Празници и шоколад

Автор: Ина Зарева

 

Човекът без семейство не може да живей...
...Ако се нуждаеш от храна и вкусна пита
От дрехи, шапки и шоколад...
...Човекът със семейство не ще умре от глад

Така се пее в една детска песничка, която редовно слушаме на дълъг път. Синът ми с особен ентусиазъм набляга точно на тази част с шоколада - като искате да сме семейство, задължителното осигуряване на тази благинка се подразбира.

Според дъщеря ми семейството е длъжно да осигури преди всичко лично пространство – колкото повече, толкова повече. Най-добре херметически затворена стая, но като няма и банята върши същата работа – в нея се чете, говори и чати, гримира, танцува, пее. Не е нужно да се тропа на всеки два часа и половина. Все някога ще излезе оттам, колкото да си вземе хавлията и да влезе обратно.

Според съпруга ми семейството не само е най-важното, но е най-добре да е като извадено от фентъзи роман - всички са щастливи, доволни, спокойни. И никой никога не крещи, не се кара, не мърмори. Излишно е да казвам, че аз често съм лошият нашественик в романа му, който нечий зъл дух е обсебил. Друго рационално обяснение за поведението ми няма!

За мен, семейство е щастие - вкусно, сладко, ободряващо, стимулиращо, изкушаващо, разтапящо. За мен семейството е шоколад.

Според кучето, семейството са хората, които се редуват да го чешат по корема, да го разхождат и да му дават лакомства, и дори да му се карат, за нищо на света не го изоставят.

Като че ли последното е най-точното определение за семейство. Но каквото и да е то, както и добре да са се напаснали членовете му едни към други, колкото и идеалистично и фентъзи да живее, все някога идват празници. И тогава семейството набъбва, уголемява се, надува се, променя вид, форма и размери. Превръща се в нещо напълно различно. Превръща се във фабрика за шоколад.

Някои се слепват като шоколадови блокчета и удвояват вкуса и сладостта си. Гледаш ги едни такива – от най-възрастния до най-малкия и не виждаш особена разлика в усмивките и желанията им.

Други са като разтопен шоколад – малко парят, малко цапат, но изпълват пространството с такъв тъмен вкус и сладък аромат, че ти се иска да потънеш в него завинаги.

Има и нагарчащи. Седят си в станиолите – твърди и непоколебими. Отбраняват се с всичките си възможни ядки срещу празничния дух и сладникавостта наоколо. Знаят, че са специални, знаят, че не всеки ги харесва, но и те не харесват всички, така че всичко е наред.

Най-странни са шоколадовите суфлета – тези, които избухват всеки път, когато макар и много леко ги докоснеш. Заливат с гореща течност всичко наоколо, напукват се от спорове и се разпадат на трохи от стари дрязги. Нищо не е в състояние да ги спре.

Истинската забава настъпва, когато различните типове се смесят в общо блюдо. Тогава не само семействата, но и самият празник набъбва, набъбва и експлодира, разпръсвайки какаови отломки, които остават в косите чак до следващия повод за събиране.

Тъкмо когато всичко е забравено, започва отначало, защото както стана ясно от песента – човекът без шоколад не може да живей. Изглежда трябва да прегърнем (преглътнем) семействата си на празниците, колкото и големи да са те, колкото и да нарушават диетата ни, колкото и да ни загорчава от многото сладост.

Пък като мине суматохата, може да допълним нашата шоколадова идилия с още малко ядки, повече мляко, тъмен ром или дори люта чушка. И тогава банята ще остане свободна поне за час, фентъзитата ще вземат така да се развият, че Билбо Бегинс ще спаси всички Степфордски съпруги наведнъж, синът ми ще спре сладкото, а кучето – чехлите.

Достатъчно е само да имаме рецепта, към която много внимателно да се придържаме, както пише в любимата ми „Като гореща вода за шоколад“:

„...В този дом правеха шоколад както никъде другаде, тъй като придаваха голямо значение на всеки момент от приготвянето, от обработката на зърната до разбиването на горещия шоколад — още една тънка процедура. Едно неумело разбиване може да превърне шоколад с отлично качество в отвратителна напитка — недоварена, преварена или прекалено гъста, дори загоряла.“

Тези празници са към края си. Да разбиваме внимателно. Да се насладим на всяка хапка и глътка шоколад. Пък после ще обменяме рецепти.

************

Прочетохте ли Ягоди през зимата? Много забавна история с неочакван край. А ако искате да се посмеете, препоръчваме ви Багажът - драма в три действия или Коледна баклава

Последно променена в Понеделник, 01 Януари 2018 11:26
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Пролетен базар на книгата НДК
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Все така ли ще я караме

Все така ли ще я караме

11 Май, 2019 Отношения

Спасителят на клети майки

Спасителят на клети майки

09 Май, 2019 Истории

Пеев се предаде

Пеев се предаде

15 Май, 2019 Блог

Аз, той и болката

Аз, той и болката

10 Май, 2019 Отношения

Майната й на стратегията

Майната й на стратегията

25 Апр, 2019 Истории

Не сте ли чували за киноа?

Не сте ли чували за киноа?

26 Апр, 2019 Истории

К`ъв секс бе, човеко?

К`ъв секс бе, човеко?

03 Май, 2019 Забавно

Те са рапиристки

Те са рапиристки

23 Май, 2019 Нашите деца

Какво четат майките

Какво четат майките

22 Май, 2019 Развлечения

Който свалил, свалил

Който свалил, свалил

22 Май, 2019 Забавно

На вилата

На вилата

20 Май, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам