Автор: Иво Иванов

Не съм експерт по закаляване на тялото, не съм последовател на повелителя на студа Вим Хоф, не съм почитател на моржуването, не съм изкачвал Черни връх по шорти навръх Нова година. Аз съм един обикновен аеробен организъм. Дишам, работя, живея и текстове пиша (тъй както умея).  

Аеробните организми като мен се нуждаят от кислород, за да могат да осъществяват жизнените си функции, за разлика от анаеробните, които могат да виреят и при отсъствие на кислород. Много често обаче физическата среда, в която пребивавам, се оказва анаеробна и бивам поставен пред сериозни изпитания. Може да се каже, че моят вид е застрашен от изчезване - ще оцелеят само еволюиралите анаеробни организми като някои колеги от офиса и мнозинството пътници в градския транспорт и в БДЖ.

Дишащите кислород ще се затрием като биологичен вид.

Затова и не се предприемат мерки за ограничаване на замърсеността на въздуха в София и големите градове през зимата – общините приоритетно се грижат за опазване на вида и биоразнообразието на анаеробите като по-перспективен биологичен вид, на който не му трябва кислород. Заради това и непроветреността на помещенията в обществените сгради е норма, и застоялият въздух е държавен стандарт, който стриктно се спазва и изпълнява.

Сигурно сте попадали в ситуация, в която голяма група хора сте натъпкани в твърде малко помещение при затворени прозорци и има драстичен недостиг на въздух. Забележете как реагират хората – на повечето това изобщо не им пречи. Е тия хора са анаеробни организми. Аз съм присъствал на тържества в детската градина и на родителски срещи в училище, на които насмалко да колабирам, но не от вълнение. Същото е и в градския транспорт, където а си посегнал да открехнеш прозореца, а анаеробите наоколо са ти наскачали и са те удушили (а смърт чрез задушаване е най-ужасната смърт за един аероб!). Понякога на обществени места ми идва наистина да симулирам припадък, за да накарам околните да отворят някой прозорец.

Веднъж, при едно пътуване Варна – София с БДЖ-то през лятото, получих истински класически топлинен удар, защото прозорците на вагона не се отваряха, а климатикът беше повреден. Дълго се свестявах след това паметно пътуване. На повечето пътници обаче не само нищо им нямаше, но слязоха от влака свежи като краставички, докато аз буквално се стекох на перона. Сещате се – защото са анаеробни същества, пригодени за живот при липса на кислород.

Робо сапиенс

Особено проблематично е в офиса, защото там човек прекарва значителна част от времето си. Модерните бизнес сгради са конструирани за анаероби – затворени в претоплен аквариум и лишени от кислород, те вероятно са способни да дадат най-доброто от себе си, защото са в естествената си среда, но не и аз. Аз усещам как мозъчните ми клетки умират бавно в адски мъки. Едно от най-тежките изпитания е да прекарам часове наред затворен в някой мийтинг рум, без проветрение, без кислород, без дневна светлина. Чувствам се като риба на сухо. Затова съм готов да се сражавам за отворен прозорец и за глътка свеж въздух - явно тези неща ще се превърнат в лукс един ден. В един модерен бизнес хотел в Антверпен направих скандал на рецепцията, защото настоявах да ми дадат стая с отваряем прозорец. Оказа се невъзможно – никой прозорец в хотела не се отварял, вентилацията ставала само чрез климатика.

Това ли е бъдещето, братя аероби?! Това ли ни чака – кислород, подаван контролирано чрез климатик по нечия преценка – в метрото, в офиса, в супермаркета, в киното, в мола... (Между другото, в моловете също понякога ми става лошо от липсата на свеж въздух.)

Другото тежко физическо изпитание за хора като мен, дишащи кислород, е претоплеността на помещенията през студения сезон и преохлаждането им през лятото. И ако второто е сравнително ново явление, зародило се след масовото навлизане на климатиците в бита ни, то набамкването на макс на печката, кюмбето, камината, климатика, парното е дълголетна традиция по нашите географски ширини. Свързва се с усещането за уют, за сигурност, за закрила, за свинско и винско или за зиморничавост. Разбира се, оптималната температура в стаята е въпрос на индивидуални предпочитания и субективно усещане, но когато се чувстваш като в сауна и усещаш как ти се приспива и те обзема леност и апатия, а нощем се потиш и се въртиш като пиле на грил в леглото, нещо обективно не е наред с температурата. Били сме през зимата, на няколко пъти, със семейството ми в малки и симпатични иначе хотелчета, но претоплеността е характерна за всички тях, тя им е като общ знаменател. Най-лошо е когато радиаторът не може да се регулира. Наспиваме се добре чак когато се приберем вкъщи. Общо взето опитът ми от преспиване в хотели и хижи през зимата е: или е адски горещо в стаята, или мръзнеш като куче. Е, това с мръзненето е по-скоро от ерата на зрелия социализъм, но ако изключим такива крайни условия, определено е много по-здравословно да се спи на студено. Знам (аз ли не знам?!), къща се отоплява много по-трудно и е почти невъзможно да се постигне равномерна температура в помещенията, но като ще се провъзгласиш за хотел, трябва гостите ти поне да имат възможност да регулират топлоподаването към радиатора чрез термостат.

