Автор: Росица Долапчиева

Този текст е свързан с темата за раждането и по-конкретно с периода на престой в болницата след раждането (естествено такова) и най-вече с причините за това. И не, не съм изкукала, депресирана мама, която търси къде да разкаже историята на раждането си като стар казармен спомен. Да, признавам, понякога не ме слуша главата, но като цяло обективният поглед и преценка остават непокътнати, макар сестрата от родилно отделение да беше на друго мнение и да ми сложи диагноза „психоза“, на база следната симптоматика – плакала съм след като съм родила, а това не било нормално. Тук е моментът, в който искам да кажа, че нямам за цел да „хейтя“ или да се оплаквам - за отношението към родилките и хората по принцип на не малка част от медицинския персонал отдавна знаем – като към парче месо, това го преглътнах. Не! - Лъжа. Не съм от тези, които лесно „преглъщат“ свинщината, но истината е, че в конкретната ситуация остана някак си на втори план, имайки предвид развитието на другите събития. Държа да отбележа – не слагам всички под общ знаменател, има и изключения, за съжаление много малко. Да, знам - емоционално ми е в момента и може да си помислите, че търся някакво облекчение - със сигурност е така, но не това е водещото. Не съм от хората, които умеят да мълчат, когато виждат, че нещо не е правилно. Не изповядвам вярата: “ Преклонена  главица, сабя я не сече.” Смятам, че ако нещо не е правилно или в него има зла умисъл, не бива да се допуска, дори и на цената на отсечена “главица”. 

И така преди 3 седмици родих второто си дете в Шейново. Естествено раждане, без усложнения, голямо и здраво бебе. Тук е моментът да кажа, че съм изключително благодарна на акушерката за страхотната работа, която свърши. Както казах, целта ми не е да сложа всички под общ знаментател. Имаше лъч светлина в персонала на родилно отделение и като цяло, освен, че една-две от сестрите им са забравили, че принадлежат към човешката раса, нямам неприятни преживявания.

Защо тогава искам да разказвам за раждането в Шейново ли? Защото в случая акцентът е върху Неонатология и тяхната политика на работа и по-точно върху това, което се случва с новородените – с две думи -  почти на всички новородени се бие антибиотик, под предтекст, че CRP-то им е високо и независимо какво и как е минало раждането – и бебетата, и майките биват задържани от изписване. Смятам, че е неетично и гнусно. Недопустимо! Защото ми се случи с първото дете, случва ми се и сега 5 години по-късно с второто ми дете, в пъти по-силно и зле. Разбира се, това е само моето мнение, въпреки че всички майки, с които споделяхме общ коридор ( в който на всеослушание се изчита информацията за всяко бебе и майка – все се сещах за концлагерите – всички се събират по средата и се изчитат присъдите) смело вадят лопати да “трепят” персонала, до момента, в който не се зададе медицинска сестра и те само дето не започват да си свирукат. И тогава единственото бясно куче оставам аз. Те така ме и научиха там - като кучката, която не си мълчи. Смея да твърдя, че вероятно мнението ми е споделено, но само до момента, в който се изисква да заемеш някаква позиция и да я отстояваш. Вярвам, че в София има и други „кучки“, та като че ли посланието ми е по-скоро насочено към тях, защото другите сякаш са доволни да протестират наум. Ако на мен имаше кой да ми каже, аз нямаше да направя този избор и да превърна в агония два от най-хубавите моменти в живота ми. Споделям и разказвам, за да дам право на избор, за да знаят хората как стоят нещата в реално време. Разбира се, това е моята гледна точка. Вероятно има и други. Но ми се ще да се запознаете с нея, защото тя касае нашите деца, беззащитни, крехки, раними. Деца, с които през моите очи се злоупотребява. 

Какво се случва?

На всички бебета им бият смело антибиотик, с обяснението, че CRP- то им е високо. Интересен факт е, че границата за високо CRP тук е 3. Никъде другаде не е така. Преди 5 години, беше 5. На въпроса ми въз основа на какво са решили да я сведат до три и какви са аргументите, беше отговорено: “Така са си решили от лабораторията.” После чух още една глупост: “Имаме свръхчувствителна машина“ - това от завеждащата отделението. Вероятно тези изказвания са били придружени от ред други глупости, но тези двете конкретно ми се набиха здравата в главата. Та почти всяко едно родено дете там е на антибиотик от раждането си. Като това трае най - малко 5 дни. Майките са готови за изписване, но децата все не са. 

Ето конкретно и за моя случай. CRP на сина ми, роден естествено, без усложнения, беше 7. Съобщиха ми, че е високо. Той и още няколко бебчета бяха с такива стойности. Останалите с около 20/30. Казаха, че трябва да почнат лечение с антибиотик. Истината е, че се ошашках, не помислих и се съгласих. След два дена по мое искане направиха контрола - оказа се, че показателят расте - станал 10,8. Попитах как е възможно това при положение, че дават антибиотик. Отговориха ми: „Случват се такива неща. Не сме уцелили антибиотика.” Попитах ги защо всъщност се дава този антибиотик и каква симптоматика лекуват. Отговорът : “Антибиотикът се дава за всеки случай”. „За всеки случай“ - термин, който по- късно смениха на “превантивно”.  Обясниха ми, че симптоматика няма или поне те не знаят каква е, но иначе щяла да се появи след време вкъщи, остана мистерия обаче какви точно ще са клиничните изяви и находки. След това ми обясниха, че задължително трябва да минат на втори антибиотик и ако не го направим, има вариант със сина ми да се случи нещо много лошо, плюс това категорично казаха, че няма да му направят ваксини, докато CRP не спадне. Продължиха да му дават антибиотик. През това време аз вдигнах цялото отделение. Мисля, че сестрите получаваха уртикария като ме видят. Не спирах да питам, да искам обяснение и да изказвам мнение. Другите майки цъкаха недоволно с език пред сестрите, а като ме видеха в коридорите, ми казваха:

“Права си, ама да знаеш - те не обичат такива неща, мълчи си!“

Имаше една педиатърка – за мое голямо съжаление не й запомних името, но запомних, че като чуе детски плач, почва да вика на майката да си ходи с бебето в стаята, защото не издържа. С нея имахме особен тип „любов“, голяма част от блестящите изказвания, цитирани тук принадлежат на нейна милост. На 4-и ден от втория антибиотик (6-и ден от раждането му ) - CRP -то му е 3.9 и пак отказаха да ни пуснат. Поисках на другия ден отново да му се направи контрола – въпросната педиатърка ми изсъска, че аз нямам право да искам и че не съм в позицията да искам, каза, че единственото, което трябва да правя е да МОЛЯ. После пред 20 жени каза, че ще му бъде назначена контрола за следващия ден. Странното, обаче, е, че в този ден когато резултатът беше 3.9, беше проведена контрола на няколко бебета в отделението – всички имаха лепенки на пръстчетата. Моето дете нямаше лепенка. Огледах цялото му тяло за следи от убождане, като единствената такава беше от преди 6 дни – при първото изследване, където се виждаше ясно как мястото е посиняло.

Родилно отделение, сектор Наказателна медицина

Извън моя личен контекст, обаче имаше и нещо друго странно - независимо от стойността на въпросния CRP фактор, почти всички бебета биват държани почти еднакво време. В отделението имаше бебе, което още с раждането си е било със стойност 3.9. Майката ражда естествено, добре е, но пак го държат 6-7 дена. Друго беше с показател 5 - пак ги държаха толкова. Имаше такива с показатели около 20/30 - пак около 7 дни ( някои и повече). Нали се сещате, че това е невъзможно - тези с 20 да го смъкнат толкова бързо, колкото тези с 5/10 или пък това с 3.9 да си го държи 3.9  6 дена, при положение, че се лекува и антибиотикът не е бил сменян в този случай. Лекарите обещават контроли на майките, но все се отлагат за след 3 дни. Това щеше да ми се случи и на мен – в същия ден, в който г-жа педиатърката обеща пред всички и записа в папката на сина ми, че на другия ден ще му се пусне контрола, нещо ме глозгаше.

