или Моята Коледа в Германия

Автор: Тамара Чакърова

Мъжът ми е коледно бебе, роден е на 26-и декември. Тази година има юбилей – кръгла годишнина. Откакто сме заедно, Коледа и Нова Година не съм ги празнувала с неговото семейство, все вкъщи си оставам. Той една година е при семейството си в Германия, една година при нас, в България. „Но за юбилея няма как, ще трябва да отида!“, казвам си аз със свито сърце. Някак си не ми се оставят уютната ни, топла, миришеща на портокали и канела къща, семейството ми, трапезата по празниците и всичко, което ми стопля сърцето. И без това през по-голямата част от годината сме все на път, така гледам поне по Коледа да сме заедно, за да се порадвам на всички роднини и приятели.

Няма накъде, ще се ходи в Германия! Цяла година съм се подготвяла психически и в навечерието на християнските празници съм примирена и готова да приема не особено приятното за мен предизвикателство. Да, ама не! Как ще отида в Германия и ще празнувам Бъдни вечер с картофена салата, кренвирши и шницели по немски! Или с пъстърва и пушена сьомга по италиански! А на Коледа без зелеви сармички! Ами баницата с късмети на Нова Година! Невъзможно!

Веднага се захванах с приготовленията. Поръчах две кисели зелки от нашето, от мазата – за зелевите сармички; два буркана лозови листа – за лозовите. Килограм и половина кайма смес – телешко и свинско, един пакет ориз, четири стръка праз, две глави лук, пакет шарен боб, пакет сушен пипер; прясно смлени брашна от спелта, овес, лимец, нахут, елда - за питката; два пакета точени кори – за тиквеника и баницата, бучка краве сирене от фермерския пазар, пакетче сушен пипер... Само като огледах продуктите и лошо ми стана! Тежаха със сигурност повече от разрешения ми багаж в самолета.

Сега въпросът беше: „Да свия ли сармите предварително, или да ги оставя за Германия?“ Взех бързо решение и същата вечер свих около 50 зелеви сарми, а на другия ден още 50 лозови. Така и празът, и лукът, и лютият пипер и олиото си бяха български! Наредих ги в пластмасови кутии, които уплътних с изолираща хартия и овързах с канап. Сиренето също беше уплътнено добре и всичко беше напъхано в по няколко найлонови торби. Така сармите трябваше само да се пренесат в тенджери и да се сварят за трапезата.

Две кутии сарми, бучка сирене, два пакета кори за баница, кутия с бяла халва, която бях направила специално за свекърва ми, торба с брашна и пакет шарен боб (не ми се купуваше от немския). Подаръкът за Рожденика, който той, естествено, си беше харесал във Варна, зае една четвърт от обема на куфара. Няколко парцала, ботуши, бельо, чорапи, дебел пуловер, ръкавици, шапка, малко козметика. Качих куфара на кантарната лента на чекинга на летището – 22,9 кг. „Колко е разрешеният багаж?“, попитах младата жена на гишето. - „23 кг!“, отговори ми тя. Изкарах късмет!

Сега оставаше само да се надявам:

1. Да не ми отворят куфара, да извадят сармите и да ги конфискуват.

2. Кутиите със сарми да не пропуснат от мазничката течност и тя да не се намаже по дрехите, бельото и най-вече по подаръка.

3. Сармите да не станат на каша в кутиите.

4. Бялата халва да не полепне из целия куфар.

Пристигнах в Кьолн и отворих куфара. Всичко си беше вътре, нищо не беше пропуснало, сармите все още имаха формата на сарми, халвата си стоеше мирна в кутията, а подаръкът беше непокътнат.

Първото изпитание беше преминало успешно! Сега оставаше да издържа престоя в къщата на свекърва ми, която беше всичко друго, но не и уютна, да се удържа да не отговарям на обидите й и да не хващам малките бомбички, които тя с удоволствие подхвърляше.

Слава Богу, за 5 дни по Коледа бяхме наели красива, дървена къща в планината за цялото семейство. Това беше начин да прекарам Коледата на неутрална територия, с неутрална кухня и най-вече в уютна обстановка, всички заедно!

За Бъдни вечер готвих цял ден, а другата снаха – цяла вечер. Така на бъдната трапеза наредихме: постни лозови сармички, печен шарен боб, сушени пиперки, пълнени с боб, тиквеник, постна питка, зелена салата със сос от варени яйца и горчица, шницели пържени в маргарин, варени картофи с масло, пъстърви, печени във фолио. Българо-немско-италианска Бъдни вечер.

На Коледа уютната, неутрална обстановка се беше превърнала в стандартния безпорядък. Двамата юноши разопаковаха с невероятна бързина всякакви опаковки – подаръци, бонбони, пакети с кафе и какао, захар, мляко, батерии и ги оставяха на най-невероятни места, включително и по пода. Освен това, в коледната сутрин, бяха превзели и кухнята. По-малкият изстискваше портокали, грейпфрути и нарове до несвяст, защото бъдещият рожденик му беше казал, че ако пие прясно изцеден сок, ще стане силен като него. По-големият бъркаше някаква изненада, напъхвайки в кухненския робот масло, захар, мляко, брашно, шоколад и нагласяше програмите с невероятна техническа мисъл. Изненадата се оказаха шоколадови бисквити – мноого вкусни, които изчезнаха няколко минути след като излязоха от фурната, а ние ходехме до вечерта по захар, брашно и какао.

Кучката Флейм обираше всичко, което миришеше на храна, но не и тези хранителни продукти, а когато пиеше от купичката си, цялата кухня плувваше във вода, по която пълзеше бебето, шляпайки доволно с мокрите си ръчички. После се наместваше в най-пълната локва и опитваше с любопитство от кучешката храна. Флейм още от първата вечер беше отказала да спи в спалнята си и се беше настанила за постоянно върху одеялцето за игра на бебето. Така малкият се покатерваше отгоре й, налагаше я с малките си юмручета и я скубеше силно, придружавайки всичко с възторжени викове. Беше болничък – от нослето му се проточваха зелени сополки, от устата му излизаха фонтани от лиги, ръчичките, коремчето, крачетата бяха изринати, устата му беше пълна с афти и мехурчета, поради което два дни отказваше да яде, а дупето и бузките му бяха пламнали в ярко червено. Но той беше герой, не се оплакваше особено, а и никой не го притесняваше да го чисти, преоблича или каквото и да е.

Поздравих се за решението си да свия сармите още от България! На обяд ги сварих първо в тенджера, а после ги запекох в тавичка с малко червен пипер отгоре. За жалост нямаха познатия ми, неповторим вкус от България. Язък!

За коледната вечеря снахата сготви пуйка. Три часа подготовка, и три часа печене във фурната. Сосът към нея стана невероятен, добре че мама я убеди да не слага от готовия птичи бульон. Жалко само, че кандидат-снахата го разля отгоре ми. Единственото преимущество беше, че част от него остана в чинията ми, а не по роклята и обувките ми. Останалите нямаха този късмет. Ядоха пуйка без сос.

Дойде и Големият Ден, рожденият! Закусвахме дълго – по немски, пяхме, връчихме тържествено подаръка. Бебето беше сменено с нови дрехи, а момчетата, заедно с чичо си, подготвяха грила в грил-къщичката. За вечеря беше предвидено аржентинско бонфиле, печено час и половина на грил, мариновано само с морска сол. След обяда започнаха да идват гости, пиха кафе със сладкиши, после се обслужваха от нашата „шведска маса“ – останалата храна от трите дни, а накрая снахата тържествено наряза бон филето, което беше не само розово, но и доста кървавичко във вътрешността си.

На Стефановден нямахме Стефановци, и слава Богу, защото трябваше да издадем къщата и да се върнем обратно. Започна се преселението на народите в пълен вариант. Кашони и торби пълни с тенджери, кухненски роботи, тави, ножове, празни и пълни бутилки, пакети със снаксове, мармалади, мезета, кашкавали и сирена, зеленчуци, картофи, лук, праз, консерви, бебешки пюрета, замразени грах и сьомга, кутии натурални сокове, мляко, шампанско, лични принадлежности, каси газирани напитки и бира, подаръци, видео и настолни игри.

Остатъците от кокосовия сладкиш, панетонето, боба, сармите, тиквеника и почти цялата пуйка, полетяха в контейнера и всичко беше нахвърляно по колите – най-важното е нещата да се случват бързо!

Измихме всичко и изметохме, при което космите от кучето не изчезнаха от килимчетата. При издаването на къщата, заедно с домакините, проверихме навсякъде за забравени вещи. Всичко беше наред, предадохме ключовете и се натоварихме по колите.

На другия ден получихме писмо, че има забравен подарък, който можем да си вземем след Нова Година. Не беше сигурно какво е, но на родителите на бебето им липсваше златното бижу, което му бяхме подарили. Подаръкът се беше подмятал три дни по масичката и диваните в гостната. Оставаше да се надяваме, че намереният подарък е бижуто, защото имаше вероятност единият брат на малкия да го е изхвърлил, заедно с празните опаковки.

Всички бяхме доволни от прекараните Коледни празници в планината. Още на същия ден от пристигането си по къщите, всички бяхме болни, натръшкани от някакъв вирус. Аз отново бях изцяло трезва и негодна за каквото и да било съпротивление в къщата на свекърва ми, а бебето този път пълзеше по нейния килим и пъхаше в устата си неразпознаваеми неща, размазвайки едновременно с това сополчетата си.

За автора:

Тамара е великолепен разказвач на… рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й corsidipasta. Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчета на Италия.

Препоръчваме ви още:

Три жени, едно бебе, две салати и едно кръщене

Нашата луда българска Коледа

Коледа на село или как заклахме прасето