се научите на нещо ново в 20-те работилници!

 

 

Мария Петрова, една от майките в група, която редовно следя, написа днес този текст във фейсбук:
 
Не е нормално родители да крещят на учител пред децата, независимо какво се е случило - след такава сцена, как точно ще се гледат утре и с какъв авторитет ще им въздейства учителят?!
 
Не е нормално родители да се нахвърлят с грозни думи и обиди върху проблемно дете - детската агресия е винаги израз на неудовлетворени емоционални нужди и това се лекува с разбиране, приемане и обич! Дайте шанс, защото никой не е застрахован, ако в градината детето му е кротко, как точно ще му повлияе пубертета някой ден.
 
Не е нормално проблемите между 3-годишни деца да се решават с формулата "като те удрят, удряй и ти!"- не живеем в джунгла, а в общество! Агресията провокира агресия, това е безкраен процес, който един ден ескалира на Околовръстното и може да е до там! Всички страдаме в какво студено и нетолерантно общество живеем - ами дайте да го променим пък най-накрая, ние сме тези, които възпитават новото поколение!
 
 
 
Детето на Мария не проявява агресия, то не е насилникът и проблемното дете в конкретния случай. С този призив тя не защитава собственото си дете, а това, което е проявило насилие. Случката е обичайна - някое от децата е по-агресивно, учителката не е отреагирала правилно и навреме. Разгневените родители на жертвата заплашват учителя, нахвърлят се върху проблемното дете и неговите родители. Интересна беше обаче реакцията на майките в групата, голяма част от които не разбраха Мария и нападнаха и нея, задето защитава побойник. Спомних си една подобна ситуация, при която и аз станах обект на нападки, когато се опитах да защитя друг агресор. За мен е важно да се осъди действието и да се вземат мерки да не се повтаря. За наказването на извършителя си има органи и процедури. Саморазправата не е приемлива, освен ако не става дума за самоотбрана или непосредствена опасност за жертвата.
 
 
Всеки божи ден чета статуси и коментари от сорта на "Ако бях аз, щях да убия тази учителка". "На твое място щях да смачкам този изрод". "Защо не излезе от колата да го пребиеш?". В повечето случаи това са първични реакции и хората, които ги изричат, не биха постъпили така в реалния живот.
 
Но някои го правят. И умират хора. В последните години се сещам поне за няколко случая, когато медиите гръмнаха с убийства и побои на непознат човек в изблик на гняв. Да убиеш някого, защото ти е отнел предимство? Защото те е наругал? Защото те е погледнал накриво? Нима си струва?
 
Да се нахвърлиш на тригодишно дете, защото е ударило друго дете? Дали това ще го спре следващия път?
 
Помислете си.
 
 
 
 
 
 

 

Отново ни гостува модната блогърка Лора Вълчева от empurple.eu. Вече я познавате от статията "С цвят на нежност", а този път тя ни представя един винаги актуален стайлинг за мама с бебе.
Перфектно изглеждаш, Лора. Естествена, непринудена, щастлива със себе си, със стил, но без претенции. Наше момиче :) 
 
Изобщо не бях в настроение да снимам за блога на -20 градуса, и чакайки по-топъл ден, за да излезем на по-дълга разходка, докачахме един доста слънчев и приятен такъв. Дори се връщах до вкъщи, за да си преоблека якето и се насладих на нетипично ярките за зимно време слънчеви лъчи с любимото кожено якенце. Пловдив е непредсказуем. Тук не е имало нормална зима от години. И под нормална визирам снеговалеж, преспи, минусови температури. Липсва ми само, че не мога да се порадвам на многото сняг както бих искала. С малечка си го гледаме от прозореца и като излезем навън му се ядосвам, защото едва бутам бебешката количка по снега. И както и да е, появи се този прекрасен слънчев ден и макар облеклото ми да не е кой знае какво за моден блогър, си щракнахме няколко снимки, за да го запечатаме, а и да попиша мъничко в блога.
И без това ежедневието ми почти изцяло е лишено от хобита напоследък, да пиша 1-2 пъти в седмицата тук, е разнообразие и приятно занимание. Розовото мъфинче в ръцете ми е най-хубавото нещо на снимките (и не само там), но все пак ще ви разкажа и за останалата част. Всъщност това е едно от онези 'лесни' облекла, в които съдържанието е толкова просто, че съм чувала да се възмущават от тази комбинация заради липсата на креативност. Не ме интересува! Съчетанието на кожено яке и дънки в ботушите си остава cool'n'comfy за мен. Освежавам визията с кожена раница с ядосано личице на нея :), layering от сатенен потник с дантела + вълнен сив пуловер и любимата шапка с пухче. Чувствам се добре, удобно ми е, топло ми е, нямам чанта за рамо, която да ми пречи да си нагушкам бебешока, това е.
 