Качих се до неонатологията и поисках да видя всички лабораторни изследвания – след откритията, че всички седим почти еднакво време, независимо от стойността на показателя и капчицата доверие изчезна. Настъпи недоволство. Имаше цветущи коментари по мой адрес. Завеждащата се опита да замаже положението, след като отправих въпросите си директно към нея. Но ето какво беше фрапиращото – докато гледах изследванията съвсем случайно видях нещо в папката на сина ми – никъде не беше назначачена контрола за следващия ден. Като попитах сестрата дали има назначена такава от педиатърката, тя ми се тросна, като каза, че моето бебе не е единственото и че педиатърката е казала, че контролата ще бъде направена след три дни. Е, стана панаир. Викнах завеждащата. Както вече споменах - опита се да позамаже, ама не й се получи. И понеже не си мълча, се оказвах отново кучка. Както и да е - успях да издействам контрола за следващия ден. На следващия ден показателят на CRP-то беше 2,8, под 3. Още предишния ден им заявих, че независимо от показателя, ще се самоизпиша на другия ден. Изписаха ни. Ако не бях настоявала, щяха да тъпчат детето ми с антибиотик още 3 дни. Сякаш 7 не бяха достъчни. Когато ни изписаха и взех епикризата на сина ми, интересен факт беше, че в нея фигурираха само три изследвания – тези, при които стойностите на CRP-то бяха 10,8; 3,9 и 2,8. Липсваха първоначалните стойности, според които CRP-то беше 7 и въз основа на които почнаха да дават антибиотик, след който показателят нарастна.  

Знаете ли кое е най-интересното? Всички лекари и сестри от родилно отделение, към което са зачислени майките, определят това за неправилно. Пред пациентите с половин уста коментират, че това е измишльотина на отделението и че майките имат право да недоволстват. Когато един от лекарите разбра , че при 3,9 още ни държат, ми препоръча да си взема бебето и да се самоизпиша. Повечето коментираха, че по принцип до 10 не би трябвало да се дава антибиотик и че стойностите може да са завишени дори от самото раждане. Всички ококориха очи, когато чуха, че на сина ми се бие антибиотик. Отделна подробност е, че съм и във “ВИП” стая (ще спомена след малко), за която кихам по 70 лв на вечер. 

Никой не получава обяснение какво точно се лекува. Некомпетентността и безмислиците на персонала на неонаталогията минават всякакви граници - отговор на въпросите си не получих - питах само аз, другите майки не смееха, казаха ми, че такива като мен не ги обичат - не искали да бъдат разпитвани. Едната сестра ми каза “Спокойно, миличка, те вероятно като са ти казвали предишните резултати не са ги уцелили, единият е бил грешен.” Самата педиатърка (с органична непоносимост към мен) беше казала “Какво значение има една единица?” Тогава я попитах, като няма “Защо им пускате антибиотик!?” Отговорът пак изчезна в пространството. Макар това, което сега ще кажа, да е малко извадено от контекста и да е като клюкарска хроника, за мен лично е фрапиращо и в основата на нещата. Със собствените си уши чух как две лекарки коментираха, че сега като биели антибиотик на бебета, хващали пълните клинични пътеки, но въпросът бил как и на майките да дават антибиотик, за да минат и те през клиничните пътеки. 

Същата история се случи и с първото ми дете. Здраво роден, естествено раждане. Държаха ни 5 дни. Биха му антибиотик. До последно обяснението беше вътреболнична инфекция. Последният ден разбрах, че пак било CRP. Тогава границата беше 5. И познайте - на него му биха антибиотик, защото бил с 5. Ще ме питате защо съм пак тук? Заради акушерката, която ме израждаше - близка ми е и й имам пълно доверие по отношение на израждането. Може би някой се чуди защо не съм си тръгнала веднага- не могат да ме задържат насила все пак. Защото в началото мислех, че имат право, после вече не им вярвах, но ме беше страх – не бях сигурна дали съм права, притеснявах се, че ми отказаха ваксините, свързах се с педиатърката на големия ми син и тя каза, че е по-добре да ги бият там, иначе става много сложно. Поизплаших се, признавам, но после когато бях сигурна, че нещо не е наред, щях да си тръгна, в случая резултатът от контролата помогна, въпреки че моето мнение е, че всъщност точно в този ден изтече 7- дневната пътека за бебето.

Преди 5 години не знаех, че това е практика, мислех, че е инцидентен случай при мен. Реших, че преекспонирам. Сега виждам, че е масова практика. Резултатът - никой не знае защо точно тъпчат бебета ни с антибиотик, а майките си мълчат и не смеят да питат, защото като градска легенда се шири разбирането, че става лошо, ако дразниш персонала с въпроси. Не трябва да се пита. Нямаш право, така ми каза педиатърката, нямаш право да искаш контроли, можеш да молиш. Лекарите от другите отделения цъкат с език. Недоволни са. Но нищо не правят. Сякаш са в друг свят, а не в една болница. Знаете ли какво ми каза едната лекарка? 

“Спокойно, миличка, не се тревожи - те всички бебета на Шейново са така - болни. Много рядко има някое, което да не е на антибиотик. Едно на един милион.” 

Ами да видят какво пък точно в Шейново ги разболява. Прозвуча така, сякаш болницата е обвита от някаква паранормална пелена и прокоба тегне над нея. 

Родилките разказват...

Всъщност болницата не е обвита от пелена, а от скеле, защото отново е в ремонт. По цял ден се чуват свирепи бормашини и бургии за разкош. Докато “удряме по една цица“ на бебета си, на прозорците има поне по двама алпинисти, които с нескрито любопитство са залепили муцуни на стъклото и гледат, че даже и снимат. В стаите, тъй като няма комарници, а не може да не се отварят прозорците, освен ако не сте фенове на газовите камери, има всякакви находки от ремонт. И после ми говорят за вътреболнични инфекции. Не пускат близките на родилките, че не били стерилни, а тези напети юнаци, с песни на Азис на устата, ползват тоалетните и се разхождат спокойно навсякъде, като задължително разбираш откъде са минали, защото те не знаят какво са калцуни. Наред с това от Неонатологията си правят редица други експерименти с бебета - по един час ги държат върху мокро и напикано легло. Понякога забравят къде са бебетата - първия ден, понеже синът ми си беше при мен, го забравиха - не ми донесоха храна (кърмата ми още не беше тръгнала), а когато таткото се качи да иска, му казаха, че те ще дойдат да го вземат, да го нахранят и изкъпят. Три часа по-късно още ги чакахме. Когато се качих, ме гледаха неразбиращо, като ме питаха откъде съм взела това бебе и дали им е пациент!? Не знам да се смея или да плача. Объркаха сектора, в който да го оставят и после сестрата половин час се чудеше къде е избягало бебето. Споменах ли, че детето на едната сестра, се размотава периодично при новородените? Имам още много такива нелепи истории. Но да речем, че те са в сферата на комичното почти. Другото, другото, обаче е трагично. В коридорите можете да видите изтощени, изнервени и ревящи майки, които дори не смеят да питат. Мисля, че спокойно ни докараха по една депресийка. И да имаш, и да нямаш следродилна депресия, Шейново може да те уреди с такава.

След като се прибрахме вкъщи направихме консултация с двама педиатри - всички бяха меко казано учудени от решението на лекарите там да дават антибиотик при стойности 7 и то веднага след раждането.

Може би изглежда не толкова драматично отстрани, но повярвайте ми, когато си в този кошмар, който не свършва, преживяването съвсем не е такова. Всичко е съпроводено и с огромна доза обида от отношението им. Ако имаше кой да ми каже, никога нямаше да направя този избор, да причиня това на себе си и детето си. Имам финансовата възможност и за частна болница, но реших да съм в Шейново, заради акушерката, без да знам за другото. Затова искам другите да имат правото да знаят. Защото все пак раждането на дете е щастие, а не агония, в каквото това място го превръща.

Бел.ред. Публикуваме тази история с надеждата нещо да се промени към добро. Лекарите са хора също като нас и правят грешки, особено когато системата ги поощрява за това - било заради клинични пътеки, било заради липса на ясни и категорични изисквания за отношението към родилките, за правото на родилките да получават информация и адекватни отговори. На всички специалисти, които се грижат с цялото си сърце за нас, пациентите, изказваме огромна благодарност.

Прочетете още:

Да родиш щастливо не е глезотия