Автор: Мая Цанева
Преди мечтаех за къща с веранда и изглед към планината. Сега събирам пари за стадион.
Не, аз не съм спортна натура. Тичам след дете, спринтирам след автобус, гледам тенис и снукър, но любовните ми афери със спорта са краткотрайни и опасни. Последната завърши със... забременяване. Родих прекрасно момче, което не спира да се движи и да говори. Вероятно е наследил любовта към спорта от баба ми по бащина линия, която е била волейболистка, а чичо ми е тренирал водна топка. В рода ни има още две волейболистки, а отскоро и атлетка. Синът още е само взрив от енергия, но много иска стадион.
И така, след дълги години мечти за къща в планината, в която да пиша своите истории, събирам пари за стадион. Той ще гарантира дълъг живот на дивана ми, спокойни вечери, сън още в 20,30 часа и достатъчно сериозни занимания за „здрав дух в здраво тяло“ на детето ми, бъдещ спортен талант.
Вярвам, че не съм единствената майка с подобни мисли. Чувам как съседското дете скача на батута си с викове на възторг или играе футбол точно над спалнята ни. Моето хлапе изпробва издръжливостта на дивана ни. Лети между мебелите като Спайдърмен, въпреки моето предупреждение: „Не знам какво ще правиш, но не го прави!“. Племенникът ми има навика да прави кръгчета из стаите и да скача на всяко легло или да прави кълбо на пода. Затова не е ли естествено да искам... стадион?
Светът е голям и децата дебнат навсякъде
Аз не искам обикновен футболен стадион, макар че няма как да мина без него. „Гоол!“ - ът е неизбежен, въпреки че предпочитам тенис. Искам комплекс с тенис корт, с писти за лека атлетика, със зала за гимнастика, с фитнес и с басейн, с конна база... Това ще ми спести обикалянето по залите, където ми предстои да водя сина си. Сега тренира само плуване и футбол, харесва ездата, опитахме с карате и спортна гимнастика, а отскоро иска и фехтовка. Как да се справя с цялата тази стихия от енергия в 24 часа?! Искам топла връзка към собствена спортна база!
Разбира се, в комплекса ще има и малко студио за масаж, сауна и зала за спорт за родители – който иска да прави йога, да се разтяга или да тренира. Ще има и стая за почивка с дивани за дрямка.
Е, споделих си. Наясно съм, че няма как да построя стадион, дори и да спечеля милион от лотарията, но е утешително, че не го мечтая само аз, нали... Ще го споделям с приятелите на сина ми, защото няма смисъл от спорта, ако няма отбори. Ще се подкрепяме с другите родители при победи, травми и при загуби заради лоши съдии. Ще се гледаме лошо, когато децата ни се конкурират... Ще бъдем истински спортни... майки!
По-късно, когато децата пораснат, вероятно ще използват игрището на открито за шумни и зрелищни купони, заради които съседите ще ни мразят. Но тогава тийнейджърите ще си чистят. Освен това ще плащат такса за всяка тренировка. Така правят пълнолетните, нали...
Ние ще си направим клуб „Спортна майка“ в залите от комплекса, които децата не използват. Ще си наемем инструктор по йога и пилатес, ще си обзаведем фитнес и ще организираме тенис турнири за млади надежди. Може и състезания по плуване. Каквото дойде, стига да живеем „златните си години“ здрави и в отлична естетична среда, която да радва очите ни.
Колко много ползи само от един спортен комплекс, нали... Има ли желаещи да се пробваме? Какво ни трябва толкова – имаме план, трябват ни терен и пари. Не е много, а колко много дивани ще спасим. И колко спокойни вечери и щастливи съседи ще има. Един стадион... Кой е с мен?!
Препоръчваме ви още:
Как се отглежда 85-сантиметров терорист
10 родителски постижения, които трябва да отпразнувате
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам