Автор: Йоана Боянова

Децата се раждат с мисия. Бях чела някъде, че децата си избират семейството, за да го научат на нещо. До този момент нещото е ХАОС и, разбира се, едно огромно търпение за справянето с него.

Животът ми неусетно се раздели на два периода, преди и след появата на детето. Та преди появата му аз бях една фина и изтънчена домакиня. Чистех и подреждах къщата до блясък, да не кажа, че се бях вманиачила. Хората чак леко, а и не съвсем леко, ме подиграваха за тази ми мания. На едно новогодишно парти ми подариха препарати за почистване и всичките му там атрибути. Имам и снимка.

Та роди се детето. Нас ни избра дете нещо средно между Тарзан и Маугли. И борбата с ХАОСА започна. Малко след като почна да пълзи, къщата придоби вид на бойно поле. Ако преди това леко разместено перде ме стресираше, вече и паднал корниз не ме плаши, не за друго, случи се два пъти у дома и веднъж го свлече у баба си.

С прохождането му нещата станаха, как да се изразя по-меко, може би КАТАСТРОФА, да, това е най-подходящата дума. За немного дълъг период от време счупи всичките вратички на секцията, леглото, изскуба кабелите, гардероба и един телевизор на приятели (купихме им нов). Сега, ако някой се излъже да ни покани на гости, винаги има страж да пази телевизора. Да не решите, че само руши. От мен е наследил и желанието за чистота. Редовно мие коридора с душа от банята. Коридорът после свети, а и аз съм тренирала с парцала минимум час. Процедурата я повтаря и в кухнята, но не толкова редовно.

Преди да се роди детето, бях перфектната майка

Обаче прохождането и последствията от него ми се видяха като ваканция в сравнение с махането на памперс. Защото да стъпиш в локва пишкано е безценно, за акано нищо няма да кажа. Това на дивана, на кревата, на секцията… направо като маркиране на територия си беше.

Ако крава примерно си свърши голямата работа в хола ми, няма и да й обърна внимание, ще я помоля да си измие ръцете. Когато проговори, нещата вече придобиха смисъл и идея, под идея разбирайте аз му говоря, а той ми крещи: „НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!“. Така крещи понякога, че имаме една много мила съседка, която като ме види и казва: „МОЛЯ СЕ ЗА ВАС”. Мисля си, молиш се, жено, но не е достатъчно, давай по-усърдно с молитвите.

Детето, освен всичко друго, е и с чудесен характер. Не иска да яде, да спи, да става, да ляга, да се къпе, облича, съблича, да излезе от банята, да ходи на разходка, да се прибира от разходка… мога да продължа до безкрай. Тези му качества имат и предимства, едно от тях е, че не съм чакала на опашка в магазин повече от 30 секунди. Хората просто се разпръсват.

Така се надявам в целия този ХАОС да се ражда материя.

П. П. Много благодаря на всички съседи за търпението, на съседа отдолу за така милите псувни за лека нощ.

Препоръчваме ви още:

Преди и ние бяхме като вас

Денят се познава от сутринта

Със сигурност си млада майка, ако...