Да се затръшка детето ти на обществено място никак не е необичайно. Подобни сцени веднага покачват и собствения ни адреналин. А докато се борим с яда и неудобството си, околните решително се намесват, за да разрешат конфликта. Обикновено по-възрастните очевидци (те са по-щедри със съветите) веднага ни засипват с препоръки. Как да реагираме в такъв момент? От една страна - не ни се иска да сме резки, за да не обидим някого, от друга – детето ни и без това се чувства зле, а непознати го „съветват“ или открито го заплашват - „ако плачеш, ще те взема с мен“. Случва се и някоя добронамерена „баба“ да протегне ръка с бонбонче или бисквитка и да наруши ветото наложено от нас. И отново се питаме коя е правилната реакция - да оставим ли лакомството на детето или да откажем?

Вижте Да поиграем на майки

Защо хората правят забележки?

Защото са отглеждали децата си във време, когато възпитанието е било обща грижа. Прието е било да се дават съвети не само на своите, но и на чуждите и никой не се е впечатлявал от такова вмешателство. Подобна реакция се е считала за проява на съпричастие и се е приемала за норма.
Времената се промениха, но бабите - не. Не можеш да им обясниш за личните граници, особено ако става дума за дете. Затова трябва да сме готови да „отразим“ възпитателните атаки, ако внезапно се окажем с темпераментния си наследник под приятелски огън от забележки и заплахи.

Вижте Защо ги раждаме?
За да ги харесват другите?

Верижната реакция
Истерията е верижна реакция, която не може да бъде овладяна бързо. Дори е вредно, защото на детето му е нужно да изпусне парата, така се освобождава от негативни емоции.
Ако някой от околните започне да налива масло в огъня и да обяснява на ревящото дете колко е грозно да се тръшка, да заплашва, че щом не слуша майка си ще го вземе със себе си и други подобни креативни идеи, процесът с успокояването сериозно ще се проточи. Шокираното дете, може да затихне временно, а после със свежи сили да поднови рева и истерията, ако мама не го подкрепи и позволи на чуждите да се нахвърлят върху него. Затова реакцията ни е много важна за по-нататъшния развой на събитията.

Прочетохте ли Тантрум

Ето няколко идеи за отговори на подобни забележки:

Благодаря, всичко е под контрол.

Ако обичате, не правете забележка на детето ми.

Извинете, детето ми се бои от непознати.

Той/тя просто е гладен/а/иска да спи/ не се чувства добре.

Детето ми е добро, просто днес не му е ден.

Благодаря ви за съвета, всичко е наред.

Благодаря, нямам нужда от помощ.

Извинете, в моето семейство не обсъждаме детето си с непознати.

Вижте и Не слушайте чужди съвети

Можем да научим детето да отговаря за себе си… като му подскажем реплика. Както показва опитът, това действа успокояващо върху „съветниците“.

Миличка, кажи на лелката, защо ти е зле.

Кажи: „Мама никога няма да ме даде“.

Кажи: „Аз съм послушно дете“.

Кажи, че си уморен/а.

Хайде да кажем, че при нас всичко е наред.

Прочетете Е, може ли такива работи,
как си гледате децата?

След сцената

Когато излезем от автобуса (или магазина) трябва да поговорим на четири очи с детето си. Да обсъдим това, което се е случило: „Непознатата лелка ти направи забележка и ти стана неприятно, нали? И на мен ми беше неприятно. Тя постъпи невъзпитано, защото не знаеше какво ни се е случило. Но ние се справихме много добре, не я обидихме, а отговорихме възпитано. Браво на нас!“

Най-важно е детето да чувства нашата подкрепа, да извлече от ситуацията правилния урок за в бъдеще и за пореден път да се убеди, че мама и тате са на негова страна.

Препоръчваме ви още: 

Между два века

Кого слушаш повече?

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение