И родителите са хора

Темата за прегарянето е актуална за много професии, свързани с активно общуване, емоционални реакции и голяма отговорност. Възпитанието на собствените деца е работа, която включва същите елементи. Въпреки това, ние родителите, често не осъзнаваме реалната причина за пълното си изтощение. Игнорирайки всички сигнали продължаваме да носим кръста си на възпитатели, пренебрегвайки здравето, а понякога дори и способността да мислим трезво. Прегарянето е страшно не толкова с това, че губиш интерес към всичко, което правиш. То има по-дълбоки корени и е свързано с любовта ни към детето. Вечният стрес и натискът, които съпровождат родителството, може да доведат до загуба на емоционален контакт и агресия към детето. Знаем, че когато мама е в добро настроение, много по-леко понася детските пакости, но всичко се променя, ако има проблеми и депресия. Тогава всяко действие на детето се възприема драматично. Можем да предположим какво ще се случи, ако мама непрекъснато е в такова състояние – уморена, тревожна, напрегната. В живота на родителите има стрес в излишък. И никакви технологии не могат да го компенсират.

Как да се справим

Повечето млади родители са чували думите: „Бабите ви са раждали по 10 деца, а вие с едно не можете да се справите.“ Всъщност културните норми, очакванията и изискванията към родителите и към децата днес са значително променени. Ако по-рано бебето е лежало по цял ден в люлката, залюлявано от време на време, полугладно и в мокри пелени, докато майка му се грижи за животните или работи в градината, сега изискванията към грижите за него са други. Още повече, че от родените 10 деца в ония времена едва са оживявали и половината, а всяка трета жена е умирала при раждане. Днес ние не се опираме на естествения подбор и знаем, че всяка наша стъпка, всяка грижа се отразява на съдбата на детето ни и дали ще успеем да запазим връзката си с него, когато порасне. Това създава огромен натиск върху майките и бащите – правилно ли го храня, правилно ли го държа, дали избрахме правилната детска градина? Така се ражда родителският стрес, усещането за безсилие, безпомощност, а понякога и за агресия към детето. Как да се справим? Ето няколко полезни идеи.

Правилото за първите три минути

00908ae81f682520916a87e6d06e7322 XL

Създаването на нови значими отношения, на взаимодействие с другите хора, помага да се снижи нивото на тревожност и да се преодолее усещането за самота. Особено препоръчителни са дългите, бавни разходки в компания 1-2 пъти седмично. В този случай има няколко фактора, които снижават стреса – усещането за близост в диалога, физическата активност, сензорната стимулация.

Акцент върху позитивните сигнали в поведението на детето. Много често се фокусираме върху това, в което детето не успява, тревожим се за бъдещето му, заради затрудненията, които изпитва. Особено типично е да обръщаме прекалено внимание на думите на възпитатели и учители за проблемите му (за постиженията обикновено по-рядко се говори), а това води до укрепване и възпроизводство на негативните емоции. Ако акцентираме повече върху силните страни – „той е упорит, може да защитава позицията си“; „хитър е умее да излиза от трудна ситуация“; „зачита мнението ми, винаги се съобразява със съветите ми“ - тогава страхът и тревогата се снижават.

Концентриране върху добрите новини – особено върху тези, които ни касаят пряко. Колкото по-близо сме до добрите новини, толкова по-добре. Включването в социални събития, празненства, благотворителни акции, които се провеждат близо до нас (в квартала) е много полезен опит. Подобен тип общуване и размяна на информация снижават стреса, засилват усещането, че живеем на добро, безопасно място или поне за това, че можем по някакъв начин да разнообразим монотонното си ежедневие и да разсеем непрестанната тъга.

Да не се опитваме да предвиждаме бъдещите опасности – изследвания показват, че обикновено предсказанията ни не се оправдават, което ни създава допълнителни неудобства впоследствие. Затова пък можем да планираме от какво ще имаме полза. По-добре е плановете да се правят не за да снижим дискомфорта, а за да си създадем комфорт в най-скоро време.

Родителите-хеликоптери вече не са на мода

72754b70fe6beee440ef38686ca1c17b XL

Добавяне на +50 % време към очакваното при планирането на каквото и да било. Един от най-мощните източници на стрес при родителите е натискът на времето. Майките са много по-уязвими от бащите, при които по-силен е финансовият натиск. Освен това за децата времето тече по-бавно – те по-бавно реагират, по-бавно се концентрират и по-бавно се включват в каквато и да било дейност. Обикновено майките, децата и бащите живеят в три времеви линии – най-дълга е на детето, малко по-къса е при бащите и най-къса е при майките, които трябва да успеят във всичко. Това провокира конфликти и раздразнение, и много често точно липсата на време е причината за срив при жените. Затова е най-добре да живеем по разписанието на децата и да забавим темпото.

Неприятни неща се случва, неизбежно е. В подобни ситуации по-добре се справят родителите, които умеят да премислят случилото се, да го погледнат от друг ъгъл. Ако всичко върви наопаки, а не както би ни се искало, можем да направим следното – да изречем мислите и чувствата си и да помислим какви възможности ни е създала въпросната ситуация – можем ли да си помогнем. Ако успеем да си създадем този навик, ще снижим нивото на стрес осезателно.

Различните видове емпатия. Много често родителите са подложени на афективната емпатия – чувстват същото, което чувства и детето. В това има плюсове, но този тип емпатия е много опасен, ако детето е озлобено, изплашено или травмирано. Родителят изпитва същото – плаши се, разстройва се и се озлобява, което (макар да звучи парадоксално) рефлектира върху детето. Много по-ефективна е конгнитивната емпатия, при която не се фиксираме в това, което изпитва детето, а напротив – мислим какво би му помогнало в дадената ситуация. Така изключваме източника на негативни преживявания и започваме отново да се отнасяме към него като към обект на грижа.

Как инуитите учат децата да контролират гнева си

2873bf5d70e48463b04385f06e01b6bf XL

При проблемно заспиване на детето, понякога е по-добре да го оставим да се справи само. Много родители с основание смятат, че дългото приспиване краде от личното им време, защото тези 1-2 часа, в които детето се опитва да заспи, често са единственият промеждутък, в който оставаме свободни за малко. Понякога точно в това е трудното. Парадоксално е, но колкото повече сили хабим, за да сложим детето да спи, толкова повече стрес и проблеми провокираме у него и пречим на процеса. Уморени сме от опитите да сложим детето да спи? Тогава е най-добре да си легнем да спим ние самите.

Да правим това, което ни доставя удоволствие. Децата имат проблем с домашните? Това е важно. Помогнахме ли им? А сега е време да направим нещо за себе си. Точно сега. Нещо, което много обичаме. Да потанцуваме, да попеем под душа, да се разходим, да излезем на терасата и да погледаме вечерния град с чаша вино. Нека пуснем в деня си радостта, насладата и удоволствието – колкото са повече, толкова по-малко е стресът.

Спорт, танци, всичко свързано с движение, което ни харесва. Снижаването на стреса по никакъв начин не е свързано с отслабването – достатъчни са 10-15 минути, за да се почувстваме по-добре.

Източник: ihappymama


Препоръчваме ви още:

7 разлики между обикновения и мъдрия родител

На какво ме учат децата

Родителите също "прегарят"

 

Последно променена в Неделя, 02 Юни 2019 10:19
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам