Автор: Янка Петкова

„Здравейте, ще се радвам, ако чрез вашата голяма аудитория се даде гласност на един наболял проблем, за който се мълчи, а именно унизителното заплащане на труда на медицинските специалисти в малките общински болници. Конституционно право на всеки гражданин е достъпът до медицинско обслужване, но ако нещата не се променят в скоро време, хората в малките общини ще бъдат лишени от това си право, защото няма да има кой да им осигури медицинско обслужване. А няма да има кой да им го осигури, защото хората квалифицирани за това ще откажат да го правят за мизерни възнаграждения. Не е нормално една акушерка или медицинска сестра да работят за минималната заплата... и ако се чудите защо досега сме го правили, то е защото за нас това не е професия, а призвание, но всичко си има граници. Ние също имаме семейства, имаме деца и плащаме сметки. Омръзна ни от празни обещания с които ни залъгват вече толкова години.“  Написаното е от Десислава Киликчийска-Оприцова, медицински специалист от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ в Козлодуй.

От Ботево време насам по Коздлодуйския бряг е тихо, няма кой знае какви революционни настроения. Досега. Докато медицинските сестри и акушерки в местната общинска болница не отказаха да подпишат колективния трудов договор, според който настоящите им възнаграждения „скачат“ от 520 на 580 лв. Не за друго, а защото се вдига минималната работна заплата и просто няма как да не бъдат актуализирани. Да, договорената стартова заплата между синдикати и работодатели в бранша е 900 лв., но такива суми никой от работещите в болница „Св. Иван Рилски“ не е получавал. Просто защото болницата е общинска и като всички подобни в страната парите не стигат, въпреки че в държавния бюджет за здравеопазване, за тази година, предвидените средства са с 490 млн. лв. повече от предходната, а общо в здравната система се наливат над 4 млрд. и 300 млн. лв. Тези пари няма да стигнат до протестиращите в Козлодуй, които отказват унизителните 60 лв. увеличение, което им се предлага, и ще продължат да оцеляват благодарение на семействата и близките си.

Един най-обикновен общопрактикуващ ден

Абсурдното е, че има дефицит на медицински специалисти, а цената им пада, твърдят сестрите от общинската болница. Според общото им мнение дълго коментираната реформа в здравеопазването се е провалила, очакваните промени не са се състояли и в резултат има недоволен персонал и недоволни пациенти. Те призовават колегите си от цялата страна да се обединят под исканията им, защото „ножът е опрял до кокала“. Отливът на специалисти от общинските болници продължава. В „Св. Иван Рилски“ те са общо 52-ма, като по-голямата част от тях са на възраст около 50 г., 10-ма са работещи пенсионери и едва 5-ма са на възраст около 30 години.

Това не е изолиран случай, картината е подобна във всички общински болници в страната. Тези здравни заведения са обречени на бавна смърт. Всъщност на Министерството на здравеопазването общински болници не му трябват. В тях се лекуват предимно здравно неосигурени пациенти, специалистите ги напускат, оборудването е архаично, сградите се рушат и трудно се поддържат. По-лъскави са само там, където има сключени договори за съвместна дейност с частен медицински център или клиника, които вместо да подпомогнат бюджета им допълнително ги обезкостяват. Няма инвазивни кардиологии и модерни диализни центрове, няма лазерни ножове за операции (като в елитните държавни и частни болници). Клиничните пътеки, по които работят, са ниско платени, тъй като са предимно от първо ниво на компетентност (най-ниското), а стандартите за по-високо ниво имат критерии за специалисти и оборудване, които не могат да покрият, защото от години никой не инвестира в тях. На всичко отгоре им натресоха и делегирани бюджети като ги превърнаха в търговски дружества, които издъхват, заради недофинансираните клинични пътеки, по които работят.

Защо битката, която започват сестрите от болницата в Козлодуй, е важна? И защо е важно да бъдат подкрепени не само от колегите си, но и от нас? Защото те осигуряват здравна грижа на най-безпомощните, на възрастните ни родители, които виждаме веднъж-два пъти годишно, на хората, които никога няма да видят компютърен томограф, защото не могат да си го позволят. Заради всяко забравено кътче в страната, където има живи хора, а живите хора боледуват.

Основна снимка от kozloduy-bg.info

Препоръчваме ви още:

Защо пицата идва по-бързо от линейката

Докторе, благодаря

Криворазбраното здравеопазване