Автор: Люси Баровска 

Иска ми се да разкажа за живота „на село“. Или по-точно във вариант да живееш едновременно на село и в големия град. Как се случва това? Ами ние живеем в малко село до София, в подножието на Стара планина.

Израснала съм в Младост, типичен панелен комплекс с всичките му красоти и нерадости. Да кажа, че животът там ми е харесвал, не смея, както не смея да кажа и че не ми е харесвал. Всъщност не съм познавала по-различен „софийски“ живот. Като дете мечтаех за ваканциите, които прекарвах в малкия град при баба си, а времето в София... някак си минаваше покрай приятелите и училище. Удобно беше – спор няма. Магазинът до нас, поликлиниката и общината през два блока. Е, училищата ми все бяха далеч – първото на другия край на Младост, а второто – на другия край на София. Такъв ми бил късметът. Явно обаче винаги съм носела някаква любов към земята у себе си, защото наистина обичах през ваканциите да се занимавам с баба ми в градината, познавах целия земеделски процес.

Години по-късно, след като пораснах, смених още няколко квартала и панелки, стигнах дотам, че успяхме с мъжа ми да реализираме мечтата си да живеем в къщичка край града. И така се сблъсках с няколко мита за живота на село.

Мит 1. По цял ден пиеш кафе на шезлонга и дремеш в хамака или се заробваш от сутрин до вечер да се трепеш от работа по двора 

Обикновено у хората не съществува средна представа. Едната част романтично си представят живота в къща като постоянни дремки в хамака, а другите – като къртовски труд по двора. Относно първите – да, трябва да ги разочаровам, че дворът изисква наистина доста време и усилия в поддръжка и освен ако не обичаш да си опъваш хамака във висока до кръста трева на бръмчащи от оси, мухи, мравки и комари дървета, трудно би реализирал мързеливите си мечти. Дворът си иска косене, грижа за растенията, цветята, дърветата, животните. На вторите обаче мога да кажа, че половин час среднодневно, заделен за работа по двора ми е напълно достатъчен, за да го поддържам. При това много често се прибирам от работа с гръмнала глава и имам нужда точно да се потопя за малко в градината. За 15 минути съм нов човек. Спомням си как прекарвах това време на „амок“ в апартамента – блеейки невиждащо в телевизора. След половин час не си бях отпочинала, но все пак се надигах за следващата порция задачи. Трябва да призная, че откакто съм в къщата почти не гледам телевизия и се чувствам много добре. 

Мит 2. Животът е спрял, всичко е спокойно и скучно 

Животът ми като стил и темп на работа не се е променил особено. Водя си децата на градина и на училище, работя, развеждам ги по разни занимания, прибирам ги вкъщи, пазарувам, приготвям вечеря. Освен това добавям и работата по двора и грижата за животинките. Определено не ми е скучно. А ако в някой момент ми доскучае, просто паля колата и слизам обратно в града, да погледам „градска лудница“. 

Защо искам да живея на село

Мит 3. Много е далеч 

Далеч от света, от забавленията, животът ти минава в път. Теоретично да, около 20 км е разстоянието от къщата ми до центъра на София, училището на децата и работата. Времето, което ми е нужно, за да ги преодолея, е около 20-25 мин. От Младост до едното ми училище пътувах 20 мин., а после, в гимназията – 60 мин. Разходът на колата ми също не се е увеличил спрямо преди, когато живеехме сравнително близо до центъра, защото карам по пътища без задръствания и светофари. Е, да, скъпо е, ако решиш да вземеш такси. Не е много добро решение за човек, който има намерение през вечер да запива в центъра. Автобус има, и то доста удобен, но си отнема време, докато те придвижи до центъра на София. За нормален живот „на село“ колата си е необходимост.

Мит 4. Няма никакви удобства, заобиколен си от миризма на прасета и кукуригащи петли

Нашата къща е малко встрани от къщите на селото, миризми и шумове от съседите до мен не достигат или поне не в такива децибели, които да нарушат спокойствието ми. Чувам само кукувиците и кучетата, когато се разлаят, заедно с моето. Относно удобствата – в селото има три добре заредени магазина. Пазарувам от тях, но често и от големите вериги, които са ми достатъчно удобни. Всичко, от което имам нужда, правя когато съм в центъра през деня, така че ни най-малко не съм усетила липсата нито на банки, нито на спортни и развлекателни комплекси, културни мероприятия, медицински услуги, кафета и ресторанти и каквото друго човек може да се сети. 

Мит 5. Къщите са за богатите 

Цената на земята плюс къщата върху нея, която в нашия случай беше в готов модулен вариант, беше сумарно колкото цената на гарсониера в краен квартал. Разбира се, наложиха се още доста инвестиции по самия двор, но в нашия случай стартирахме от гола поляна. Предвид че гарсониерата, в която живеехме с четиричленното семейство, така или иначе ни беше отесняла, не се сещам за апартамент, който би ни излязъл по-евтино като инвестиция.

Като негатив мога да посоча вечерните излизания – предвид че разчитаме основно да се приберем с кола, поне единият не трябва да пие. Ако бях на двадесет, сигурно това би ми пречело. На тридесет и пет плюс, приоритетите ми са други. Животът в къща не бих го сравнила с живот в апартамент – децата тичат, скачат, играят по двора, имат кучета, котета, зайчета, пилета, учат се да се грижат за тях и за растенията. Дори няма да се спирам на удоволствието от това на масата ти да има основно току-що откъснати пресни продукти, отгледани без нито един химикал и да си абсолютно сигурен в това, защото сам си се погрижил за тях.

В обобщение, ако трябва да направя отново да избирам къща край града или градски апартамент на „топ локация“, отново бих избрала къщата, без да се замисля!

Снимки: личният архив на Люси

Препоръчваме ви:

Живот по мярка

Брокер

Село за млади хора