Какво представлява позитивното възпитание? Как можем да го приложим на практика? Вземете лист хартия и опитайте да направите списък с правила за детето, без да използвате думите „не може“, „не трябва“, „не“ или друга дума с отрицателно значение.

Вместо: „Не цапай навсякъде с мократа гъба.“ – „Сложи гъбата за чистене в кофата с вода.“

Защо е толкова важно да се откажем от думата „не“?

Всички ние мислим в образи, а за децата това е още по-валидно. Ако кажем на детето: „Не тичай по улицата!“, какъв образ ще изникне в главата му?

Ако искаме детето да ни разбере правилно и да направи това, което желаем, би трябвало да кажем: „Моля те, върви по тротоара.“

Думата „НЕ“ е модификатор, който е твърде незабележим в сравнение със силния образ, който създава останалата част от фразата. Ето защо когато казваме: „Не скачай в локвата!“, двегодишното дете по-скоро ще се засили и ще скочи с двата крака в нея. При това изобщо няма да проумее защо това не ни харесва и сме сърдити.

Ако се научим да казваме на детето това, което действително искаме да направи, имаме повече шансове да ни послуша.

Ако започнем да следим речта си и как формулираме желанията си по отношение на поведението на детето, може да направим още едно откритие. Оказва се, че дори да сме най-добронамерените родители на света, ние даваме на детето различни команди поне сто пъти дневно, при това с характерния заповеден тон.

3 фрази, които не работят

Как да престанем да казваме „не“ на детето

Да опитаме да анализираме деня си и да обърнем внимание на това колко пъти казваме нещо от типа:

Време е да ставаш!

Седни да ядеш!

Прибери това!

Сложи си шапката!

Измий си ръцете!

Не забравяй да прибереш играчките си!

Ела тук!

Измий си лицето!

Не прави така!

Това са обикновени ежедневни фрази. Понякога ги произнасяме с усмивка и никой не се разстройва. Но да си представим колко такива заповеди получава ежедневно детето? Не по-малко от стотина.

Защо децата не слушат

Можем да заменим заповедите с по-дружелюбна покана към съвместна дейност:

Не е ли време да ставаме?

Когато сте готови, ще можем да потеглим.

Ако сложим играчките в кашона, никой няма да се спъва в тях.

Затоплила съм млякото, мюслито е извадено. Ще донесете ли купичките си, за да ви сипя?

Нали запомнихте, че трябва да си измиете ръцете? Искате ли да пусна водата, за да го направите сами?

Трябва да обуем ботушите си днес, защото е студено. Къде са твоите?

Цялото ти лице е в каша. Какво ще правим с това?

Искам да ви кажа нещо интересно. Ще дойдете ли?

Детето не чува!

Какво да казваме вместо „не“ и „престани“

Разбира се, за да се избавим от нежеланите думички ни е необходима практика. На теория позитивното възпитание е толкова лесно за прилагане.

Можем да си помогнем с няколко фрази, които заместват „не прави това“:

Да си поемем дълбоко дъх. Вместо „престани да плачеш (мрънкаш)“ или вместо „успокой се“, които са достатъчно абстрактни и рядко са успешни дори при възрастните. 

Вилицата и лъжицата се ползват за хранене. Спомняш ли си? Вместо „престани да удряш с лъжицата по масата“.

Навън има по-добри места за викане. Вместо „престани да крещиш, викаш“ .

Пази стените, моля те. Вместо „недей да чукаш с пръчката по стената.“

Ръцете могат и да погалят. Вместо „престани да удряш детето“.

Ние обичаме да се грижим за по-малките. Вместо „не обиждай детето“.

Защо не го попиташ може ли да използваш неговата лопатка, когато свърши? Вместо „не дърпай лопатката на детето“. 

Много са позитивните варианти, които можем да използваме в общуването си с детето. Те ще ни помогнат да изградим отношения основани на взаимното разбирателство.

Източник: sacraparental.com

Препоръчваме ви още:

Родител, с когото детето иска да говори

7 неща, които не бива да забраняваме на децата си

Нека се "опарят"