Автор: Елена Конова

Омъжена бях за един мъж, много ревнив. Добър човек беше инак, ама ме ревнуваше и от хората, и от себе си, и от сянката си даже.
Аз много не се впечатлявах, гледах дори да съм му полезна да развива хобито си и тъй си живеехме в любов и диви страсти.

Един ден звъни скъпа на сърцето ми дружка и казва:

- Моля, моля, моля те, Ели, ела да ме заместваш, заминаваме с шефа в командировка, ела, ти баща, ти майка, да вдигаш телефона в офиса дорде ни няма.

Речено-сторено, размечтах се аз, казвам му на моя:

- Виж какво, може до ден-днешен и един час да не съм работила, ма вече не, свърши се тая, почва се от днес моята кариера!

Наместих дупе и цици в ластична рокля с деколте, обух едни токчета и пред изумения му поглед се запътих към бизнес средите и успеха към върха.

Офисът, готин, тузарски, аз сама там, направих си кафенце, палнах си цигарка, седнах пред голямото секретарско бюро, вдигнах крачета връз него...

И тогава го видях.

Мъжът ми бе! Беше се качил, честен кръст, беше се качил на едно дърво, скрит в короната и листата и проточва врат да види и кокори очи да засече изневяра!

Леле, артистът в мен експлодира! Скочих аз и се втурнах в кабинета на шефа, разроших косата, одърпах дрехите, пак изскочих в приемната пред сами опулен му на прозореца поглед. Грабнах две чаши, пак се вмъкнах в кабинета.

И тогаз оня ми ти мъж мой, заблъска по вратата.

- Отвори - вика - невярна жено!

Отворих аз, рошава, че и разпъхтяна.

- Ау коте... - викам - ти ли си..

Бутна ме и се засили в стаята на човека с крясък:

- Къде си, мишко, излез да се биеш като мъж!

А аз на вратата пищя:

- Котееее, недей, ще стане някоя беля!

Претараши му целия кабинет и под бюрото лази, и в гардероби и баня влиза.

Накрая дойде до мен и вика:

- Къде е?!??

А аз го погледнах ледено и казах:

- Сама съм в тоз пуст и мрачен офис, глупако!

Гледа ме той в очите, а ушите му пукат от бяс.

- ТИ СИ ЛУДА! - изкрещя накрая.

Дорде викна и кресна "Кой луд ве, тиквеник, алооу!" и той блъсна вратата и изчезна.

Загледах го през прозореца как влизаше в колата си. В косата му имаше листа и съчки. Мило ми стана, затананиках си и лекичко си затанцувах.

Още от хубавата Елена:

На жените над 60 им казват "дами"

"Стара чанта" ли казахте?