Освен че е некомфортно, претопленото помещение с изсушен въздух е идеална среда за развитие на вируси, но явно това е много по-малка беда от това да настинеш. Старият лаф, че българинът се страхува най-много да не настине и да не се мине, е валиден с пълна сила.

Закаляването през първата година

Има само два начина да се предпазим от коварната настинка - чрез прекомерно затопляне на помещенията, които обитаваме и чрез навличане на няколко ката дрехи, особено на децата. Майки и най-вече баби масово проявяват особено усърдие в „опаковането“, докато детето заприлича на човечето на Мишлен - сакън да не вземе да настине! Майка ми например загащваше синовете ми едва ли не до ушите, когато бяха по-малки и никакви забележки не можеха да я спрат. Сега като се замисля, имам една снимка от детството ми, на която се виждат основно крака, които като че стигат до раменете – толкова надлежно съм бил огащен. Не знам защо модните дизайнери не прилагат тоя похват в колекциите си – панталони на райета, които да се загашват под мишниците – краката на жените ще изглеждат убийствено дълги.

„Ми как нема да настинеш, баба, като по цел ден ходиш гол!“, е типична бабешка реплика. „Гол“ ще рече не си с дебел пуловер и шушляков елек отгоре и краката ти не са обути във вълнен чорапогащник, вълнени чорапи и вълнени терлици. Тук вероятно много баби ще ми възразят, че в много домове топлоизолацията или подовото отопление не са широко разпространени, и си е студено през зимата, така че да не знам много-много. Безспорно е така, но нека не забравяме все пак, че тук говорим за деца, които са непрекъснато в движение и на които кръвта им ври и кипи, а не за пенсионери, закотвени на дивана и гледащи турски сериали. Вие като бяхте деца имахте ли същото усещане за студ, както сега? Бас държа, че не. Аз не помня да ми е било студено през зимата като дете (и не е било заради огащването) и много мои познати и приятели споделят същото.  

Тъй или иначе, като навлязат в пубертета, момичетата започват да се разгащват и да ходят разголени точно в онези зони, които наистина би трябвало да са добре огащени, и циститът им става верен спътник насетне, така че язък за цялото навличане и огащване преди пубертета. Ето – да видите, че не съм краен противник на огащването където и колкото трябва.

Но прекаленото навличане е вредно, нека си го признаем и си обещаем да не правим повече така. Пресен пример от оня ден. Качих Бобо да покара ски на Витоша. Горе беше пълно с разни организирани детски групи. Абе определено не им е лесно на ски учителите на деца от детските градини, да ви кажа, но да не се отплесвам. Та една пре-грижовна майка или баба обула едно момченце с клин и 2 анцуга под грейката. Общо 4 ката, за да не премръзне!
Тренерката бая се озори, докато му помогне да се изпишка: 1-ви пласт грейката с презрамки, за да не се намокри, 2-ри така по-дебелшък - да му държи топло, 3-ти - абе така, да има, 4-ти за финална хипертурбомегатермоизолация и накрая бельо. Направо го беха санирали това дете, бе!
А горе грееше слънце и беше доста топло... Сигурно се е сварило в собствен сос, милото! Как изобщо се движеше недоумявам. С всичките тия няколко пласта дрехи ставаш като Робокоп. Не искам да знам как е бил облечен от кръста нагоре!

Факт е, че народите в Северна Европа ходят много по-леко облечени през цялата година. Ако нашенските баби видят как децата там се ветреят и сополивят през зимата само с едни тънки якенца на оня ми ти леден вятър, дори без шапки на главите, ще получат удар преди да успеят да се спуснат като орлици и да ги огащят и навлекат с 4 ката дебели дрехи. Факт е също така, че децата там са по-калени и по-леко прекарват боледуванията. Не казвам, че трябва да ставаме като тях, съвсем не. Но повече умереност и здрав разум няма да са ни излишни, когато става въпрос за здравето на децата ни.

Закаляването на децата от малки е важно и наистина се отплаща с времето. Но трябва родителите да са твърди и последователни и да не се огъват пред ужасените погледи и „доброжелателни“ коментари и съвети на познати и непознати.

Нека да дадем шанс на тия деца да се развият като аеробни организми, нека запазим вида ни!

Препоръчваме ви още:

Как да научим детето да не боледува

Боси крачета

6 типични грешки при закаляването