Публикувам и тук писмото, което пратих до министъра на образованието г-н Вълчев и председателя на комисията за защита от дискриминация - г-жа Джумалиева.

Уважаеми г-н министър, уважаема г-жо председател на комисията за защита от дискриминация,

Подавам този сигнал във връзка с дискусия протекла вчера в социалните мрежи, която можете да видите ето тук. Дискусията се проведе във Форума за свободно обсъждане на образованието. Повод за нея стана мой пост, споделен преди няколко дни на страницата ми Мама Нинджа, страница с над 50 000 последователи, на която обсъждаме широк кръг от проблеми, свързани с родителството. Постът беше споделен хиляди пъти и получи широк отзвук в медиите и социалните мрежи. Ето и въпросния текст.

Интересно ми е какво мислят учителите в тази група за участието на ВСИЧКИ деца в тържествата и не само...

“Мили майки, получих молба да споделя с вас този призив от група майки. Ето какво ми пишат.
Преди няколко дни една майка сподели, че е била помолена нейното дете да не ходи на тържеството за 8 март днес, не знаело стихчета/песнички, не говорело. Днес още две мами също са били помолени от градината да си вземат децата по-рано, преди тържеството за 8 март, защото не говорят. Не искам да си представя дори как се чувстват тези майки и деца! И се питам за кого са тези осмомартенски тържества, ако има дори една майка, която плаче, защото от детската градина не искат тя и детето й да е част от тях? 
Бих искала да ви помоля да споделите във вашия блог и да призовете всички майки днес, които могат, да отидат на тържествата в яслите, градините и училищата в България. Днес е ден, който е празник, но и всъщност ден на борба за равнопоставеност. Празненствата в градините са за всички деца, независимо дали могат да говорят, пеят, танцуват или само ще седят и гледат. Важното е да са заедно с другите, важното е всички педагози да осъзнаят, че тържествата са, за да научим децата да бъдат заедно, а не просто да се представят перфектно научени стихчета.
Никога преди не съм писала с такава молба, но се чувствам ужасно безсилна, а бих искала да помогна на тези майки, които плачат днес.”

В коментарите под поста, както може да се убедите, ако отделите време да ги прочетете, много учители изразяват категорично мнение, че празникът е за всички деца и учителят винаги може да намери начин да включи детето. Направиха грозно впечатление изказванията на една дама, които бяха много крайни, обидни и непрофесионални. Копирам две от тях, които особено ме притесниха.

Идеята на статуса, ПОД КОЙТО ПИШЕМ е, че образователната институция трябваЛО в един слънчев ден - 8 март :) да утешавала всички мами. Всяко дете нещо да казвало, правело, ровело, мяукало, правело ...само и само да бъдело като другите! и пр.

Всъщност образователната институция трябва да образова децата, които стават за образоване.

Цялата дискусия, която е огромна, може да проследите тук, прилагам скрийншотове на част от нея. Обърнете внимание, че в нея участват не само учители, но и майки на деца със СОП, за които подобни думи са особено уязвяващи и нараняващи.

Това, което ме притеснява, е че дамата, която се изказва по този начин, не е обикновен учител. Тя е доцент по педагогика. Доцент доктор Елена Петкова.

Преподава на студенти, бъдещи учители. Оставям настрана мнението й за приобщаващото образование и има ли то почва у нас, защото не е от моята компетенция. Това е специфична дискусия, в която тя умишлено отклони разговора, за да мине в професионалната си област и да се измъкне елегантно от вече наговорените обиди.

Най-тревожното в случая е именно пренебрежителното, дори злобно отношение към децата със СОП, към родителите им. Звучи толкова крайно, че сякаш има намесен личен мотив. Но каквото и извинение да има г-жа Петкова в личния си живот, то не оправдава изказванията й на професионалист.

Защото има огромно значение дали случаен човек изразява подобно отношение, дали го показва учител, или, както е в конкретния случай и е най-опасно, дали го прави преподавател на бъдещи учители.

Преподавателят не преподава само суха теория и познания. Той учи и на отношение. Това отношение към децата усвояват и бъдещите учители. Може би до голяма степен тук е обяснението защо се цикли на едни и същи проблеми в образованието години наред и защо всяка година излизат нови скандални истории с насилие в детски градини. Защото педагозите не се учат още в университета на позитивно отношение и уважение към учениците, дори когато тези ученици не се вписват в нормата. И ако голяма част от тези млади учители следват човешкото отношение и примера на добри колеги, то със сигурност някои ще приемат за нормално и редно това, което видяхме на грозните кадри от не една детска градина в страната. Нима можем да обвиняваме само тях, след като някой ги е научил на това?

Именно това отношение ме накара не просто да напиша писмото до доцент Петкова в сайта си, а и да подам сигнал до вас. Има ли смисъл, има ли основа, има ли воля да се предприемат мерки? Това ще кажете вие. Решението е ваше и отговорността е ваша. Но докато има преподаватели, които сеят злоба и омраза, ще има и учители като госпожите от детска градина “Брезичка” - Бургас. Когато дървото е гнило от корен, няма как да спасим листата.

С уважение: Мария Пеева

Препоръчваме ви още:

Писмо до майката на Раличка и доцент Петкова

Образова ли ни образованието?

Така можем да си караме още 100 години