Автор: Д-р Адил Кадъм, педиатър

Накратко:

1. За специален статут на единствената детска болница.

2. За достойно трудово възнаграждение на работещите в нея.

3. За премахване на лимитите в детското здравеопазване.

#товатекасае #протест 

В последните месеци се опитвахме да привлечем вниманието на обществото върху кризата с медицинските специалисти, най-вече медицинските сестри, а понякога се опитвахме да наблегнем на състоянието на тези в педиатричната болница в София ("Специализирана болница за активно лечение по детски болести - проф. д-р Иван Митев").

Истината е, че проблемът е много по-сериозен, отколкото смятат повечето.

Добра или лоша, болницата, в която работя, е единствената специализирана болница за лечение на детски болести.

С годините вместо да се подкрепи желанието ни да се развиваме в областта си, държавата направи всичко възможно да ни свали до статута на селска поликлиника, като това не стана без натиска на общественото невежество. Да, уважаеми родители, не се изненадвайте. Част от отговорността се пада на обществото, защото зад правото да "иска най-доброто за детето си" и да има свободата да заплашва, притиска, бие, напада и т.н., наложи принизяването на една високоспециализирана болница до нивото на звено длъжно да задоволи вашето недоволство от ОПЛ (общопрактикуващите лекари), близката поликлиника или градското педиатрично отделение.

Това се насложи върху един отдавна наболял проблем, който никога няма време да бъде обсъден и решен - условията на труд на специалистите в педиатричната болница.

През годините бяхме толкова заети с това да си вършим работата, въпреки всичко и въпреки всички, че се оказахме без време и сили да се борим за самите себе си. Може би и ние сме виновни, че изчакахме, но рискът да се случи нещо с децата, докато протестираме, беше неприемлив за нас. Е, сега вече, като видяхме, че на много от родителите не им пука, защото си вярват, че не ги касае, ни стана ясно, че не можем да разчитаме на голяма подкрепа от обществото (дано да греша).

Ножът е опрял до кокала

Тъй като никой от официалните лица не иска да каже истината за това какво се случва с единствената детска НЕнационална и НЕвсеобхватна детска болница в страната, не е лошо някой НЕофициално да каже някои неща.

1. В детската болница не само че няма компютърна томография (скенер) или магнитно-резонансна диагностика, а даже рентгенологичното отделение работи на повикване през нощта и през почивните дни.

2. Интензивното ни отделение, което е интензивно само на име, без да има осигурени условия за интензивна медицина на работещите в него, в най-добрия случай работи с една сестра на смяна (както и повечето клиники на болницата, между другото), а се стига и до случаи да няма сестра по график.

3. Медицинските специалисти взимат заплати, много по-ниски от средните за страната. В момента санитарите, които са на минимална работна заплата, получават колкото медицинските сестри и лаборанти, а лекарите под 40-годишна възраст, колкото (в някои случаи и по-малко) някои работещи медицински сестри в пенсионна възраст.

За да не става трудно за възприемане, няма да продължа списъка, но ще ви кажа още няколко неща.

С промените наложени от НЗОК, не можем да си позволим да приемем дете с неврологичен проблем в гастроентерология и обратното, дори и да имаме място и въпреки че по първа специалност сме педиатри, защото ще бъде за сметка на нашите заплати. Ние продължаваме да го правим, но в края на месеца няма кой да плати нашите сметки и да отглежда нашите деца.

Ще се намери кой да попита: "Защо седите там?". Ще ви отговоря - заради пациентите си. Защото, ако отидем в някоя частна болница, ще стигнем до това да лекуваме само децата на тези, които имат пари.

За съжаление, прекалено дълъг е периодът на жертви от наша страна. Толкова дълъг, че вече нямаме сили да се борим за самите себе си. Затова идва и нашият последен опит, с който да се опитаме да съберем сили или да дадем ново начало на нещо добро, или да си тръгнем.

Ако държавата не намери начин да промени условията на труд в болницата (трудови възнаграждения и правила за прием на пациенти), в първата половина на април по-голямата част от персонала ще подаде предизвестие за напускане, в средата на май България ще осъмне без единствената си детска болница.

Уважаеми родители,

Когато детето ви има висока температура, диария, кашлица, повръщане и т.н. състояния, които са заразни, не ни изнудвайте да ви приемаме при нас. Вашето дете представлява ЗАПЛАХА за нашите пациенти с трансплантирани органи, захарен диабет, епилепсия, ендокринни, метаболитни, системни и други заболявания, които за разлика от вашето дете, няма къде другаде да бъдат приети. Когато можем да направим изключение, правим го и то за сметка на собствените ни заплати, а не за сметка на някакви бонуси, но като кажем, че няма къде да ви настаним и че детето ви може да бъде прието в друго отделение, не търсете познати, с които да ни изнудвате. Утре на другото легло може да е вашето дете и да пострада от някой "добър" родител, който "иска най-доброто". В общата педиатрия ние не сме по-добри от всички други колеги в детските отделения.

Препоръчваме ви още:

Душа не се трансплантира

7 причини да смените педиатъра

Има ли нещо по-важно от сърцата на децата ни?