Кризата на третата година ни е добре познат период. Повечето родители са уверени, че детето им е способно да контролира емоциите си значително по-добре, отколкото позволява физическата му възраст. „Капризните“ тригодишни просто не са в състояние да овладеят чувствата си, защото не са достатъчно зрели за това. Писателката, блогър и майка на три деца Мелиса Уилетс разказва защо главната ни грешка във възпитанието на малките деца е да изискваме от тях повече, отколкото могат да направят.

Понякога тригодишната ми дъщеря изпада в необяснима истерия. Тя е в състояние да се търкаля по пода и да плаче и крещи сто пъти едно и също: „Искам още шоколад!“

Гледам я и си мисля: „Защо това дете не може да се държи нормално. Наистина ли не може да се успокои?“

По-късно, когато вече и аз съм излязла от кожата си и съм направила всичко възможно да я усмиря, бурята стихва. Дъщеря ми престава да вие, все едно някой е изтръгнал дявола от нея, а аз не спирам да си напомням, че е само на три години.

Не съм единствената майка, която очаква от малкото си дете твърде много. Повечето родители наистина надценяват способностите на детето да се контролира. Това несъответствие психолозите наричат излъгано очакване.

За да съхраним здравословната жизнена среда и да минимализираме стреса за себе си и детето, трябва да си представяме по-реалистично отглеждането на 3-годишното дете. Да знаем какво може и най-вече какво не може.

Ако родителят мисли, че детето трябва да се контролира по-добре, отколкото е възможно на неговата възраст, то става раздразнително. А като следствие мама наказва по-често, вместо да подкрепя.

Защо на малкото дете
нищо не трябва да се забранява

Как родителите си представят възможностите на децата си? Ето какво показва едно проучване по темата:

56 % от родителите смятат, че детето на 3 години може да овладее желанието си да направи нещо, които са му забранили;

36 % от родителите смятат, че децата до 2-годишна възраст могат да се контролират до някаква степен;

43 % смятат, че децата до двегодишна възраст могат да споделят вещите си и да играят с връстниците си, изчаквайки своя ред;

24 % от родителите смятат , че децата все пак могат да контролират емоциите си, да противостоят на истерията, дори когато не са навършили една година;

42 % от родителите смятат, че такава тази способност децата развиват още преди да навършат втората си година.

Моето "трудно" дете

Как стоят нещата всъщност

Самоконтролът при децата се развива към 3,5-4-та година. Нужни са още няколко години, за да може детето да го използва.

Навикът да споделяш вещите си с другите се развива  към 4-та година.

Способността да контролираш емоциите си също се развива след три и половина – четири години. 

Възпитанието на дете до тригодишна възраст е предимно обучение, а не наказание. Когато родителите имат реални очаквания за способностите му, контролират поведението му по-разумно и ефективно.

Изследването потвърждава също, че много родители трудно се справят със собствените си емоции, когато детето изпадне в истерия. Тръшкането ни е много добре познато и не бива да го преживяваме особено. То е част от порастването, процес, в който децата придобиват способността да владеят до известна степен емоциите си. И този процес продължава до момента, в който започнат да отглеждат собствените си деца.

Препоръчваме ви още: 

Тайните на японското възпитание