Яке / Jacket - ZARA | Кожени ботуши / Leather boots - Paolo Botticelli | Дънки / Jeans - Bershka | Пуловер / Sweater - H&M | Потник - ушит по поръчка
 
 
16667171 10210771951588626 1613753532 o
 
 
 
 
 
16731612 10210771951468623 1260302708 o16667138 10210771951548625 94771976 oblogger mama bebe moda obleklo zima botushi shapka 3

 

Едно двегодишно момченце лежи в Пирогов с опасност за живота, най-вероятно вследствие на побой. Детето е прието със счупен череп и синини по коленете. Според лекарите, които се борят за живота му, травмите са следствие от упражнено насилие.

Като чуеш подобна „новина“, въпреки че не са изключение напоследък, се потрисаш. И за пореден път се питаш: Как е възможно човешко същество да причини нещо подобно на детето си?
Майката е 22-годишна, от ромски произход. Не е нужно да я познаваме, за да преценим, че това е жена, която най-вероятно се е „омъжила“ на 12-14 години, сигурно има още някое и друго дете. Също така е вероятно да живее с вече втори или трети мъж. Мястото, където се развива ужасното действие вероятно е някакво мизерно подобие на къща, в която няма печка, но има телевизор. Така наречената „майка“ със сигурност не е завършила средно образование, спорно е дали има и основно. От безпросветност и скука произвежда нещастници. Да не пропусна – вероятно е била жертва на насилие в детството си.


Покрай тоя случай се сетих и за една друга покъртителна история – на двегодишната Сияна от едно търговищко село. Майка й, с иначе хубавото име Любослава, я беше пребила почти до смърт. Това, което не мога да забравя в тази история обаче е, че според лекаря наблюдавал детето, то било със странно поведение – приучено било да понася тормоз. Да търпи на болка и да не издава никакви емоции. Дори не мога да си представя как двегодишно дете може да бъде приучено на нещо подобно. Мисля си, че вероятно е търпяло издевателствата, без дори да знае, че това е лошо. Може дори да го е приемало за нормално, защото му се случва ежедневно и никога не е предизвиквало реакция като прегръдка например. Как да знаеш, че можеш да бъдеш приласкаван, ако никога не ти се е случвало и как да знаеш, че страдаш, ако никога не си се радвал. И всичко това му се случва в едва двете година живот, откакто е на този свят.

 

Така децата могат да понасят изтезания много дълго време. Като 7-годишното момиченце, което един озверял „баща“ преби до смърт на Великден. Мъжът бил известен скандалджия, всички в квартала знаели, че тормози децата си, но нито един, поне един човечец, не подал сигнал в каквато и да било институция. Това пък е нашенски феномен – не ти е работа какво се случва в чуждата къща.

 

Питаш се, какво кара хората да се държат така, както не го прави никое живо същество. Това те подтиква да се вгледаш по-внимателно в историята на насилниците. Има общи неща. Като че ли проектират собствения си живот върху децата, които създават: правят ги и ги раждат в мизерията, в която и те самите са расли; не ги учат на нищо, защото са неуки; бият ги, защото и тях са ги били. И най-вече - мразят децата си, защото и тях никой не е обичал.

 

Автор: Янка Петкова 

 

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам