Чували ли сте правилото за първите три минути? Когато родителите започнат да го спазват, забелязват, че то променя много неща в отношенията им с децата към по-добро.

Правилото за първите три минути се състои в следното – винаги да посрещаме детето с такава огромна радост, като че ли е приятел, когото не сме виждали от много години. Няма значение дали се връщаме от магазина, в който сме изтичали за хляб, от работа или от пътуване. Обикновено точно в първите минути на срещата ни детето споделя всичко, което му се е случило. Затова е толкова важно да не пропуснем този момент.

Родителите, които спазват това правило, лесно се забелязват. Когато вземат детето от училище те винаги приклякват на нивото на очите му, прегръщат го и му казват, че им е липсвало. Други просто хващат детето за ръка и го повличат нанякъде, говорейки по телефона.

Да се научим да ги слушаме

Добре би било, когато се прибираме от работа, първо да обърнем внимание на детето. Сваляме връхните дрехи и право при него. Имаме няколко минути, за да приседнем, да го прегърнем, да го попитаме как е минал денят му и да го изслушаме. После можем да хапнем или да гледаме новините. Ако не направим това в началото, то цяла вечер ще ходи след нас, търсейки вниманието, общуването, любовта ни.

Не е важно количеството време. Важна е емоционалната близост.

Понякога краткият, задушевен разговор означава за детето много повече от цял ден прекаран заедно, ако мислите ни са на друго място. Това, че през цялото време бързаме и сме угрижени, няма да направи децата ни щастливи, дори да си мислим, че правим тези компромиси заради тях и тяхното благополучие.

За родителите и децата изразът „време заедно“ има различно значение.

За възрастните е достатъчно децата да са до тях, когато правят нещо вкъщи или пазаруват в магазина. За децата понятието „време заедно“ означава "да си говорим очи в очи" – когато родителите им седнат до тях, изключат телефона си, изключат мислите за десетките си проблеми и не се отвличат с нищо странично. Детето никога няма да ни се довери, ако чувства, че в приоритетите ни в момента на общуване има нещо по-важно от него.

Разбира се, невинаги разполагаме с време за съвместни игри, но в минутите, които посвещаваме на детето си, е добре да правим това, което то иска. Не бива да му предлагаме свои варианти за свободното време.
Животът тече бързо, докато се опомним децата ни порастват. Затова не бива да губим време, а да изграждаме отношения на доверие още сега. Правилото за трите минути ще ни помогне.

Източник: fit4brain

Препоръчваме ви още:

Три фрази, които не работят

Умеем ли да се сдобряваме с децата си

"Странен" или "уникален" зависи от нас